ДРАМАТИЗАЦИИ

БОЙКО ИЛИЕВ

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. БЪЛГАРСКИ АВТОРИ

ДУШАТА МИ Е СТОН / Документална пиеса по писмата на Яворов и Лора
ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ или БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ по Димитър Талев
ИЛИНДЕН или „СМЪРТТА МОЖЕ ДА ПОЧАКА“ по романа на Димитър Талев
ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА или „САМАРЯНКАТА“ по Емилиян Станев
ЕРЕС по „ЛЕГЕНДА ЗА СИБИН, ПРЕСЛАВСКИЯ КНЯЗ и ТИХИК И НАЗАРИЙ“ от Емилиян Станев
ПОБЕСНЕЛИ ХОРА или ИВАН КОНДАРЕВ по мотиви от романа на Емилиян Станев „Иван Кондарев”ЯЗОВЕЦЪТ или ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ по Ем. Станев
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО по романа на Антон Дончев
ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО по мотиви от произведения на Яна Язова, Вера Мутафчиева, Неда Антонова, Иван Вазов и документи от епохата
ГАНЬОАДА – музикално-сатиричен спектакъл по Алеко Константинов

II. ЧУЖДИ АВТОРИ

1984 – АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА 2020
ШОУТО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ или ПЪТУВАНЕ КЪМ ВЕЧНОСТТА рок-мюзикъл по музиката на QUEEN
МОМИЧЕТО, КОЕТО ОТКРАДНА АЙФЕЛОВАТА КУЛА по мотиви от филма „Paris when it sizzles”
НОЖЪТ или САТАНИНСКИ СТРОФИ по произведения на Салман Рушди
ПЪЛНОЛУНИЕ по мотиви от произведения на ЖОРЖ САНД
ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО адаптация по мотиви от романа на Крис Грийнхалч „Коко и Игор”
РОБИН ХУД – ПРИНЦЪТ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ по Ал. Дюма и Р. Грийн
ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ по романа на Ф. Скот Фицджералд и сонетите на Шекспир (МЮЗИКЪЛ – БУРЛЕСКА)

I. БЪЛГАРСКИ АВТОРИ

ДУШАТА МИ Е СТОН от БОЙКО ИЛИЕВ

Документална пиеса по писмата на Яворов и Лора .

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ПЕЙО
ЛОРА

3
/Театрална сцена. Декори от стари спектакли се различават в полумрака.
Вероятно от струпаните стари мебели ще може да се открие едно легло с
метални табли, бюро, няколко стола, фотьойл…Когато синкавото
осветление придобие сила виждаме един мъж с черни очила,седнал на
един стол, подпрял се на бастуна си./
ПЕЙО
/Мъжът бавно сваля очилата и с една бяла кърпичка се опитва да ги
избърше, явно очите му са се навлажнили. Става и опипвайки с бастуна
пода се придвижва към леглото. Изхвърля от него натрупаните книги и
изписани листове…./
ПЕЙО
Празнота!…Празнота и пустота…Мрак!…А ти, човече, къде си тръгнал в тая
мрачина?….Мрачина?!….Там е нашето предимство, на слепите пред
окатите: ние виждаме през всичките часове на денонощието…/ехидна
усмивка се появява на лицето му/ Почвам да си мисля, че истински живеят
само слепите, защото само в тях се слива при чудна хармония хаосът на
Космоса с хаоса на душата…Аз провидях, като ослепях…./отново
усмивката / Но и със слепотата свикнах….По-страшното е, когато сте
напуснати от всички….всички…. и когато на туй отгоре сте задушени от
една страшно подозрение….Ей къде е всичката ми болка!?…Да напиша
моите некрологии за Лора. Тогава ще ми бъде все едно дали се влача по
калната земя, или почивам след натежал живот в нейните безнадеждни
недра….
/От разхвърляните по пода листа открива няколко, които упорито
приближава до очите си, после внимателно ги оставя на бюрото. Взима
перодръжката и се подписва, добавя нещо…След това изважда от джоба
на сакото едно прахче и го сипва в чаша с вода./
СМЪРТ. Тая дума всякога ми се е струвала толкова проста и толкова ясна.
Смърт.И ето днес аз не мога да я разбера. Аз правя едно върховно усилие
да си припомня какво значеше тя – и не мога…СМЪРТ. За да проникна в

-4-
смисъла и, аз искам да си я въобразя надвесена над мене….Ето на, аз
дишам, ходя, чувствам, мисля, страдам. И ще дойде един момент, когато
моето тяло ще се вледени,когато моето сърце ще престане да чувства,
когато моята мисъл ще престане да се бие като ослепена птица в
окръжаващата я тъма, когато моето страдание, моето велико, безгранично
страдание ще престане да гори гърдите ми…Преди моята мисъл да е
видяла истината, хубавата, жадуваната, светлооката истина…
/Изважда револвер от чекмеджето на бюрото, слага куршумите в
барабана.Завърта го. Отива към леглото. До него на шкафчето е сложил
чашата с отровата./Само истината може да ни утеши…Само истината…Но
къде е тя?! Елате всички, които се превивате под гнета на лъжата, елате да
я търсим…Истината…Тя съществува….Тя съществува – защото
съществуваме и ние. /изпива чашата и ляга на леглото/
Истината са нашите страдания. Елате всички, които оплаквате една мечта,
един изчезнал , една разбита надежда – всички , които страдате, елате да
я търсим : Истината…./Ръката с револвера се е вдигнала към главата му.
Изстрел. Тъмнина./
ВТОРА СЦЕНА
/От дъното на сцената се появява Лора. Тя е с черен плащ и маска на
мъртвец с коса на рамо. Косенето започва бавно и настъпателно./
ЛОРА
Тъмно е….Ни един слънчев лъч не долита….Сссссс /изсъсква косата на
Лора или Лора съска като косата/ Навсякъде мрак, гнетителен,
убийствен….Сссссс….Но поне сега познавам силния, единствения,
непримиримия си враг…..Ссссссс…..Колко отдавна инеуморно ме
преследва тъмнината!…Сссссс…И колко я мразя, ненавиждам – но не се
боя от нея….Сссссс….Ще се боря с нея до смърт….смърт…ссссссс…
/Пейо явно е бил заспал, защото се надига от леглото и се опитва да спре
мрачното представление на Лора./

-5-
ПЕЙО
Лоро, остави тази коса и си лягай…Среднощ е!Хазяите ще се сърдят…
/Тя внезапно спира „косенето” и се обръща към него, като че ли за първи
път го забелязва. Тръгва бавно към леглото с косата напред./
ЛОРА
Няма да мисля за отмъщение…., защото пак ще се развълнувам, доктора
ще дойде, ще поклати глава, като че ли иска да каже: „тя е неизцерима”.

/Тя спира своя ход към него, сваля косата и се подпира на нея като на
копие/
Защо пък неизцерима?За да е човек неизцерим – трябва да е болен, а аз
не съм болна. Само съм уморена, безкрайно уморена…. /Тя пуска косата,
Пейо успява да я хване. Тя тръгва към стаята, но рязко спира и се обръща./
Но не и победена…
ПЕЙО
Защо си мислиш, че участваш в сражение?! Аз, лично, се навоювах…Едно
въстание, две войни…Стига ми толкова!…И си прибери оръжието! Смешно
е…/захвърля косата.Тя не обръща внимание на неговото избухване, а
запалва цигарето си/
ЛОРА
Все пак – по –мъчително от всякаква болест е – да се чувстваш вечно в
мрак, да го чувстваш в стаята си, в градината, на полето, всякъде….да го
виждаш и във всички околни хора, във всички чужди души…
ПЕЙО
Възможно ли е да отложим този дълбокомислен разговор за утрешния
ден?!И си свали тази маска и пелерина. Омръзна ми този театър!…

-6-
ЛОРА
От кога ме преследва тази тъмнина? Помня ли някога светъл ден?….Да,
спомням си. Бях малко момиче…Огромен парк заграждаше старата къща.-
Тя /отпосле ми казаха, че била майка ми/ ме водеше за ръка по някой
околен път далеч от главната алея.Баща ми ни чакаше там, гдето парка се
сливаше с гората…Седнали под някое дърво, най-често и трима мълчахме.
Понякога, тя плачеше. Той бледнееше и целуваше нежните и пръсти…Него
помня по-малко. Смътно ми се мярка остър поглед, който тъне в очите на
майка ми и се смегчава. Бяха щастливи и страдаха…Всъщност, ние
щастливи ли сме или само страдаме?!…Може би отново трябва да замина
за Париж?…Тогава, може би, ще бъдем щастливи, далеч един от друг?!…
ПЕЙО
Ако не ти се спи сама в спалнята, смъкни тази смешна пелерина и ела при
мен, в леглото….
ЛОРА
Последния път, когато докоснах ръката на баща ми, тя беше студена и
безжизнена….Майка ми избяга с безумен вик от стаята и никога не се
върна. Оттогава всичко потъмня…Останах сама…Мръкваше се.Блуждаещи
призраци протягаха към мене невидими ръце. Детската ми душа, самотна,
отчаяна изплашена, зачезна за съчувствие…
ПЕЙО
Явно си решила да ме държиш буден цяла нощ, за да слушам твоите
патетични приказки за изоставеното и нещастно момиче, което се лута в
гората на живота, търсещо човешка топлина и ласка. Затова още веднъж ти
казвам: махни тази отвратителна пелерина.
/Той се опитва да я издърпа от гърба и. Тя се скъсва. Лора се свива като
малко дете и заплаква.Той запалва цигара и отива към прозореца.Слаба
лунна светлина се процежда през него./

-7-
ЛОРА
Беше тъмно като се хвърлих в краката на стария ми дядо. Той ме вдигна
грубо и ме заведе в неговия дом…Никога никаква нежност не трепна в
очите му. По-късно той ме ожени за да се отърве от мен…Колко тъжен е
живота на жената…В миг светлото малко момиче се преражда в тъмна, в
черна жена с изнасилена, смутена, непоносима ней душа…
ПЕЙО
Мисля, че два часа през нощта е изключително удачното време да
разчоплим най-сетне въпроса за онеправданото положение на жените в
обществото….
ЛОРА
Преди малко, когато бяхме на гости у Тихови, ти се държа като честолюбив
Господар, на който жена му, вместо да му се възхищава и да ръкопляска
на премъдростите му, отива до библиотеката и разглежда някакви си
книги.
ПЕЙО – Ти се държа доста неучтиво спрямо нашите домакини.
ЛОРА
Защото фиксираш чуждите жени!
ПЕЙО
Лора, нямаш никакви основания за това, което вършиш, и да ме
подозираш в интимни отношения с Дора Кремен. Но тъй като постоянно
ме тормозиш с подозрения, следене, дебнене и какво ли още не,
действително можеш да направиш един мъж да тръгне по крив път!
ЛОРА
Тръгни!…Кой те спира?!….Невръстни поетеси, смахнати артистки или
просто проститутки….Това ли е твоят живот?! Това ли искаш?!…Ако ние
сме заедно – вината е само твоя.Правото си ми дал ти –като си ми казал и

-8-
си ми написал /Тя изважда от шкафа вързопче писма./ , че ме обичаш; дал
си ми това право с всяко твое писмо, когато се подписваш „твой”. Или
наистина си мой, напълно мой или по-добре да се разделим….Аз искам
всичко или нищо…. Един ден ти ми заяви, че можеш да обичаш
едновременно няколко жени. Това е твоя работа. Обичай и десет – но аз
да не съм в колекцията!
ПЕЙО
Не се съмнявай в тези писма. Те са истина…И точно затова ми е безкрайно
трудно! Твоята обсада…
ЛОРА

Какво?
ПЕЙО
Твоята маниакална ревност!…Тази стая….Тези дантели, килими, покривки
и покривчици, перодръжчици и розови листи…/Той се опитва да охлади
гнева си като разхвърля каквото му попадне./Те ме задушават! Убиват ме!
/Тя се опитва да го хване и да го отрезви./
ЛОРА
Спри! Те не са твои! Всичко е мое! Мое!…Ти нямаш нищо, чирпански
голтако!…Права беше майка ми, че с този „велик поет” далече няма да
стигна…
ПЕЙО
Вече две години не съм написал нито едно стихотворение, нито
едно…Само драми…Сигурно такава ще е моята съдба оттук нататък –
„драматична” . Замислям трета драма и тя ще се казва „Жертвата”.
Чудесно заглавие за моето смешно положение на поет без поезия…

-9-
ЛОРА
Не обичам твоите стихове! Не ги обичам! Повечето са написани за онова
дете с „хубавите очи”…Не ги искам…Не искам такива стихове! Искам мъж,-
който да обичам, реален, земен, страстен, с който да създадем дом, уютен
и красив за нашите деца… /Тя се свива и се разплаква./
ПЕЙО
Лора, моля те, успокой се!…Това беше един злощастен случай…Аз също го
исках това дете!…Исках го!..
ЛОРА
Пет месеца!…То беше в утробата ми!…Аз го хранех….Плодът на нашата
любов….И той изчезна…стопи се…къде е той….къде е тя?!…/хлипа/

ПЕЙО
Лора,…Лора, любовта е с нас!…Тя никога не си е отивала!
ЛОРА
Аз много работи мечтаех за него ….но то умря и…те няма да се сбъднат. По
същия начин гледах и на тебе – защото аз много скъпи и желани работи
мечтаех – за тебе – за нас, но в твоите фрази, ако имаше понякога малко
красота, то нямаше нито капка топлина – никаква човечност….
ПЕЙО
Аз не мога да говоря добре и…да пиша писма не ми се отдава…Някога
пишех стихове…
ЛОРА
Стига с тези стихове! Аз искам отговор само на един въпрос.Стигам ли ти аз

такава каквато съм?…Аз мисля, че истинската любов се заключава в това

-10-
хората да си стигат един на друг, въпреки всичките си недостатъци….Чакам
отговор!…Онемя ли?!
ПЕЙО
Когато съм бил малък не съм искал да излизам от къщи и да играя с
връстници; изблъсквали ме, заключвали вратата, за да играя; аз не ща –
драскам на вратата да ме приберат; отварят вратата – заспал съм на
камъните. Тогава съм млъкнал. Уплаши ли се да не би да съм онемял.
Просто не исках да говоря….И сега не ми се говори…Късно е…Уморен
съм.Утре имаме Художествен съвет в театъра.Трябва да съм подготвен. А
още не съм дочел последната пиеса на Петко Тодоров. И трябва да правим
разпределение на….
ЛОРА
Стига с този театър!…Ходя из коридорите му и чукам от врата на врата. Все
си там, а пък те няма. Няма те за мен…

ПЕЙО
Станах за смях с твоите подозрения и обсади. Не се ли умори да ме
подозираш?!
ЛОРА
Станал си за смях с репертоара, който стъкмихте. Освен твоите пиеси,
пуснахте нескопосаната пиеса на Евгения Марс. Трябваше повече клакьори
да осигорите за да скриете явните и недостатъци. Някои справедливо
отбелязаха, че Вазов доста се е потрудил за да изглежда творението на
неговата любовница прилично за пред публика.
ПЕЙО
Имам предложение: вместо да ме причакваш пред театъра или да ме
следиш по улиците, да седнеш на писалищната маса и да се вгледаш в

-11-
своите литературни упражнения. Спомням си, че имаше обещаващи
есета…
ЛОРА
Не се приема.Ако аз бих искала да съм при тебе, то е само защото и ми
трябваш, и ми стигаш. Ако съм готова да се откажа от целия свят, от всички
погледи, то е само защото те не ми трябват, не ме интересуват. Ето защо,
ако ти ме обичаш повече, аз бих била много щастлива.
ПЕЙО
Аз те обичам, но твоята маниакална обсада…
ЛОРА
Спри!…За трети път, тази нощ, употребяваш тази дума…Разкъсай я тогава,
тази Обсада! Разкъсай я! Разкъсай и мен, нали си Харамия! Войвода!
Спасител на чужди народи!
ПЕЙО
Македония ли е чужда? Ти чуваш ли се какво говориш!…Това са наши
братя и сестри…Три похода, три бележника с оръфани черни корици,
пропити от миризмата на мешинената чанта. /Изважда от купчината книги
споменатите тефтери/ Стотици стенографски редове, писани някога с
весела безгрижност или мрачни предчувствия върху приклада на пушката.
Вземи разгърни поне някой от тях и тогава, може би, няма да говориш така!
ЛОРА
Добре. Ще взема.И…какво ще науча?
ПЕЙО
Ще научиш как някога съм питал тая многолюдна паплач от патриоти и
„изгнаници”, която ни заобикаля, защо стои и кряска на вятъра, а не
нарами пушки и се претече в помощ на въстанилите голтаци в
Македония?!…Кому са потребни тук в България нашите патриотически

-12-
пориви?! Кога друг път ще направите това, ако не в най критическия
момент? Правителството, от друга страна, е изпросило амнистия за
бежанците от султана…Въстание и амнистия! И то едновременно! Не!
Човек трябва да бъде в пълния смисъл на думата животно, за да не се
погнуси от всичко, което се лигави из България със съдбата на Македония!
ЛОРА
Не ти ли омръзна да се правиш на Ботев?!
ПЕЙО
Сега разбирам аз молитвата на Ботев…Ботев беше един ясновидец. Ботев
има едно откровение….Не. Аз искам да се изразя по-точно. Ботев беше
носител на една мисия в тъмнините на земята, сред едно робско племе…
Той беше гений…И аз мисля, че ние никога няма да знаем точно
величината на тоя дух….Защото той беше един от вършителите на съдбата.
Съдбата е по-високо от нас. Ние нямаме око за нея. Ние сме във
всесилието и мрака на нейната шепа:
„О ти, боже, прави боже,
не ти що си в небесата,
а ти що си в мене , боже,
мен сърцето и душата…. „
ЛОРА
Ботев е написал и друго: „ Мила ми, Венето: след Родината обичам най-
много тебе.” И ти ли това ще напишеш?…След кое ще бъда аз? След
Македония? След Мина? След…
ПЕЙО
Лора, моля те! …Недей!
ЛОРА

-13-
Тази вечер седнах до Дора, за да те наблюдавам. Искаше ми се да схвана
разликата. С какви очи я гледаш нея и с какви мен….
ПЕЙО
И….какво установи?
ЛОРА
По едно време тя ми пошепна: „Яворов е много хубав тази вечер. Лицето
Му излъчва някаква светлина, някакво сияние.”
Къде е сега това „сияние” и тази „светлина”?
ПЕЙО
Лора, искаш ли да приключваме вече тази игра. Много е късно…Както
искаш го разбирай. ..Предлагам ти отново да жертваш малко от твоето
честолюбие и да дойдеш при мен…
ЛОРА
Единствената жертва би била тази да дойда при теб сега – знаейки колко
малко място всъщност заемам в интересите ти. Но аз, не веднъж съм ти
казвала, че жертви не правя. Тъй щото аз няма да дойда, моето
самолюбие ще е спасено от жертвата и ти от компанията ми. Защото ,
съгласи се, мой милий, нищо по-отегчително от човек, когото бихме
искали да обичаме, а все пак не можем.
ПЕЙО
Кое ти пречи?… Може би твоите видения?…Аз съм тук и те чакам.
ЛОРА
Думи…Празни фрази… Дежурно произнесени при определени
обстоятелства, понякога придружени с малко чувственост…Аз не искам
навикът ти и чувствеността ти. – Аз искам душата ти, сърцето ти, нежността ,
която да ти се налага против волята ти….Ако аз, грубата материалистка – исках да намеря само чувствеността – аз щях да остана при мъжът си. А ти, идеалиста – не даде нищо от душата си на твоята любов!…Нищо!
/Тя продължава машинално да разгръща страниците на бележниците,
които той и е дал преди малко./
/Той разгръща една страница и посочва определен текст, който и прочита./
ПЕЙО
Ето тук…Чети!….Чети!
ЛОРА
/Чете./
„Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
ПЕЙО
Не това…
„Душата ми е стон. Душата ми е зов.
/Той я взема на ръце и внимателно я слага в леглото./
Защото аз съм птица устрелена:
На смърт е моята душа ранена,
На смърт ранена от любов…
/Започва да я целува и внимателно да разкопчава роклята и./
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
И в мъката любов!”

-15-
/Тя остава неподвижна. По никакъв начин не реагира на неговата внезапна
нежност./
ЛОРА
„Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудена засмяна жизнерадост
На неведение и алчна младост,
На знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
Защото тя стои в сияние пред мене,
Стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
Тя – плът и призрак лек!….”
И това стихотворение е написано за Нея, за Малката с „хубавите очи”, за
Мина…
ПЕЙО
Лора, недей! …Моля те! Нея отдавна я няма…Отиде си…Всички ние я
погубихме!..Тя беше още дете…
ЛОРА
Само си сменил заглавието…И то е посветено на Нея! На Мина!…
/Лора бавно става от леглото. Оправя намачканата си рокля и тръгва към
дъното на сцената.Тя сяда на пианото и започва да свири своя „Реквием”.
Мракът я поглъща. Пейо взима от чекмеджето на бюрото свитък с
писма…Отваря един плик и разлиства едно писмо .

-16-

ТРЕТА СЦЕНА
/Пейо чете писмото на Мина./
ПЕЙО
„Вчера четох Вашия „Демон”. Припомням си – запитахте ме веднъж „не е
ли нещастие да бъде човек поет?” – и ето днес Ви питам аз: не е ли по-
голямо нещастие да бъдеш жена на един поет?
Защо мъчите и мене и себе си? Вие обичате ли ме, или не? Колко е сладко
да обича човек и да знае, че го обичат….
Карате ме да мисля върху неща, за които не може да се мисли…Обичам Ви

защо? Откога? И докога? Не зная; и не искам да зная, защото не
продавам любовта си. Но сега обстоятелствата са по-силни от мен. Обичам
ви, не искайте повече…. Аз съм добре сега – силите ми полека се
възвръщат, взех да излизам вече от къщи и като дете се радвам, че мога
да ви докосна, да разроша косата ви, да ви целуна….”

ПЕЙО
Може би никога женски образ не е вдъхвал толкова обаяние, може би
никога очи на девойка не са грели с толкова чистота…../Сгъва писмото и
внимателно го слага в плика.Отваря друг плик….чете…/
Лора продължава да свири, но той не я забелязва и продължава да чете и
да говори със своето видение./
Ако всякога , когато душата ми се устреми към тебе, аз усещам същата
потреба, то е – защото ти си единственото мое божество, на което тя се
кланя в живота. И винаги, когато мисля аз чувствувам да витае над мене
духът на майка ми…. Аз молех нейния дух да застане между нас и ни
раздели, ако моята любов ти носи нещастие, или да направлява всяка моя

-17-
стъпка, за да ти дам щастие. Аз молех нея – защото ясно съзнавам, че
всичко добро и ценно, което съществува в натурата ми, е наследено от нея,
и всичко лошо – от другаде някъде. Това добро никога не се смесва с
лошото у мене, – едното и другото всякога са враждували помежду си. И
аз чувствам злото победено и замлъкнало всякога , когато те погледна от
близо. Ангел мой, твоят образ помага на добрия дух в душата ми. …Остани
и бъди в чистотата си мой снежнобял ангел и идеал на моята покварена
душа…
/Лора отпива от бутилката с вино, която е донесла:
ЛОРА
/Тя се опитва да му даде да пие, но той и отблъсква ръката…/
/Лора отпива от чашата с червено вино и става от пианото. Опитва се да
вдигне Пейо./
ЛОРА
Вижда бог, че бих отишла на край света, бих живяла цял живот сама,
знаейки, че в определен ден на годината ти ще бъдеш там. Или в
определен час на годината ще чуя гласът ти, поне една дума… или ще
погледна поне очите ти, ще срещна погледът им – само веднъж… или да
чуя поне шумът от стъпките ти. Но где ще бъдеш ти – за да дойда и
аз!Върни се , мой милий. Върни се не само за мене, върни се за себе си, за
всичко хубаво, което е в тебе, което си длъжен да дадеш на другите.
ПЕЙО
Аз съм тук и никъде няма да заминавам… Навоювах се…Ти бълнуваш…
ЛОРА
Но върни се и за мене, мой милий. Какво ще правя аз без тебе? И не
почувства ли ти, че душата ми се прислони веднъж в живота ми, прислони
се безвъзвратно? И где ще те търся аз за напред? И все пак мога ли да не

-18-
търся всяка минута на живота си? Кажи, че ще се върнеш и ще ме
целунеш…/Тя се опитва да го целуне, но той и хваща ръцете./
ПЕЙО
Лоро, какво ти става?! Пияна ли си или пак някаква игра подхващаш?
Уморих се от твоите игри и подозрения…
ЛОРА
Пожелай сам да се върнеш, милий мой… Аз чувствам в отчаянието си – как
всичката вяра на детинството ми се връща и аз ще се моля всеки ден за
тебе. И всеки ден , минавайки край гробът на баща си, ще го моля да те
пази. Някога хората вярваха и бяха щастливи. В какво вярваме ний днес и
где ми каза ти, че ний ще се срещнем? Аз бих дошла навсякъде, милий
мой, вижда Бог – но где ще ме чакаш ти – и где ще те намеря?
ПЕЙО
Аз не отивам на война. Това беше! Това мина…То беше едно щастливо
време. Точно преди нашата венчавка. Една заран аз получих кутия с
карамфили и вътре една картичка от Лора Каравелова и вътре този
пръстен. Тогава аз ти казах, че твърде е възможно да загина в тази война и
няма защо да се свързваме. Ти решително ми отговори: „Аз искам да нося
твоето име.”
ЛОРА
Да… Това бяха щастливи дни. След като склонихме македонският поп да
ни венчае, въпреки забраната…, но ти тръгна на война… Аз бях
едновременно отчаяна и радостна. Нареждах и милвах дрехите, които ще
облечеш и които ще те придружават…далеч от мене. И все пак те са по-
щастливи, защото те ще бъдат с тебе. А какво да правя тук аз – без тебе? –
Тук, гдето всяко кътче е пълно с тебе… Какво ще правя аз, догдето се
върнеш…Кажи ,

-19-
милий мой, че искаш да се върнеш. Върни се за мене, върни се от
съжаление…
ПЕЙО
Успокой се!…Ела… Ела при мен. Съблечи тази черна рокля и ела!..
Спомняш ли си? Тогава ти писах още същия ден: „изпращам ти поздрав от
Македония, върху чиято земя кракът ми стъпи днес и тая нощ два пъти.
Мисля за тебе и ти пиша на свещ, която вятърът иска непременно да
угаси… Вярвай, че ще се видим, както аз вярвам в това, че ти си най-
добрата българка…”
ЛОРА
Някога ти не ми вярваше. Аз направих всичко, за да можеш да ми вярваш.
И днес ти не можеш да ми не вярваш, поне тъй го чувствам аз… А ти
направи всичко – за да не ти вярвам аз.
/Тя се измъква от прегръдката му./
Тъй щото ти не си въобразявай още, че тактиката ти ме е уморила, колкото
и тя да е уморителна. Защото ти казваш: „Искаш ли да ме целунеш? –
целуни ме. Искаш да си отидеш? – вратата е отворена. Искаш да останеш?
– остани. Особено не ми пречиш… Но каквото и да направиш , мене ми е
все едно, безкрайно все едно, защото ти не ми трябваш, аз съм достатъчно
щастлив да съм това, което съм и на себе си сам си стигам.” Ето тебе от
начало до край в нашата история. Съгласи се – това е уморително.
ПЕЙО
Аз не зная не оставих ли – не оставям ли всеки ден част от самолюбието
си в тази нелепа борба…
ЛОРА
Все пак аз не мога да се откажа от нея, поне догдето не съм убедена, че
сигурно ще я загубя… Всъщност нищо не исках и не искам от тебе, но мене
ми беше – и ми е необходима вярата в твоята любов – за да бъда

-21-
спокойна и щастлива. Нямам я. Отне ми я ти, и всякога, когато мисля за
това – аз те мразя – защото ти отне всичката радост на живота ми…
ПЕЙО
Стига, Лора! След като не искаш да легнеш при мен, отиди в спалнята,
вземи си хапчето и заспивай…Умолявам те! Нямам повече сили.
ЛОРА
Една нощ избягах от бащиния дом, без да зная защо, къде, при кого… Кого
имам в целия свят? После безпаметство, дълга мъчителна
треска…..Мисля… искам да сляза дълбоко в себе си. Нещо внезапно ме
спира. Главата ми гори тежка и уморена. Мрака е нахлул и в душата ми,
обвил и сърдцето ми, свива го дълго, безжалостно, до нетърпима болка…
Душата ми е мрачна непроходима гора… .. И в мрака на черната гора
чувствам как растат ненадейно цветя…Чувствам ги бели , малки,
нежноблагоуханни като цветя от детски гробове…Чувствам ги ярки ,
огнено-червени, опияняващи, като единствената усмивка на единствена
любов… или бледожълти, замислени, с дъх на есен, с уморени стебла,
садени от умирающи старци…Какъв хубав неочакван дар за него…Моят
любим!… Той иде… Иде… Неговата любов би била ослепително,
всепобедно слънце. С безумна радост посягам към цветята. Подавам му
първото сграбено цвете. Той го гледа. Презрителна усмивка блуждае по
устните му. Поглеждам го и аз. – Някакъв бурен, увяхнал, некрасив бурен,
откъснат в тъмнината и бързината. Ръцете ми безсилно падат. Към цветята
никога не ще посегнат вече. Зная ли какво мога да откъсна в тъмнината, а
душата ми е дива, непроходима, непрогледна гора…Цветята ще цъфтят и
ще увяхнат – скрити, незасегнати, само мои…хубави. Той никога не ще ги
види. Безсилна съм да ги докосна… Колко е наново тъмно. Мракът ме
обхваща, притиска, задушава, убива… Аз трябва да викам силно, яростно,
да викам до пресипване. Не мога да мълча. Аз не съм примирена, аз
трябва да викам. Врагът ме задушава… Ще крещя диво, безумно, догдето
падна на земята без сила и без свяст…

-22-
/Той се опитал да я успокои. Тя е успяла да събори всичко, до което се
докосва. И се стопява в тъмнината. Той присяда отново до падналата
Лора./

ПЕТА СЦЕНА

ПЕЙО
Мое щастие, аз те имам близо до себе си, защото душата ти е при мене.
Който много люби, много страда и много трябва да му се прощава. Какво
значи това, което говоря, ти няма да разбереш, но аз трябва да го кажа.
Душата ми се изповядва сама пред себе си, за да се яви чиста и достойна
пред един ангел. Но моята любов не би заслужавала името си, ако тя не
беше една единствена мисъл за твоето бъдеще, ако не беше готова на
крайни жертви, да се лиши даже от теб, за твоето собствено добро. …. Аз
не искам да изтръгвам сърцето ти, защото сърце трябва само да се
получава…
ЛОРА
На кого говориш….Защо имам усещането, че отново разговаряш със своя
ангел, който явно ще те преследва вечно, но какво да правя аз в тази
мрачна стая, пълна със сенки и призраци…
Не мога да си дам сметка какво искам, защо всичко е не така, както би
трябвало да бъде…Искам да седна да прочета нещо, но думите като че
бягат, аз не мога да схвана с поглед нито една, чуя води се разговор,
широко разтварям очи, слушам, но в ушите ми почват да бръмчат такива
бръмбари, които не ми дават покой, стана, изляза вън и минава през ума
спасителното „може би ще намеря търсенето,” хубав е денят”. Тръгна
бърже, бърже, повзра се тук там. Пфу морди, само морди, дебели, груби,
безчувствени, мръсни морди, смрад и гнусота ме задавя…Извръщам се

-23-
бързо и бягам, бягам като подгонена от някое чудовище…Най после
запъхтяна, морна, подплашена спирам отпуснала глава и иска ми се отдих,
забрава….Отвред ледени стени. Студени тръпки минават по морната снага.
Самотността ме измъчва. Не ме сдържа. Аз искам хора. Аз обичам хората.
Аз искам човек, на когото всецяло да се доверя, с когото да се смея, да
живея, да умра. Лудо се хвърлям, разбивам ледени стени. С разкървавена
глава аз се впускам вън на свобода. Но тук целия въздух е напоен с гореща
пара, над мене облаци от лава се носят…Аз бягам , кръвта из раните тече и
кървави следи остават зад мен…. Ще тръгне ли някой по тях..
/След като го е прегръщала и целувала неистово, тя се откъсва от него и се
лута из стаята. Открива една книга, изважда ножа, който е между
страниците. Яворов успява да и го отнеме./
ПЕЙО
„Ледена стена – под нея съм роден.
Стъклена стена – отвред съм обграден.
Хладната стена – замръзва моя дих.
Вечната стена – с глава я не разбих…
/Разтърсва я за дойде на себе си./
Който приближи – стовари черен труп:
Кой не приближи ! – и мъртъвци са куп.
Който приближи, затули лъч една:
Кой не приближи! – и чезна в тъмнина…”
/Лора с един жест разхвърля всички
листа. Той инстинктивно я хваща за раменете, но тя се отскубва….Отива да
дрънка на пианото…/
ШЕСТА СЦЕНА

-24-
ЯВОРОВ
Помня, веднъж влизахме в едно село, близо до Банско. Стори ни се като
напуснато, жива душа не се виждаше, когато зад един завой се показа
турски аскер. Пред щиковете им вървяха селяни – стари и млади, жени и
деца… Види се, те мислеха, че по тоя начин ще ни турят на тясно – да
стреляме върху свои или да се предадем. Тая варварска тактика беше
често практикувана в Македония… Когато селяните се изсипаха около една
плевня с плач и заклинания да не стреляме, ние изпразнихме пушките си
над главите им с викове „назад”, „Назад”! И те побягнаха като се
размехваха с дебнещите подире им турци, които излагаха гърбовете си на
повторните ни изстрели… Още два пъти се повтори същата история, при
същия завършек. Подгонваните от аскера нещастници стенеха:
„- Карат ни, брей, карат ни, бракя, пожалете ни!”
Остър , пронизителен, съчетал нотите от цялата гама на страха и
отчаянието, тоя стон още звучи в ушите ми – тъй жалостен, като че тая
тълпа е всеки час пред мен. Той се виеше като размахнато косило из
въздуха, фучеше наоколо ми – и аз чувствах прекосена някаква паяжина от
невидими нишки, които ме свързваха с другари, с народ, с целия свят. И
когато изкрещях с настръхнали коси: „назад, роби!” – стори ми се, че сам
опрях ръце и нозе о стената, зад която стоях, и се оттласнах в някаква
бездна. А в гърдите ми се плакнеше океан от най-противоречиви чувства.
Не зная съжалявах ли селяните, или се отвращавах от тях, че не бяха
грабнали пушки, брадви и сопи върху турците, които ги третираха като
стадо говеда, стрижеха ги и ги колеха вече пет столетия….

/ Лора си сваля от врата един кръст. Подава го. Той не го взима./
ЛОРА

-25-
Яво, ти веднъж ме попита дали съм носила това разпятие на гърдите си. Аз
не посмях да ти го призная, защото ме беше страх да не ми се смееш. Но
днес като ти го давам, нека знаеш, че то дълго време е било с мене и че
винаги – през времето – когато съм го носила – ме е закриляло. В това
време душата ми е била най-чиста и спокойна.
ПЕЙО
Защо тогава се разделяш с него?
ЛОРА
Сега, когато ми се струва всичко за лош сън, наново душата ми си спомня
за миналото спокойствие и ми се струва, че малкото разпятие непременно
Ще закриля този, който върна всичко хубаво на душата ми…
ПЕЙО
Смяташ да заминеш ли?..
ЛОРА
Да, смятам и те моля: не се разделяй с него в нито идин момент и ми
прости това суеверие…
ПЕЙО
Всичко това ми прилича на прощаване…
ЛОРА
Прости ми, милий мой, за всичко. Вижда Бог, че единственото скъпо в
живота си ми ти. Но прости, ако не съумях да ти го докажа достатъчно. И
прости , ако не мога да ти благодаря порядъчно за всичката ти нежност и
за твоето единствено име – красиво и честно…
ПЕЙО – Мила Лора, не мога да ти оставя нищо повече от едно име. Дано
винаги го чувствуваш тъй свое, както аз тебе.

-26-
/Тя се одръпва от неговия порив на нежност./
ЛОРА
От известно време аз плача всеки ден. Да, абсолютно всеки ден. А това ми
силно пречи…Аз обичам радостта, жаля за заспалата си жизнерадост. Но
най-вече жаля за моята любов към тебе, която ти си решил да убиеш с
една студена и мъчителна бавна жестокост.Няма да ти позволя, милий мой.
Аз не искам такъв живот…
ПЕЙО
Лора, чуй ме! Аз имам теб и ти имаш мен…
ЛОРА
Аз имам теб? Но где си ти и защо тази нощ аз не те чувствам? Где си ти? Не,
всъщност аз те нямам и тебе, аз нямам никого и нищо. Вчера ли ми каза ти,
че аз те мразя? Това стига. Ти нищо не разбра и нищо не оцени. Все пак
крив ли си ти щом не можа да почувстваш това, което беше в мене заради
тебе? Не си крив. Но от това не ми е по-леко…
ПЕЙО
Усещам аз – как от ден на ден характера ми, душата ми дребнее…. И не е
чудно да се задави човек, когато всекидневно кисне в едно отвратително
блато – блатото на заобикалящата безхаректорност, подлост и най-мерзка ,
най-нископробна амбициозност. Това е просто ужасно. Ако човек може да
си спаси човещината при обстоятелствата, в които съм поставен аз, то ще
бъде , вярвай ми, осмо чудо на света… Боя се за себе си. Две душевни
настроения познавам аз: или най-мрачна меланхолия, или един особен
род припадъци, които и докторите не могат да назоват. Всички се учудват
и понякога укоряват за странноста на някои мои постъпки: но те не ме
разбират. Безсмислица за тях е – да ти тежнее живота, а страстно да
обичаш света; необяснимо за тях е – да вярваш в едно велико дело, а
робско малодушие да пълни душата ти, за да можеш да му служиш;

-27-
странно за тях е – да жадуваш любов , истинска, велика любов, а всичко,
което те обкръжава – да не може да докосне ни една струна на сърцето ти,
още повече – да не заслужава нито омраза, която би те подбудила за
борба, а да възбужда у тебе едно омерзение…
ЛОРА
Мисля че е дошло време да те освободя от своето обкръжение..
ПЕЙО
За дълго ли заминаваш … за Париж?
ЛОРА
Аз не заминавам за Париж… Тук ще остана..Завинаги…
/Тя изважда револвера от чекмеджето на бюрото./
ПЕЙО
Остави револвера на мястото му!
ЛОРА
Омръзна ми да ходя по дирите ти, омръзна ми да съм твоя сянка, омръзна
ми да следя твоите интимни пориви към тази или онази девица, омръзна
ми да чакам, да се налудуваш в Македония…
ПЕЙО
Недей! Македония загива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в
гърдите на Македония и разкъсват дробовете и… Трябваше да бъдеш с
мен, за да почувстваш всичкото безнадеждие на бъдещето на нашето
национално дело. През тия всичките дни, можеш да си въобразиш , какво
ми беше на душата, през всичките тия дни, най-черни от черните в новата
история на България… Помисли си – пет държави против тая бедна

-28-
България – пет сили, не – шест , заедно с най-ужасната – защото е най-
мръсната – холерата … Всички македонски планини, с гробовете на
толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да
дишам…
ЛОРА
Аз мечтаех за някого, който би имал нужда от мене в пътя си – ако ще и в
пътя към Голгота. Аз никога не мечтаех – никога- да натрапя някому
чувство към себе си. За жалост аз не постъпих съобразно с мечтите си, аз
ти се молих, аз те следих, аз се унижавах. – И аз съжалявам за това.. Това е
било пръв и последен път в живота ми – аз не се съмнявам. Сега ми се
струва, че аз съм наново своя собствена господарка… и никой не ми трябва,
дори твоето отсъствие…
ПЕЙО
Аз съм тук… Имам чувството , че векове не съм излизал от тази стая… Не си
играй с револвера, пълен е!
ЛОРА
Благодаря, мой скъпий, за напомнянето!… И прости загдето не успях да те
обичам по-хубаво, загдето не успях да те направя по-щастлив. Моля ти се
прости, за да ми бъде по-леко … И повярвай поне, че не можех да те
обичам по-много..
ПЕЙО
Добре, добре! Вярвам ти!… А сега остави този глупав револвер обратно в
чекмеджето или просто ми го дай..
/Той протяга ръка към нея, но тя го насочва категорично срещу него./
ЛОРА
Не се приближавай! Инак ще ме принудиш да стрелям и в тебе, а не бих
искала, мили мой!… Ти си толкова хубав, но защо са ти толкова тъжни

-29-
очите? А устните и долната част на лицето е тъй детска… Да, да, ти си пред
мене – с твоите тъжни , мечтателни и чисти очи, с твоите нервни и
чувствителни ноздри, с твоите разочаровани и многознающи гънки около
устата, в които въпреки желанието ти да умреш млад, има още толкова
желание да видиш – ти – всичко виделия – и да узнаеш – ти – всичко
узналия…… Ти , наистина, си един „вампир” и майка ми имаше право да те
нарече тъй неотдавна. Но ти си най-интересния вампир на света и мене ме
е страх да не ми завидят на щастието и да не ми го отнемат…
ПЕЙО
Когато вчера ходихме да оглеждаме онази къща в Лозенец, ти мислеше
съвсем друго. Говореше за нашия бъдещ дом, за децата, които някой ден
сигурно ще имаме, за нас… Какво ти става сега? Какво? Опомни се!
ЛОРА
Ти не искаш Моя дом! Ти не искаш Моите деца!… Скоро Петко беше
болен… Ти знаеше, защото бях ти казала и въпреки това нито веднъж не
ме попита за здравето му… Нито веднъж… Когато загубих нашето дете,
тебе пак те нямаше… И се пита много пъти – кому ще трябвам аз – ако
синът ми престане да живее? Защото само нему аз все пак малко
трябвам …. А колкото за тебе … в душата ми лежи непоколебим обета – да
се отстраня от пътя ти – веднага щом ти преча… А тази вечер аз ти пречех.
Пречеше ти моето присъствие, пречеше ти моето мълчание, пречеше ти
дори моето свирене… Ти дори не разбра, че това беше моят реквием…
ПЕЙО
За къкъв реквием говориш? Нищо не разбирам! И престани да си играеш с
този револвер!
ЛОРА
Няма да престана…

-30-
ПЕЙО
Защо го измъкна от чекмеджето?
ЛОРА
Така!
ПЕЙО
Пълен е . Това не е играчка!
ЛОРА
Пълен ли е?
ПЕЙО
Празен е. Остави го ти казвам!
ЛОРА
Не мърдай! Ще натисна спусъка и тогава ще видим пълен ли е, празен ли е!
ПЕЙО
Пълен е! Остави на бюрото, че може да стане някоя играчка-плачка!
ЛОРА
Точно така!… Колко хубаво го каза: „играчка-плачка”… Харесва ми! Като
нашия съвместен живот – „играчка-плачка”… Сега ми се иска да завърша
тази наша „играчка-плачка”.
ПЕЙО
Прави каквото щеш – омръзнаха ми тези комедии!
ЛОРА
О, разбирам, ти предпочиташ мелодрамите : привличаш, флиртуваш,
фиксираш…

-31-
ПЕЙО
Ти си болна от ревност! Сама я провокираш, за да можеш да я изживяваш,
все по-болезнено и по-болезнено…
ЛОРА
Не те ревнувам, а не мога да търпя повече да ме правиш смешна пред
хората! Не мога повече да търпя!
ПЕЙО
Това при тебе е едно болезнено въображение! Каква компрометираща
дума съм казал, какъв жест съм направил, какво ти дава повод да ме
ревнуваш? Всичко това са просто нелепи детинщини…
ЛОРА
Не искам да слушам повече твоите смешни доводи. Не искам! Аз търпях
вече предълго! По-добре да се разделим!
ПЕЙО
Нямам нищо против!
ЛОРА
Много ти се иска!
ПЕЙО
Точно така.
ЛОРА
Аз зная, че твоите съкровени желания отиват по-нататък…
ПЕЙО
Омръзна ми.
ЛОРА

-32-
А мене питаш ли ме колко всичко това ми е омръзнало, че даже не ми се
живее вече…
ПЕЙО
Лора, върви да спиш – аз нямам сили вече да търпя подобни сцени.
ЛОРА
Да, знам. Ти предпочиташ други сцени, с други жени.
ПЕЙО
Да, предпочитам. Така е.
ЛОРА
Толкова ли ме мразиш?
ПЕЙО
Толкова.
ЛОРА
Тогава аз ще те освободя от себе си.
ПЕЙО
И добре ще направиш. Отивай да спиш!
ЛОРА
Ти взимаш всичко на шега. Ще се гръмна!
ПЕЙО
Стига с тези глупави заплахи! Омръзнаха ми!
/Чува се глух изстрел и Лора се свлича в ръцете на Яворов./
ПЕЙО

-33-
Лора!Лора!…Какво направи?!…Лора!… Защо, защо, Лора!…
ЛОРА
Прости ми, милий мой, за всичко…
ПЕЙО
Не говори така, Лора! Ти ще се оправиш!…
ПЕЙО
Лора…
ЛОРА
Прости ми..
ПЕЙО
Лора, аз те обичам! Чуваш ли! Моля те, не умирай!
ЛОРА
Вижда Бог, единствено скъпо нещо в живота ми си ти… Но прости, ако не
съумях да ти го докажа достатъчно…
ПЕЙО
Лора, не говори… Сега ще извикам лекар…
ЛОРА
И прости, ако не мога да ти благодаря достатъчно за всичката ти нежност и
за твоето единствено име – красиво и честно…
ПЕЙО
Не се вълнувай, моля те… Сега…Сега…
ЛОРА

-34-
Яво, аз нямах никого в целия свят, когото да уважавам, комуто да вярвам,
когото да обичам, освен тебе… Прости ми, милий мой и сбогом!…
ПЕЙО
Лора! … Не! … Помогнете, хора!…Лора отива!… Помогнете!
/Лора отпуска глава в ръцете му. Той бавна я полага на пода./
Не!…. Това не е истина…. Лора!… Стани, Лора, стани!… Дишай, любов
моя!…Дишай! … /Той се срива до нея, тялото му потрепелва. Разтваря
пръстите, които продължават да стискат револвера. Взима го. Проверява
барабана. Той тръгва бавно към бюрото, изважда лист, натопява
перодръжката и написва:/
Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.
/Той вдига револвера към слепоочието си и стреля./
/Тъмнина./

КРАЙ

ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ

или БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ

по Димитър Талев

Драматизация Бойко Илиев

Действащи лица:

БОРИС

АНГЕЛИКА

ДЯКОНОВ

БОБЕВ

МАРИЯ

ВЕНЧЕВ

КИБАРОВ

КОЦЕВ

/Сцената представлява общо помещение, в което са съчетани няколко обстановки: вляво – стая за заседания на комитета, в средата кръчма и вдясно стаята на Борис../

ПЪРВА СЦЕНА

/Борис седи и чете писмо…Влиза Дяконов./

БОРИС

/чете на себе си/ „Как да намеря думата, с която да се обърна към тебе? С името ти …, моята най-скъпа, най – сладка дума, която е непрестанно в ума ми, която споменавам и в съня си – не, не бива. Остават други две думи, които бих желала да повторя тук безброй пъти, които насищат сърцето ми с всички радости, с блаженство, с благодарност към бога, който ми даде всички тия щастливи дни и часове, откакто те срещнах, откакто те видях за пръв път. Ето тия две думи: Мили мой, мили мой…“

ДЯКОНОВ

Не ме очакваше?

БОРИС

Не…Не те очаквах…

ДЯКОНОВ

Идвам да ти съобщя една новина…Не ти ли се намира нещо за пиене? Гост ти е дошъл най-сетне.

БОРИС

Нямам никакъв алкохол вкъщи…

ДЯКОНОВ

Прощавай, но ще запуша. Не мога без цигара.

БОРИС

Запуши, щом искаш.

ДЯКОНОВ

Знаеш ли, Глаушев, симпатичен си ми, макар че аз се пазя от всякакви сантименталности. Знам, не съм ти по вкуса, не съм аз по вкуса никому и се гордея с това. Имам нужда да говоря и това е моя проклета слабост. А няма с кого да поговориш свястно в тоя мръсен град…

БОРИС

Ще ми кажеш ли защо си дошъл, Дяконов?

ДЯКОНОВ

Виждам, че не си в добро настроение тая вечер, Глаушев. Те, такива като тебе, рядко имат добро настроение. Все ги яде нещо, все за нещо се тормозят. Оправят света. Как ще го оправиш бе, момче! Светът си е такъв, какъвто е, и толкоз… Господ направил човека от кал и …взел, че му вдъхнал душа. Библейски брътвежи. Каква ти душа, щом е направен от кал. Човекът е мръсно нещо. Кал. И ако е превърнал живата си на пъкъл, сам си е виновен за това. .! Да не би дяволът да е дошъл да им го нареди така? Дяволът е в самите нас… По-умно е да признаем истината за човека, та и животът ни да върви по-естествено, според човешката природа…Слушай! Намери нещо да пийнем. Разговорът ще стане по-интересен. Какво си се оклюмал? У хазаите ти все ще се намери някое шишенце с гроздова.…Иди, иди виж…

БОРИС

Не мога…Неудобно ми е…Пък и хазяйката е гъркиня, едва ли има ракия…

ДЯКОНОВ

Човек от тебе друго и не може да очаква. Пазиш приличие. Чистота на живота. Идеали. Съвест. Глупости, глупости! Вериги! А под такава звезда си роден, че пред тебе се откриват всички радости на живота. Само да посегнеш. На тебе никоя жена нищо не може да ти откаже. А от жената най-напред идват всички благи работи. Ето, да кажем, Мария Йорданова. Женче и половина! Огън! И само да и направиш знак с единия пръст. Това чака тя…

//Изправя го и му я посочва с глава. Тя е в другия край на сцената, прегърнала учителски дневник, слага си очилата, отгръща дневника…/

А ти? Слепец! И всички даскалички в тебе зяпат. А ти…с народни работи се занимаваш…Не се сърди. Аз искам очите да ти отворя. Да познаеш сладостите на живота. Това е мъдростта на всички мъдрости. И никой не се отказва от житейските наслади, никой!

/Борис вече е тръгнал бавно към Мария, а Дяконов върви след него и му говори./

Никой…Как ми се иска да бъда на твое място!

/Приближават Мария. /

ВТОРА СЦЕНА

БОРИС

/На Мария/

Какви са тия знайни и незнайни сили, които ни карат, принуждават ни да вършим едно или друго против нашата воля? …Често мисля върху това…за тия непобедими подбуди в самите нас, в другите хора и навсякъде около нас, в целия ни живот…

МАРИЯ

Може би искате да намекнете за това, че не мога да замина, колкото и да искам…

БОРИС

Ами …и за това. Да, нежеланието на вашите родители да ви пуснат да следвате в Софийския университет иде от един дълбоко залегнал предразсъдък в нашия живот, че млада жена не бива да живее сама в някакъв далечен град. Виждате ли, и тоя остарел предразсъдък е една от тия тъмни, често и опасни сили в живота ни.

МАРИЯ

Не, не… Всичко зависи от човека най-напред. Каквото си направи сам, а после може би и съдбата на всеки човек…

БОРИС

Аз не вервам, че има некъде некой, който предварително начертава пътя на нашия живот. Вие говорите за човека, но не забравяте и съдбата. Боите се, куражът ви не достига да я отречете. Но както и да е, ние не по наша воля редим живота си.

/Дяконов се появява зад гърба на дамата./

ДЯКОНОВ

Неволно дочух разговора ви и бих искал да се намеся, с ваше позволение?

МАРИЯ

Моля…Аз нямам нищо против.

ДЯКОНОВ

Много рядко се случва човек да чуе интересен разговор. Хората приказват прекалено много, но най-често празни приказки…Струва ми се и при двама ви се доловя известен страх, примирение, дори фатализъм. А истинският човешки живот е стремление към пълно освобождение.

БОРИС

Страх ли казвате?

ДЯКОНОВ

Страхът е най-голям наш враг.

БОРИС

Но човек се ражда със страх в себе си, страхът е в него, както всички негови чувства.

ДЯКОНОВ

Ти, Глаушев, изглежда много си мислил за човешкия страх…

/Дяконов отминава с цигара в ръка./

МАРИЯ

Интересен човек… Чух, че дошъл от България. Какво преподава?

БОРИС

Да, особен… Преподава в горните класове. История и география. Разяснява историческите събития по свой начин. Още първите дни се скара с Бобев…

МАРИЯ

С директора? Може би наистина е смел човек.

БОРИС

Може би… С Кибаров постоянно спорят. Опитва се и мен да поучава…

МАРИЯ

Видях…Има нещо цинично в този човек. И нагло…

БОРИС

Учениците са луди по него…Отклонява се от урока и им говори неща , които ги увличат…

МАРИЯ

Вие казахте за страха… Да, човек наистина се ражда с него, той е в природата му.

БОРИС

Дотолкова, че понякога страхът в нас говори с езика на нашия разум, с езика на нашата съвест… И особено в нас, клетите турски роби. За страха искам да кажа, за робския ни страх.

МАРИЯ

Снощи пак се чуваха отделни изстрели. Дано не са убили пак някой от нашите?

БОРИС

Не минава нощ без някой да стреля по някого…

МАРИЯ

А на вас…налагало ли ви се е да стреляте по някой човек?

БОРИС

На позициите в Дебрища, по време на въстанието, стрелях с пушка по аскера, който прииждаше отвсякъде…Не знам дали съм убил някого, но стрелях ожесточено. Нямаше друг начин. Турците определят начина, робството и насилието създават убийци.

МАРИЯ

Вие не сте убиец… Вие сте учител. Аз също… Толкова е хубаво да гледаме тези мили, зачервени лица, сиящи от щастие, че могат да се надиграват из училищния двор и никой да не им подвиква и наставлява.

БОРИС

През първите една-две години след въстанието по улиците се влачеха цели тълпи селяни с децата си, избягали от подпалените села, гладни, голи, боси, търсеха подслон, залък хляб, протягаха ръце за милостиня…Случваше се някое да умре в ръцете на майка си, тя отнасяше мъртвото телце в някоя от черквите или пък го слагаше край някоя стена на улицата,… като не знаеше какво да прави…

МАРИЯ

Да…Било е страшно… и сега не се търпи. Децата са заедно в игрите си, но ние не сме… Да можеше да идем заедно в София…да продължим в университета…

/Чува се училищния звънец./

МАРИЯ

Трябва да влизам в час. Учениците вече сигурно ме чакат. Беше ми приятно, г-н Глаушев.

БОРИС

Довиждане, Мария.

ТРЕТА СЦЕНА

/При Окръжният революционен комитет./

БОБЕВ

Седни, Глаушев….Разправяй по-нататък…Коцев! Продължавай, щом ти казвам!

КОЦЕВ

Сичко вървеше добре, господин Бобев. Нели казах… Стоиме двамата с Кузо и чакаме, както бехме решили. Янис се зададе отгоре и аз извадих да запаля цигара, и гледам под око как ще я свърши Кузо.. Приближи се Янис на две-три крачки и Кузо извади револвера, и …так, так…Два пъти право в него. Видех как се хвана с две ръце за гърдите Янис и отвори уста, ама глас не се чу. Свърши се, рекох си. Ама Янис бръкна в пояса си, извади и той револвер и так, так – и той два пъти в гърдите на Кузо. Кузо се опули, ей такива очи, и падна ничком. Не мръдна повеке.

БОБЕВ

А ти? Какво направи?

КОЦЕВ

Аз…що? Веднага след Кузо падна и Янис. С два куршума бе ударен, ама преди да пукне, изяде и Кузо. Аз немаше какво да правя. Тръгнах си. Двама заптии веке тичаха насам. И аз побегнах…Това е.

БОБЕВ

Защо не го оставихте да отмине? И … изстрел в тила му. Може и с един куршум само.

КОЦЕВ

Кузо …нели го знаеш. Аз, казва, в гърдите му. Очи в очи. Да не мислят гърците, че се боиме.

БОБЕВ

Глупости! Заповядано му беше да свърши работа. Той на дуел ще ми излиза. Да знаете всички, и ти запомни добре: пращат те да свършиш каквото ти е заповядано, а не да делиш мегдан…Борисе, как вървят работите по Преспа, по околията?

БОРИС

Ти знаеш, имаме вече две чети в околията. Ние там с народа поне сме по-спокойни. Гледаме с оръжието пак да се постегнем.

БОБЕВ

Да, вие там с народа. Изгоре той във въстанието, реки от кръв проле, страда като грешен дявол, люти зими прекара без покрив , без хлеб…Сега отгоре, от север, напират все повече сърбите, отдолу, от юг, напират още повече гърците. За плячка. За земя, за живи човешки души. Турците им помагат и си гледат сеир. Наша България…и тя себе си гледа най-напред. И в нея беснеят триста дяволи…

БОРИС

Сърбите се опитват вече и у нас, в Преспа. Пратиха учители, училище отвориха, параклис също. Отскоро е наистина, но…

БОБЕВ

Ще ги изгоните. Веднага трябва да ги изгоните. Учителите. А който много се старае, премахнето го. И толкоз!

/Влизат Кибаров и Венчев./

КИБАРОВ

Пак пукотевици…Все същото, докато си счупим главата. Ето и Кузо са убили тая вечер. Жалко за добрите момчета. Те мислят, че гинат за Македония.

ВЕНЧЕВ

Разбира се, че гинат за Македония. Нима за мене ли или за тебе?

КИБАРОВ

Тебе аз и не питам. Знам какво мислиш ти, отдавна са ми известни всичките ти мисли. Не са и много те, твоите мисли.

БОБЕВ

Пак започвате…

КИБАРОВ

Все същото, така е… Докато не го проумеете. Кръвта на тоя народ изтече още през въстанието, едва що са минали две години оттогава. Вие не искате да я пестите, не ви е скъпа народната кръв. Пак ще повторя и нема да престана да повтарям: с гърците требва да се разберем. Бобев, и те са като нас синове на Македония.

БОБЕВ

Още на Прилепския конгрес се реши да се излезе с оръжие срещу чуждите пропаганди и срещу техната агресия. Там беха и Даме Груев, и Пере, и Гьорче… Синове на Македония, казваш. Гърция праща тук свои офицери и мнозина от тия, които влизат с гръцките чети са критяни, а не македонци.

КИБАРОВ

Това е верно. Верно е, но и от България влизат офицери и тамошни българи.

ВЕНЧЕВ

Ти, мене ли имаш предвид? Аз също съм това, което наричате македонец, в Македония съм раждан и преди да дойда тук , свалих българската офицерска униформа. А ти знаеш много добре, че българските офицери влезли в Македония трябва да се подчиняват на Вътрешната организация и ако това не стане, ние ги обезоражаваме, връщаме ги и даже ги убиваме…

БОБЕВ

Венчев! Не може ли да се говори по-човешки? Вие двамата винаги на кавга я обръщате.

ВЕНЧЕВ

Говоря открито. Лъжа ли е, Кибаров?

КИБАРОВ

Ние нема да търпим в Македония върховисти и каквито и да са агенти на Фердинанда, на шовинистичната българска политика! Нема да търпим и такива като тебе, които от македонската народна кауза искат да правят своя лична кауза.

БОБЕВ

Кибаров, овладей се!

КИБАРОВ

Моля, моля! Не ме прекъсвайте! В Устава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация има един основен принцип: свобода за всички в Македония и Одринско, без разлика на вера и народност.

ВЕНЧЕВ

Ти бълнуваш, човече!

КИБАРОВ

Не бълнувам аз, Венчев, а искам само да ти припомня в името на какво сте се клели! Какво искате вие? След едно злополучно въстание срещу турците да се хванем гуша за гуша с гърците и сърбите ли? И вече сме се хванали, кръв се пролива вече! Накъде по тоя път? Нашето народно дело е дело освободително, а не националистическа разпра.

БОБЕВ

Аз нема да кажа, че бълнуваш. Но ти, Кибаров, искаш да отидем при гърците и да преговаряме, така ли? Правили сме го. И те се подиграха с нас! Вие, казваха, лъжете, че уж сте за свободна Македония, а искате да я присъедините към България. Сега пък и с чети влизат от Гърция и не против турците , а против нас. За сърбите да не говорим…Колко сърби има в Македония…неколцина там сърбомани, но ето и Сърбия праща чети против нас. Не против турците, а против нас!

КИБАРОВ

Требва да ги накараме да ни поверват. Това е всичко. Да дадем пример как требва да живеят народите по целия свят. И ще дадем добър пример, като поверваме сами, като накараме и другите да поверват в създаването на едно общо политическо съзнание, общо за всички македонци – гърци, власи, сърби, българи, общо и отделно…

/Венчев почва да се смее./

ВЕНЧЕВ

Ти си направо луд, Кибаров…Никой от гърците, и най-последният, никога нема да промени своето съзнание и никога нема да се отдели от своите сънародници. Власите също, ами сърбите? Ти просто не знаеш що говориш. И си член на окръжен комитет. Кой те е довел между нас? Тебе не ти е местото тук, между нас.

КИБАРОВ

Вие се смеете, но аз знам що говоря и съм последователен. Нека ние, българите, имено първи да дадем пример.

БОРИС

Сега повече от всичко е нужно да бъдем заедно. Да привлечем на общия път за Македония и другите…Това е нужно, това е решено, ние имаме общи цели, но който се отдели от своите, остава сам. Който се отделя от стадото, вълците го изяждат. Мене и в тоя момент, като помисля, обхваща ме страх…обхваща ме мъчително чувство на самотност, на безсилие и…

БОБЕВ

Свърши ли, Глаушев…?

КИБАРОВ

Борис Глаушев е прав: „нужно е да бъдем заедно“! А твоето мълчание , Венчев, е отговор. Виждам и лицето ти, такова, надменно. Обаче, уверявам те, нема да ме уплашиш. Тебе аз искам да ти кажа и друго нещо. Наблюдавам те, виждам, искаш да властваш. Да се качиш на главите ни. Да вземеш ти командата….

КОЦЕВ

Полицейски патрул от заптиета идва насам от три страни… Пак обиск на махалата или…

БОБЕВ

Близо ли са вече? Откъде идват?

КОЦЕВ

Единият патрул е вече към чешмата. Другият току-що завива към фурната, а третият идва откъм реката.

ВЕНЧЕВ

/Към Кибаров/ Спокойно, ако те срещне патрулът , ще те помисли за френски консул.

БОБЕВ

/събира писма, книжа/ Това не бива да остава тук. Може да довтасат агаларите… /към Борис/ ти с мене. Не познаваш добре още Охрид. Имаш ли оръжие?

БОРИС

Немам.

БОБЕВ

Ето…/подава му револвер/ Вие там в Преспа, слободия. Нов е. Пълен е. Хайде…

/Излизат…Борис остава сам с револвер в ръка./

/Затъмнение./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

/Изстрел в тъмнината. Осветление. Борис на колене, в ръцете продължава да държи револверът./

БОРИС
Сянката на турския войник не се маха, стои пред очите ми, като онова черно петно, когато сме гледали в слънцето. Стои турчинът залитнал към мене с пушката си, дългият нож блести на току-що показалата се луна, но едва сега забелязвам две черни дупки на лицето му – не са очите, а двете дупки се чернеят на лицето му като очи. Не мога да извърна лице от тези дупки-очи!… Не за пръв път стрелям срещу живи люде и може би не за пръв път убивам…. Но защо е така, защо не може да се намери начин за разбирателство, за помирение между хората? Та за пръв път ли става така? Така става винаги с човека, с човешките мисли, с човешките болки- на мястото на едни идват други. Не по волята на човека, те си имат своя воля. Убитият е пак тук наблизо, ето в тъмния ъгъл до вратата, тук в сърцето е и болката поради човешките безумия, тук са и същите тъжни мисли, тежат като олово, парят като огън, ала вече друг поток тече през моя ум. И кое ли време е сега, дано да се свърши по-скоро тая проклета нощ!…

/Той прибира револверът в пазвата си, става и тръгва…Вече е в кръчмата, от една маса го кани Дяконов. Той отива като сомнамбул към него…Всички актьори са наоколо в тази кръчма…/

/Дяконов маха с ръка на кръчмаря. Той донася още две шишенца ракия. Дяконов подбутва едното на Борис. Той машинално го взима и се заглежда някъде напред…/

ДЯКОНОВ

Не го гледай…онзи с клюмналата глава. По-интересното е какво става вътре в него, в душата му, ако пък е заспал – какво сънува… Сега той е или всемогъщ повелител със златен венец на главата, владетел на всички земни блага, или неотразим и ненаситен любовник, мечтател, който лети през розови облаци и върши всякакви чудеса с едно замахване на вълшебната пръчица…Ако искаш да знаеш, тъкмо в това е притегателната сила на алкохола. Сила жадувана и примамлива за всяка човешка душица…

/Чука със своето шишенце това на Борис и отпива./

БОРИС

Аз не знам… Никога не съм се напивал…

ДЯКОНОВ

А не мечтаеш ли? Силното питие бързо осъществява всяка човешка мечта.

БОРИС

Мечтая, как да не мечтая, но се опитвам да се осланям на човешкия ум и разум. Трябва да има само един здрав човешки разум, както има само една истина за всяко нещо.

ДЯКОНОВ

Ето, виждаш ли? Това е голяма заблуда. Да, има един-единствен разум, но това е моят разум. Една-единствена истина, но това е моята истина…Аз идвам от България и ще ти кажа, че България, за която мечтаехте вие, турските роби, е умряла заедно с Левски. На неговото бесило. Народът там получи свободата си даром, с руска кръв, и в тая леснотия изчезнаха всичките му мечти и стремления… Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин. Виждаш ли? Бай Ганьо се запретна да прави държава по свой вкус и с белгийска конституция. Народът смени само господарите си, сега той си има княз, свои паши и каймакани, войска и жандари.

БОРИС

Не, не, не…Това не може да бъде верно! Аз не съм ходил там, но не може да бъде така, както казвате вие. Не може да нема вече там хора, които още помнят и Левски и Ботев, и всички народни мечти и стремления. Малцина ли са идвали тук да мрат за братята роби! И никога тоя народ, и тук, и там, в България , не ще заспи отново, след като се е събудил еднаж.

ДЯКОНОВ

Блажени са верующите. Тия, които идват тук са обикновени авантюристи. Тебе май те хвана…не се горещи! Аз ще ти покажа тъмнината, ще ти покажа и светлината… Трябваше робското чернило в тоя народ да изгори в огън, Априлското въстание да стане повсеместно, реки от кръв трябваше да потекат, а руските войници по-добре да си бяха стояли там, в Русия.

БОРИС

Ако трябва да стане, и това ще стане…в кръв и огън. А какво беше въстанието преди две години, малко ли беше за народ като нашия?

ДЯКОНОВ

Безсмислица и, разбира се, тежко поражение. На роба е нужна победа, за да изправи глава, да помирише сладостта на свободата, а не – нови поражения…

БОРИС

Да, да , победа, ще има и победа. Но по какъв път според вас? В какво вервате вие и в какво не вервате?

ДЯКОНОВ

Ще пием ли още по едно?

БОРИС

Ще пием.

/Дяконов махва с ръка. Келнерът донася нови две шишенца./

ДЯКОНОВ

Ако искаш да знаеш и аз взех участие във въстанието. С една чета в Струмишко. Казвам го само на тебе.

БОРИС

Ето, виждате ли, а се противите на всичко и всичко отричате…

ДЯКОНОВ

Да, аз съм против всички и против всичко, за да бъда свободен. Аз съм тук /чука по масата/, а всички други са срещу мене. И ги виждам ясно. Ясно. Познавам ги. И не ги оставям да ме повлекат с тълпите си..

БОРИС

Не сте прав. Човек требва да бъде с другите хора. Никой не може да живее сам.

ДЯКОНОВ

Има едни хора, които искат да превърнат човечеството в едно огромно стадо. Дервиши на марксизма. Наследници на йезуитите. Те умеят да увличат такива като тебе.

БОРИС

А вие защо сте взели участие във въстанието, борили сте се за тоя народ с оръжие? Защо сте тук, в Турско, в тоя пъкъл?

ДЯКОНОВ

За самата борба. И ето какво ще ти кажа още: аз също обичам хората, но по своему. И ги обичам повече от Кибаров, Бобев и другите, с по-истинска обич. Аз искам те да бъдат свободни. Мразя човека в неговата дребнавост, в неговото нищожество и филистерство, обичам го в неговото величие. Мразя и тълпата, обичам свободния човешки дух. Искам човечеството да се освободи от управници, учители и какви ли не доброжелатели. От мръсни спекуланти с най-големите човешки идеи. От закони, учения, вери. От тъмни предразсъдъци и заблуди. От морал и гадна еснафщина. Какво ме гледаш… не вярваш на очите си? Защо не пиеш? Боиш се от грях, а?

/Пие жадно, до дъно./

БОРИС

Не мога. Противно ми е и …Главата ми шуми, разбъркват се мислите ми и, като че ли земята изчезва под мене.

ДЯКОНОВ

Невинна душица си ти….Чиста душица. Мене алкохолът ме прави бог. Но не ме напива. Аз съм по-силен от него. Човеко-бог…

/Взима шишенцето на Борис и го изпива, пали цигара./

Свободният, силният човек вижда всичко ясно. Без предразсъдъци и заблуди. Без празни въображаеми идеали, религии и убеждения. Всичко това сковава човека. Обикновеният човек е животно, както всички други животни. Виждаш го човек, пък е свиня или змия, или просто червей. Това са повечето, сганта, тълпата… А аз съм свободен човек. Най-съвършеното творение на природата и неин господар – Бог! …Но и в мене понякога вие чакал, грухти свиня, пълзи червей…и всякакви други гадини, не съм се освободил и аз напълно. Ти, разбираш ли какво ти приказвам? Разбираш ли?

БОРИС

Всичко ми изглежда доста разбъркано… Някои ваши мисли ме поразяват, изглеждат ми съвсем верни, други обаче…не, не мога да ги приема. Или може би не ги разбирам.

ДЯКОНОВ

Да. Не ги разбираш. Нямаш ясен поглед. Движиш се в някакъв въображаем свят. Не истинския. Твой свят, лъжлив. И хората виждаш в лъжлива светлина.. Претоварен си с какво ли не скрупули.

БОРИС

Вие не можете да ме познавате толкова добре, за да ме преценявате.

ДЯКОНОВ

Не се сърди. Аз искам да те извадя от твоята бъркотия. Искам да прогледнеш…За какво да поговорим по-конкретно? За отечеството ли , за нашия народ? Посветил си се да им служиш. От бесило са те свалили по време на въстанието, така ли е?

БОРИС

Така е! В името на отечеството съм готов на всичко!

ДЯКОНОВ

Отечеството е една фикция. Планини, поля, долини, реки… Намират се по цялата земя. Отечество…Глупости! Халюцинации…Ще кажеш, „но моя народ“… Твоят мил български народ е все още турски ратай! С ратайска душица. Не само тук, но и в Княжеството, само господарите са други, но и те с ратайски души. Българската държава се управлява от господари с жалки ратайски души…Да поговорим, ако искаш, за Бога. Или за семейството? За всички тия опори в човешкия живот. За тия тежки вериги в живота . Не! Да поговорим за любовта. Може би ще ме слушаш по-търпеливо.

БОРИС

Само по-тихо. Не сме сами.

ДЯКОНОВ

Никой не ме интересува. Нищи духом. Дошли да се давят в ракия. /Навежда се към Борис и лукаво, поверително/ Нали те видях днес с учителката. Виждал съм те и друг път как я гледаш.

БОРИС

Няма нищо между нас. Колеги сме. Да, разговаряли сме и друг път.

ДЯКОНОВ

Ти може би нищо, но тя е котка. Котенце хитро. Както всички жени. Тя, даскаличката, е започнала вече своята игра. Може би за самата игра. Жените я обичат много. Любовната игра е в природата им. И сега – ето ще играете, ще се лъжете, ще си говорите сладко, ще се кичите с пъстри пера, ще въздишате…А работата е съвсем проста. Свалете пъстрите пера! И всякакви там илюзии. Затворете се в една стая и лягайте. Същността на любовта е половият нагон, половото задоволяване. Всичко друго е самоизмама. Залъгалки. Скрупули. Безполезни, ненужни усложнения. Така е с целия наш живот, Борисе. Вериги, които сами си…

БОРИС

Не! /удря с юмрук по масата/ Не. Така не може. Така не може да се …разясняват нещата. Човешкият живот не е толкова елементарен, колкото вие се опитвате да го представите. Вероятно така говорите и на учениците си, и те затова лудеят по вас ,защото те, на техната възраст, обичат такава слободия и такава безнравственост, и освобождение от всякакви скрупули.

ДЯКОНОВ

Ти не си много по-стар от тях…

БОРИС

Аз ли? Аз съм вече баща. Имам дете.

/Дяконов започва да се смее./

ДЯКОНОВ

Знаеш ли? Това никак не ме изненадва. Просто го очаквах. Баща, а? Татко…

БОРИС

Да. И всичко друго е така у мене. Срещнах една девойка. Селянка. Обикнах я, обикна ме и тя. Оженихме се. Аз така, винаги, във всичко. Стремя се поне , не винаги успевам. Е, много неща стават против волята на човека. И много често той самият се лъже. Но вие какво…

ДЯКОНОВ

Виждам, че едни „приятели“ се канят да дойдат на нашата маса…Е, аз ще тръгвам…. До скоро, татенце…. /ха-ха/

/Борис остава сам и изпива останалата ракия в шишенцето си./

/Разминава се с всички останали, които са в кръчмата и ляга на леглото./

/Затъмнение./

ПЕТА СЦЕНА

/Борис е още в леглото. Усеща, че някой го гледа. Обръща се и вижда Ангелика, прегърнала една лейка./

БОРИС

Добро утро, Ангелика… Какво има?

АНГЕЛИКА

Не сте болен, нели? Тая нощ лампата ви светеше до късно, ето и късно ставате…Спал сте с дрехите…

БОРИС

Не, не съм болен. Имах работа до късно и …съм заспал… много се радвам, че те виждам…/Обува се, слага риза, сако…/

АНГЕЛИКА

Притесних се… Рекох да попитам хазяйката, тя нали също е гъркиня…Ти си самичък тука, между чужди… Преди още да се усетя, че погледът ми те търси и върви подир тебе, аз зная кога излизаш сутрин и кога се връщаш вечер, кога светят прозорците ти и кога са тъмни. Стоя на балкона, при цветята си и ти нищо не забелязваш, а понякога надзъртам между пролуките на завесите, а ти ако забележиш, ще си помислиш, че вятърът ги подухва едвам-едвам… Аз съм като крадец, който дебне и сама не знам как станах крадец на сянката ти, защото, когато ти изчезваш, погледът ми гони твоята сянка.

БОРИС

Не съм вече между чужди. Имам приятели, другари в работата, ето … и моите хазяи, ами и ти също, Ангелика. Ще се намери кой да ми подаде лекарство или чаша топло млеко…Виждам те всеки ден, търся те веднага щом се събудя, копнея да се поспра с тебе, да чуя гласа ти. Не, нема да ти кажа нищо сега, ти ще си по-смела в своята заблуда и аз ще те виждам всеки ден, както досега. Ами аз не мога иначе! Виждам, че не мога иначе.

АНГЕЛИКА

Аз имам баба. Ние спим в една стая. Тя си счупи ногата и не може да ходи без чужда помощ. В леглото е денем и нощем. Казах и за теб и винаги и казвам, когато те видя. Ние с нея за всичко си говорим. Тя сега сама ми каза: „Да не се е разболел ,щом не си го видела тая сутрин, чужд човек е той, кой ще го погледне, ако е болен.“ Да знаеш само колко е добра моята бабичка! Аз и нося храна, тя не може да слиза долу и често казва: „Само ти, Ангелика, милееш още за мене. Аз вече никому не съм нужна.“ Как да не е никому нужна такава добра бабичка! Тя сама ме пита: „“Виде ли днес твоя българин?“ Да, бабичко. Много е хубав. Ето, виж колко е хубав! Но баба не може да се покаже на прозореца, да те погледне, както аз те виждам и не мога да ти се нагледам…Но аз пак се разприказвах, а бях излязла само да полея цветята, докато ги хване сланата некоя сутрин. Така си умират, сланата ги изгаря. Ти обичаш ли цветя, господине?

БОРИС

Обичам. И моята майка също. Зимно време тя ги крие по стаите.

АНГЕЛИКА

Да, които могат да живеят на затворено. Некои веднага умират без слънце. И е жално да ги гледаш как умират ден след ден…

БОРИС

Ангелика, ти говориш за тех…като да са наистина живи същества.

АНГЕЛИКА

Ами да! Те са живи! Можеш да си говориш с тех, като с живи люде. Казват ти кога са жадни, кога са болни, кога ги припича слънцето… И когато разцъфтят, тогава са най-хубави те, като че ли се засмиват, радват се, притеглят те да ги погледнеш, да се наведеш , да ги помиришеш….Трябва да се прибирам…До довечера, учителю!… Сигурно пак ще надничам през прозореца…/ха-ха/

/Затъмнение./

ШЕСТА СЦЕНА

БОБЕВ

/чете писмо/ „До Окръжния комитет. Аз веке три пъти ви писах за Йосиф от село Рапа и никакъв отговор не получих…Преследвах го дни наред и, когато го хванах, той ми извади едно писмо с печата на Организацията и подписано от господин Венчев, с очите си видех. Там пишеше, че трябва да се държим другарски с Йосифа, макар да е дошъл от Сърбия и да му даваме път, защото бил наш човек…Пуснах го… и още на следващия ден слезал право в село Дупки, събрал на мегдана всички селяни, заградил ги със свои четници, никой не можел да му се противи. Само селският кмет Алексо не се явил при него. Йосиф хванал жената на Алексо, взел детето от ръцете и и му сложил главата на дръвник с нож над него. „Кажи къде е мъжът ти, кучко, ако не кажеш главата на детето ти ще хвръкне като на пиле“. Жената не го издала, но Алексо сам се явил. Йосиф му рекъл да отиде утре с целото село в града при сръбския консул и се запишат като сърби. Алексо му отвърнал, че ние сме българи и никой не може да ни накара да се откажем от своите деди и прадеди… Тогава Йосиф от Рапа заповядал да го съблекат гол и жив да го дерат и пак го питат: „Ти сърбин ли си или българин“ – „Българин“- отговарял Алексо . След третия отговор го обесили с главата надолу. „Гледайте го“- рекъл Йосиф – „сички така ще ви дера, ако не отидете утре при сръбския консул, и не се запишете като сърби“. После свалил Алексо от въжето и го доубил с изстрел в главата….

Районен войвода Дойчин

Говори, Венчев. Отговаряй!

ВЕНЧЕВ

Какво да отговарям? Какво искате от мен? Тук аз…на съд ли съм изправен?

БОРИС

Да, на съд! На съд за предателство! Одрали са жив човек заради това, че е българин, детето му на дръвника, а ти…какво, какво! Питаш! Сърдиш се! Да, на съд за предателство, господине!

ВЕНЧЕВ

Спокойно, Глаушев! Много се разпали. Спокойно, млади човече! Че, знаеш ли…ще те вържа.

БОРИС

Хайде…опитай! Предател и безсрамник! /Успяват да ги хванат и укротят./

ВЕНЧЕВ

Мисли що говориш. Ще се каеш. Какво сте се наежили всички! Йосиф от Рапа измамил Дойчина, измамил и мене, измамил и Перета Тошев… Предателство!? Мисли що говориш, Глаушев! За такава дума аз…

БОБЕВ

Слушай пък сега аз какво ще ти кажа. Извършил си своеволие, което наистина стига до предателство. Не виждаш ли? Злоупотребил си като секретар, давайки това писмо на Йосиф от Рапа, както и с комитетския печат, който ти бе поверен. И това всичко зад гърба на комитета. И защо? Мене Глаушев ми каза, че си се срещал със сръбския консул. Загатна ми и ти, скарахме се тогава. Помислих си – щуротия, празна работа… Мислех си, наистина има нещо сериозно, Венчев нема да скрие от комитета. Понекога всички сме като улави. Требваше още тогава да ти поискаме сметка. И сега си довел тайфата си. Какво, да ни плашиш ли? Нема да ни уплашиш.

БОРИС

Къде са?

БОБЕВ

Оттатък зад къщата… /Борис бързо излиза./

Сега ти ще си вървиш… Ние ще решаваме. Окръжният комитет. Ще отнесем работата и до Централния комитет. Каквото си надробил ще сърбаш.

ВЕНЧЕВ

И ще си вървя наистина. Искам да ви кажа още две думи, преди да си отида. Окръжният комитет… Какво прави окръжният комитет? Нищо! Преследвате се с гърците по улиците на града. Това е целата ви работа. Войводите по целия окръг – всеки на своя глава.. А къде е Централният комитет? Никакъв го нема. След като убиха войводата Гоце Делчев…., Даме Груев ходи насам-натам, като поп с кадилницата от гроб на гроб… Ето, вижте го Кибаров! И той е в окръжния комитет. Като говорите за предателство, да видим кой е предател. Той с гърците и сърбите общо съзнание ще прави. Мене ми се сърдите, че със сърбите искам да се разбера за наша полза, а той? . Размахва тука някакви социалистически дивотии, дето ги прокарват напоследък забъркани глави като него. Избори и прочие. Народността за него е празна работа, патриотизмът е буржоазен предразсъдък. Пролетарии от всички страни… това е за него, от всички страни, от всички народности. Понадникнал съм и аз във вашата библия, другарю Кибаров.

КИБАРОВ

Слушам те и се опитвам да си отговоря на въпроса: толкова ли си безпросветен или се правиш на такъв?…Социализмът предателство към народа! Е, да. За тези като тебе, мракобесници, черносотници, лъжеинтелигенти, глашатаи на всевъзможни буржоазни заблуждения – да, но за мене тук има преди всичко поробен народ, а после сърби, гърци, българи, турци…не го крия. Сега обаче не става дума за това, сега става дума за твоето самоволие, за твоето властолюбие и кариеризъм. Събрал си разни лумпени, за да се налагаш, коткаш ги и ги развращаваш, за да ти служат слепо, ето и тук си ги довел за да издевателстваш над нас…

ВЕНЧЕВ

А ти, господинчо? Ти немаш ли тайфа? Събрал си около себе си неколцина дърдорковци, разни там евреи и…Партия правиш! Но тая нема да я бъде, така да знаеш. Лицемери и фанатици! Требва да спасим организацията най-напред от вас, вие сте по-опасни от сърбоманите. Ще ви изринем, ако не разберете от дума, има и друго за вас.

/Борис отново вдига юмрук срещу Венчев./

БОРИС

Кого ще изринеш? Кой си ти? И да не мислиш, че ще те пазят тук твоите вагабонти! Аз ги изгоних! Разбра ли?!

БОБЕВ

Граушев …по-спокойно! Седни, седни.

БОРИС

Не! Няма да седна! Да излезе веднага, щом така му се заповеда! Комитетът ще го съди за безобразията му, а той…вън оттук!

/Венчев се усмихва презрително./

ВЕНЧЕВ

Слушай, Глаушевче…Аз и тебе ще те оправя. Ще се каеш. /обръща се към Бобев/ Гоните ме…Добре. Ще си отида сега, но ще видим кой кого ще изгони. Аз не ви признавам за никакъв комитет. Баби и …побъркани!

/Венчев излиза./

/Затъмнение./

СЕДМА СЦЕНА

/Осветление в другия край на сцената, където е Ангелика./

/Борис бавно тръгва към нея../

АНГЕЛИКА

Аз не се и попитах кой си, какъв си. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и откъде идва или – не, тя просто се ражда в сърцето ни. Така стана поне с мене. Видях те, исках да те видя пак, чух те, исках да чувам гласа ти непрестанно и все по-близо до себе си. После аз видях колко си добър, умен, деликатен. С това растеше моята радост, че те срещнах в живота си, цялата моя обич се превърна в една безкрайна радост. И всичко в мене се промени. Станах по-добра към всички, по-добра и към самата себе си. Сърцето ми се радва на всяко нещо, и на цветето, и на звездите нощем, та и на кучето, което скита по улицата. Злото само ме наскърбява, защото няма място в моето сърце нито за гняв, нито за омраза, моето сърце е пълно и препълнено само с любов. Ти си човекът , който отвори такава светлина в мене, и аз не се питам как стана това…

/Целуват се…Той я взима на ръце и я полага на леглото и коленичи пред нея./

БОРИС

Ангелика, като ясно слънце изгрея ти за мене…Всяка вечер, когато се прибирам към квартирата с трепетна надежда поглеждам към прозорците на твоята стая и очаквам да се покажеш… Когато това не се случваше ме обхващаше болезнена тъга и страх, че може би не си добре или баща ти и братята ти са разбрали за мене, и са те заключили или, още по-лошо, са те изпратили при роднините в Гърция…Тогава почвах да се разхождам под прозорците ти, но тихо и никой да не ме види, така съм дежурял с часове…

АНГЕЛИКА

Мили мой! Никой не може да ме раздели от тебе! Трябва само малко да подготвя баща ми…Бабичката е изцяло на моя страна.

БОРИС

Ангелика, аз трябва да ти кажа нещо. Ти трябва всичко да знаеш… Аз имам син…Казва се Бойко…След една седмица ще навърши три години. Майка ми го гледа в Преспа…Преди въстанието се залюбихме с едно момиче от нашата махала в Преспа, всъщност почти израснахме заедно. И някак естествено дойде женитбата и раждането на детето, но Ружа, така се казваше жена ми, умря при раждането…Тръгнах да се бия с турците, като си мислех, че няма повече живот за мене, но не ми било писано…Трябва да отида до Преспа за рождения ден на сина си….Искам да му подаря обувчици…Да махне тия цървули…Много искам да му подаря обувчици…Ангелика, можеш ли да ми простиш, че не ти казах до сега…Можеш ли….

АНГЕЛИКА

Искаш ли аз да избера обувчиците и да му ги купя? Един наш роднина държи магазин за обувки. Вярвам, че там могат да се намерят и детски обувки. Много често пътува до Солун и донася стока.

БОРИС

Наистина ли не ми се сърдиш?!

АНГЕЛИКА

Как мога да ти се сърдя?! Аз ще намеря обувчици за Бойко, ще видиш! Ще те чакам да се върнеш, мили мой, за да ми разказваш цели нощи как е в Преспа, как са майка ти и баща ти, как е малкия Бойко! Утре ще имаш обувчиците…

А сега те целувам за лека нощ…., преди да са насъскали кучетата да ме издирват….

БОРИС

Лека нощ, Ангелика… Благодаря, че те има!

/Затъмнение./

ОСМА СЦЕНА

/Осветлението в другия край на сцената. Приблиава Дяконов с бутилка вино в ръка и цигара в устата./

ДЯКОНОВ

Опитвал ли си циганка, Глаушев?… Огън, братче!….Огън!

БОРИС

Стави ме…Не ми се говори…

ДЯКОНОВ

Слушай тогава, не говори…Има какво да научиш…Такъв си е моят живот – поучителен /ха-ха/…По своя воля го карам, ти знаеш. Винце, женички и всички там сладости. И най-хубавата сладост… картите! Залагаш, блъфираш, рискуваш, обираш…Ако имаш късмет, ловкост на ръцете, авантюристичен дух – целият свят е твой! Ще пиеш ли едно вино? Елексир…ще ти налея в тая чашка, пък ти решаваш…Когато спечеля на карти, веднага ги пръскам за вино и женички! Мене парите за друго не са ми нужни. Дарявам щедро женичките.. Те обичат това и добре се отблагодаряват…Какво става с твоето гъркинче?

БОРИС

Какво….гъркинче?

ДЯКОНОВ

Е де, е де! Целият град говори за твоята голяма любов, само ти криеш главата си в пясъка. Не ми е чудно. Такива като тебе живеят с лъжливи представи за живота, с илюзиите си. Замотават се с железни мрежи, които сами си заплитат, сами си мятат примка на шията. Слушай, Глаушев, ела с мене само три дни и аз ще те науча да живееш. Ще ти разкрия истинския живот, ще ти дам да вкусиш от всичките му благини, ще видиш и хората такива, каквито са.

БОРИС

Къде? В кръчмите, в комарджийниците, с циганките?

ДЯКОНОВ

Ами да! Там кипи истинският живот. По кръчмите и комарджийниците, момче, хората свалят маските си… Пий едно вино…//чука му чашата/

БОРИС

Не, не…благодаря.

ДЯКОНОВ

Едно трябва да разбереш: човекът по природа си е порочен. Глупци са всички пророци и апостоли, които искат да спасяват човека от греха. И ти си от тях, знам те аз. Освободи се, човече, и ще бъдеш щастлив!…Слушаш ли ме? Или искаш да спиш? Ама не можеш, защото се измъчваш. Сам се измъчваш. Като светците пустинници . На колело с ножове, в кипящ катран. Докъде доведоха тия фанатици грешното човечество? Нищо. Само лъжи и заблуди. Празни думи. Истината е в мене. Мръсна, но истина. Като я познаеш, няма и да се гнусиш от нея. Ще се научиш и да живееш.

БОРИС

И така: надолу, надолу. По дъното. То притегля, а ти лягай и пълзи, пълзи…

ДЯКОНОВ

А ти пък – нагоре, нагоре… Но виждам, че вече се задъхваш. Сърцето ти ще се пръсне. Въздух не ти достига…Изплезил си език… Тежко ти е … Залюбил си гъркинче, а гърците тук убиват приятелите ти, а когато новината достигне до братята и, ще посегнат и на тебе и тогава…няма да има на кой да говоря тия умни приказки, Глаушев…Няма да има…

БОРИС

И така да е…Ще вървя по своя път…докато мога…

ДЯКОНОВ

Аз ще ти кажа как да излезеш от това положение. Вземи си гъркинчето и… бягай някъде по-далеч. В България или където искаш. Тук жив ще те одерат. И нашите, и техните. Знам, знам…Комитетът, борбата….Нека други да му мислят…Поне докато ти мине огънят.

БОРИС

Докато ми мине огънят…Добре го измисли. Ами, ако не ми мине огънят?! Тогава… Да, да..Ти наистина искаш да ме спасиш, но аз дали искам да се спася…

ДЯКОНОВ

Много се надявам да ти дойде ума в главата и да ме послушаш…Знам ли те? Да не те хванат пак твоите, че ще загазиш.

БОРИС

Лека нощ, Дяконов! Голям умник си ти, бога ми.

Лека нощ…

/Борис е легнал в леглото. Обръща гръб на Дяконов. Затъмнение./

ДЕВЕТА СЦЕНА

/В училището. Осветление върху Мария Йорданова, която е прегърнала дневника в ръце. Глаушев приближава към нея./

БОРИС

Какво има, Мария? Защо не влизаш в час?

МАРИЯ

Не знам какво да правя…Стават страшни неща…Нищо не разбирам вече…

БОРИС

Какви страшни неща?…Говори!

МАРИЯ

Учителите Кибаров и Венчев ги няма. Говори се, че Венчев е убит…тази нощ…Какво става, Глаушев?

БОРИС

Нищо не знам. От тебе чувам за смъртта на Венчев. Как е станало? Какво говорят хората?

МАРИЯ

Говорят какво ли не…, че бил убит от терористи на гръцкия комитет или, че нашите го наказали за някаква сръбска афера, в която бил намесен и консула на Сърбия…Не знам…Глаушев, вие нали се събирахте оня ден по повад предателството…Какво стана? Какво решихте?

БОРИС

Какво решихме?! Нищо…Изпокарахме се…Изгонихме Венчев тогава, Кибаров сам напусна и…се разотидохме… Венчев беше домъкнал и тайфата си – да ни заплашва…Разгоних ги…

МАРИЯ

Добре си направил. Симеон Венчев е от хората, които са готови на престъпление, за да докажат своята кауза. Пази се от него! Ако все още е жив…

БОРИС

Не ме е страх от него, от себе си ме е страх. Хвърлям се от едно в друго. Разпънат съм от противоречия, от съмнения, от колебания…

МАРИЯ

Какво говориш?! Пък аз бях решила съвет да искам за себе си, да ми дадеш малко от твоята вяра, от твоята сила…

БОРИС

Ти знаеш ли, че аз убих един аскер, момче, така, без нужда, само…само от страх! Аз, който страдам от всека човешка болка направо с тоя , който я изпитва. Откъде иде това, как става? От слабост или от некакво лошо безредие у човека?!

МАРИЯ

Не знам как е станало, но сигурно те е преследвал и ти си се защитил… Ние сме преследвани от векове, Борисе! Не бъди такъв жесток съдия на самия себе си! Това ще те прояде отвътре, ще те смаже!

БОРИС

Такъв съм аз, мило мое девойче, ти не ме познаваш, не познаваш истинското ми лице. И никой не е виждал истинското ми лице…само…

МАРИЯ

Твоето лице….понякога го сънувам. Не, не е сън. То се случва в просъница…По-скоро, по правилно е да се нарече бленуване…бленуване. То ме кара да ставам и да вървя…към това училище…бленуване.

БОРИС

С големи усилия се боря с другите в мене, с тия, които искам да задуша, да унищожа, от които искам да освободя волята си, ума, душата си.

/Тя се приближава към него, вдигнала глава, впила в него очи./

Бобев тук ли е?

МАРИЯ
Тук е . В учителската стая…Преди малко дойде.

БОРИС

Добре. Ще говоря с него и после пак ще се видим.

МАРИЯ

До скоро….Ще те чакам след часовете, Борисе!

ДЕСЕТА СЦЕНА

/Борис тръгва, открива Бобев и го притиска до стената./

БОРИС

Ти знаеш за Венчев.

БОБЕВ

Знам.

БОРИС

Как мислиш…кой…го е извършил?

БОБЕВ

Нема какво да мисля. Тия от тайфата на Кибаров.

БОРИС

Не са ли гърците?

БОБЕВ

Не.

БОРИС

Сега какво?

БОБЕВ

Ще издирим кои са убийците и ще ги накажем по същия начин. Ще помислим и за Кибаров.

БОРИС

Как така Кибаров! Ти можеш ли да допуснеш, че той…

БОБЕВ

Той им е учителят за всичко и това стига.

БОРИС

Боже господи…Колко спокойно говориш! И как разсъждаваш…

БОБЕВ

Аз никога не си губя времето в излишни разсъждения. Организацията не може да допусне такива своеволия. Тя има свои железни закони. Ако Венчев заслужава смърт, би го наказала Организацията, а не тоя или оня. Кибаров иска да се наложи, както искаше да се наложи и Венчев. Не, това нема да допуснем!

БОРИС

Това е така, но само на пръв поглед. И некак много просто изглежда. Закон! А какво ще стане с нападателят на Кибаров?

БОБЕВ

Ще накажем и него. По същия начин.

БОРИС

Него кой го е пратил да убива Кибаров? И какво кърваво хоро би се завъртело! Не, не.. Причините са по сложни, всичко е по-сложно от един човешки закон.

БОБЕВ

Това са направо умувания, Глаушев. Губене на време. Има некои , умът им все ги лъже. А нашата работа наистина е проста. Който я разбира. И законът е за всички. Иначе… всичко ще иде по дяволите. Кой в клинеца, кой в плочата. Законът стои над всички и ги държи, стои над всякакви умувания.

/Бобев тръгва към класната стая. Борис отива към свърталището на социалистите. Там заварва Коцев./

БОРИС

Къде е Кибаров?

КОЦЕВ

Замина.

БОРИС

Замина ли? Къде?

КОЦЕВ

Замина. Тая сутрин.

БОРИС

Коцев… Аз идвам тук като приятел на Кибаров, а не като негов враг. Заминал – добре…, но къде? Повече нема да те питам, но не разбирам защо го криеш?

КОЦЕВ

Не се сърди. Не беше никак добре със здравето. Лекарите настояваха замине за София, но той не искаше. Сега, след тази работа с Венчев, ние, може да се каже, насила го накарахме да замине. Тази сутрин го изпратихме за Солун с железницата, а оттам за София. Това е.

БОРИС

Знаеше ли той за Венчев?

КОЦЕВ

Не, не знаеше…Казахме му на станцията , в купето. Малко преди да тръгне. Искаше да се върне, едва успяхме да го задържим. Най-после, казва, това не ми влиза мене в работата.

БОРИС

Но той знаеше ли, че има хора, които обвиняват за убийството на Венчев него, вашата група?

КОЦЕВ

Не, не знаеше. И аз – сега за пръв път чувам такова нещо.

БОРИС

Аз също не мога да допусна, че Кибаров ще изпрати убийци, но той требваше да бъде тук сега, да се защити. Ще кажат некои , че е избягал защото е виновен.

КОЦЕВ

Не! Как тъй избягал… Казах ти: насила го накарахме, ние го накарахме да замине. Ние…Виновен?!Какво, най сетне! Венчев не се ли опита да го убие? Кибаров не е пращал убийци, но кой смее да го съди даже и да е пратил? Те могат да го убиват, а той няма право да се защити, така ли? За Венчев – този предател, така му се и падаше.

БОРИС

Може би си прав….Прощавай. Сбогом…

/сам/ Накъде сега, Борисе, сред тия съмнения, с това безверие, с това отчаяние? Не продумва твърдата, студена земя, мълчи народът с болките си, мълчи и чака. Ти трябва да намериш спасителен път – ти и всички като тебе, които знаят повече, мислят повече, но къде си ти, къде сте всички вие, които знаете повече и мислите повече.? Лутате се без път, лутате се по лъжливи пътища, по много пътища, а пътят трябва да бъде само един, той е само един за всички. И не са само заблудите, не са само лъжливите пътища, но тук, сред нас, е омразата, подозрението, съперничеството, безсрамното честолюбие, необузданата самоувереност, властолюбието, след тях пълзят подлостта, подлизурството, користолюбието, та и кръв се пролива между нас, гореща братска кръв. Борисе, къде си ти, накъде вървиш? За тебе няма път, за тебе всички пътища са затворени. Пътят е само един, но къде е той, къде започва и къде свършва?!

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Осветление върху Ангелика, която е в другия край на сцената./

АНГЕЛИКА

Струва ми се, че идвам при тебе от много далеко. Трябваше да премина много дълъг път, за да стигна до тебе. Да премина през всичките безкрайни дни и нощи там, у нас, в стаята ми, безбройни часове и дни без тебе, във всякакви тревоги, страхове…Това е може би поради моята продължителна болест…Ние сега трябва да си кажем всичко.

БОРИС

Да. Всичко. Говори, говори, Ангелика. Виждам, ти искаш да ми кажеш нещо повече. За мене и за тебе…

АНГЕЛИКА

За тебе и за мене… Но ние не сме сами и сме далеч един от друг… Непрекъснато мисля за тебе, непрекъснато вървя с мислите си подир тебе, оттам, от моята стая, и сега, докато бях болна, и винаги, където и да съм. Сега и сама дойдох, седя тук до тебе…но ми се чини, че ти си пак много, много далеч от мене и никога нема да те стигна, да се доближа, да тръгнем заедно. Всички са против нас, всичко е против нас, пречи ни и ни прегражда пътя…най-напред най-близките мои люде – баща ми, братята ми и всички други, всички…Да знаят братята ми, че сега съм тук ще дойдат и ще ме убият. Да знаят нашите гърци с камъни ще ме пребият, с най грозен позор ще ме очернят.

БОРИС

Аз съм до теб и винаги ще бъда! Не се бой!

АНГЕЛИНА

Аз не се боя. Ни от позор , ни от смърт. Питам се непрестанно: защо така, защо? Не върша нищо лошо, нищо срамно. Не мога да намеря отговор и сърцето ме боли. Аз никого не мразя, аз само обичам един българин! Защо е тази омраза между гърци и българи? Защо? Кажи ми?! Ти знаеш по-добре. Откъде иде тая грозна , слепа омраза? Братята ми те мразят преди още да са чули името ти и нищо не знаят за тебе. Кажи ми, отговори ми!

БОРИС

Ще ти кажа всичко, а ти сама ще разбереш, сама ще решиш. Между мене и братята ти, между всички като нас е тая земя, тая македонска земя, на която сме се родили. С векове е стара нашата омраза. Твоите братя казват: вървете си, тая земя е наша; или приемете нашето име – иначе ще ви затрием, следа и помен нема да остане от вас. Да, вие сте дошли много по-рано, но и ние, българите, сме от векове тук и сме много повече от вас.

АНГЕЛИКА

Да, знам.

БОРИС

Ние се борим, за да отървем тази земя от турско робство. Вашите също, но казват : тук ще бъде Гърция, Елада. Ние казваме: тая земя е наша, обща, ваша и наша, елате да се борим заедно! Това е самата истина, чистата истина.

АНГЕЛИКА

Аз виждам, че в тебе нема омраза и никакво зло. Но вашите убиват наши люде. Моите братя се боят повече от вашите, а не толкова от турците. Другите от вашите не ще да са като тебе.

БОРИС

Не, аз не ща да ме разбираш така. Че аз съм по-добър от другите. Всеко зло между нас иде от омразата между нас. Нека се борим заедно и нека живеем заедно всички, които сме се родили на тая свидна земя. Като мене и тебе… Това е истината, чистата истина…

АНГЕЛИКА

Чистата истина… А пропастта остава и се пълни с кръв. И ни разделя, мили…мене и тебе.

БОРИС

Това е, защото не всички верват в нея и не всички я приемат. А ти, Ангелика?

АНГЕЛИКА

Аз… Аз вервам…и приемам от сърце!

/Тя прокарва ръка през златистите му коси и устните им се сливат в страстна целувка…/

Сега знам, че си напълно мой и аз съм твоя завинаги. Завинаги! Мили мой! Завинаги…

БОРИС

Ангелика, любов моя, ще дойда у вас да те поискам от баща ти, от майка ти…И от баба ти!

АНГЕЛИКА

Само тя ще се зарадва, само бабичката ми. Но ти почакай, почакай! Аз ще ти кажа кога. Ще требва аз да ти отворя вратата нашата къща.

БОРИС

От кого се боиш най-много?

АНГЕЛИКА

Не се боя от никого. Сега още по-малко. За себе си не се боя от никого. Но требва аз да ти разчистя пътя. Иначе ти не ще можеш да влезеш в нашата къща. Те там…нема да те оставят да кажеш и две думи.

БОРИС

Тогава…ако те не искат, ние с тебе ще заминем некъде и там ще се венчаем. И без нехното съгласие.

АНГЕЛИКА

Нека да опитаме с добро. Заради баща ми и майка ми. За другите не искам да мисля. Нека… нека опитаме най-напред с добро…Нека с добро, мили мой! Обич моя!…./Целуват се…/

/Затъмнение./

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Осветление в другия край на стаята. Там, Дяконов, пали цигара./

ДЯКОНОВ

Имам да ти казвам нещо , Глаушев.

БОРИС

Казвай.

ДЯКОНОВ

Зарежи тия народни работи. Ще се погубиш, момче, за нищо. Я гърците ще те убият, я пък нашите, като си задълбал толкова. Като няма кой да ни избива, ние сами се избиваме. Мръсен народ е нашият народец, когото ти боготвориш. И тук , и горе , в Българията. Там повече, откато руснаците махнаха турския ярем от слинестия му врат. Ама той и досега турски ратай си остана, в душата си остана ратай. Робска паплач! Няма ли кой да каже истината в очите на народа? Каза му я Алеко Константинов, той, народецът се смее сам на себе си, весело му е. Не се гнуси от собствения си образ, а се хили. . Па взе и пречука Алеко. Вие го превъзнасяте, готови сте да мрете за него. Самата истина трябва да се плесне в ратайската му муцуна.

БОРИС

Дяконов! Не мога да те слушам повече! Ти си безсрамен човек…Не искам да бъда като тебе…това вечно твое отрицание. Да, ще призная, има кал в човека,

И у нас особено има робска утайка, робска тиня, но в калта ли да лежим, в тинята ли, като свини, да грухтим примирени, та и доволни? Не, ние ще излезем от тинята и ще тръгнем по твърда земя… Не, аз не искам да бъда като тебе. Въпреки всички мои тревоги, рискове, както казваш, и въпреки всички твои…съблазни. И после…Ти какво току се изпречваш пред мене…ние не се разбираме, не можем да бъдем приятели, ние сме различни.

ДЯКОНОВ

Не можеш да ме избегнеш. И аз съм на тоя свят, съществувам. Аз съм навсякъде. И зная повече от тебе, мога повече, по-силен съм от тебе…Не можеш да ме избегнеш, да се отървеш от мене. Аз съм другата страна на живота, друго негово лице и негово по-вярно, по-истинско лице. Повечето от хората са като мене, в блатото лежат, топло им е, удобно и по-сигурно. Къде другаде, по дяволите?! От кал сме и в кал живеем. Това е истината за нас. А ти накъде се дърпаш, накъде се мяташ …Освободи се, човече, от всякакви там угризения, идеали, еднаж се живее на тоя свят. Ти се бунтуваш, но рано или късно ще признаеш, че в мене е истината за човека.

БОРИС

Не! Ти лъжеш!

ДЯКОНОВ

Сърдиш ли се, Зевсе?

БОРИС

Ти клеветиш човека. И никога не ще приема аз твоята клевета. Въпреки…въпреки всичко.

ДЯКОНОВ

Ето, виждаш ли?…Въпреки всичко. Въпреки. Червеят е вече в тебе. Въпреки, а?

БОРИС

Изпуши ли си цигарата?

ДЯКОНОВ

Ето…тръгвам, но ти помисли добре върху моите приказки. Не съм виновен аз, че истината е толкова мръсна. Помисли и за себе си, човече!…Тая сутрин са стреляли срещу братята на твоето гъркинче…Единият е ранен, а другият е избягал и ще дойде да те търси…ще събере тайфа…нямаш много време, Глаушев…Хайде, сбогом…

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Борис сам/

Усещам как някаква омраза се надига и то към мен самия … Страхът ми, колебанията ми и моята немощ. Всички тия гласове, всички тия болки в мене, ме карат да върша това, което не искам да върша, което не би трябвало да върша. Аз искам да изтръгна всичко това от сърцето си като зъл трън, който се е впил там. Искам да се освободя от него, да освободя ума си, волята си, душата си. Искам да бъда свободен човек. Откъде иде тоя страх в мене? От какво се боя? Боя се от смъртта, боя се от страдания и всякакви болки, боя се да не направя нещо, за което после да се разкайвам, от което ще се срамувам, боя се от присъдата на другите… Искам да мисля и да действам без страх. Да бъде ясна всяка моя мисъл, да бъде твърда волята ми, да бъде твърда верата ми. А откъде идват всички тия гласове и болки в мене?…И тогава, на събранието, аз нищо не казах срещу решението на комитета за изтребването на гърците…нищо…нищо…

БОБЕВ

/ретроспекция. Той зад някаква маса начертава бъдещите терористични действия./

И така… да обобщим. Срещу оръжието с оръжие! Да се постегнат четите. Да не чакаме те да ни нападнат, да нападат нашите села, ами ние да ги нападаме и гоним… Ще го кажа направо: да ги ударим най-напред по главата. Здраво. Тука… Тука да усетят най-напред нашата сила. Досега – ударим ги, ударят ни и те. А сега- да им смачкаме главата с един удар…За един ден или най-много за два да избием всичките им по първи хора, като започнем от техния консул, от главатаря им. Заедно с него и доктор Василис Фотиадис, Ставрос Петракис, Сотирас Скуфас, Диамандис Кокинос, Стейрос Грипадис, Танасис Янидис, Панайотис Георгиу, Димитрис Милонас, Ставрос Милонас…

/Във финала музиката набира сила и думите му потъват в нея…/

/Ангелика влиза в стаята и сякаш извършва някакъв тих обред; сложи ръце на рамената му и го гледа дълго в очите, после се приповдигна и едва докосна устните му с устни./

АНГЕЛИКА

Съпруже мой…съпруже мой…

/той посяга да я прегърне , тя се дръпва./

Не, не. Ти не ме докосвай…Кажи ми , искам да го чуя и от тебе: решавал ли си ти за убиването на моите двама братя?

БОРИС

Аз бях там, когато се взе това решение и мълчах…нищо не казах…Ние сме в борба, ние сме войници. Ти знаеш, аз съм ти говорил за нашето народно дело, за нашата свобода и правда…

АНГЕЛИКА

Народно дело. Правда. Освобождение. А се избивате. Вашата гордост е по-голема, вашата мъжка суровост е по-голема от вашата справедливост. Вашата омраза… Аз не разбирам вашата страшна омраза във вашата любов към тая, както си ми казал, наша обща земя. Но аз не съм дошла сега при тебе за това.

Дойдох , за да остана при тебе…За да остана… Така бех решила…Но аз не мога да остана сега, да остана при тоя, който е решавал и искал смъртта на моите двама братя. И си отивам. Завинаги. Това искам да ти кажа още: завинаги. Оставям ви сами с моите братя. Тук би требвало да мълча, но… Ти сега пази се от тех. Особено като узнаят, че съм идвала пак при тебе. Пази се, мили, и …сбогом. /Той пак се опитва да я прегърне./

БОРИС

Ангелика!

АНГЕЛИКА

Не ме докосвай.

БОРИС

Ангелика, ти ме обичаш. Ти ми даде всичко. Ти си моя жена. Ние сме свързани завинаги. Аз не мога да живея без теб…

АНГЕЛИКА

Да. Ние сме свързани завинаги. Аз съм твоя жена. Но това сега е само за мене и аз го вземам за себе си. Ти и моите братя не можете да стигнете до него. С вашата омраза. И не мога да искам от тебе това, което не си в състояние да ми дадеш…Сбогом.

БОРИС

Ангелика! Не си отивай, Ангелика! Прости ми,… Ангелика!…./Той се срива…/

/Затъмнение./

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Бобев седнал зад масата. Влиза Борис./

БОРИС

Искам да отида в некоя от четите.

БОБЕВ

Седни…Къде изчезна толкова време? Осем дни.

БОРИС

Не съм броил дните. Тук съм…

БОБЕВ

Дните аз броя винаги. Не ги оставям да минават край мене. Не са много те, нашите дни. Търсихме те. И ние, и учителите, и настоятелството.

БОРИС

В хотел живея сега. И не ходя много по улиците.

БОБЕВ

По-добре. Хората ще те гледат като мечка.

БОРИС

Защо? Не съм направил никому нищо лошо.

БОБЕВ

С това…“никому нищо “ не се живее между хората. Нема и да те оставят другите. А ти си учител, член на окръжния комитет. Имаш задължения , отговорности. Обвиняваме те ние най-напред, другарите ти от комитета. Остави учениците си, без да ти мигне окото. Сега, към края на учебната година. Настоятелството иска да те уволнява. Никому нищо, а? Детинщини!

БОРИС

Не съм дошъл за това при тебе, Бобев. Не искам да знам нито за училище, нито за директор, нито за настоятелство.

БОБЕВ

Детинщини. Така човек плюе в сурата си. И ти…заради една гъркиня.

БОРИС

Не ми говори за това! Не ти позволявам. Това е моя лична работа.

БОБЕВ

Седни. Не рипай! Ние като сме се заели с тая народна работа и сме учители, нашият личен живот идва на второ место. И ми е чудно, че точно на тебе требва да разправям тия неща. Дочувах аз за твоята гъркиня и трябваше още тогава, но…винаги е така, когато човек не свършва навреме всека работа. Ти си ходил и у тех, у Милонас.

БОРИС

Ходих.

БОБЕВ

Не знаеш ли кои са? Знаеш. Сега целият град говори, че докато ние, комитетът, вие…

БОРИС

Стига!…Тя е мъртва…Самоубила се е с нож право в сърцето…Отидох да си взема сбогом … Тя беше моя жена…Отиде си завинаги….

БОБЕВ

Не знаех….Прощавай…Добре е, че си решил да идеш в чета…да се сражаваш за свободата! За тебе сега друго и не остава…Какво искаш от мене?

БОРИС

Нищо. Дойдох да ти съобщя…

БОБЕВ

Е, добре, добре…Знае се, че четите имат нужда от хора като тебе. Оставихме ги в ръцете на разни там…горски царе. Не искат да слушат нас, даскалите.

БОРИС

Искам да отида в най-изостаналия район.

БОБЕВ

Добре. Както искаш. До два-три дни ще получиш нареждане. Добре е, че тръгваш…Вече четирима от нашите момчета са арестувани. Сега ги въртят на ръжен в затвора. Да разкрият организацията, та да стигнат до нас. Работата е ясна, но турците нямат доказателства…Може да приберат и некои от нас…Очаквам. Да сложат и нас на ръжен, но нищо не могат да ни сторят, дявол да ги вземе. Само да не се изтърве некой.

БОРИС

Не можахме да отсечем главата на гръцкия комитет. Нали така говореше?

БОБЕВ

Не сполучихме докрай. Требваше за ден-два да свършим с всички. Изпокриха се и сега добре се пазят.

БОРИС

Такива планове изглежда никога не се изпълняват докрай. И сега очаквай те нас да ударят.

БОБЕВ

Нема да посмеят Те сега очакват турците да се оправят с нас и тичат да им помагат, мамицата им. Задържаните са посочени от гърци. Консулът им ходи всеки ден в конака, искат да задържат и нас. Може да си имаме главоболия, но няма да ни пречупят…няма…

БОРИС

Борбата с гърците и сърбите поглъща сега всичките ни сили.

БОБЕВ

Така е, но не може да бъде иначе.

БОРИС

Наистина ли не може иначе?

БОБЕВ

Глаушев, Не искам пак да те засягам, но ти често си се колебал, и чини ми се, още повече след тази история с момичето…

БОРИС

Колебания…Ти ги наричаш колебания. А ето виж какво става с твоите строго обмислени планове.

БОБЕВ

Да, планове…А как иначе? Аз пак ще скроя план и ще го изпълня по-добре. Ние ще се справим с тех…Нужно ни е само да съберем силите си. А не…колебания…

БОРИС

А какво ще кажеш за Кибаров? И той ли от колебаещите се?

БОБЕВ

Не можеш да го забравиш. Той е направо смахнат. Макар да върви все направо. По една посока. И точно с това е смахнат. Окат слепец. Хванал се за тоягата си и върви.

БОРИС

Ами ако той е намерил истинската истина?

БОБЕВ

Не. Не.

БОРИС

Не? Това твое „не“, не е достатъчно, Бобев.

БОБЕВ

Аз знам какво говоря.

БОРИС

Е… Ще търся и аз истинската истина…Сбогом…

/Затъмнение./

ПЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА

МАРИЯ

Борисе, търсих те навсякъде. В училището не се вясваш от няколко дни. Ходих до твоята квартира. Там е баща ти, чака те…

БОРИС

Знам. Ти ли си му писала това писмо?

МАРИЯ

Аз.

БОРИС /чете/

“Уважаеми господин Глаушев, моля да ме извините, че се намесвам във вашите семейни работи, но мисля, че в случая това е мой човешки дълг”.

МАРИЯ /взима писмото и продължава/

“Вашият син преживява тежки часове и мене ми се струва, че има нужда от Вашата бащинска подкрепа.” Не е ли така? Ти се погубваш, а ако не успееш – гърците ще те довършат…

БОРИС

Ти знаеш?

МАРИЯ

Знам…Дяконов ми каза. Искаше да те предпази и ме караше да ти помогна.

БОРИС

Ние я погубихме: аз и братята и. Нашата вражда. Окръжният комитет реши да се убият …братята и. Аз бях там и нищо не казах. Раниха единия, а на другия ден тя ме пита: “истина ли е, че ти…” И нея вече я няма…

МАРИЯ

Другият брат е събрал цяла банда и те търси. Това исках да ти кажа. Не трябва да се прибираш. Аз ще предупредя баща ти.

БОРИС

Аз ще замина. В някоя чета…Ти трябва да отидеш в София, да продължиш в университета…, толкова си млада…

МАРИЯ

/посочва писмото, което той продължава да държи, но не гледа/

Аз и сега мисля, че бе мой дълг да го напиша.

БОРИС

Кое?

МАРИЯ

Писмото. /показва/ До баща ти.

БОРИС

Да. Жените страшно обичат да се бъркат в чуждите работи.

МАРИЯ

Жените… Ти не познаваш жените. Това, което говориш е от мъжка самонадеяност.

БОРИС

Не, това е мъжка откровеност.

МАРИЯ

Ти си решил да се заяждаш с мен. А пък аз, глупавата жена, исках да ти кажа…

БОРИС

Какво искаш да ми кажеш?

МАРИЯ

Но може би сега не е време за това, не още…В мен се блъскат две противоположни сили – едно непреодолимо желание, една нужда на сърцето, което хладния полъх на разума усмирява…Виждам, твоя взор е все още отправен назад, към миналото, но, Борисе, ето наближава края на учебната година, ти искаш да заминеш, да се биеш в редиците на някоя чета, а аз …трудно е да се раздели човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот…Нещо се къса, нещо се разкъсва в мен…

/Прегръща го и тръгва/

БОРИС

Стоя на прага на моята последна битка…Битката за свободата на родната земя, която ме отгледа с майчина ласка и обгради с толкова любов и омраза…Стоя и отново се появява пред мен мъртвешки образ и всичко онова, което бяха видели – не аз, а очите ми. Помня аз добре своята Ангелика, топлото и живо тяло, светлината в очите и, думите и, живия и глас. И сега тя беше, както винаги тук, на скалата, с мен. В мислите ми няма по ясен образ от нейния, по-чист, по-хубав. Ангелика сега е една неугасваща светлина в душата ми.. . Да можеше да обхване тя цялата ми душа, всичките ми мисли…Тя ме обикна с цялото си сърце, без колебания, без съмнения. Тя обикна и изстрада своята обич сред омразата, която я обкръжаваше. Тя умря за своята любов, щом не можеше да живее със своята любов. Моята любов не беше като нейната, в моята любов беше и омразата – мрачна , отровна сянка в нея. Ангелика, остани в мене ти, светлина ясна и чиста, ти, любов, остани в мене…

КРАЙ

И Л И Н Д Е Н

или

СМЪРТТА МОЖЕ ДА ПОЧАКА

по романа на Димитър Талев

драматизация – Бойко Илиев

-2-

Действащи лица:

ЛАЗАР ГЛАУШЕВ

БОРИС ГЛАУШЕВ

НИЯ

ТАКИ

АТАНАС

РУЖА

БАБА ПАУНА

ПАНТУ

РАЙКО КУРТЕВ

МАРУШКА

-3-

/Преспа. 1898г./

ПЪРВА КАРТИНА

/Домът на Лазар Глаушев. Таки отваря портата и размахва срещу Лазар пръст и след това заговаря./

ТАКИ

Едно време….едно време ти, Лазаре, се изплъзна от въжето…Само оня, пернатият даскал увисна, ама тоя път и ти нема да го избегнеш!

/Лазар не реагира, но Атанас Кривиот се приближава към Таки, накуцвайки./

АТАНАС

Ти по-харно там, на вратата стой, че ако влезеш вътре, жив нема да те пусна…Отдавна съм ти мераклия аз на тебе, песи сине…

ТАКИ

Знам! Опитахте се да ме убиете и ограбите, но аз оцелях, както виждате и скоро всички ви ще тикнат в дранголника, където ви е мястото!

АТАНАС

Не сме те стреляли ние, но да не ми викат Атанас Кривиот, ако не ти изтръгна гръцмуля некой ден…

ЛАЗАР

Що искаш от мене, Таки Брашнаров?

ТАКИ

Нема ли веке да мирясаш ,бре! Ти пак буниш народа…Одъртя, а ума не ти идва в тая куфалница. Ти все най-напред, знам аз. Ама тоя път нема да има шега, бре!

ЛАЗАР

Не съм говорил с тебе, може да има трийсет години. Не ща да говоря и до края на живата си. Това ще ти кажа само: … Никой не буни народа в Преспа.

-4-

Народът сам се буни. И сметка ще иска. От сички, Таки Брашнаров. От сички изедници и предатели! Аз съм с него – това ми е целата вина.

ТАКИ

„Народът сметка ще иска…“ – От кого ще иска сметка народът – от мене ли?! От Таки Брашнаров, дето им дава работа, дето ги храни…Такива като тебе му

мътят акъла. Насъскват го срещу по-богатите. Говорят му за „свобода, правда“ и други такива дивотий… Двама –трима ей такива като тебе на бесилката и сички ще се усмирят и ще заживеят спокойно… И ще стане! Ще стане , така да знайш….ще ви запрат един по един – бунтовници и убийци, няма да има повече милост за вас…няма…

/Тъкмо да излезе и срещу него Панту Кътърката./

И ти ли си комита, бре?

ПАНТУ

Не съм никакъв…

ТАКИ

Как никакъв? Нали си ми калфа в дюкяна?! Тия ли бяха убийците, дето дойдоха преди два месеца да ме трепят? Тия ли са?

ПАНТУ

Не знам кои беха, казах ти още тогава…Излезох на двора. Тъмно беше, в очите да ти бръкнат, нищо се не види. Нахвърлиха се върху мене, събориха ме.

ТАКИ

Стига си лъгал! Заедно сте били, оставил си вратата отворена, а преди това се изпусна, че некои могат да ми искат сметка, така ли беше?

ПАНТУ

-5-

Нема какво повеке да казвам.

ТАКИ

Сички ви ще издам на каймаканина, ще видите вие! Разбойници и обирджии…Ще видите!…

/Таки си тръгва, тъй като вижда, че го наобикалят тримата./

/Появява се Райко Кутрев – новия учител в Преспа, придържа едната си ръка./

РАЙКО

/към Панту/ Наежил си се нещо. Да не би от радост, че твоят чорбаджия излезе по юнак от нас и ни прогони от къщата си. Ние не бехме влезли, за да го убием. Трябваха ни пари за пушки… Стреляхме, защото той стреля срещу нас…Беше подготвен и като разбрахме току-що – ти си му подсказал за нашето идване….

ПАНТУ

Нищо не съм му подсказвал. Просто го заплаших, че ако продължава да се държи с мен като с ратай, може да му се случи нещо. Показах му този нож /показва дълга кама/, казах му ,че съм го взел, тъй като един от калфите много се гаври с мен…

ЛАЗАР

Не ти е чиста работата, Панту. Внимавай какви ги вършиш.

РАЙКО

Таки Брашнаров ще продължи да те притиска, защото знае, че трябва да има издайник, който да потвърди пред каймаканина, кои са влезли в дома му и са стреляли. Ако тръгнат да ни запират, ще знаем, че от тебе е излезло.

ПАНТУ

Защо от мене! Може некой от вас…

АТАНАС

-6-

Ти знаеш. За предателство – смърт!

ПАНТУ

Може и ти…, ако се видиш на зор, може и ти да предадеш.

АТАНАС

Тогава и за мене същото: смърт.

РАЙКО

Хайде върви и си опичай акъла…

ПАНТУ

От мене нема да излезе…Не се бойте. /опитва се леко да потупа по рамото Райко. Той изохква./ Не знаех…Требва да те е чопнал чорбаджията с патлака си… На зор не се трай, а?

РАЙКО

Не ми харесва твоето любопитство; всичко искаш да знаеш. Но…не забравяй какво ти казах. От нас нема да остане нищо скрито.

ПАНТУ

Заплашваш ли ме, даскалче?!

ЛАЗАР

Стига! Прибирай се при чорбаджията си и, ако тръгне към конака, ела веднага, за да решим какво да правим…Хайде… върви… /Панту тръгва мърморейки си нещо под носа./

АТАНАС

Не ми харесва това момче…Има някакво стаено злорадство в него…Никаква клетва няма да го спре да ни издаде.

ЛАЗАР

-7-

Панту няма да ни предаде. Познавам го от дете…Майка му умря млада , а баща му го заряза…,запиля се с друга жена…Като вълче-единак е. Може да се перчи, но е страхлив и…ще подвие опашка.

РАЙКО

Не се знае…Трябва да сме нащрек… И аз тръгвам, бачо Лазаре.

ЛАЗАР

Сполай ти, Райко. Ще се видим утре в училището.

/Райко излиза./

Ще останеш ли да вечеряш с нас, Атанасе?

АТАНАС

И аз трябва да се прибирам…До скоро…

ВТОРА КАРТИНА

/Влизат Борис и Ния. Борис носи газената лампа и осветява пътя на майка си, която носи поднос с гозбите на двамата./

НИЯ

Време е за вечеря, Лазаре. Борис е свикнал в пансиона по-рано да вечеря, макар че като го гледам – пак си е останал злояд…

БОРИС

/хапва от паничката/ Нема по-вкусна гозба от мамината. И хлебът ми е по-сладък.

ЛАЗАР

Макар и такъв…черничък…

БОРИС

Такъв е по-сладък, татко…

-8-

НИЯ

То се тъй разправяш, като се връщаш от Солун, но само първите дни. После пак…като насила…не се промени толкова години.

БОРИС

Всичко ми е хубаво, когато се връщам у дома, при вас…Мамо, ти няма ли да ядеш?

НИЯ

Аз съм яла… Ти си хапни, хапни…Ако искаш още – има цяла тенджера.

БОРИС

Татко…ти член ли си на революционната организация?

ЛАЗАР

/спира да яде/ Откъде ти дойде това на ума да ме питаш… Това не е работа за ученици…Ти си свърши гимназията, пък тогава ще говорим.

БОРИС

Догодина завършвам…Вече съм голям, макар вие да ме смятате за дете.

НИЯ

За нас винаги ще си нашето добро момче!

БОРИС

И ти си в Организацията, нали, татко?

ЛАЗАР

Не, не съм член на никаква организация. А ти …откъде знаеш за тия неща?

БОРИС

За тия работи не бива да се говори много.

ЛАЗАР

-9-

Ти какво… немаш ли вера в мене?

БОРИС

Имам, как да немам…, но така ни учат по-големите в гимназията и нели така трябва за такива тайни работи. Който бърбори много и не знае да се държи, ние нищо не му казваме.

ЛАЗАР

А ти… обещавал ли си нещо, клел ли си се?

БОРИС

Не съм се заклевал, ама и това ще стане. Който се закълне веднъж, той вече не принадлежи на себе си.

ЛАЗАР

Гледай какви думи говориш! Ти, изглежда, сичко знаеш.

БОРИС

Как мога да знам всичко! Това е голема тайна и който я издаде – смърт. Но ние си говорим, четем и се готвим. В цела Македония и Одринско ще има революция.

ЛАЗАР

Ти внимавай с тия приказки. Нели сам казваш: не се говори много за тия тайни неща.

БОРИС

Много се радвам, че съм си пак вкъщи…Но за другарите ми е мъчно. Все така: за едно се радваш, а за друго скърбиш. Колкото и да се радваш, нещо ти тежи на сърцето.

НИЯ

Ами порадвай се чедо…Нели ти е хубаво тука, ти сам казваш. Отвори сърцето си. Цела година си бил с другарите, а и догодина пак…

-10-

БОРИС

С тех мога за всичко да си говоря, майко. А с теб и татко ми е по-трудно…

НИЯ

Защо? С нас можеш за всичко да си говориш, сине. Ние сме ти най-близките хора.

БОРИС

Аз ще си лягам…уморен съм…цял ден пътувах.

НИЯ

Добре, добре…Аз ще ти оправя леглото…

БОРИС

Не, майчице, аз сам…вече съм голям…Нашият народ е поробен народ. Черен живот живее. Ние всички требва да работим за неговото освобождение. А има некои и не мислят за това, или пък се страхуват, не се решават…

/Борко излиза./

ЛАЗАР

Знаеш ли, Нийо, какво ми дойде в главата, докато Борис ни говореше за поробения български народ и лелеяната революция…Спомних си как си отиде клетата ми сестричка Катерина! Тя беше на неговите години, когато се пресели на оня свят и аз нищо не направих да я спася от нея самата, от греха, в който потъваше ден след ден…

НИЯ

Не беше грях, Лазаре! Катерина и Рафе се обичаха! Да, тя беше толкова млада, като наш Боре сега, но любовта и беше истинска и никой не можеше да я спре. Майка ти се опита да измие греха, за пред хората… и я погуби…

ЛАЗАР

-11-

Какво говориш?! Майка ми я гледаше до последно като писано яйце, до нея трепереше нощ и ден, докато издъхна…

НИЯ

След като и даде да пие отвара за помятане и това погуби Катерина, Лазаре!… Вината на Султана, на майката, я измъчваше до края. Таеше я в себе си, но я усещах… И аз сега, като майка, треперя над рожбата си и се чудя как да опазя детето си от всичко онова, което се надига…

ЛАЗАР

Да…Сега виждам по-ясно…. Тогава в цялата болезнена история всичко ми изглеждаше като лош сън… Но любовта ми към теб, като че ли изведнъж се отприщи и ни завъртя във вихъра си…Но това все не ми стигаше и аз се хвърлях в поредната битка, докато България се освободи, а нас ни оставиха да тънем в робство под чалмата на Султана. Това бяха черни дни на голяма мъка и отчаяние. Тогава всеки мислеше да бяга , да се спасява…И аз го мислех…дни на слабост, нали и аз съм жив човек…А иначе винаги по-горе, винаги над себе си тоя народ и тая земя! Имаше време, ти знаеш, когато и живота си не съм жалил. И сега, и сега не бих пожалил живота си!…Но ето, дойде време да се иска от мен още по-голема жертва, Аврамова жертва, както е казано в светите писания. Дойде време да пожертвам и единственото си дете…Аз трябва да го уловя за ръка и да го заведа до жертвеника…То само се обръща вече нататък – нима аз трябва да го отстраня, да го отклоня от пътя, по който аз сам вървя през целия си живот?! Човек всичко прави според силата на вярата си. Ако вярата на Аврама беше с един косъм по-малка, той нямаше да сложи рожбата си на жертвеника и да извади нож , за да я заколи. А моята вяра е много по-малка, по –слаба. Заклел съм се в новата народна правда, а колко пъти съм се разколебавал в нея. Казано бе и аз приех с ума си, че Македония ще се бори сама за себе си, а колко пъти поглеждах все нагоре, към България, ослушвах се няма ли да дойде спасение оттам, надявах се и чаках. Раздвоен е умът ми, раздвоено е сърцето ми. Оттам иде моята слабост сега…

НИЯ

-12-

Това не е слабост , а силата на разума…Ти си се клел в друго време, когато ножът беше опрял до кокъла и бяхме, и млади, и луди…След освобождението на България, много нашенци се преселиха там, турците тук станаха по-сговорчиви и ни гледат сеира на нашите крамоли със сърбите, гърците, румънците, албанците…Трябва да намерим друг път за нашето момче, Лазаре… Да го пратим да учи във Виена? Много нашенци отидоха там…

ЛАЗАР

Нийо, жено… той тръгва веке, насочва се веке. Нашият Борис, нашето дете. Не можем да го спрем ние, ни ти, ни аз, баща му. Дори аз требва сам да го поведа, както ти некога го учи да прохожда. Сега аз, че той става мъж. Аз и досега го уча со сека своя дума, со сека свое дело. Сочих му моя път. Какво да правя сега, да се изпреча пред него и да му кажа: ти нема да тръгваш по тоя път. Ами ще ме послуша ли? Това не е път за разходка некаква или за кярове некакви…нема да ме послуша, нема да се спре. Той… Ще се срамува, че аз съм му баща…

НИЯ

Не можем да го спрем… Мъж. Расте и той мъж. Ние с тебе сме вече трийсет години заедно. И повеке, повеке; още преди да се оженим, аз вървех по дирите ти. Искам да е като тебе. Чист човек да е и силен. Аз съм му майка. От сърцето ми се е откъснал. Ти знаеш как растна той и още е такъв, слабичък. Какви мъки по него, какви страхове и до ден-днешен. Така ще бъде до самия ми край. Такова е майчиното сърце. Се в грижа, се в страх. Пък аз и немам друга рожба. Но той се за полата ми ли ще се държи? Като птичките: заякнат ли му крилцата, той ще изхвръкне. Аз съм майка. Се по него ще вървя, но не ще мога да го стигна.

ЛАЗАР

За нас е по-тежко, понеже ние сме измъчен народ, народ сме в голема неволя. Ами ако моят син се отдели от своя народ, аз ще се срамувам, че ми е син. Но ето, тежко е да сложиш детето си на жертвеника и да извадиш нож над главата му.

-13-

НИЯ

Но той е още малък, Лазе, той е още дете! /изплаква Ния/

ЛАЗАР

Малък е още, но наближава и неговото време. И той ще направи своя избор, а както преди малко чухме, вече го е направил…

ТРЕТА КАРТИНА

/В двора на Таки Брашнаров./

/Панту хванал за косата Марушка и я дърпа в двора на Таки./

ПАНТУ

Къде си се затичала, Марушке? След даскала ли?

МАРУШКА

Пусни ме, Панту! Боли ме…Какво правиш?!

ПАНТУ

Като сянката му се влачиш подир Райко Кутрев, но скоро ще го видиш как ще висне на въжето!

МАРУШКА

Какво ги говориш?! Остави ме , пусни ме! Ти си ненормален, бре!

ПАНТУ

Точно така…Луд съм, луд съм, че те залюбих, но само ти не странеше от мен…Всички ме тормозеха, защото бях слаб и болнав и само си го изкарваха на мен…Аз се криех от всички, плачех от мъка и безсилие…

МАРУШКА

Знам! Ти забрави ли, че майка те отгледа тебе, като умря леля…Забрави ли?! Сега ме дърпаш за косата…за благодарност…Такава е твоята благодарност!

-14-

Всички бегаха от тебе, присмиваха ти се…само аз ти търпях дивотиите…само аз!

ПАНТУ

А сега…като сенка…се подир него, подир даскалчето, че е по-учен от мене…Сигур ги реди по цивилизовано, по европейски, а аз съм дивак, сирак…нищо немам…прост калфа…

МАРУШКА

Остави ме, стига си ме дърпал!…Проклето гадно същество!… Негова съм! Негова сенчица съм аз…негова…

ПАНТУ

Ще те убия! Не ме предизвиквай! Ще те убия! Никой не може да ме спре! Дори целия революционен комитет на Преспа да се дигне, пак не може да ме спре, чуваш ли! …Махай се! Върви след него…сенка си му и сенка ще останеш…Махай се! Вън!

/Блъска я навън и се срутва до един пън…Опитва се да запали цигара… Влиза Таки/

ТАКИ

Каква е тая гюрултия, бре?! Ти да не си пиян?!

ПАНТУ

Нищо ми нема…Седнах…да си почина.

ТАКИ

Тия дни ще отворим дюкяна. Ама ние с тебе…Преди това ние с тебе имаме друга работа. Ще ми кажеш ти, Панту, кои ме удариха, та ми взеха здравето. Ти ги знаеш , не ме лъжи.

ПАНТУ

Може…да ги знам, но…нема да ти кажа.

-15-

ТАКИ

Как тъй нема да ми кажеш! Ще те обадя в конака, бре! Там сичко ще си кажеш!…Слушай, Панту: ще ти дам пет лири, ако ми кажеш?…Десет ще ти дам!

ПАНТУ

Искаш да ме излъжеш…

ТАКИ

Не, бога ми…двайсет лири ще ти дам, бре!…Свърши се с комитите! Чуваш ли? Нагоре по Скопско са ги изловили до един. И на други места също. Турците нема да простят никому. Бунт ще дигат. Царство искат да превзимат. Нехранимайковци!…Ако не ми кажеш кои беха, ще те предам на каймаканина. Там сичко ще признаеш. Те знаят там разни мурафети, майчиното си млеко ще кажеш…Е…? Ще вземеш ли двайсет лири, да не си слагам грех на душата, или…

ПАНТУ

Дай парите…Дай парите!

/Таки изважда от пояса си една кесия, приближава до Панту и я показва и раздрънква пред очите му./

ТАКИ

Е? Казвай! Кои бяха разбойниците? Имена?

ПАНТУ

Нахлуха тогава…даскалът Райко Кутрев, Ицо Наумов и Алексо Пачев…Не знам кой те удари с куршум…

ТАКИ

Сички! Сички пукаха по мене, аз ги видех. А други, имаше ли други вън?…Казвай! Кои са другите комити в Преспа? А, кажи де!

ПАНТУ

-16-

Други не знам.

ТАКИ

Лазар Глаушев не е ли, бре? Сигур им е тартор… А Атанас Кривиот, този убиец? Какво ще кажеш за тия двамата?

ПАНТУ

Не знам други…

ТАКИ

//Таки прибира кесията в пояса./

Парите ти са тук, на сигурно место. Но, преди да ти ги дам, ще идеш при каймаканина и ще му кажеш за тия тримата и ако се сетиш за некой друг. Парите ти са готови, ето…/пак ги вади и ги слага/

/Панту бавно вади камата и приближава./

ПАНТУ

Там аз нема да отида. Ти ще отидеш там…Иначе сичко ще кажа на даскала, на Кутрев. Може да ми земат главата, ама и твоята ще отиде тоя път.

ТАКИ

/вади кесията и му я дава/

Вземи, бре…мискинино…вземи и ми се махай от главата!

/Панту взима кесията./

ПАНТУ

Като имаш пари, да не се мислиш по-харен от мене…

/излиза/

ТАКИ

Всички ви ще подредя аз, всички ви…, като ви вкарат в дранголника друга песен ще запеете…друга…

-17-

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

/При Марушка./

МАРУШКА

Райко, тук ли си?

РАЙКО

Тук съм…Не се бой…

МАРУШКА

/прегръща го/ Как да не се боя! Стават страшни неща…запрели са Ицо, Алексо, Панту, бачо Лазар и некои други, но майка ми не могла да ги запомни…Тебе те търсили под дърво и камък за две убийства…Какво стана , Райко?! Аз без тебе не мога! Мили мой… /прегръщат се, целуват се/

РАЙКО

Не се бой!…Аз нема да те изоставя, чуваш ли?!…Некои ме съветваха да бягам към България, но как да изоставя поробените си братя и сестри тук, в Преспа?! Как?! Всички ние требва тук да стоим и да се борим за нашата свобода! Никой нема да ни я даде даром…никой!

МАРУШКА

Аз ще бъда с теб…винаги…мен изобщо не ме е страх, когато съм с теб. Ето, сега вилнеят по улиците навъсени заптиета, а аз вървя с гордо изправена глава, като знам, че ти ме чакаш, мили мой!

РАЙКО

Мила Марушка, за мен няма спасение, ако ме хванат турците…трябва да го знаеш…Ще остана само тази вечер тук, утре ще си потърся друго скривалище, иначе някой може да реши да проверява и вие, с майка ти, да загазите заради мен. Не мога да го допусна!

МАРУШКА

-18-

Аз ще дойда с теб, където и да се криеш. Не искам друг живот – само с теб! Или по-добре да ме няма, да ме затрият, ако искат, все ми е едно…Ще ти нося храна, ще се науча да стрелям с револвер, ако трябва…

РАЙКО

Револвер!? Когато сложих за пръв път револвер в пазвата си, аз вече знаех, че ще стрелям с него винаги, когато стане нужда…А толкова исках да блести ясно пред погледа ми пътечката на моя живот, да не се губи тя в тъмнини и криволици…Познах робската неволя още от най-ранно детство и влязох в народната борба без колебание, приех нейния суров закон открито и просто…Знаеш ли, имам чувството, като че ли те виждам за пръв път, такова силно е моето вълнение и радостта ми е толкова голема! Това е моето момиче, толкова близо до мен, вдишвам аромата на косите и, усещам нежната и кожа…/целуват се/

/Чуват се изстрели…/

МАРУШКА

Райко…Що става? Кой гърми?…

РАЙКО

За мен идват…Някой ме е предал или е знаел, че ще дойда при теб.

МАРУШКА

Само майка ми и Панту знаеха за нас…

РАЙКО

Панту…това изчадие!

/Пак изстрели./

Ти се скрий…Аз ще изляза и ще се опитам да пробия обръча.

МАРУШКА

Не! Не ме изоставяй! Аз ще дойда с теб!

-19-

/Той я хваща яростно за раменете и я раздрусва./

РАЙКО

Вън сигурно са турци. Дошли са за мен, чуваш ли?! Не за теб! А за мен!

МАРУШКА

Аз …. с тебе.

РАЙКО

Те ще стрелят срещу нас.

МАРУШКА

Аз…с тебе.

РАЙКО

Може да ни убият вън.

МАРУШКА

Аз …с тебе.

РАЙКО

Може пък да имаме късмет…

/излизат – изстрели/ Камбани!/

ПЕТА КАРТИНА

/При Панту/Чука се на вратата, отваря Панту. На вратата е Борис./

ПАНТУ

Ха…Каква изненада…Що бре, даскале?

БОРИС

-20-

Прощавай, че толкова рано…Дойдох по работа, преди да отида в училището.

ПАНТУ

Ами влез…влез, влез, щом си дошел…

БОРИС

Искам да си поговорим с тебе направо и открито.

ПАНТУ

Е, харно, казвай…За какво има да говорим?

БОРИС

Верно ли е, Панту, че ти се готвиш да отвориш тук, в Преспа, сръбско училище?

ПАНТУ

/горделиво/ Ами да…Ще отворя. Ето тука, в тая сграда…какво ще речеш?

БОРИС

Не е хубаво това , Панту. Ти ще разделиш народа в Преспа.

ПАНТУ

Ами вие не го ли делите? Вие по гайдата на екзархията…само на български.

-27-

БОРИС

Тия училища сега в Преспа сам народът си ги е отворил и ние, учителите, получаваме народни пари. А ти? Ти с чии пари ще отвориш училище?

ПАНТУ

Тоя народ, в големата си част, е сръбски и вие му мътите ума. Тука ще дойде Сърбия , даскале, чуваш ли? Сърбия!…Слушай! /той се привежда към Борис/ Искаш ли и ти да станеш даскал в моето училище? Вече съм го уредил с каймаканина, нема да ми правят спънки. Ще дойдат двама от Сърбия и ти един…Сто гроша ще получаваш на месец. Какво ще речеш?

-21-

/Борис се дръпна и съгледа, под кърпата на масата, револвер. /

БОРИС

Панту, ти ли предаде на турците Райко Кутрев, Ицо Наумов и Алексо Пачев? Искам от тебе да го чуя…

ПАНТУ

Хайде, бре! Какво си седнал сабайле да ме разпитваш! За това ли си дошъл…

БОРИС

Кутрев бе убит. Алексо умре в затвора, Пачев бе заточен в Диарбекир.

ПАНТУ

Не съм аз…Знаеш ли кой ги предаде? Брашнаров, Таки Брашнаров ги предаде. Те го нападнаха, раниха го. Аз него…

БОРИС

Лъжеш Лицето ти говори повече от езика. Аз добре виждам. Защо Брашнаров не ги е предал веднага, щом са го нападнали? Не е знаел кои са…Ти си му ги казал! Сам си признал, че си бил там…Знаем, че всичко донасяш на турците за хората от Организацията.

ПАНТУ

Ха… Организацията…комити…Келеши! Да не мислиш, че ще ме уплашиш с тази ваша организация?!

БОРИС

Всичко ми е ясно вече: ти си предал Райко Кутрев, Алексо Пачев, Ицо Наумов и си готов да продължаваш своята мръсна работа!

ПАНТУ

Е, що! Може и аз да съм ги предал, какво ще ми направите?

/Борис посяга към револвера, но Панту го изпреварва и почва да се смее./

Будала… Така ли ще ти се оставя? Ами сега, даскале, какво да те правя, а?

-22-

Върви си…Такива сте сички вие…Даскали…Баби. Почакайте, аз ще ви оправя един по един… Знаеш ли защо не ти тегля куршума? Не ща да си имам разправии после…Да не мислиш, че те жаля! Аз по-иначе ще ви наредя сичките. Ще кажа на агаларите кои сте и какви ги вършите в комитета. Искате да събаряте царщината, ама сте като голи охлюви – само се криете по дупките…Хайде сега, върви си…

ШЕСТА КАРТИНА

/При Ружа./ В леглото лежи Борис. Ранен в крака. Бълнува./

„Бягайте скоро назад! Назад!…Ти какво?…Не виждаш ли що става! Тичай назад!…Застанал като кютюк…куршума си чака!“ … „Аз – рекох да не си сам..“… „Сам. Се един требваше да остане, да ги спре. Ами ти защо барем не залегна и ти да стреляш по турците…Даскалска работа! Не трябваше да те взимаме в четата…“….“о-ох-о-о“…“Удариха ли те? Къде?“…“Така изглежда…В левата нога…“…“Даскале…дръж се здраво за мен! Хайде! Само да не ни препречат пътя агаларите.“…“Ти върви, войводо, аз ще остана…да те прикривам…“…“Не можеш ли да вървиш, даскале?…Ще ни настигнат… Ти знаеш какъв е нашия закон…Никога живи в ръцете им…Хайде! Стискай зъби!“

…“Ти върви. Не мога повече. Дай ми револвера си!..“… „Ето…Аз ще се опитам да намеря другите…Ти стреляй с пушката отвреме навреме, да ги плашиш, да не приближават, а с револвера само като нема накъде повече…Смъртта винаги може да почака…“ /отваря очи/ Смъртта…Явно имам ненаситна обич към живота, защото усещам страх от смъртта…Това не е обикновен страх пред смъртта, а миг на душевно крушение…Оказва се, че аз обичам своя живот повече от всичко друго. И от народа си, и от революционното дело за отхвърляне на робията, на което съм се посветил, и от всичко , що мислех за свое най-голямо достойнство. Страхът от смъртта се бе оказал по мощен в сърцето ми от всички мои душевни сили…, а колко бях щастлив преди да го позная, какъв светъл покой владееше в душата ми и каква непрестанна радост от живота… /Неусетно е влязла Ружа с купа и кърпа в ръце./

Как се казваш?

-23-

РУЖА

Ружа.

БОРИС

Но къде съм аз?

РУЖА

В село Дебрища. В домът на баба Пауна. Тя се грижи за тебе. Аз само помагам, доколкото мога. Донесоха те преди три дни, твои другари от четата. Сготвила съм малко супичка. Заповядай, хапни…Толкова време беше в несвяст и само бълнуваше…

БОРИС

Споменавах ли имена?

РУЖА

В началото много говореше за някой си Панту, който трябвало да бъде осъден на смърт…После за баба Султана и дядо Стоян, за Ния и Лазар Глаушев…

БОРИС

Да. Аз съм негов син – Борис Глаушев.

РУЖА

Знам. Каза ми войводата и ми заръча да те пазя като очите си…Сега трябва да сменя превръзката, така ми нареди баба Пауна. Тя ще те излекува. От гроба е връщала люде.

БОРИС

Ружа, много ти е вкусна супата! Благодаря ти за грижата!

РУЖА

Сега малко ще те заболи, но требва да почистя раната и да сложа отново от мехлема.

-24-

БОРИС

Вече от нищо не ме е страх, щом съм в такива добри ръце.

РУЖА

Отначало баба Пауна каза, че е лоша раната, защото куршумът е засегнал костта, но е добре, че е излязъл от другата страна, не е заседнал. Малко е забрало местото, но мехлемът ще го успокои…

БОРИС

Ружа, ходила ли си на училище?

РУЖА

Ходила съм до втори клас. Такова е нашето училище, тук, в Дебрища. Майка ми умре отдавна…И поех къщната работа.

БОРИС

Можеш ли да напишеш няколко думи на майка ми: че съм бил болен, но вече съм добре и скоро ще се прибера в Преспа. Нито дума за раната, за четата…

РУЖА

Разбирам…Ще го направя, макар да не съм много по краснописа…До Ния Глаушева, нали така?

БОРИС

Да…До Ния Глаушева…Дано да не е тръгнала вече да ме търси по горите и селата…

РУЖА

Майчица…Моята почти не я помня веке…Баща ми понекога тихо си плаче за нея…

БОРИС

И на мен понекога ми потичат сълзи, натъжавам се и се питам защо е обременен човешкия живот със страдания и защо идва смъртта да го

-25-

прекъсне. Аз често скърбя за човека и за живота му и в тая скръб вероятно е любовта ми към човека…Може би затова ме наричат Милостивият…Когато те видях в блясъка на пролетното слънце, между белите стени на тази стая, ти веднага завладя душата ми…Измъченото ми леденеещо сърце се обля в неочаквана топлина…Изтръпналото ми тяло се отпусна….

/Той отново се унася, почти в несвяст…продължава да мърмори… Тя взима посудата и на пръсти излиза./

/Влиза Ния, след нея пристъпя Ружа. Ния сяда на леглото на Борис, гледа го, попива с кърпа потта му. Той се събужда./

БОРИС

Майчице…Ти ли си наистина?! /прегръща я/

НИЯ

Аз съм, Борисе! Аз съм…Толкова съм плакала и ето те…моето малко момче…

БОРИС

Не съм вече малък, мамо, а голям мъж, бунтовник, който се е сражавал с турския аскер за свободата на поробеното ни отечество.

НИЯ

Така, така…Как е раната? Минава ли вече?

БОРИС

Как няма да мине, като имам под ръка такива вълшебници – баба Пауна и милата Ружа! Ружа! Ела, моля те… /Той се подпира на нея, става, прегърнал я при ставането./ Майчице, нека ти представя моята годеница! Ружа!…Погледни я , майко!…Откъснах си, майко, едно зелено клонче от планината.

НИЯ

Нема да те накарам аз да го захвърлиш, сине, щом си го откъснал еднаж.

-26-

/Тя става, пристъпва към Ружа, улавя ръката и…Девойката се навежда и целува ръка на майката. Ния я погалва с другата ръка по лъскавите гладки коси./

СЕДМА КАРТИНА

/Перспа 1903г./

/При Лазар Глаушев./

ЛАЗАР

„Ой ти, пиле, славей пиле,

Що ми пееш толку рано?

Яз не пеям, туку жалам
За горица, за слобода…
Ой ти, пиле, славей пиле,
Я попей ми една песна
Речовита, жаловита,
Жаловита, плачовите,
Та прелетай преку Вардар
Преку Вардар, край Велешку
Да ги видиш моите бракя

Во кърви облеени.

Сос куршуми изшарени,

Сос ножои избодени…“

Отивам си веке, господи, а усещам как над Македония се надига страшна буря…Също като пред буря, от всички страни по хоризонта са се задали тъмни облаци и заплашват да се излеят над цялата страна в кървав порой, сред огън и гръм…Селяни срещу граждани, бедни срещу богати, центристи срещу върховисти…избиват се , без съд и присъда…Турците само сеир гледат и дори насърчават крамолите между българи, сърби, гърци, влахи, албанци, цигани…

-27-

Не живейме праведно и бог ни наказва. Не живейме християнски, сърдим бога и той ни изоставя… Помилуй, боже, смили се! Накажи мене за сичките ми грехове, смили се над детето ми. Ако върши нещо неправедно, аз съм го научил, от мене е видел. Аз съм го въвел в бунтовното дело. Накажи мене, господи. Спаси, научи на добро сички християнски души, които падат в грех. Грешни сме, но сме слаби, не ни изоставяй, подкрепи ни. Прибери децата си около себе си, господи, да не те забравят…Творецо мой,помилвай мене, Твоя малодушен и недостоен раб. Разреши, освободи и прости ми като благ и Човеколюбец, та с мир да легна, заспя и почина аз, блудният, грешен и окаян, и да се поклоня, възпея и прославя пречестното Твое име заедно с Отца и Единородния Негов Син, сега и винаги и во веки веков! Амин!

/Влиза Ния. Сяда на миндера и плете. Лазар взима лулата и библията. Все повече приличат на Султана и Стоян./

НИЯ

Откакто Ружа роди, Борис го нема никакъв да дойде в Преспа, да види старите си родители…Да ни покаже внучето…Разбра ли , Лазаре, нарекли са го Бойко…Защо не Лазар или Стоян?…Бойко…

ЛАЗАР

Бойко…Сигур защото всички се готвим за бой…“Боят настана, тупкат сърца ни…“ – имаше такава песен. По стихове на Иван Вазов, май беше…

НИЯ

Ружа все го дърпа към себе си, към нейното село…Не можа да свикне тук…Опитах се да я направя гражданка, докато беше тук, след сватбата, но изглежда съм се провалила…Избяга при своите…И сега останахме сами, без син, а внучето изобщо не сме го виждали…

-28-

/Изведнъж Атанас Кривиот нахлува./

АТАНАС

Лазаре, чу ли? Въстанието е обявен вече в много села на областта…Разбрах, че град Крушево е паднал, цяло Костурско, Леринско, Ресенско, Кичевско…Четите навлизат в селата и завземат властта…

ЛАЗАР

Какво говориш, Атанасе?! Наистина ли свърши тоз робски живот…Ще доживеем ли свободата, Атанасе?!

АТАНАС

Македония е свободна и то на връх ИЛИНДЕН!…

ЛАЗАР

ИЛИНДЕН!

АТАНАС

Аз самият сега идвам от Рожден…Там бях по работа , ти знаеш..Изведнъж почна да бие клепалото ама така безразборно…Викам си какво става? Гледам тръгнаха от всякъде хора, някои с пушки, други с брадви…кой каквото намерил…Бабин, войводата, наредил да бият клепалото и го биеха четниците му бързо и несръчно, биха го, докато не се събра целото село. Някои си помислиха, че това е за празника, за Илинден, но войводата всички посрещаше навън, пред черквата и започна с гръмливия си глас: „ Честита свобода, братя! Въстанието е обявено! Нема веке кадии и бегове, ни паши, ни султани! Край на робския ярем! От днес веке сме свободни хора и никому нема да се кланяме…Да живее и пребъде Свободна Македония!“…- всички викаха и някои стреляха във въздуха, настана страшна суматоха…“ Сега селото е под моя команда“ – продължи войводата – „в училището ще бъда аз и моите четници, и навсекъде, дето трябва. Който има оръжие може да се присъедини към нас…Ще пазим селото, а ако ни повикат, може да отидем и другаде да се бием с турците.. Сега му е времето…Хайде, честита да ни е свободата, а вие, жени, палете свещи в черквата за живи и за умрели, че кръв

-29-

много ще се пролива!“ Зашумяха събраните люде, раздвижеха се, някои от жените проплакаха с глас, но и се усмихваха през сълзите си…Свърши се с робската неволя! Честита свобода!

/Прегръщат се тримата./

ЛАЗАР

Честита свобода! Най-сетне!

НИЯ

Честита свобода! Господи, помагай! /прекръства се/

ЛАЗАР

Атанасе, кога ще дойде ред и Преспа да заслужи своята свобода?!

АТАНАС

Скоро, скоро…аз ще се поразшетам из чаршията…да разбера готвят ли се преспанци за големия празник…за ИЛИНДЕН!

ЛАЗАР

Върви, върви…

/Атанас излиза./

НИЯ

Лазаре, какво ще бъде сега християнското царство, какво ще стане с нас самите, как и накъде ще се обърне целия ни живот?…Кой ще управлява?…Ще плащаме ли вергия на османската империя?…Какво ще стане с турците?…Кой ще вземе турските чифлици?…Ще имаме ли наша войска?…Как ще реагират гърци, сърби, влахи, албанци…Ще успеем ли да ги приобщим към нашата общност?…Домът ни все така ли ще е празен…

ЛАЗАР /гледа напред/

Тоя народ, поробен от стотици години, е забравил да се радва… Не се сеща некой да запее поне дена песен…Само децата тичат нагоре- надолу и дигат

-30-

шум до бога…Поне камбаните некой да се сети да удари…Празник е!…Илинден!

ОСМА КАРТИНА

/Влиза баба Пауна с дете на ръце./

ПАУНА

Аз съм баба Пауна…лекувах вашия син, Борис, когато го раниха в крака… Ето ви внучето…Аз съм вече много стара…пък и то си е ваше. Нема вече майка…

НИЯ

Ами Борис, синът ни, Ружа…

ПАУНА

Борис…отвлекли го турците, а Ружа я убиха. С ножове я заклаха.

НИЯ /поема детето/

Божичко! Какво говориш?

ЛАЗАР

Но какво е станало? Говори, разказвай…

ПАУНА

То беше страшно…турците беха озверели, палеха къщите една след друга…ние побегнахме. Ружа я намерихме на пътя…Виках и: хайде да бегаме към гората, сички бегат, а тя ми даде бебето и изостана заради них, заради баща си и заради мъжа си – Борис. На моста я видели, питала, когото срещне: де е Кузман, де е Борис…Видели я там наши селяни и с пушка да гърми по турците. Като баща си и тя, като брат ми…после разбрах, че са го застреляли от упор, в главата… А зетът Борис – казаха ми люде, видели го: турците жив го хванали и го отвели некъде…А ето сега детето – що да му правя и рекох да ви го донеса, ваше е…

-31-

НИЯ

Колко е кротко…Като малко агънце…

ПАУНА

Давах го на една, на друга невеста да го кърми, ама сека си гледа своето дете повеке, давах му и козе млеко, а и то не се намира, сичко изгоре, сичко опусте…Не мога аз… и брат ми го погребах…Ружа и нея…, а това си е ваше, донесох ви го…цел ден съм ходила, пък и страшно е по пътищата…

ЛАЗАР

Трябва да отида веднага в Битоля…Там са го закарали…Всички бунтовници там ги карат, в затвора… и аз лежах там, навремето…Ще съберем пари и ще го откупим. /Вади от един шкаф кесия със златни лири. Изсипва ги на масата и ги брои. Ния донася свои пендари и ги прибавя./

Само с пари може да се отърве човек от турски ръце…с много пари…

НИЯ

Аз ще ида в Битоля…

ЛАЗАР

Какво говориш, жено?

НИЯ

Сетих се за Лейла, щерката на Кемал бей. Спомняш ли си – тя идва тук, у нас, с майка си и се срещнаха с Бориса. Нещо ми подсказва, че тя ще ни помогне.

ЛАЗАР

Ще идем заедно в Битоля, Нийо…Сватя, ще ти оставим внучето още два-три дена…Остани в нашата къща, тя е и твоя къща и ни чакай с добра вест.

/Излизат Ния и Лазар./

/Баба Пауна сама с внучето Бойко./

ПАУНА

-32-

Имало едно време едно момче и едно момиче. Момчето отишло на война да брани отечеството си от поробителите, но го ранили в крака. Момичето го приело в своя дом и го излекувало. Момчето се влюбило в своята лечителка и те се оженили. Сватбата я вдигнали в града, откъдето било момчето. То се казвало Борис, а момичето Ружа. Ружа не се чувствала добре в града и се примолила на Борис да отидат да живеят на село. Разцъфтяла отново Ружа в родното си село, разведрила се и пак се появила на устните и нейната постоянна усмивка, загадъчна, не знаеш точно какво значи тя, но е все за нещо хубаво. Баща и посрещнал младите люде с голяма радост, той много се гордеел със своя градски зет и с хубавата си щерка. Очите на Борис са били винаги отворени за хубостите в живота, а хубост има навсякъде по небето и земята, в човешкия живот. С Ружа той говорил за книгите и за своите размишления от прочетеното. Тя не всичко разбирала, но с безпогрешния усет на жена схващала простите и важни неща в човешкия живот. Така те прекарвали радостни и спокойни дни, пълни с обич и привързаност един към друг. Щастлив се чувствал Борис в селото на своята любима. Какъвто е бил приветлив спрямо всички, той бързо спечелил сърцата на селяните. Той се спирал при старите люде, дръпвал весело щръкналите коси на децата… Умеел да се радва на всяко нещо и да предизвиква радост в чуждото сърце. Селяните казвали за него: – „Харен човек. И за Ружа той се ожени…от добро сърце.“ А те били като деца – с вроден усет към всяка истина и към всяка лъжливост. Така живели щастливо Ружа и Борис и им се родило детенце…Прекрасно малко момченце, което нарекли Бойко. Но едни лоши хора, които отдавна били поробили тази прекрасна страна, завидели на щастието на Ружа и Борис. Него затворили в един страшен зандан, а нея проболи с един голям ятаган…Останал само Бойко…

/Влизат отново Лазар и Ния. Застават до баба Пауна, от двете и страни. Влиза Борис. Баба Пауна му подава детето. Той го взима внимателно./

БОРИС

Борис веднага забеляза: детето го гледаше с очите на Ружа. То сложи малката си длан на лицето му. От малкото му тяло полъхваше чудно хубаво, свое

-33-

благоухание. Борис почувства как прониква до сърцето му топлината на детската ръка и тоя чуден дъх на детското телце. Пробуждаше се в сърцето му ново , непознато досега чувство – в очакване на новия ИЛИНДЕН!

КРАЙ

ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

или САМАРЯНКАТА

По Ем. Станев

Драматизация – Бойко Илиев

2015г

-2-

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Доктор Старирадев

Марина

Баба Винтия

Елеонора

Раздавачът

Полицаят

Смилова

Първа премиера в “Нов театър” НДК – 2019т.

-3-

ПЪРВА СЦЕНА

/Двукатна каменна къща, която лесно може да бъде превърната в кръчма, публичен дом, лекарски кабинет…

На стол , до масата, седи баба Винтия, а край масата, с бележник в ръка, се разхожда Полицаят./

БАБА ВИНТИЯ

– Аз тъкмо бях заспала, когато чух да се отключва вратата. Когато се подадох да го посрещна, той вече се качваше по стълбата и промърмори нещо, което аз не разбрах. Подпря се на стената, явно се беше почерпил в кръчмата. Не разбрах, видя ли ме, не ме ли видя…После запали газената лампа и започна да се разхожда…Подът ужасно скърцаше…Нервите му напоследък хич не бяха в ред и затова пиеше …Пък и хората много го одумваха, заради Марина…По едно време се укроти и аз съм задрямала, когато чух страхотен изстрел и викове…После изстрополи някой по стълбата и хукна през двора. ..Така се изплаших, че не помръднах от леглото сума време…Бях се вцепенила!…Тогава дочух стенанията на г-н Доктора и се завтекох…

ПОЛИЦАЯТ

– Така, така…Завтекли сте се, значи, а убиеца…не го ли видяхте?

БАБА ВИНТИЯ

– Не, нищо…Казах Ви, г-н Полицай, не се помръднах от леглото. Страх ме беше да надникна през прозореца…Като видях Доктора окървавен, направо ми прилоша! Как съм отишла до съседката за помощ, не помня…

-4-

ПОЛИЦАЯТ

– Тази…Марина, нали имаше мъж? …/Бабата кима/

БАБА ВИНТИЯ

Да… имаше… Сигурно е бил той, ама не го видях… Нищо не видях…Пияница! …Молеше Доктора да не я взема за помощница… После го заплашваше. Някои разправяха, че си купил револвер… Ама какво ли не разправят хората….

ПОЛИЦАЯТ

Знам какво разправят хората. Ти ми кажи как така тя се появи в този дом?

БАБА ВИНТИЯ

– Г-н Докторът си търсеше хем прислужница, хем и медицинска сестра. Идваха някакви, но той все не ги харесваше и тогава се появи Марина…Беше разбрала от някъде. Докторът все ме хокаше , че не мога да му намеря свястна помощница..

ВТОРА СЦЕНА

/Ретроспекция: ПЪРВА СРЕЩА/

/Влиза Докторът. Строен мъж, около трийсетте.Той оставя лекарската си чанта на един стол, съблича сакото и ляга на кушетката, и затваря очи. Баба Винтия се надига от стола и почти прошепва./

БАБА ВИНТИЯ

– Докторе…Докторе.

/Той неохотно отваря очи./

ДОКТОРЪТ

– Какво има?

-5-

БАБА ВИНТИЯ

– Намерих жена…такава жена, каквато търсите. Мераклийка и прилична, хубавка. Даже много хубава…

ДОКТОРЪТ

– Нямам ти много вяра, ама нейсе…

/Той се надига./

Досега три ми представи, нали? Едната беше куца, другата кокалеста, а третата просто грозна и отгоре на всичко нахална: искаше много пари.

БАБА ВИНТИЯ

– Не, не. Тази ми изглежда хрисима. Чака долу , в кухнята. Да ти я изпратя, да я видиш?

ДОКТОРЪТ

– Добре, добре. Хайде, върви.

/Той става, облича сакото, когато се почуква на вратата. Влиза Баба Винтия и пропуска момичето пред себе си./

БАБА ВИТИНЯ

– Тая е булката…Дано се разберете.

ДОКТОРЪТ

– Ти си иди. Остави ни да поговорим сами.

/Баба Винтия излиза и внимателно притваря вратата./

ДОКТОРЪТ

– /За миг настъпва неловко мълчание. Момичето навежда очи под нахалния поглед на Доктора./

– Сядай.

-6-

/Тя сяда на посочения и стол, на самия край./

– Как ти викат?

МАРИНА

– Марина, Марина Кольова.

/ Гласът и леко напевен, като на дете./

ДОКТОРЪТ

– Женена ли си?

МАРИНА

– Женена, но с мъжа си не живея.

ДОКТОРЪТ

– Как така?

МАРИНА

– Ами в развод съм.

ДОКТОРЪТ

– Какво работи той?

МАРИНА

– Ами Кольо се казва, раздавач. Всички го знаят.

ДОКТОРЪТ

– Ходила ли си на училище?

МАРИНА

– Ходих, до четвърто отделение ходих.

/Доктор Старирадев изважда от джоба на сакото си бележник, откъсва листче, после и подава своя маталически молив./

-7-

ДОКТОРЪТ

– Напиши тук името си.

/Тя взима внимателно молива и като се навежда, бавно написва името си. От притеснение натиска прекалено много, той леко прихваща ръката и. Тя замира за момент и когато той освобождава ръката и, тя дописва буквите от името си./

ДОКТОРЪТ

– Добре… Откога можеш да постъпиш?

МАРИНА

– Ами от когато речеш.

ДОКТОРЪТ

– Тогава от идущия понеделник. Баба Винтия каза ли за каква работа те наемам? Трябва да научиш много неща.Да посрещаш и изпращаш пациентите, да поддържаш изрядна чистота, да вършиш най-елементарни работи, като изваряване на инструментите и прочие… Ако си паметлива, всичко ще усвоиш. Заплатата е два наполеона. Съгласна ли си?

МАРИНА

– Че съгласна съм.

ДОКТОРЪТ

– Можеш да нощуваш и у вас. Но понякога ще се наложи да спиш тук.

МАРИНА

– Хубаво.

ДОКТОРЪТ

– Не допускам никаква небрежност. А ориенталската леност и мърлявост не понасям… И тъй, разбрахме ли се?

-8-

/Тя само кимва с глава./

От идущия понеделник постъпваш на работа.

/Докторът тръгва да си съблича отново сакото, но се спира, тъй като вижда , че Марина продължава да седи./

ДОКТОРЪТ –

/Докторът застава зад гърба и леко я докосва по рамото.Тя го поглежда./

– Имаш ли някакви претенции?

/ Тя отрицателно завърта глава и става.Той я изпраща до вратата и не бърза да я затвори. Гледа след нея./

ТРЕТА СЦЕНА

/Тъкмо затваря вратата, понечва да си съблече сакото и отново се чука.

Той отваря като си мисли, че Марина се е сетила за нещо, но през вратата нахлува човечец с униформата на пощенски раздавач.Сякаш от смущение, Раздавачът, не успява да заговори веднага./

ДОКТОРЪТ

– Какво има?

РАЗДАВАЧЪТ

– За жена си, господин Докторе… Тази, която преди малко беше при вас, е жена ми. За нея съм дошъл да ви моля да не я приемате, че е безсмислено, господин Докторе….безсмислено е…

ДОКТОРЪТ

– Ти ли си Кольо, мъжът и?

РАЗДАВАЧЪТ

– Аз съм. Тя иска да ме напусне, господин Докторе. Като не я назначите за милосердна, няма къде да върви и ще се върне при мен.

-9-

ДОКТОРЪТ

– Тя казва, че сте в развод. Аз не мога да и забраня да си търси хляба , човече. Не ме занимавайте с вашите работи.

РАЗДАВАЧЪТ

– Господин Докторе, тя е проста жена…Няма да ви свърши работа, само ще ви излага.

ДОКТОРЪТ

– Тя каза, че е свършила четвърто отделение и ми се струва схватлива. Хайде, върви си!

РАЗДАВАЧЪТ

– Не ме пъдете , Докторе! Разберете ме! Тя ми е единственото близко същество, никого си нямам. По цял ден разнасям хорските писма и вечер бързам да се прибера вкъщи…Верно, че понякога се отбивам в кръчмата, ама то, сега, кой ли не пие…

ДОКТОРЪТ

– Приятелю, ти и сега си се почерпил порядъчно. Хайде, прибирай жена си. Сигурно те чака на двора и се разберете. Аз и казах, че от понеделник може да започва работа при мен. Останалото си е ваша работа и мене не ме засяга. Хайде!

РАЗДАВАЧЪТ

– Господин Докторе, аз не мога да живея без нея, разберете ме! Тя, сега, почна да се големее, щото мъжете я заглеждат и почна да върти опашка, ама аз някой ден… ще ми причернее и…

ДОКТОРЪТ

– Хайде, хайде, не се заричай , ами върви да се наспиш. Утре, друг акъл ще ти дойде…Хайде! Бабо Винтия, ела да изпратиш госта.

РАЗДАВАЧЪТ

-10-

– Господин Докторе, не го правете! Като на господ ви се моля! Не го правете, господин Докторе!

ДОКТОРЪТ

– Ще ме оставиш ли на мира или …Вън! Хайде! Изпрати го!

/Баба Винтия е влязла и задърпва Раздавача./

БАБА ВИНТИЯ

– Кольо, какво искаш от Доктора. Жена ти си тръгна. Върви да я настигнеш…Айде! /излизат/

/Докторът започва да рови по джобовете на сакото…Не намира пакета с цигарите, но открива само кибрита, който захвърля. Рови по чекмеджетата на бюфета. Баба Винтия се връща и почуква на вратата./

ДОКТОРЪТ

– Да…/Тя влиза/ Отиде ли си?

БАБА ВИТИНЯ

– Изпратих го чак до улицата, господин Докторе.

ДОКТОРЪТ

– Не искам да го виждам повече, чуваш ли!…Нито него, нито жена му….Ще търсиш някоя друга. Все ще се намери нещо подобно…Има ли нещо за ядене?

БАБА ВИТИНЯ

– Нямах време да направя нищо, тъй като дойде Марина, после Кольо и…, но ще сготвя нещо набързо.

ДОКТОРЪТ

– Недей. Ще отида да вечерям в бирарията и без това обещах.

-11-

/Докторът си взима шапката, взима и пакета с цигарите, които е намерил и излиза./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

/Отново се появява Полицаят, като че ли е бил тук през цялото време./

ПОЛИЦАЯТ

– Какво стана по-нататък? Раздавачът наистина ли си тръгна, така , без скандали?

БАБА ВИТИНЯ

– А-а, заканваше се…После проплака за жена си, че без нея ще сложи край на живота си и други такива пиянски бръщолевения. После разбрах от Марина, че пак минал през кръчмата да си допие и като се

прибрал налетял на жена си…Блъснал я, опитал се да я налага с колана си и тя побягнала и право при мене…Нямаше къде да отиде , горкото!

/На вратата се чука. Баба Витиня отваря и в ръцете и се свлича Марина. Тя я слага да седне./

БАБА ВИТИНЯ

– Какво ти е, чедо?!

МАРИНА

– Прибра се пиян… започна да ме налага….искаше да ме насили.. … и …аз избягах. Няма къде да ида…/разплаква се/

БАБА ВИТИНЯ

-12-

– Седни…пийни малко вода.. поеми дъх. Всичко ще мине…Ще говоря с Доктора. Той е добър човек…Яла ли си?

МАРИНА

– Не съм гладна. Само тази вечер , ако може да остана…пък утре…ще му търся колая.

БАБА ВИТИНЯ

– Ще го измислим някакси. Ти сега се успокой….Ще сляза долу да ти донеса нещо да хапнеш и ще ми разкажеш всичко. Така ще ти олекне. Сега се връщам.

МАРИНА

– Ще дойда да ти помогна. Ох-ох.

/Тя се опитва да стане, но се хваща за крака./

БАБА ВИТИНЯ

– Какво ти е?

МАРИНА

– Нищо. Цапардоса ме с колана и сега като ставах …

БАБА ВИТИНЯ

– Я, дай да видя.

МАРИНА

– Нищо, нищо. Ще мине.

БАБА ВИТИНЯ

– Ей сега се връщам. Ти, сядай, сядай.

/Марина остава сама и се опитва да разтрие удареното място. После с любопитство оглежда стаята.Оправя чаршафа на болничната кошетка. И

-13-

пак сяда на стола до масата.Обляга глава на ръцете си и притваря очи. Влиза Докторът и зад него наднича баба Винтия./

БАБА ВИНТИЯ

– Заспала е…Сега ще я събудя.

ДОКТОРЪТ

– Недей…Банята готова ли е?

/Той сяда и си събува ботушите./

БАБА ВИТИНЯ

– Готова е. Аз сложих още дърва в огнището и самовара е готов, ако искате чай?

ДОКТОРЪТ

– Хайде, изнеси чизмите…Можеш да си лягаш.

/Баба Винтия взима ботушите и се изнизва тихомълком през вратата./

/Докторът гледа известно време Марина, без да помръдва. После бавно се изправя, леко се залюлява, което го издава, че не си е губил времето в кръчмата.Съблича сакото и жилетката, приближава спящата Марина, оправя една непокорна къдрица. След което я взима като малко дете, тя промърморва нещо в съня си и я отнася в спалнята./

ПЕТА СЦЕНА

/Баба Винтия отваря вратата внимателно и влиза. Гледа по посока на излезлия Доктор. Полицаят също се появява и проследява погледа и./

БАБА ВИНТИЯ

– След като се изкъпа, прекара цялата нощ с нея. От тоя ден доктор Старирадев заживя с Марина, която му стана и прислужница, и помощница при приемането и лекуването на болните.Неговото държане

-14-

не се промени спрямо нея. Държеше я настрана от хорските погледи, но тя се промени. Започна да се облича като госпожа. Когато пазаруваше по чаршията, мъжете я заглеждаха открито и скоро започнаха да и викат Търновската царица.

ПОЛИЦАЯТ

– Какво стана с мъжа и? Примири ли се с това положение?

БАБА ВИНТИЯ

– А, идваше, увещаваше я да се върне при него, но не смееше да иска сметка от Доктора. Веднъж, дваж чувах, че причаквал Доктора, но нищо не успя да постигне. Досаждаше и на мен. Давала съм му по шише ракия, за да се отърва от него. Марина се опитваше да получи

развод и тайно се надяваше да стане истинска Докторша…Започна да се гизди като истинска госпожа….

/Влиза Марина. Ходила е за покупки. Подава ги на Баба Винтия./

МАРИНА

Дръж, че ми отекоха ръцете… Навред ме посрещаха с почит…, сигур заради доктора. Явно вече се е разбрало, че съм негова прислужница и помощница?

БАБА ВИНТИЯ

Разбрало се е и още как! Дори търговците от Баждарлъка са те нарекли Търновската царица.

/Марина свирва с уста и прегръща старата жена.

МАРИНА

И-и- ху!

БАБА ВИНТИЯ

-15-

Как може жена да свири с уста като мъж! Какво ще си помисли господин докторът, ако те чуе?

МАРИНА

Господин докторът?!… Той преминава границата в моята представа за истински мъж!… Тое е …вълшебник, който знае всичко и владее тайната на живота и смъртта… Така мисля аз!…

БАБА ВИНТИЯ

Какви ги приказваш? ..Съвсем се отнесе.Я, по-добре почисти и зареди банята, че като си дойде ще е каталясъл. Нали отиде на лов, рано-рано…

/Марина се оглежда на огледалото, като си оправя новата рокля./

МАРИНА

Сега я взех от шивачката… Какво ще кажеш? Как ми стои?.. Доста ме заглеждаха по пазара, а някои направо ми викаха: „Булка, влез в дюкяна да ми направиш сефте!”

БАБА ВИНТИЯ

Хубава е .. и ти подчертава талията. Истинска госпожа!

МАРИНА

Нали?!

БАБА ВИНТИЯ

Не си знаяла хубостта си…То дрехите уж не правят човека – ама не е тъй.

Хайде стига си се зяпала. Работа има да се върши. Аз ще вървя да сготвя нещо…

/Баба Винтия излиза, а Марина продължава да се кипри пред огледалото. Изучава се, като че ли гледа друга жена../

МАРИНА

-16-

Търновската царица!..Търновската…царица! …Царица… Не е лошо…/отново изсвирво с уста/ И-и-и-ху! /почти заиграва ръченица, когато Доктора влиза.//Той е с пушка и носи убита яребица./

ДОКТОРЪТ

Готова ли е банята?

МАРИНА

Ей сегичка.. /Тя се скрива бързо/

ДОКТОРЪТ

Къде бягаш? Ела и ми помогни за тия французки чизми! Явно са ми тесни..Когато ги купувах ми бяха таман.. Хайде, по-живо! Газихме по някакви неожънати овеси, просо и стърнища.. На нищо не приличат вече… Нямах никакъв късмет и трябваше да слушам шеговитите подмятания на кмета и околийския началник! Ако не бяха охранените им граждански лица, техните бради, бакенбарди, патронташите, хубавите торби и лъскавите двуцевки, човек можеше да ги вземе за оживели плашила…Е, само тази яребица успях да отстрелям. Занеси я на баба Винтия. Тя знае как да я сготви.

МАРИНА

Нищо ли не забелязваш?

ДОКТОРЪТ

Какво има?

МАРИНА

Това е роклята, която поръчахме при шивачката. Какво ще кажеш? Добре ли ми стои?

ДОКТОРЪТ

-17-

Не е зле…Тая ловджийска компания ме дразни…Прекалено интимничиха с мен, шегите им нахални и груби… Няма да ги търпя! Те какво си мислят!?.. Другият път ще отида сам на лов. За какво са ми?!! Да им гледам кривите физиономии и да им слушам глупавите подмятания!.. Хайде, върви! Какво ме гледаш?.. Уморен съм.. Ще вляза да се изкъпя…

/Докторът влиза в банята. Марина взима с погнуса яребицата и тръгва да я носи на Баба Винтия./

ПОЛИЦАЯТ

Знаете ли нещо за връзката на Доктора с дъщерята на търговеца Евстати Смилов?

БАБА ВИНТИЯ

Да, идвала е тук… Марина се гласеше да се настани по-трайно в сърцето на Доктора, но нямаше късмет…Славата на Доктора растеше … Идваха болни и от съседните селища. Елеонора, така се казваше дъщерята на търговеца Смилов, беше тежко болна. Мислеха да я пращат в чужбина на лечение, но беше зима и пътуването щеше да бъде опасно. Г-н Старирадев се опита да помогне….

ШЕСТА СЦЕНА

/Бавно започва да се променя сцената, за да се превърне в богатия дом на Търговеца./

СМИЛОВА

– Заповядайте, г-н Докторе!…Моля.

/Посочва на Доктора вестибюла, в който влизат. Посреща го жената на търговеца. /

-18-

Съпругът ми го извикаха спешно по някакви търговски дела. Те,…. край нямат…

ДОКТОРЪТ

– Доктор Старирадев.

СМИЛОВА

Госпожа Смилова.

– Благодаря ви, че дойдохте, г-н Докторе!

ДОКТОРЪТ

Ние се видяхме с г-н Смилов…

-Той бе така добър да ме вземе с файтона си и после се извини, че се налага да отсъства от визитата.

СМИЛОВА

Чудесно е, че сте се видели. Беше ми така неудобно…

– Кафе ли ще предпочетете, или един горещ чай?

ДОКТОРЪТ

– Има време…След прегледа.

/Смилова му подава стол и отнася шапката и балтона в антрето./

СМИЛОВА

– Дъщеря ни е много болна , господин Докторе.

ДОКТОРЪТ

– Нека да започнем отначало , г-жо Смилова. Преди колко време разбрахте, че вашата дъщеря, госпожо, не е добре?

СМИЛОВА

-19-

– Още през август, на гроздобера, се почувства неразположена, апетита и намаля, стана апатична, а тя беше много жизнена, дори весела. От един месец поддържа температура, наистина ниска, но постоянна. Преди три дни легна и става само за ядене и, като сега, до нужника.

ДОКТОРЪТ

– В такава възраст, при много девойки настъпват такива кризисни състояния, но те са временни.

/влиза дъщерята/

– Ето я и нашата болна…

ЕЛЕОНОРА

– Добър вечер, г-н Докторе.

ДОКТОРЪТ

– Добър вечер. Янтра замръзна и ледът е отличен за пързалка. Можете ли да карате кънки, госпожице?

ЕЛЕОНОРА

– Да, но със стол…Ако оздравея, господин Докторе.

ДОКТОРЪТ

– Някога, като гимназист умеех и сега имам намерение да опитам. Да се надявам ли, че ще се пързаляме заедно?

ЕЛЕОНОРА

– О, с удоволствие, стига да съм малко по-добре..

ДОКТОРЪТ

– Но нека чуем как се чувства нашата болна.

/Той сяда на стола до леглото на болната./

ЕЛЕОНОРА

-20-

– Главата ме боли, кашлям. Не ми се яде и нищо не ми се прави.

/Той взима ръката и, за да премери пулса и се заглежда в изящните и пръсти.След това слага термометър под мишницата и./

ДОКТОРЪТ

– И така, не ядем, спим лошо, нищо не ни се прави, имаме мрачни мисли….

/Тя утвърдително поклаща глава./

На вашата възраст, уважаема госпожице, моя милост също завърши тукашната гимназия. Три години задиря хубавите момичета и се моли на баща си да го изпрати в странство. Френски ли учехте или немски?

ЕЛЕОНОРА

– Френски.

ДОКТОРЪТ

/минава на френски/

Кес ки ньо ва па? Дьо куа ву пленье ву?

ЕЛЕОНОРА

Жьо пенс кже при фруа.

/Тя се опитва да сподави напиращата кашлица./

ДОКТОРЪТ

– Кашляйте свободно.

/Тя започва да кашля. След като се успокоява прегледа продължава./

Свалете и нощницата. Трябва да я прегледам основно.

/ майката помага за свалянето на нощницата./

-21-

/Докторът изважда от докторската си чанта слушалки и започва да я прислушва допирайки слушалката до гърба и./

Кашляйте ! Кашляйте свободно и силно, мила госпожице!

/Почуква с пръсти по гърба и. Кашлицата се засилва, той спира./

А сега легнете по гръб…Няма нищо тревожно…Помнете обещанието си да се пързаляме. А сега да прислушаме гърдите. Махнете си ръцете. …

Добре…А сега да видим езика и гърлото….Чудесно! Всичко е наред. Най-важното е да няма униние и мрачни мисли…Но как е малкото ви име, госпожице Смилова?

ЕЛЕОНОРА

– Елеонора.

ДОКТОРЪТ

– Елеонора? Много ви подхожда…Ето какво , госпожице Елеонора, ще изпълнявате строго моите нареждания, ако искате по-скоро да се пързаляме по Янтра. Ще мислите само за ядене и за лакомства…Например за млада яребица или за пиле, печено на шиш. За пресносолена моруна с кожица, която може леко да се препече. За скумрия с бяло вино, за спанак пюре в две рохки яйца , за плодове и зеленчуци, които обичате. Може и за чер хайвер, и за английски бифтек. Ех, какви бифтеци съм ял в Париж.!….Вашата прекрасна дъщеря, госпожо Смилова, трябва да стане малка пияница. Всеки обед една чаша хубаво вино и всеки ден, когато времето позволява, с един файтон на чист въздух,

пък сега шейна със звънчета…Трябва да дишаме и да ядем, да ядем и да дишаме. И ще спим на отворен прозорец, зиме и лете, докато оздравеем!

/Майката е застанала до прозореца./

СМИЛОВА

– Заваля сняг…

-22-

/Докторът започва да пише рецепта./

ДОКТОРЪТ

– Настинала е вашата дъщеря, госпожо.Нищо опасно засега. Ако спазва режима и бъде послушна, скоро ще оздравее. Вземете от аптеката това лекарство за възстановяване на апетита.

СМИЛОВА

– Благодаря, Докторе!

ДОКТОРЪТ

/ Смилова помага на Елеонора да се надигне./

– Е, сбогом, мила госпожице. Утре или в други ден ще намина, за да се уверя, че спазвате обещанията си.

ЕЛЕОНОРА

Ще бъда послушна, г-н Доктере!/излиза/

/ майката вече носи коняк и кафе./

СМИЛОВА

– Заповядайте, г-н Докторе!

ДОКТОРЪТ

– Дъщеря ви е сериозно болна, госпожо Смилова. Начало на туберкулоза, леко е засегнат левият бял дроб. Обаче нейният организъм е много здрав и с известни усилия от наша страна дробът ще се калцира, и от болестта няма да остане и помен.

/Майката тихо изпъшква. /

СМИЛОВА

– Ох, знаех си, господин докторе, знаех си. Виждах всички признаци.

/Майката се разплаква//

-23-

….Какво сме преживели през тия дни, когато кашлицата и се засили!….Тя ми е радостта, надеждата…Съпругът ми е състоятелен, търговията му цъфти…Всичко ще направи, нищо няма да пожали, само кажете какво трябва да се прави…Аз ви вярвам, само на вас се надявам!

-Защо ни е богатство, магазин, търговия, ако нея не ще я има?! Няма да го понеса, повярвайте ми, нито аз, нито мъжът ми…

ДОКТОРЪТ

– Овладейте се, госпожо Смилова. На тоя свят има хиляди оздравели от тая болест и мнозина от тях дори не знаят, че са боледували от нея. Вашата

тревога ще се отрази най-зле на дъщеря ви. Вкъщи трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие, като че не се е случило нищо. От своя страна аз ще направя всичко възможно. За съжаление медицината не разполага с ефикасно лекарство за тая ужасна болест, но нека не забравяме, че в края на краищата най-добрият лекар е организмът на самия болен.

/Майката избърсва овлажнелите си очи./

СМИЛОВА

– Трябва ли да и кажем, господин Старирадев?

ДОКТОРЪТ

– Това ще решите сами. Вие я познавате и можете да си представите как ще понесе…Мисля, че още не бива.

СМИЛОВА

– Да, да, няма…Аз ви моля да не ни оставяте. Идвайте често, следете, помагайте. Мило за драго даваме да я спасите. Ако трябва , ще я изпратим в странство. Казват, в Швейцария имало такива санаториуми…

ДОКТОРЪТ

-24-

– Въздухът в нашите планини не е по-лош. Ще помислим, господин Смилов. Зима е, не може да се мисли за продължително пътуване с трена.Е, аз ще тръгвам…

СМИЛОВА

– Благодаря ви, господин докторе!

/Опитва се да даде на Доктора един наполеон./

ДОКТОРЪТ

– Вземете си наполеона, госпожо. Моята визита не е последна и не струва толкова пари.

СМИЛОВА

– Но , господин Докторе!

ДОКТОРЪТ

– …Не, няма да приема, по никой начин!

Предайте моите поздрави на господин Смилов…До скоро!

Довиждане.

СМИЛОВА

До скоро, г-н Докторе и много ви благодаря!

СЕДМА СЦЕНА

/Отново се връща бедната обстановката на жилището на Доктора, където заварваме Баба Винтия и Полицаят./

БАБА ВИНТИЯ

-25-

– От тоя ден Докторът, като че ли заживя с надеждата , че дъщерята на търговеца ще оздравее, той ще се ожени за нея и ще започне живот, за какъвто бе мечтал. Богат дом, хубав кабинет…

ПОЛИЦАЯТ

– А какво стана с Марина? Натири ли я?

БАБА ВИНТИЯ

– Не…От време на време я пращаше при мене да спи, но тя не му се сърдеше, дори стана по-самоуверена, говореше му на „ти”. Накупи и нови рокли и бельо и тя започна да се държи с мен господарски, а той не правеше нищо, за да я сложи на мястото и….Веднъж, когато Елеонора се почувства по-добре, той я покани тук и са се срещнали с Марина….

/Докторът влиза заедно с Елеонора. В стаята е само Марина, която подрежда./

ДОКТОРЪТ

– Заповядай, оттук…

/Вижда Марина./

– Къде е баба Винтия? Ти сама ли си?

МАРИНА

– Бабичката отиде при дъщеря си във Варуша.

ДОКТОРЪТ

– Направи чай и го донеси…Госпожица Смилова ще пие чай с малко коняк в него. И виж има ли курабии!

ЕЛЕОНОРА

– Може и само чай…Но къде ви е чакалнята? Аз си представях другояче вашето жилище.

ДОКТОРЪТ

-26-

– Ще ви покажа.

/Той и помага да съблече тежката шуба и проследява погледа, който фиксира излизането на Марина./

-Представяли сте си, че е по- просторно. За съжаление, не е. Ето и чакалнята за пациенти!

/Елеонора разглежда шкафа с хирургически инструменти./

ЕЛЕОНОРА

– У…у! По-добре човек да не гледа тия неща. Напомнят за мъки…

ДОКТОРЪТ

– Не измръзнахте ли във файтона? Изглеждате чудесно, но все пак трябва да съблюдаваме строго режима.

/Тя леко се усмихва…Почти подигравателно./

ЕЛЕОНОРА

– О, за режима ли ще говорим? Нали казвате, че съм оздравяла? Кажете нещо друго, за себе си.

ДОКТОРЪТ

– Например?

ЕЛЕОНОРА

– Например четете ли стихове? Има един поет Яворов. Сигурно сте слушали за него?

ДОКТОРЪТ

– Не. Аз чета само медицински книги и списания. Нямам много време и изобщо не познавам нашите поети освен Ботьов, Вазов и Каравелов. Но защо ме гледате така, сякаш ме виждате за пръв път?

ЕЛЕОНОРА

-27-

– Много сте сериозен и …строг. Или си давате такъв вид?

/Тя се разсмива като се приближава предизвикателно към него./

ДОКТОРЪТ

– Искате да знаете що за човек съм?

ЕЛЕОНОРА

– Да, искам…Знаете ли, тоя Яворов има едно стихотворение и в него е казано: „там , дето никой не отива”?

Как го разбирате това „далеч, де никой не отива”?

ДОКТОРЪТ

– Не разбирам за какво става дума.

ЕЛЕОНОРА

– „Главата тегне изнурена,

В гърдите нито капка мощ;

Мъгла в душата уморена,

Като в настъпилата нощ.”

ДОКТОРЪТ

– Ако очаквате да продължа стихотворението, не мога. Дори не съм го чел, казах ви.

ЕЛЕОНОРА

– Е, да, но не е лошо да прочетете това стихотворение. Аз ще ви дам книгата.

/Тя сяда на креслото, кръстосва крак върху крак и леко започва да полюшва крака си. Леко наклонява глава към гърдите си и горчивата и усмивка отново се появява на лицето./

-28-

ЕЛЕОНОРА

– Вие гледате на мене като на болно малко момиче. Е, да, аз знам, че съм туберколозна и едва ли ще оздравея. Но вие много се

грижите за мен. Толкова ли искате да оздравея и така ли правите с всички болни?

ДОКТОРЪТ

– Аз съм лекар и това е мой дълг, госпожице Смилова. Вашите родители са ви поверили на мене да ви лекувам.

ЕЛЕОНОРА

– Само от лекарско задължение?….Да, разбирам….разбирам.

ДОКТОРЪТ

– Вие сте почти оздравяла, но аз ви моля да отложим тоя разговор за по-късно…Поддавате се на лоши мисли. Съветвам да не четете такива мрачни стихотворения. Те само ще подсилят меланхолията, която ви обзема от време на време.

ЕЛЕОНОРА

– Не сте ги чели. Те не са мрачни…

„ А грей замислено луната,

Морето дреме, ветрец вей,

Сънливо плиска се вълната

И лодка до брега люлей.”….

Все пак уютно е у вас.

/В този момент влиза Марина, която е успяла да се преоблече в празничната си рокля, да се среше и нагласи. Тя носи чая с поднос и го поставя внимателно като предизвикателно се усмихва./

-29-

МАРИНА

– Самоварът е долу. Да го донеса ли?

ДОКТОРЪТ

– Няма нужда.

/Марина се покланя като светска дама и излиза с високо вдигната глава./

ЕЛЕОНОРА

– Нали казахте, че слугинята ви била бабичка?

/Докторът налива малко коняк в чая./

ДОКТОРЪТ

– Отишла е у нейни роднини. Нали чухте.

ЕЛЕОНОРА

– А тая не е ли ваша слугиня?

/Девойката поема чашата с чай и разперва малкия си пръст, сякаш се бои да не го опари./

ДОКТОРЪТ

– Марина е моя помощница. Помага при операциите и посреща пациентите.

ЕЛЕОНОРА

– Много е хубава.

ДОКТОРЪТ

– Да, прилична е .

/Той си налива коняк и го изпива на един дъх./

-30-

ЕЛЕОНОРА

– Постоянно ли живее у вас?

ДОКТОРЪТ

– Не ,само когато се наложи, в особени случаи…

/Този път усмивката и прерасна в подигравателен смях./

ДОКТОРЪТ

– Тя е отлична помощница. Аз я обучих и не мога без нея. /Казва той рязко и сухо./

– Впрочем, ако толкова ви интересува , ще ви кажа всичко, което знам за нея. Тя е жена на някакъв пощенски раздавач, Кольо….

/Елеонора го прекъсва./

ЕЛЕОНОРА

– Казват, че я наричали Търновската царица.

ДОКТОРЪТ

– Аз задоволих, доколкото можах, вашето любопитство , госпожице Смилова. Сигурно сте чули някои клюки около моята помощница. Да не говорим повече за тия работи…

ЕЛЕОНОРА

– „Една съблазън ме опива,

Зоват ме шеметно мечти –

Далеч, де никой не отива,

Далеч в пустинни самоти,

И тамо – нека ме целува

-31-

Лъчат на тъжната луна,

Зефир коса ми да милува,

Едва да ме люлей вълна……”

О, да… И без това е време да си ходя. Нашите ме чакат за обед и се безпокоят.

/Настъпва мълчание, след което тя рязко става, слага на масата недопитата чаша чай и тръгва към вратата.Той помага да си облече шубата, която Марина бързо донася./

ДОКТОРЪТ

– Ще ви придружа до вкъщи. Марина извикай турчина с файтона.

ЕЛЕОНОРА

– Не, не! Няма защо. Близко е и вече е обед.

/Елеонора бързо си тръгва./

ДОКТОРЪТ

– Познаваш ли тая госпожица?

МАРИНА

– Нали тя е охтичавата, на търговеца, дето има голям дюкян на „Опълченска”, със стъклария. Ами, знам я.И търговеца съм виждала. Те са богати хора.

/Тя леко минава зад него и фриволно се опира на него./

– Горкичкото, много е хубаво, но я поживее две –три години, я не. Ти да не би с него да караш любов? Доктор си, знаеш ги тия работи…

ДОКТОРЪТ – /Той се разсмива и я прегръща./

Изпий една чашка коняк с мене…. Кога успя да облечеш тази рокля?!

/Той налива, пият. Той я целува сластно./

-32-

– Марина, ти си чудесна жена!Искам те..

./Той започва да я съблича./

МАРИНА

– Като ме искаш защо не речеш в митрополията да ми дадат развод?! Тебе ще те послушат.

ДОКТОРЪТ

Дори и да ти дадат развод, щом мъжът не е съгласен – трябва да минат три години и чак тогава бракът се смята за разтрогнат, разбра ли?

МАРИНА

Нищо. Те да дадат развод, пък ще чакаме, иначе тоя, Кольо, ще ме преследва цял живот….Станал е такъв мрачен, дебне ме. …Страх ме е…

ДОКТОРЪТ

– От тази хлебарка?…Не ме разсмивай…

/Той я опира на масата./

МАРИНА

– Няма отърване от него…Върви след мене и само повтаря: „ти си моя, само моя, пред бога и пред хората, не си на доктора и никога няма да бъдеш”. …Такива работи ми говори…

ДОКТОРЪТ

– Не го слушай! Кажи му, че ако го видя още веднъж в дома ми, ще повикам пристава и ще го запрат в дранголника….

МАРИНА

– Ти що не ме вземеш? Аз съм проста, но ще се науча….Хайде, вземи ме! Няма да съжаляваш! Всичко ще правя, каквото ми кажеш…, попа тебе ще те послуша, като му дадеш и някой наполеон – ще те благославя в

-33-

молитвите си и мен ще освободи от тоя пияница….. Ще ти родя деца, аз не съм ялова….Ще видиш….

/Той спира да я съблича, тя се опитва да го погали. Той и хваща ръката.Оправя си панталоните и тръгва да излиза. Тя вика след него./

– – Заживях с тебе от обич!…

/Срутва се изнемощяла до масата и сълзите и неудържимо рукват.После бавно става, прибира чашите и изнася подноса./

/Сцената се променя. Отново попадаме в богатския дом на г-н Смилов. От дъното се появява Елеонора в дълга бална рокля.Бледността и допълва призрачния и вид./

ОСМА СЦЕНА

ДОКТОРЪТ

– Сложили сте си корсет! Това не е добре за вас!

ЕЛЕОНОРА

– Защо стоите на прага? Прощавайте, че ви накарах да чакате толкова дълго.

ДОКТОРЪТ

– Вие сте неразумно момиче. Корсетът притиска гръдния ви кош и затруднява дишането. Или искате да се самоубиете? Моля да запалите лампата, тук е вече тъмно.

/Той оставя лекарската си чанта на един стол и очаква решението на Елеонора. Тя отива до газената лампа и се опитва да я запали, но клечките се чупят в ръцете и.Той взима кибрита и запалва лампата. Тя остава до него./

ЕЛЕОНОРА

-34-

– От тъмнината ли се боите?

ДОКТОРЪТ

– Веднага махнете корсета!

ЕЛЕОНОРА

– Защо, не ви ли харесвам с него?

ДОКТОРЪТ

– Престанете да кокетничите.

ЕЛЕОНОРА

– А вие престанете с вашите лекарски съвети, защото ставате смешен.

ДОКТОРЪТ

– Ще бъда принуден да се откажа да ви лекувам, щом не изпълнявате моите нареждания.

/Тя остава срещу него и го гледа предизвикателно./

ЕЛЕОНОРА

– Сама не мога да го сваля. Помогнете ми.

ДОКТОРЪТ

– Но роклята ви…..трябва да я съблечете.

ЕЛЕОНОРА

– Тя се разкопчава откъм гърба.

ДОКТОРЪТ

– Вие ми се присмивате. Заслужавате да ви напляскам.

/Шегувито се опитва да се измъкне от ситуацията, но започва да разкопчава роклята. Разтреперват му се ръцете./

-35-

ДОКТОРЪТ

– Повикайте слугинята и идете в другата стая да го свалите! Така не може!

ЕЛЕОНОРА

– Колко сте несръчен! Помогнете ми да съблека роклята.

/Преди да съобрази какво да и отвърне, тя залита, сякаш внезапно и е прилошало, и се обляга на гърдите му. Той я прихваща под мишниците, тя се обръща и обвива ръце на шията му и изхлипва.Той също я прегръща и я целува по косата и шията./

ЕЛЕОНОРА

– Нали ме обичаш….Поне малко, докато съм още хубава…Аз ще умра…

ДОКТОРЪТ

– Не, няма, няма да умреш! Какво говориш!

ЕЛЕОНОРА

– Кажи, че ме обичаш, нали ме обичаш!….Нали няма да умра?!

ДОКТОРЪТ

– Не, няма, разбира се, че няма… Но вашите могат да пристигнат всеки миг. Трябва да си легнете…Хайде, успокойте се.

/Опитва се да я сложи в леглото, събличайки роклята, махайки корсета./

ЕЛЕОНОРА

– Все още съм хубава, нали?…Обичай ме….Защо се страхуваш?!…..Не ме изоставяй…Аз скоро ще умра!

ДОКТОРЪТ

– Спокойно!…Ето така е добре…

/Той открива бялата и кърпичка на шкафчето, на която кръвта ясно личи./

-36-

ЕЛЕОНОРА

– Има кръв. За втори път.

ДОКТОРЪТ

– Нищо чудно. Не бива да ви плаши.

/Файтонът отвън изтрополява./

ДОКТОРЪТ

– Вашите си идват…Сега трябва да лежите спокойно и да изтриете сълзите си.

/Той и подава своята носна кърпа. Девойката хваща ръката му и се засмива през разплаканите си очи./

ЕЛЕОНОРА

– Изглежда, че Търновската царица не носи корсет.

ДОКТОРЪТ

– Не е достойно да ме ревнувате от моята слугиня. Засрамете се.!

ЕЛЕОНОРА

– Не мога, ревнувам ви! О, как я мразя! Прогонете я, още сега я прогонете! Нали не я обичате, нали само мене обичате? Целунете ме още веднъж…Още веднъж…

/Тя го придърпва към себе си и той я целува, и се дръпва.Стъпките на изкачващите се по стълбището хора отекват. Музиката

се засилва. Докторът тръгва, бавно откъсвайки се от Елеонора. Сцената се променя./

ДЕВЕТА СЦЕНА

-37-

/Появява се Баба Винтия, която сипва вода в каната на Доктора. Той влиза, видимо пийнал./

ДОКТОРЪТ

– Има ли някой?…А, ти ли си?…Къде е Марина?

БАБА ВИНТИЯ

– Ще я извикам…

ДОКТОРЪТ

– Чакай! Вземи.

/Хвърля и шубата./

– Не ме оставят намира дори и в кръчмата!..”.Това ме боли, онова ме боли…”..”Лекарството, което ми дадохте не ми помага”. Пиша нова рецепта – нямала пари…Е, аз какво да направя?!..И тези цигански маанета от отсрещната кръчма, край нямат. А през нощта пиянските им възгласи се надпреварват с фалцетите на помиярите, които няма кой да озапти…

БАБА ВИНТИЯ

– Г-н Докторе, Марина…

ДОКТОРЪТ

– А на Марно поле от ранна сутрин ехтят халосни изстрели, явно усилено обучават новобранци…Задава се нова война…Нищо чудно да ме мобилизират в някоя походна болница, където ще кълцам крайници до второ пришествие…

/Той пие вода, направо от каната. Бабата му подава кърпа , да се избърше./

БАБА ВИНТИЯ

-38-

– Някакъв кантарджия се опитал да вмъкне в дюкяна си, Марина, когато тя се връщала от пазара. Разкъсал роклята, ударил я, едва се измъкнала….А преди това, г-жа Старирадева,…

ДОКТОРЪТ

– Кой?!

БАБА ВИНТИЯ

– Майка ви. Викала след Марина, по улицата:” Ето я!Вижте я! Хубостницата , която резили сина ми!” Тя побягнала, защото г-жа Старирадева посегнала срещу нея с бастуна си…

ДОКТОРЪТ

– Какво ми говориш?!..Това не е истина!…Ти ли го измисли или тя? Кой?!…Хайде! Върви…Кажи и да се качи…Чу ли?!

/Марина влиза.Явно е чакала зад вратата./

МАРИНА

– Истина е….Ето белезите от кантарджията… А от майка ти се отървах, тоя път.

ДОКТОРЪТ

– Големи говеда има по тая земя… Но и ти си виновна. Така се гиздише напоследък, като че ли си щерка на Султана. Знаеш ли , че ти викат Търновската царица?

МАРИНА

– Да…Лошо ли е?

ДОКТОРЪТ

– Ето белезите от това перчене!

/Той яхваща за ръката , тя се измъква./

-39-

Сама виждаш, че повече не бива да нощуваш вкъщи. От утре трябва да си търсиш квартира. Това е най-разумно, няма как…

МАРИНА

– То и без това трябва да се махам.

ДОКТОРЪТ

– Мъжът ти няма да те остави на мира. Ти още си негова жена.

МАРИНА

– Не е мъжът ми причината. Ти хубаво я знаеш, ами оная , охтичавата….Нали е богата!..

ДОКТОРЪТ

– Какво искаш да кажеш?!

МАРИНА

– Ами, да..Аз съм бедна, нищо нямам…, но ти слугувам и денем и нощем! Заразях мъжа си, заради теб! Всичко съм готова да направя за теб, В Публичния дом получават по-свястно отношение от клиентите.И ти си ходил там, казаха ми.

ДОКТОРЪТ

– И какво?

МАРИНА

– Нищо..

/Тя излиза и затръшва вратата./

ДЕСЕТА СЦЕНА

-40-

/Сцената се променя. Лозето и вилата на семейство Смилови

Госпожа Смилова посреща госта./

ДОКТОРЪТ – /С пушка./

– Нося ви малко дивеч. Как е нашата болна.?

СМИЛОВА

– Много капризна е станала, господин докторе….Измъчва се и нас измъчва…. Хубаво е, че се отбихте.

ДОКТОРЪТ

– Още ли упорствува да замине?

СМИЛОВА

– Ох, говорете и, говорете и, дано се вразуми.

ДОКТОРЪТ

– Повече не бива да отлагаме заминаването. Мисля, че е излишно да се убеждаваме , госпожо.

СМИЛОВА

– Наистина пътят е дълъг, но с баща и ще се отбият във Виена. Там той има добри познати-търговци, с които имат общи сделки. В една от швейцарските банки вече е открил доста голям влог. Защо толкова упорствува?

/В този момент се появява Елеонора. Докторът става и я посреща./

ЕЛЕОНОРА

– На лов сте ходили, а какво уловихте?

ДОКТОРЪТ

-41-

– Излязох просто да се развлека…

/обръща се към майката/

– С моята прислуга имам неприятности. Наложи се да уволня помощницата си. Мъжът и устройва скандали, които ме излагат.

ЕЛЕОНОРА

– Добре, че дойдохте.Ние с мама скучаем. Толкова е глухо тук, толкова е тъжно наоколо. И гости ни идват нарядко.

СМИЛОВА

– Господин докторът ти донесе яребица. Аз ще се прибера в къщата,че имам работа, а ти му благодари.

ЕЛЕОНОРА

– О, колко се радвам! От сърце ви благодаря!

ДОКТОРЪТ

– Имах късмет. Обикновено се връщам с празни ръце. Как сте?

ЕЛЕОНОРА

– Добре, щом вие сте тук!

ДОКТОРЪТ

– Вашето упорство тревожи родителите ви и мене…Предполагам, че причината за нежеланието ви да заминете, съм аз.

Не сте уверена, че ви обичам. Нима не разбирате, че моята въздържаност иде от загриженост за здравето ви? Всяко вълнение ще се отрази зле на болестта.

ЕЛЕОНОРА

-42-

– Но и аз имам право да бъда обичана и да обичам поне веднъж в краткия си живот, преди болестта да е помрачила очите ми , преди да е изсушила снагата ми, нали?!…

ДОКТОРЪТ

– Аз ще поискам ръката ви, веднага щом се върнете от Швейцария, здрава. Обещавам ви!…Сега и аз се измъчвам да въздържам чувствата си, но преди всичко вашето здраве. То е най-важното! Нима не го разбирате?

ЕЛЕОНОРА

– Мили, ти не ме обичаш, както аз искам…Аз съм неразумна…Но наистина ли изгони оная? ….Ох, как съм се измъчвала…Целуни ме, по-скоро ме целуни!…Никой не ни вижда!

/Той я целува по жадните, горещи устни./

Не искам да умра мома…Нека се сгодим, да умра като твоя годеница…О, колко спокойна ще бъда там…

ДОКТОРЪТ

– Престани да говориш за смърт. Ти няма да умреш. Ще се върнеш здрава и тогава…Трябва да заминеш, докато не е започнала войната. Трябва да ме слушаш, ако наистина ме обичаш. Обещай , че ще заминеш още тая седмица. Обещаваш ли?

ЕЛЕОНОРА

– Само ако се сгодим. Много те моля, нека се сгодим.

ДОКТОРЪТ

– За да се подготви годежът, е необходимо време. Вашите няма да се съгласят, без да му се придаде официалност.

ЕЛЕОНОРА

– Аз ще ги убедя, те непременно ще се съгласят!… Виж тая колиба. Тя е омагьосана. Да знаеш как съм мечтала, когато бях дете, да избягам от

-43-

къщи и да живея в нея! Всяка вечер заспивах с тая мечта – да избягаме с едно момче, Петърчо го казваха, и да заживеем като съпрузи в

тая колиба…Щяха да ни идват на гости горски човечета с палячовски шапки, да ни помагат. А ние щяхме да имаме вълшебна лампа и аз щях да

я паля всяка вечер. Тогава в колибата щеше да се разлива чиста, много чиста светлина…Не мога да ти опиша колко прекрасна си я представях! Тя беше самото щастие…Целуни ме, защо не ме целуваш?…

/Тя го прегръща стремително, горещия и дъх облъхва лицето му. Той внимателно я отделя от себе си./

ДОКТОРЪТ

– Когато отидеш в Швейцария, припомняй си детските мечти, но вместо Петърчо аз да бъда край вълшебната лампа…Аз сега ще тръгвам, но утре ще дойда и ще поговоря с вашите.

ЕЛЕОНОРА

– Остани още малко…Толкова рядко те виждам, а искам да си постоянно до мен, мой мили!

ДОКТОРЪТ

– Ще бъда, но ти трябва да заминеш, за да се излекуваш и тогава…

ЕЛЕОНОРА

– Няма да има …тогава…

ДОКТОРЪТ

– Тръгвам. Не искам да слушам такива приказки. До утре!

ЕЛЕОНОРА

– До утре!…

-44-

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Промяна на сцената. Отново домът на Доктора./

ДОКТОРЪТ

– Не мога да понасям тази раздвоеност в себе си…Ето утре ще дам съгласието си да се сгодя за Елеонора. Ако се върне оздравяла, моят живот ще се нареди, както желая. Но дали и това ще ме задоволи? Дали не съм се отчуждил и скъсал връзките с моя род?…Ненавиждам майка си, не мога да я понасям, не тача и паметта на баща си, отвращавам се от техния мрачен еснафски живот. Само като си помисля колко ругатни съм прочел в писмата им, с каква мъка ми изпращаха пари, как заплашваха да прекратят

издръжката и какви унижения съм преглъщал, не ми се ще да си спомням…..Пък им приличам и във влечението си към жената на раздавача и липсата на искреност към дъщерята на търговеца…

/ Баба Винтия като че ли е била тук през цялато време, но чак сега решава да проговори./

БАБА ВИНТИЯ

– Марина е тук.Прибира си багажа. Щяла да напуща.

ДОКТОРЪТ

– Тъкмо ще и дам заплатата, да си върви!…Повикай я! Какво стоиш?

БАБА ВИНТИЯ

– Сега…Отивам.

/Той оставя пушката и хвърля камшика./

/Влиза Марина.Отива до гардероба и изважда една от роклите./

ДОКТОРЪТ

– Можеш да вземеш всичко, което съм ти купил….

-45-

/изважда от бюрото две златни монети и ги подхвърля към нея./

-Ето ти заплатата. Щом си решила да напущаш, на добър ти час!

МАРИНА

– Слугувала съм ти, ще ми плащаш.

/Хвърля дрехите./

-Не ти ща аз дрехите, още не съм станала публична. Както съм дошла , тъй и ще си отида. Пък дето живя с мене и ме лъга, господ да ти плати.

/Тя взима парите и се опитва да излезе, но той я спира./

ДОКТОРЪТ

– Ти си полудяла! Кога съм те лъгал? Или си мислила да се жениш за мене? Дадох ти хляб, облякох те, от улицата те прибрах! Неблагодарница!

МАРИНА

– Напуснах мъжа си заради тебе!…Заплашваше да ме убие, а аз денонощно ти слугувах! Изпълнявах всичките ти прищевки…

ДОКТОРЪТ

– Никога не съм ти говорил за женитба!…Никога!… Та ти и досега си женена за онзи дрипльо, Раздавача…

МАРИНА

– Аз исках да се разведа, но то нищо не направи!…Нарочно. Така ти беше по-удобно. Да съм ти подръка…Ти и охтичавата лъжеш, че ще я

вземеш. Ще чакаш да умре, да и присвоиш парите, пък ще се ожениш за друга, още по-богата…Очите ти все в парите…Сърце нямаш!

ДОКТОРЪТ

– Млък!

-46-

/Той не издържа на тези думи, грабва камшика и я шибва по гърба. Тя се свива от болка./

МАРИНА

– Ох!… Ти си по лош и от майка си! Ненавиждаш я! Не можеш да я понасяш, не тачиш паметта на баща си!… Мразиш пациентите си, досаждат ти… Само богатите обгрижваш…,нали го виждам всеки божи ден!…

ДОКТОРЪТ

– Марш оттук! Злобна селянка!…Не искам да те виждам повече!.. Чуваш ли! Вън! …. /изхвърля я , по нея хвърля и дрехите и/музика/Стените се разтварят и от дъното се появяват героите от пиесата. Всеки със своите болки и желания…/

РАЗДАВАЧЪТ /ефект на ехо/ – Не ме пъдете , Докторе! Разберете ме! Тя ми е единственото близко същество, никого си нямам. По цял ден разнасям хорските писма и вечер бързам да се прибера вкъщи… Верно, че понякога се отбивам в кръчмата, ама то, сега, кой ли не пие…

СМИЛОВА – Какво сме преживели през тия дни, когато кашлицата и се засили! … Тя ми е радостта, надеждата… Съпругът ми е състоятелен, търговията му цъфти… Всичко ще направи, нищо няма да пожали, само кажете какво трябва да се прави … Аз ви вярвам, само на вас се надявам!

ЕЛЕОНОРА – „Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ;

Мъгла в душата уморена, като в нъстъпилата нощ.”

БАБА ВИНТИЯ – Майка ви… Викала след Марина , по улицата: „Ето я ! Вижте я! Хубостницата , която резили сина ми!” Тя побягнала, защото г-жа Старирадева посегнала слещу нея с бастуна си…

РАЗДАВАЧЪТ – Не ме пъдете, Докторе!… Тя ми е единственото близко същество, никого си нямам…

СМИЛОВА –защо ни е богатство, магазин, търговия, ако нея не ще я има?! Няма да го понеса, повярвайте ми…

-47-

ЕЛЕОНОРА – „Една съблазън ме опива, зоват ме шеметно мечти .

Далеч, де никой не отива, далеч в пустинни самоти,

И тамо – нека ме целува лъчът на тъжната луна,

Зефир носа ми да милува, едва да ме люлей вълна…”

МАРИНА – Ами, да… Аз съм бедна, нищо нямам…, но ти слугувам и денем и нощем! Зарязах мъжа си, заради теб! Всичко съм готова да направя за теб, в Публичния дом получават по-свястно отношение от клиентите си…

ЕЛЕОНОРА – Мили, ти не ме обичаш, както аз искам… Ох, как съм се измъчвала… Не искам да умра мома…. Нека се сгодим, да умра като твоя годеница… О, колко спокойна ще бъда там… горе…

ДОКТОРЪТ – Стига!… Оставете ме!… Ще полудея!….

Никой не искам да виждам!… Ще живея, както разбирам, че трябва да се живее!…Омръзнаха ми вашите опявания!…Ще се оправя и без вас….Заловил съм се с някаква слугиня и с една охтичава, сякаш няма хиляди други жени…Никой не искам!…

/Намира шише ракия и си налива в чаша. Изпива я…./

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

ПОЛИЦАЯТ

– След като се изнесе от Доктора, Марина, къде отиде?

БАБА ВИНТИЯ

– Отиде в публичния дом „Двата гълъба”. ..Нямаше къде да се дене, горката.

ПОЛИЦАЯТ

– Докторът сгоди ли се с дъщерята на господин Смилов?

-48-

БАБА ВИНТИЯ

– Не…И при нея спря да ходи…Елеонора замина за странство да се лекува…Баща и я придружи. Докторът се затвори в кабинета и никой не приемаше, докато се случи тая история в Публичния.

/Чува се музика. Сцената се променя. Някъде в дъното се забелязва кръчмата „Двата гълъба”. От дъното, видимо пиян, се задава Кольо-раздавача./

КОЛЪО

– Какво стана бе, докторе?

ДОКТОРЪТ

– Какво е станало?

КОЛЪО

– Панаир! Всички са в кръчмата отсреща. Твоята помощница и моя жена е постъпила в Публичния дом!

ДОКТОРЪТ

– Как в Публичния?…

КОЛЪО

– Ами тъй, в Публичния. От цял час там свири музика. Половината мъже на града са стекли там. Другата половина сигурно още не е разбрала…

ДОКТОРЪТ

– Колко пъти съм настоявал да се закрие тоя публичен дом!

КОЛЪО

– Всеки ще може да я има…Само мен не пуска!…Какво направихте с жена ми, господин докторе?

/Хваща Доктора за реверите./

-49-

Какво?…Като на господ ви се моля. Вървете и я изведете оттам!

ДОКТОРЪТ

– Какво бръщолевиш? Защо аз?..

КОЛЪО

– Няма, вика, да изляза, докато не дойде доктор Старирадев. Само на вас щяла да отвори. Тръгвайте , господин докторе, да я спасим!

ДОКТОРЪТ

– Тя напусна….Остави ме, човече!

КОЛЪО

– Заключила се, докторе, и не ще да отвори. Казва, само на господин доктора….Какъв срам, боже-е-е! Тръгвайте, господин докторе, тръгвайте, докато не е станало късно…

ДОКТОРЪТ

– Аз нямам нищо общо с жена ти, глупак! Върви по дяволите!

КОЛЪО

– Мръснико! Ти ми съсипа семейството! Поруга жена ми! Използва я като най-долна курва и я захвърли.

ДОКТОРЪТ

– Остави ме, селяк! Махни си мръсните ръце от дрехите ми!Жалък пияница!…

КОЛЬО

– Ти не си никакъв доктор, а най-долен шарлатанин!… Аз твойта мама….

/Докторът го блъска и тръгва да вземе пушката. Но изстрелът от пистолета на Колъо го заставя да се обърне. Следва втори изстрел и той се строполява./

-50-

ЕПИЛОГ

БАБА ВИНТИЯ

Явно съм била заспала дълбоко, изстрелите ме стреснаха, но аз не помръдвах и почнах да се услушвам… Сънувам ли?…Някакъв кошмар, викам си… Тогава чух тичащи стъпки и се трясна дворната врата… и пак настана пълна тишина… Колко съм стояла така – не знам… Сигур е бил раздавачът, защото предната вечер дойде Николаки чифликчията и канеше Доктора в кръчмата.

ПОЛИЦАЯТ

Знам го. Богат човек… Трийсет души му работят на чифлика… Дочу ли нещо?

БАБА ВИНТИЯ

Да. Всичко чух и го запомних… Доста дни оттогава, а като че вчера беше.

ПОЛИЦАЯТ

Тъй, тъй. Казвай, че стана късно… Пък и ти една ракия да беше наляла или ти се свиди?

БАБА ВИНТИЯ

Не посмях… Видя ми се такъв строг… Заповядай!

ПОЛИЦАЯТ

Хайде, хайде… Разправяй!

БАБА ВИНТИЯ

Николаки каза така: „Станалото станало, хич да не те е еня. Те са наши мъжки работи. Я ела да се почерпим в кръчмата.” Но Доктора явно не щеше, защото оня продължи: „ Аз на младини колко такива истории съм имал. И кадъни съм влачил на чифлика, и копелета имам, и с коня вкъщи

-51-

съм влизал за джумбуш и проклетия. Хайде, тръгвай!” „Не ми се ходи в кръчмата” – каза Доктора, а оня не спира: „ Добре, както искаш, но знай едно – онзи серсемин, раздавачът, се гласял да те убива. Из кръчмата разправял. Диването даже си купил револвер…”

ПОЛИЦАЯТ

И това го разбрах. Разпитах вече собственика на оръжейния магазин… Сипи още малко… Да..Сигурно е бил раздавачът, Кольо…Между-другото разбрах, че сам се е предал и признал за стрелбата, но все не ми се вярваше…Трябва много да му е набрал на твоя Доктор, за да се осмели да извърши такова нещо.Оказа се, че не е фатална раната и Доктора ще оздравее, и може би, най-сетне ще се ожени…Изобщо му се размина. На такива винаги се разминава…. А на Кольо, най-малко петнайсет годинки ще му лепнат. Ще изгние в дранголника…А такива като Доктора, Чифликчията,Адвоката ще си развяват байряка и винаги ще им се разминава, ама ще дойде Видовден! Запомни го от един „прост полицай”! Така ни викат…ама …! Ще видят те!…/пие/ Всъщност, животът е безсмислен, защото хората са зли. И аз съм зъл. Никого не обичам. Само мълча пред прокурора и се преструвам, че съм съгласен…, а много добре знам, че са му бутнали под масата и… мълча!… Но войната ще мине и тогава ще видят те – кой крив, кой прав! Ще видят!… А какво стана с Марина, Търновската царица?/ха-ха/Пиянски се разсмива Полицаят и оборва глава на масата. По всички личи, че не чува последните думи на Баба Винтия/

БАБА ВИНТИЯ

– Търсиха медицински сестри за войската на фронта и …тя замина. Сякаш искаше да докаже на Доктора, че и без него може да се занимава с тази

професия….Холерата я покоси…Нейната смърт мина незабелязано, както смъртта на мнозина знайни и незнайни , умрели от страшната болест или паднали на бойните полета.Търновчани я забравиха и може би само нещастния раздавач е пролял в затворническата килия някоя сълза, примесена със злоба към нея……Много хора си отидоха без време от тоя

-52-

свят и вече едва ли някой си спомня за Търновската царица, както я бяха нарекли хората….

КРАЙ

Е Р Е С

по ЛЕГЕНДА ЗА СИБИН, ПРЕСЛАВСКИЯ КНЯЗ

и ТИХИК И НАЗАРИЙ

от Емилиян Станев

Драматизация – Бойко Илиев

Действуващи лица:

ТИХИК

СИБИН

КАЛОМЕЛА

НАЗАРИЙ

БОГОМИЛИ – гласове /запис/мултимедия/

ПЪРВА СЦЕНА

/Полусрутена колиба, всред гората. Молитвена стая, с икони. Назарий довършва своята творба върху парче дърво./Влиза Тихик./

/Тихик в началото мърмори някаква молитва, но се заглежда в рисунката на художника. Взима творбата./

ТИХИК

Нещастнико, какво си нарисувал тук?

НАЗАРИЙ

Грешница съм нарисувал, владико. В какво ме виниш?

ТИХИК

Но това е Каломела, сатанинската невеста!… И си я нарисувал хубава, гола, за изкушение и възпоминание на християните!… Ти си нарисувал тук и княза! …, но прекалено красив и макар да гори в пъкала, лицето му изразява презрение и надменност, сякаш пламъците са безсилни да му причинят каквато и да била болка….Как посмя, клетнико!

НАЗАРИЙ

Владико, но нали те са сред грешниците? Нима между грешниците няма с телесна хубост? Бог не ми е дал дарба да рисувам души без тела, понеже не е позволил на очите ни да виждат нетелесното. И аз, като имам предвид телата и лицата, чрез тях гадая за душите.

ТИХИК

Кой си ти, да гадаеш в душата на човека, безумецо?! Владика ли си като мене да отговаряш пред бога за човешките души и нима носиш пояс на познанието? Не разбираш ли , че ако окаяните будят състрадание с хубостта си, изкушават вярващите за сметка на обичта им към бога? Като си ги нарисувал толкова хубави и страдащи, не караш ли човека да им подражава, защото човекът се гордее и със страданията си, облича ги в красота и ги обича, както обича себе си. Тая красота е враг на небесната, заблудена душо, и не води към истината. Грешниците трябва да се мъчат, да страдат…Кого обичаш ти повече – грешника или бога?

НАЗАРИЙ

Но, владико, нали и бог обича нас, человеците…

ТИХИК

Бог ли си ти, та се поставяш на неговото място? Ти изкушаваш хората с лъжлива красота и си въобразяваш , че правиш това с божията любов, понеже си заслепен от ангелите на сатаната, които говорят чрез ръката ти! Махни дяволските слуги или ги нарисувай грозни и отвратителни!

НАЗАРИЙ

Може би имаш право, владико. Но ако в душата ми не горят обич състрадание, моята четка е безсилна. Ненавистта сковава ръката и ослепява очите. С нейната грозота аз не мага да бъда художник.

ТИХИК

Тогава твоето художество не ще научи човека на добро, само ще го изкушава и развращава, защото ти изобразяваш това, което не познаваш!

Назарий, ти имаш дарба и аз ще ти открия една моя съкровена тайна…. за Каломела и Сибин, преславския княз….

ВТОРА СЦЕНА

/Дворецът на княз Сибин. Той се е върнал от лов. Излиза от банята. Слугата Тихик чака със свещ в ръка излизането на княза от банята. После му помага да се облече./

СИБИН

Остани тази свещ, ще ме изгориш! Дай! /Тихик му помага да се облече./

Внимавай, глупак! Какво правиш?! За нищо не те бива!…Каква е тази книга?

ТИХИК

Калугерът донесе книгата. Иска за нея два перпера, господарю.

СИБИН

В очите на младия елен, който убих днес и чиято кръв капе по калния сняг на двора, прочетох много повече , отколкото във всички книги…Не се ли криеше, в тези очи, загадката на света? Заобиколен от кучетата, еленът потърси спасение в един леден вир край реката. Един от ловците успя да го прогони отново на брега и там еленът се залости в тинята и ракитака… Налагаше се да го убия на това място, понеже мръкваше. Преди да забия рогатката в лявата му плешка , срещнах големите му очи… Бяха червени, пълни с ужас , с молба и злоба – очи на мъченик и на сатана; такива са очите на поваления воин, който очаква мечът да разсече черепа му. Молбата и злобата , страхът и яростта , милостта и жестокостта се смесваха и така се получаваше пламъкът на всяка душа в очите на земните същества…

ТРЕТА СЦЕНА

ТИХИК

Вечерята ви , господарю.

/Слага чинията на масата. Сибин сяда и започва лакомо да яде, разкъсвайки бутчетата на кокошката./

СИБИН

Сологун може да предаде богу дух, преди да му убия орел. И тогава кой ще се застъпи за нашия род…Алчността на Борил ще ни доведе до просешка тояга. …Наистина, с какво ще живея , когато няма да имам нищо?! С лова ли? С надеждата в брат ми? Ако до неговото завръщане главата ми остане на раменете…И каква надежда е тя? Синовете на Белгуните ще започнат да колят куманите на Борил и куманите ще колят нас….Тая страна е чумосана. Тя е проклета от прадедите ни, от ония , които Борис изби, след като докара от Брегалнишката област славянските си пълчища….

ТИХИК

Каломела, господарю. Иска да говори с вас?

СИБИН

Нека влезе.

/Влиза Каломела./

Добре дошла в моя дом.

КАЛОМЕЛА

Княгинята ме изпрати…Имал си да ми казваш нещо?

СИБИН

Аз?

КАЛОМЕЛА

И ми даде това писмо. Донесъл го човек от Търново. /предава свитъка/

СИБИН

Сядай. Искаш ли да ти донесат нещо за ядене?

КАЛОМЕЛА

Не съм гладна.

СИБИН

Но ще пиеш едно вино с мен… /Тихик налива, Сибин чете./

КАЛОМЕЛА

Благодаря!

СИБИН
Негово царство свикал събор против богомилите и вика всички боляри и епископи. … Ще трябва да отида… А ти, Каломела, ще дойдеш ли да гледаш мъките на твоите съмишленици?

КАЛОМЕЛА
За съжаление баща ми никак не е добре и не може да изпълни царската заповед, но ме помоли аз да отида при чичо си по някаква работа…Сологуб получи същата заповед и аз ще я изпълня. Духът се нуждае от помощ , докато напусне телесната си обвивка и поеме пътя към бога….В Търново ще станат чудеса. Все едно дали истинските християни ще бъдат подложени на гонения и мъки , или самият цар ще бъде осенен от светия дух, но в края на краищата сатаната ще бъде пободен и неговия свят разрушен. Едни ще бъдат спасени и ще седнат със Сина человечески отдясно на Отца като ангели, а други ще отидат в огнената бездна заедно със сатаната…

СИБИН /бавно се надига, полупиян/

Кому проповядваш ти?! На мен?! Моята душа и ум са се намъчили да скитата в небесните селения и в загадките на грешната земя!

КАЛОМЕЛА /също става/

Бог те е предопределил за велики дела. Ти приличаш на Архангел Михаил. /излиза/

СИБИН

Изглежда, че съм живял върху острието на меча, щом тя може да разклати моето равновесие… И защо не крие пред мен , че е богомилка? /Към Тихика/ Може би защото ти, Тихик, често я уведомяваш за нашите разговори?! Ето как ереста изравнява господарите със слугите и разклаща установения ред. Дава ли си сметка тая хубавица, че тъкмо стремежите към бога създават бунта?! Сатанаил винаги си служи с божествени обещания и божи цели. И кажи ми: как съчетава високото си положение на севастова племенница с богомилското смирение.? Как?….

/Той отново сяда на масата, пред чинията. Взима чашата с вино, изпива каквото е останало, после рязко бута чинията и излиза./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

/Отново Тихик и Назарий/

ТИХИК

Не бяха свойствени на Сибин нито душевния смут, нито мисловната обърканост, защото световната загадка, колкото и да го измъчваше, все пак забавляваше ума му и поддържаше азиатската ирония на неговия дух. Но след два дни пътуване с болярската дъщеря князът се събуди в една търновска страноприемница с тягосното съзнание, че в душата му се е поселило и друго същество…

НАЗАРИЙ

Невъзможно е за оня, който се взира в красотата и внимателно я издирва, да остане вън от опасностите, които произлизат от нея.

ТИХИК

.Същия следобед тримата богомилски водачи бяха хвърлени от лобната скала, а десетина техни ученици предадоха на палача, който отряза носовете и езиците им и за да спре кръвоизлива , изгори раните им с нагорещено желязо….Борил беше се настанил върху нарочно повдигната дървена площадка. Войниците и верните на църквата се наслаждаваха на зрелището заедно със своя господар – царя на тая сбирщина от отчаян народ. На края палачът събра отрязаните носове и езици и ги хвърли в Янтра сред рева на тълпата, покрила като черно стадо двата бряга на реката….

НАЗАРИЙ

Ако можеше да вникне по-дълбоко в същността на своята власт, той щеше да се убеди , че всяка власт е богоборство, понеже човекът носи в себе си духа на вечната борба с бога, който е в него…

ПЕТА СЦЕНА

/Сибин влиза изморен, хвърля връхната дреха, остава по риза. Тихик му поднася леген и му налива от кана вода , за да се измие, налива му и вино. Влиза Каломела с бич.

СИБИН

Къде изчезна след събора. Да не те запряха и тебе?

КАЛОМЕЛА

Нещо такова…Негово царство искаше да ме заточи в манастир, защото чичо ми ме злепостави като еретичка. Царицата се застъпи за мен….После братята христополити и най-вече апостол Силвестър ми помогнаха да избягам. Сега го водя при баща ми, отвън в болярската шейна е, чака ме, за да вървим при болният Сологун. Дано се съгласи да бъде духовно кръстен от апостол Силвестър, който може да му помогне да оздравее, а баща ми да дари нещо на общинарията.

СИБИН

Искаш баща ти да даде богатството си на богомилите?

КАЛОМЕЛА

По-добре, вместо да го вземе чичо, служителят на Мамона. /пие вино/ И без това , княже, вече не мога да живея нито в Преслав, нито в Търново. Бог поиска да ме отстрани от светския живот…

СИБИН

Сигурна ли си, че бог е поискал това?

КАЛОМЕЛА

Да, бог, пожела!

СИБИН

Да, бог, разбира се. Знаеш ли, че майка ми иска да се оженя за тебе?

КАЛОМЕЛА

Бог не е искал това, княже. Аз ще остана дева, за да заема престола на някой от падналите ангели. Отец Силвистър ме подготвя…

СИБИН

Но в такъв случай аз какво ще правя?

КАЛОМЕЛА

Не искаш ли да спасиш душата си?

СИБИН

Повече , отколкото предполагаш. Много повече…

КАЛОМЕЛА

Ако се молиш истински, бог ще прости греховете ти , княже…. Но не в черквата на дявола. Истинската молитва е при нас и тя ни подава небесно слово за угощение на сърцето и на ума. Ах, какви блаженства въздава тя….

СИБИН

Снощи, в Търново, Борил изпрати убийци…Искаха да ме заколят , в съня ми, но нещо не ми даваше мир и лежах буден, когато влязоха в сраноприемницата…С тая ръка ги заклах…погубих две човешки души… Сега и аз трябва да се махна от Преслав…ще изпрати други, по настоятелни…

КАЛОМЕЛА
Интересно…Ние имаме обща участ! Значи, небето го е пожелало…Е, княже, нека да приемем небесните повели без ропот. Невъзможно е да видиш господа, но можеш да чуваш неговия глас.

СИБИН

Ако замина за Таврия, куманите ще ме погубят. Борил няма да чака до пролетта , ще заповяда да ме убият в Преслав.

КАЛОМЕЛА

Княже, ела при нас. Небето го иска, да спасиш душата си. При нас ще намериш трапеза от истинска вяра….Веднага след духовното кръщение на баща ми , ще отида в общинарията на апостол Силвестър, където никой от близките ми няма да може да ме намери.Ела, княже, при истинските християни, отец Силвестър ще те приеме с радост. Небесните желания се внушават на нас, хората, чрез земните отношения и ние , без да разбираме какво вършим, ги изпълняваме? Ако разбирахме откъде идват, щяхме да ги приемаме като велики дарове….

СИБИН

Апостол Силвестър едва ли ще ме приеме в общинарията.

КАЛОМЕЛА

Аз ще го склоня, ще му разкажа колко си учен, умен, княже. Такива като тебе по-лесно могат да възлязат до престолите и венците…Небето го пожела, като ни отреди една и съща съдба…

ШЕСТА СЦЕНА

ТИХИК /пред Назарий/

Но Сологун бе починал преди да влязат в Преслав и богомилския апостол замина недоволен към общинарията. Два дни след неговото заминаване Каломела изчезна от Преслав. Старата княгиня, която толкова разчиташе на това пътуване до Търново, остана покрусена. Не беше трудно да се досети, че Каломела е избягала при съмишлениците си и настоя Сибин да я намери и върне в родното място… Няколко дни по-късно заминах и аз. Бягството на Каломела окончателни реши съдбата ми…

/Тихик слага расо. Пренасяме се в общинарията на апостол Силвестър. Пристига на кон Сибин.

СИБИН

Кога успя да дойдеш тук и да навлечиш това расо? Да не би двамата с Каломела да сте се уговаряли? Казвай, робе!

ТИХИК

Не съм вече твой роб. Аз съм верен служител в общинарията на апостол Силвестър.

СИБИН

Тогава отиди, служителю, и повикай тук Каломела! Хайде! Какво чакаш?

ТИХИК

Дедецът не позволява да останеш при нас, твоя светлост. Ти не си за нашата общинария. Иди си с мир.

СИБИН

Как смееш?!…Повикай я, глупак!

ТИХИК

Тя не е тук.

/Сибин понечва да го отмине, но Тихик му препречва пътя./

Там не можеш да отидеш! Ти не си християнин.!….

/Сибин го хваща за расото и го повдига от земята и го хвърля в пръстта./

/Каломела излиза от една колиба и го посреща./

КАЛОМЕЛА

Закъсня , княже! Всичко се промени…

СИБИН

Какво се е променило?

КАЛОМЕЛА

Брат Тихик се кълне, че ти си отдал душата си на дявола. Казва, че в тебе се е изляла отровата на сладострастието, да наплоди рожбите си до края на света. Ти си бил божи враг и дяволски угодник.

СИБИН

Стига! Тихик е надрънкал страшни глупости! Аз се надявах , че апостол Силвестър ще слуша тебе, не моя откачен слуга…Ако някой не подаде ръка на разкаялия се грешник, този някой няма ли да увисне на железните куки в пъкала?! Ти ми обеща телесно и душевно спасение, Каломела!

КАЛОМЕЛА

Значи, признаваш , че си негово изчадие? Аз подозирах… Горко ти , нещастнико, ти си лишен от благоволението!

СИБИН

Бог не отказва никому милост. Дори да съм обсебен от дявола, ще оставиш ли да бъда погубен? Знаеш, че не мога да се върна в Преслав. Ти ме повика тук и ми внуши , че небето е пожелало това….

КАЛОМЕЛА

Да, бог скъпи всяка душа…Настина ти си прав. Сърцето ми подсказва , че бог е на моя страна, иначе защо ни отреди една и съща участ? Но, княже, предстои ти голямо покаяние и много молитви.

СИБИН

Готов съм да надделея всички съпротиви и горди сили в мене, но как ще ми помогнеш , щом апостолът не ме ще в общинарията?

КАЛОМЕЛА

Той е прекалено строг, милостта му не е велика. Но твоето покаяние ще бъде дълго, докато станеш достоен за еклезията…Къде ще живееш сега?

СИБИН

В гората зад селището има пещера. Ще се настаня там, щом не ме искате .

КАЛОМЕЛА

В пещерата?! В нея живее дяволът. Там никой не смее да влезе. Ах, колко си несведущ , княже! /Тя плю като дете и се опитва да кихне./

СИБИН

Но аз влязох вече. В нея няма никакъв дявол, а чудесен топъл извор. Ела с мен да се насладиш на изворната топла вода….

КАЛОМЕЛА

Остави ме! Той те е подмамил . Махни се, веднага се махни! Ще ти се яви да те изкушава, ще те погуби напълно….

СИБИН

Човек обича тоя свят, нещата, които са в него, и мъчно се разделя с тях, ако не бъде подкрепен от праведник и вдъхновяван от любовта към Отца. Как ще сразя похотта на плътта, на очите, гордостта и вражеската сила, изоставен сам в гората? Ти трябва да ме поучаваш и напътстваш, за да изцеря душата си, Каломела.

КАЛОМЕЛА

Там кръщаваме новородено…Трябва да вървя. Иди си с мир, княже. Моли се богу и се готви за велико очищение. Скоро ще те потърся…

СИБИН

Не ме оставяй дълго във властта на дявола. Когато решиш да ме навестиш , тръгни по пътя из гората и удряй с тояга дърветата, за да те чуя и посрещна…

/Каломела излиза./

СЕДМА СЦЕНА

/Тихик и Назарий/

ТИХИК

От деня на първата им среща в общинарията на Силвестър измина цяла седмица, вероятно в укори и съмнения… Аз следях неотлъчно Каломела и чаках търпеливо своя час. Бог си оставаше все така далечен и недостижим, а демонът ме уплиташе в мрежите си и обогатяваше ума ми с нови догадки за световната мистерия. .. Духовното спасение бе невъзможно за княза, но спасението от брадвата на палача и от куманските мечове бе възможгно, поне засега, докато се криеше в тия гористи дебри и пещери…На деветия ден князът вероятно е чул ударите с тояга по дърветата, тъй като се появи изневеделица да посрещне Каломела, както бе обещал…

НАЗАРИЙ

Ти след нея ли вървеше?

ТИХИК

Неотлъчно….Бях се превърнал в нейна сянка, но тя не забелязваше това…

КАЛОМЕЛА

Аз го сънувах миналата нощ, княже, и той приличаше на тебе!

СИБИН

Кого си сънувала?

КАЛОМЕЛА

Сатаната! Преди никога не бях го сънувала. После сънувах ангелчета, но те бяха съвсем малки и белички, също като мънички деца. И аз се ядосвах , защото, ако ангелите са такива мънички, какви ще бъдат техните престоли? Ще мога ли да седна на такъв престол, без да изглеждам смешна?! Исках да попитам отец Силвестър, но ми се стори глупаво да му задавам подобни въпроси. Кой знае дали и той е наясно за големината на ангелите, защото божеството в неизмеримо голямо естество, но и в твърде малко. И после отец Силвистър напоследък е много зает. Освен от духовно озарение, затворил се в колибата и никого не пуща. Видя ли го, княже? Разказвай!

СИБИН

Сатанаил ми се яви още първата нощ и започна яростно да хули отец Силвистър и християните от общинарията. Наречи ги…глупци и смахнати.Обвини ги, че не виждали земните дарове, които им дал, отказвали се от тях, убивали силата на плътта и хубистта на тялото, лишавали се от насладите и си въобразявали, че като правят това, щели да отидат на седмото небе. Търсели безсмъртие, когато били смъртни, наричали грях това, чрез което си раждали и без което не биха съществували, бояли се от кръвта, която, ако не проливат, нямало де се раждат и да се хранят. От стремежите си към вечност само страдали и направил от земята ад, а в същото време измислили някакъв невъзможен ад. Работата изглеждала още по-смешна все от това, че човеците не искали да умират въпреки вярата им в безсмъртието на душата. И какво му оставало? Да се смее, защото друго какво би могъл да направи? Така той, създателят на земния рай, им станал омразен, понеже им подсказвал глупостите и заблужденията, но хората не обичали да бъдат напътствани и видяли в него враг, а не благодетел.

КАЛОМЕЛА

Ох, как умно е говорил той пред тебе, княже! Ах, какъв е хитър, какъв е лукав! Той е божи хулител и никак не ме учудва, че е намерил в себе си такива бесове срещу бога и човешкия род. То е от завист и безсилие. Но кажи ми , как изглежда той?

СИБИН

Повече весел , отколкото страшен. Всичко вижда и във всичко открива смисъл и радост. Винаги е засмян, понеже е убеден , че светът не може да бъде по-съвършен. Казва, че няма нито добро , нито зло, тъй като и най-голямото добро в края на краищата се превръща в зло. Също така ме уверява, че самият бог слуша с удоволствие какво става на грешната земя и се забавлява, както човеците се забавляват на позорищата и хиподрумите…. Цялата тайна да се живее добре, казва, се крие в готовността да се приема всичко на тоя свят като неизбежно и необходимо….

КАЛОМЕЛА

Но той наистина ли ти се яви? Наистина ли говори с тебе, или ти говориш сега чрез неговата уста, защото е в душата ти?

СИБИН

Той отрича божията сила и аз знам колко е голяма, колко страшна е мъката на човек, който няма бог. Душата изсъхва, умът се изостря лъжливо. Безчестието и богохулните мисли убиват душата и смразяват сърцето, както студът замразява земята и всеки живот по нея.

КАЛОМЕЛА

Колко си нещастен, княже! Дали ще те чуе господ и дали ще те помилва? Когато се молим седем пъти през деня и четири пъти нощем, аз ще се моля и за тебе. Дълго ще трябва да постиш, преди да станеш достоен за общинарията ни… Ти направи ли си колиба?

СИБИН

Не. Останах в пещерата. Там е топло.

КАЛОМЕЛА

Ти си негов, ти нарочно си отишъл в свърталището му… Княже, окаяни човече, ти не искаш да бъдеш спасен! /извиква тя – възмутена и изненадана/

СИБИН

Ела с мене и ще видиш, че в пещерата няма никакъв дявол. Нима ти, толкова чиста и свята, се боиш да влезеш? Дори и да съществува , ще го прогониш със светостта и с молитвите си. Ти си небесен воин и не бива да избягваш борбата с него, защото ще се лишиш от божията сила.

КАЛОМЕЛА

/пада на колене/ Почакай! /изважда из под дрехата си малко евангелие и започва да се моли вперила очи в небети/

“Отче наш ……О, владико , съди и осъди пороците на нашата плът, нямай милост към родената от развалата плът, но се смили над душата…”

/Влизат в пещерата, Сибин запалва факла./

СИБИН

Сатанаил не се нуждае от убежище, целият свят е негов… Но защо тоя извор да не е създаден от божията слава за изцеление на болни? Нали ангел господен раздвижваше водата в Ерусалим?

/Чува се цвилене на кон./

Конят е свикнал да нощува тук. Аз ще го изведа, а ти се окъпи.

/Сибин излиза, Каломела сваля робата и потъва във водата./

ОСМА СЦЕНА

/Тихик и Назарий/

ТИХИК

Сибин излезе, но аз останах, скрит зад един голям камък… Тя приличаше на небесен дух, слязъл в топлия извор да го освети с благодатна светлина. Нежните и ръце, бели като лилии, се протегнаха, сякаш искаха ненаситно да галят водата. Едната от плитките и висеше между розовите и гърди, другата лазеше по гърба и. По лицето и, осято с капчици, цъфтеше усмивка. . Из водния прах, който се носеше вътре, тялото и излъчваше сиянието на плътта, зримо не само за очите , но и за душата…

/Каломела излиза от водата, Сибин я загръща с едно бяло платно./

СИБИН

Нека твоят поглед на милосърдие и любов да укротява всеки бяс така, че от него да се ражда нов живот! Тоя рай съществунва тук, на земята, в този ден и час…

КАЛОМЕЛА

Защото земята е на дявала и ние всички, княже, ще изкупим неизбежните си грехове чрез преражданията, които ни очакват.

СИБИН

За съвършените като тебе не ще има прераждане. Ти само ще се освободиш от плътта и ще облечеш Христова дреха.

КАЛОМЕЛА

Ще бъде прекрасно!

СИБИН

Няма ли да ти е жал, че не си познала грехопадението?

КАЛОМЕЛА

И мислено можеш да го постигнеш. Ти не знаеш, ние се изповядваме пред всички. Нашата изповед не е тайна….Тя е открита.

СИБИН

Казвате ли всички грешни помисли?

КАЛОМЕЛА

Да… О, това е мъчно, не е за всяка душа. Но все пак кой колкото се решава да сподели.

СИБИН

Тогава си длъжна да изповядаш пред всички, че си пожелавала грехопадение със Сатанаил и много си искала да узнаеш как изглежда той.

КАЛОМЕЛА

Княже, аз за тебе се интересувах от дявола. За твоето спасение!

/Тя отхвърля неговото платно, грабва си дрехата и побягва./

СИБИН

Каломела! Каломела, не ме оставяй отново сам със зверовете в мен! Каломела! …. Вече не искам да знам къде са границите между божественото и сатанинското. Ревността и любовната жажда ме хвърлят отново в ярост. …Ще скитам из гората и ще викам “Каломела”! Ще викам, ще рева, както реват сръндаците, когато търсят женските. Плюя аз на Сатанаил, и на Бога и ще прекарам дните си в дебнене край богомилското сборище. Постепенно ще се сприятеля с кучетата, като им подхвърлям дивечево месо, и те ще ме посрещат с радостно скимтене, подушили отдалеч присъствието ми…./срива се/ Къде отидоха моите стремежи, защо се превърнаха в измама и грях?! Нима всичко що тревожеше ума и душата ми, е ставало, за да ме докара до тоя хал? Освободих се и от Сатаната и от Бога, и ето ме в нови мъки и унижения….

/Затъмнение./

ДЕВЕТА СЦЕНА

/При Назарий. Той рисува, приближава Каломела./

КАЛОМЕЛА – Колко си се променил, Назарий…Станал си истински мъж…., но не ме гледай, както ме гледат всички мъже….

НАЗАРИЙ – Да…не съм същият, но не съм и друг… И ти си се променила…Измъчиха ли те двоите демони, Каломела?

КАЛОМЕЛА – За какви демони говориш? Демони няма, нашият учител скоро ще ни разясни новите си прозрения, аз не умея…. Знаеш ли, Назарий, защо те търся – искам да ме нарисуваш. Много ми се иска да ме нарисуваш, но не с тези дрехи, а с най хубавите, които съм скрила в моя сандък… С тях дойдох тук и имам чувството, че никога повече няма да ги облека, никога…В тях аз бях друг човек и понякога ми е мъчно за този друг човек, Назарий! Ти ще ме разбереш…

НАЗАРИЙ – Не е нужно да се обличаш с хубави дрехи. Аз ще те нарисувам с по-хубави…Ще бъдеш прекрасна…, но трябва да ми се отплатиш, като ми се отдадеш…Аз те обичам, Каломела, желая те повече от всичко на света…Тези ръце са нищо без тази любов, която мъчи душата ми…

КАЛОМЕЛА – Мислех те за по-различен, а ти си бил като другите…Това е истината и колко проста е тя… О, колко земна и отвращаваща…Толкова исках отново да видя онази Каломела, преди да избягам от Преслав, онази цветна, нежна и честа Каломела,…колко исках, господи, колко исках…. /отдалечава се/

ДЕСЕТА СЦЕНА

/Тихик и богомилите//

ТИХИК

Братя и сестри…Не сте достойни за молитвена изповед, защото твърде малко от вас не се поддадоха на дяволските чародейства и Лукавия е още в умовете и сърцата ви . Молитвена изповед ще направим после, щом всеки размисли над греховете си. А сега Съвършеният ще ни прочете прозренията си. /Приближава Силвестър/ Новото учение ще просветли умовете и сърцата ни…Събрахме се , владико…/Силвестър му подава писанието./ Аз ли да чета, владико?…/чете/ “Към вас, братя верни, които тръгнахте след мен и ми поверихте живота и съдбата си . Обръщам се да ви известя, че реших да сваля пояса на познанието и да напусна еклезията…./ Тихик поглежда изумен Силвестър, но той го подканя да продължи./ След дълго съзерцание духът ми заговори в съгласие с плътта и умът ми отхвърли сатаната и бога. Човекът сам е мярка на делата си. Бог и дявол са съотворени от нашето въображение поради слабост и безпомощност. . Няма други сили освен силата на сътворението и силата на разрушението. А вие, измъчени мои братя и сестри сами сте богочовеци. Прокле да е, който накара хората да измислят различни богове и де се изтребват в тяхно име.! Размислете над словата ми и дано ви осенят нови истини, мъчителни за сърцето, ала укрепващи разума за бъдни прозрения. /Силвестър взима пергамента и си тръгва. Бавна се разотиват и другите. Остава само Назарий./

И тези скверни мисли прочетох аз, господи, но повярвай ми, не исках, той ме накара. Езикът, устата бяха мои, но богохулството негово. Той ми взе вярата, той ми взе всичко… Още на другия ден хората започнаха да беснеят… /Чува се песен/

“Размахал сатаната дългата опашка.

С нея гъделичкал Ева по бедрата!

Щом те сполетеи горестта бедняшка

Махай колко можеш своята опашка!”

/Танц на бесовщината се ражда от развилнялото се паство на еклезията.

Тихик тръгва между тях и се опитва да ги усмири./

Усмирете се, какво правите?! Сатаната си играе с вас, не разбирате ли?! Съвършеният е болен…Той не съзнава какво се изляло от перото му! Не предавайте еклезията…Чрез вашите тела дяволът създава земните съблазни и тъй ни прави роби на собствените си творения…Молете се на небесния отец да ви пощади….Молете се!…Молете се!

/Тихик се срива на земята./

Апостоле Силвестре, какво направи, апостоле….

/Последен вижда Назарий./

Брате, виждам всичко и чета мислите ти. Приготвяте се да заживеете настрана, ново селище да създавате…Защо забрави страшния съд и вечния живот?!…Защо?

НАЗАРИЙ – Че нали нямало…Ти какво прочете?…Как беше: “Няма нищо друго освен силата на сътворението и силата на разрушението”. Ами щом няма…ще заживеем както ние си знаем…

ТИХИК – Аз се молих много на бога и той ме даде знак…

НАЗАРИЙ – Той и Съвършеният все с бога говореше…

ТИХИК – Остави сега Съвършеният…Той е много уморен…Сигурно ние не можем да го разберем…

НАЗАРИЙ – Ти затуй ли ме спря, глупав да ме изкарваш? Ако някой не нахрани хората, те ще измрат от глад и няма да има никаква еклезия, нито Съвършеният, нито ти – неговия помощник!

ТИХИК – Господ ни изпрати глада да изкупим кражбите и да спаси душите ни.

/Чува се пак песента./

“Размахал сатаната дългата опашка

С нея гъделичка Ева по бедрата!

Щом те сполети горестта бедняшка

Махай колко можеш своята опашка!”

/Танцът продължава, но сега със кожени торби на рамо./

НАЗАРИЙ – Чуваш ли? Еклезията се разкапва, той взел проповеди да чете…

ТИХИК – Спрете се! Господ ни праща изпитание и който сега остане предан на богомилската вяра ще блаженства в небесния рай! Аз ще ви освободя от греховете, ако ме слушате!

ТИХИК – Млъкни, брате! Нека греховете тегнат върху нашите глави! Ако си умен мълчи! Ще ти отстъпя мястото си в еклезията, двамата ще я управляваме. Съвършеният е болен, ще видим какво ще го правим…

НАЗАРИЙ – И как ще я поделим?

ТИХИК – Твоята сила ще бъде земния хляб, а моята – другия свят.Защото, слушай, брате, човекът е двойствено устроен. И в рая да го сложиш, сам ще отиде в ада – за разнообразие. И ако не вярва в небесния свят, не ще се подчинява на никаква власт. А властта е тайна, пък човекът без тайна не може.

НАЗАРИЙ – Тайна ли? Каква тайна? Лъжа има тук, лъжа и страх!

/Назарий се разсмива и тръгва с останалите… Припяват…/

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Влиза Каломела./

КАЛОМЕЛА – Спри ги, Тихик, те погубват душите си!

ТИХИК – Опитах, но напразно! Не можах нищо да направя! Те са полудили…

КАЛОМЕЛА – Наистина изглеждат като луди… Бог няма да ни прости тази лудост!

ТИХИК – Не можеш ли да помолиш Силвестър да се откаже от новото си учение. Той теб те слуша.

КАЛОМЕЛА – Затворил се е и не отваря на никого…Какво ще правим?

ТИХИК – Щом той се е затворил, ние пък ще го залостим отвън. Като не иска той, друг ще ни върне вярата.

КАЛОМЕЛА – Кой друг? Какво си намислил?

ТИХИК – Ще въздигнем друг съвършен.

КАЛОМЕЛА – Кои сме ние да въздигаме! Нямаме това право…

ТИХИК – Правата не се дават , а се взимат. Ти ще станеш съвършена. Нали апостол Силвестър те подготвяше…Трепереше над теб…

КАЛОМЕЛА – Не съм готова още….Много научих…но той все отлагаше. Казваше, че сатаната все още има власт над мен…

ТИХИК – Готова си! Ти си най-близо до Съвършеният. Никой не е толкова близо, колкото си ти!

КАЛОМЕЛА – И ти сега ме изкушаваш, като същински дявол…

ТИХИК – Млъкни! Млъкни и чуй сега какво ще ти кажа. Ако ме слушаш, всичко ще се поправи, ако ли не, още тая вечер ще обявя, че си магьосница и говориш с демоните!

КАЛОМЕЛА – Но кой ще ме провъзгласи за съвършена? Той се е затворил и никого не пуска, казах ти…

ТИХИК – Аз ще те провъзглася, а ще кажем , че е той…Преди да напусне…еклезията или …този свят.

КАЛОМЕЛА – Ти си се побъркал, брате…

ТИХИК – Искаш ли да те провъзглася за съвършена, или искаш да си откъснеш главата? Ще те предам на Бикоглавият и на хората му да станеш тяхна блудница…./Тя се опитва да тръгне, но той я хваща за косата./

КАЛОМЕЛА – Пусни ме, сатана! Ще гниеш в ада…

ТИХИК – Няма кой да те защити, нещастнице, колкото и да викаш!

КАЛОМЕЛА – Има! Пусни ме! Князът ще разбере и ще те убие!

ТИХИК – Князът го няма. Видях го тази сутрин как препусна с коня си на път за Преслав. ..Няма го… Изостави те…

КАЛОМЕЛА – Не е истина! Лъжеш ме, нали…

ТИХИК – Истина е… Ако ме слушаш и мълчиш , утре ще бъдеш съвършена. Ще те почитат, ще ти служат и ти ще властваш над тях…

КАЛОМЕЛА – Но каква съвършена ще бъда аз?!

ТИХИК – Ще бъдеш лъжа, каквато лъжа съм и аз! Слушай, сега ние ще бъдем трима, ох, няма как – аз, ти и Бикоглавия. Аз ще свидетелствам, че говориш с ангелите, че си пророчица и светица. Ще ти построят отделно покоище, ще имаш прислужница и ще живееш , без да наднича чуждо око в душата ти. Ще ходиш с покривало и ще се обвиеш в тайна, за да бъдеш свободна…

КАЛОМЕЛА – Ами Бог?

ТИХИК – Бог?…Бог ще ни прости греховете, защото всичко е за доброто на християните. Аз поемам твоите прегрешения върху моята душа…Вече се стъмва… Нека се помолим заедно, все едно, че вече си съвършена. Дай си ръцете.

/Двамата вплитат ръце и започват да редят “Отче наш”./

Колко съм нещастен, Каломела! Страдам заради еклезията, но и заради себе си. Понякога дяволът говори в мен с двойствени мисли и ме мъчи ден и нощ, защото проклетата земя е негово дело и човекът е наранен от него…Бог го знае, но и той е безпомощен да се справи с врага си… О, защо низшето винаги побеждава висшето?….

/Каломела спира молитвата. /

Душата ми плаче, Каломела! Много се мъчих и отколе исках да ти се доверя, защото кой ми е по-близък от тебе! Аз бях сам и се боях, че няма да ме разбереш….

/Той я привлича и я прегръща…Тя се опитва да се освободи… Той продължава да и шепне…/

Аз ще те направя съвършена, Каломела! Ти си единствената, която заслужава това и аз ще ти го дам! Ти си прекрасна…неземна, аз не мога да устоя и те желая, така както никога не съм желал…

КАЛОМЕЛА – Махни се, Сатана! …. Нечестивец, лъжец и безсрамник! Прав беше апостол Силвестър! Няма, нищо няма…всичко е лъжа! Безсрамна , подла лъжа…Не ме докосвай! Махни се! Не искам да те виждам повече! Никога! Ти си остана един жалък роб, какъвто беше при княза…Аз ще го открия…ще го открия….

/Каломела побягва, Тихик тръгва към нея, но пред него застава Силвестър – Съвършеният./

/Тихик изважда дълга кама и я забива в сърцето на Съвършеният. Той се отпуска в ръцете му./

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Чува са пак песента на разбеснелите се християни./

ТИХИК – Братя и сестри , ето го деянието на дявола. Той влезе тук под образа на моя бивш господар . Преславския княз Сибин вдигна ръка върху нашия апостол и пресели душата на Съвършеният в отвъдното. Царство му небесно! Това е ножът на княза, с който беше прободен апостол Силвестър. През март князът дойде в общинарията да търси болярската дъщеря, Каломела. Сега тя избяга с него, за да му стане жена. Те обитават пещерата край гората, а вие знаете само кой може да я обитава. Господарите винаги са дяволски слуги. Те вярват, че служат богу, като го търсят, и казват, че търсят истината, а не виждат, че това води само до безверие, разрушение и смърт. Чрез тях бесът властва над света, но щом ги унищожим, ние ще се запазим от съблазанта на господарското високомерие. Бог иска това от нас и ние трябва да го сторим!

/Всички изревават в потвърждение на думите на Тихик./

/Затъмнение./

/чува се ударите на тоаягата по дърветета/

КАЛОМЕЛА – /вика/ Княже! Княже! …Как бях се изплашила, че не ще те намеря. О, княже… /хвърля тоягата и се отпуска в прегръдките му./

Покрусена съм , княже! Отец Силвестър ме лиши от всяка божия благодат. Той уби вярата ми…. Ах, какво направи той! Страшно е като си помислиш, княже….

СИБИН

Какво е направил твоят поп? Казвай!…

КАЛОМЕЛА

Той обяви новото си учение и тържествено заяви, че нямало нито бог, нито дори дявол, а само сила на сътворението и сила на разрушението, че не съществувало никакво седмо небе и предвечен свят…нищо… Аз загубих небето, княже, сега ми оставаш само ти!

СИБИН – Сега ти оставям само аз….А Тихик? Какво стана с него?

КАЛОМЕЛА – Не искам да го виждам повече, този роб! Опита се да ме прелъсти…Явно иска да завземе еклезията и той да бъде следващия Съвършен…Щял и мен да ме прави Съвършена…Лъжец и безсрамник е той ,княже! Никого нямам, освен теб….

СИБИН – Никого нямаш , освен мен…

КАЛОМЕЛА – Защо трябва да посветя живота си на тия дрипльовци? За какво, ако не мога да получа ангелски венец и престол? Само ако станех ангел бих могла да ги обичам. А щом съм смъртна и няма бог, нито предвечен свят, моето тяло и земния живот са единственото ми богатство. Княже, успокой душата ми!

СИБИН – Отсега нататък моята любов ще бъде милост, защото и двамата сме несъвършени. Но кой е съвършен? И има ли някой да знае отговора? Има ли…има ли….

/Неусетно устните им се сливат, дрехите се смъкват и те потъват един в друг в сладостна прегръдка, която изпълняват сладострастно телата им./

/Затъмнение./

/Малко по-късно виждаме как Каломела става, горната и дреха пада и тя се потапя в топлите пари на пещерното езеро…Тя е сама../

КАЛОМЕЛА – Каква сладост е криела земната плът! Може ли тая шия да е създадена от нечиста сила!? Как дяволът ще извае гърдите ми, ако няма съвършенството божие и ако не е небесният отец създател на тази красота, коя от двете сили е силата на доброто? О, сладка плът! Ти криеш повече тайни от духа ни! Колко крехък и нетраен се оказа той, как бързо се изпари сред думите изречени от апостол Силвестър! А тази кожа, тези гърди, коремът ми който ще понесе плода на нашата любов, всичко в мен се пробужда за живот … Тялото ми се топи под неговата мургава и силна плът и това не може да е грешно, защото няма за човека по-важно от любовта! Небе! Погледни радостта ми и ако я намираш грешна, накажи ме. Земя! Не ме щади, разкрий ми тайните си и дари ме с всички сладости в живата ми с моя княз…./вижда Княза, който е взел един вързоп и я наблюдава./ Не ме гледай… Срам ме е… Къде беше?

СИБИН – В Преслав.

КАЛОМЕЛА – Обърни се…Искам да изляза.

СИБИН – Донесъл съм ти дрехи и накити.

КАЛОМЕЛА – Господи, каква красота!

СИБИН – За косите ти – сребърна диадема със сапфири…

КАЛОМЕЛА – Да се върнем в Преслав!

СИБИН – Една надежда остава – Търново. Ако болярите успеят да премахнат Борил, омразата към името на рода ни ще се забрави и ще се върнем в Преслав.

КАЛОМЕЛА – Дано е по-скоро.

СИБИН – Дотогава ти ще бъдеш моето утешение, а аз твоят бог. Разумът ни ще се успокои, в душите ни ще настъпи ведрина, телата ще ни правят щастливи и горди…

КАЛОМЕЛА – Защото може ли да се върне утре това, което е отлетяло днес!

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

Така си говореха двамата влюбени…Бях се промъкнал до пещерата. Всички чакаха моя знак, за да нападнат…Отправихме се към пещерата да прогоним болярите и влъхвите Сатанаилови…. Ти тогава не дойде, но ние добре зазидахме входа на пещерата, тъй като те успяха да се отскубнат, след като ги бяхме вързали и се скриха в пещерата…Там ще изгният телата на Сибин, преславския княз и Каломела….

Братя и сестри, вярвайте в царството небесно и никога не се опитвайте да узнаете как изглежда отблизо то, защото сатаната ще уплете в мрежата си умовете и душите ви. На човека е отредено да се бори с дявола до деня на страшния съд, а не да критикува божата промисъл. Ако сам бог ме избра да ви спася и ме научи как да правя това, не значи ли, че той ми е дал познанието и аз трябва да запаша пояса?

/Одобрителен шепот сред вярващите./

Тогава нека чрез обща молитва към бога да ме ръкоположите за съвършен!

ВСИЧКИ: Води ни пастирю и наставниче, и ни пази от бесовските чародейства. Води ни, наказвай ни за греховете и ни очистяй от тях. Пази душите ни от изкушения…и телата ниш от злите духове ! Води ни към небесното царство!

/Тихик сам опасва пояса на фона на общата молитва на вярващите./

Що си нарисувал тук, брате? Това ли са моите християни? Мигар са толкова грозни и грешни? През чий очи си гледал ти?

НАЗАРИЙ

През очите на душата си , владико.

ТИХИК

Толкова окаяна ли е тя?

НАЗАРИЙ

Чрез техните души аз узнах моята душа…

ВСИЧКИ – Води ни към небесното царство! /припяват/

ТИХИК

Ти си нарисувал себе си в техните ликове, нещастнико. Забрави ли, че обеща да размислиш върху художеството, кое е полезно за спасение на човека и има ли полза от такова познание. Вместо да насочваш умовете към нашия бог и нему да предоставиш изправлението на човека, ти го насочваш към отчаяние и тъмнина!

НАЗАРИЙ

Но как ще се боря с греха, владико, ако не го познавам?

ТИХИК

Не си ли разбрал досега, че е опасно да се взираш в греха, защото ще започнеш да боготвориш и него, и самия сатана? Показвал си някому тия рисунки?

НАЗАРИЙ

Никому, владико. Аз рисувам по памет.

ТИХИК

Разпали огъня в огнището и хвърли в него подигравката с господа и с човека! И запомни! Не ти, аз имам грижата за душите!

ВСИЧКИ – Води ни към небесното царство! /припяват/

/Той започва да хвърля в огъня липовите дъски, смъквайки ги от стените. Спира и се заглежда в една от рисунките./

НАЗАРИЙ /сам/

/Взима поредната нарисувана дъска./

Отне ми всичко, всичко….Ще мога ли отново да рисувам, това, което виждам?….Всеки си има свой бог и така човеците се разделят не по-зле, отколкото ги разделя дяволът. /хвърля поредната дъска в огъня./

…Ако прекалено се мъча да узная нещо повече за същността на истинския бог чрез моето художество, той ще ме погуби с лудост. Но кой ще ме спре, щом сам не мога да се спра? … /хвърля рисунка./ Изгарям моите грехове, дано те умрат завинаги в душата ми, изпепелени от любовта в мене….

ВСИЧКИ – Води ни към небесното царство! /припяват/

ТИХИК /сам/

Не допущай падението ми, господи, заличи от паметта ми окаяната Каломела, моята неразумна любов, и вразуми своя слуга.

… Безсилен съм, господи! Дяволът натъкми играта по-умно, отколкото я гласих аз с хитрина и ужким предвидливост и моята власт се превърна в паяжина… Идва ми да се обеся, но и за това трябва някаква вяра. Без вяра, че ще се явя пред тебе сметка да ми дадеш и аз да ти дам, животът ми се оказва кучешки и смъртта ми ще бъде кучешка…. Но кой знае дали винаги не е било така, само че аз съм си измислил човека според учението, а той си е бил все същият, де покорен, де бунтовен подлец…

ВСИЧКИ – Води ни към несното царство! /припяват/

/В пещерата…/

СИБИН /сам/. Изворът! Тази вода излиза някъде над земята…Каломела, чуваш ли ме? Каломела! …Гърдите и хъркат…Кой изпрати това страдание и защо? Може би защото не повярвах нито във византийския Исус, нито в еретическия бог. Би трябвало да вярвам само в Тангра, който не измъчва ума и душата, който позволява да убиваш всичко, що мразим, що не ти се подчинява и те заплашва с унищожение…Няма друг бог на прадедите ти. Без тях ти си нищо. Ти си бродник, ти си чужд, неразбран, далечен…

Боже спаси човека, помогни да не се погуби… Нека мене порази ръката ти, но нея спаси! Човека ще се откаже от тебе, щом не получава отговор за мъките си, и не ще се смири, докато не узнае тайните ти. Той ще презре и тебе, и себе си!…Боже, нея спаси, боже…Исус или Тангра, или, който и да си! Ако те има някъде, ела и ми помогни, спаси душите и телата ни, покажи ми пътя, боже! /Потъва във водата на пещерното езеро./

/Затъмнение./

КРАЙ / 6.03.2022г.

ПОБЕСНЕЛИ ХОРА или

ИВАН КОНДАРЕВ

Драматизация от Бойко Илиев по мотиви от романа на Емилиян Станев „Иван Кондарев”

-2-

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Костадин Джупанов Иван Кондарев

Райна Джупанова Христина

Христакиев

Кольо Рачиков Корфонозов

Дуса

-3-

ПЪРВА КАРТИНА

1922г . Килифарево . /Домът на Христина ./

ХРИСТИНА – На какво дължим вашето посещение, господине, тъкмо когато хич не ви очаквахме?

КОНДАРЕВ – Разбрах, че се готвите да посрещате гости . Значи, тъкмо навреме съм дошъл .

ХРИСТИНА – Ще идват едни хора по работа, да поръчат губери, а вие се явявате като неканен гост . Как беше пословицата: „неканен гост,

готово магаре”? /Тя се опитва да се засмее, но някак неубедително ./

Цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време . Решила съм да ти се разсърдя най-сериозно .

КОНДАРЕВ – Аз пък мислех, че си вече сърдита ….Майка ми се

разболя от пневмония …Още не е добре . Аз съм единствената и опора, както знаеш …

/В това време влизат Райна и Костадин Джупанови ./

РАЙНА – Ах, колко се радвам да ви срещна , господин Кондарев, да ви изкажа моите комплименти за въпросите към професора …Това е брат ми, Христина …мисля че се познавате …

ХРИСТИНА – Здравейте! Добре дошли! Заповядайте!

РАЙНА – Вие, господин Кондарев, така го насолихте, че аз го съжалих . Поздравявам ви най-сърдечно! Казват, че бил уволнен от университета и затова тръгнал да държи сказки . В Търново слушах лекция на един

негов колега за хомункулуса . Представете се, хората в бъдеще ще се раждат по съвсем друг начин . Оплождането щяло да става в някакъв свински мехур или в тиква . Там ще се създава бъдещото човечество . Какво унижение?!

ХРИСТИНА – Това са пълни глупости . Цялата работа е за пари .

Хората трябва да преживяват от нещо и понякога изнасят сказки, на които просто не трябва да се ходи .

РАЙНА – О, знаеме, че ти се отнасяш с голямо пренебрежение към

тези неща, но, господин Кондарев беше на сказката . Човек трябва да се интересува от всичко, нали, господин Кондарев?

КОНДАРЕВ – Несъмнено … Вие, доколкото разбрах, сте дошли да си поръчете губер?

РАЙНА – Да, ние с Коста сме дошли за това … Но, разбрах, че вие сте

изнесли много интересен реферат . Съжалявам, че научих късно, непременно щях да дойда да го чуя .

-4-

КОНДАРЕВ – Нищо особено . А вие, да не би да сте тръгнала да се жените?

РАЙНА – О, защо мислите така …ни най-малко .

КОНДАРЕВ – Ами че щом някоя мома заръчва губер, това значи, че стяга зестрата . Губерът е традиция по нашия край .

РАЙНА – Аз не държа на традициите , господин Кондарев, вие не сте

много наблюдателен . О, вие , умните мъже, понякога сте далеч от реалния живот . Ще си поръчам губер не за зестра, дори не ми е

минавало през ума, а защото е хубаво и практично нещо, просто така …Аз не споделям баналните възгледи за семейния живот .

ХРИСТИНА – Какви ги говориш, Райна? Направо ти се чудя . Нима ще тръгнеш гола и боса да се жениш?!

РАЙНА – Ти си чудна! Нима дрехите поддържат брака? Нима моят бъдещ избраник ще ме вземе заради дрехите и дантелите?!…Нима те могат да ме направят щастлива?!

КОНДАРЕВ – Но вашият бъдещ избраник сигурно ще бъде от оня кръг, дето обичат и ценят тези неща .

РАЙНА – О, господин Кондарев, аз съм ви смятала винаги за

проницателен човек, макар че вие ме разочаровате твърде често . Но аз не съм загубила надеждата един ден да се съгласите с мене .

ХРИСТИНА – Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя .

РАЙНА – В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да вярваме в

предопределението на съдбата, волята на боговете или волята на бащите – все едно .

ХРИСТИНА – Една моя братовчедка стана попадия, макар че за поп

никога не беше мислила да се омъжи . За два месеца си приготви зестрата и по любов се взеха . Сега казва, че не може да свикне с

брадата му… /Христина се засмива …/ Вие защо мълчите, господин Джупанов? Защо не вземете думата, за да чуем и вашето мнение?

КОСТАДИН – Кой, аз ли? Какво разбирам от тия работи?…Сестра ми

приказва току-тъй . Има една приказка – който седи лете само под сянка, през зимата снегът му е като брашно, че и нейната работа .

РАЙНА – Ха-ха …Много си мил …И аз съм го довела на гости …

ХРИСТИНА – Вие смятате ли, че всекиму е по нещо отредено и че то не може да се промени?

КОСТАДИН – Писаното си е писано и то ще се изпълни . РАЙНА – Ах, тази съдба, това суеверие в хората!

КОНДАРЕВ – И вие ли ще си поръчвате губер? КОСТАДИН – Аз съм дошъл за това , ами вие?

-5-

КОНДАРЕВ – Е, аз по друга работа .

ХРИСТИНА – Господин Кондарев е наш колега, учител, нали се познавате?

КОСТАДИН – Знам . Виждали сме се …/Кондарев запалва цигара ./ Ако сме дошли в неудобно време, ние да си вървим …

ХРИСТИНА – Не! Напротив …Мама се забави, но сега ще донесе

разцветките, за да си изберете губер, какъвто ви е по сърце …Райна не говори сериозно, няма защо да и се сърдите . Вие може би си имате

съвсем други разбирания?

КОСТАДИН – Аз ви казах, че не разбирам от тия работи .

ХРИСТИНА – Все пак човек винаги има мнение, но не всякога може да го изкаже . Зависи .

КОНДАРЕВ – От какво?

ХРИСТИНА – От случая и средата .

КОНДАРЕВ – Е , да … Но аз не виждам в какво е виновна госпожица

Джупанова . Тя разбира брака най-сериозно, не иска да бъде еснафски, каквито са повечето, където интересите стоят над чувствата .

ХГРИСТИНА – Аз пък не мога да разбера какъв смисъл се влага в тая дума, която постоянно чувам и ми е омръзнала! Всички говорят

„еснафски”, „еснафско” като за нещо най-лошо . Баща ми е еснаф, но аз не намирам, че е лош, нито глупав човек . Нима трябва да го мразя,

защото е еснаф? /отново се засмива ../

РАЙНА – „Еснафски” обикновено се разбира в смисъл на най-банален

живот – да си наредиш къщата и да раждаш деца . ХРИСТИНА – Ти не искаш ли да раждаш деца?

РАЙНА – Аз не казвам това . Аз предпочитам моят живот да бъде бурен . Децата са последствие, човек не е животно да живее само с

продължение на рода . Главното е мъжът и жената да се привличат и допълват, както казва Вайнингер. Вие съгласни ли сте с Вайнингер, господин Кондарев?

КОНДАРЕВ – Какво? Не разбрах, извинявайте …А-а, да …Теорията на Вайнингер е негодна да докаже, че жените сами са виновни за своето унизено положение .

РАЙНА – О, да, мъжете обичат да се придържат към нея и ни изкарват какви ли не . Вие тъй хубаво я определихте – „негодна” . Ние, жените, не всякога съзнаваме нашите унижения .

КОСТАДИН – Защо пък да е унизено положението на жените? /обръща се към Кондарев/

КОНДАРЕВ – Всеки интелигентен човек го вижда .

-6-

КОСТАДИН – Аз пък смятам, че тъкмо интелигентните не го виждат,

ами четат от книжките и пълнят главите на жените с разни глупости,

уж за тяхно добро, а то излиза обратното . Жените са си жени, пък която

иска да бъде мъж, нека носи на мъжа си калпака, щом и го дава . КОНДАРЕВ – Какво искате да кажете?

КОСТАДИН – Искам да кажа, че жената си иска своето, недейте им мъти ума!

КОНДАРЕВ – Не ви разбирам .

КОСТАДИН – Разбирате ме вие . Жената няма да живее с мъжа си

заради новия строй, какъвто и да е той, както разправя сестра ми . Този

нов строй тя го гласи само на приказки, а като се омъжи, ще запее друга песен . Пък ако и се иска бурен живот, ще отиде при онези, по кръчмите …”Обичала Мара хорото и отишла подир гайдаря” !

РАЙНА – Не са само приказки, Коста! Ти никога не си чел, нито си мислил за тия сложни проблеми!

КОНДАРЕВ – Но какво разбирате вие под – „жената си иска своето”? Или сте от тия, които мислят, че жената не може да има своя професия, идеали и обществени стремежи?

КОСТАДИН – Аз за такива, дето се задоволяват само с професията, не

говоря и не вярвам между тях да има свястна жена . Някои мъже си

отварят вратата голяма, пък подире не могат да я смалят . Разправят на жените за ей такива бурни животи и нови пътища, а когато жената си

поиска своето, казват и, че била еснафка . То се знае, целият свят не пие вода от една и съща река .

КОНДАРЕВ – Вашите пословици са много двусмислени .Говорите за някакви нови пътища, нов строй, за какъвто тук не е ставало дума .

Вижда се, че по този начин отговаряте на сестра си, която не мисли като вас …Е, за мен вече е време ../Той слага шапката си и тръгва .

Христина след него ./

ХРИСТИНА – Господин Джупанов искаше да каже, че жената трябва

да си има свое, женско щастие .

/Малко се отделят от останалите ./

КОНДАРЕВ – Днес си намери добър адвокат .

ХРИСТИНА – Той не каза нищо глупаво и неверно .

КОНДАРЕВ – Чудя се как можеш да се поддаваш на подобни премъдрости, които и без това ни пречат да се разбираме .

ХРИСТИНА – Но аз нямам претенциите да разбирам тия неща, както ги разбираш ти . Аз не съм тъй интелигентна , както желаеш да бъда .

-7-

КОНДАРЕВ – Нима ти е безразлично това? ХРИСТИНА – То не зависи от волята ми …

КОНДАРЕВ – От волята зависи много …но да оставим това . Ако ми беше казала, че ще дойде Райна с брат си, нямаше да остана нито

минута . Довечера ще можем да поговорим за тия работи по-спокойно . Нали ще можеш да излезеш?

ХРИСТИНА – Не, днес не мога . Имам работа . Хората ме чакат …Извинявай …

/Тя тръгва отново към Райна и Костадин . Кондарев си тръгва . Христина показва един класьор с рисунки на губери ./

ХРИСТИНА – Аз смятам, че този модел е много хубав, и ви съветвам на него да се спрете?

КОСТАДИН – Харесва ми …

ХРИСТИНА –А може би този повече ви харесва?

/Райна се заема да ги разглежда, а Костадин и Христина се гледат ./ Е, на кой модел се спряхте, господин Джупанов?

РАЙНА – Аз ще го избера . Коста не разбира от такива работи .

КОСТАДИН – Предоставям избора на сестра си, но и на вас . Главно на вас! Аз мисля, че тъй трябва …

ХРИСТИНА – Добре …Помнете си думата . Подир да не се сърдите, ако моделът се окаже съвсем друг .

РАЙНА – Какъв си разсеян, Коста . Хайде остави капаро и да вървим . /Костадин изважда своя дебел портфейл, изважда куп банкноти и не знае какво да прави с тях ./

Хората ти искат само петстотин .Заповядай, Христина . До скоро! /Тя взима банкнотите, отброява 500, другите му ги връща . Дава ги на

Христина . Взима под ръка Костадин и тръгват . Христина прибира парите в деколтето си ./

ХРИСТИНА – До скоро … /Затъмнение ./

ВТОРА КАРТИНА

/В следствието .Христакиев /съдебен следовател/ и Кондарев с

превързан крак .Влиза Корфонозов// ХРИСТАКИЕВ – Вие кой сте?

КОРФОНОЗОВ – Вие ме знаете, майор Корфонозов . ХРИСТАКИЕВ – Така . И защо сте дошли?

-8-

КОРФОНОЗОВ – Идвам да ви изясня работата …Съжалявам, че нямам

власт да изтегля ушите на вашите стражари, които не знаят какво правят . С този човек се връщахме към града, а вашата полиция ни нападна край едни царевици и откри стрелба по нас, без никакво

предупреждение, понеже ни взела за убийците на доктора … Аз току-що научих от болничния писар, че тази нощ бил убит доктор Янакиев …

ХРИСТАКИЕВ – Току-що научихте? И сам идвате? Интересно …Предполагам да спасите вашият другар?

КОРФОНОЗОВ – Защо да го спасявам и от какво? Идвам да протестирам срещу действията на вашата полиция!

ХРИСТАКИЕВ – Господин Кондарев, чухте ли какво каза другарят ви? КОНДАРЕВ – Аз нямах другар .

ХРИСТАКИЕВ – Той отрича, че сте били с него . Сам виждате,

господине . Вие идвате да установите неговото алиби, а той се отрича от вашето свидетелство и сега аз ще трябва да ви задържа . Но преди това

позволете да ви кажа, че нямам своя полиция . Тя е на българската държава, на която и вие сте служили като офицер, доколкото знам . Пристав, ела и го изведи навън и го обискирай .

КОРФОНОЗОВ – Но в какво ме обвинявате? На тая държава, уважаеми господине, аз съм служил десет години, за да я браня, а вашите

стражари се опитаха да ме застрелят като заек и да калят честта ми . Да, вашите стражари, не моите войници!

ХРИСТАКИЕВ – Забравяте къде сте …Обвинявам ви като съучастник на този човек в убийството на доктор Янакиев . Пък за вашите заслуги към България има време да поговорим .

КОРФОНОЗОВ – За моите заслуги вие не можете да говорите! Не ви

позволявам .Майор Корфонозов не може да бъде убиец! Мазник нещастен!

/Корфонозов го хваща за реверите на сакото, почти го вдига, после го

пуска . Тръгва … Христакиев изважда пистолет от чекмеджето на бюрото ./

ХРИСТАКИЕВ – Познавате ли тези неща?

КОРФОНОЗОВ – Револверът е на Кондарев, а фенерчето е мое . Този револвер аз му подарих преди десетина дни .

ХРИСТАКИЕВ – Вашата откровеност ви прави чест, но аз притежавам гилзите от изстреляните патрони от този револвер . С такива патрони е убит докторът …/изважда гилзите/ Същият калибър. Револверът и

фенерчето

-9-

са ваши, водихте престрелка с полицията, как да си обясня всичко това? КОРФОНОЗОВ – Ако ние сме убийците, допускате ли, че ще се явя тук доброволно!

ХРИСТАКИЕВ – Засега само съпоставям фактите .

КОРФОНОЗОВ – Всичко това е просто съвпадение, господин

следовател . Револверът случайно има същия калибър . Тия джобни револвери са все от тоя калибър…Вие знаете, че това е дивотия и не може да бъде иначе . Оставете ни да си отидем вкъщи и потърсете

истинските убийци .

ХРИСТАКИЕВ – Не мога да направя това . Фактите говорят друго .

КОРФОНОЗОВ – Вие много добре знаете, че нито аз, нито Кондарев

можем да бъдем убийци! Апелирам към вашата съвест да не ни излагате! Един ден ще ви потърся сметка за всичко това!

ХРИСТАКИЕВ – Нямам право да ви освободя, дори ако съм убеден, че говорите истината . И не ме заплашвайте!

КОНДАРЕВ – На фронта, като гледах ужаса и смъртта, си казвах:

Злото не може да се премахне по друг начин, освен ако човек приеме

като върховен смисъл и цел саможертвата и постави стойността на своя живот по-долу от дълга и от нравствения закон . Всички сме виновни,

щом не можем да направим това . Християнски мисли, омагьосан кръг! Излизаше , че трябва да се вярва в божественото предназначение на

човечеството, в бога . Аз не вярвах и животът ми изглеждаше

безсмислица . Но щом отхвърлих възможността да се сложи край на

злото по този начин, отрекох, че самата нравственост е дадена свише, и

приех, че има само материално и историческо битие, от което зависи щастието или нещастието на човечеството . И всичко се изясни . Няма вече отвлечени блуждения на мисълта, а проста и постижима цел –

събаряне на управляващата класа и унищожаване на нейната идейна и материална сила . Целият въпрос по-нататък се състои в начина, чрез който трябва да се направи това ….

ХРИСТАКИЕВ – И все пак тъжно и страшно е да знаеш, че земята е

единственото нещо, на което можем да се надяваме, небето е празно,

едно и също са доброто и злото и всяко историческо движение напред е река от кръв и сълзи . Щастието е представа или от миналото, или от

бъдещето . Друго няма и никога не ще има на тоя свят .

-10-

КОНДАРЕВ – Не ще ме излъжете, аз вече съм опънат лък . Пък и не можете да ме излъжите с нищо . Любовта, най-сладостната, най-

мъчителната потребност, най-ненаситната от всички радости на земята гори в сърцето ми, но моята мисъл е над нея, моят взор е прозрял далеч, аз стискам зъби и не ще се поддам на сладката самоизмама, дори

животът ми да се превърне в ад .

ХРИСТАКИЕВ – И така вие прегърнахте комунистическата идеология и започнахте да мислите как революцията ще спаси света, но за това е

нужно оръжие, което вие сте решили да складирате извън града, но

полицията ви е сгащила, когато сте се прибирали обратно . /_Той отваря

вратата и извиква ./ Пристав, елате да отведете, г-н Корфонозов . Разпитът с него, на този етап, приключи .

/Корфонозов излиза ./ /Затъмнение ./

ТРЕТА КАРТИНА

/Край лозето . Христина е набрала зарзали в една кошница . Пресреща я Костадин ./

КОСТАДИН – Добър ден …Нещо ми подсказваше, че днес ще ви видя, и не ме излъга . Научих, че сте била болна, пък вие сте здрава и читава .. ХРИСТИНА – Бях болна . Вие къде сте ходили?

КОСТАДИН – Но майка ви каза, че нищо ви нямало .

ХРИСТИНА – Мама ли? … Тя не знае . Не и казах, да не я тревожа . Вече съм добре . Защо ви интересува дали съм била болна?

КОСТАДИН – Защото не се вестявахте никъде, пък аз исках непременно да ви видя тия дни .

ХРИСТИНА – Това си е моя работа …Пък и нали разбрахте…убили са доктор Янакиев . Казват, че комунистите са свършили тая работа, за

пари . Дори Кондарев и Корфонозов са арестувани . Вие знаете ли нещо? КОСТАДИН – Чух за ареста …Възможно е те да са били . Трябват им

пари за оръжие . Все за революция говорят … Ще променят света …

ХРИСТИНА – Вие не ми казахте къде сте ходили?

КОСТАДИН – Ходих да обиколя нашите ниви край Балкана и имах

малко работа на воденицата ни . И си казах, чакай да мина край лозята . Аз още отзарана намислих да се върна оттук, да видя лозето ви, а сега малко остана да го отмина и добре, че ви видях, иначе не можех го

намери . Ами какво стана с нашите губери, готови ли са?

-11-

ХРИСТИНА – Губерите са почти готови, тая седмица ще отрежем краищата и можете да дойдете да си ги вземете .

КОСТАДИН – Сестра ми нищо не ми е съобщила . Аз мислех, че няма да ги направите толкова скоро .

ХРИСТИНА – Че тя не е идвала вкъщи, отде ще знае? Дойде на другия

ден и вече не стъпи, а уж щеше да носи прежда . Ние ги изтъкахме с наша, пък ако се откажете от тях, ще ви върнем капарото и ще ги

продадем другиму .

КОСТАДИН – Как тъй ще се откажем, кой ви каза, че ще се откажем! ХРИСТИНА – Ами нали сам признахте, че сестра ви не се интересува от тях?

КОСТАДИН – Тия губери аз съм ги поръчал, и аз си държа на думата, на всяка моя дума! Сестра ми може да приказва каквото и дойде на ум, то си е нейна работа .

ХРИСТИНА – Значи, всичко, което сестра ви говори, не ви интересува и не ви засяга?

КОСТАДИН – Но какво е станало, какво има?

ХРИСТИНА – Вие трябва да знаете по-добре от мене какво е станало .

КОСТАДИН – Аз нищо не разбирам . Да не би Райна, с нейните безкрайни бръщолевения, да ви е обидила?

ХРИСТИНА – То се знае, че няма да разбирате . Така е според

собствените ви признания . А щом е тъй, какъв смисъл има да ме разпитвате?

КОСТАДИН – Аз не ви разпитвам …Просто настоявам да ми кажете защо ми се сърдите и , ако сме ви обидили с нещо, кое е то? Вие сте длъжна да ми го кажете!

ХРИСТИНА – Смятате ли, че съм задължена към вас, та искате да ви го кажа?

КОСТАДИН – Да, смятам . Няма да си отида, докато не ми кажете! Настоявам!

ХРИСТИНА – С какво съм задължена към вас и кое ви дава право да настоявате?

/Той нахлупва шапката си с категоричен жест и след малко колебание – тръгва рязко ./

Господин Джупанов! Коста … Почакайте! /Той се връща ./ КОСТАДИН – Какво искате?

ХРИСТИНА – Какво си помислихте и защо се разсърдихте?…Зарзалите са малко твърди, но са много сочни …Вземете се …

-12-

КОСТАДИН – Ако смятате, че сте длъжна, трябва първо да ми кажете кое ви е обидило, пък ако не – аз ще си отида!

ХРИСТИНА – Вие как мислите, длъжна ли съм? КОСТАДИН – Длъжна сте!

ХРИСТИНА – Ами вие? КОСТАДИН – И аз!

/Той я привлича към себе си и я целува страстно ./

ХРИСТИНА – Не, не, мама е там и гледа …Довечера, минете край нас, ще ви чакам!

/Той бавно се откъсва от нея и тръгва ./ /Затъмнение ./

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

/В следствието . Христакиев и Кондарев ./

ХРИСТАКИЕВ – Надявам се, че сте се успокоили . Снощи бяхте много нервен, а това не е във ваша полза . Съобщихме, че докторът е убит, а

стината е , че беше прострелян, но почина тази сутрин . КОНДАРЕВ – Вечна му памет .

ХРИСТАКИЕВ – Нека поговорим преди да пристъпим към работа .

Нямаше да искам това от вас, ако не узнах що за човек сте . Бих

постъпил много просто – ще ви разпитам и ще предам следствието на прокурора, а съдебното дело ще му сложи край . Имам предчувствието, че краят няма да бъде добър за вас …Днес, както му е редът, предприех

обиски у вас и в къщата на приятеля ви . Попаднах на една ваша тетрадка . Тя е причината да съм тук и да говорим насаме .

КОНДАРЕВ – Защо се ровите в моя интимен живот? Това вече е непоносимо!

ХРИСТАКИЕВ – Успокойте се, успокойте се . Напротив, законът ми

дава право да се ровя в интимния живот на всеки гражданин под

съдебно следствие, особено, ако е заподозрян в убийство . Въпросът е

важен, пък и няма нищо срамно в дневника ви . Заслужава да се поговори за него .

КОНДАРЕВ – Какво искате да кажете?

ХРИСТАКИЕВ – Това не е тъй просто . Преди всичко ме интересуват

изказаните във вашия дневник мисли и заключения . По-голямата част, да си призная, ви правят чест . Всяка искреност има различна граница в различните хора . Искреност, а не безсрамие … Вие от тази жена толкова ли много очаквахте, че така я свързвахте с вашето бъдеще?… Тя не е ли същата, която сега ходи с Костадин Джупанов?

-13-

КОНДАРЕВ – Няма да отговарям на въпроси, които не са свързани пряко със следствието! Имам това право, нали?!

ХРИСТАКИЕВ – Разбира се, но не е във ваш интерес .Извинявайте, че ви се бъркам, но такава жена не може да обикне човек като вас . Струва ми се, че вие много изисквате от хората край вас и търсите вярност и

най-вече подчинение . Не съм ли прав?

КОНДАРЕВ – Аз чакам да видя какво общо има това със следствието, господин следовател . Интимни разговори няма защо да водим . Вие не сте ми нито другар, нито приятел .

ХРИСТАКИЕВ – Добре, добре, нека бъде така . Но, виждате ли, това говори против вас . И не само това, а и ония мисли за историческия

мащаб на едно престъпление, за извисяване на човека и за най-голямата човешка гордост, изказани в дневника . Аз само ви подсещам .

КОНДАРЕВ – С това ли ще доказвате, че съм убиец на доктора, за какъв ме вземате?

ХРИСТАКИЕВ – Ами до голяма степен, ако правилно съм отгатнал, вие ми напомняте за един герой на Достоевски от „Престъпление и

наказание” . Той казва, че ако човек извърши престъпление на земята и успее да иде на луната, ще му бъде все едно как хората от земята гледат на него . Пък вие казвате в дневника си, че мащабът на целта може да

изключи самото престъпление, и нещо извънредно любопитно – искате да предизвикате световния разум! Разколников са го създали лошите

условия, мизерията, а вас не толкова мизерията, колкото войната . Аз си обяснявам тази криза в такива като вас именно с впечатленията от

фронта .Няма по-голямо човешко падение от войната . Това, което никой не смееше дори да мечтае, в Русия се оказа възможно именно с

помощта на войната . Там, на фронта, се оказа, че човешкия живот няма стойност, тогава всичко е възможно .

КОНДАРЕВ – Какво искате да постигнете с тези игрословици?

ХРИСТАКИЕВ – Чисто и просто да поговоря с вас!Първо , вие не сте обикновен комунист, от рода на тия, които си въобразяват, че

комунистическия рай ще дойде на земята като празник в един

прекрасен ден, а сте нещо по-сериозно и трагическо . Изглеждате

незабележителен човек, без таланти, обаче сте съставен от множество разностранности под тая нашенска скромна външна форма . В Европа – аз преди войната съм живял там – бихте намерили спокойствие на духа си . Тук, позволете да открия скоба и да ви съобщя, че като съдебен

следовател много съм размишлявал върху психологията на българския интелигент . Какви сили има у нас, каква интелигентност и какво силно

-14-

чувство за сптраведливост .! Никой друг народ няма такова болезнено чувство за справедливост, както българският! И не е ли печално, че тия

сили се насочват вън от националната съдба? И знаете ли какво, като четох дневника ви,

аз се запитах: такива като вас кого представляват в България? И си отговорих – никого освен себе си . Та у нас има селячество, има

еснафство или,по-точно казано, занятчийство, има, разбира се, и

буржозия . Това се те, класите . Кого представлявате например лично

вие? Коя съсловна или обществена сила? Ами че вие сте син на

каменар и разстоянието от вас до баща ви е от небето до земята . Такава разлика е ненормално явление . Вие висите във въздуха, но това съвсем не значи, че сте безопасен . Ние всички, и аз в това число, страдаме от подобно отрицание на своето аз, мъчим се да погледнем на света

отстрани и тогава стигаме до крайни възгледи, защото, като отрицаваме себе си, отрицаваме и всякакъв смисъл в живота .

КОНДАРЕВ – Всички сме станали нихилисти, но отрицанието не е свойствено на човешкия ум . Той ще измисли нов бог . И аз живея с п редчувствието за някакава нова мисъл, която ще обедини всички

противоречия в един мироглед, който мъчно може да се носи в сърцето, но който ще задоволи ума …

ХРИСТАКИЕВ – Но аз смятам, че моралната задача на интелигетни

хора като вас днес се състои в това: като знае ужаса, който цари в света, да не го рапространява между народа и да не прави от това политика,

защото простия човек с такава философия ще пропълзи на четири крака . А за нашия ориенталец, то е още по-опасно, защото няма на какво да се опре, както немецът или французинът .

КОНДАРЕВ – Сега пък аз искам да ви запитам, господин съдебен следовател, вие кого представлявате? Аз вече чух за себе си, че не представлявам никого? А вие?

ХРИСТАКИЕВ – Да, вие не представлявате никого освен себе си . Вие сте продукт на нашите безобразни обществени условия . Колкото за

мене, аз представлявам определена и омразна за вас класа, която в този момент защитава държавата .

КОНДАРЕВ – Аз много добре разбирам кого представлявате . Сами ми дадохте указания за себе си . Вие, господин следовател, сте черноризец и провокатор. Вярвате, че можете да ме трогнете с някаква моя

сърдечна драма, която представяте и като ваша, и хленчите за

загубените сили на интелигенцията, обявавате ме за жертва на лошите условия . Ами вие не сте ли продукт на тях? Дошли сте като йезуит .

-15-

Моля да ме разпитате, както е по протокол! Изпълнете задълженията си, господин следовател!

ХРИСТАКИЕВ – Това ли е вашето желание? Добре …Чудесно! Вашата сърдечна драма никак не ме интересува, защото отдавна ми е позната . И не да ви заинтересувам отворих дума за нея, а за да ви покажа, че

достатъчно добре ви познавам ….Да започнем . Този револвер ваш ли е? КОНДАРЕВ – Казах, че не притежавам оръжие . То ми беше отнето,

когато се уволних от армията .

ХРИСТАКИЕВ – Корфонозов призна, във ваше присъствие, че ви го е подарил, няма смисъл да отричате . Револверът е намерен в кукуруза, захвърлен от вас, тъй като с него сте стреляли по стражарите .

КОНДАРЕВ – Те първи стреляха, ние просто отвърнахме … ХРИСТАКИЕВ – И така: револверът ваш ли е?

КОНДАРЕВ – Да, револвера ми даде Корфонозов миналата неделя .

ХРИСТАКИЕВ – Колко пъти стреляхте с него? КОНДАРЕВ – Един път .

ХРИСТАКИЕВ – Не е един път . Намерихме изстреляните гилзи . Не е

във ваша полза да отричате доказани неща . С колко патрона разполагахте?

КОНДАРЕВ – Не съм поглеждал пълнителя .

ХРИСТАКИЕВ – В колко часа напуснахте града, с кого бяхте и къде се срещнахте с другарите си?

КОНДАРЕВ – Снощи ви казах всичко и към казаното не мога да

прибавя нищо ново . Все ми едно и не чувствам нужда да се защитавам от вашите глупави обвинения . Правете каквото искате! Повече няма

какво да кажа!

/Христакиев излиза ./ /затъмнение/

ПЕТА КАРТИНА

/Салон . Вечеринка . Музика – валс ./ /Христина и Костадин/

КОСТАДИН – Днес помолих Райна да ме учи да танцувам валс, но аз бях толкова непохватен, че не се решавам да те поканя .

-16-

ХРИСТИНА – Да танцуваме! Само така ще се научиш, Коста . В началото аз ще те водя …Ето така …Прави по-малки крачки и не бързай …

КОСТАДИН – В салона повечето мъже така те гледаха, че изпитах ревност . Сякаш не бях аз . Струва ми се, че сънувам …

ХРИСТИНА – Тази вечер съм така щастлива, Коста …Искам да

танцувам много, да се изморя, много да се изморя …Имам чувството , че не съм танцувала цяла вечност …/Той я настъпва . Тя го пуска за

момент ./ Ох …

КОСТАДИН – О, извинявай! Казах ти, аз съм така непохватен!

ХРИСТИНА – Да, така е . Ти не можеш да танцуваш валс и аз ще си

намеря друг кавалер. /Отминава го, но внезапно го обръща, засмива се, целува го и отново започват да валсират ./ Не бих те заменила за нищо на света!

КОСТАДИН – Ти си чудна тая вечер, но ако ме питаш, аз предпочитам да се разходим . Нали ме видя какъв кавалер съм в танците .

ХРИСТИНА – Не, Коста, аз искам да танцувам, да танцувам …Толкова

съм щастлива! Нали каза, че няма защо да се крием от хората? КОСТАДИН – Разбира се . И без това е тръгнала мълвата .

ХРИСТИНА – Струва ми се, че мама се досети, когато и казах, че ти ще ми бъдеш кавалер .

КОСТАДИН – Пък у дома всички научиха . Райна направи каквото можа … Трябва да знаеш, че макар да не сме сгодени, ти си вече моя жена! Трябва да знаеш това и да не мислиш …никакви съмнения .

ХРИСТИНА – Коста, не говори тук .

КОСТАДИН – Знаеш ли, Райна ми каза, че съм бил егоист, пък аз даже не разбрах защо съм егоист . Но сега съм егоист . Сега на мене нищо не ми трябва освен ти …

ХРИСТИНА – И да си егоист, какво от това? Чувала съм, че всички

мъже са егоисти, и , право да ти кажа, много не го разбирам . Ами че

ако мъжът не е егоист, няма да се грижи за семейството . Тогава той ще е някой развейпрах .

КОСТАДИН – И аз не ги разбирам тия приказки . Ако съм егоист, нека пък да бъда . И пчелата, дето казват, на хубавия прашец каца .

ХРИСТИНА – Един господин приближава към нас .

КОСТАДИН – Зная го . Той е съдебният следовател . Изключително досадна личност .

ХРИСТАКИЕВ – Много приятно съм изненадан, че и вие сте тук . Никак не е лошо, господин Джупанов, човек да се весели в

-17-

обществото .. Много, много се радвам . Позвелете да се запозная с

вашата дама . /подава ръка и целува ръката на Христина ./ Госпожица Христина, нали?

ХРИСТИНА – Да, господине .., но откъде ме познавате?

ХРИСТАКИЕВ – Професия, госпожице, професия . Христакиев,

обикновен съдебен следовател . Зная също , че сте учителка и други неща зная, зная също, че тази вечер сте просто неотразима!

ХРИСТИНА – Благодаря ви!

ХРИСТАКИЕВ – Не можах да устоя на изкушението да поговоря с вас, господин Джупанов . Вие сте толкова интересен човек . Въпреки че ние

преди време не се разбрахме, аз не губя надеждата да се разберем в бъдеще . Ха-ха … Защо не дойдете на нашата маса? Ще бъде чест за нашата невзрачна компания .

КОСТАДИН – Благодаря за поканата, но ние тъкмо решихме да си тръгваме .

ХРИСТАКИЕВ – Жалко, много жалко! До скоро, г-н Джупанов, госпожице беше ми изключително приятно!

/Христакиев се оттегля в салона ./

КОСТАДИН – Не мога да разбера какво иска от мене тоя следовател . Не ми е приятен . Има нещо змийско в него .

ХРИСТИНА – Той каза, че ти си бил най-интересният човек тук . КОСТАДИН – Аз не разбирам за какво си говорят и се измъчвам . Предпочитам да сме двама, толкова неща има да си кажем …

ХРИСТИНА – Все пак те са най-отбраното общество в този трад . /Тя отново го увлича в танца ./

О, Коста, колко си друг, макар и непохватен, наистина интересен, различен от другите мъже!

КОСТАДИН – А нима ти познаваш добре другите мъже?

ХРИСТИНА – Всяка жена има усет за мъжете, без дори да ги познава отблизо . С тебе аз се чувствам спокойна и сигурна, защото зная, че ти харесваш всичко в мене, както и аз харесвам всичко в тебе …За какво мислиш?

КОСТАДИН – Как минах с коня край вас оная сутрин . Сякаш беше много отдавна, а няма и три седмици оттогава .

ХРИСТИНА – Аз пък мисля, че не е било отдавна, а всичко е

продължавало и още продължава . Но все ме е страх да не се случи нещо лошо .

-18-

КОСТАДИН – Ти сигурно се боиш от нашите . Ако не се съгласят, ще дойда да живея у вас . Нали баща ти няма да ме прогони? На първо

време . Пък после ще построя наша къща, за тебе и за мене!

ХРИСТИНА – Струва ми се, че не стоя, а продължавам да танцувам, да танцувам …/Тя се завърта, залита, той я прихваща, целува я …/ Какво

ще правиш утре?

КОСТАДИН – Мисля да вършея . Ечемекът стои на хармана … Но вечерта пак ще намина край вас …

ХРИСТИНА – Ще те чакам …вече те чакам …/целуват се/ /Затъмнение/

ШЕСТА КАРТИНА

/ В следствието . Христакиев и Николай Рачиков ./

ХРИСТАКИЕВ /чете писмо/ – „Госпожице, тая нощ загина един човек, една нещастна душа . Този човек беше убит, след като ви правех

серенада . Съдбата поиска заедно с голямата радост, която преживях, да

узная една страшна тайна . Тя ще ме мъчи навеки като кошмар, но не е ли по-добре да махнем с ръка на призрака? Нека той живее черен и

страшен в душата на убиеца . Повярвайте ми, не знам дали можете да разберете това, аз го съжалих и го съжалявам и сега . Какво ужасно

нещо е човешката душа! Дали защото ми се струва, че знам какво го е ръководило /ръководила го е велика заблуда, заблуда на човешкия ум

от безсилие пред безконечната и може би безцелна трагедия на живота!/, но аз страдам за него, като че ли съм негов съучастник .

Когато се притекох и видях простреляния от него човек, сигурно съм пребледнял и ми прилоша, сякаш аз бях извършил това убийство . И аз си тръгнах, обзет от страшна скръб . Аз си мислех за вас и вие ми

давахте сила и утеха да не намразя живота …” /Вдига глава от писмото, маха си очилата ./ Приближете се . Вие ли сте Кольо Рачиков?

РАЧИКОВ – Да . Николай Рачиков се казвам . ХРИСТАКИЕВ – Вие ли писахте това писмо? РАЧИКОВ – Аз .

ХРИСТАКИЕВ – С каква цел го написахте?

РАЧИКОВ – Исках да споделя някои мои мисли … ХРИСТАКИЕВ- С вашата приятелка Зоя?

РАЧИКОВ – Тя не ми е приятелка . Аз даже не се познавам с нея .

-19-

ХРИСТАКИЕВ – Искате да кажете, че не сте се запознавали, но я знаете и имате чувства към нея, нали? /пак поглежда писмото и

прочита едно изричение ./ „Красотата и любовта са единствената утеха за всички божи твари под слънцето, а духът и съзнанието са най-

голямата радост .” …Да, разбирам, това са интимни работи и няма защо

да ги докосваме … Вие много ли четете, господин Рачиков? РАЧИКОВ – Чета разни книги .

ХРИСТАКИЕВ – То се вижда, и страдате от това . Няма защо да се

срамувате, господин Рачиков . Вие сте умно момче, щом сте разбрали, че заблудите са главните врагове на човешката свобода . И за разликата между душата и човешкия дух имате право – /отново чете от писмото/ – „нека душата страда, но духът не може да страда, защото той е самата вечност, тоест безсмъртието .” Странни мисли за едно момче, което

доскоро е било ратай при Джупановите …

РАЧИКОВ – Бях, за малко, но напуснах …Сега си търся работа …

ХРИСТАКИЕВ – И се срещата с разни анархисти, като Анастаси Сиров, нали?

РАЧИКОВ – Познавам го бегло …, но не се срещам и не ходя на сбирките им .

ХРИСТАКИЕВ – Жалко, че не сме се познавали да поговорим за тия неща … Вие сигурно се чувствате често неразбран, така ли е?

РАЧИКОВ – Може би ….

ХРИСТАКИЕВ – А с приятелите?

РАЧИКОВ – Нямам приятели . Мога ли да попитам как попадна това писмо в полицията?

ХРИСТАКИЕВ – Ще ви кажа . Бащата на Зоя го донесе . Все пак от него се разбира, че сте видял убиеца …В предварителният разпит вие сте

казал, /поглежда неговите показания/, че сте чули виковете на

слугинята, а след това два изстрела . Какво направихте, когато чухте това?

РАЧИКОВ – Понечих да видя какво става, но чух, че някой бяга към мене, и се спрях, тоест не че се спрях, а инстиктивно се дръпнах до

стената на съседната къща . Предполагам, че всеки човек на мое място би постъпил така .

ХРИСТАКИЕВ – Е да, вие не изглеждате страхлив . Просто сте били изненадан . Но този, първият, който е бягял, е минал близо край вас и вие сте видели, че държи в ръката си револвер . Това ви е накарало да помислите, че е убиецът . Имате ли друго основание?

-20-

РАЧИКОВ – Друго основание? ! Не, нямам друго основание . Аз просто така реагирах, защото той държеше револвер .

ХРИСТАКИЕВ – А другите двама не държаха ли револвери?

РАЧИКОВ – Не видях, защото минаха по-далеч, по уличката, а не през площадчето .

ХРИСТАКИЕВ – Значи, трима души видяхте? РАЧИКОВ – Да, трима .

ХРИСТАКИЕВ – Опишете първо тоя, който мина край вас?

РАЧИКОВ – Беше тъмно и не можах да го видя добре . Беше по-висок от другите двама .

ХРИСТАКИЕВ – А не си ли спомняте поне с каква шапка беше? С бомбе или с каскет?

РАЧИКОВ – Беше с каскет . Това си спомням добре .

ХРИСТАКИЕВ – А не забелязахте ли какви са дрехите му? С палто ли беше или по сако, пуловер?

РАЧИКОВ – Не, това не видях .

ХРИСТАКИЕВ – Вие познавате ли Иван Кондарев, учителя? РАЧИКОВ – Зная го .

ХРИСТАКИЕВ – Не приличаше ли тоя човек на Кондарев?

РАЧИКОВ – Не, не приличаше . Този беше по-висок от Кондарев и по слаб .

ХРИСТАКИЕВ – Ако го видите отново, ще го познаете ли? РАЧИКОВ – Не знам . Може би .

ХРИСТАКИЕВ – Познавате ли майор Корфонозов?

РАЧИКОВ – Не, не го зная . Аз не се интересувам много от хората .

ХРИСТАКИЕВ – Вие пишете на вашата приятелка, че сте узнали една страшна тайна, и още по-надолу в писмото казвате, че сте знаели какво е ръководило убиеца . Каква е тази „страшна тайна”?

РАЧИКОВ – Ами тайната е именно тая, за хората, тоест за човешката душа .

ХРИСТАКИЕВ – Значи, съвсем литературна тайна . И от тая

литературна тайна вие страдате като негов съучастник? Как да я разберем тая работа, дали в преносен смисъл, или наистина сте съучастник в това убийство?

РАЧИКОВ – Аз не съм никакъв съучастник . Просто чух изстрелите и бягащ човек с револвер в ръката .

ХРИСТАКИЕВ – И с каскет на главата . РАЧИКОВ – Да, с каскет на главата .

-21-

ХРИСТАКИЕВ – Подпишете показанията ….. /подписва/ Свободен си, засега …

/излиза Рачиков ./ /Затъмнение ./

СЕДМА КАРТИНА

/При Кондарев . Корфонозов и Райна Джупанова ./

КОРФОНОЗОВ – Госпожице Джупанова, седнете на моя стол . Заповядайте!

РАЙНА – Благодаря ви!…Дойдох да ви поздравя с вашето …с вашето

освобождаване, господин Кондарев . КОНДАРЕВ – Де да беше тъй .

КОРФОНОЗОВ – Съдебният следовател е завел ново дело против Кондарев . Вие сигурно не знаете, госпожице .

РАЙНА – Но нали господин Кондарев не е участвал?

КОРФОНОЗОВ – Не за убийството на доктора, а за съвсем друго . Следователят го обвинява в опит за убийство на длъжностно лице,

понеже бил стрелял по полицаите .Освободиха го, но трябва да се внесе парична гаранция до три дни . В против случай отново ще бъде

арестуван . Тъкмо обсъждахме, преди да влезете как да съберем тези пари .

КОНДАРЕВ – Не разбирам защо занимавете госпожица Джупанова с моите лични проблеми?!

КОРФОНОЗОВ – Това не е твой личен проблем, тъй като аз се

чувствам виновен, че ти подарих миналата неделя револвера, който следователят е определил за оръжието на престъплението!

КОНДАРЕВ – На мене ми е изключително неприятно да обсъждаме

този въпрос, особено в присъствието на госпожица Джупанова! В края на краищата тая работа и лично моя . Аз съм стрелял и ще си понеса

последствията, ако не мога да събера парите, ще вляза отново в

дранголника и толкова!… А на вас, госпожице Джупанова, благодаря за

посещението . Много съм изненадан, че сте се решили да дойдете вкъщи .

РАЙНА – Да, разбирам изненадата ви …Между нас не се е случило нищо, господин Кондарев …, но толкова е естествено това в

живота …След такива премеждия, които преживяхте и раняването ви, човек да се позаинтересува от състоянието на пострадалия …Бих се

радвала, ако мога с нещо да помогна!

КОНДАРЕВ – Благодаря ви …Няма нужда .

-22-

РАЙНА – Извинете за безпокойството! /тръгва/ КОРФОНОЗОВ – Позволете да ви изпратя .

РАЙНА – О, разбира се . Аз и без това исках да поговоря с вас . Не можах да разбера размера на гаранцията, която трябва да се внесе?

КОРФОНОЗОВ – 10 000 лева . За съжаление аз мога да помогна само с две хиляди, но останалите се надявам да съберем от другарите . Лошото е , че кметът и околийския също са го нарочили и тия дни сигурно ще

уволнят Кондарев .

РАЙНА – Господин Корфонозов, мога ли да ви помоля за едно вещо? Да приемете от мен тия пари за гаранцията …осемте хиляди, които не достигат, без Кондарев да разбере?

КОРФОНОЗОВ – Какво? Моля, не разбрах . Вие предлагате …толкова много пари? Сериозно, не се шегувате?

РАЙНА – Предлагам ги на вас, един вид назаем . Спестявала съм от заплатата, пък когато завърших гимназия, братята ми внесоха на мое име в пощенската каса и една сума …Не ми трябват пари сега, аз не

бързам да се женя .

КОРФОНОЗОВ – Но, госпожице Джупанова, това е много голям жест от ваша страна! Вие ще го спасите от затвора . Аз разбирам вашето

благородство .

РАЙНА – Той е горд и ако научи, няма да приеме . Вие не бива да казвате откъде сте взели тези пари .

КОРФОНОЗОВ – Така е . Всичко остава между нас . Аз ще ви подпиша полица, да ви се гарантира изплащането . Всичко да бъде най-редовно, както трябва, с падеж …

РАЙНА – Не, не . Не е нужно, знам, че ще ги върнете . Аз мога още днес

да ги изтегля и веднага да ги внесете .Елате след два часа пред общината . Важното е да спасим Кондарев!

КОРФОНОЗОВ – Дайте си ръката, госпожице Джупанова . От душа и сърце ви поздравявам! Той непременно ще оцени вашата постъпка, не може да не я оцени!

/Разделят се . Корфонозов се връща при Кондарев ./

КОНДАРЕВ – Какво толкова си говорихте с госпожица Джупанова? КОРФОНОЗОВ – А-а, нищо особено … Отново се извини за

неочакваното посещение …Аз и благодарих за загрижеността . Тя не е безразлична към теб, то се вижда . Знам, че сърцето ти е другаде, но момичето и чистосърдечно и интелигентно . Колеги сте?

КОНДАРЕВ – Хайде да забравим за посещението на госпожицата и да говорим за сериозни неща!

-23-

КОРФОНОЗОВ – Добре …Чу ли какво става в града?

КОНДАРЕВ – Дочух нещо . Казват, дошла кавалерия и страх

тилилейски обхванал нашите блокари . Преди малко изпратих сестрата, която ми смени превръзката на разузнаване и съм те чакал с

нетърпение . Искам да ми помогнеш да се довлека до клуба, да чуя какво приказват нашите .

КОРФОНОЗОВ – Какво ще чуеш? Всички са възмутени от

дружбашките безобразия . Варварщина, простащина и корупция! Това го говорят всички и е истина .

КОНДАРЕВ – Аз ти вярвам . Защо се разпалваш?

КОРФОНОЗОВ – Та нима одобряваш безобразията на земеделците?

КОНДАРЕВ – Защо не . Учудва ли те това? Виждаш ли, ние сме

приятели от деца и аз знам за тебе всичко или почти всичко, пък ти не знаеш всичко за мене . Време е да го узнаеш , защото всяко неравенство вреди на приятелството …Дружбашките цепеници те възмущават, пък

мене ме развеселяват . Дружбашите са същински деца . Бият с тоягите, ограбват някое магазинче, вършат далаверки, плашат буржоазията и

монархията, тоест играят с неща, с които не бива да се играе . Обаче

работата има и една друга , сериозна страна . Тя е , че народът и главно селянията сега знае силата си и за пръв път вкусва от властта . Второ,

тая игра рано или късно ще се превърне в кървава борба и тогава, щем, не щем , ние трябва да се намесим .

КОРФОНОЗОВ – Чакай, въпросът не е за земеделската партия, а за безобразията, които вършат днешните управляващи!

КОНДАРЕВ – Ти се въмущаваш от дружбашките насилия, търсиш в

тях естетика, морално оправдание, смисъл и …не ги намираш . Може и да не знаеш, че търсиш това, ала иначе не може да бъде: човек винаги прави своите оценки чрез красотата и доброто, дори и когато въпросът се отнася за исторически събития . Пък аз вече не искам да гледам на

тия работи от такава гледна точка … Ех, тия етични въпроси! Заради тях съм намразвал живота и съм отричал смисъла му . Тук е същинска гора и в нея непременно ще се забъркаш . А от друга страна е логиката

на революцията – щом я приемеш като единствено средство за

спасение . И ето, избирай между красивото, хуманното, направи

революцията без насилие, без кръв, по общо споразумение, евангелски . Не ще можеш …не ще можеш …

КОРФОНОЗОВ – Сигурно си прав, но нима тази тактика не е опасна и дори абсурдна за хората, на които си обявил, че ги водиш към нов, по- светъл живот?!

-24-

КОНДАРЕВ – Да, така е …защото добрите и чисти хора всякога са

консервативни . Те приличат на бедняците, които подлагат себе си и децата си на още по-голяма мизерия, за да изплатят навреме дълга си на лихваря и да не загубят доброто си име . Те са християни, а такива християни не са с нас . Е , ти си атеист, но в етичен смисъл си повече християнин от мене … А щом е тъй, трябва да бдим за такива добри

хора като тебе, да не ги загубим за нашата кауза . И за да не ги загубим, не бива отсега да им казваме всичко . /Кондарев се засмива

дружелюбно ./

КОРФОНОЗОВ – Чакай! Ти подиграваш ли се с мене?! Ако ме смяташ за твой приятел, длъжен да говориш сериозно .

КОНДАРЕВ – Хайде, помогни ми да се изправя и да вървим в клуба . Там ще продължим разговора …

/Затъмнение ./

ОСМА КАРТИНА

/На лов в планината .Костадин и Христина ./

КОСТАДИН – /преметнал пушка на рамо/ Сега можеш да махнеш кърпата . Пристигнахме!

ХРИСТИНА – /маха кърпата, с която са били превързани очите и ./

КОСТАДИН – Оттук гледката е най-хубава!аресва ли ти? ХРИСТИНА – Много! Също като в някой чуден сън ….

КОСТАДИН – Отдолу Балканът изглежда страшен, но тук е по-иначе,

като го гледаш , става ти весело на душата . Пък да видиш зиме тия гори, когато са натрупани с преспи … Приличат на големи плочи, нахвърляни като балвани една върху друга . Страх ще те хване …

ХРИСТИНА – Балканът сякаш започва от тесния горист дол под пътя . Виж, там някакво синьо сияние се стеле по грамадната му снага,

покрита с вековни гори, равни и меки като губерите, които изтъкахме с мама за теб … /Ха-ха/ /Той я прегръща и целува ./

КОСТАДИН – Чудесни са! Но сега имаме други губери …/Той я поваля на тревата/ Свежи и росни като теб!

ХРИСТИНА – /ха-ха/ Чакай! Ще ми изцапаш новата рокля, която дори и не забеляза …/ха-ха/

КОСТАДИН – Прекрасна е …, но ти си по прекрасна …/целува я//Тя

успява да се измъкне, той остава седнал на моравата, прибира в скута си хвърлената пушка/

Преди лова ставам малко нервен, ти не се плаши …

-25-

ХРИСТИНА – /тя приближава/ Нима ловът е по-важен от мен?! Трябва

ли да се превърна в една кошута с тъжни големи очи, за да ме простреляш с твоя навъсен поглед?!

КОСТАДИН – Несправедлива си към мен . Аз те обичам и ние скоро ще се сгодим и оженим, както му е реда .

ХРИСТИНА – Тук е прекрасно, но и малко страшно …Тази вековна гора,

из която лежат чудовищни трупи, изтръгнати от ветровете . Под техните гигантски корени се виждат същински трапове . Всичко това поразява

душата и навява скръб и самота …Имам чувството, че и ти си ми чужд, непознат …

КОСТАДИН – Знаеш ли, когато дойда тук, все мисля за нашия род

откъм бащината страна . ..Прадядото на баща ми пръв се е заселил по

тия места . Казват, че бил избягал от Търновград …За него съм слушал от тати, че убивал хора …Ами представи си, преди двеста години, какво е имало в тоя пущинак . Успял да направи една колиба, оженил се,

народили се деца, коренил гора за ниви, но отде да купи инструменти,

пък и пари нямал …Та стане сутрин рано, в тъмни зори, и вземе

шишането зад вратата . Напълни го, натрие с нокът кремъка да пуща повече искри и хайде – по тъмни пътеки, край някой друм . Чака да

мине някой, за да го обере .. Прабаба ми прала кървави ризи и кълняла …Стойко се казвал .

ХРИСТИНА – С някого споделял си тази история?

КОСТАДИН – Не …Не знам защо ти я разказах …Сигурно в мен има

нещо от тоя Стойко …Понякога, без да говоря, просто ми се иска да

превия нечий врат …просто така …Сега едни мои ратаи, направиха пари и искат да им продам тия ниви . Няма да го бъде .

ХРИСТИНА – Ами продай им ги . Защо ти са толкова далеч от града? КОСТАДИН – Тая земя е останала от татя и ми е на сърцето . Ти не

знаеш и не се меси … Ако щат нивите да се обърнат на заешки поляни и съвсем да запустеят,, пак не ще ги продам!…/Тя се обръща,

сърдита/…Чакай! Не се сърди …/хваща я за ръката и я обръща към себе

си/ Ти си моята невеста! /Целува я страстно ./ /Затъмнение ./

ДЕВЕТА КАРТИНА

/Кабинетът на следователя – Христакиев . Влиза Кондарев ./

-26-

ХРИСТАКИЕВ – Много се радвам, че дойдохте . Тъкмо си пиех следобедното кафе ….Заповядайте, заповядайте …Едно кафе?

КОНДАРЕВ – Искали сте да се срещнете с мене по делото .

ХРИСТАКИЕВ – Да, по делото и …около делото …Какво мръсно време … Преди Коледа винаги така се разкалва …Да поръчам по едно кафе? И аз ще пия още едно .Не ми отказвайте .

КОНДАРЕВ – Не си правете труд . Да говорим по същество .

ХРИСТАКИЕВ – Поканих ви да си поговорим приятелски и от нашия

разговор до голяма степен зависи как да оправим работата, но, право да

ви кажа, боя се да не ви се види някак безнравствено . КОНДАРЕВ – Безнравствено ли?! Защо?

ХРИСТАКИЕВ – Защото знам, че ме смятате за личен и класов враг, и ако приемете моето гостоприемство макар и само с едно кафе, ще

нарушите закона на сърцето и собственото си достойнство . КОНДАРЕВ – Толкова ли ростодушен ме смятате?

ХРИСТАКИЕВ – Една от най-харектерните черти на нашия интелигент, въпреки хитруванията му, е простодушието, но не от душевна чистота, а от примитивна душевност и от недостатъчно възпитание .

КОНДАРЕВ – Аз съм на дрруго мнение особено по възпитанието .

ХРИСТАКИЕВ – Печатницата, която отворихте, дава ли добри доходи? Или просто служи за отпечатване на агитационните ви материали?

КОНДАРЕВ – След като ми отнехте учителските права, трябваше да се захвана с нещо .

ХРИСТАКИЕВ – Не се бъркам в работата на кмета, г-н Кондарев .

КОНДАРЕВ – Но доста се постарахте с изфабрикуваното обвинение за убийството на доктора, въпреки че добре съзнавахте нелепостта на тази идея .

ХРИСТАКИЕВ – Аз наистина съжалявам за това и не съм престанал да мисля за вас . Ако щете, обяснете си моето доброжелателство с

желанието да ви помогна и да поправя грешката си . Трябва да ви кажа, че когато имам за цел да наблюдавам някого, не го изпускам, макар да не го виждам с месеци .

КОНДАРЕВ – Напълно ви вярвам . Нали сте полицай и длъжността ви изисква ….

ХРИСТАКИЕВ – Грешите, аз не обичам полицейщината . Тя е за

слугите, които твърдо вярват в непогрешимостта на законите . Аз съм друго нещо – любител на човешките души – и моят интерес тук е нещо

лично . Не се плашете, не съм чак толкова зъл . КОНДАРЕВ – Защо мислите, че се плаша?

-27-

ХРИСТАКИЕВ – Ние всички се страхуваме един от друг . Още ли не сте разбрали тази проста истина, поради която е създадена цялата

организация на обществото? Моят интерес към вас идва главно от

дневничето . Без него нямаше да ви забележа . И сега помня цели пасажи,

например за божественото предназначение на човека, за варварите, които окачвали въшливите си дрехи върху статуята на Психея, за

културните досояния, които дават права и основания на тираните, и особено формулата за организиране на масите, за да се достигне

висшият етап на човечеството .

КОНДАРЕВ – Радвам се, че сте ги запомнили, обаче се съмнявам, че могат да ви послужат за нещо .

ХРИСТАКИЕВ – Да, нихилизмът не е трайно нещо . А пишете, че безсмислието не било свойствено на човешкия ум и човек щял да измисли нов бог, но нямало да се примири … И сте го измислили . КОНДАРЕВ – Какъв нов бог?

ХРИСТАКИЕВ – Този, който мъчно се носи в сърцето, но задоволява

ума – висшия етап в развитието на човечеството, извисяването на човека . А може би сте развенчали новия си бо и сте се убедили, че мястото ви не е там . Там не ще ви разберат .

/Кондарев изважда цигари . Христакиев услужливо щраква със запалката и поднася пепелник ./

КОНДАРЕВ – Помните ли, че в един предишните ни разговори ви нарекох просто провокатор?

ХРИСТАКИЕВ – Щом ми го припомняте, да говорим открито .

Провокатор, задето се опитвам да ви накарам да се опомните . Господ знае защо съм си внушил, че съм длъжен да се грижа за такива умни и кадърни хора като вас . Това е моя слабост …Според мен има три

божества, на които ние служим . Първият – бог на равнодушието и

отегчението . Този бог е аристократически, не е за вашето обществено положение и душевност . Вторият – бог на смирението . Той е коварен и се променя като хамелеон . Храни се с децата си, както древния Кронос

– всеки ден ги ражда и всеки ден ги изяжда с убеждението, че ги

пренася жертва богу . И третият – бог на гордостта и непримиримостта, най-големият проливач на човешка кръв, диктатор и тиранин, на когото вие сте се поклонили . Но, вижте, и тримата богове са много хирри: те

си разменят ролите и образите, тъй че ние мъчно ги различаваме един от дрруг и без да съзнаваме , служим едновременно и на тримата . Нещо като троица идиносущна, в която човвешката душа ходи по сладки и

горчиви мъки ….

-28-

КОНДАРЕВ – През всичкото време вие говорите за себе си и за вашите

добри намерения, макар че от тълкуването ви за ролите на тримата богове тези намерения не изглеждат толкова добри . Посочихте кой е моят бог, а вашият?

ХРИСТАКИЕВ – От трите по-малко . Всяко раждане произлиза от смешение .

КОНДАРЕВ – Обаче у вас нищо не се е родило от смешението на боговете, освен отчаяние .

ХРИСТАКИЕВ – Отчаяние? Грешите! Аз знам какво искам . Тайната да живееш добре е да нямаш угризения и да умееш да се наслаждаваш на противоречията . Колкото по -противоречиво и неразрешимо, толкова по-красиво .

КОНДАРЕВ – Вие искате всичко да си стои така, както си е , да няма промени и това за вас е красиво . А щом е тъй , с възвишеното не

можете да имате нищо общо . То е друга категория .

ХРИСТАКИЕВ – Чудесен събеседник сте били вие! С кого другиго

мога да водя такъв поучителен разговор? Да, правилно схванахте –

като бог е наредил . Това е единственият възможен ред, единствената хармония . Аз не намирам смисъл в прогреса . Смятам го за фикция,

безсмислено усложняване на обстановката, към която човек трябва да се приспособява . Мини , право да ви кажа ме мързи .

КОНДАРЕВ – Да, разбирам, вие предпочитате блатото .

ХРИСТАКИЕВ – Винаги е било и ще бъде . Блатото еживописно нещо . Ако в него нямаше красота, нямаше да намерим никакво утешение .( КОНДАРЕВ – Вие го оправдавате чрез красотата?

ХРИСТАКИЕВ – Красотата енашата най-интимна тайна . Благодарение на нея измисляме боговете и идеите .

КОНДАРЕВ – Знаете ли, че Пилат Понтийски е позволил да разпънат Христа тъкмо от подобно естетическо гледище, казвайки при това:

“Ето човека!” То е било, защото е заместил истината с представа за някаква красота . Такава красота е проляла много човешка кръв и

сигурно ще пролива и в бъеще . Тя служи на тираните за утешение на съвестта . Те са я отъждествявали с божията воля, както правите и вие . Ами ако човек изпрати и вас, и вашето блато по дяволите, както често ги е изпращал?!

/Христакиев се засмива ./

ХРИСТАКИЕВ – За вас, марксистите, това е кардиналната надежда, пък за мен постановката е съвсем проста: блаттото се е заменяло с

-29-

друго блато . Човек е устроен коварно . Ако го сложиш в рая, влиза в съюз с дявола, а в ада – с бога . Пък и това блато му е скъпо .

КОНДАРЕВ – Не всекиму, само на малцина . Човечеството се е чистило и ще се очисти и сега .

ХРИСТАКИЕВ – Насила, с ваша помощ, като стреляте по полицаите?! КОНДАРЕВ – “Насила” – тая думичка много ли ви плаши? Насилието тук е самата ллогика на историята .

ХРИСТАКИЕВ – Историята! Тя е утешение за лудите . В нейния

пантеон всички са привилигировани с нищожеството на мъртвите .

КОНДАРЕВ – Е, да, щом ви е отминала, не би могло да бъде иначе за вас .

/Христакиев натиска звънеца за дежурния полицай . Мълчание ./

ХРИСТАКИЕВ І Да вървиш срещу сърцето си е най-висша наслада . Познавате ли подобно състояние? Сърцето гори в сладка мъка по

безгранична свобода и същевременно става сато камък, ожесточава се и е самотно …

КОНДАРЕВ – Да, изпитвал съм …Но вашата скръб идва от съзнанието на безпомощност пред законите на живота . Под свобода вие разбирате своеволие на живота …

ХРИСТАКИЕВ – Истинският революционер съзнателно осъжда на

гибел своето аз . Но я ми кажете как ви се представя тая служба за

човешкото извисяване . Да не би само във вашето въображение? Ами ако се окаже, че това е изстъпление? Християните са го култивирали по-другояче, със смирение и молитва . Защо се смеете?

КОНДАРЕВ – Сега аз ви виждам като на длан, далеч повече отколкото вие мене . Вие сте стигнали до оная точка, която свършва, пък аз, макар че според вас не представлявам никого, съм в бъдещето . Новият бог е недостъпен за вас, дори не можете да се приближите към

него …Признайте, че вашата интимна цел е да затворя печатницата? ХРИСТАКИЕВ – Сега вече не . Тъкмо обратното . Ние говорихме за последен път приятелски .

КОНДАРЕВ – Защо не искате да я затворя?

ХРИСТАКИЕВ -За да имам основание да ви окошаря отново! КОНДАРЕВ – Тогава какъв смисъл има да държите сегашното

следствие в чекмеджето си?

ХРИСТАКИЕВ – Аз се надявах, че вашите амбиции на интелигентен

човек ще ви накарат да ревизирате някои от крайните си идеи, особено след като ви уволниха … Жалко … Ще ви върна гаранцията, ще прекратя следствието, но ….все пак ще бъде добре за вас, ако си намерите друго

-30-

занятие …Ето хартия и перодръжка, напишете молба да ви освободя

гаранцията … /Кондарев пише ./… Служете на вашия бог и аз ще служа на моя . Боговете, казваше някой са лукави и жадни за кръв .

/Кондарев става/

КОНДАРЕВ – Не боговете, а някои хора … /Кондарев излиза ./

/Затъмнение ./

ДЕСЕТА КАРТИНА

/Военният клуб . Христина и Костадин ./

/Той грубо я извежда от салона на клуба ./

КОСТАДИН – Какво правиш тук? Да вървим вкъщи!

ХРИСТИНА – Полудял ли си, Коста?! Защо ме дърпаш така грубо?? Какво ще си помислят хората?! Как можа да го направиш, потънах в земята от срам!

КОСТАДИН – Не ме интересува какво ще си помислят тези чистички

хора, спретнати и самодоволни, които не искат да знаят за натъпканите в казармата селяни, че самият аз трябваше да ги налагам, за да се смаже метежът и че благодарение на такива като мен тези хора могат да се

разхождат спокойно и високомерно, за да показват новите си тоалети!

ХРИСТИНА – Боже мо, не крещи! Как можа да го направиш?! Сега всички ще ме съжаляват …

КОСТАДИН – Аз не искам моята жена да я оглеждат разни

ифицерчета и мръсници . Аз идвам от селата, дето е цял ад, пък ти продаваш пред тях фасони .

ХРИСТИНА – Престани да викаш, ще чуят всички! Какво толкова съм направила? Поканиха ме да вляза в дамския комитет, не можех да

откажа на кумата и на полковнишата . Тя беше толкова любезна . И защо

да бягам от обществото, което ми е приятно, щом ти не обичаш

обществените работи? Не крия, че ми е приятно . Приятно ми е и го чувствам като своя духовна нужда!

КОСТАДИН – Ти си полудяла! Вървиш по ума на тези празноглави

кокошки! Не мога да те позная! Никъде няма да ходишш, ще си гледаш къщата!

ХРИСТИНА – Но какво да правя по цял ден вкъщщи? Засега нямам

почти никаква работа . Майка ти дори не ми дава да сготвя нещщо …Ах, ти ревнувашш? Колко си глупав, Коста, боже мой! Дай си ухото ..

Глупчо, ще ставаш баща …

КОСТАДИН – Баща …, баща, ще бъда баща … Наистина ли?

-31-

ХРИСТИНА – Наистина, мили мой!

КОСТАДИН – Баща?! Сега аз съм друг човек …Баща!…Всичко ще

премине, ще забравя този глупав бал и пак ще бъде хубаво, както по- рано …

/Целуват се ./ /Затъмнение ./

ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/При Дуса, сестра на Корфонозов . Кондарев ./

КОНДАРЕВ – /Той полулегнал в голям фотьойл, тя се сгушила в него . Той пали цигара . Любовната страст е уталожена ./ – Сега ми е ясно защо

съм бягал от живота …най-вече чрез книгите . Стига да си спомня мизерията вкъщи, простащината, грубиянството и еснафското

отрицание, с което баща ми посрещаше моите молби да уча, побоищата, скандалите, пиянските истории, пълната ми самотност у дома, ужаса на половото съзряване …ха-ха, обхваща ме страх като човек, който е

преминал в тъмнината през пропасти, без да има представи за тях . ДУСА – /надига чаша с вино, отпива ./

И ти си като другите мъже …Няма да ме вземеш, но поне ме обичай, проклетнико .

КОНДАРЕВ – Защо мислиш, че не те обичам?

ДУСА – Обигра се много бързо в любовните работи и започна да вириш нос . Душата ти е корава …Аз си мислех – млад е, ще бъде благодарен,

ще ме обича …

КОНДАРЕВ – Сега в мене е затишие . Ходя като човек, който не може да се събуди от продължителен сън . Из ума ми блуждаят зли мисли, а сърцето ми окаменя . В мене се прокрадва някакво зло веселие, дори

презрение и към другите, и към себе си, и вече не си давам сметка къде ще ме изведе .

ДУСА – Залъгваш ме с философии …Усещам аз, че не ме обичаш или още обичаш оная кокона Христина?! Да знам, че е тъй, очите ти

издирам . Тая черна циганка какво ти е дала? Че тя на кутрето ми не

може да се мери . Аз съм красивата Дуса! Я погледни , дивако, такава

ли е тя? /Тя вдига ризата над гърдите си/ Но ти сигурно не си я виждал гола, само в сънищата си, нещастник!

КОНДАРЕВ – Права си …Не съм я виждал …Дори и в сънищата си …

Нощес сънувах, че съм в затвора в Прилеп . Чакам да съмне и да ме

разстрелят . Обикнованно на разсъмване идваше конвой кавалеристи с извадени саби и повеждаше осъдените на разстрел … Тези сънища ме

-32-

озлобяват, ставам като болен …Сега разбирам как се приготвя съзнанието към смъртта .

ДУСА – Аз му говоря за любов, той за смърт! Смъртта няма да ни

отмине, Кондарев, но преди това трябва да живеем, да се любим, да

родим деца …Не пиеш …./тя отпива/, само пушиш ….дай ми цигарата .

/Той и я подава, дръпва си и я изгасва в пепелника ./ Ела …сложи глава на гърдите ми ….забрави я оная …Не ти трябва! Целуни ме ….Толкова е

хубаво ….Аз съм Ду-са, Дуса ….Обичай , Дуса! Дуса! /Затъмнение ./

ДВАНАДЕСЕТА КАРТИНА

/Влиза човек в тъмното . Кондарев е заспал . Вече я няма Дуса .

Кондарев чува стъпките . Освобождава предпазителя на револвера ./ КОРФОНОЗОВ – Аз съм …

КОНДАРЕВ – Корфонозов?…Кога си дошъл? Помислих, че е някой агент .

КОРФОНОЗОВ – Аз пристигнах снощи, късно . Научих от сестра си

всичко, тъй че няма смисъл да играем на криеница . Не разбирам защо си минал в нелегалност и защо си намесил моята сестра в дела, които и

са съвършено чужди, и не мога да ти простя, че си станал неин любовник .

КОНДАРЕВ – Тя се съгласи да се крия у вас . Тебе те нямаше … След

преврата Христакиев стана прокурор и поиска пак да ме тикне в затвора .

КОРФОНОЗОВ – Не искам сестра ми да пострада . Нямам по-близък

човек от нея на тоя свят . Не допусках, че тъкмо ти, моят приятел, ще се възползваш от нейната наивност .

КОНДАРЕВ – Тя смята, че сега живее истински живот . Сега, казва, моят живот има смисъл …

КОРФОНОЗОВ – Ти подиграваш ли се с мен? Вмъкнал се в родната ми къща по най-непочтен начин и на всичко отгоре

иронизираш!…Залъгал си една бездетна вдовица и си превърнал къщата в явка . Кой ти дава това право?

КОНДАРЕВ – Има борба и сестра ти взема участие в нея . Аз не съм я насилил .

КОРФОНОЗОВ – Борба, за която тя не е нито подготвена, нито е по силите и .

КОНДАРЕВ – Аз не съм я посвещавал в нищо сериозно .

-33-

КОРФОНОЗОВ – Така ли? А откъде знае кой е запалил вилата на

Христакиев? Знае също за четата, за плана ви да измъкнете оръжие от казармите чрез тоя Анастаси, убиеца на доктора, който също е нощувал

тук . Както виждаш , едва ли е останало нещо, в което да не сте я посветили …

КОНДАРЕВ – Тя ли ти разправи тия работи?

КОРФОНОЗОВ – А кой друг? Аз съм в града от няколко часа и не съм излизал от къщи .

КОНДАРЕВ – Аз никога не съм и разправял тия неща ….Какво става в София?

КОРФОНОЗОВ – Не се опитвай да се измъкнеш без обяснения от тази недостойна история!

КОНДАРЕВ – Добре …От днес прекратявам всякакви връзки със сестра ти и ще съобщя на нашите хора, че къщата става опасна . Сестра ти

обаче нека мълчи …Повече не мога и не искам да говоря по тоя въпрос, макар че има какво да кажа . Аз наистина съм виновен, но не за това, в което ме виниш …Сега, може ли да кажеш какво се готви горе?

Въстание ще има ли и кога? Тук работите вече не могат да се спрат . КОРФОНОЗОВ – Въстание ще има . Коларов убеди всички . Димитров го подкрепи и това е вече окончателно решено . Обаче не ме радва, че властта освободи два пъти Коларов …Те чакат въстанието, за да ни

смажат . Приказките, че нямат интерес да се закачат с ас, са лицемерни . Само ако ни смажат, могат да разчитат на победа в изборите .

КОНДАРЕВ – Ти смяташ, че ще ни смажат?

КОРФОНОЗОВ – За месец не може да се подготви въстание в цялата

страна . Грешката се извърши през юни, ние я видяхме късно и сега сме се заели да я поправяме . След дъжд качулка .!

КОНДАРЕВ – И тъй, спаред тебе излиза, че е късно?

КОРФОНОЗОВ – Единственият ни шанс е , ако успеем да привлечем

някои военни части от Софийския гарнизон и да сложим рръка на

оръжейните складове . В България всичко се решава в голямото село .! КОНДАРЕВ – Още разсъждаваш като военен …

КОРФОНОЗОВ – А как, да фантазирам като вас? На 9 юни се

подцениха военните, подценяват се и сега . Шансът едно на сто . Дори и толкова няма .

КОНДАРЕВ – Аз иначе гледам на тая работа . КОРФОНОЗОВ – Как?

КОНДАРЕВ – Представяш ли си международния скандал и силата на пролятата кръв?

-34-

КОРФОНОЗОВ – Силата на пролятата кръв?

КОНДАРЕВ – Народът трябва да бъде научен да се бори и той ще се бори . Революционната вълна има своя предел . Сега тя е на върха си .

Ние трябва да завъртим колелото, все едно дали ще вземем властта или ще бъдем бити . Който има скрупули, е враг .

КОРФОНОЗОВ – Тоя народ преживя две катастрофи и проля

достатъчно кръв за десет години, няма защо да пролива нова, ако не

спечели нищо, господине! Политически експерименти с него не бива да правим .

КОНДАРЕВ – Говориш като стар реакционер, нали си бивш офицер . Щом не трябва да се пролива нова кръв, значи не трябва да се прави нищо . Защо си тогава в движението?

КОРФОНОЗОВ – Движението трябва да служи на хората, за тяхно добро!

КОНДАРЕВ – Ти не си наясно с най-прости неща , Корфонозов . В

селата кипи, ти нищо не знаеш, въпреки че си на отговорен пост, както казваш .

КОРФОНОЗОВ – Чакай, чакай! Става въпрос за елементарен разум, за най-проста сметка . Какви ги дрънкаш ти?!

/Чува се стрелба навън ./

КОНДАРЕВ – Трябва да вървя, докато хората не са се разбудили …Е,

сбогом, Корфонозов, може да не се видим вече . Ако наистина работиш за нашето дело, забрави за тези мисли . Веждаш ли какво става тук, то не е фантазия … Разправи на сестра си какво сме говорили и нека ми

прости …. /тръгва/

/Затъмнение ./

ТРИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/При Христина и Костадин . Той се готви да ходи на лозето . Тя го изпраща ./

ХРИСТИНА – Наистина ли реши да тръгваш? КОСТАДИН – Тръгвам .

ХРИСТИНА – Коста, отложи за ден -два . Нека се поразмине . КОСТАДИН – Кое да се размине?

ХРИСТИНА – Ами ако пак стане някой метеж?

КОСТАДИН – Тъкмо затова не искам да бъда тук . Дума да не става пак да вървя из селата да си цапам ръцете .

ХРИСТИНА – Значи ще ме оставиш сама и не мислиш никак за семейството си?

-35-

КОСТАДИН – Много съм ти притрябвал . Сега ти не си сама, пък и майка е тук .

/Христина хваща ръката му и я слага на корема си ./

ХРИСТИНА – Знаеш ли, че то вече рита . Ей сега, преди да влезеш , пак го усетих …. /Той дръпва ръката си ./ Ако не дай си боже , стане нещо, веднага да си тръгнеш .

КОСТАДИН – Какво да стане? Аз отивам да работя . Лозята, мелницата имат нужда от мен .

ХРИСТИНА – И аз имам нужда от теб ….особено в това положение …Пък и сънувах лош сън …

КОСТАДИН – Хайде сега , женски приказки ….прибирай се . Ще

настинеш … /Прегръща я и тя се прибира, когато се обръща вижда

човек в тъмното, с карабина в ръката ./ КОСТАДИН – Махни се от пътя ми!

КОЛЬО -/личи си , че е пиян ./ Стой мирен, бай Коста . Видях как се опиваш за желязото . Забравил си го . Искаш да влезеш вътре и да се затвориш . Няма да я бъде .

КОСТАДИН – Какво искаш? Да не си с новата власт? Ако сте дошли да ме арестувате …За какво? Що искаш от мене?

КОЛЬО – Ти не бързай, бай Коста . Тя нашата работа с тебе не е тъй проста . Едно време беше, ама сега вече не е . Едно време ми беше

чорбаджия, кога речеше , можеше да ме уволниш, пък сега аз те

уволнявам от чорбаджилъка …Много неща имам да ти казвам аз, много … КОСТАДИН – И добро си виждал от мене, Кольо .

КОЛЬО – Всеки експлоататор като тебе мисли, че прави добро . Храня те, кай, обличам те …Че и вола, дето е добиче, пак трябва да го храниш, да има сила да ти работи . Ама волът мълчи, не може да плаче, пък аз

колко сирашки сълзи съм пролял още от дете и колко бой съм изял от такива като теб изедници …Знаеш ли ти как съм как съм се свиивал в

колибата на две от студ и глад, като куче съм скимтял . Или ти смяташ, че нямам душа?! Че като нямаше какво да ям, на гладно сърце пиех

ракия, дано заспя, защото не се заспива на гладно и на студ … Ти също

ме биеше, с револвера ме плашеше, глоби ми налагаше … За петдесет

лева плата на шест месеца и по едни цървули да ти роббувам, а? … Ама дойде и за вас видоввден, думбазката ви мамка!…

КОСТАДИН – Не си бил само ти ратай на тоя свят … КОЛЬО – Знам аз накъде биеш …знам …

КОСТАДИН – Махни тая пушка, не я навирай в лицето ми …Не ме унизявай пред жена ми …

-36-

КОЛЬО – Стой мирен! Трай, още не съм свършил! Да не те унизявам , а?!! Ти да ме тъпчеш , пък аз да не те … Ама какво ще ти приказвам аз на тебе, думбазино?! Да не съм дошъл пазарлък да правя?…. Я ми кажи ти бе, бай Коста, помниш ли как ме би в казармата? Помниш ли как ти се моих и краката ти дори целувах, а ти – бух! Бух! – с тоягата по гъра, макар че вече гърбът ми бе станал на кайма . Без пари да ти работя .

Твойта мама, чорбаджийска! /Костадин се опитва да тръгне към вратата,

Кольо замахва с пушката да го удари по гърба, Костадин успява да я хване, в борбата за пушката, тя гръмва . Костадин се свлича . Колльо грабва пушката и излиза . Влиза Христина . Вижда мъртвия Костадин, извиква и припада ./

/Затъмнение ./

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/В следствието . Христакиев . Кондарев влиза с превръзка на главата ./

ХРИСТАКИЕВ – Виждате ли ме? КОНДАРЕВ – Виждам ви .

ХРИСТАКИЕВ – Не знам дали сте в състоянние да разбирате … КОНДАРЕВ – Ще ме разпитвате ли?

ХРИСТАКИЕВ – Не, няма да ви разпитвам … В такова състояние човек иска да разговаря със себе си и всичко друго го дразни ….Седнете, моля, на тоя стол . Искате ли цигара?

КОНДАРЕВ – Няма да взема . Пуших достатъчно .

ХРИСТАКИЕВ – Вероятно главата ви боли, но душата е жива ….тоест съзнанието, исках да кажа …Не съжалявате ли?…Чака ви …

КОНДАРЕВ – Аз знам какво ме чака .

ХРИСТАКИЕВ – Вие ме гледате от някакъв друг, възвишен свят .

Подготвили сте се, а? Напразно . Аз се опитах навремето да ви отклоня от тоя път, разчитах на вашата интелигентност …Сега ме изправяте пред твърде трудна задача . Но все пак надеждата да ви спася не е загубена .

Или няма да приемете от мен никаква помощ?

КОНДАРЕВ – Революцията не може да се прави от проповедници на морал . Отказвам се от всяко състрадание и християнски концепции и ги смятам за чисти илюзии . Аз насочвам цялото си упование в

организирането на масите, които са смисълът на историята .

ХРИСТАКИЕВ – Така … и се наредихте при тия , които сигурно

презирате, както аз презирам буржуата, отидохте при тълпата, вместо да бъдете при избраниците .. И знаете ли кое ви примами там?

-37-

Тайнствеността и дързостта на революционната идея, която сега се

осъществи в глупав метеж ….Там, във вашата тетрадчица, имаше и една друга мисъл, която също е показателна и интересна . Вие бяхте

написали …, а ето я: “човек трябва да се откаже от каквото и да е

обожаване на собствените си закони и нравствени норми, за да разбере, че е свободен и че тая свобада е страшна .” Аз ви разбирам напълно и

съм съгласен . Такава свобода наистина е страшна – дявол знае накъде води . Може би към най-черно робство …

КОНДАРЕВ – По нататък бях написал, струва ми се:”Важното е височината на целта . Няма престъпление, щом целта е висока и в исторически мащаб грандиозна . Не същността на деянието, а

същността на идеята . Смешно, много смешно ми звучи всяка проповед за хуманизъм!”

ХРИСТАКИЕВ – Тоя народ, който вие сте готов да жертвате, е

преживял толкова много страдания в робството и е събрал своего рода мъдрост, когато са изнасилвали майка му, сестра му или жена му,

когато са колели баща му и братята му … Тогава се е изпълнил с

езоповска мъдрост и в долно , потиснато битие, всички ценности освен материалните са станали на каша в главата му! Има ли закон – няма!

Има ли справедливост – няма! Ето откъде идва нагонът към бунт, към отрицание и разрушение …Изглежда, че ви отегчих?

КОНДАРЕВ – Вие говорите със себе си .

ХРИСТАКИЕВ – Или просто ви боли главата? Може би една чаша вино ще ви се отрази добре?

КОНДАРЕВ – Аз ви слушам .

ХРИСТАКИЕВ – Навремето ви предупредих, помните ли , в

болничната стая?… Поне изпийте чаша вино . То ще ви ободри . И оня от

кръста е пожелал да пие, вие не искате … КОНДАРЕВ – Добре . Налейте, ще пия .

ХРИСТАКИЕВ – Как си мислите, че не разбирам смисъла на вашето въстание, но за всеки обикновен човек то е безумие ….През всичкото време, откакто станахте нелегален, и по-рано, от времето на нашето познанство, често съм си мислел за вас . Вие се оказахте по-

жестокосърдечен от мене, реакционера . Увлякохте хиляди, изпратихте ги на изтезания и смърт, и защо? Кое ви дава право?

КОНДАРЕВ – Народът знае защо въстана . Не можеше повече да търпи мизерията и експлоатацията!…Някога исках да ви убия . Щях да сгреша . Такива като вас са нужни, за да продължи делото ни …

-38-

ХРИСТАКИЕВ – А, вие още ме мразите? Искате ли моя револвер? Ето

го, оставям го на масата … /прави го/ Имате ли още сили, за да се превърнете поне в един обикновен убиец? Ще ви сипя още малко вино …/сипва му/. Може би това ще ви помогне, за да натиснете

спусъка … /Кондарев пие и хвърля чашата на пода/

КОНДАРЕВ – Винаги, когато съм мислел за вас или съм ви срещал,

обхващало ме е гнус, виждал съм у вас нещо мое, лично, отминало като болест, нещо мъчително глупаво и долно . Аз отдавна съм ви надживял . Престанете да си въобразявате, че ме познавате . Искахте да се гаврите с мен, а се гаврехте със себе си . Вашите тълкувания са оправдания за

самия вас, все от арсенала на класата ви . Те са фалшиви и не могат да бъдат други .

ХРИСТАКИЕВ – Тоя народ не разбира накъде го водите . Вие сте роден

плебей …, но не искате да си го признаете! Да, това е вашата сила и вашата гибел!

/Кондарев става и тръгва към вратата ./

Ако сега излезете от стаята – вие сте мъртав . Ще ви разстрелят още утре сутринта, знаете как става …Само аз мога да ви спася …/вади от бюрото лист и перодръжка ./ Подготвил съм едни самопризнания от ваше име …Нищо особено …просто признавате, че сте подведен и сте участвал в последната акция против волята си, тъй като сте бил

заплашен от хора на Корфонозов … Подпишете …Нали знаете, че

Корфонозов е тежко ранен и едва ли ще дочака утрото . Глупаво ще

бъде и вие така нелепо да си отидете от този свят …Ще ми бъде мъчно за вас ….и за себе си …Кълна ви се , ще ви спася . След като подпишете, ще ви изпратя в болницата, после в затвора, докато отмине цялата

дивотия и ще бъдете отново свободен . Помислете, за последен път ви моля!..

/Кондарев е станал още, когато Христакиев му подава листа . Тръгва напред, тогава се появява и Христина . Двамата са в двата края на

авансцената и тръгват един срещу друг …Спират преди да се прегърнат от вика на Христакиев ./

Сбогом! Сбогом до онзи свят! /Затъмнение ./

К Р А Й

11.09.2022г .

Я З О В Е Ц Ъ Т

или ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

по Ем. Станев

драматизация – Бойко Илиев

Първа премиера в “НОВ ТЕАТЪР НДК” – София

В ролите: Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски

Режисьор – Бойко Илиев

-2-

Действуващи лица:

ЕВА МОРАН

ТАСО

ЛАУРА ПЕРИЕ

-3-

ПЪРВА КАРТИНА

/Психиатричен кабинет /

ЛАУРА

Продължавай….добре започна….”Тишината, морето и спокойствието…”

ЕВА МОРАН

/легнала на кушетка и пуши/ – …. не само не ме отпуснаха, а тъкмо напротив, с всеки изминат ден ми досаждаха и ме изморяваха. Пак се събудих легнала с крака към празното легло на Луи, със стипчив вкус от изпушените снощи цигари, с натежала глава от коняка и от глупавата игра на карти…Докато пушех в леглото, започнах да подреждам впечатленията си от тази страна, ала бързо се отегчих. Тракийските паметници, които бяха привлекли Луи да дойде в България, никак не ме привличаха. Просто се чудех какво ще разказвам тук, в Париж…Тая страна не ме интересуваше…Главното бе постоянната глождеща неудовлетвореност, тази моя неустановена болка, за която вече нямам думи….

ЛАУРА ПЕРИЕ

Продължавай…Имаме цялото време на света…

ЕВА МОРАН

Аз съм неуверена, изпитвам необясним страх и същевременно съм готова да обърна гръб на всичко и в такива минути чувам

-4-

собствения си студен, презрителен смях на пакостница, извършила дръзка постъпка извън всяко благоприличие….

/Ева става, разхожда се из стаята и се спира пред огледалото. Пушейки заема предизвикателни пози./

След като се изкъпах, оставих хавлията да се свлече върху килима. Разглеждах тялото си в огледалото, както се разглежда започнала да губи блясъка си скъпоценност…

ЛАУРА ПЕРИЕ

Позволи ми да продължа, тъй като усещам едно пагубно ожесточение при теб…Просто си имала усещането за липсата на твоя удобен парижки свят, който толкова харесваш… Леко си напълняла, но с оная крехкост на плътта, която настъпва с приближаването на зрелостта и така ставаш още по желана…

ЕВА МОРАН

Тогава внезапно ме прониза мъчителен порив и без да искам, нея сутрин изплаках с късо сподавено ридание. Не можах да си дам сметка защо – дали от жалост за моето повяхващо тяло, или за нещо неизживяно и страшно със своята неопределеност… Казах си, че съм истеричка и се опитах да обгледам моя живот, но не излезе нищо…Никога не успявам в тия опити, само се дразня и отчайвам.

ЛАУРА

Спомените ти са лишени от вътрешна връзка и се губят като подземна река, подобно епизоди от прочетени някога романи. Който не вижда живота си като непрекъснат поток, не се отличава с особена интелигентност.

ЕВА

-5-

А защо помня и в най-малки подробности всичко от тоя ден?

ЛАУРА

Това искам и аз да разбера… Надявам се да стигнеш до истинската причина.

ЕВА

В първите дни бях възхитена от допира на голото ми тяло с горещия пясък. Беше ми приятно да откривам по кожата си полепналите зрънца, ситни, заострени. Усещах наслада от тяхното опарване по стъпалата си. После и това ми омръзна – морето ми навяваше тъга, склоняваше ме към романтични мечти, размеквах се с блудкави мисли. Огледах още веднъж прическата си в огледалото и слязох към ресторанта… По стълбите ме пресрещна пиколото на хотела и ми предаде голям плик. Щом го разрязах , показа се бял картон, върху който с цветен молив – керемиденочервен, във византийски стил бе нарисуван моя образ. В първия миг не разбрах как да държа рисунката и когато я обърнах, разбрах, че съм нарисувана легнала сред нацъфтели овошки, отхвърлила главата си назад, затворила блажено очи. Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, сякаш самото щастие ме бе понесло неизвестно за самата мен , непостижима Ева, която някога е била и е можела да бъде…

/притиска към гърдите си рисунката/

От сладостно вълнение очите ми овлажняха, паметта ми докосваше смътни спомени, когато съм била щастлива, обичаща, вярваща…

ЛАУРА

-6-

А не си ли помисли, поне за миг, че този “художник” е искал просто да ти се подиграе, показвайки те такава, каквато ти се е искало да бъдеш и каквато никога не си била?!

/ Ева приближава до телефона, вдига слушалката, набира някакъв номер/

ЕВА

Ало…Рецепцията ли е?….Получих от ваш служител един голям плик. Бихте ли ми казали кой го е донесъл? …. Попитайте…Бих искала да науча тази подробност….Важно е. …Благодаря!

/Слага внимателно слушалката върху апарата. Отново се заглежда над рисунката./

Изведнъж се видях напълно опустошена и още по- самотна. Прекарах мъчителна нощ, хапех възглавницата и проклинах Луи, задето ме оставя сама…Опитвах се да омаловажа рисунката и да я отрека…

ЛАУРА
…Но сърцето ти искаше да вярва в нея…

ЕВА

…но сърцето ми искаше да вярва в нея. И тогава се сетих за един моряк или рибар, който се беше втренчил в мен, когато полугола се връщах от плажа. Изгледа ме с неприятните си очи – от пръв поглед те ми се сториха виолетови ….

ЛАУРА

Нима допускаше още тогава , че е възможна връзка с мъж, с когото не би могла да размениш нито една дума?

-7-

ЕВА

/Към Лаура/ Имала съм любовници, ти знаеш, все от нашия обществен кръг – един асистент на Луи, после един млад юрист, после един артист…

ЛАУРА

Би ли ми спестила изреждането на пълния списък с твои завоевания?

ЕВА

И все пак, признавам, била съм изкушавана в мислите си да се отдам на такъв примитивен грубиян. Всички бездетни жени са

склонни към подобни смели решения. Като смесвах ненавистта с желанието и женския мазохизъм, мислех и за това… Беше отвратителна нощ!… Защо мълчиш?

ЛАУРА

Сега трябва ти да говориш, дълго и откровено…Разказвай за тази лятна авантюра с натуралния художник-концептуалист, пръкнал се в онази източна страна със синьо-черното море, което ти е навявало тъга по безвъзвратно отлетялата младост!..Е?…Как се появи той?

ВТОРА КАРТИНА

ЕВА

Взех рисунката и отидох на плажа, нетърпелива да узная нещо повече за него. За пръв път , откакто бях дошла тук, безразличието към тая страна ме напускаше… Морето се плакнеше спокойно и равно, придобило пепелявия цвят на небето….Тогава чух приближаваща се моторница…Пулсът ми се ускори… И наистина от нея слезе същия онзи мъж, коготовече ненавиждах, но

-8-

същевременно трепетно очаквах…

ТАСО

Извинете ме, госпожо. Искам да ви се представя. Аз съм авторът на тази рисунка, която държите в ръцете си. Предполагам, че ви е харесала.

ЕВА

Да, господине. Рисунката е прекрасна. Благодаря ви. Вие сте художник, нали?

ТАСО

По-скоро любител.

ЕВА

Но аз никога не съм ви виждала, искам да кажа, че не съм ви позирала? Как нарисувахте това?

ТАСО

Рисувам по памет… Видях ви там, по пътеката, когато се връщахте от плажа. И ви запомних…

ЕВА

Но аз не съм такава, каквото сте ме нарисували.

Вие сте ме подмладили и идеализирали.

ТАСО

Идеализация няма, има стилизация… Така ми допадна…От един поглед…/Той поглежда рисунката/

-9-

ЛАУРА

И този поглед те наскърби и затова не можеш да го забравиш…

ТАСО

…Човек трудно понася физическата промяна…времето минава….духът продължава да блуждае…./посочва рисунката/ тази рисунка е просто едно напомняне.

ЕВА

Снощи, когато се прибрах в стаята на хотела и погледнах отново рисунката…На белия картон някогашната Ева Моран изглеждаше като мъртва.

ТАСО

На ваше място не бих говорил за „някогашната Ева“. Аз съм пътувал много и съм видял много…Трудно може да бъде привлечено моето любопитство.

ЛАУРА

Нима не знаеше, че вече си увлечена по него, провокирана от неговата “творба”?

ЕВА

/Тя поглежда рисунката/ – Сигурно сте много известен художник. Вероятно сте дошли, тук на морето, за да рисувате?

ТАСО

Не, съвсем не съм известен. Тук живея постоянно – зиме в града, сега в моята колиба, край морето.

-10-

ЕВА

Но от какво живеете, навярно имате друга професия?

ТАСО

Живея, както виждате…Бях моряк… Сега съм малко рибар, малко художник…Случва се да продам по някоя и друга картина.

ЕВА

Бих желала да видя ваши картини, господине. Няма ли такива в града, в някоя галерия?

ТАСО

В града няма…Ако ви интересуват, трябва да дойдете в моята колиба. Тя е на няколко километра оттук, край устието на една река.

ЕВА /На Лаура/

Погледнах го изпитателно. Да отида там сама? Изразът на лицето му беше спокоен и равнодушен, като че малко се интересуваше от моето внимание. Дори не ме поглеждаше. Стоеше, загледан в морето…

ЛАУРА

Не вярвам, че това предложение те е притеснило. По-скоро си очаквала нещо подобно, иначе не би съществувала “идеализираната” Ева от рисунката.

ЕВА /На Тасо/

Защо не, бих дошла.

ТАСО

-11-

Ще дойда да ви взема с моторницата. Иначе не можете да ме намерите. Кога ви е удобно?

ЕВА

Мога ли да взема и някого от моите френски приятели от хотела?

ТАСО

Не.

ЕВА

Навярно ще проявят любопитство към картините на един местен художник.

ТАСО

Не правете това. Аз не показвам моите работи всекиму… Утре към колко часа да дойда?

ЕВА

Ще бъда тук по това време.

ЕВА /сама пред Лаура/

Не ми се искаше да се прибирам в хотела. Останах на плажа , размислях и мечтаех… Равномерните въздишки на морето поощряваха моите мечти, морската шир, отразила златистия отблясък на небето, ме ласкаеше и отнасяше към друг, пленителен свят, където живееше щастливата Ева от рисунката…Припомних си

първото причастие – как излязох от черквата Сен Мишел с бялата си рокличка, с венчето, смутена и усмихната, вярваща.. После първите целувки с момчето на съседите, в горичката край вилата…

-12-

ЛАУРА

И колкото повече откриваше в паметта си такива спомени, толкова повече започваше да вярваш, че светът е свят на щастието и

любовта, на вечния живот на душата , знаела си го, но си го пренебрегвала и в крайна сметка забравила….

ЕВА

Струваше ми се, че тая нощ се подмладявам и се възвръщам към моминските си дни, ходех боса насам-натам, въодушевена , очарована…

ЛАУРА

И накрая си заспала, изморена от вълнение след този очистителен повик на душата, забравила Луи и вашия съвместен живот…

ЕВА

Нещо такова…

За пръв път, откакто бях дошла тук, започнах да проявявам интерес към хората от персонала на хотела и моите сънародниците ми се сториха ужасно досадни и скучни.Какво ли са злословили, като са ме гледали да седя сама на плажа?

ЛАУРА

Вероятно, че си надменна като съпруга си, отчуждена снобка, която си въобразява Бог знае какво.

ЕВА

Но ако биха могли да узнаят истината, жените щяха да ми завиждат.

ЛАУРА

-13-

Подозирам, че вече си била готова да се впуснеш в истинска авантюра, за да се спасиш от досадата, да отмъстиш на нахалния варварин, да го накараш да те види с други очи – неразумно желание, което често се превръща в клопка за нас, жените.

ЕВА

Може би…Не ми беше лесно да се приготвя за срещата…Когато излязох от хотела, той вече ме чакаше с моторницата си и….

ТРЕТА КАРТИНА

ТАСО

Водя ви да видите картините, не да ги купувате. В момента нямам за продан нито една.

ЕВА

Нито една? Може би са вече откупени? От кого?

ТАСО

Идва един художник от София…На него.

ЕВА

Но как така? Художник? Да не би той да ги представя за свои?

ТАСО

Това е комична история. После ще ви я разкажа. Тук ме наричат с малкото ми име – Тасо. Така и вие може да ме наричате, ако ви е угодно.

-14-

ЕВА

Тасо…Казвате, че сте били моряк.

Не сте ли женен?

ТАСО

Някога бях, на младини, но то беше отдавна…

/Тасо налива вода в спиртник за да прави кафе, а Ева се вторачва в първата картина и е смаяна. Тя присяда отмаляла на едно столче/

ЛАУРА

Това ли те интересуваше най-много – дали е бил женен. Не отиде ли заради картините? Или вече се разкайваше за прибързанато си желание да влезеш в бърлогата му.

ЕВА

Чувствам се виновна пред вас за моите съмнения…Сърцето ми се свива от болка пред израза на това човешко лице, мъченически

вторачено в пълната луна, чийто образ напомня някакъв палячо. Този безумец, сякаш отправя някакъв въпрос, на който няма отговор, може би иска да измоли спасение за себе си от палячото-луна…

ТАСО

Поласкан съм…Благодаря ви!…Никога не съм си мислил, че луната прилича на палячо, но сте права за безумеца…

ЕВА

Наистина гледам със страхопочитание вашите работи и се виждам малка и безполезна. Имате ли още творби? Искам всичко да видя.

-15-

ТАСО

Не. Всичко продадох още през март. Оня ги отнесе.

ЕВА

Вие му ги продавате и той ги излага от свое име? Не ги ли цените? Как да разбирам това?

ТАСО

Така се случи. Сега той е аз, пък аз съм това, което виждате.

ЕВА

И той е прочут и богат?… Вие сте продали себе си! Не мога да повярвам!

ТАСО

Той е… богат….така е… Казвате, че съм продал себе си. Не, аз му продадох дявола в себе си….

ЕВА

Вие сте продали гения си.

ТАСО

Геният, талантът, ако го имам, не може да се продаде. Просто ми хрумна да се пошегувам. Преди няколко години той летува със семейството си тук, видя моите работи и започна да ме ухажва.

Въртеше се като кученце край господаря си, който държи салам, просто подскачаше на задните си лапи. И ми се поиска да му предложа… Той това и чакаше…

ЕВА

-16-

И не съжалявате?

ТАСО

Защо? Получи се забавна история.

ЕВА

Извинявайте, но вие сте като дете, което се радва на жестоката си шега, човек без честолюбие, който си играе с висшите изяви на своя дух, присмехулник, обърнал гръб на самия себе си, или нещо друго, недостъпно за моя женски ум?

ЕВА /На Лаура/

Тогава изпитах мистичен страх пред същество, което не само не можех да разбера, но което ме възмущаваше и отблъскваше, като че гледах безумец.

ЛАУРА

Безумец, без бъдеще, въпреки таланта му…

Или просто е толкова необразован, далеч от всякаква цивилизованост, че не отдава никаква стойност на изкуството.

ЕВА

Нещо налудничево се криеше в тоя човек, чуждо за мене, парижанката.

ЛАУРА

Все пак не си забравила коя си и откъде идваш, въпреки че си попаднала в една варварска колиба с нейния странен обитател.

ТАСО

-17-

Скоро ще завали…Идва буря. Не ви ли радва това очакване, това приближаване на оргията, след която всичко живо започва да пирува…Ето, заповядайте…

/Сипва кафето и го поднася към дамата, в това време се чува гръм/ Започва се…

/потрива ръце от удоволствие, плисва дъжд,/

ЕВА

Предполагам, че тази буря ви напомня за премеждията в морето, когато сте бил моряк и сте кръстосвал световните океани?

ТАСО

Да…Доста…, но не ми се говори за това…Може ли една от вашите цигари?

ЕВА

Заповядайте… /отваря табакерата и му я подава/ Нямате ли поне някакви скици?

ТАСО

Други доказателства нямам…Всеки ден не рисувам…Понякога с месеци…И не мислете, че се правя на интересен.Безразлично ми е…

ЛАУРА /На Ева/

Не си ли помисли поне за миг, че може би той въобще не е художник и тази история с купувача на неговите картини, който се

представя за голям творец в снобските кръгове на София, е просто една измислица, един впечатляващ трик?

ЕВА /На Лаура/

-18-

Глупости! Твоята мнителност понякога надминава моята неврастения… Чувствах, че ме наблюдава дори когато не ме гледаше. Стоеше до прозореца, пушеше и гледаше как вали…

ТАСО

Но ето че бурята отминава… Не се досетих да покрия моторницата, дъждът сигурно я е напълнил. Трябва да изгреба водата… Ей сега се връщам… /излиза/

ЕВА /на Лаура/- Гледах как изгребва водата от моторницата. По едно време запали мотора, вероятно да го провери…Вадичка

шуртеше край колибата и се губеше в пясъка. На места морето беше придобило теменужения цвят на измитото небе. Стана ми тъжно за

моя свят, за Луи, за самата мене и ми се поиска по-скоро да се махна оттук.

ЛАУРА

Почувствала си се пренебрегната и излишна, тъй като не е започнал да те ухажва, както всеки друг би сторил на неговото място. Женското ти самолюбие се е разбунтувало и картините, на които

преди малко си се възхищавала вече са ти изглеждали враждебни и дори малко плашещи…

ЕВА

Както винаги проницателна…/усмихва се горчиво/На всичкото отгоре се появи и една млада жена, която явно искаше да влезе в колибата, но той бързо я отпрати.

ЛАУРА

-19-

Поне за миг не те ли жегна ревност и завист за тихото щастие на тоя човек, не се ли почувства излишна и чужда в този негов свят?!

ТАСО

/влиза/

Извинете, че ви оставих за малко сама, но предполагам, че скоро ще ме накарате да ви върна при вашите приятели в градчето…

Жената на горския донесе тая питка…Още е топла. Искате ли да я опитате?

ЕВА

Благодаря! С моето появяване тук да не обърках нещо?

ТАСО

Надрасках и някакъв пейзаж и тя ми се отблагодарява… Вкусна е, нали?

/И той си отчупва от питката и отива към прозореца/

ЕВА

Вашите картини ме очароваха, но както казахте време е да се прибирам в хотела.

ЛАУРА

Очаквала си, че той ще те задържи, ще те помоли да останеш?

ТАСО

/гледа през прозореца/

Там има пасаж дребна риба. Вижте чайките как се трупат. След бурята всичко се е раздвижило…Дъждът е открил нова храна…

-20-

ЕВА

Все пак съм любопитна: защо ми изпратихте онази рисунка?

ТАСО

Аз съм суеверен, госпожо, вярвам в сънища и духове. … Сънувах, че лежа в моята колиба, а из нея се настаняват чудовища… Сигурно съм стенел в съня си от безсилие. Вие се надвесихте над мене и чудовищата се разбягаха. Казахте ми нещо, но не си спомням какво.. Както става насън , запомнил съм само чувството на облекчение… Тогава нарисувах образа ви , както го видях в съня си.

ЕВА /На Лаура/

Самовнушението, че съм свързана с него по мистериозен начин, и всичко, което изживях през тия дни, ме отнасяше извън света, който виждаха очите ми.

ЛАУРА

Или просто женския ти усет е подсказвал, че този човек е изтерзан, унищожил себе си…Гледала си го със страх, но същевременно си се радвала, тъй като ти си “спасителката” в неговия кошмарен сън.

ЕВА /На Тасо/

Защо ми разказахте всичко това, какво очаквате от мене?

ТАСО

Просто така, да разберете защо ви нарисувах.

ЕВА

-21-

Сънували сте кошмар. С всекиго се случва. Измъчвате се , задето сте продали вашите картини. Сам сте се осъдили на неизвестност и сега съжалявате.

ТАСО

Съжалявал съм някога, сега ми е безразлично и е късно.

ЕВА

Никога не е късно! Защо сте се примирил? Какво ви пречи да разобличите лъжата?

ТАСО

Това е невъзможно. Безчестно би било от моя страна, щом веднъж съм дал съгласието си.…Това, че съм продал картините си, не е най главното. Продал съм проклятието си…/ха-ха/ Вие забравете моя сън. Кошмар, както се изразихте, нищо повече…

/Тасо излиза. Отново сме само с Ева и Лаура./

ЛАУРА

Изглежда не му е била чужда бързата променливост на чувствата, както и характерното за децата желание да си живее в своя измислен свят, нехаещо за оценките на възрастните.

ЕВА

Откара ме с моторницата до брега. Подадох му ръка, той я пое и аз стиснах неговата приятелски, повече от приятелски…Когато се

отдалечих от брега, поисках да се върна, да му кажа няколко сърдечни думи, но беше вече късно. В стаята на хотела бавно събух

-22-

сандалите с насъбралия се пясък, отпуснах ръце и се взрях отново в рисунката, която ми беше направил Тасо…

ЛАУРА

Тогава, вероятно, много ясно си осъзнала разликата между нарисуваната Ева и себе си!

ЕВА
Да… И щом мислено съпоставих образа на Тасо с моя понадебелял , благодушен Луи, отдал педантично живота си на археологията, почувствах се оскърбена.

Луи изглеждаше като олицетворение на нашия съвместен живот , изпълнен с еснафска пълнота и безнадеждност…

ЛАУРА

Не разбирам твоето ожесточение спрямо себе си и Луи. Каква друга може да бъде целта на един туземец, освен да се люби с хубава и

изискана чужденка, която също понякога мечтае за мимолетна връзка с такива екзотични екземпляри като този Тасо. Единственото реално нещо в нашия живот е наслада или отегчение. Всяка налудничава вяра в някакъв свръхреален свят, от който той създава своите картини, е просто една илюзия.

/Влиза Тасо./

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

ТАСО

Вие, струва ми се, останахте с впечатление, че съм сантиментален човек, който сънува чудовища и чака някой да го спаси от тях.

-23-

ЕВА

Не, но страдате, понеже сами сте се осъдили на такъв живот.

ТАСО

Искате да кажете, че моят живот е лош?…Аз не рисувам за хляб, нито от корист, а още по-малко за слава. Може да съм мъртъв за

другите, но тъкмо за това моите картини са само мои, не следват никакви моди и влияния…

ЕВА

Отказвате се от славата…

ТАСО

Славата, това е лъжливо виждане за моята личност.

ЕВА

Вие казахте, че сте били женен. Нямахте ли деца?

ТАСО

Имам едно момче…Не съм го виждал отдавна, сега то е млад човек, знам къде работи и е добре… Майка му не ми го даваше въпреки решението на съда да го вземам веднъж в месеца за няколко дни. Един ден , когато беше шестгодишен, го изведох на лов, ей по тия хълмове край града. Там расте суха, белезникава остра трева.

Обущата му се плъзгаха, то падаше и плачеше. Като всяко дете си представяше природата, каквато е в книжките. Мравките добри и

много трудолюбиви, земята като пода в стаята, морето голямо и синьо нещо, из него плуват рибки и параходи… В един ден неговите представи се срутиха. Морето разруши пясъчните му постройки,

-24-

една вълна го блъсна и го събори, когато по обед го заведох да се изкъпем. То се разплака, нарече морето лошо и не смееше вече да стои край водата. После, когато видя как мравките бяха оглозгали един ранен пъдпъдък, намрази и тях. Намрази и ловното ми куче, и

мене… При всеки изстрел изпадаше в ужас. Молеше ме: „Да се приберем вкъщи , татко!“ Вечерта ни връхлетя дъжд и буря. Прислонихме се в една напусната кошара и там то заспа в ръцете ми, изтощено от умора и плач, изтерзано, отчаяно от тоя свят… Когато бурята отмина, беше вече нощ. Морето се успокои, разкъсани облаци се влачеха по небето…Детето спеше, аз го взех на ръце и го носих така до града, любувах му се и си мислех: „Ето малкия Херкулес днес извърши първия си подвиг“…. Майка му се

омъжи повторно…А синът ми отдавна не проявява интерес към моя милост… Оставих ги да си живеят на спокойствие…

ЕВА

Не сте ли всъщност един голям егоист?

ТАСО

Сигурно. Такива като мене не са много приятни… / сипва още бяло вино/

ЕВА

В тази папка сигурно има други ваши рисунки. Защо не искате да ми ги покажете?

ТАСО

Те няма да ви харесат….Вашите от групата сигурно ще се безпокоят да не съм ви отвлякъл. Не държите ли за мнението им?

-25-

ЕВА

Безразлично ми е.

/Той излиза за още вино./

/смяна на осветлението – Ева се обръща към Лаура/

ЕВА – Защо не му казах колко ме развълнува, каква сладка мъка изживях през тия дни?

ЛАУРА

Може би си загубила способността да бъдеш искрена или се страхувала от душевния лабиринт, в който не си искала да попаднеш?

ЕВА

Или цинизмът и съмнението, отрано отровили душата и ума ми, бяха причина за това? О, защо нашата гордост е толкова фалшива, толкова сляпа?

ЛАУРА

Повече си разчитала на тялото си, както обикновено, отколкото на някаква душевна интимност. Искала си да пренебрегнеш душевната

му сложност, да го смъкнеш от пиедестала на неговата непристъпност и после да му обърнеш гръб.

/Отново влиза Тасо./

ЕВА

Бих искала да ме нарисувате, каквато ме виждате сега.

ТАСО

-26-

Може да ви нарисувам, обаче няма да ви хареса.

ЕВА

Но ще бъда истинската, нали?

ТАСО

Кой знае, може би…

ЕВА

Папката ви е пълна с рисунки. Няма ли да ми ги покажете?

ТАСО

Те са други….Не са за показване.

ЕВА

Защо така се дърпате? Аз мога да ви помогна…Така ли ще се криете вечно в тази колиба. Със съпругът ми може да организираме една ваша изложба в Париж. Ще наемем галерия, познаваме достатъчно

журналисти, художници…Нарисувайте още картини, останалото оставете на нас. Съгласен ли сте?….

ТАСО

Моят живот е тук, а има и друг метафизичен свят, който витае наоколо…

ЛАУРА

Какво си представяше: как откриваш изложбата и при теб започват да идват репортери, искат интервюта. Телевизията, радиото, вестниците разнасят славата на художника и неговата откривателка.Сензацията гърми по целия свят…А после?… После

-27-

той се издига, става желан в снобските кръгове, ухажван от хубави и по-млади жени, забравя за теб и твоята спасителна мисия…

ЕВА

Не ми помагаш…Ставаш язвителна…

ЛАУРА

Той е горд, ядосал се е, че ти се е доверил, той е същински дивак, сврял се в своята колиба.

ЕВА

Какво ви спира да приемете моето предложение?

ТАСО

Морето поглъща дребнавото, ежедневното… удавя го във вечното, в Нищото… Тук чувам гласовете на много племена и народи, живели в тая страна, и усещам тяхната кръв и моята. Понякога в морето се показва един кръстоносец от похода на Фридрих Барбароса и ние двамата водим дълги разговори. Да, особено в лунен здрач….

ЕВА

Нима вярвате в призраци? Не се ли шегувате?

ТАСО

Тук се е удавил през кръстоносния поход. Той е рицар с броня и е много горделив. Напоследък често ме вика при себе си.

ЕВА

И за какво си говорите?

-28-

ТАСО

За духовете, които витаят наоколо, и за много тайни, скрити от обикновените човешки очи. Той е много самотен….

ЕВА

Защо не ми говорите сериозно?

ТАСО

Моето кръщелно име е Атанас, оттам Тасо, съкратено… А на италиански аз съм язовец. Знаете ли какво прави това животно,

когато кучетата го нападнат в неговата язовина? Издига стена между кучетата и себе си… Надявам се поне виното да ви допада….За ваше здраве!… /пият/… /Той поставя ново платно на статива, после отива при нея, оправя една къдрица, тя му хваща ръката и се погалва с нея, целуват се….

/Затъмнение/

ПЕТА КАРТИНА

/Ева и Лаура/

ЕВА

Потъвах в сладостна бездна и накрая се разплаках. В моя плач се криеше съзнанието, че му се отдадох като лека жена. Държеше се, както би се държал с всяка друга на мое място – шеговит и недостъпен. Започнах да го разпитвам подробно за миналото му,

дано вникна в душевните му тайни, в чудачеството му, исках задушевност, исках да бъде истински влюбен в мене. Глезех се като момиче да изглеждам мила, забавна бъбрица, за да скрия моето

-29-

поражение… Нито веднъж не ме попита за Луи, за моя живот в Париж, за сънародниците ми, сякаш не съществуваше нищо подобно… Когато трябваше да ме отведе с моторницата, той ми

посочи пътеката зад колибата по която можело да се дойде, като се ориентирам по брега….

ЛАУРА

Нима не беше оскърбително за прекрасната Ева да се отдаде на този чавек, както се е отдавала на другите любовници, без дълбоки чуства и преклонение пред таланта му.

ЕВА

Престани!

ЛАУРА

Надявам се, че си постъпила разумно и не си извървяла този път край брега?…Лятната авантюра би придобила сладникавия привкус на сълзлива мелодрама….

ЕВА

Точно така…Прибрах се и се хвърлих в леглото по очи. Гордостта ми се бунтуваше, бях се унижила с глупавото си поведение.

ЛАУРА

И какво искаше – истинска любов с искрени чувства? Нали бягаше от нея и от неговия свят, от тая проклета рисунка, защото я смяташ

самоизмама и примамка. Тогава защо искаше да се влюби в тебе? Заради нараненото ти самолюбие ли?

ЕВА

-30-

Може би…Аз се смятах за рационално мислеща, боях се от всяко дълбоко човешко чувство заради спокойствието си, а то ми предлага скука и отегчение. Аз съм никаквица. Ако бягах от неговия свят, бягах и от своя, този свят, който ме караше да притискам

рисунката до гърдите си като нещо най-скъпо и ми показваше живота в друга светлина. Казвах си: “Ти си сянка, подобие на човек. Хвърли се от терасата на тротоара. Какво очакваш от бъдещето? Ще

се върнеш с Луи в Париж и пак всекидневните дребни, втръсналите до смърт забавления – кино, ресторант и пред телевизора…докато един ден те изнесат грозна и мъртва….”

/Къса рисунката, която държи в ръцете си, после ги събира и наставя парчетата, като ги слага в леглото…/

Искаше ми се да полетя към неговата колиба, да му отдам цялата си нежност и да го моля да ми прости моето самолюбие… Мислено се

пренесох в колибата, галех буйната му коса, коравото мъжествено лице. Чувствах душата му и му поднасях моята, истински моята,

която беше нарисувал на този картон, припомнях си неговите слова за морето, за делничното и призрака-рицар…

ЛАУРА

И….полетя…към колибата на туземеца….Взимаш ли хапчетата, които ти дадох последния път?

ЕВА

Не можех да забравя и папката с рисунките. Защо ги криеше и не искаше да ми ги покаже? Подозирах, че в тая черна папка е скрита тайната му… О,как ме стопляше това дълбоко и пълно чувство на

-31-

обич и състрадание, съзнанието, че съм се освободила от всички условности, сякаш бях излязла от някакъв затвор…. Знаех, че утре

нищо не ще ме спре да отида при него по пътеката, която беше ми посочил…

ШЕСТА КАРТИНА

Когато влязох в колибата него го нямаше, приближих към статива. На платното беше нарисувана бягаща гола жена, в дъното изгряваше огромно, ярко слънце…Тя бягаше, обърнала гръб на преследващата я светлина…

ЛАУРА

Нали това си искала: да те нарисува, без да те идеализира…Бягаща…

ЕВА

Но аз се върнах! Извървях целия този трънлив път в августовската жега и се опитвах да отгатна неговите мисли.

ЛАУРА

С усета на влюбена жена си долавяла мрака в загадъчната му душа, скрита, неизказана пред никого…

/След това намира папката с рисунките, развързва шнура и разглежда поразена рисунките/

ЕВА – В тази черна папка бе събрана една човешка душа с нейното отчаяние, безнадежности, страстно жадувана вяра в друго, ново

бъдеще.. Всяка рисунка действаше като удар, напомняше ми нещо, което не съм съзнавала и над което трябваше да размисля. Никога

-32-

не бях изживявала такова тревожно настръхнало състояние, отнесена отвъд всички мои представи.

ЛАУРА

И колкото повече си ги разглеждала, толкова по уверено се е затвърдявало впечатлението, че от тях лъха смъртна опасност за техния създател?

ЕВА

А когато видях и неговите автопортрети, стори ми се, че разбрах къде го беше отвел геният. Художествената мощ беше отчуждила и затворила в пълен индивидуализъм този човек, бе издигнала стена между него и света на другите, както язовецът издига стена между кучетата и себе си…

ТАСО /влиза/

Не е прилично да се надниква в чуждите тайни…

/събира рисунките в папката/

ЕВА

Вие сте безумец!

ТАСО

Искахте да разберете що за човек съм и аз ви дадох възможност да надникнете в тях. Е, разбрахте ли?… И все пак аз съм безумец, а вие бяхте моята последна мечта…Сигурно се питате кой е истинския свят – тоя в нас , или това вън. Изкуството свързва двата свята, това е в същността му, необходимост за човека да намери някаква връзка и хармония , да се успокои вътрешно. Насладата идва от сливането им…

-33-

ЕВА

Тук няма наслада…От вашите рисунки… лъха смърт.

ТАСО

Смърт за ония, които си отиват… Аз пътувах много, видях днешния свят, узнах много и много мислех. Накрая се заселих тук да се спасявам с безкрайността на морето и ежедневната делничност. Но

тези две неща се изключват взаимно…/ха-ха/ Ние , българите, никога не сме вярвали в духа, ние му обръщаме гръб, макар че

много ни се иска да повярваме в него… /Той сяда на леглото до нея и я прегръща/ Защо така силно ме привличат вашите цивилизовани очи? В тяхната глъбина виждам завършек, който ми е познат, близък и скъп. Но в тях липсва душевна хармония, което не ви позволява да се уедините в душата си, да повярвате в нейната божественост и да я уважавате…

ЕВА

//Тя се отдръпва от него/

Вие се подигравате с мене. Вие ме презирате.

ТАСО

Рисунките ви казаха достатъчно, ако сте ги разбрали.

ЕВА

Защо ми изпратихте оная рисунка, какво целяхте?

ТАСО

Исках да се уверя дали ще се намери макар и една единствена жена от вашето общество, която да повярва в истинността на

-34-

душевната си същност така, както я виждам аз. За мене това щеше да бъде голямо утешение…

ЕВА

И после?

ТАСО

После ми трябваше още една илюзия, надежда за изцеление… И все пак аз ви обичах, макар и само два дни, колкото ме обичахте и

вие, преди да ми се отдадете. Обичах ви чрез моето нещастие. Дори да не бях продал картините си, пак щях да стигна дотук… Сега трябва да се разделим, преди вашата ненавист отново да се превърне в жалост и състрадание към мене. Тогава ще съжалявате…

/Затъмнение./

ЕПИЛОГ

/Ева и Лаура/

ЕВА

Жив човек ли беше той или привидение, смутило моя живот, горестна мечта, извън действителността? Имало ли е у мене нещо

по-добро, нещо божествено, освен онова, което възбужда моите страсти, моята неудовлетвореност и ме измъчва непрестанно? Не е

ли само страх, съмнения, безпомощност и отчаяние? Проклет разсъдък, наистина ли си мой или си внушения от чужди мисли, съображения и предупреждения, истински затвор, в който съм

-35-

заключена? От тебе бледнее светът, изглежда като химера моята душа, онова, в което бях повярвала само два дни… То се разми като

мираж, посърна душевната ми пролет, затъмни всичко, що бе кипнало в мене, занемя, превърна се в лъжа и аз пак се озовах там, където съм била…

ЛАУРА

Да… Ти си тук,в тази елитна парижка клиника, която аз ти осигурих, но скоро отново ще се прибереш в апартамента на улица Дебозар, в който живееш с Луи вече двадесет години. Само през един номер там е живял Оноре дьо Балзак, на номер десет – Проспер Мериме, малко по надолу – Ги дьо Мопасан, а на номер тридесет е умрял Оскар Уайлд, но какво от това! Има ли значение , че на същата улица живее някоя си Ева Моран? За твоя гениален художник – едва ли…Той добре го е казал – „два дни беше влюбена в мен, преди да ми се отдадеш“. Два дни…., а през останалите 363 дни – кой те очаква, с кого ще съзерцаваш безкрайното синьо небе? Вероятно с твоя верен Луи и може би с мен – опустошената и самотна Лаура, готова винаги да се вслуша в терзанията на опустошената и самотна Ева…

ЕВА

Продължавам да се питам: какъв смисъл влагаше той в своя сън? Разбира се – жажда за любов, женска топлота, нежност, милосърдие…, но не от проста селянка като жената на горския, а от

мене , парижанката…Неговите картини са се забили в съзнанието ми и не ме оставят на мира…

ЛАУРА

-36-

А защо просто не си признаеш, че си една негодница, която го е пожелала само като мъж и никакви оправдания не са нужни. Тогава

може би ще освободиш ума си от тоя фатален човек, вселил се като чуждо тяло в теб. Просто си кажи, че това беше една лятна авантюра и всичко свършва с това. Защо трябва да си измъчваш ума? Щом си го пожелала и си го имала, защо е необходимо да се

вълнуваш от някакъв нереален свят – нека си стои в него, а ти – в твоя.

ЕВА

В тази проклета нощ ти разрушаваш довчерашната, живяла само два дни Ева, наричай я глупава романтичка, сълзлива истеричка или пропаднала жена, но Ева от онази рисунка, която накъсах на малки парчета…

ЛАУРА

Светът, който аз познавам по-добре от теб, ме погуби като морално същество. След като завършихме заедно колежа, ти се омъжи сполучливо, а аз, както знаеш трябваше сама да се справям с живота. Светът не прощава на такива като мен. В него нашият живот и животът на милиони същества е равен на нула… Привидният свят на сетивата е единствено възможен климат за човека… Или нашите сетива са неморални и лъжливи? Те, които ни поднасят илюзията за красотата и доброто?… Боже, каква самота! Няма сливане със света, напразно се надяваш.

Дяволът напира и си иска своето. Той е безотговорен и ти шепне: „Обърни им гръб и потъни в мене, ако искаш да бъдеш ти. Чрез мене ще ги накараш да коленичат в нозете ти, чрез мене ще се

-37-

освободиш от терзанията си, от моралното си безсилие… Чрез мене ще станеш пак дете, което играе страшната си , неотразима игра. Ти

никога не си принадлежала истински нито на своята държава и народ, нито на някакъв кръг от приятели, роднини, дори на

семейството си. Тъкмо тия връзки са те отегчавали и са предизвикали твоя стремеж към уединение…“

/Лаура взима догарящата цигара от ръката на Ева и я загасва в пепелника, сяда до нея и оправя една къдрица, както майка би си погрижила за дъщеря си./

Покой, покой и тишина… Остави света на мира, остави оня художник зад прага на парижкия си апартамент! Забрави погледа, който те сподиряше, когато минаваше по пътеката за плажа на

южното българско слънце, забрави тези два дни, прогони дяволите да не вървят по петите ти…И се отпусни в обятията ми…

ЕВА

“Тишината, морето и спокойствието…не само не ме успокояваха

ЛАУРА

…, но тъкмо напротив, с всеки изминат ден ми досаждаха и ме изморяваха…Докато пушех в леглото, поисках да подредя

впечатленията си от тая страна, ала се отегчих…Тая страна не ме интересуваше, докато не се появи той…”

/Двете са слели в едно, когато се появява пак Той – Тасо./

КРАЙ – 2023

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

по романа на Антон Дончев
драматизация – Бойко Илиев

Действащи лица:

ВЕНЕЦИАНЕЦА
ЕЛИЦА
МАНОЛ
КАРАИБРАХИМ
ГЮЛФИЕ
СЮЛЕЙМАН АГА
МОМЧИЛ
СЕВДА
МИРЧО
ДЯДО ГАЛУШКО
БАБА СРЕБРА

/1668 г. Момчилово. Останки от срутена черква. Влизат всички актьори./
ПРОЛОГ
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Казвам се Слав. По-преди се казвах Абдулах, но ме наричаха Венецианеца.
Още по-преди бях граф и носех името на прочут френски род.
/обръща се към Манол/ Благодаря на Манол, че ме научи какво е човешки
живот.
/обръща се към Елица/ Благодаря на Елица, защото без нея никога не бих
познал любовта.
/обръща се към баба Сребра/ Благодаря на баба Сребра, че ме научи да
обичам песните и ми помогна да различавам отровните бурени от целебните
билки и лошите хора от добрите хора.
Благодаря на Шарл, че ме научи да се бия с шпага… /разменя няколко удара
с Караибрахим./
Благодаря на оня неизвестен гребец, който ме научи да говоря на български
език. Турски научих във Франция, преди да тръгнем да освобождаваме
Кандия, за да науча от турците за живота в султанските хареми.
Благодаря, че съм живял и че още живея.
Имах богатства и ги загубих. Мога да си ги възвърна, но не искам. Срещнах
големи хора, и те умряха. Бих дал живота си, колкото ми е останал, за да
отворят за миг очите си…
/Сяда и пише житието си./
Ето, аз гледам ръката си, която пише тия думи…Някога ръката ми беше млада,
кожата – гладка, пръстите – прави, ноктите – розови… Когато твоята ръка,
човече, разтвори тези листи, моята ръка ще се стопи в земята, костите и ще
станат кафяви като пръчки, каквито са сега навярно костите на Маноловата
ръка, на Момчиловата….ръката на Елица…

Сигурно ще умра в постелята си, защото сто пъти срещах смъртта по
крепостните стени, по кораби, по планини и гори и тя винаги се е
разминавала с мене.
Тогава защо се моря да бдя нощем над вощеницата и да викам призраци, а
не грея денем старческото си тяло на слънцето? Защо не взема да препиша
Еклисиаста на Соломона и да се подпиша под него? Суета на суетите, всичко е
суета.
Всяка сутрин, преди да стана от постелята си, и всяка вечер , преди да заспя,
викам със затворени очи имената на скъпите ми хора. Най-напред викам
мъртвите, после викам живите. ..Все по-неуверен ставам дали някой от
живите не бива да отиде при мъртвите. И като не знам дали живите не са
вече мъртви, викам мъртвите, все едно че са живи…Елица, баба Сребра,
Манол, Момчил, дядо Галушко, Горан… , поп Алигорко…
Те идват из топлия мрак под клепките ми и лицата им се надвесват над
мене… /Актьорите го правят./ Рядко говора с тях. По- често само ги извиквам
и ги оставям да потънат обратно. Стига ми. Никога не съм сам…
Сега съм склонен да мисля, че целта на живота ми е била да напиша тоя
летопис за величието и падението на долината Елинденя. Време е вече
хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що става
наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на
други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци…

ПЪРВА КАРТИНА
ДЯДО ГАЛУШКО
Ти познаваш ли човека, който дойде преди три дни във воденицата? Яде мед
и си отиде.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Познавам го. Караибрахим се казва. Аз съм негов преводач. Да му нося ли
много здраве?
ДЯДО ГАЛУШКО

Недей… А ти откъде си, чужденецо? Не приличаш на турчин.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Французин съм, но ми викат Венецианеца, защото бях в един венециански
корпус. Плениха ме при битката в Кандия…Откак приех исляма, наричат ме
Абдулах.
БАБА СРЕБРА
Проклет да си.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Караибрахим е изпратен тук с тази мисия – да въведе хората от Илинденя в
правата вяра. Познавал този район…
ДЯДО ГАЛУШКО
Ти виждал ли си еничари?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Виждал съм.
ДЯДО ГАЛУШКО
Вярно ли е,че са свирепи?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Наричат ги бесните кучета на султанското величие. И наистина са като кучета,
болни от бяс, защото никой друг така не се нахвърля да разкъсва
себеподобните си, както еничарите.
ДЯДО ГАЛУШКО
Аз имам син еничарин…./Той влиза във воденицата/
/Баба Сребра го гледа с неприкрита омраза./
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Ти ме прокле, но не знаеш какво е ставало и какво има да става…
/Влиза Галушко с паничка мед и купа вино/

ДЯДО ГАЛУШКО
Дръж, чужденецо. Снощи ме нямаше тук да те гостя…./подава ги/ Ей
там…Има един съборен град, целият от бели камъни. Преди много време там
живели хората от планината. Виждал съм боговете им, изписани на плочи. Те
имали кози крака… /почва тихичко да се смее/ Виждаш ли тия коруби? Знаеш
ли колко вода е изтекла? Тече, тече… Виждаш ли тия ръце? Знаеш ли колко
зърно е минало през тях? Хубави, едри зърна. А камъните ги стриха на
брашно.. . Ръжта я ядоха хората, а овеса го ядяха и магаретата…Тече,
тече…тече…тече…Всичко тече и минава – и облаците, и водата, и гората, и
дори камъните.
БАБА СРЕБРА
Всеки камък тежи на мястото си. Ти виждал ли си, дядо, пресадено на друго
място дърво да даде плод? Където падне семето на дървото, там трябва да
пусне корен и там да даде плод…Какъв е тоя човек, та го утешаваш?
Изкъртено дърво, преместен камък. Какво чакаме от него?
ДЯДО ГАЛУШКО
Добро… Всичко е според гърба на човека. Всеки се товари според силата си.
Ако се е превил, значи Бог е направил гърба му мек.
БАБА СРЕБРА
Ти ще простиш всекиму, дядо. По-добре да се счупи, отколкото да се превие.
ДЯДО ГАЛУШКО
Трябва да има хора. И доброто , и злото, и Бог е в хората. Ако няма хора, Бог
няма къде да живее. Той живее и в тревите, и в животните, ала в човека
добива своя образ.
БАБА СРЕБРА
Ала в човека живее и дяволът.
ДЯДО ГАЛУШКО
И дяволът е в Бога. Нима ти си мислиш , бабо, че ако Бог иска, няма да смачка
някакъв си дявол? За Бога дяволът е не повече от бълхата за кучето. Скача,

скача, ала щракнат зъбите – и я няма….Яж…., че слънцето е спряло в средата
на меда и скоро ще го разтопи…
ВЕНЕЦИАНЕЦА
/яде/ Бабо, ако бях умрял, сега нямаше да ям слънце и да пия малиново вино.
БАБА СРЕБРА
Ръката му е добра и богата с черти, а е дошъл да върти зло. Ако ние не ги
избием, те ще избият хората в планината.
ДЯДО ГАЛУШКО
Бабо, хората в тая планина са като един човек. И той е безсмъртен. Двамина
умират, двамина издържат, ала то е, все едно, че големият човек се е посякъл
с брадва и кутрето му гноясва, а палецът му оздравява. Така е направено, че
той винаги остава жив. Страшно е това, което идва, ала не е чак толкова
страшно. И не е чак толкова важно. Планината не умира.
/Влиза Елица и след нея Момчил./
ЕЛИЦА
Прости, чужденецо, че не те посрещнахме, както поддобава. Агнето не беше
за ядене, а оброк, хлябът не стигна за много гости. Прости. /покланя се/
/Венецианецът се изправя, а зад него Момчил./
МОМЧИЛ
Има ли по вас такива жени, чужденецо?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Нашите жени са други…Не, такива няма.
МОМЧИЛ
Елице, връщам се горе при овцете. Набери китка здравец, дай ми я. Да я
натопя в зелено блюдо, в студена вода, да я сложа до вратата си. Като
излизам и като се връщам, да ми замирише на здравец, на момина душа.

ЕЛИЦА
Моята китка, Момчиле, вече е дадена.
МОМЧИЛ
Тогава ми дай стомна вода да се напия и да си тръгна…
ЕЛИЦА
Ти сам знаеш къде е водата. /Тя тръгва../
МОМЧИЛ
Почакай ме да прибера нещо…
/Момчил излиза, но се връща – сдържан, но пребледнял./
МОМЧИЛ
Два пътя има до Сюлейман-аговите конаци. Единият е прав, къс и лесен.
Оттук ще слезеш до нашето село Подвис; оттам все край реката ще минеш
през Заград и ще стигнеш Просойна. Конаците са над селото. По тоя път не
мога да те изпроводя, а и не те съветвам да минаваш. Вашите стоят само в
Просойна, по-нагоре не са посмели да отидат. Другият път обикаля горе по
билото. Ти си минал по него, но са те водели. Ако поискаш, ще те придружа
до превала с кръстовете, от който се вижда Просойна.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Защо ще си губиш деня с мене?
МОМЧИЛ
А какво ще го правя тоя ден? А ти си гост. Гост на баща ми…Няма да питам
какво си казахте…., но, ако има нещо, което трябва да знам и аз…
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Сюлейман-ага каза, че не може да застане на пътя на Аллаха…

ВТОРА КАРТИНА
/В конака./

СЮЛЕЙМАН – АГА /пие кафе/
Какво искаш? Кафе или шербет? Или нещо сладко?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Викал си ме, ага.
СЮЛЕЙМАН
/смее се/ Не се пита така, Венецианецо, а се чака, сърба се, мляска се, докато
ей так, между другото, се каже и важното, за което са се събрали хората.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Каква полза?
СЮЛЕЙМАН
Така е, каква полза? Седни…Трябва да ти кажа, че за да постигне истинската
мъдрост, човек трябва да се научи да седи с кръстосани крака. Мъдреци са
измислили тоя седеж.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Далеч съм от мъдростта, ага.
СЮЛЕЙМАН
Далеч си , вярно, ала я дириш. Много си млад. Като поостарееш, може и да
научиш нещо. По правилен път вървиш.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
А ти мъдър ли си, ага, та можеш да ми кажеш, че пътят ми е правилният?
СЮЛЕЙМАН
Аз не съм мъдър, ала е имало други мъдри хора преди мене….Ще те помоля
утре да отидеш горе, на една мандра, и да кажеш две думи на един овчар.
Манол кехая. Ще му кажеш само: “Сюлейман ага не може да застане на пътя
на Аллаха.”
ВЕНИЦИАНЕЦА
Защо избираш мене, ага?

СЮЛЕЙМАН
Само ти от новодошлите говориш български. А свой човек не искам да пратя –
дошло е време разделно и сега всеки ще бъде или от едната, или от другата
страна.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
А пък аз съм по средата, така ли?
СЮЛЕЙМАН
Още си никъде.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Слушай сега аз да ти кажа защо ме пращаш. Да кажа на Караибрахим. Да
разбере, че се дърпаш настрана.
СЮЛЕЙМАН
Защо изговаряш това, което мислим и двамата?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Да е ясно.
СЮЛЕЙМАН
Кое е ясно? Дори и синът на вашия Бог, Исус Христос, говорил с притчи. Ето ги
на хората от Запада. Всичко да е ясно. Животът ли е ясен? Или смъртта?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Може да забравя да кажа на Караибрахим.
СЮЛЕЙМАН
Ще му кажеш.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Така е…. А защо ти не станеш и отидеш да му кажеш? Защо трябват на
мъдреца тия извъртания и заобикалки?
СЮЛЕЙМАН

Защо ли? Грее месечина и съм на кеф. Затова ще ти кажа. Защото
Караибрахим не е като тебе и мене.
Защото той мисли, че може да оправи света. Той и другите като него. Като кон
с наочници е, знае азбуката до третата буква. Не иска да знае, че тук са
Родопите, а не Анадола.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Ти съдиш Караибрахим, че искал да оправи света. А не си ли дал целия сси
живот да оправиш една долина? Защо не оставиш развратниците да
разврращават, разбойниците да грабят, реките да отвлекат мостовете? Не е
ли това работа на Аллаха?
/Агата става и ходи нервно./
СЮЛЕЙМАН
Загаси светилника. Влизат много гадини…Трябва да се оправя това, което
може да се оправи. Овчарят пасе стадото си, орачът оре нивата си, агата
гледа бейлика си. На мене ми беше дадена тая долина, аз нея оправих.
Колкото можах. И трябва да ти кажа – не с лошо…
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Тая долина е в една планина, а планината е в една империя. И е дошъл денят,
в който империята се сеща за долината. Тъй както говориш, ти мислиш като
цар.
СЮЛЕЙМАН
А заща да не съм цар, макар и на една долина?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Защото си пратеник на империята. Защото, ако беше цар на тия хора, щеше
да си избран от тях и щеше да посрещнеш Караибрахим горе на превала с
пушка в ръце и да го върнеш назад. Така е, Сюлейман ага, и ми прости за
горчивите думи…Ти ми каза, че съм никъде. Сега и ти си никъде. Какъв хабер
пращаш на българите – че ги изоставяш. Така е. Нямаше да е такка, ако беше
техен човекк. Тук е имало ред, ала той е бил твоят ред.

СЮЛЕЙМАН
Хората слушаха и се подчинняваха, доволни бяха…
ВЕНЕЦИАНЕЦА
И сега двама с тебе ще стоим настрана, Сюлейман ага, и ще гледаме как
колят и бесят.
СЮЛЕЙМАН
Не ме е яд за обесените и закланите. Да мрат. Какви хора измряха! Какви
хора са измрели! Та тия ли няма да умрат? И аз ще умра. Мъчно ми е за
реда. Каквото има да става, да стане по закона.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
То става по закона, Сюлейман ага, ама не твоя и не по моя. Ти сам каза какво
става из империята на султана.
СЮЛЕЙМАН
Зная! Зная! Ала зная и това, че Караибрахим няма да помогне. Прав си ти, че
и аз съм никъде. И най-лошото е, дето излезе, че винаги съм бил никъде.
Стар съм, уморен съм. Ще си отида. Ако бях по-млад – не зная какво щях да
направя.. Ала слушай ме ти, Веницианецо, с чалма на главата . Ти ми надума,
аз само едно ще ти кажа. Дошло е време разделно – един отляво, друг
отдясно. Няма никой да остане по средата или никъде. И помни – и ние
двамата с тебе ще отидем на една страна. Отляво или отдясно. Или при
Аллаха….А, ето го и твоят ученик по фехтовка…Кажи му….каквото ти казах.
/излиза/

ТРЕТА КАРТИНА
КАРАИБРАХИМ
Венецианецо, кога за пръв път хвана шпага?
ВЕНЕЦИАНЕЦА

Не помня…Някога, преди доста години, бях и посветил цялото си време. Тя
ми даваше сигурност – навярно съм имал нужда да се опра на нещо. Влизах
наперено на приемите и баловете, яздех на кралския лов и срещах открито
погледите на нахалните придворни… /бият се/ “Може да ми се перчиш ,
колкото си щеш, ако ти стиска, ела на моравата зад абатството Сен Жермен
или в Люксембургската градина.” Някои идваха. Убих седмина. И тогава
престанаха да идват. А това не беше лесно, тъй като беше времето на дуелите,
които бяха забранени или тъкмо за това…./бият се/ Убивал съм хора, като
помисля сега – за нищо. От суета. Ако знаех нещо добре, това беше да се бия
с шпага. Мнозина от ония клетници дворяни, които се нахвърлиха срещу
еничарите при Кандия, умееха де се бият с шпага и това им даваше сигурност
и гордост. Мислеха за схватката с турците като за дуел…Мир на праха им…
КАРАИБРАХИМ
Цял живот съм се учил да се бия със сабя…Всеки ученик трябваше с един удар
да разсече десет ката шаяк, увит около железна тел…Виждал съм човек,
разсечен с един удар до кръста. Срещу такава сеч шпагата не върши работа.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Сюлейман ага ме праща при Манол кехая и иска да му предам, че той няма
да застане на пътя на Аллаха.
КАРАИБРАХИМ
Старецът е казал “евалла”…Знаех си.
/Венецианецът опира шпага в гърлото на Караибрахим./
Утре се върни по-рано, ще ми покажеш как го правиш този удар!
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Какво ще правиш сега?
КАРАИБРАХИМ
Великият везир стои пред Кандия и чака добри вести – за въвеждането на
хората от Илинденя в правата вяра! /излиза/

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
/При Манол/
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Предай на Манол: “Аз няма да застана на пътя на Аллаха” – така каза
Сюлейман ага.
МАНОЛ
Прости ми, Внецианецо, че не мога да те приема, както подобава, защото без
жена е моят дом. А овчарова къща без жена е като чан без език.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Говори се, че си намерил в дълбока пещера сребърно съкровище. И на всяка
пара бил изсечен Орфей, оня певец, дето приспивал с лирата си лъвове и
тирани и слязъл в долната земя през Темната дупка да търси своята Евридика.
Други казцват, че на парите имало хора, които се любили…Както и да е,
Манол дал среброто, за да му излеят в Неврокоп руси чанове. Така казват
хората…
МАНОЛ
Щом казват…Може и така да е… /отива до огнището и докосва своите руси
чанове, създава своята песен/
/Влиза Мирчо с наръч сено./
Чанове трябва да сложите в черквите си… Един чан да се пропука, един да не
е настроен на гласа си, и цялата песен ще изтече в земята…Сине, върви и ми
донеси от дисагите онова сандъче, що мирише на пресен бор…/Момчето
излиза./ Товае по-малкият ми син, другият е Момчил.
/мирчо носи сандъчето./ Сине, коленичи срещу мене. В това ковчеже са
костите на майка ти…Знаеш ли защо казваме на турците поганци?
МИРЧО
Не зная.
МАНОЛ

Преди много години имало едни страшни космати хора, с едно око по
средата на челотто. Те се казвали поганци. Господ ги пускал по земята само
две недели – едната преди Коледа и едната след Коледа. Те ядяле човешко
месо. Когото срещнат – изяждат го.
МИРЧО
Татко, ами турците, щом са поганци, защо ядат хора през цялата година? И
защо тяхната неделя не свършва?
МАНОЛ
Ще свърши… Преди тридесет години, когато бях момче като тебе, в нашите
села дойдоха турци – поганци. Събраха деца да ги научат да ядат хора. Да ги
заведат в своята земя, за да ги направят еничари – тъй се казват тия поганци.
Проплака мало и голямо. Една майка хвърли сина си в кладенеца. Аз бях
сираче, нямах нийде никого – нито да ме бутне в кладенеца, нито да ми
разправи за поганците. Мене ме гледаше дядо Галушко. Имаше той тогава
двоица други синове – Горан и Страхин. Дядо Галушко даде Страхин, а мене
запази, защото нямаше кой да ме закриля. Ако ме беше дал, сега аз можеше
да се върна в долината, за да търся нови деца за поганци.
МИРЧО
Аз няма да се дам. И да ме хванат, няма да стана поганец.
МАНОЛ
Закълни се върху костите на майка си и върху този нож!
Чакай!
Венецианецо, каква е тая книга, която носиш със себе си?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Това е Стария завет. Соломоновия Еклисиаст нося. Понякога тайно си
препрочитам някои стихове…
МАНОЛ
Той, Соломон, нали е бил християнин.

ВЕНЕЦИАНЕЦА
Цар Соломон е живял преди Христа.
МАНОЛ
Нищо. Важното е, че не е бил турчин.
Сложи я тук, върху костите, а отгоре слагам ножа…/произнася клетва, която
повтаря Мирчо/
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Мисля че Караибрахим не е дошъл да взима деца за еничари. Той самият е
еничарин. Дошъл е да обръща хората от долината в правата вяра…
МАНОЛ
Може и така да е…, но клетвата не беше излишна….Веницианецо, ще ни
почетеш ли малко от тая книга, за да знае Мирчо над какво се е клел.
/Венецианеца отваря книгата и чете./
“Суета на суетите, всичко е суета…Каква полза за човека от всичкия му труд, в
който се труди под слънцето? Едно поколение преминава и друго дохожда. А
земята вечно стои… Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със
слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане. И каквото е било
извършено, това е, което ще се извърши. И няма нищо ново под
слънцето…Който трупа мъдрост, трупа и тъга…
/Затъмнение./
ПЕТА КАРТИНА
/Венецианеца е задрямал…Елица е влязла, докосва рамото му. Той се
събужда…/
ЕЛИЦА
Добро утро, Венецианецо.
ВНЕЦИАНЕЦА
Добро утро… Къде са Манол и Мирчо?

ЕЛИЦА
Поведоха стадата на паша. Искаш ли малко мляко?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Благодаря ,Елица!
ЕЛИЦА
Какво пише в тая книга?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Това е Стария завет…Манол ме помоли да почета на Мирчо и така сме
заспали…
ЕЛИЦА
Венецианецо, ти си чужденец и може би по-добре ще ме разбереш….Аз
нямам майка, а баща ми посреща и доброто и злото като пратени от Бога.
Тежи ми нещо, а нямам пред кого да излея душата си. Чуй ме, моля ти се, и
ми бъди като баща и майка… Отраснали сме заедно с Момчил, Маноловия
син. Един ден преди много години се къпахме в реката и видяхме, че сме
различни. Оттогава се свенях от него и ме теглеше да го видя. Миналата
пролет разбрах как идват децата на света. И оттогава исках той да е баща на
децата ми. Хубаво ми беше да го посрещам във воденицата, хубаво ми беше
да излизам горе, на високата планина, и да го виждам край овцете му. Когато
знаех, че ще дойде, обличах най-милата си дреха, когато знаех, че ме слуша,
пеех най-милите си песни. А сега дойде Манол. Погледна ме и аз онемях,
като че ли за пръв път го виждах. Той дойде при мене, както цар иде при
слугинята си, приближи ме, както вълкът приближава агнето. Говореше ми,
че къщата му е празна, че животът му минава, че иска да има още синове и
дъщери. И аз се преклоних на рамото му. И хем той стоеше над мене и аз не
можех да мръдна против волята му, хем стоях нависоко, а той стоеше под
мене и гледаше нагоре….Бях като една мома, която сънува…Обич ли е това
или е някаква магия…
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Питай сърцето си…

ЕЛИЦА
Знам, че е грехота, ала ако питах сърцето си, бих ги взела и двамата.
/Влиза Момчил./
МОМЧИЛ
Елице, вярно ли е,че до неделя ще се жениш за баща ми?
ЕЛИЦА
Защо ме питаш?
МОМЧИЛ
Елице, кажи ми, вярно ли е?
ЕЛИЦА
Помниш ли, когато дойде да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И
ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми
викна, та станах. Защо не се наведе?…Помниш ли, като дойдох горе при тебе
и се гонехме из гората, а ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и
пазвата ми гореше, и милно те помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо
ме пусна?…Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а
звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея
менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: “Не бой се, не бой се”. Не
ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
МОМЧИЛ
Елице, Елице, Елице….
ЕЛИЦА
Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
/Той заплаква закрил лицето си с ръце. Тя присяда до него и му шепне./
Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя. И кацна на друго рамо. Защо се
чудиш? Един е Манол по цялата планина.
/Влиза Манол. Приближава Елица. Прегръща я, тя се отпуска на рамото му./

МАНОЛ
Венецианецо, в неделя ще се женя, остани за сватбата ми.
/Затъмнение./

ШЕСТА КАРТИНА
/Венецианеца сам. Пише житието си./
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Слънцето изгряваше и залязваше, и падаше нощ, и после идваше нов ден. И
ден след ден минаваха дните , дадени от Караибрахим за размисъл…Хората
от Илинденя или трябваше да приемат правата вяра и да сложат фесовете и
фереджетата или… И ден след ден идваше по-близко и маноловата сватба с
прекрасната Елица. Всички се готвеха да я празнуват, защото Манол щеше да
вдигне не вдовишка сватба, а сякаш се женеше за пръв път…Защо го правеше?
Да покаже, че не го интересуват Караибрахимовите заплахи? Или да задуши
страха си? Не зная, а на мене сърцето ми се стягаше и се молех тоя ден да
дойде по-рано и да си отиде…За всеки ден от седмицата имаше по някакъв
обичай и се пееха песни…Най после слънцето изгря и на тоя ден. И
залезе…Сватбата почна и ….свърши. Хората на Караибрахим, с насочени
пушки, обградиха хората и аз видях как шестима пехливани се приближиха
до Манол. Той удари единия, но срещу него се хвърлиха петима. Втория
удари и зъбите му се изсипаха на земята, трети удари и врата му прекърши.
Другите двама се нахвърлиха отгоре му и се опитаха да му вържат ръцете.
Тогава кучето му прелетя край огньовете и скочи на единия от стражите.
Манол се отърси от другия и тръгна към гората, но се чу Караибрахимовия
глас : “Маноле!” Той се обърна и видя, че Караибрахим беше хванал Елица и
опрял нож в гърлото и….
/Влиза Караибрахим с шпагата. Започва поредната тренировка с
Венецианеца./
ВЕНЕЦИАНЕЦА

Затворил си първенците в конака, за да ги мъчиш, докато превиеш волята им
или докато ги избиеш. Хората на Елинденя щяха да се пръснат по горите,
едни щяха да се заселят другаде, други щяха да се върнат в долината си и да
навият чалми, а трети нямаше да се върнат и завинаги щяха да останат в
своите незнайни гробове из планината…/бият се/ Много пътища вървяха
пред хората от Илинденя и всеки човек щеше да извърви своя път./бият се/
КАРАИБРАХИМ
Чуй ме добре, Венецианецо! Преди тридесет години, тези, които са долу, в
избата, ме дадоха на турците за еничарин. Станах добър еничарин. Бих казал

много добър…Сега съм дошъл да си прибера роднините и те да приемат
правата вяра или да умрат…Няма да остане човек в тая долина, който да не
начертае кръст с кръвта си и да не плюе върху него. Ще ги мъча и убивам с
огън, вода, земя и въздух. С желязо, дърво и камък. С остро и тъпо. Не се ли
откажат от упорството си, досегашните мъки ще им се сторят дебели колкото
малкия ми пръст, а тия, които идват, ще бъдат като кръста ми….Обещавам го
и ще го изпълня…/бият се/ Всеки ден ще убивам по един, другите да гледат,
докато не клекнат… Първият ще набия на кол, втория ще посека на парчета,
всяко парче мравка да го носи, трети ще заровя жив в мравуняк, четвъртия
ще разпна на земята, да го изядат мухите, петия ще изгоря на кладата, шестия
ще одера жив. Казах ти, че ще ги мъча със земя, огън, вода и въздух. С дърво,
камък и желязо…
/Венецианеца избива шпагата на Караибрахим и опира острието в гърдите му.
Двамата се гледат в упор. Внецианеца не издържа и прибира шпагата.
Караибрахим взима своята и излиза./ Влиза Гюлфие./
ГЮЛФИЕ
Какво си му направил? Беше бесен! Сега, когато Сюлейман ага заминава ще
стане още по страшно….
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Сюлейман ага заминава. Къде?
ГЮЛФИЕ

В Одрин. Вика го Падишаха…Имам лошо предчувствие…Не е за добро!
Караибрахим ще си разпаше пояса още повече. А с него и тази шафрантия
Севда. Чух я, как се подиграва и с Елица. Викаше и, че Караибрахим и
обещавал конаци – само да седи и да ниже маргарит. Казвал и, че не бива
бели ръце и бяло лице като нейните да горят по слънцето.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Е и какво?
ГЮЛФИЕ
Как какво? Ами ако приеме правата вяра? Агата заминава, остава
Караибрахим и с него Севда. Тя ще управлява конака.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
А-а, това ли било? Не се бой, ще вземе ли Караибрахим да замини Елица със
Севда?
ГЮЛФИЕ
Божичко, колко си бил глупав! Сякаш не си мъж. Елица е бистра вода, а Севда
е руйно вино. Кой ще пие вода, когато има вино? Елица и сто години да учи,
няма да научи Севдените мурафети. Оная се е родила научена….Трима мъже
съм харесвала в живота си и тая кучка вече спи с двамата. Ти знаеш ли какво
казала на Елица? Че ще и отнеме мъжа – Манол де. Чуваш ли? Ако го
направи и спи с тримата, ще умра… /излиза/

СЕДМА КАРТИНА
/Венецианеца пише житието си./
Манол беше мъж на Елица. Забравил бях. И какъв мъж и стана той, щом не я
и докосна?…Слязох при Манол, в избата. Обичах Елица, ала сега не ме
интересуваше, че Манол е неин мъж. Друго нещо ме теглеше към Манол и
затворените първенци…Исках да ги разбера…Овчарите държаха една голяма
тайна – как да не се страхувам от смъртта. Аз бях достигнал до истината, че
най-важното е да си жив, но не можеше човек да се радва, както трябва, на
живота, ако през цялото време си спомня и трепери, че ще умре. А те не се

страхуваха. Иначе – как щяха да устоят?!…И тъй легнах до зида и започнах да
подслушвам…
/Избата на конака. Там са Манол, дядо Галушко, отец Алигорко, Мирчо…/
/Появява се Севда, зад една решетка./
СЕВДА
Маноле кехая! Маноле! Аз съм…Севда.
МАНОЛ
Махай се.
СЕВДА
Маноле, не ме пъди. За твое добро е.
МАНОЛ
Махай се! Казах ти.
ДЯДО ГАЛУШКО
Маноле, остави я. Може да носи вести.
МАНОЛ
Кой ще влезе в тая тъмница? Само човек на Краибрахим. Какво чакате от
такива като нея?!
СЕВДА
Елица ли е по-добра? Твоята Елица ли? Тя е горе с турците…
МАНОЛ
Млъкни!…Върви си.
СЕВДА
Маноле, прости ми. Ще те спася, Маноле! Не сега. Друга вечер . Платих на
стражите. Само чакай, Маноле. Не губи надежда. Ще те спася! Сега идва при
теб Сюлейман ага…./скрива се/
/Влиза Сюлейман ага./

СЮЛЕЙМАН АГА
Маноле, утре вечер няма да съм в Елинденя. Искам да те пусна. Ще вземеш
Елица и ще си отидеш от долината.
МАНОЛ
Аз ти предлагах цяло царство, а ти не се отказа от вярата си, макар тя да не е
твоя. А искаш аз да се откажа от моята вяра заради една жена.
СЮЛЕЙМАН АГА
Не искам да се отказваш от вярата си. Остани, какъвто си искаш. Ако искаш
ще пратя стадата да ги заведат на Бяло море, където ти кажеш. Напусни
Елинденя.
МАНОЛ
Ами другите?
СЮЛЕЙМАН АГА
Не мога да пусна всички. Вече няма тази власт и сила. За тебе ще го сторя.
МАНОЛ
Сюлейман ага, ти би ли напуснал другарите си?
СЮЛЕЙМАН АГА
Не зная. След като убих брата си, не съм имал другар.
МАНОЛ
Тогава няма да ме разбереш.
СЮЛЕЙМАН АГА
Маноле, борината догаря. Тук никому не трябваш. Излез, бори се. Повече не
мога да ти кажа.
МАНОЛ
Никому ли не трябвам, ага? Никому? Не е така. Пратеници сме тука и
планината ни чака.

СЮЛЕЙМАН АГА
Тогава – върни се в планината.
МАНОЛ
Тя чака да види какво ще направим.
СЮЛЕЙМАН АГА
Тогава – сбогом, Маноле кехая. Аз нямам сто братя, като тебе. Сбърках. И ще
помня тая нощ на върха.
МАНОЛ
Сбогом, прощавай, Сюлейман ага. На добър път…/Сюлейман ага излиза./
Чу ли? Стани и слушай. Намери Момчил и му кажи, че ножът, с който
разрових гроба на майка му, стои скрит под крайната плоча на покрива.
Отгоре с кръст. С тоя нож да отреже главата на Краибрахим. Тогава ще му
простя, че ни изостави на сватбата и допусна да ни изловят…От гроба. Чу ли?
СЕВДА
Чух. Крайната плоча, отгоре с кръст.
МАНОЛ
Наведи се, аз ще се обърна настрани. Снеми пръстена от ръката ми. И го
върни на Елица. Сам не мога. Дърпай, дърпай силно. Така…Кажи и , че повече
не съм и мъж. И не съм бил. Да се усеща свободна, да не и тежи пръстенът.
Чу ли?
СЕВДА
Ще го върна, Маноле кехая.
МАНОЛ
И ако срещнеш Исмаил бей, помоли го да даде сребърните чанове на монаха
в черквата. Когато ме изведат да мра , да ги удари горе от планината. Да ги
чуя за последен път.
/Затъмнение./

ОСМА КАРТИНА
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Севда успя да преведе Елица извън конака, като предаде думите на Манол и
пръстените. Вероятно се надяваше Елица да намери Момчил и никога повече
да не се върне.
ЕЛИЦА /към Момчил/
Чиста съм. Такава съм, каквато ме е майка родила.
МОМЧИЛ
Махни се. Не искам да те виждам.
ЕЛИЦА
Всяка нощ Караибрахим лягаше на другата постеля, на другата страна на
одаята. Лягаше по гръб и гледаше тавана. И аз лежах, та го слушах как диша.
Той не заспиваше. Не спях и аз. И като го чаках да стане и да дойде при мене,
готвех се да умра. Ала той не идваше. И тъй минаха всичките нощи в конака.
МОМЧИЛ
Млъкни! Не искам да те слушам!
ЕЛИЦА
Такава съм, каквато ме е майка родила. /изважда една кърпа от пазвата си,
разгръща я и изважда нож/ Севда ме изведе от конака. Тя ходила при Манол,
а той и казал къде е скрил ножа си. Отидох и го взех. Ако с тоя нож убиеш
Караибрахим, то Манол ще ти прости. /Тя му подава ножа, той го взима/
Това са пръстените. Моят и Маноловият. Защото Манол ми върна пръстена.
МОМЧИЛ
Иди си…
ЕЛИЦА
Момчиле, нямаш ли ми вяра?

МОМЧИЛ
Не ти вярвам…/заплаква, скрива лицето си в ръце/
ЕЛИЦА
Кълна се пред Бога и пред светия кръст! Чиста съм!…Ела…/подава му ръка и
двамата се изправят един срещу друг, тя го поглав, той и целува ръката и
япрегръща, изведнъж се обръща напред, хванал Елица за ръка/
МОМЧИЛ
Господи, благослови ни! Нека се съберем двама клетници. Тя – завинаги
черна в очите на хората, защото никой няма да и повярва, както аз и повярвах.
Аз -завинаги черен в очите на хората, защото от обич към нея забравих дълга
си. Благослови ни, Господи!
/Прегръщат се и се целуват/
/Затъмнение/

ДЕВЕТА КАРТИНА
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Чух кратък вик, пълен с изумление и болка и се втурнах към стаята на
Караибрахим. Тя беше отворена, влязох и едва се задържах на краката си.
Караибрахим лежеше по гръб, червена черта прорязваше черепа и лицето му.
Очите му бяха пълни с ужас, устата зинали като от невероятна почуда…
Надвесеният над него Горан се изправи и както беше с гръб към мене, видях
как с две ръце замахна към гърдите си и се свлече с лица в огъня.
Караибрахим,като по чудо, оцеля…
Като ято оси, които излизат от гнездото си, когато някой ги замери с камък,
турците изскочиха от конака. Побеснели бяха. Уловиха триста-четиристотин
души. Смаях се като разбрах колко безумци са останали в двете села.
Затвориха пленниците в един от вътрешните дворове. Разнесоха се викове и
писъци – викаха новите пленници, викаха озлочестените девойки, викаха
първенците от тъмницата. Турците също викаха и стреляха с пищови…Един
ден докараха Елица. Държаха я двамина пазванти.

/Влиза Елица, след нея Венецианеца./
КАРАИБРАХИМ
Къде са я хванали?
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Сама е дошла.
/Елица пада на колене./
ЕЛИЦА
Братко, прости на баща ни! Знам кой си. Ти си Страхин. Тебе са отвели тогава
турците, за да те правят еничар. Тебе. А не Горан, който вече го няма…Той е
бил по-малкия брат… И сега се връщаш, за да си отмъщаваш! Татко не можел
да даде Манол. Манол е бил сираче, което нашите са отглеждали, как да го
дадат като не е тяхно. Нямали са избор…Прости му, Страхине!
КАРАИБРАХИМ
Защо брат ми не разбра, че съм негов брат? Защо кръвта му не се обади? И
ако е разбрал, че ми е брат, нима пръв не вдигна ръка да ме убие? Или
родната кръв е тъй слаба, че човек не може да познае рождения си брат, или
Горан е толкова силен, че я победи? Ако е първото – човек не заслужава да я
цени, ако е второто – по -слаб ли съм от Горан?
ЕЛИЦА
Братко, Ако ти не усещаше родната кръв, нямаше да ме оставиш да лежа до
тебе недокосната.
КАРАИБРАХИМ
Усещах я. И трябваше да дойде тоя удар, за да пререже връвта между мене и
рода ми. Всичко е писано. И да ме вземат от тая долина, и да стана еничарин,
и да се върна пак в долината, за да я вкарам в правата вяра. И тоя удар е
писан и премерен. Аллах сам е вдигнал ръката на брата ми, за да ме накаже,
че мислех за сестри и братя, а не само за него. Тежко ме наказа, ала не ме
уби. И със същия удар ми посочи, че силният човек е сам.
ЕЛИЦА

Манол не е сам. Слаб ли е?
КАРАИБРАХИМ
Овчарите са овци. Толкова дълго са живели с овците, че са станали като тях.
Накъдето тръгне едната овца, подир нея вървят другите. Ти нали си отбивала
овца от стадото? Лесно ли е? Мъчно е. Какво ще кажат другите – това им тежи.
Допират глава до глава като овци, които пладнуват. Силният човек е сам.
Забрави Манол.
ЕЛИЦА
Аз не съм жена на Манол. Жена съм на сина му Момчил. И съм непразна от
него.
КАРАИБРАХИМ
Обещах на Манол. Всеки човек от рода му да начертае кръст сс кръвта си и да
плюе върху него. Ще трябва да стигна и до Момчил… роди детето си. Ще ти
го оставя да го кърмиш три години. После ще го взема и ще го дам в
училището на аджемиогланите. Ти знаеш ли как се става еничарин?
Копането по бостаните, глада, боя с пръчки, сеченето със сабя. Твоят син ще
стане добър еничарин.
ЕЛИЦА
Ще го удуша.
КАРАИБРАХИМ
Няма да имаш сили.
ЕЛИЦА
Нали съм твоя сестра? Хайде, прати ме при баща ми и брата ми. Убий ме с тях.
Ала ако искаш да затриеш целия си род, убий и себе си.
КАРАИБРАХИМ
Нямам род. Имам оджака на еничарите. Ти не си човек , а жена и нямаш
душа. Твоята съдба е да раждаш войници. Венецианецо, заведи я в харема
при Сафиде. /излиза/

/Елица заплаква, Венецианеца я прегръща./
ЕЛИЦА /към Венецианеца/
Брат ми е, ала трябваше да го убиеш.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Защо дойде?
ЕЛИЦА
Може ли да не дойда? Как да оставя баща ми и Манол. Не им казвай, моля те!
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Не се безпокой…Скоро ще станеш майка. Това е най-важното. Ще бъда
винаги наблизо. Разчитай на мен…
/Извежда я от стаята и се връща. Там вече е Караибрахим./
КАРАИБРАХИМ
Виж какви греди подпират тавана! Двама души не могат да ги обгърнат. И
стъпалата нагоре са от цели дялани греди. Когато бях дете, ден и нощ
мечтаех за тоя конак. Гледах го отдолу нагоре, въртях се около него. Не
можех да мина дори през вратите му. Сега съм негов господар. Неведоми са
пътищата на Аллаха…Видях ножа над главата си – а не бях готов, той ми беше
брат, – помслих , че умирам. Но ножът, всъщност, ме и спаси. Помниш ли
кичура на челото ми? Той стоеше в мене и любовта към рода ми. Не можех
да се отърва от нея. Сърцето ми се пълнеше с вяра към Аллаха и омраза
срещу неверниците – а баща ми и брат ми стояха настрана…И ножът отряза
кичура… Сега като прокарам ръка по черепа си, – никъде не усещам нищо.
Като погледна сърцето си, виждам само вяра и омраза. Нищо повече. Спасих
се!
/Затъмнение./

ДЕСЕТА КАРТИНА
ВЕНЕЦИАНЕЦА /продължава да пише житието си/

Дойде вестта, че Караибрахим ще коли пред конака пленените първенци,
които не приемат правата вяра. Срокът беше изтекъл… Отидох при юрука
Исмаил като му казах последните думи на Манол, помолих го да ми даде
чановете. А той ми каза: “Сам ще дойда”. И го направи не защото се
страхуваше, че чановете му ще се затрият. Искаше да види смъртта на Манол.
А с него тръгнаха и мнозина други… Застанахме в окрайнината на гората, над
конака…Видяхме как излязоха клетите пленници, как се наредих в двора и
как срещу тях застанаха палачите им с насочени пушки. Познах Манол и до
него Мирчо…После при тях бавно дойде с изваден ятаган един
турчин…Изведнъж Манол го хвана за гърлото и го свали на земята и
тогава…всички турци се хвърлиха като бесни да колят и стрелят…Вече нищо
не виждах, тъй като очите ми се напълниха със сълзи и започнах бясно да
удрям чановете, докато една ръка не ме спря: “Човече, стига си дърпал
чановете…избиха ги всички….само едно момче избяга…”
МОМЧИЛ
Ти ли си , Мирчо?
МИРЧО
Ти ли си , брате Момчиле?
МОМЧИЛ
Аз съм…Разказвай…Как се измъкна?
МИРЧО
Като излязохме на двора баща ми ме помоли да падна от изтощение на
земята и в този момент да прегриза връвта, с която бяха вързани ръцете
му…Той явно искаше да удиши Караибрахим, но той не се мръдна, а при нас
дойде друг турчин. Манол го събори на земята и стъпи на гърлото му, но
тогава се втурнаха няколко турци и почнаха да мушкат с ятаганите…Баща ми
падна, а аз под него и така оцелях…Плюх върху кръста.
МОМЧИЛ
Какво?
МИРЧО

Плюх върху кръста.
МОМЧИЛ
Не чу ли баща ми да казва нещо, преди да умре?
МИРЧО
Като сложи пета върху гърлото на дебелия ходжа, говореше имена. Каза и
твойто име. Падна ли върху мене, стори ми се, че продума само една дума.
Рече: “Чановете.” А може да не е казал нищо, пък аз да съм чул да бият
чанове. Не помня.
МОМЧИЛ
Ти помниш ли, че изрече и моето име?
А името на Елица? Не беше ли името на Елица последно на устата му?
МИРЧО /разплаква се/
Викаше те. Викаше и тебе, и мене, и Елица. И другите, които умираха
наоколо…Казваше “Аз имам сто братя!”…А накрая не викаше Елица…нищо
не викаше…Само успя да каже : “Чановете!”
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Остави го…,Момчиле.
МОМЧИЛ
Чу ли го? Някога Елица ми каза, че няма втори като Манол по цялата планина.
Така е. Ако живееше, все бих се надявал, че някой ще го стигна. Ала той умря,
та избяга нависоко, чак в небесата. Живота не можах да надмина, а мога ли
да надмина такава смърт? Толкова нависоко е той, че дори не мога да
повдигна глава да го погледна…Той и Елица ми даде. Ако не беше я
освободил, тя цял живот щеше да е негова. Кой би оставил Манол заради
Момчил? Не дойде Елица сама при мене, той ми я прати…
ВЕНЕЦИАНЕЦА /сам/
А пък аз твърде не го слушах и не разбирах мъката му, защото наоколо
долината плачеше и се късаше от мъка, сто пъти по-голяма от неговата. Някои

млади овчари най-после разбраха, че времето за чакане беше свършило и се
сговориха и заклеха да сторят чета и да отмъстят за Манол и Стоте братя.
Мнозина тръгнаха да си търсят дом другаде, където все още не е стъпвал
еничарски крак, трети покорно поеха към конака да сложат фесовете и
фереджетата и да “плюят върху кръста”, както искаше Караибрахим.

ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА
КАРАИБРАХИМ
Слушай, Венецианецо. След три дни си тръгвам и не зная кога ще се
върна…Преди да тръгна, извръщам глава назад и гледам какво съм свършил.
За каквото дойдох в Илинденя, сторих го. Отсега нататък над долината няма
да се чува чан, а ще пее мюезин. Само едно не можах да сторя, признавам го

да уловя Момчил. Вилнее из долината и убийствата му се множат, не мога
да си затварям очите. Намери го и му кажи, че си отивам. Ако дойде сам при
мене, ще пусна Елица и с нея детето му в нейната утроба. Нека майка му го
откърми, както си ще – с Мохамед или с кръста. Иначе ще взема Елица със
себе си и ще направя сина му еничарин. И двадесет години да минат, ще го
насъскам да дойде в Родопа и да убие баща си. Ако не иска, ти кажи пред
хората от дружината му, че който ми донесе главата на Момчил, същата
торба ще я напълня със злато. И ще му дам Елица за жена.
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Ами ако не отида, ага?
КАРАИБРАХИМ
Може да се случи дори така: ти да донесеш Момчиловата глава. Нима не
искаш Елица?! /излиза/
/Затъмнение/
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Една сутрин беше паднала гъста мъгла, ала после изгря слънци… Лъгал се бях,
като мислех преди, че родопчанките са гледали цветните ливади, за да
извезат своите зелено-червено-жълти престилки. И напразно тогава дирех

ония цветя с портокаленожълта багра и с пурпурноогнена червенина. Жените
бяха гледали есенната гора…Гледах и планината – приличаше на лицето на
Елица – пребрадено с тъмна кърпа, със сенки под очите, цялото отслабнало от
строга и спотаена скръб. Ала можеше ли скръбта да почерни лешниковите
коси и сърнените очи? И скръбната Елица беше дори по-хубава от
предишната радостна девойка, както есенната, потънала в сенки гора, но с
множество багри, бе по-красива от лятната зелена гора. Толкова хубава беше,
че нне можех да понасям дълго красотата и, та се прибрах в хладния конак.
Като гледах планината, струваше ми се, че гледам Елица, че Елица е моя и
винаги ще мога да я гледам. А тая мисъл беше непоносима… Както се бях
загледал в пъстрата гора чухвикове: “Главата на Момчил! Главата на
Момчил!”…Бях изпълнил заръката на Караибрахим да съобщя на Момчил
неговото предложение…Излязох на чардака…
МИРЧО
Донесох я….
КАРАИБРАХИМ
Главата ли?
МИРЧО
Главата…
КАРАИБРАХИМ
На Момчил?
МИРЧО
На Момчил…
КАРАИБРАХИМ
Кучета, дръпнете се! Никой да не приближава! Само извикайте Елица… По-
бързо! Кажете и, че са донесли главата на Момчил. Да дойде и да си я
прибере! Чувате ли?! Брат му го е убил, не съм аз! Брат му!…Главата на
Момчил! /обикаля около Мирчо/ Главата на Момчил! Най-сетне! Главата на
Момчил!

/Влиза Елица/
Извади я! /Мирчо отваря торбата, Елица с треперещи пръсти бръква и
изважда главата на Момчил, коленичи и я прегърна като малко дете/
Караибрахим застава зад нея/
Брат му…го извършил…брат му…
/Мирчо минава зад него , изважда ножа и го промушва право в сърцето.
Караибрахим се строполява./
МИРЧО
Убих го! Убих го! Свърши се-е-е-е!
/Затъмнение/

ЕПИЛОГ
ВЕНЕЦИАНЕЦА
Нахвърлиха се турците върху Мирчо, аз успях да убия двама и изведох Елица
по тайния проход, който ми беше показала Гюлфие… Погребахме Момчил
под Старата ела в долината Петгласец. Мъжете изкопаха гроба му с ножовете
си, за да не събудят ехото…Заживях заедно с Елица…Беден бях, зле
живеех,устните ми се пукаха от студ, спях понакога заврян в снега като мечка.
Но бях щастлив. Като се обърна назад и погледна, виждам, че това са били
най-щастливите дни в живота ми. Готов бях да изтърпя всичко, само да видя
как Елица ще стане на крака, за да ме посрещне, щом чуе, че изтупвам пред
прага цървулите си от снега. И ще ме погледне. Усещах, че иде към мене като
плаха сърна . И веднъж , когато бях легнал от треска, тя стана през нощта и ме
помилва по челото. Мислеше, че спя…Сварвах я често да стои с ръце на скута
си и да гледа със светли очи някъде пред себе си. Лицето и сияеше
избистрено, беше станала още по-хубава…Чакаше нещо…
/Влиза Елица и сяда./
Какво чакаш?
ЕЛИЦА

Чакам детето да трепне в мене…Когато бягахме , притисках Момчиловата
глава до сърцето си. Дано детето да прилича на Момчил…или на Манол…или
на двамата…

ВЕНЕЦИАНЕЦА
После заваляха дъждове и Елица се замъчи да роди. Мъчи се три дни и три
нощи. Мислех, че ще полудея…Плачех като дете и не се срамувах от сълзите
си…
Елица роди и издъхна… Чу как момчето проплака и затвори очи. Само косата
и остана да свети на светлината на огъня…Седях до мъртвото и тяло. Защо
бяха мъките и? Защо съдбата ме доведе до тук? Не беше ли по-добре да ме
убие в конака? Защо ми даваше такива обещания в светлите зимни дни, а
сега не ги изпълни?!…Валеше дъжд, капките биеха по плочите на покрива.
Духаше силен вятър и чановете пееха. Дали тя ги чу, преди да умре?!
/Всички актьори влизат съссвоите чанове./
БАБА СРЕБРА
Това е твоят син! /подава детето/ Да го кръстим Манол, а селото, което
съградихме да наречем Момчилово!
ВВЕНЕЦИАНЕЦА
Елица вече я нямаше, но ми остави детето си. Така се роди новият Манол…А
моето име е Слав, както казах в началото, така и ще запиша…Долината
Елинденя загина, но се родиха две нови села и макар в едното да пееше
мюезин, а в другото да биеше камбана, те бяха деца на една майка.
/Зазвучават чановете./
/Затъмнение./

КРАЙ / 2024г.

ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Сценарий – Бойко Илиев

/по мотиви от произведения на Яна Язова, Вера Мутафчиева, Неда Антонова, Иван Вазов и документи от епохата/

Първа премиера в “НОВ ТЕАТЪР” НДК

С участието на:

Любомир Ковачев, Ивайло Захариев, Николай Сотиров и Елена Петрова.

Музика – Евгени Господинов

Режисьор – Бойко Илиев

Действуващи лица:

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ

ДИМИТЪР ОБЩИ

АЛИ САИБ – СЪДИЯТА

СЕРАФИМА

АКТЬОРЪТ – СЪДИЯТА

/Излиза на сцената. Разтваря книга и чете./

“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден

От българска майка юнак аз роден

Не щях да съм турский и никакъв роб,

Същото да гледам и на милият си род”

/Затваря книгата./

“Никакъв” – пише той – това вече е всичко. Това е бунтът срещу небето. Освобождаването на един народ от друг все още не е всичко. Хората, независимо от род и вяра се раждат под небето, за да бъдат свободни. Те идват на света, за да бъдат равни пред закона и щастливи под небето!

Съществуват герои, които те съпровождат от детството, чийто имена не смееш да изпишеш, дори да изговориш ти е трудно. Кой си ти, с какво си заслужил да се взираш в него и да го изобразяваш?! Та всеки българин си има по един Левски – своя. Моят – много ми се иска да не съвпада с ничий, но дали ми е отредена такава чест…

/Пак отваря книгата./

“Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си, щото и пари да се намерят по-скоро, но и предателите да не съществуват нийде из Българско…”

/Затваря книгата./

В тези редове има горест по непостигнатото, а може би по непостижимото. Но има и непреклонност и дори заклинание.., което сякаш го застига, когато го изправят пред съда и показанията на неговите съзаклятници, но вече нищо не може да го спре… по пътя към своята Голгота.

“Ако спечеля – печеля за цял народ! Ако изгубя, губя само мене си!”

ПЪРВА СЦЕНА. ОЧНАТА СТАВКА. НОЩ.

АКТЬОРЪТ – СЪДИЯТА

Зандан. Двама мъже, изправени един срещу друг.

/Влизат актьорите/

Еднакво оковани…. /Слагат си прангите на краката./

Облечени почти еднакво. Ризите им – от туй , дето вече седмици никой не ги е сменил и опрал, дето са били навличани над одрано – са и еднакво оваляни. Много еднакви и много различни.

Съдът е някъде тук, но засега не се вижда. Вероятно са трима и един писар. Чува се само гласът на най-главният.

/Отива и сяда на първия ред. При зрителите./

СЪДИЯТА – Как е името ти, откъде си, що работиш, на колко си години?

/Общи понечва да отговори, но го пресичат:/

– Не тебе, питаме другия. Е?

/Другият мълчи./

Е? – /с хладна ярост: /- Е?

/Мълчание./

– Свърши твоето мълчание!…Срещу тебе е съратникът ти , твоят най-близък помощник. Той ще ти каже в очите кой си.

ОБЩИ – Този е Левски, когото дирите от години. Познавам го, както не познавам и брата си.

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Е, как ще отречеш , че си Левски?

/Някакво прозорче се отваря и нахлува януарската виелица…Някой го затваря с трясък и отново настъпва тишина…/

СЪДИЯТА – Кажи му що е вършил, щом сам не иска да признае!

/Двамата се гледат в упор./

ОБЩИ – Вече пет години Левски обикаля България, създава революционни комитети, заклева в тайна хиляди българи, събира им пари за оръжие, разнася писма и устави от Букурещ. Пред очите ви, преследван и гонен, преминавайки всеки ден покрай обявите с образа му и с надписа „търси се опасен престъпник”, Левски готвеше революция.

СЪДИЯТА – Левски ли ти нареди да убиеш дякон Паисия?

ОБЩИ – Всеки, който се опита да вреди на делото ни, ще умре от наша ръка! Запомнете това и вие!

/ вика Общи и се оглежда за да види съдията, но не вижда никой. Тогава тръгва напосоки влачейки топуза след себе си./

Оня гол труп край Русчук, дето тъй и не припознахте, понеже беше с отрязани уши и устни, да ви река ли кой е бил?…Стоян Ценев, предател на Ангел Кънчева и причина за самоубийството на нашия другар. Уби го по реда си наказващата ни ръка. „Кой застреля в съня му Козлу Чорбаджи от

Лясковец?” – питахте се дълго, а нищо не разкрихте. Застреля го комитетски човек, задето издал три наши момчета : сега са на каторга.

/Не открива никой и удря с топуза по стената. /

СЪДИЯТА – Така, такаааа …Занимавате се с убийства, знаем. Въпросът ни е : Левски ли ти нареди да затриеш дякон Паисия в Орхание?

ОБЩИ – Да. Паисий , като владишки наместник, обикалял селата за владичина….

Разбрахме, че е подушил тайната ни, решил е да ни предаде. Пък ние го изпреварихме. Изпревари го смъртта от наша ръка, де.

СЪДИЯТА – Левски ли издаде заповед за тази смърт или Букурещ?

ОБЩИ – Левски.

/Двамата мъже се гледат в упор./

СЪДИЯТА – Признаваш ли , че си заповядал убийство?

/Мълчанието на Левски./

ОБЩИ – А Левски пък лично уби слугата на Чорбаджи Христо от Тетевен. Чорбаджията три пъти отказа пари за делото на свободата. Не искаше да влезе в комитета, а вече бе научил , че има комитет. Длъжни бяхме или да го вкараме , или да го убием….

При революция милост няма!

/Левски затваря очи. Отново вижда момчето… Как се диви то на смъртта си, онова полудете, как детският му писък изхриптя под камата!…/

СЪДИЯТА – Нападнахте чорбаджията за обир, нали?

ОБЩИ – Не е вярно ! /крещи Общи/ Мигар ние сме обирници?! Нито пара от онова, което наричате обрано, не сме изяли ни той, ни аз: отчитахме всеки грош пред централния комитет. А пари ни трябваха, страшно много пари. Левски искаше да въоражи целия народ, за да въстанел в един ден и като един човек. Мене ако питаше за туй…

СЪДИЯТА – За туй не сме те питали, ще отговаряш само на въпроси!

ОБЩИ – Ще отговарям както желая и не пред вас, а пред света! /отново вика Общи/ Ние действувахме като сплотена организация, всяко решение…

СЪДИЯТА – Млък!…

Та, Левски ли ти нареди и обира на Арабаконак?

ОБЩИ – /тихо, след известно мълчание/ – Той ми нареди…

/Левски отваря очи и поглежда Общи./

СЪДИЯТА – Признаваш ли , че хазната е обрана по твоя заповед?

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Ама защо мълчиш от седмици, бе джанъм? В наши ръце е цялата ви архива, човек по човек познаваме комитетите.

ОБЩИ – Само той знае къде е архивата ни, която търсите от месеци, само той може я изказа!

СЪДИЯТА – Млък!!! Ти, няма ли да спреш да объркваш разпита, а? Уж ни помагаше, уж всичко призна… Та,…С архивата вече не ще може. Трябва да започнем отначало! Как е името ти?Откъде си? Що работиш, на колко си години?

ОБЩИ – Казвам се Димитър, родом от Дяково, Македония. Нарекоха ме Общи, понеже всеки мой час, кръвта и мисълта ми винаги са били посветени на едно общо дело: революцията.

СЪДИЯТА – Занятие и местожителство?

ОБЩИ – За кой път повтарям : занятие – революционер! Местожителство – поробената земя.

СЪДИЯТА – Разкажи ни сега що си правел във Влашко, нека чуе и той.

ОБЩИ – Че той го знае: Букурещкият централен комитет търсеше изпечен революционер да помага на Левски в работата му отсам Дунава и изпратиха мен. И тук да направя революция.

СЪДИЯТА – Такааа, изпратиха ти за помощник Общи. Той трябваше да ти помага в убийства и обири, а?

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Кои комитети, както им викате, се крият под измислените имена Кардам, Телериг, Сарсаул, Драко?

/Мълчание./

СЪДИЯТА – И да мълчиш и да не мълчиш, всичко е ясно…Кажи му, нека ги чуе от тебе!

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Каквооо? Мигар и ти ще млъкнеш, дето не смогвахме да ти затворим устата? Говори , продължавай!

ОБЩИ – Не зная…

СЪДИЯТА – Че нали дотук всичко знаеше, разправяше най-изтънко?

ОБЩИ – Защото и знаех дотук. Повече няма. Толкоз ми позволи той да науча за общото дело, само толкоз…

СЪДИЯТА – Кой друг запрян знае какъв град се крие под лъжливите имена?

ОБЩИ – Никой, кълна се! У него е събрана всичката подготовка, у него! Хиляди имена знае той, помни хиляди лица, тайни пътеки и

скривалища…Всичко ви казах, което аз знаех…Всичко, което той допусна да науча. Пазеше се от мене, навсякъде обикаляше сам! Сякаш бях издайник някакъв.

ЛЕВСКИ – Що, сбърках ли?

/После плю, но не в лицето насреща , а в краката си и разтрива с подметка плютото./

СЪДИЯТА – Проговори!….Най сетне…Та кои градове се крият под лъжливите имена Кардам, Сарсаул, Драко?…Кои?!

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Край на разпита…..Ще продължим утре вечерта. /Излиза./

ВТОРА СЦЕНА. КИЛИЯТА. НОЩ

/Сцената представлява килия на затвор. Двамата остават сами в килията./

ОБЩИ – Не те разбирам, не мога и не ще те разбера: защо мълчиш от седмици? Това проваля всичко.

/ Изведнъж Апостола се извръща:/

ЛЕВСКИ – И така, ти постигна своето: обра хазната въпреки забраните ми. Как посмя! Кому говорих тогаз, в хана на Правец, кого убеждавах, че то ще ни докара провал? Кого?!…

ОБЩИ – Аз исках да докажа и на тебе, и на Букурещ, че революцията вършим ние, докато вие и пишете устави и наредби! Взехме за делото сто и двайсет хиляди , щяхме да въоражим четири хиляди човека. Толкоз ни трябваха, за да подложим на терор властта!…

ЛЕВСКИ – И така: ти обра хазната въпреки забраната ми…

ОБЩИ – А как смяташе да ги въоражиш, като събираш от всеки посветен по три гроша ли?

/Общи снове в тясната килия, Апостола се е свлякъл край стената и остава на каменният под./

ОБЩИ – За всяка от ония разписки залагаше главата си; все един път щеше да се провалиш.

ЛЕВСКИ – Но не се провалих заради разписки, нали?Не и за това , че влизах в десетки непознати домове, че нощувах из десетки завардени ханища.

ОБЩИ – Ти беше обречен от мига, в който си решил да въведеш в делото не шепа, а хиляди хора…

ЛЕВСКИ – И все пак проговори не някой от хилядите, ами тъкмо от дванайсетте твои харамии…

ОБЩИ – Кой можеше да предвиди, че два месеца подир нападението, Пешовица ще проговори за хвалба: „В плевнята ни има зарити две тенекии сребро!”

/Общи обръща гръб и лицето му се опира в стената./

ЛЕВСКИ – Няма как хора, които не са държали в пръсти повече от десет гроша, да не заговорят за хилядите зарити в плевнята.

ОБЩИ – Не петни хората ми, никой от тях не се съблазни да посегне. А щом няма корист и вина няма.

/Опитва се да го спре Общи.Левски се изправя./

ЛЕВСКИ – Има. Виновен е онзи , който вкара в комитетска работа хайдути като Касапина и Пандура. Който отцепи от цялото една цяла котловина от Българияи я подчини на насилие.

/Левски рязко хваща Общи за ризата и го придърпва към себе си./

ОБЩИ – Самата революция е насилие.

ЛЕВСКИ – Но не всяко насилие е революция.

ОБЩИ – Мене ли ще учиш на революция!

/Отскубва се Общи./

ОБЩИ – Аз, който съм я чиракувал при Гарибалди…

ЛЕВСКИ – Нямаме време за речи! /рязко го прекъсва Левски/

Питам те: как стигнахме дотук? Защо съдът знае тъй много?

ОБЩИ – Защото наистина изрекох всичко, което зная.

/Двамата се гледат един миг…След това, Левски търси опора в стената…/

ЛЕВСКИ – Три комитета, стотина души, двама куриери, четири скривалища…Толкова съм принуден да изпиша от цялото…Как можа?!

/изригва Левски и удря стената с темето на главата си ./

– Как не изтърпя сто тояги на голо! Аз приех преди година клетвата ти: „Кълна се да умра, без да проговоря!” Затуй и не вярвах , когато се криех в Пловдив, в Пазарджик, в Карлово или Троян; не вярвах на другарите ни. „Бягай! – настояваха те. – Общи издава наред”… Тъй стигнах до Къкрина…

/Левски затваря очи/…

ОБЩИ – Не, не вярата, че аз ще мълча, те вкара в затвора, нали? Ти, който не бъркаш никога, не би сбъркал и сега.

ЛЕВСКИ – Прав си…И без такава вяра аз бих извървял същия път. До Къкрина… Длъжен бях да науча на място кой и как ни провали…

ОБЩИ – Не заради мен си тук, повтори ми!…Аз никога не съм знаел, че ханът на Къкрина е наш.

ЛЕВСКИ – Вярно. Но ако туй би бил петият хан, който ти знаеше, би ли го премълчал, загдето там ще нощувам аз?

/Настъпва мълчание…Общи задрънква с веригите из килията…, бягайки като че ли от очите на Апостола./

ОБЩИ – Не бих премълчал….Аз се чувствам длъжен да изрека всичко, което зная…

ЛЕВСКИ – Такаа… Туй се нарича…

ОБЩИ – Не бързай!…Ако беше учил как се прави революция, щеше да ти е известно и как се нарича то: тактика. Моята тактика започва от тази точка: ние сме запрени. Равно предадени – ти и аз. С тази разлика, че влязох два месеца преди тебе, а преди мене вече имаше двайсетмина. Как трябваше да постъпя?

ЛЕВСКИ – Да мълчиш. За това са мислили други, решено е при провал да мълчим. Или просто да погълнем отровата, която е зашита в дрехите ни. Никой не ти е позволил избор.

ОБЩИ – Та аз не съм предмет някакъв, а революционер. Не избирам , но съобразявам: ако бих мълчал , ще излезе, че ония двайсетмина, дето ме назовават главатар, са прости обирници – причакали хазната, гръмнали, нарамили среброто и си го поделили. Никой от тях до залавянето ми не беше произнесъл думите комитет, революция, освобождение. Още веднъж щеше да изглежда, че из Българско вилнеят тъмни гладници, които вършат престъпления за пари. Какво би спечелила с това революцията?

ЛЕВСКИ – Най важното: да опази скрита подготовката си и когато дойде часът…

ОБЩИ – Та народът е уморен да се готви и чака. И защо безкрайно ще протакаме, всеки ден носи опасност от разкрития и разгром, когато сам случая ни поднася възможност?

ЛЕВСКИ – На кое викаш възможност?

ОБЩИ – На провала от обира . Сега разбра ли защо изказах всичко:

Един огромен процес, стотици революционери пред съда, бесилки и заточения…Европа ще обърне очи към нас, султанът ще бъде заставен да даде сметка пред света…

ЛЕВСКИ – Затуй ли, викаш, си говорил?

ОБЩИ – Мигар допусна, че от страх!? Да се уплаша аз, проливал кръв за свободата на три народа и утрешен обесник заради свободата на четвърти!…Всичкото е тактика. Според нея наредих и на останалите запрени да изказват. Но ние знаем твърде малко. За да успеем и притиснем врага о стената, необходим си ни ти, твоето знание за делото. Заклевам те, говори!

ЛЕВСКИ – /отсъстващо/ – Какво рече?

ОБЩИ – Говори, заклеваме те всички! Ако от процеса се разбере, че из България съществуват комитети по градове и села, а хиляди българи са се заложили за освобождението си, то е повече от революция. Ще бъде български въпрос.

ЛЕВСКИ – Същият въпрос, който вече четвърт век лежи върху масите на европейските държавници, а?

ОБЩИ – Но поставен как, как!?…Поставен от селски бунтове или преминали Дунава чети. Сега ние ще покажем организация, за първи път!

ЛЕВСКИ – Е, и?

ОБЩИ – Ами ето: заради нас само, двайсетмина човека, Портата разпрати из Българско десетхилядна войска. Военно положение заради двайсетмина заговорници! А що би станало , ако се разбере, че в революция е впрегнат цял народ? Та тогаз ще гръмне светът, ще…

ЛЕВСКИ – Сигурен ли си?… За военното положение откъде знаеш?

ОБЩИ – Имаме свое ухо навън, съобщи ни.

ЛЕВСКИ – Че е обявено военно положение, тъй ли?

ОБЩИ – Не , не било обявено, но го имало!

ЛЕВСКИ – Имаше го и заради четите на Хаджията и Караджата. А Мидхат паша отговори на света, дето вилаета му са напъплили разбойници. И точка.

ОБЩИ – Виждаш ли! – /тържествува той/ – Сам го рече: ако и сега на съд застанат двайсет души, султанът ще заяви същото – разбойници. Затуй трябва да наврем истината в очите на света. Нея вече не ще представиш за разбойничество. Не ще заглушиш стоновете на хиляди хора.

ЛЕВСКИ – Да…

ОБЩИ – Нека сега му мисли и съдът , и султанът! От нас двама зависи властта му над България!

ОБЩИ – За какво мислиш?

ЛЕВСКИ – Мисля за хилядите имена, които зная…..

/Левски бавно се срива по стената на килията…/.

ОБЩИ – Винаги съм ти се дивил, / става великодушен Общи, убеден, че е постигнал своето/ как в един ум побираш тъй много, без грешка. Какви кръстни мъки! …И когато чух, че си заловен – прощавай! – рекох си: най-после този ум ще престане да пресмята, съобразява, решава. Нали подир живота, дето съм си избрал, и смъртта е не ужас някакъв, ами покой и забрава.

ЛЕВСКИ – Непосилно ще е , а трябва….Вързан и окован, аз съм длъжен да те надвия.

/Левски се изправя. Недоумение. Издранчават вериги. Общи скача , тъй като е седнал до Апостола на земята и се отправя към отсрещната стена:/

ОБЩИ – Ти ли ми говориш?!…Не вярвам на ушите си: говориш като с враг. Та ние носехме едно и също дело и то ни доведе до бесилката.

ЛЕВСКИ – Не! Не е било едно и също делото ни. Не своеволие беше туй, което взимах за своеволие. Ти сам си отряза една част от организацията и я подчини на друг закон. Чужд. Но цялото аз ще опазя!

ОБЩИ – Вече е невъзможно….Премного хора приказваха, мрежата ще се разплете, но бавно, безшумно. А ти още утре би произвел гръм чрез хиляди имена.

ЛЕВСКИ – Не имена, ами хора.

ОБЩИ – Тъкмо. Представяш ли си султанските зандани, пълни до крайност? Представяш ли си безчет присъди, кервани заточеници, редове бесила?

ЛЕВСКИ – /прекъсва тирадата му/ – Не ще го бъде!

ОБЩИ – Кое?

ЛЕВСКИ – Не ще пращят занданите, не ще се влекат кервани заточеници, не ще стърчат бесила. Не такъв изход съм обещавал аз на българите, когато ги заклевах над ножа и кръста…

ОБЩИ – А чия свобода не е била изстрадана?

ЛЕВСКИ –.Не ще ти позволя да закопаеш дело, което принадлежи на цял народ.

ОБЩИ – Докога ще разсъждаваш , сякаш пред нас има вечност?…Та за тебе и мене бъдещето завършва подир ден-два. Убеден ли си, че и след смъртта ни ще се явят апостоли , кога ще се явят? Днес е в наши ръце да покажем на света една революция , утре тя ще бъде мъртва.

ЛЕВСКИ – Защо? Защото мъртъв ще бъда аз , тъй ли?

ОБЩИ – Мълчание ще покрие всичко, твоето мълчание. . ВСеки роб ще се залости зад вратата си, ще закопае оръжието и пак ще зачака, както е чакал векове. Кое, кажи ми :кое!

ЛЕВСКИ – Часа си Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща , но и ние него обръщаме!

ОБЩИ – Ще видиш утре своя народ. /уморено отвръща Общи/ Всички запрени ще те припознаят.Как детински разчиташе ти на убеждения у роба , той е свикнал единствено на страх . Страхът от страдания го тласка към бунт, а влезе ли в него, влече го неговия закон , робът остава без воля. И сега страхът от каторга го води към предателство. Той ще те предаде!

ЛЕВСКИ – Добре го рече. Но ако вземем роба за добиче без мисъл и воля , защо умираме заради стадо добитък?

ОБЩИ– Само революцията ще издигне роба до човек.

ЛЕВСКИ – Аз пък си викам, че само човекът би направил революция.

ОБЩИ – Казах ти: утре ще бъдеш на очна ставка с бойците на твоята революция.

ЛЕВСКИ – Наистина – за първи път го казваш: моята. Не зная дали си си давал сметка и по-рано или проумяваш едва сега : има моя и твоя революция . А хората, които биха ме предали утре , са бойци на твоята….

ТРЕТА СЦЕНА. СПОМЕНЪТ. НОЩ

/Осветлението се концетрира върху Васил. Той едва -едва започва своята любима песен :”Искам мамо да те видя и все ми е мило удома…”/

/Появява се монахиня с дълга гълъбова дреха./

ЛЕВСКИ – Как те викат, сестро?

СЕРАФИМА – Аз съм сестра Серафима, дяконе.

ЛЕВСКИ – Вече не съм дякон Игнатий… Викат ми Васил Левски..

СЕРАФИМА – Добре, братко Василе.

ЛЕВСКИ – Преди малко чух от устата на игуменката твоето име. А сега, когато влезе, аз си казах: Какво подходящо име за тебе!

“Твоята агница, Иисусе , зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,и се съпогребвам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.

СЕРАФИМА –
”Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души”.

С този тропар на Св. Мъченица Серафима -девица от Антиохия, ме приеха в манастира.

ЛЕВСКИ – Сестро, Серафима, знаеш ли защо съм тук? Предполагам се досещаш..Няма да си тръгна оттук, докато не намеря верните хора, които да ни следват в святото дело!

СЕРАФИМА – Аз не съм оттук, брате Василий. Мене ме продадоха добри хора.

ЛЕВСКИ – Какви хора? Разказвай…Не се бой! Аз също съм добър човек.

СЕРАФИМА – Карл Дертингер се казва моят осиновител – бил е австрийски консул в Русчук.. Той подари на манастира огромна историческа библиотека.

ЛЕВСКИ – Коя си ти, всъщност, сестра Серафима?

СЕРАФИМА – Една циганка ми каза много неща в Будапеща.

ЛЕВСКИ – Какво ти каза?

СЕРАФИМА – Бяхме с осиновителя ми…”Хубава госпожица – редеше циганката – “голямо богатство има около нея, всички я обичат…” Но изведнъж лицето и стана съсредоточено и мрачно. – “Истината е страшна…истината е грозна” – проточи тя и беззъбата и уста зина. “Кажи цялата истина!” – насърчих я аз.-“По пътя на това момиче има разляна кръв, много кръв…Нейните крака са стъпили веднъж в тази кръв и оттогава досега правят кървави стъпки. Кървави стъпки!…Ти не си неин баща. Нейният баща…плач ми иде, свят ми се зави…” – простена бабата. – “Нейният баща е чер като катран от мъки…Той иска нещо от дъщеря си”…””Какво иска?” – не се стърпях аз.

“Кръв!Той иска кръв за кръвта си!” – изхриптя циганката. “И няма да миряса, додето не видите да залезе полумесецът!”

ЛЕВСКИ – “Няма да миряса, додето не видите да залезе полумесецът!”…

СЕРАФИМА – Същото може да се предрече и за тебе, брате Василий.

ЛЕВСКИ – Така е…Само Господ знае, че няма да мирясам, а сега и ти, мила Серафима!

СЕРАФИМА – Чак тук научих истинската история на моето осиротяване..От една сестра от Русчук.Била съм, вероятно, на три годинки, когато башибузуци нахълтват в нашата къща. Било по време на Кримската война..Понякога сънувам кошмара, който и досега ме преследва…Играеме на криеница със сестра ми…По-късно разбрах, че се казвала Надежда…Аз съм клекнала зад дървения стол, когато се чу трясък на падаща врата…Мама извиква, след това башибозукът я поваля върху масата, разкъсва и дрехите, тя го рита, той изважда нож и я приковава ..Поглеждам встрани – баща ми лежи до вратата в локва кръв, но главата му я няма…Сестра ми изпищява…нейната глава се търкулва до мене…

/По лицето на Серафима се търкулват сълзи, които Левски се опитва да избърше, но тя се измъква от ръцете му и така потъва в тъмнината…/

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА. СЪДЪТ. ДЕН

/Пренасяме се отново в съдебната зала, където Али Саиб паша чете показанията на Общи. В стаята са Левски и Д. Общи./

СЪДИЯТА – /чете показанията на Общи/ – „…после се уплашихме, изкопахме по тъмно заровените грошове, напълнихме с тях две газени тенекии и ги отнесохме. Една – у Петко Милев, друга – в Петрови. Подпис – Димитър Общи.”

/Общи поглежда Апостола и отсича:/

ОБЩИ – Не съм подписал това.

СЪДИЯТА – Лъгал ли си или лъжеш сега?

ОБЩИ – Недовидял съм навярно. Не може аз да подпиша: „уплашихме се”. Изключено е.

СЪДИЯТА – Хубаво, де. Ама останалото е вярно, нали?

ОБЩИ – Вярно е.

СЪДИЯТА – Такааа. А шапката, чувалът и ножът, намерени срещу владишкия конак подир дяконовото убийство, са твои, нали?

ОБЩИ – Мои са… /с все по-отсъствуващ глас и внезапно крясва/ Престанете с тия едни и същи въпроси! До гуша ми дойде!

СЪДИЯТА – Бре! До гуша му било. Че ние не сме те канили на кафе, бе.

ОБЩИ – Може да не бъде на кафе, но и съд това не е! /крясва Общи/ Хората ми са били пребити, смазани от бой. Затуй признават какви не хайдутлуци, загубили са из очи цялото, целта.

/Общи успява да се придвижи към масата, въпреки веригите и сочи книжата със записаните показания…Отново поглежда Левски, спорът с него продължава…/

СЪДИЯТА – Я не крещи! Кому крещиш, кой те чува? Пък и не е истина, че са бити обвиняемите; защо ще ги бием, кога един през друг се хвърлиха да разкриват…

ОБЩИ – А как иначе Пандура ще заяви, дето съм го плашил с пищова, за да върви подире ми; /горещи се Общи/ дето съм му обещавал три хиляди гроша? Лъжа е , кълна се! И той, както цялата ми дружина, се решиха на обир заради революцията.

СЪДИЯТА – Ами ти, като никой не те е бил, защо лъжеш?

ОБЩИ – Аз да съм лъгал! Разказах ви истината от игла до конец.

СЪДИЯТА – Е, какво толкоз чак разказа? Обира? А на обира отгоре крещиш :революция! Защото си наумил, че за революция не бесят, пък за обир ще намажеш въжето. Виж какво: ако искаш да минеш за комита, назови всички комитети, хората им, връзките им, куриерите , скривалищата…Пък ти викаш : вършех обири и убийства , ама съм…как беше?

ОБЩИ – Революционер! Заявявам го хиляда пъти.

СЪДИЯТА – Стига…Кажи ни, всички ли се съгласиха на този обир?

ОБЩИ – Как не! Ние сме не хаирсъзи, а организация . При една само негова заповед /сочи с глава Апостола/ , а той може да я прехвърли и през стените на зандана ви, да знаете, ще се вдигнат на крак хиляди комити.

СЪДИЯТА – Хайде де! …/към Апостола/ Вярно ли е?

/Мълчание./

СЪДИЯТА – Аман, все същото! …Нейсе, щом всичките ти хора признаят пред тебе , дано проговориш. То си ясно и без признанията ти, де: получим ли височайшо нареждане, ще изловим комитетите ти до един.

ЛЕВСКИ – Ами изловете ги.

СЪДИЯТА – /обнадежден/ – Само крайно разкаяние ще ти осигори каторга, нали разбираш? Ето как другарят ти издава , та издава и ще отърве въжето.

ОБЩИ – Аз ли да отърва въжето ! Че за четири революции ми е малко и въже , нищо не е .

СЪДИЯТА – Какви четири, бе?

ОБЩИ – Сръбска, италианска, критска, българска.

СЪДИЯТА – Аха. Ама за обира на Арабаконак беше дума. Да не би да го смяташ за революция?Хе-хе!

ОБЩИ – Вече ви разкрих революционната ни мрежа. Макар да познавам нищожна част от нея, и по тази част си личи как сме работили: смело, бързо ,здраво!

СЪДИЯТА – Знаем, де. Велика работа, няма що: събрали по три гроша от петдесетина колибари, държали им речи пет-шестима даскали, подкокоросали ви от Букурещ такива, дето са си на топло. Туй ли ви било организацията?

ОБЩИ – Не ,не това! /в изстъпление говори Общи./ Само ми дайте време , ще си припомня още , ще накарам и другите запрени да си спомнят…Само ми дайте време!

СЪДИЯТА – Че ти или знаеш , или не знаеш, бе . Как ще си спомниш туй, дето не си чувал!

ОБЩИ – Докарайте всички запрени! Те ще го заставят да разкрие истината. Дотук бяхме един срещу един. Сега ще чуе Стоян Пандура, стожера на дружината… Ще видиш Станьо Чорбаджи…ще видиш потъмнялото лице на Велчо Касапина…Ще чуеш Марин….Вутьо от Видраре ще ти припомни някои неща …Всички ще те припознаят…Всички…

СЪДИЯТА – Стига си крещял! Изведете го!

ОБЩИ – Никой да не ме пипа! Сам ще си изляза и дори сам ще си надяна въжето – да не го гледам повече…Сам! Чувате ли?! Сам…

/Общи гледа Левски умолително…и излиза./

ПЕТА СЦЕНА. КЛЕТВАТА. НОЩ

/Левски сам в килията.

Левски слага лявата ръка на сърцето, а дясната я вдига нагоре и започва да реди следните думи:/

ЛЕВСКИ – „Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си пред бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нещо до смърт и до гроб”

/Ехото повтаря след него/

„Заклевам се и обещавам, че ще работя с всичките сиспособности за освобождението на отечеството си България”

/:ехото повтаря/

„Заклевам се и обещавам да полагам за светата тази цел, живот и имот.”

/ехото повтаря/

„А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а право да ме съди.

Заклех се.”

/Левски е сам в килията. Сам с мислите си:/

Нашето време определя бог…Докато постигнем целта си, още много невинни хора ще загубят живота си…Ето такава участ подготвих аз за десетки мирни хора. Аз се втурнах в заспалите им домове, аз ги заклех и изведох към жертва….Аз хлопах по непознати порти из добре познатия ми път, аз увещавах за саможертва, заклевах за смърт…Дали същите тези хора биха се втурнали да действат и мрат , ако не бях ги навестил? И имах ли такова право?..

/Левски бръква в своя пояс и изтегля един квадратен плат от червена коприна, обшит по края със златна ивица. По средата има златен лев, стъпил на обърнат полумесец. Върху главата му – корона, в лявата ръка кръст, а в дясната – меч. Около лъва със златни букви са извезани думите: Свобода или смърт! В спомена му се появява Серафима. Той разстила знамето на пода./

ЛЕВСКИ – Сестра Серафима, искаш ли да целунеш тази светиня?…Под нея паднаха и ще продължават да гинат българските мъже, които се бият за свободата!

/Дякона взима знамето и го поднася. Тя слага устни върху знамето./

С тази целувка аз купувам твоята душа! Ти седеше забравена настрани и мислеше, че не те виждам. Но аз тебе посветих тази нощ и те заклех в своето дело! Ако ти ми измениш или проговориш за това, което чу и видя тук, пред когото не трябва, аз ще те убия!…

/Той старателно започва да свива знамето и не вижда нейните сълзи./

А сега трябва да вървя…

СЕРАФИМА – Не тръгвай… Сънувах лош сън. Сънувах голямо чисто бяло стадо да пълзи по зелени баири, предвождано от виторог овен с гласовит чан на врата. И отведнъж – главата на овена падна и се търкулна

по зеления губер… Нямаше коляч, а главата се търкулна и кръвта и изцапа бялото руно и зелената трева….

ЛЕВСКИ – Трябва да тръгвам. Благодаря за гостоприемството! Поздрави скъпите ми хора, но на ухо.

СЕРАФИМА – Василе, виж, забравил си камата!

/Взима я от раклата и му я подава. Той не я взима./

ЛЕВСКИ – Подарявам ти я , за спомен. И за защита, не дай Боже. Виждаш какви са времената, а може и по тежки да дойдат.

СЕРАФИМА – Благодаря!… Почти две педи е дълга!

/После внимателно целува камата и я притиска до сърцето си./

Заклевам се , Апостоле!

/Той я привлича, трогнат и честит и тя се притиска към него./

Нека дойда с тебе, Василе! Аз ще върша всяка работа, с която ме натовариш. Аз ще въоръжа себе си и всички, за които още мога да сторя същото. Аз ще уча другите да употребяват оръжието, с което си служа аз! Никога няма да ти изменя и да те оставя…никога…

Вече съм твоя съзаклятница, вярна до смърт!

ЛЕВСКИ – Вярвам ти и без клетва!

/ Трудно я откъсва от себе си и се вглежда в очите и/

И ти давам заръка: иди да поздравиш майка ми, кажи и хубави думи, ти умееш, и не я забравяй, тя също те обича…Ако съм жив , ще те намеря…. Сбогом!

/Целува я по челото./

СЕРАФИМА – Жив ще си! /Тя докосва с устни неговото./ – Жив во веки…. /сълзи я задавят и тя не успява да каже „сбогом“/

/Споменът със Серафима се стопява и той отново е сам в килията./

ШЕСТА СЦЕНА. ЛЕВСКИ. ДЕН

/На другия ден. Левски отново в съдебната зала./

СЪДИЯТА – Име , родно място, занятие?

ЛЕВСКИ – Казвам се Васил Иванов, по прякор Левски , родом от Карлово. Занятието ми е да обнадеждавам българите. Местожителство нямам.

СЪДИЯТА – И как точно ги обнадеждаваше?

ЛЕВСКИ – Данъци много, а нямаш спокойствие. Обикалях ги за да дам вяра и упование в бъдещето.

СЪДИЯТА – Според книжата и според разказите на Общи и другите излиза, че ти си един от главните членове на Привременното правителство в България.

ЛЕВСКИ – Какви книжа, какъв Общи?

/Съдията изтърсва пред Левски чувала с книжата: писмата, протоколите и уставите се разпиляват по пода, близо до краката на бунтовника. Съдията взима няколко портрета и му ги показва./

СЪДИЯТА – Това са портретите на Любен Каравелов,Хаджи Димитър, ваша милост, това на Общи, твоя верен другар, който вече намаза въжето…От казаните господа кого лично познаваш?

ЛЕВСКИ – Всички и никой.

СЪДИЯТА – Пет години става, откак скиташ по градове и села, та нима никого не познаваш?

ЛЕВСКИ – Лицата за мен не са важни, ето защо и никого не познавам.

СЪДИЯТА – С какви средства купувахте оръжието?

ЛЕВСКИ – С комитетски пари.

СЪДИЯТА – Кой ви даде комитетските пари?

ЛЕВСКИ – Всички и никой.

СЪДИЯТА – Къде се намира Привременното правителство?

ЛЕВСКИ – Навсякъде и никъде.

СЪДИЯТА – Не сте ли доволни от църковните правдини и свободи, дадени на българите с ферман, та избрахте пътя на бунта?

ЛЕВСКИ – Дадените църковни свободи имат цената на магарешка сянка. Под тази сянка могат да блаженстват само старците, бабите и конашките

чорбаджий…Ние искаме политически правдини и свободи, а без революция такива свободи и правдини не се добиват.

СЪДИЯТА –Вашата революция много свят ще изтреби…

ЛЕВСКИ – Нима без революция малко свят гине под сатъра на агите?

СЪДИЯТА – За извършените политически убийства не съжалявате ли?

ЛЕВСКИ – Толкова, колкото съжаляват агите , когато колят ратаите за лично удоволствие…

СЪДИЯТА – Признаваш ли се за виновен?

ЛЕВСКИ – Толкова, колкото и съдиите се признават за виновни, когато осъдят някого на смърт и заповядат да го обесят или със сатър да го заколят….

СЪДИЯТА – Не искаш ли милосърдието и прошката на падишаха?

ЛЕВСКИ – Милост от никого не диря…

СЕДМА СЦЕНА. ПОСЕЩЕНИЕ НА АНГЕЛ. УТРО

/Появява се Серефима в бяла роба./

СЕРАФИМА – Василе…Василе…спиш ли?

ЛЕВСКИ – Серафима, ангел мой!…. Ти пак дойде…всеки ден идваш…Не ме забравяш…

СЕРАФИМА – Тук съм….при теб….

ЛЕВСКИ – Тук си…Толкова си бледа….Седни…Седни… Виж, имам стол за гости…/Взима ръцете и и я слага да седне…/ Топли са и нежни…

СЕРАФИМА – Не си дърпай ръцете….Нека моите постоят в твоите…Те така се чувстват добре… /Той допира чело в нейните ръце./ Не заслужавам

този поклон….Напомня ми за прощаване или за прошка…Не искам нито едното, нито другото…

ЛЕВСКИ – Ще ме обесят, ангел мой…

СЕРАФИМА – /Тя пада също на келене и го прегръща./ Не говори така! Забранявам ти да говориш така…Ти ще живееш…Султанът ще бъде милостив…

ЛЕВСКИ – Милостив?! Милостив?! Вече обесиха Димитър…Следващият съм аз…И по-добре бесило, отколкото да изгния незнаен в каторга…Поне ще умра в моята мила България и гроба ми всеки да го знае, за да му напомня, че има работа да се върши…

СЕРАФИМА – Тебе и сега всички те знаят и те тачат…

ЛЕВСКИ – Предадоха ме…най близките ми съмишленици…онези дето съм ги заклевал с кръст и огън….Всичките… Само един ми остана верен…

СЕРАФИМА – Кой? Ще го намеря….където и да е….Какво да му кажа, Апостоле?!

ЛЕВСКИ – Кажи му, че го обичам!

СЕРАФИМА – А името му….името му…чакай , имам лист и молив…напиши го…всичко, което искаш да му кажеш….Пиши…пиши…

ЛЕВСКИ – Ще го напиша…ще го напиша…ето, но преди да ти дам бележката искам да те погледам…Постой още малко с мен, ангел мой!…Виж и слънцето се показа, за да ни види…

/Бавно я отделя от себе си и я изправя. Застава до нея, взима и ръката и отправя поглед към слънцето./

“Венчается рабиня Божия Серафима за рабу Божему Василу…Венчается раб Божий Васил и рабиня Божия Серафима…во има Отца и Сина, и Святаго духа…Амин…”

СЕРАФИМА – Защо, Василе…

ЛЕВСКИ – За да сме заедно там Горе, Ангел мой!

/Прегръщат се и се целуват…/

Затъмнение.

Бележката остава в него. Осветление. Той е сам. Разгръща бележката и я прочита – “НАРОДЕ!!!!”

ОСМА СЦЕНА. ИЗПОВЕДТА. НОЩ

Левски сам. Следва звукова картина.Отваряне на вратата на килията и стъпките отекват на Отец Тодор. …

ОТЕЦ ТОДОР/глас/ – Дяконе ,пристигнало е потвърждение на присъдата от Абдул Азиса…Ще се изповядаш ли , синко?

/Левски бавно подгъва колене и промълвява:/

ЛЕВСКИ – Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от бога.

/Пред очите на Левски се извървява живота на човека, който извърши невъзможното./

Отче, толкова много исках да създам една действена организация, която по даден знак …да скочи от много страни и да… помете издевателстващата паплач, която ни мачка и изстисква…Знаеш ли, отче, спомням си началото, то не беше толкова отдавна, а ми е така далечно….

Началото – бях в кабинета на Ценович в Букурещ. „Бае Ценович, унищожаването на четите показва едно – че те не могат да освободят България, ако народът не е подготвен отвътре и не се вдигне на въстание”. Реших да се посветя на тази идея, пък каквото бог даде; ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си.”…Мене си… Създаването на първите комитети беше толкова вдъхновяващо ….отново е

пред очите ми: Плевен, Ловеч, Карлово, Калофер, Сливен, Тетевен, Орхание и ….. Ту като циганин, после като поп, след малко турчин, монахиня, слуга, едноок калугер, опърпан старец… и какъв ли още не…

Разрастването на организацията… Идването на помощниците…Ангел Кънчев се самоуби, Димитър Общи….ще се видим с него пак, нейде…
Много съзаклятници си отидоха от тоя свят, други трябваше да накажем…момчето в двора на хаджията….очите му…не ми дават мира, отче….После непокорството на Общи и обирът на Арабаконак.
Лудешкият ми опит да спася поне част от организацията и…Къкринското ханче…. Нелепото залавяне…
Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща, но и ние него обръщаме!

/Той бавно се изправя …тръгва към вратата …обратно към стената…пак към вратата….отново към стената…последва удар в стената. Свлича се по нея, пада на пода. От главата му потича струйка кръв../

/Отново звукова картина/.

МАЙКАТА /глас/ – Сине, Василе!

ЛЕВСКИ – „Христос возкресе, майко!” – поздравява я той.

МАЙКАТА /глас/-

„Во истина … – замлъква майката като го вижда с отрязана коса.

ЛЕВСКИ-

„Мамо, мене ме призовават да се притека на помощ на поробеното отечество, затуй вземи косата ми, мамо, и я скрий в сандъка си, щото аз се

отделям вече от тебе. Един ден, кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, та да се опее и погребе вместо мене…”

ДЕВЕТА СЦЕНА. БЕСИЛОТО. УТРО

/Звукова картина.Чуват се войнишки стъпки. Взвод. Отваряне и затваряне на врати. Левски бовно се изправя, след като е писал по стената. Сянка на бесило се появява на стената. Развиделява се….

/Когато отварят вратата на килията, Левски, тъкмо довършва писането с една керемида върху пода: /

ЛЕВСКИ – „Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбокия сън! Аз, сиромаха, уловен в село Къкрина на хана на края; уловен от двайсет души заптиета и няколко български изроди. От потерджийте лесно щях да се избавя, защото беше тъмно. Помислих аз на умът си страшно да извикам като лев на Балкана: „Елате мои мили братя българи, решителни юнаци, мене отървете от двайсет заптии. По пътя никой няма и аз бях все в надежда…

Събуждайте се, събуждайте се! И на оръжие ставайте! Сега е време за революция…Никой от вас да се не разпуща, работа вършете , не се плашете!

Аз вече отивам, богу дух ще предам….”

/Отново звукова картина. Псета вият. Войниците маршируват../

ЛЕВСКИ -„Рушид баба, приготви се да заколиш идващия овен!”…

ЛЕВСКИ -„Всичко, което сторих, го сторих за отечеството”

/Запява своята песен./Всички актьори се приближават до Левски./

АКТЬОРЪТ – СЪДИЯТА – Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

Много скъпи жертви и да се тресят

И вятърът южни с тях да си играе,

И тиранът весел с тях да се ругае.

АКТЬОРЪТ – ОБЩИ – О, бесило славно! Теб те освети

Смъртта на героите. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

За коя под тебе гинеше народа,

И лъвът, и храбрий; и смъртта до днес

Под тебе , бесило, правеше ни чест.

АКТЬОРЪТ – ЛЕВСКИ

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

В ония дни мрачни, що “робство” се викат,

Умириха мирни на свойто легло

С продадена съвест, с позор на чело,

АКТРИСАТА – СЕРАФИМА

И смъртта на тебе, о, бесилко свята,

Бе не срам, а слава нова за земята

И връх, от където виждаше духът

Към безсмъртието по- прекия път

КРАЙ

Г А Н Ь О А Д А

Музикално-сатиричен спектакъл

по Алеко Константинов

драматизация – Бойко Илиев

Действуващи лица:

Бай Ганьо – всички актьори

Алеко Константинов

Приятелят

Политикът

Момичето

Младежът

Чичото

Дамата

Докторът

Всички актьори акапелно музицират подкрепяйки действието на спектакъла.

ПЪРВА СЦЕНА

/От дъното на сцената към публиката бавно се приближава Актьор. Той открива, характерното за Алеко – бастунче и шапка. Имаме чувството, че сме в Музей-театър./

АЛЕКО – Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн.Това обстоятелство никак не ми попречи да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милиони ротшилдовци и вандербилтовци мога да ги натъпча в джоба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нищо повече от пепелта на снощната ми последна цигара…

/Изведнъж отвсякъде навлизат всички актьори, предсавляващи приятелите на Алеко от сдружението „Весела България” – Приятелят, Политикът, Младежът, Дамата, Момичето. Носят бутилки, сурвачки, балони, бенгалски огън, въртят кречетала, избухват конфети. Всички са маскирани. Припяват своеобразен химн на сдружението „Весела България“./

ВТОРА СЦЕНА

ПРИЯТЕЛЯТ – Ей, щастливец, мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите по-късно….за подарък по-случай идващата нова година!

АЛЕКО – Келнер!

/Младежът веднага се превъплащава в съответната роля на Келнер и идва при Алеко/

– Две кафета, два коняка, един голям пакет тютюн….и остатъка за посрещане на Новата година!

/подава му двата лева/

МЛАДЕЖЪТ /КЕЛНЕР/– Благодарим най –сърдечно. Воала!

/всички изваждат бутилки , чаши, ядки и ги слагат на масата. Келнерът сипва коняк на всички. Измъкват от някъде стар грамофон.Една дама избира плочи и се налага в своя избор.Малко по-късно прозвучава виенски валс. Припяват популярен виенски валс. /

ПОЛИТИКЪТ – Онзи ден ти се загуби някъде по твоите дела и пропусна да чуеш депутата с побърканите местоимения.

АЛЕКО – С побъркани местоимения?

ПОЛИТИКЪТ – Да, да приятелю – с побъркани местоимения. Аз ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави Народното събрание. Побърканото местоимение така се разлюти, щото четворица съседи трябваше да го хванат за ръцете.

/В този момент се намесва Приятелят и изиграва въпросният депутат, а другите го хващат за ръцете./

ПРИЯТЕЛЯТ – „Не мога, не мога”…

ПОЛИТИКЪТ – /на Алеко/ – Викаше той.

/Всички озвучават цялата олелия в Народното събрание./

ПРИЯТЕЛЯТ – „Дайте веднъж да го ударя, пуснете ме, моля ви се, само веднъж да го стоваря по главата; какво е туй събрание, КОЯТО може да търпи един, КОЕТО говори такива думи. Пуснете ме един юмрук да му изтърся; как смее да говори тъй за господа министрите, КОЯТО той не е достоен да погледне, а камо ли да плеще думи, КОЕТО са докачителни. Никой няма право да критикува почитаемото правителство, КОЯТО е гордост за България.

ВСИЧКИ – „Долуууууу..”

/Получава се нещо като хоро, придружено с народна песен./

/Всички викат и след това се смеят и се поздравяват за добрата игра./

ПОЛИТИКЪТ – Ниe умряхме от смях, изпокапахме, изгаснахме… Страшно увеселително заведение. Много ми хареса. Идвай бе ,приятелю, уверявам те, ще останеш доволен. Има и дами…

/намига съучастнически на Алеко, виждайки приближаващата се дама с цигаре в ръка. Валсът вече звучи.Останалите подреждат масата за посрещане на Новата година. Започват да тананикат някакво популярно танго, някои танцуват.//

ДАМАТА – Няколко пъти вечерях в Юнион клуб, като все се надявах да ви срещна, но изглежда вие….вече не ходите там?

АЛЕКО – Напротив , госпожо, но напоследък не ми остава свободно време…Юридическа помощ ли ви е нужна?

ДАМАТА – Литературна! Написала съм някакъв цикъл стихотворения и много ми се иска да ми кажете дали има нещо в тях!

/подава му ги/

АЛЕКО – Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезен….О, химни за любовта. Дали не разговарям с една българска Сафо!

ДАМАТА – Едва ли! Графоманията е най-голямата болест на нашето време, г-н Константинов. Епидемия , която не пощади и жените.

АЛЕКО – Вие го казвате.

ДАМАТА – Вие го мислите!

/Танцуват, включват се в цялата музикално-танцова празнична атмосфера./

/Някой гръмва шампанско. Наливат по чашите.//

/Приближава Приятелят/

ПРИЯТЕЛЯТ – Чашите са вече налети…Моля за внимание! …/всички си взимат чашите/ В този тържествен миг…/на вратата се звъни/

АЛЕКО – В този тържествен миг…на вратата се звъни….

/всички се разсмиват,отново звън. На вратата се появява Докторът, който се е маскирал като Бай Ганьо/

ТРЕТА СЦЕНА

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЪО/- Ха, добра ви вечер! Ето ме и мен , майка му стара!

/удря в земята калпака и пуска дисагите.Радостни възгласи и ръкопляскания./

МЛАДЕЖЪТ – Ама, докторе, ти ли си?!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Не съм! Не ме ли виждаш?

ПРИЯТЕЛЯТ – Мамо-оооо! Отиде и вечер , и вечеря, и всичко!

ДОКТОРЪТ – Защо, бе? Всичко ли изпихте вече?

ПОЛИТИКЪТ – Почна се…

/приближава Момичето и я пощипва по бузата/

Я ми дай, моме, една чашка.Как така ще пиете без мен? Какво като е Нова година? Мислите, че догодина няма да ме има ли? Ъ-ъъъ!Тц!Тц!…..Ей!….А-ааа….

МЛАДЕЖЪТ – /Младежът налива./ Ние вече не мислим, просто пием…

МОМИЧЕТО – Заповядайте, господин Балкански!

АЛЕКО – Ха така! Добре си ни дошъл , бай Ганьо! Ха, да ти е наздраве!… /всички се чукат/

– Само ще те помоля, …докторе подрежи малко мустака – да не се плашат гостите!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – А-аа големите ми мустаци – не закачай . Те са ми за по- голям авторитет.Ха, още веднъж, наздраве!

ВСИЧКИ – Наздраве!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ама вие защо не сте се маскирали?…Какво говорихме? Нали ще сме „Весела България”!?

ПРИЯТЕЛЯТ – Тъкмо започнахме да смъкваме маските и ти се появи…

ДОКТОРЪТ / БАЙ ГАНЬО/– Туй какво е, грозде ли е? Браво! Гледай! Я дайте една чепчица…

/Младежът му поднася купата с грозде./

Мммм!Хубаво! Браво!

/Дамата си отваря табакерата./

Тази табакера дали е от кавказко сребро?

ДАМАТА – Не е, виенска направа е!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Тъй ли ? Я дай да я видя.Ц….ц….ц! Гледай! И тютюн има , български, нали?

ДАМАТА – Български.

-7-

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Браво! Я чакайте да завъртя една цигарка. Аз си имам цигарени книжки, ако ви потрябват – тук съм.

ПОЛИТИКЪТ – Я дай и аз да завъртя една, че в парламента ми пуши само главата… /ха-ха/

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/- А , че тя била последната хартийка… Е нямаш късмет, господин депутат. Ама вие в това…. Народно събрание голям живот си живеете – я келепирец, я търговийка….

ПОЛИТИКЪТ – Тъй е , Бай Ганьо. Някой ден може и теб да те издигнем. Ти си човек от народа!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Тъй е то….тъй е…

/Докторът почва да плюмчи хартията, Дамата става, момичето се смее. Младежът отива при Алеко./

МЛАДЕЖЪТ – /на Алеко/ – Точно такъв съм си го представял вашият герой…От Доктора е можело да излезе много добър артист…

/Приятелят отива при Алеко и Младежа и се наговарят. Стават, взимат си столовете и образуват купе във влак. Политикът, Момичето и Дамата също се включват. Младежът започва да издава звуците на пътуващ влак и шестимата започват да се подрусват, Докторът също се включва в играта./

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – /на Младежа, след като той му е дал огънче и Бай Ганьо доволно издишва тютюневия дим срещу своите приятели. Алеко кашля./

– Я се поотмести малко към края да си сложа и другия крак.Хъ така! Браво! Е-ееех! Майка му стара! Кеф! …Я чувайте машината какво прави: тупа-тупа, тупа-тупа. Фърчи! …

/шестимата засилват ритъма и звуците/

-Бравос! Много обичам така да се обтегна…Ха така.

../ляга върху двама от мъжете/

/Момичето се залива от смях, после взима една круша ./

-Какво ядете там, круша ли?

МОМИЧЕТО – Круша.

-8-

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/– Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша.

/Момичето му поднася чинията./

МОМИЧЕТО – Заповядайте, Бай Ганьо!

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/ – Благодарско! Отде ги вземате вий тези неща?

ВСИЧКИ – Купуваме ги.

ДОКТОРЪТ /БАЙ ГАНЬО/– Тъй ли? Браво! …Аз обичам круши.

/Тримата подслаждат яденето с любимата му песен: „ Листец, листец, зелен листец, буково дръвце и без жени на тоя свят хич не е добре. Всички отиват към масата със закуските и виното./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

ПРИЯТЕЛЯТ – Професионално изпълнение…И на мен ми се доигра…

ДАМАТА – Може ли табакерата?

ДОКТОРЪТ – А, да , разбира се….ха-ха. Все пак аз не съм Бай Ганьо, а само се правех на него.

ДАМАТА – Кой знае…..Ха-ха /Всички се смеят/ Наздраве! За Бай Ганьо….на писателя Алеко Константинов, който само след няколко часа има рожден ден!

ВСИЧКИ – Наздраве! За Алеко! За Бай Ганьо! За Алеко! За „Весела България”!

МЛАДЕЖЪТ – Хрумна ми нещо! Искате ли всеки да представи своя Бай Ганьо? Така както той го вижда . Алеко ще ни помага в репликите. Приемате ли?

ПРИЯТЕЛЯТ – Аз поемам хвърлената ръкавица. Докторът всъщност доста вдигна летвата, но и „ний не сме вчерашни”!

-9-

ПОЛИТИКЪТ – За нашего брата в парламента…., да не говорим. Там всеки ден гледам изявите на Бай – Ганьовците, така че не ме подценявайте.

МЛАДЕЖЪТ – Аз нямам търпение да продължа! Позволете, господа!

АЛЕКО – Аз пък нямам търпение да те видя как ще се справиш. Хайде, пълен напред!

ПЕТА СЦЕНА

/Нахлупва калпака. Вдига дисагите. Почва да тича в кръг на сцената.Всички се организират и създават купето на влака . Сядат. Влиза запъхтян Бай Ганьо, Докторът след него , едва сдържа смеха си .

МЛАДЕЖЪТ – Уф…изпотрепах се от бяг…

ДОКТОРЪТ – Какъв бяг, бай Ганьо?

МЛАДЕЖЪТ – А бе, какъв бяг! Ти нали беше се зазяпал там в гостилницата…

ДОКТОРЪТ – Е? Какво стана?

МЛАДЕЖЪТ – Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца…, па чух , че свирна и локомотива, излизам и гледам, нашият трен потегля. Бре! Килимчето ми!

ДАМАТА – Кое килимче? Това ли?

МЛАДЕЖЪТ – Същото…Та като фукна подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време гледам, поспря се и аз хоп, та вътре.Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке, аз, знаеш , не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек

излезе. Позасмя се даже…А бе, кой да знае, че ще се връщаме пак назад…Луда работа…

/_Общ смях. Бай Ганьо си прибира килимчето в дисагите./

ДАМАТА – /на Алеко/ – Бедният! Влакът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал, горкият, цели три километра да го гони – зер килимчето му вътре!…

-10-

АЛЕКО – Неговото си е негово…Бай Ганьо не обича да го дели с друг, камо ли да го изгуби…

ПОЛИТИКЪТ – Нищо в природата не се губи…, само преминава от едни ръце в други…. Ха-ха…

ДОКТОРЪТ – /на бай Ганьо/ – Ами ти от бързане си забравил да заплатиш бирата си, бай Ганьо.

МЛАДЕЖЪТ – Голяма работа! Те малко ли ни скубят!

ДОКТОРЪТ – Аз я платих.

МЛАДЕЖЪТ – Имал си бол пари – платил си я…./Той изважда от дисагите едно парче хляб, резва си малко кашкавал и започва сладко да примлясква/ /на Приятелят/

Твоя милост ходил си, обикалял ли си тъй повечко свят?

ПРИЯТЕЛЯТ – Ходил съм, бай Ганьо, доста.

МЛАДЕЖЪТ – Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц…ц!…Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Магурели, Плоещ, Браила, Букурещ, Галац – чакай да не те слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли – всички съм ги изредил…/изтърсва трохите на пода и си прибира кърпата/

Ами туй слабинкото момиченце с вас ли е?

ПРИЯТЕЛЯТ – С нас е.

МЛАДЕЖЪТ – Що не му дадете нещо да яде? Много кльощаво, горкото…

МОМИЧЕТО – Не съм гладна.

АЛЕКО – Бай Ганьо, много път ни чака. Искаш ли да ти дам една книга за четене. Неусетно ще мине времето….

МЛАДЕЖЪТ – Аз съм си изчел моето, градски. Те, сега, младите да четат, а ний ще подременем. Тъй и тъй сме дали пари за железницата, поне да се наспим като хората….

/ и заспива, понечва да хърка, но Приятелят го разтърсва/

-11-

ПРИЯТЕЛЯТ – Хайде, хайде…Няма време за спане. Ставай! Дай на мен дисагите!…Давай, давай…Сега е мой ред. Дай!

МЛАДЕЖЪТ – Тъкмо загрях. Не може ли да изкарам още един епизод?

ПРИЯТЕЛЯТ – Не може! Вече сме в Прага и ти ще поемеш ролята на младия Гайдов, нали Алеко? Дай мускалите!… Ха така!

АЛЕКО – Спокойно…Продължаваме! Хайде да приготвим домът на Иречек…Докторе, ще приемеш ли една поддържаща роля – иконом на Иречек?

ДОКТОРЪТ – Няма да ти откажа, тъй като много добре знам, че Кралят се играе от придворните! /покланя се/

АЛЕКО – Точно така!

А ти ще бъдеш самия Иречек /към Политикът/, приемаш ли?

ПОЛИТИКЪТ – Приимам, как да не приимам. Та Иречек е бил министър на просвещението у нас. Тъй като ме гледаш, нали имам вид на министър?

АЛЕКО – И още как…

А вие, госпожо, ще партнирате ли на „МИНИСТЪРА“ в ролята на Съпругата?

ДАМАТА – Ако вие умело ме направлявате, г-н Константинов?

АЛЕКО – Ще имате в мое лице един всеотдаен режисьор, доколкото ми позволява таланта. Готови ли сте? Започваме!

ШЕСТА СЦЕНА

ПРИЯТЕЛЯТ- /БАЙ ГАНЬО/-О,о,о Добър ден, бай Иречек. Как си. Добре ли си?

/подава му ръка и го потупва по рамото/

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – / с недоумение/- Добър ден….

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Не ме ли познаваш? Вие нали бяхте министър в София?

-12-

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Да, бях…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Е, и аз съм от там. То се казва емиширии сме. Хе-хе- ами как? Помниш ли статията във вестник „Славянин”?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Да , смътно…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ама, че бяха те нацапали…Ама ти си гледай кефа. Хич да не те е еня. Аз колко съм те хвалил… Те викат – Иречек такъв, Иречек онакъв. ..”Да ме прощавате – викам. – Не е тъй”.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Благодаря…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – /оглежда стаята/ Така, като гледам, тука, добре си живеете…Място – бол…Може и някой гост да се прибере, колко му е…Чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят…

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Така е , зная ви, но моята квартира е тясна дори за домашните ми…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ти не се коси. На нас колко място трябва, а утре , ако щеш , води ме по всичките фабрики, аз съм съгласен. Донесъл съм за продан чудесно розово масло. Ти само ще ми превеждаш, че не зная добре езика.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Съжалявам. Много съм зает. Ще ви посоча някои български студенти, те ще ви услужат.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ако щеш санким, няма да те пресилвам… Госпожата тука ли е? Познавам я нея. Ще и дам един мускал масло.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Но, извинете…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Па ако имате тука роднини, приятели, кажете им , че съм донесъл масло, то не е срамота. Аз ще се навъртам по често около вас. Ще си приказваме за България. Па ако обичате съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага, а?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Аз разбирам, но виждате ли…

-13-

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Казвам, санким, ако обичате…И мен ми е по-добре на хотела , ама хайде, рекох, Иречек – наш човек…бива ли така да го прескачаме.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Благодаря за вниманието, аз бих ви задържал на драго сърце у дома, но не разполагам с лишни помещения. Днес обаче вие сте наш гост и ще обядвате у нас.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Да обядваме, защо да не обядваме! И ваша милост, казва се, ако не от мойта, то от българската трапеза се сте яли и пили…

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Заповядайте.Седнете. /подава му стол/ Аз ще се разпоредя с домашните./звъни с ръчната камбанка/.

/Сред останалите артисти настава суматоха. Кой трябва да играе слугата. Докторът поема тази роля. Другите актьори се приготвят за останалите роли./

ДОКТОРЪТ / СЛУГАТА/ – Какво ще обичате, г-н Иричек?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Съобщи на домашните ми, че е пристигнал гост от България.

ДОКТОРЪТ /СЛУГАТА/ – Ще бъде изпълнено, господине. /излиза/

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК /– Ако искате дайте тези неща да ги оставим оттатък.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО /– Кои? Дисагите ли? А, не. При мен са си добре….

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Както искате.

/Влиза майката на Иречек/

ДАМАТА/ Г-ЖА ИРЕЧЕК /- Добър ден. /слага си лорнета на очите/ Кой е дошъл?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК /– Гост от България , мамо.

-14-

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – /рипва, без да изпуска дисагите/ – О, здрасти, здраво-живо, дайте да се похванем, хъ така, по български.

/Той се опитва да я прегърне, но стъписването на Госпожата охладнява ентусиазма му./

Как сте още? Радвам се.

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Добре съм. Вие от България ли идвате? Как е там?

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Добре, добре…И аз съм добре….Е, кажете сега правичката, къде е по-хубаво, в Прага ли, в София ли?

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Няма да мога да отговоря на този въпрос, тъй като аз..

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Е, вие жените винаги се измъквате, така, по терлици…ха-ха

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Негова милост ще обядва у дома… Майко, може ли за момент../излизат, Бай Ганьо подслушва/

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Говорят си нещо. Кой знай ?

/поглежда си дисагите и пак ги взима/

Ама не вярвам. Най сетне министър е бил у нас . А бе, то и министрите не са стока я. Ама за тогоз не ми си вярва. /опитва се да подслушва/

/Влиза Иричек и се сблъсква с Бай Ганьо. Дисагите падат/

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Тези работи могат да се занесат в другата стая.

/посяга към дисагите, Бай Ганьо ги прегръща./

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Да си стоят тука. Там може да ви пречат.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – О, никак моля , не се безпокойте.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ама все ще ви пречат, знам аз. Я чакай да ги туря ей тук, зад мен, като облегалка, ха така… Мигар ме е страх, че някой може…,не, ами просто така…

/Влиза г-жа Иречек и носи каталог с илюстраций и фотоси от Прага./

-15-

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Заповядайте, разгледайте ги. Може да намерите нещо интересно за нашият град.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Не ща, благодарим; гледайте вий. Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети!

/Иречек взима каталога от майка си и го слага на масата. Бай Ганьо изважда големия си джобен часовник и недвусмислено го гледа./

Аз много съм любопитен да изуча Европа. Ето сега например , да речем, у нас дойде ли пладне – сядат да обядват. У вас инак е наредено. Вий кога обядвате например?

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Ние обядваме обикновено на пет часа.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Брей, чак по мръкнало…

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Но днес можем да обядваме по-рано. Майко, ще проверите ли?

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Разбира се. Сега се връщам.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – У нас е някак си по-друго. Целият живот е по-друг.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Всичко е малко по-изкилифещено, нали?Ха-ха…

/Влиза слугата и подрежда масата. След него госпожата и слугинята /момичето/, която носи супника./

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Заповядайте на масата. Разполагайте се .

/Бай Ганьо си слага дисагите в краката.След това се кръсти./

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Аз съм либерал – ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме…ние с дявола сме добре /намига на госпожата/ ама и на Господа малко тамян да покадим – за зорзаман….ха-ха . Това какво е , супа ли е?А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем./разлива част от супата/ Ах, пърдон, извинете, уцапах ви

-16-

бохчата…ц…ц….ц… Тюх да се не види!/опитва се да я гребе с лъжицата и когато слугинята се опитва да я вземе, той я загражда с ръце./

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Нищо, нищо. Дребна работа.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Абе то е тъй ама…Майната му …Женурята ще я изперат . Нали са за това да шетат./събира с лъжицата от покривката/

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Какво правите? Супа има достатъчно.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Защо да става зян, бе джанъм.

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК/ – Слугинята ще ви сипе друга.

/Слугинята понечва да вземе чинията. Бай Ганьо не си дава чинията./

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Сус, мари…/Той почва да сърба шумно./ Хубава супа. Бравос. Чини си парата. Ама струва ми се, че нещо и куца.А? …Не може да познаете…. Лютичко! Аз имам чудесни чушлета в дисагите, ей сегичка. /почва да рови/

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Имате чушки?

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Как не, нося си аз чушки, нали знайте, „България мила майка” не може без лютичко…/изважда две чушлета и победоносно ги размахва/Две стигат за всички ни, страшно са люти.

/стрива едната в чинията си , а другата великодушно предоставя на Иричек. /

На вий си стрийте тази.

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Благодаря ви, но ние не употребяваме…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Не, не ..Заповядайте, разстрийте си, така , по български, хе-хе..Слушайте мене и ще видите какво нещо е… Чакайте! Аз ще ви стрия, че да видите как става..После ще си оближите пръстите и ще ме благославяте.

/Бай Ганьо не чака разрешение, а се втурва към майката и с две ръце стрива чушката над чинията и.Г-жа Иречек гледа и не вярва на очите си/

Първо на Госпожата, нали така г-н министре…Ха така! А сега и на вас! , нали така г-н министре…Ха така! Е, видите сега какво значи супа. Ще ми викате после – „Ашколсум, бай Ганьо!”

-17-

/остатъка изсипва в своята супа и започва шумно да мляска. Майката и Иречек не смеят да докоснат чинийте си. Само дамата се навежда да помирише./

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК /– Чудесен апетит имате, г-н Ганьо Балкански…

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Ха-ха .Това Балкански много ми харесва…Звучи ми някак бунтовно, а? Балканский лев! Ь!..Я, момиче, дай още едно парче хляб.Ама , вие тука съвсем без хляб ядете.На българията дай леб; ние много леб ядем;

да не се хваля , ама с таквази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа.

/наплюмчва си палеца и го протяга към Иречек/

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Вярвам ви ,г-н Балкански.

/Слугата сипва вино /

Наздраве!

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Наздравичката….Ей!..Тц..ц . Туй винце отде го земате?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Купуваме го. Добро ли е?

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Аа! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам, че каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи отвътре…хе-хе.

ДАМАТА /Г-ЖА ИРЕЧЕК /– Госпожице отсервирайте , а вие поднесете кафето на господата.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – А, кафенце! Чудесно…Сега да имаше и малко тютюнец?

ДАМАТА /Г- ЖА ИРЕЧЕК/ – Моят син не пуши , г-н Балкански.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО /– Е, при това хубаво кафенце, без цигарка , бива ли?! Аз си нося тютюнец, ето в таз табакерка…/ тихо/Да те почерпя една цигарка, а?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Не, благодаря , г-н Балкански.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – /започва да си плюмчи една цигарка./ А бе, бай Иречек, я ми кажи, твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатърът…Знайш, алъш –вериш е то, не е шега…Па да ти кажа ли правичката…тука дали няма някой да ни подслушва…да ти кажа ли правичката? – И едните , и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!…Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжен! ….Търговийка предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може! Не си с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тая работа. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли?

ПОЛИТИКЪТ /ИРЕЧЕК/ – Това не е лошо. Дори е хубаво.

ПРИЯТЕЛЯТ /БАЙ ГАНЬО/ – Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи ,че ги разбирам.. Ти мене гледай . Такива като мене ще я оправят работата. Ех, веднъж да ме изберат за клечка, че да видиш как се управия нарежда и България оправя.

СЕДМА СЦЕНА

МОМИЧЕТО – /ръкопляска/ Браво…Много добре се справи…талант!

ДАМАТА – Да…добре си похапна…

ПРИЯТЕЛЯТ – Ох, тия чушки наистина бяха много люти …целият съм потен…

АЛЕКО – Ще ти дам една моя риза, ако не възразяваш? Нали оня, дето всичко вижда, е казал: „ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”.

ДОКТОРЪТ – Ние, май, забравихме за какво сме се събрали. Само след няколко часа ще настъпи Новата година и Алеко, нашия духовен баща , ще стане с една година по-стар и по-мъдър…Наздраве!

ВСИЧКИ – Наздраве! За Алеко! За Бай Ганьо! Наздраве…”Весела България!”

АЛЕКО – Като те гледах сега, депутате, как представяш професор Иречек, се сетих какво писа той само три години след Освобождението на България: …” Чудесното наслаждение, което тук хората имат, е да се преследват един другиго и да развалят един другиму работата”…

ДОКТОРЪТ – /прави се на Бай Ганьо/ Бравос! А туй какво е? Сърми? Мммм..! То не е кайма, а каймак. Я да видим…мога ли да изям още …две…Сърмичиките си ги бива! Отде ги вземате?!

ВСИЧКИ – Купуваме ги. /общ смях/

/Неусетно Младежът и Момичето са се отделили. Тя му помага да се преобрази в ролята на Гайдов и сяда на коленете му./

ОСМА СЦЕНА

МОМИЧЕТО –/заиграва ролята на Лиза/ – Много ли е хубаво твоето отечество?

МЛАДЕЖЪТ / ГАЙДОВ/ – /заиграва ролята на Гайдов/ – Хубаво Лизичка. Представи си, китни балкани, безбрежни зелени поля и над всичко това високо синьо небе , синьо като твоите очи…

/Останалите се споглеждат. Кой ще поеме ролята на Бай Ганьо. Политикът нахлупва калпака и нарамва дисагите./

ЛИЗА /Момичето/ – Искам, искам да видя твоето отечество.

/глези се и се притиска в него/

Кажи! Ще се сбъдне ли някога това?

ГАЙДОВ /Младежът/ – Това е и моята мечта , Лизичка.

ЛИЗА /Момичето/ – Истина ли?…

-20-

ГАЙДОВ /Младежът/ – Истина.

ЛИЗА /Момичето/- /прегръща го/ – Ах, колко съм щастлива!

ГАЙДОВ /Младежът/ – Сладко дете..

/целуват се, в това време влетява Бай Ганьо/

БАЙ ГАНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Ах, пардон…

ЛИЗА /Момичето/ – Ах…/избягва в съседната стая./

ГАЙДОВ /Младежът/ – А бе защо влизаш така? Засрами момичето.

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Ударил си келепира! /намига тайнствено на Гайдов/ Лъскава , дявол да я вземе! Слугиня ли е?

ГАЙДОВ /Младежът/– Каква слугиня! Дъщеря на хазяйката!

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Тъй ли? Тука, в Европата, не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя насреща ти, хили се така мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, земеш си беля на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, хъ, това е господарката, станеш и на крака, поканиш я да седне, тя се свива, а ти и говориш за политика, па сетне я видиш, че ти лъска ботушите…

ГАЙДОВ /Младежът/ – А бе тя се надява , че ще я взема за жена. Нека се надява и нека ме храни хубавичко. Да беше някоя богата – разбирам да я земе човек, ами тя фукара като мене. Увива се около мене, защото ме счита за богаташ. Я да знае какъв съм, ще ламти ли?

БАЙ ГАНЬО/Политикът/ – Ашколсун! Браво. Това се казва българин! Ама какво се перчи тя е? Санким честна ли е.? Знам ги аз тукашните жени. Покажи и кесията – изведнъж , гуть морген. Ала не прост Бай ти Ганя! …Колко съм ги виждал аз!

/вика го с пръст да му пошушне нещо. Гайдов се навежда. Влизат и останалите и се струпват около двамата да чуят.Общ смях/

А, какви са тези?

-21-

ГАЙДОВ /Младежът/ – Мои колеги от университета във Виена. Ами ти ходил си там?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – На пръсти я зная. За Европа ти мене питай. Да не ме мислите за прост.

ДОКТОРЪТ – Никой не те мисли за прост. И какво стана във Виена?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Във Виена къде не ходих. На опера ли не щеш, на баня ли не щеш…

ДАМАТА – А какво гледахте в операта, Бай Ганьо?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/– А, не гледахме дълго. Някакви момиченца подскачаха само по гащички, щото поличките им се бяха вирнали така, настрани и сигурно бяха прегракнали, щото не можаха да издадат никакъв звук, камо ли да изпеят нещо. По едно време ми стана адски жежко и реших да си сваля антерийката, па ми паднаха мускалите от пояса и един чифутин ме задърпа да изляза, но аз му се озъбих, както аз си знам – „Кой ще плаши той бе!” След малко сами си излязохме, като не могат да пеят…

ДАМАТА – Предполагам, че сте гледали балет , а не опера и затова момичетата само са „подскачали”, както се изразихте вие..

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Може и балет да е било, но беше много скучно…

ДОКТОРЪТ – А във Виенската баня как беше?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Отидох да видя на австрийците мурафетите. Такова къпане му ударих , че зачудих всички.

ГАЙДОВ – Я ни разкажи.

БАЙ ГАНЬО / Политикът/ – Какво ще ви разказвам. Отиваме ние със Стойчо, едно народно момче, на банята. Гледаш на касата жена.

ПРИЯТЕЛЯТ – А бе да не е била женската баня.?

/Общ смях./

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Отначало и аз така си помислих. Мушкам наш Стойчо в ребрата и му микам „келепир ще падне тука”..

-22-

ГАЙДОВ /Младежът/– Това се казва късмет.

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Ама не излезе както си помислих.

ДОКТОРЪТ – Значи мъжка, язък…

БАЙ ГАНЬО /Политикът/– Не ставай будала , бе. Може ли момчето да ме заведе в женската баня. Ами , че хората като ни гледат какви вълци сме, няма да пуснат да припарим натам.

ГАЙДОВ /Младежът/ – По-нататък какво стана? Банята хареса ли ти?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Нищо не струва. Един гвоздей не им иде на ум да забият на стената. Нямаше къде да закача вързопа с мускалите, та да са всякога пред очите ми, да не ги отмъкне некой.

ДОКТОРЪТ – Е, как спаси положението?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Викам на Стойчо – ти остани да пазиш тия работи и аз се затирвам…Прекръствам се и хоп, с изкривени като кравай крака, в басейна.

ГАЙДОВ /Младежът/ – Хвърли се значи?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – И как само! Взех им ъкъла! Снопове вода пръснаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените немци. След това се спущам надолу, запушвам уши с пръсти, издигам се нагоре и пух – изцеждам водата от себе си.

ПРИЯТЕЛЯТ – Не разбрах. Какво точно направи?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Ей таканка… /показва/

ВСИЧКИ – /смях, ръкопляскания/

ГАЙДОВ /Младежът/ – Браво…

ДАМАТА – Това се казва българин!

ГАЙДОВ /Младежът/ – И… по-нататък?

-23-

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – След това се спущам , пляскам с ръце и крака. Целият басейн закипя. Зприлича на Боянския водопад – „Туй се казва по гимиджийски” , им викам на немците, а те само се пулят насреща ми…

ДОКТОРЪТ – А други мурафети показа ли им?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – После се обърнах по гръб и започнах да удрям с крака във водата. Чак тавана се обля. Изведнъж завъртам ръце като колело и викам – тупа-лупа, тупа- лупа ,фюиуу /изсвирва с уста/

ДОКТОРЪТ, ПРИЯТЕЛЯТ и ГАЙДОВ – Как го направи? Я, покажи…

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Тупа-лупа …

ВСИЧКИ – /имитират Бай Ганьо/ – Тупа –лупа …/свирят/

БАЙ ГАНЬО /Политикът/– Туй се казва „вампор”.

ДАМАТА – Ами другите хора? Те , как реагираха?

БАЙ ГАНЬО /Политикът/ – Кой, немците ли? Окаменяха по местата си. Къде са виждали такива чудесий.След туй изпълнение излизам тържествено по стъпалата, заставам и викам на ошашавените немци – „булгар , булгар!” И се удрям по гърдите. /показва/ Ето ги , видите ли го , българина. Този е той.—им викам. „Такъв е той. Вие сте го чували само – Сливнишки герой, Балкански гений. Ето го сега пред вас, цял , целеничък, от глава до пети. В натура. Видите ли , какви чудеса той може да направи. И само това ли е ? Ех, какви работи той може още да свърши . Прости били българите , а? … Гиди чифути с чифути…Вий сте прости!….”

ВСИЧКИ – /ръкопляскат, смеят се/ Браво….

ДЕВЕТА СЦЕНА

ДОКТОРЪТ – Наздраве….За Алеко!

ДАМАТА – За Алеко и неговият безсмъртен герой!

АЛЕКО – За „Весела България!”

-24-

МЛАДЕЖЪТ – И за всички веселяци в нея!…/общ смях/

ПРИЯТЕЛЯТ – Стига сме дрънкали…Туй българи ли сме се събрали тук или…

МЛАДЕЖЪТ – Или …европейци?!

ПРИЯТЕЛЯТ – Тъй де! Ние, българите, като се наядем и пийнем – трябва да запеем някоя юнашка песен.

ПОЛИТИКЪТ – За да си спомним славното минало: „ От кога се е, мила моя майнольо, войска завървяла…”/мъжете се включват/

ДАМАТА – Хайде, почна се….

МЛАДЕЖЪТ – Добре, щом не ви харесва. Докторе, хайде да захванем любимата на Алеко!

АЛЕКО – Аз нямам любима. Ни жена, ни песен…

ПРИЯТЕЛЯТ – Знаем те, знаем…Тъкмо е дошло време да ти намерим. Я , виж това момиче как те гледа:/запява/ „момиче, малък дяволо, момиче малък дяволо…не ми минавай през порти…”

МЛАДЕЖЪТ – /продължава/ „…Не ми създавай ядове…”

ДОКТОРЪТ – /продължава/ „….Че малко ли са моите..”

ПРИЯТЕЛЯТ – …“.Че малко ли са моите…“

ПОЛИТИКЪТ – ….“Че малко ли са моите“…

АЛЕКО – /продължава/ – „…Че малко ли са моите..”

ВСИЧКИ /мъже/ -„ Къде да дяна твоите”

/ръкопляскания/

ПРИЯТЕЛЯТ – Да живее „Весела България”!

ВСИЧКИ – Да живеее…./пеят/

-25-

ДЕСЕТА СЦЕНА

/На вратата се звъни. Алеко отваря. Появява се Чичото./

ЧИЧОТО – Ха ,за много години, момчета!

ДОКТОРЪТ – За много години!Наздраве…

ЧИЧОТО – А бе, Алеко, къде се губиш – никакъв не се обаждаш. Ходил си към нашия край – какво ново има?

АЛЕКО – Нищо ново –живее си тихо градецът.

/Гостите около масата подхващат друга песен/

ЧИЧОТО – Тъй, тъй – живее си думаш. Ама как се случи тъй бре, чичовото, че от твоите хора никой не живее. За пет години всичките – баща , майка , три сестри – всичките в гроба. Лека им пръст.

АЛЕКО – Тъй е ….Никой не ми остана…/чува се пеенето от масата/ Само приятелите от „Весела България”….

ЧИЧОТО – Алеко, исках да те питам за къщата. Стои си празна толкова време. Имот е туй , поддържане иска. Па е хубава къща – и чардаците му ,

и таваните му нагласени – с мерак е правена. Та рекох да ми я продадеш. Защо да стои тъй празна, да вампирясва.

АЛЕКО – Не я продавам.

/тръгва към групата и си взима чашата/

ЧИЧОТО – Ама защо бе, чичовото? Стока е туй , имот, на вятъра стои. Ще ти броя добра пара.

АЛЕКО – Не я продавам. Моите, като ги няма – къщата стои. Нека стои. Да имам и аз нещо.

ЧИЧОТО – Ти пак ще имаш! С тия пари сума неща ще си купиш.

ПРИЯТЕЛЯТ – Тук за друго имане става дума, байо!

-26-

ЧИЧОТО – Ама какво е туй друго имане, бе джанъм. Какви са тия ветрове, дето веят в главите ви. Давам ти суха пара , вземи я, че както подочувам , имаш нужда…

/Младежът става и се прави на келнер. Отива до чичото./

МЛАДЕЖЪТ – Какво ще обичате , моля.?

ЧИЧОТО – Вие какво пиете? …

АЛЕКО – Каквото виждаш…

ЧИЧОТО – /настанявайки се на масата/ За мен едно коняче и ако има още от тези краставички.

МЛАДЕЖЪТ – На вашите услуги.

ЧИЧОТО – /дъвчейки/ С този си инат ти още много патки ще пасеш.

АЛЕКО – За какъв инат приказваш, чичо?

ЧИЧОТО – Ама, че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой хал си стигнал. На тебе ли остана света да оправяш. Чунким си оправил себе си , та…

АЛЕКО – Е добре, научи ме какво да правя.

ЧИЧОТО – Как какво да правиш? Прави каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите…

/всички се смеят/

АЛЕКО – Ами като нямам опашка.?

ЧИЧОТО – Смей се ти, смей се, ще дойде време да плачеш.!

АЛЕКО – Аз предпочитам да се смея.

ЧИЧОТО – Защо и ти не влезеш в болшинството като другите?

АЛЕКО – Е, че как да вляза като не ме приемат!

/одобрителни смехове/

-27-

ЧИЧОТО – Подигравай се ти още…Не те приемат зер, не те приемат , защото си пощурял, защото си башибозук…А покротувай една две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че тоз бил подлец, па оня бил крадец.Стига само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през

пръсти. Защото и да дрънкаш , все едно, няма да оправиш света. Важното е да си накривиш калпака и да дебнеш откъде може да изскочи някой келепирец…

ЕДИНАСЕСЕТА СЦЕНА

МЛАДЕЖЪТ – /скача и удря по масата/ – Чухте ли новината?

ДОКТОРЪТ – Каква новина?

ПОЛИТИКЪТ – Казвай , де!

МЛАДЕЖЪТ – Бай Ганьо се върнал от Европа. Ето го ! /сочи Чичото/

ЧИЧОТО – Кой ? Аз ли съм Бай Ганьо?!

АЛЕКО – Ние ,тук, цяла вечер играем една игра. Всеки от нас представя своя Бай Ганьо. Ще се включиш ли?

МЛАДЕЖЪТ – С настъпването на Новата година ще определим и победителя . Ще има и награда!

ЧИЧОТО – Е, щом ще има кьораво, включвам се…

ПОЛИТИКЪТ – Заповядай! /подава му бомбе/

МОМИЧЕТО /слага му вратовръзка/ – Ето вратовръзка….Момент… Само да пристегна възела…Готово!

ПРИЯТЕЛЯТ – Един бастон няма да е излишен… /подава му го/

/Слагат му вратовръзка, бомбе, пардесю. Младежът скача на един стол и се провиква./

-28-

МЛАДЕЖЪТ – Ето го европееца!

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – /минава напред и застава на авансцената/

– Живи да ви оплача аз вас…Ех, Пратер, Пратер!…Минавало ли ви е през ума какво нещо е туй Пратера! Ама отде ще ви мине през ума. А да зема да ви разправям – не можете го разбра. /всички го наобикалят. Той посочва напред./

Дас ист булгарише Пратер, ха-ха-аха!…

ВСИЧКИ – Ха-ха!

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/– Я ми кажете вий сега , как стоят работите у нас, като откъде може да се удари най-добър келепир? Ти, Гочоолу, какво ще речеш?/сочи докторът/

ДОКТОРЪТ / ГОЧООЛУ/- Аз ли? Да ти кажа правичката, бай Ганьо, аз пак си оставам на мойта мисъл: да отворим един руски трактир.

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Ти пак ли обърна с Матушката?

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Ама чакай да се разберем, не е работата тук за Матушката, работата е – какъв вятър вей…

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Де? В главата ти ли?

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Ще докараме руски вестници, водка, сельодка, закуски, па тегли отгоре един надпис – „Руский трактир” , па си накриви шапката, а?

ПРИЯТЕЛЯТ / ДОЧООЛУ/ – Не одобрявам! Ако е работата да ударим келепир от вятъра, дето е повял, то най-добре ще бъде да отворим една фабрика за квас….

МЛАДЕЖЪТ / ДАНКО ХАИРСЪЗИНА/ – Бошлаф. Аз не ща квас.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Ами какво искаш?Я кажи да видим.?

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Да основем една банка!

-29-

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Ти си дурак.

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Защо?

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Оставете кавгите настрани.

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Защо да съм дурак?! /налита Данко/

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Е, млъкни сега, седни си. Кажи какво има да казваш за банката?

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Ама нека каже бе, джанъм, защо да съм дурак?!

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Банка ще ми основава! Туй да не е попара да я изсърбаш!

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Попара е, зер!

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Как така попара? Отде-накъде да е попара?!

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Млъкнете бе, хора. Затуй ли сме се събрали?! Попара ли е – не е ли попара! Айде, мирясайте най-сетне! …Данко, кажи сега!?

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Работата е лесна – ще издадем за пет-десет милиона акции, ще приберем парата, на тогоз назаем, на оногоз назаем, разбира се, с добра лихва, на търговци, на общини, па ако се намери правителството натясно – и нему някой и друг милион. Ти , бай Ганьо , си влиятелен човек , ще се изкашляш на две-три капии и свършено!

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Не е за твойта уста лъжица тая работа, има от тебе по-ербап хора, нека те я измътят, па ний ще си проврем гагите.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ и ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Прав е Бай Ганьо…

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Да ви кажа ли аз вам какво трябва да правим?А?

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Е, кажи де, стига си ни мъчил.

ТАКИ /ПОЛИТИКЪТ/ – Казвай, че да я почваме!

-30-

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Шшт! Бързата кучка слепи ги ражда. Ей, момиче , я донеси на всички по едно.

/Момичето става и стаята се превръща в кръчма./

Да ви кажа ли ?А? Господа! Вестник трябва да издаваме. Туй е то.

/Всички се споглеждат/

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Твоя милост, бай Ганьо, обичаш сегиз-тогиз, хе-хе , да прощаваш, искам да кажа, обичаш …туйнака…зевзеклъците, та думата ми е, хе-хе…

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Какво? Що рече?

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Не бе , бай Ганьо, аз само така …ама сериозно ли вестник ще издаваме?

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Как тъй „сериозно ли”?Ами, че как инак? Разбира се, че сериозно! Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите, па псувай наляво и надясно…

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Е, като бъде тъй, аз съм съгласен.

ТАКИ /ПОЛИТИКЪТ/ – Има право Бай Ганьо. Сега политиката се прави чрез журналята…Подбутваш народа в определена посока и …. Хоп в народното събрание, а там….

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/– Тъй, ами как! Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, па ний –кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз –за туй нищо не се иска кой знае каква философия!Данко, я иди да извикаш Гуня за да му възложим някоя статия.

ДАНКО/МЛАДЕЖЪТ/ – Хубаво.

/Данко излиза/

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Тоя, хайдучага, видите ли го? За псувни като бъде – остави го! Ще те изпсува тъй, че в бъбрека ще те смъдне. Мати-маскара направя човека. Ама било право, било криво –окото му не мига. Страшен вагабонтин!

-31-

/Влиза Гуньо-Алеко./

АЛЕКО /ГУНЬО/ – Ха, добър ден на всички.

ГОЧООЛУ , ДОЧООЛУ, ТАКИ – Добре дошел.

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Гуньо бе, ний сме решили да издаваме вестник. Ти какво ще речеш?

ГУНЬО /АЛЕКО/ – Защо не, да издаваме. Кьораво има ли?

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Ти си гледай кефа.

ГУНЬО /АЛЕКО/ – Добре. Какъв вестник ще издаваме – правителствен или опозиционен? Казвай скоро, че ме чакат клиенти.

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Сега… там е цаката…Не знаем , дяволът да го вземе, колко ще изтраят днешните….Знаеш ли какво , Гуньо? Аз мисля сега засега да я караме с правителството.

ГОЧООЛУ и ДОЧООЛУ , ТАКИ – Тъй, тъй, най добре с правителството…

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Па сетне , като подушим , че им се разклащат краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а?

ГУНЬО /АЛЕКО/ – Става. Обещаха ви ли нещичко?

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – То се знай, без него не може.

Хайде бе, момиче, ха наздраве! За вестника!

ВСИЧКИ – За вестника!

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Я чувай , Гуньо, знаеш ли какво? Ти седни тази вечер , па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподаничество, че сам князът да се слиса. Тури там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, в прахът на Августейшите ви нозе , нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една –две думи, както му е редът. Па сетне тегли един калай на опозицията. Кажи там :онези предатели , онези…

ГУНЬО /АЛЕКО/ – Предатели остаря вече , да турим мерзавци.

-32-

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Е, добре, тури мерзавци. Па да не забравиш да туриш и фаталния за българския народ …Дявол да я вземе , много ми харесва тази

дума „фаталния”! Като кажа така ф…ф..фаталния , сякаш че ффащам някого за гушата…Страшно ми харесва!…

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – А пък мен най ми харесва , като напопържам някого. Олеква ми някак на душата.

БАЙ ГАНЬО / ЧИЧОТО/– Ашколсун бе, Хаирсъз, да живееш! Работата е опечена. Ти, Гуньо , ще напишеш, както ти рекох , уводната статия, а вий, Гочоолу и Дочоолу, някои дописки, антрефилета ще скалъпите!

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Че какви дописки, антреф…

БАЙ ГАНЬО /ЧИЧОТО/ – Какви ли? Всякакви. Не виждате ли другите вестници? Пишете там: Ваше царско височество, народа ликува коленопреклонно и едногласно моли всевишния …и прочие; наблъскайте там каквото ви дойде на ума…Най сетне , какво ще ми дращите много-много;напсувайте опозицията, па вер-селям. Ами! Какво ще седнем да се лигавим с разни философии. И кой ще те разбере! Нали е работата да замажем очи – карай колата! Тръгва тя..Качвай се…Давай!….Дий!..Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскай……Ха, наздраве!

ВСИЧКИ – Да живееш!… /Подхващат някоя бунтовна песен/

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

АЛЕКО – /поздравява Чичото за играта/ Кръвта вода не става…На третия ден от смъртта на Веселина, сестра ми…аз отидох у вуйна си. Качвах се по стъпалата и повтарях : „Щастливец….Щастливец…Вуйна страшно се изплаши, а аз се усмихнах и повторих : „Щастливец”..Тя се ужаси още повече и промърмори на себе си: „Господи! Дали не се е побъркал!” …

ЧИЧОТО – Уплашила се е жената…След толкова много смърт…

/изсипва ракия на пода и пие/

АЛЕКО – Вървя из улицата и погледа ми се мята от човек на човек и все повече укрепва в мен съзнанието, че аз съм щастливец…Ето онзи висш

-33-

чиновник: какви ли подлости е извършил той , за да достигне до поста , който всеки знае, че недостойно заема…А аз останах сам…Ще му намеря леснината…

ПРИЯТЕЛЯТ – Сам човек няма, Алеко.

АЛЕКО – Сам-няма. Самотни много.

ДАМАТА – Така е. Няма нищо по-страшно от самотата…

ПРИЯТЕЛЯТ – Не е така. А приятелите? А „Весела България”?

АЛЕКО – „Весела България”?! …Ето, ние с теб сме първи приятели. А всичко ли казваме един на друг? Не. Защо? Защото най-силното у всекиго е ….Азът! Аз…аз…аз…Ето, вземи това мое „чедо” – Бай Ганьо. Той все се тика напред и вика :”Аз! Аз да бях! Аз да съм!” вика и се блъска в гърдите пред всеки и за всичко….Ами аз? Не съм ли същия?!

ПРИЯТЕЛЯТ – Какво ти става , Алеко? Никога не съм ти виждал такъв!

АЛЕКО – Защото всеки иска едно: него да го има!…Аз да лича!…Мен да ме запомнят!…Променят се къщите, облеклата…улиците. Но хората – самите хора – ставаме ли по-добри?

ДОКТОРЪТ – Недей така. Ти поне имаш добри и верни приятели.

ПОЛИТИКЪТ – Не се съмнявай в нас… Ще бъдем с теб, винаги!

ДАМАТА – И почитатели, които не изпускат нищо написано от тебе.

АЛЕКО – Наистина. То колко ли му трябва на човека?

МЛАДЕЖЪТ – Колкото сме ние – приятелите от сдружението „Весела България”!

ПРИЯТЕЛЯТ – Нали помниш какво беше отговорил в твоята „изповед”… На въпроса: „Кое развлечение ви е най-приятно?!”

АЛЕКО – /усмихва се/ Гуляй на чист въздух в мъжка компания…

ДАМАТА – Това ще се направя , че не съм го чула.

-34-

ПРИЯТЕЛЯТ – А кое е любимото ви ястие?

АЛЕКО – Пъстърма и кисело зеле.

ЧИЧОТО – Е, да резнем пъстърмица. Да пийнем бирица пенлива…

МОМИЧЕТО – Ха-ха…Същински Бай Ганьо!

АЛЕКО – Бай Ганьо ли? …Сега ще ви покажа истинския Бай Ганьо…Да продължаваме , господа от „Весела България”!

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

АЛЕКО / БАЙ ГАНЬО/ – Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени !

/удря силно по масата, всичко се разхвърчава./

ЧИЧОТО / БОЧООЛУ/ – А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе , Бай Ганьо, нали си уж либерал?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Кой ти каза , че съм либерал?

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – Как кой ми каза! Ами не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли- ти сам каза, че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Ей че си прост! Че какво като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе , ахмако, че аз един Иречек ако не метна, кого ще метна?

ПРИЯТЕЛЯТ / ДОЧООЛУ /– Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! И аз съм консерватор.

ДОКТОРЪТ / ГОЧООЛУ/ – Ами, че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор. Я стани и ти бе , Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде.

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/– Управителят ли? С нашите , разбира се. И околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му

-35-

дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама

ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени, нарочно, разбираш ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не по-дяволите.

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – Тъй то….Тяхната мама…

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Шшшт…

Пак ти казвам, колкото за управителя, нямай грижа, тоя е наш.

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – Ами хамалите?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – И хамалите са наши , и циганите, и Данко Хаирсъзина е наш…

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Ами че той нали беше затворен за кражба?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Е-хе , ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги , че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!” – и хамалите кандисали, пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ едене – пиене.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Страшен хайдучага , брей!

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – И за колко мислиш! За 50 лева.Ходил при онези да иска сто лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя –кокалите им ще смаже! …Бочоолу , я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание; кажи му „Бай Ганьо те вика”

/Бочоолу излиза. Бай Ганьо си снишава глава и с тайнствен глас говори на другарите си./

Мълчете си ! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име…Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу , искаш ли?

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Е, че иска ми се , бай Ганьо.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Че и мен ми се иска.

-36-

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – А бе иска ти се тебе, ама, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред хората. Защо ти трябваше да излизаш толкова

налице; кой крякаше по мегданите: „Да живей великият патриот ” , „Долу гнусният тиранин!”…Сега като се обърнаха нещата…Какво да те правим?!

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Ами че нали все заедно бяхме бе , бай Ганьо, защо си кривиш душата?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Заедно, заедно, ама кой крякаше най-силно?А?

/Влиза Гуньо и носи Възванието, което му беше поръчано./

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/– Ето, Бай Ганьо. Нося го, топло, топло…

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Дай да видим какво си натворил…

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Че ти за прост ли ме имаш?Ханджийке, дай една мастика и на мене.

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Браво бе, Гуньо. Добре си ги уйдордисал пущините. Заслужи си пиенето… Наздраве!

ГОЧООЛУ, ДООЧООЛУ – Наздраве, Бай Ганьо.

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Сега трябва да идеш в печатницата, да го напечатат с едри букви , ей таквиз!

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Ами пари?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Няма пари, ти му кажи тъй да го напечата, ако не, кажи му, че ще речем на градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра ли?

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Добре, добре…Само още едно да пийна.

/Момичето понечва да изпълнява поръчките, но Дамата го спира и тя се заема с тази работа. Постепенно компанията все повече се напива./

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Вие знаете ли онези подали телеграма до министъра да му се оплачат , че управителят тръгнал по селата да агитира.

-37-

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Диванета!

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Ама какви!

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Министърът да не е света Богородичка, да ги послуша , ей така! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!…

ВСИЧКИ – Ха-ха-ха…

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Страшен дявол, да го земат мътните! Свобода ли? На-а , свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Като излязат насреща им ония ми ти власи, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла; ония ми ти пояси до гуша; да им се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Хаирсъзина, отзаде им , па да извика само : „Дръжте ги!”

ВСИЧКИ – „Дръжте ги! „ /повтарят всички в хор/ Ха-ха-аха…

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ /Никой не е видял кога е влязъл/ – Ще изцапат гащичките! Ха-ха…Я вижте кого ви водя!..Наш Данко вече на свобода!

ДАНК/ МЛАДЕЖЪТ/ – Свободен!!!

ВСИЧКИ – Да живееш! Събрахме се….

ГОЧООЛУ и ДОЧООЛУ – Ха, наздраве! …

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Моме, я налей още по едно! Да си оправим махмурлука от снощи….Ха-ха..

ВСИЧКИ – Ха-ха…

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – За свободата! За България!… И за Данко Хаирсъзина! ….. От тази вечер трябва да наредим хората по кръчмите.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Не е ли рано , бай Ганьо?

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Не е рано то, утре е събота, остава да пият 36 часа. Не е рано . Тамам! Па най-сетне няма само да пият я! Ще се изреждат. Едни ще пият 5-6 часа, ще си починат , други ще почнат. Наред,

-38-

наред! Като се съберат веднъж няма да се разотиват. Там ще пият, там ще ядат, там ще спят! Разбрахте ли?

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Знаем ний , за пръв път ли правим избори!

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Ти на нас избори ни дай!…/потрива ръце/

ДАНКО / МЛАДЕЖЪТ/ – Мамицата им….Сега ще видят кой е Данко Хаирсъзина!

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махала в Гоговата кръчма и 100 оки долу , при хамалите. Ти, Дочоолу , мини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дават , чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По онази година за нищо и никакво 2000лв. ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, че градският съвет е наш! Мини и покрай касапите, кажи им колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба.

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Разбрано, Бай Ганьо!

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Ще съберем писарите от всичките канцеларий да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия , таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще сгъваме като муски…

ДОЧООЛУ /ПРИЯТЕЛЯТ/ – Юч-кьошелий.

БАЙ ГАНЬО/АЛЕКО/ – Анджък. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с наши имена.

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Страшен си дявол, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти!

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Голям човек, казвам ви…Мамицата им…

БАЙ ГАНЬО /АЛЕКО/ – Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти , господине мой, тури ме в коя щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с

-39-

жандармите и ми дай 1000-2000лв.. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол , от въже, тъй 40-50 прангаджий, и да ги наредя по две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: „Хъ бакалъм! Да живее България!” Хе е! Тука ли си , Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали дрезгави гласове – страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през града…Опазиция ли?…Дяволът не може ти излезе насреща ! Прекарай ги край къщата на някой противник…Мале мила!…. Като разтворят ония ми ти гърла! …От един сахат място да ги чуеш , мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите! …Па постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, обкръжи бюрото с тия 40-50 катили , направи някоя шашарма , наблъскай в кутийте няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!

ВСИЧКИ – Ха-ха.

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – Браво бе, бай Ганьо!Голяма работа си, да знаеш!

ГУНЬО /ПОЛИТИКЪТ/ – Какво говориш? Цял Бисмарк!

ГОЧООЛУ /ДОКТОРЪТ/ – Какъв ти Бисмарк? Бисмарк не може му обърна чехлите!

ДОЧООЛУ / ПРИЯТЕЛЯТ/ – Пустия му бай Ганьо! И онези простаци намерили с кого да се борят. Тежко им!

БОЧООЛУ /ЧИЧОТО/ – И с тази глава да не станеш досега министър!

ДАНКО /МЛАДЕЖЪТ/ – Ще стане…ще…ще…

БАЙ ГАНЬО – Нейсе запуши я тая уста, че нали ги знаеш българите? Ще ти завидят като едното нищо…Ама ще му друсна аз едни избори, ще стана депутат. Па може и министър , та да видиш ти как се народ управлява и свят нарежда…..А бе, моме тука няма ли музика?! Я, да подхванем нашата, а момчета?! „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари”

/Всички запяват…Хващат се на хорото…/

/Навън проехтява топовен гърмеж, последван от множество изстрели. Гостите на Алеко запалват бенгалски огньове./

-40-

МЛАДЕЖЪТ – Ей, приятели, настъпи Новата година!

ПРИЯТЕЛЯТ – Да ни е честита на всички!

ДОКТОРЪТ – Колко сме близо до двадесети век! Аз направо го виждам!

ДАМАТА – А в двадесет и първи виждаш ли? /смях/

ЧИЧОТО – Какви ли чудеса има да стават!

ПОЛИТИКЪТ – Ще стават…ще видите…

МЛАДЕЖЪТ – За Новата година! За всички нас ! За „Весела България”!

ДОКТОРЪТ – И за пътешествията ни!

ДАМАТА – За пътешествията!!!…. Къде е Алеко? Алеко!

ПРИЯТЕЛЯТ – Алеко!

МЛАДЕЖЪТ – Алеко !

ЧИЧОТО – Алеко! Къде си?

ДАМАТА – Алеко! Къде изчезна нашият рожденик?

/Алеко се появява с Момичето за ръка. Тя е сложила една разкошна наметка с везани червени рози./

АЛЕКО – Приятели мои от „Весела България”! Преди много години , майка ми е била на нейната възраст. Тогава тя е посещавала новогодишните свищовски балове в тези дрехи! Вижте я! Колко млада и красива е била!

ЧИЧОТО – Прекрасна е!

МЛАДЕЖЪТ – Не съм виждал по-хубава!

ДОКТОРЪТ – Няма по-хубави от българките!

ПРИЯТЕЛЯТ – Честита Нова година и на двамата!

-41-

МОМИЧЕТО – Благодаря!

АЛЕКО – Искаш ли да те заведа на край света?

МОМИЧЕТО – Защо на край света? Не е ли по-добре в Париж?!

/смях, общо одобрение/

ЧИЧОТО – Право е момичето!

ПРИЯТЕЛЯТ – Чудесно предложение!

МЛАДЕЖЪТ – Наистина и ние ще дойдем!

ПОЛИТИКЪТ – Там сме! Къде без нас!

ДОКТОРЪТ – Ние от „Весела България” сме винаги заедно!

ВСИЧКИ – Да живее „Весела България”!

/Всички застиват като на снимка/

ДАМАТА – Днес е 1 януари 1897г. Честит рожден ден, Алеко!

АЛЕКО – Да , права си ….Мен вече ме няма…Куршумът изпратен от Байганьовците е свършил вече своята работа….Честита Нова година на всички мои приятели от „Весела България”! Честита!

/Всички остават, вгледани напред. Чува се записан глас/

ГЛАС – Кой е най хубавият миг през деня?

АЛЕКО – Ранна сутрин, преди изгрева на слънцето.

ГЛАС – Коя е любимата ви миризма?

АЛЕКО – Миризмата на параходите и железниците.

ГЛАС – Коя е, според вас, най-почтенната добродетел?

АЛЕКО – Любовта като сърдечна доброта.

-42-

ГЛАС – Коя съдба ви се вижда най за окайване?

АЛЕКО – Да се разочароваш в силата на честността.

ГЛАС – В коя страна бихте предпочели да живеете?

АЛЕКО – В България.

ГЛАС – Ако бихте желали да имате девиз, кой бихте си взели?

АЛЕКО – Свобода, честност и любов.

ГЛАС – Кое име бихте взели, ако го избирахте сам?

АЛЕКО – Пак Алеко …А като псевдоним – нещо смешно.

ГЛАС – Например?

АЛЕКО – Щастливец!

КРАЙ

II. ДРАМАТИЗАЦИИ ПО ЧУЖДИ АВТОРИ

1984 АНТИУТОПИЯ от изолатора 2020

Музикална драма по романите на Джордж Оруел „1984“ и“Фермата на животните”

Музика – Любо Денев

Действащи лица:

Уинстън Смит

Ричард О Брайън

Саймън

Джулия

Хора облечени в униформи със животински маски на лицата-4 души

Сива стая, почти като килия, но леко футуристична, с тръби, по които се спускат пакети, вестници, книги…Отзад – стена екран. През цялото време тече по екрана информация за бойни действия и напътствия на живущите. Уинстън – свит на бюро, зад него легло с железни табли. Той пише с перодръжка със симпатично мастило. Стреми се да не го виждат от екрана. Музикален фон през Екрана.

Периодично на екрана се появяват лозунгите:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

ПЪРВА СЦЕНА

УИНСТЪН

/чете от дневника си/

Посвещавам на времето, когато мисълта ще е свободна, когато хората ще се различават един от друг и няма да живеят в самота, когато истината и справедливостта ще съществуват…

/пише/

ДОЛУ ГОЛЕМИЯ БРАТ

Пиша този дневник със съзнанието, че Полицията на мисълта някой ден ще ме разкрие и непременно ще ме пипнат. Това става винаги през нощта. Внезапно се пробуждаш от сън, груба ръка разтърсва рамото ти, кръгът се затваря от жестоки лица около леглото ти. В повечето случаи няма съд, няма съобщение за арест. Хората просто изчезват, винаги през нощта. Името се заличава от всички списъци, изтрива се всеки спомен, отрича се цялото ти съществуване и после се забравя всичко. Така унищожават, заличават, а след това обикновено се казва : „изпари ли са го“.

Ще ме застрелят…пука ми…ще ме застрелят в тила, пука ми – долу големия брат… те винаги стрелят в тила пука ми долу големия брат…“Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“…..

/Музикален фон….От екрана прозвучава сирена и после глас:/

„Група Номер 3! Група Номер 3! Заемете местата си. Заемете местата си!“

/Музикален фон!

Уинстън се изправя и застава мирно. /

„Свийте и протегнете ръце!

Раз, два , три, четири! Раз, два, три, четири!

По-енергично!

Раз, два, три, четири!

По-енергично!

Раз, два, три, четири!

Бегом на място с високо вдигнати колена. В началото бавно.

Раз, два, три, четири! Раз, два , три, четири!

Сега повтаряйте след мен!

– „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила!

По-силно! „Войната е мир!“ И по-бързо – Войната е мир…..!

6079 – ти. Уинстън Смит! Давай по-бързо!! Хайде! Можеш повече! Не се стараеш достатъчно! Хайде! Искам да видя, че можеш! Не всеки има честта да се сражава на предната линия на фронта, но всеки трябва да подържа формата си и когато се наложи да бъде достоен да служи на правителството! По-бързо, по-високо! „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила! Още веднъж! Още веднъж! По-силно! По-силно!….

/Той се строполява на пода… От екрана отекват изстрели – отново сраженията по вода, въздух и земя./

/ Влиза Саймън, който носи две купи със супа сложени на една табла, както и малко панерче с хляб./

САЙМЪН

Какво ти е, Уинстън? Добре ли си?

УИНСТЪН

Да, да…добре съм…Кръвното сигурно ми е пак низко и съм залитнал по време на упражненията…

САЙМЪН

Е, сега ще похапнеш и ще се оправиш… Чаках те в столовата и като не дойде реших да видя какво става…Заповядай лъжица.

УИНСТЪН

Благодаря.

САЙМЪН

Исках да те питам – не ти ли се намират ножчета за бръснене?

УИНСТЪН

Нито едно. Къде ли не съм търсил. Съвсем изчезнаха.

САЙМЪН

Така е…Трябва да проверя в Партийния магазин, но за там трябва вътрешен човек.

УИНСТЪН

От шест седмици съм с едно ножче.

САЙМЪН

Ходи ли да гледаш обесването на пленниците вчера?

УИНСТЪН

Бях зает. Сигурно ще го покажат на телеекрана.

САЙМЪН

Изобщо не е същото….Хубаво бесене беше, но малко го развалят с това връзване на краката. Обичам да ги гледам как ритат. Най много харесвам края, когато изплезват език и виждаш, че е син, съвсем светлосин. Този момент най-много ми допада.

УИНСТЪН

Как върви работата по речника?

САЙМЪН

Бавно, но е много интересно. Сега съм на прилагателните…Сигурно си мислиш, че главната ни работа е да измисляме нови думи. Нищо подобно. Ние унищожаваме думи – унищожаваме ги всеки ден с десетки, със стотици хиляди. Кастрим езика до корен. /Отхапва лакомо парче хляб./ Хубаво нещо е унищожаването на думи. В края на краищата, кому е нужна дума, която е просто противоположност на друга. ? Думата сама съдържа в себе си своята противоположност. Вземи за пример „добър“. След като имаш думата „добър“, защо ти е нужна думата „лош“? „Недобър“ върши същата работа- даже по-добра , защото е точната противоположност, което другата дума не е. Или пък, ако ти трябва по-силна дума от „добър“, какъв е смисълът от цяла поредица неясни и ненужни думи като „отличен“, „великолепен“, „превъзходен“ , „възхитителен“ и други подобни? „Плюсдобър“ покрива значението на всички, или „двуплюсдобър“, ако искаш нещо по-силно. Накрая всички понятия за добро и лошо ще се изразяват само с една дума и нейното отрицание. Проумяваш ли цялата красота, Уинстън?!

УИНСТЪН

Саймън, ще ми кажеш чия беше идеята за този речник за новговор?

САЙМЪН

На Големия брат естествено… Не цениш ти истински новговора, Уинстън Смит. Дори когато пишеш на него, ти пак мислиш на старговор. Чел съм някои от нещата, които пишеш от време на време за „Таймс“ на новговор. Не са лоши, но са буквални преводи. Не схващаш красотата на унищожаването на думите. Знаеш ли, че новговор е единственият език в света, чийто речник обеднява всяка година.

УИНСТЪН

Извинявай, но наистина ли не разбираш, че главната цел на Новговор е да ограничи мисълта?

САЙМЪН

Точно така. Накрая ще направим престъпмисълта практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази. С всяка година думите ще стават все по-малко и обхватът на съзнанието постепенно ще се стеснява. Всичко е въпрос на самодисциплина, на контрол над действителността. Но накрая няма да има нужда дори от това. Революцията ще е пълна, когато езикът стане съвършен. Новговор е ангсоц…

УИНСТЪН

Какво?

САЙМЪН

Ангсоц – английски социализъм! Новговор е ангсоц и ангсоц е новговор!

Идвало ли ти е някога наум, Уинстън, че най късно до 2050г. няма да има нито едно човешко същество, което ще може да разбира разговор като нашия сега?!

УИНСТЪН

Освен, ако нещо са обърка… Например има едни хора…

САЙМЪН

Искаш да кажеш, че Пролите биха могли да променят нещо?! Те не са човешки същества. Скотове. Жалки роби… Само до няколко десетки години, а може и по-рано, старговор ще е изчезнал напълно. Ще бъде унищожена цялата литература на миналото. Чосър, Шекспир, Милтън, Байрон – ще съществуват единствено изданията им на новговор. Целият процес на мислене ще е различен. Фактически няма да има мислене, както го разбираме сега. Правоверността не означава мислене, а липса на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност….Между другото, Уинстън, разбрах, че онзи моят малък непрокопсаник вчера те е цапардосал с прашката си. Добре го напердаших. Мисля, че е бил разстроен, защото му забраних да ходи на екзекуцията….

УИНСТЪН

Добре си направил…, че не си го пуснал на екзекуцията. Ще има време да навакса като порасне.

САЙМЪН

Виж, с малката ми дъщеричка се гордея. Измъкнала се с две други момиченца от излета в събота и цял следобед дебнали някакъв непознат. Два часа вървели по петите му право през гората, а после като стигнали в началото на града, го предали на патрулите.

УИНСТЪН

Защо са го направил?

САЙМЪН

Дъщеря ми е сигурна , че е вражески агент…Забелязала, че носи странни обувки: казва, че не била виждала друг с такива обувки. А това значи, че е чужденец. Доста умно за седемгодишен дребосък.

УИНСТЪН

Какво е станало после с човека?

САЙМЪН

Е, това естествено не мога да знам. Но не бих се учудил, ако…/Саймън прави жест на изстрел в главата./

УИНСТЪН

Чудесно…

САЙМЪН

Естествено, не можем да рискуваме.

УИНСТЪН

Та нали и аз това казвам, война е…

/Музикален фон….Чуват се пак сирени от екрана и младежки глас, който казва: “Внимание, внимание! Имаме славни новини за вас! Спечелихме победа на производствения фронт! Получените постъпления от продукцията на всички видове стоки за широко потребление показват, че през изминалата година жизненото равнище се е повишило с не по-малко от двайсет процента. Тази сутрин в цяла Океания се състояха бурни манифестации, за да преминат по улиците с развети знамена и да изразят своята благодарност към Големия брат за новия щастлив живот, който неговото мъдро ръководство ни дари…

/Започва маршова музика и записи на манифестации…/

/Саймън започва да марширува с двете купи в ръце и припява дори. Уинстън му подава и лъжиците./

САЙМЪН

А, Уинстън, забравих да ти кажа как двамата мои хлапаци подпалили полите на една бабичка на пазара, защото я видели да завива наденички в плаката с Големия брат. Примъкнали се зад нея и и драснали кибрита. Май доста я опърлили. Ха-ха…Големи непрокопсаници, а? Макар че сега им дават първокласно образование…Тази сутрин съм им осигурили слухови тръби, за да подслушват през ключалките…

/Чуват се отново сирени от екрана./

Трябва да отивам на работа. До скоро, Уинстън../излиза/

ВТОРА СЦЕНА

/Музикален фон…На екрана се изписа : ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА

От телеекрана продължават да се леят слова за: „В сравнение с миналата година имаме повече храна, повече дрехи, повече къщи, повече мебели, повече тенджери, повече тигани, повече чинии, повече лъжици, повече вилици, повече клечки за зъби, повече топчета тоалетна хартия….“

/Уинстън отново изважда дневника и продължава да пише./

/Чете написаното./

ДОЛУ ГОЛЕМИЯТ БРАТ

/Пише и го изговоря едновременно с дикторката от екрана… На екрана започват маршове …/

/Изведнъж скъсва страниците от дневника, които току-що е написал, пали цигара от цигарена кутия „ПОБЕДА“, пие от малко шишенце с надпис „ДЖИН-ПОБЕДА“. В пепелника слага листата и ги запалва, грее си ръцете и мърмори./

Защо ги запалих…Това е страх, страх… и то безсмислен, защото изписването точно на тези думи не е по-опасно от воденето на дневник…Няма никакво значение дали съм написал ДОЛУ ГОЛЕМИЯТ БРАТ /изговаря го активно отваряйки устата си, но глас не се чува, поглежда към телеекрана и почва да се хили и понечва пак да пише/ Няма никакво значение дали ще продължа дневника си ли не. Така или иначе, Полицията на мисълта ще ме хване. Дори и ред да не съм написал – върховното престъпление е извършено. Наричат го престъпмисъл…на новговор. Престъпмисъл не може да се крие. Можеш да се изплъзваш известно време, но рано или късно непременно ще те пипнат. /Последното вече го пише./ Това става винаги през нощта. Арестуват непременно през нощта. Груба ръка разтърсва рамото ти, отваряш очи от ужас, наоколо няколко жестоки лица в черни униформи…В повечето случаи няма съд , няма заповед за арест. Хората просто изчезват. Името се заличава от всички списъци, изтрива се всеки спомен, отрича се цялото съществуване и после се забравя…Така унищожават, заличават, а след това обикновено се казва: „изпарили са го“ – зловеща шега, която обяснява всичко…

/Изведнъж започва да се блъска по вратата…Той отива и отваря. Влетява едно момиче, което вижда екрана и пада на земята, пролазва до бюрото и се скрива под него./

ДЖУЛИЯ

Затворете вратата, моля ви! Преследват ме…Надявам се, че ще отминат…

УИНСТЪН

Кой ви преследва?

ДЖУЛИЯ

Агенти от министерството на любовта. Аз съм активистка от Младежкия антисекссъюз…Удовлетворих мераците на един от Партядрото, но ми писна от него и сега той е пратил агенти да ме сплашат…няма да им се дам, тъпи копелета!

УИНСТЪН

Как се казваш?

ДЖУЛИЯ
Джулия. Аз знам ти как се казваш. Ти си Уинстън Смит.

УИНСТЪН

Как разбра?

ДЖУЛИЯ

Онзи ден бях във вашия отдел „Архиви“, изпуснах си гаечния ключ, наведох се, а ти минаваше, не ме видя и се спъна в мен…много се смяхме…тогава…

УИНСТЪН

Да…точно така…трябваше спешно да отпечатаме на новговор отново един брой на „Таймс“ и печатната машина беше блокирала…

ДЖУЛИЯ

И изпратиха мен. Разбирам от тези неща… Е, и от някои други, мили!

Защо не дойдеш и ти тук, по безопасно е…Иначе може да ни чуят и да нахлуят.

/Той се приближава и се свива под бюрото, тя му прави място./

Кажи ми какво си помисли тогава за мен?

УИНСТЪН

От пръв поглед те намразих. Исках да те изнасиля и после да те убия, в този ред.

ДЖУЛИЯ

Ха-ха… Правилен ред!

УИНСТЪН

Ако искаш да знаеш, въобразих си, че работиш за Полицията на мисълта.

ДЖУЛИЯ

Чак пък за Полицията на мисълта! Нима наистина си го помисли?

УИНСТЪН

Е, може би не точно това, но като те гледа човек – млада, жизнена, здрава, чаровна…мислех, че навярно не си дошла случайно в нашия отдел…

ДЖУЛИЯ

Поредният агент, който е дошъл да слухти, за да може да докладва, където трябва за мислопрестъпника Уинстън Смит!

УИНСТЪН

Да, нещо подобно. Та нали има много такива момичета.

ДЖУЛИЯ

От тази проклетия идва всичко

/Тя хваща червения си колан, който вероятно символизира девствения пояс и захвърля към екрана. После бръква в джоба на раб. Комбинизон и изважда малко парче шоколад. Разчупва го на две и подава по-голямото парче на Смит//

УИНСТЪН

Истински шоколад? /Тя кимва/ Как се снабди с него?

ДЖУЛИЯ

На черно, естествено. Всъщност наглед съм точно като онези момичета. Бива ме в колективните занимания.

/Музика – пее./

Бях отряден ръководител на разузнавачите, разузнавачите.

Три вечери работя доброволно за Младежкия антисекссъюз, антисекссъюз.

С часове разлепвам проклетите им дивотии из целия град.

На паради всеки път нося знаме, знаме.

Винаги изглеждам весела.

Никога от нищо не се измъквам.

Винаги в първите редици, редици.

Не се дели от тълпата, тълпата.

Ето това казвам аз. Само така ще оцелееш!

УИНСТЪН

Толкова си млада, нежна и красива…Не мога да скрия, че ми е приятно да си тук, с мен – един обикновен, безличен мъж…

ДЖУЛИЯ

Веднага познавам кои хора не са от тях. Щом те видях, разбрах, че си против тях, а такива хора остават все по-малко.

УИНСТЪН

Къде живееш?

ДЖУЛИЯ
Живея в женско общежитие…Нямаш представа колко е отвратително…Винаги сред женска воня…Мразя жените!

/Музика – пее/

В училище бях капитан на хокейния отбор.

После станах отряден ръководител на разузнавачите.

Наскоро ме избраха за порносек в отдела за порнографска художествена литература, предназначена за пролите.

Слагат им заглавия като „Шибани разкази“

или „Една нощ с дванайсет девственици“,

които после младежи от пролетариата купуват скришом

със съзнанието, че си доставят забранена литература.

УИНСТЪН

Покварата като политика на разложението.

ДЖУЛИЯ

Нещо такова…Как го каза само: „поквара като политика на разложението“…

Когато бях на шестнайсет имах един, който говореше така сложно като теб. Беше шейсетгодишен – член на Партията. По-късно се самоуби, за да не бъде арестуван. И добре направи, иначе от самопризнанията му щяха да научат за мен.

УИНСТЪН

Ние сме покойници.

ДЖУЛИЯ

Ние не сме още покойници.

УИНСТЪН

Физически още не сме. Още шест месеца, година, най-много пет години…Страхувам се от смъртта. Ти си по-млада, така че се страхуваш повече от мен. Разбира се, докато можем ще я отбягваме. Всъщност това почти няма значение. Докато човешките същества си остават човешки, смисълът на смъртта и на живота няма да се промени.

ДЖУЛИЯ

О, глупости! С кого предпочиташ да спиш, с мен или със скелет? Не се ли радваш на живота? Не ти ли харесва да чувстваш: това съм аз, това е моята ръка, това е моят крак, аз съществувам, аз съм цяла, аз съм жива! Не ти ли харесва това?

УИНСТЪН

Да, харесва ми…

/Музикален фон…/

ДЖУЛИЯ

/пее/

Тогава престани да приказваш за смъртта! Не си дърпай ръката… Докосни ме …ето тук по лицето…по устните… по гърдите… докосни ме, гали ме, мили…Бъди нежен…Целуни ме…Аз те искам…Напук на всички онези отвън, напук на тези, които ни наблюдават през екрана, напук на целия свят!…Люби ме, мили мой! Люби ме…Люби ме…. /Целуват се и преминават към любовна игра. Затъмнение./

ТРЕТА СЦЕНА

/Музикален фон…От екрана се чува глас : „Групата на трийсетгодишните. Заемете местата си!

/Уинстън заема мястото си, но този път с гръб към екрана./

/Музикален фон./

Готови! Ръцете напред и..свивайте! Раз, две, три, четири…./4/ А сега включете краката. Раз, два, три, четири…Бегом на място“…/

УИНСТЪН

/речитатив/

Лудост, лудост, лудост, с нищо неоправдана самоубийствена лудост.

От всички престъпления, които може да извърши един партиен член, това най-трудно би могло да се скрие….Лудост, лудост…Секс с представителка на Младежкия антисекссъюз!…Лудост, лудост…

/пее/

Любовта ми беше безнадеждна,

Отмина тя като априлски ден.

Ала мечтата в сърцето заседна!

От нея преляло, то пърха във мен

Лудост, лудост, лудост…Немислимо е да не ни разкрият само след няколко седмици, но ….мирисът на косата и, вкусът на устата и, допирът на кожата и сякаш проникнаха в мен или във въздуха около мен…още я усещам…вдишвам…поглъщам…

/Отново се чука на вратата, някак гальовно. Той отваря, появява се Джулия. Прегръщат се./

ДЖУЛИЯ

Чакай малко… Облечи един шлифер, за да се мушна под него…Не искам да видят от екрана, че съм тук. Пък и ти нося разни неща, които ги няма по обикновените магазини, предназначени са сама за партядрото, нали разбираш?

/Прегръща го под шлифера и се придвижват до бюрото. Стремят се да са с гръб към екрана./

Гледай какво има тук. /изважда от торбата пакети./

УИНСТЪН

Това захар ли е?

ДЖУЛИЯ

Истинска захар. Не захарин, а захар. Това е франзела истински хляб, а не нашия боядисан боклук, малко бурканче конфитюр…и кафе – истинско кафе…помириши…какво ще кажеш?

УИНСТЪН

Как успя да се снабдиш с всички тези неща?

ДЖУЛИЯ

Това са продукти за Партядрото. Онзи, дето е пратил копоите си, ми ги беше дал. От нищо не се лишават тези свини, абсолютно от нищо.

УИНСТЪН

Това чай ли е?

ДЖУЛИЯ

Да. Истински чай. Завзели са Индия или нещо подобно. Слушай, мили. Искам да се обърнеш с гръб за две минути. Погледай, ако искаш тези лудости от екрана. Хайде. Бъди послушен… /музика/

/тя запява песен/

/пее/

Казват, че времето лекува

Казват, че всичко се забравя.

Ала сърцето все така лудува,

Мечтите и сълзите не оставя!

Душата ти таи едно признание.

Кажи и коя съм аз – тя няма слух.

Аз имам странно прозвище: “желание”,

Приют ми е желаещият дух.

Приют ми е желащият дух…

/Тя се гримира, докато пее.

Събува бързо панталона и облича ефирна къса рокля/

Вече можеш да се обърнеш.

УИНСТЪН

Невероятно! Като бях малък си спомням, че имаше тогава такива жени; бяха с рокли, обувки с тези тънки токчета…това червило ли е?

ДЖУЛИЯ

Да. Това на устните ми е червило. Много е вкусно /целува го/, нали?? А това е парфюм

/Пръска го и него. Той се пази. Тя го бута на леглото и се качва права на леглото, като демонстративно стъпва с един крак на гърдите му и пак пее своята песен. Той я поваля, прегръщат се , целуват се, почти животински…когато изведнъж тя сваля едната си обувка и захвърля по нещо в ъгъла./

УИНСТЪН

Какво става?!

ДЖУЛИЯ

Плъх! Видях да си подава гадния нос изпод ламперията. Там има дупка…Ама здравата го изплаших…Тези обувки вършат работа…

УИНСТЪН

Плъхове! В тази стая? Никога не съм виждал.

ДЖУЛИЯ

Навсякъде са плъзнали…./тя отново ляга/ В моето общежитие има огромни плъхове, дори в кухнята, колкото и да слагат отрова. Някои квартали на Лондон гъмжат от тях. Знаеш ли, че нападат деца? Да, наистина. На някои улици жените не смеят да оставят бебетата си сами и за две минути…/Тя го гали, но той не реагира/ Огромни кафяви плъхове ги нападат. А най страшното е, че тези гадини..

УИНСТЪН

Престани!

ДЖУЛИЯ

Миличък! Съвсем си пребледнял Какво има? Повдига ли ти се от тях?

УИНСТЪН

Няма нищо по-ужасно на света!!

/Тя се притисва до него и го прегръща, за да го успокои с топлината на тялото си. Започва да го целува…/

ДЖУЛИЯ

Не се тревожи, мили, няма да търпим тук мръсните гадове. Преди да си тръгна , ще запуша дупката с парче зебло. А следващия път като дойда, ще донеса малко хоросан и ще я замажа както трябва…

/Смъква се надолу към слабините му./

УИНСТЪН

Плъхът се скри, но ние няма къде да се скрием…Един ден ще бъдем разкрити…никой няма нужда от нашата любов. Тя само подкопава устоите на властта…Животът ден за ден, седмица за седмица /дишането му се зачестява/, изживяването на настоящето, което няма никакво бъдеще, очевидно е непобедим инстинкт, точно както дробовете на човек поемат дъх след дъх, докато въздухът свърши. /стига почти до вик/

/Тя се измъква изпод завивката и ляга на рамото му./

Правила ли си го и друг път?

ДЖУЛИЯ

Разбира се. Стотици пъти…..добро де, поне десетки.

УНСТЪН

С членове на Партията?

ДЖУЛИЯ

Винаги с членове на Партията.

УИНСТЪН

С членове на Партядрото?

ДЖУЛИЯ

Никога с тези свини. Само с този, дето сега е изпратил копои да ме пребият. Много от тях обаче биха го направили, стига да имаха и най-малката възможност. Не са толкова благочестиви, на каквито се правят.

УИНСТЪН

Слушай. Колкото повече мъже си имала, толкова повече те обичам. Разбираш ли ме?

ДЖУЛИЯ

Да, напълно.

УИНСТЪН

Мразя чистотата, мразя добродетелността! Искам всички да са покварени до мозъка на костите си.

ДЖУЛИЯ

О, тогава аз ти подхождам, мили. Покварена съм до мозъка на костите си.

УИНСТЪН

Харесва ти да го правиш, нали? Няма предвид само с мен, имам предвид изобщо.

ДЖУЛИЯ

Обожавам го.

УИНСТЪН

Ето това исках да чуя. Не просто любов към един човек, а животински инстинкт, безогледно желание: тази сила ще разложи Партията…Днес не можеш да изпитваш чиста любов, защото всичко е омърсено от страх и омраза. Прегръдката ни е битка, оргазмът – победа. Това е удар по Партията. Това е политически акт!

ДЖУЛИЯ

Когато се любиш, изразходваш енергия, а после се чувстваш щастлив и за нищо не ти пука. Те не могат да понесат ти да се чувстваш така. Искат през цялото време да кипиш от енергия, която да влагаш в безумните им идеи. Всичкото това маршируване нагоре-надолу , скандирането и развяването на знамена е само неизразходван секс. Ако вътрешно си щастлив, за какво ти е да се вълнуваш от Големия брат или от тригодишния план, от Двеминутките на омразата или от останалите им проклети тъпотии?!

УИНСТЪН

Не ти ли е идвало на ум, че за нас най-добре ще бъде просто да излезем оттук, преди да е станало прекалено късно, и повече да не се видим?

ДЖУЛИЯ

Да, мили, , но все едно няма да го направя.

УИНСТЪН

Досега имахме късмет, но не можем да разчитаме още дълго на него. Млада си. Имаш вид на нормално и невинно момиче. Ако стоиш настрана от хора като мен, можеш да живееш още дълго.

ДЖУЛИЯ

Не. Всичко съм премислила. Каквото правиш ти, ще правя и аз. И не падай духом. Бива ми да си пазя живота.

УИНСТЪН

Когато ни пипнат, не ще можем нищо, абсолютно нищо да направим един за друг. Единият от нас няма дори да знае дали другият е жив или мъртъв. Представяш ли си колко самотни ще бъдем и напълно безпомощни. Единственото, което има значение, е да не се предаваме взаимно, въпреки че дори това ни най-малко няма да промени нещата.

ДЖУЛИЯ
Ако имаш предвид самопризнанията, бъди сигурен, че ще си признаем. Всички си признават. Нищо не можеш да направиш . Там те изтезават.

УИНСТЪН

Нямам предвид самопризнанието. То не е предателство. Не е важно какво казваш или правиш, а какво чувстваш. Истинското предателство ще бъде, ако успеят да ни накарат да престанем да се обичаме.

ДЖУЛИЯ

Няма да успеят. Това е единствено, което не могат да направят. Могат да ни накарат да кажем всичко, но не могат да ни накарат да го повярваме. Не могат да проникнат в мислите ни.

УИНСТЪН

Да, така е. Не могат да проникнат в мислите ни. Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.

/Музика/

/Речитатив/

ДЖУЛИЯ

Не могат да проникнат в мислите ни!

УИНСТЪН

Не могат да проникнат в мислите ни!

ДЖУЛИЯ

Не могат да проникнат в мислите ни…

УИНСТЪН

Не могат да проникнат в мислете ни…

ДЖУЛИЯ /пее/

Аз имам сранно прозвище: “желание”,

Приют ми е желащият дух.

УИНСТЪН /пее/

И ти, така с желания богата,

Вземи и мен със другите ведно.

ДЖУЛИЯ

За щедрите богатства на сърцата

Не значи нищо този знак “едно”.

УИНСТЪН

И нищо във безкрайната редица,

За теб един, единствен, аз почти

Приемам да остана единица,

УИНСТЪН и ДЖУЛИЯ

Но стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето название,

А после в мене. Аз съм цял Желание!

/Започват да вият сирени. Тъмнина.Музикален фон… Само екрана мига в червено. Влизат двама мъже в черно. Вдигат Джулия като чувал, Уинстън се опитва да спре единия, той го удря с лакът в корема, после в главата и го просва на пода. Джулия е изнесена. После хвърлят някакъв мъж, явно пребит. Той се просва почти до Уинстън. / /

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

САЙМЪН

Ох…майчице….умирам…ох…

УИНСТЪН

Саймън, ти ли си това?

САЙМЪН

А-а, Уинстън Смит и ти ли си тук?

УИНСТЪН

Както виждаш….За какво те вкараха в ареста?

САЙМЪН

За какво наказват в Полицията на мисълта…за престъпмисъл…ох…за това престъпление.

УИНСТЪН

И ти си го извършил?

САЙМЪН

Очевидно да….ох… Стават такива неща…Подготвяхме на новговор окончателното издание на стихосбирка на Киплинг. В края на един стих реших да оставя думата „бог“. Нямах друг избор!. Беше невъзможно да се промени стихът. Римуваше се с „рог“. Дни наред си блъсках главата. Нямаше друга подходяща рима…Идвало ли ти е някога наум, че цялата история на английската поезия е предопределена от факта, че в английския език липсват достатъчно рими?

УИНСТЪН

Знаеш ли колко е часът…ден ли е нощ ли е?

САЙМЪН

Изобщо не съм се замислял за това. Арестуваха ме може би преди два дни, може преди три…Биха ме вече четири пъти…Тук денят и нощта се сливат. Не виждам как човек може да определи времето…Нали не смяташ, че ще ме застрелят, а Смит? Нали те не убиват, ако всъщност нищо не си направил – само за мисли, които не можеш да прогониш?!…Не можеш!…Чувал съм, че разглеждат делата безпристрастно. О, имам им вяра за това! Те ще се запознаят с досието ми, нали Смит? Ти знаеш какъв човек съм. Не съм лош човек. Не много умен, разбира се, но ентусиаст и предан. Всичко съм правил за партията, нали? Надявам се да потвърдиш, ако те питат, нали Смит?!…Ще се отърва само с пет , не смяташ ли? Или най-много с десет? От човек като мен ще имат голяма полза в трудовия лагер. Нали няма за ме застрелят, задето един-единствен път съм излязъл извън релсите, нали Смит?!

УИНСТЪН

Чувстваш ли се виновен?

САЙМЪН

Да. Разбира се, че съм виновен! / почти извиква Саймън/ Да не мислиш, че Партията ще арестува невинен човек /към екрана/. Престъпмисъл е ужасно нещо, Смит. Коварно нещо е. Може да проникне в теб, без дори да се усетиш. Знаеш ли как ме сполетя? В съня ми! Да, наистина. Трудех се, отдавах своя принос и изобщо не подозирах, че нещо такова се върти в главата ми. А после съм започнал да говоря насън. Знаеш ли какво са ме чули да викам?… „Долу Големия брат!“ Да, това съм викал! И изглежда съм го извикал неведнъж. Между нас казано, Смит, радвам се, че ме хванаха, преди да е станало късно. Знаеш ли какво ще им кажа, когато ме изправят пред съда? Благодаря, ще им кажа, благодаря ви, че ме спасихте, преди да е станало прекалено късно.

УИНСТЪН

Кой те разобличи?

САЙМЪН

Дъщеричката ми. Подслушвала е на ключалката. Чула ме е какво викам насън и още на другия ден отскочила до патрулите. Бива си го седемгодишния дребосък, а? Не и се сърдя. Всъщност гордея се с нея. Така или иначе, това показва, че добре съм я възпитал.

ГЛАС

2713 Саймън – Заповядайте в стая 101!

/Музикален фон./

САЙМЪН

Чакайте! Станала е някаква грешка. Няма нужда да ме пращате там! Нима вече не признах всичко?!! Какво още искате да знаете? Всичко съм готов да призная, абсолютно всичко! Само ми кажете какво е то и аз веднага ще призная. Напишете го и аз ще подпиша – каквото и да е! Само не стая 101!

ГЛАС

2713 Вървете в стая 101!

САЙМЪН

Правете с мен каквото искате! /вече крещи Саймън/ Вече три дни ме морите от глад и бой. Продължавайте и ме оставете да умра. Застреляйте ме. Осъдете ме на доживотен затвор. Кого още искате да предам? Само кажете кого и аз ще ви кажа всичко каквото поискате. Не ме интересува нито кой е, нито какво ще правите с него. Имам жена и три деца. Можете всички да ги вземете и да им прережете гърлата пред очите ми, аз ще стоя и ще гледам. Само не стая 101!

ГЛАС

2713 Очакват ви в стая 101!

САЙМЪН

Този трябва да вземете, не мен! Вие чухте ли какви ги приказва?! Дайте ми възможност и дума по дума ще ви го повторя. Той е срещу Партията, не аз! Вие не го познавате! Аз го познавам! Той е опасен, не аз! Той ви трябва. Него вземете, не мен! Не мен! Милост! Милост!

/Отново вият сирени. Затъмнени. Когато светва Уинстън е вече сам. Вързан за нещо като електрически стол, заобиколен от циферблати. Всичко това са извършили двама души с черни качулки с процепи за очите. /

ПЕТА СЦЕНА

/пускат ток по жиците, с които е обвързан Уинстън./

УИНСТЪН

О-о-ох!

БРАЙЪН

/шепне/ Не се тревожи, Уинстън, ти си под моя закрила. От седем години те наблюдавам. Сега настъпва преломният миг. Аз ще те спася, аз ще те направя съвършен. Само трябва да минеш през едно изпитание. Нарича се прераждане!

/вдига глава към човека зад Уинстън и той натиска ръчката/

УИНСТЪН

О-о-ох!

БРАЙЪН

Страхуваш се, че всеки момент нещо в теб ще се скъса, нали?! Много ясно си представяш как гръбначният ти стълб се пръска и от прешлените му се разлива гръбначният мозък. Това си представяш, нали Уинстън?!…Не отговаряш…мълчиш. Това беше само четиридесет волта. Както виждаш на този циферблат стигат до сто. Ще запомниш ли, ако обичаш, че по време на разговора ни от мен зависи кога и до каква степен да ти причиня болка? Ако ме лъжеш или се опитваш да извърташ по някакъв начин, незабавно ще изкрещиш от болка. Разбираш ли това?

УИНСТЪН

Да, разбирам много добре.

БРАЙЪН

Занимавам се с теб, Уинстън, защото ти го заслужаваш. Много добре знаеш какво не ти е наред. Ти си умствено разстроен. Паметта ти изневерява. Не си в състояние да помниш истинските събития и сам си внушаваш, че помниш събития, които никога не са се случвали.. За щастие, заболяването ти е изличимо. Ти не си се излекувал досега, защото не си искал. Много добре съзнавам, че дори сега си се вкопчил в заболяването си, защото смяташ, че то е добродетел. Сега ще ти дам един пример. С коя сила в момента воюва Океания?

УИНСТЪН

Когато ме арестуваха, Океания воюваше с Изтазия.

БРАЙЪН

С Изтазия. Добре. Океания винаги е воювала с Изтазия, нали? Моля те, Уинстън, истината. Твоята истина. Кажи ми какво мислиш, че си спомняш.

УИНСТЪН

Спомням си, че само седмица, преди да ме арестуват, ние изобщо не воювахме с Изтазия. Бяхме в съюз с нея. Воювахме с Евразия. Така беше четири години. Преди това…

/Брайън отново дава знак, ръчката е задействана на 50 волта./

УИНСТЪН

О-о-ох!

БРАЙЪН

Друг пример. Преди няколко години ти изпадна в сериозно заблуждение. Вярваше, че трима от вашия отдел – хора , екзекутирани за предателство и саботаж, след като бяха направил пълни самопризнания , – не са виновни, защото ти вярваше, че си видял неоспоримо доказателство – една определена фотография, която била свидетелство, че самопризнанията им са били изтръгнати с нечовешки мъчения. Може ли доказателството, Саймън?

/Саймън подава една папка/

УИНСТЪН

Саймън?!

БРАЙЪН

Да , това е Саймън. Учудва ли те? Той работи за нас. Агент Саймън, би ли показал „доказателството“ на твоя приятел, Уинстън?

САЙМЪН

Ето…Това е твоето доказателство, за което ми говореше, нали?

УИНСТЪН

Да, това е снимката от вестника, до която бях се добрал тогава. Да…Тя съществува!

/Брайън я взима, щраква запалка, огънят я обгаря, той я слага в пепелник.

БРАЙЪН

Не. Тя не съществува! …пепел…Прах… Тя никога не е съществувала…

УИНСТЪН

Но тя съществуваше! Тя съществува в паметта. Аз я помня. Вие я помните. Саймън я помни.

САЙМЪН

Аз нямам спомен за никаква фотография. Опитвам си да си спомня и …нищо.

БРАЙЪН

Партията има лозунг, който засяга контрола върху миналото. Кажи го, ако обичаш.

УИНСТЪН

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото…

БРАЙЪН

Точно така… Ти смяташ ли , Уинстън, че миналото действително съществува?…Ще се изразя по-ясно. Миналото съществува ли конкретно в пространството? Има ли свят от твърди предмети, където миналото да съществува?

УИНСТЪН

До колкото знам – не.

БРАЙЪН

Тогава къде е миналото, ако изобщо го има?

УИНСТЪН

В документите. Записано е… и в спомените на хората.

БРАЙЪН

В спомените. Добре тогава. Ние, Партията, контролираме всички документи, а също и всички спомени. В такъв случай ние контролираме миналото, не е ли така?

УИНСТЪН

Но как можете да попречите на хората да си спомнят? Това е извън властта ви!

БРАЙЪН

Напротив. Затова си тук. Ти си тук, защото ти липсваше смирение, самодисциплина. Ти не пожела да се покориш, ето защо ще заплатиш с разсъдъка си. Ти предпочете да си безумец, малцинство, което трябва да се превъзпита. Невъзможно е да се прозре действителността и миналото, ако не се гледа през очите на Партията. Отново трябва да заучиш този факт, Уинстън. Ти трябва да се смириш, за да възстановиш разсъдъка си!! Пускай, Саймън!

УИНСТЪН

О-ох…

БРАЙЪН

Спомняш ли си, че в дневника си бе написал „Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири“?

УИНСТЪН

Да-а…

БРАЙЪН

Колко пръста съм вдигнал, Уинстън?

УИНСТЪН

Четири…

БРАЙЪН

А ако Партията каже, че не са четири, а пет – колко са в такъв случай?

УИНСТЪН

Четири..

БРАЙЪН

Саймън, какъв е твоят отговор?

САЙМЪН

Естествено щом Партията казва , че са пет, значи са пет и толкова.

БРАЙЪН

Чуваш ли правилния отговор, Уинстън? Чуваш ли? Саймън, давай още по-висок волтаж! Давай!

Колко са пръстите, Уинстън?

УИНСТЪН

Четири-и-и…

БРАЙЪН

Още, Саймън! Колко са пръстите, Уинстън??

УИНСТЪН

Четири-и! Четири! Какво друго мога да кажа?! Четири-и…Сперете! Не мога повече да издържам! Спрете-е-е…

БРАЙЙЪН

Колко са пръстите, Уинстън?!

УИНСТЪН

Пет! Пет! Пет!

БРАЙЪН

Не, Уинстън, безполезно е. Ти лъжеш. Ти все още мислиш, че са четири. Колко са пръстите, Уинстън?

УИНСТЪН

Четири! Пет! Четири! Колкото искате. Само спрете, спрете болката! Сппрете-е-е.. /Саймън спира, главата на Уинстън клюмва, като че ли изпада в безсъзнание. Брайън пали цигара. Саймън взима една кофа с вода и по сигнал на Брайън я излива върху Уинстън./

БРАЙЪН

Бавно възприемаш , Уинстън. Ти си слаба брънка в системата. Ти си петно, което трябва да се изтрие. Нас не ни задоволява неохотното подчинение, нито дори най-жалкото смирение. Когато най-сетне се предадеш, то трябва да е по твое собствено желание. За нас е недопустимо някъде по света да съществува грешна мисъл, колкото потайна и безсилна да е тя.. Не можем да позволим никакъв уклон, дори в смъртния миг. Навремето еретикът си е оставал еретик и на кладата и с ликуване е разгласявал ереста си. Дори жертвата на чистките в Русия в очакване на куршума, който го настига в коридора, е можел да остане бунтовник в съзнанието си. Заповедта на диктатурите от миналото е била: „Ти не ще“! Заповедта на тоталитарните режими е била: „Ти ще!“ Нашата заповед е: „Ти си!“. Нито един човек, когото подложим на обработка, вече не е същия. Всеки се пречиства. Това, което става с теб , е завинаги. Трябва още отсега да го разбереш. . Ще те смажем така, че връщане назад не може да има. Никога повече няма да бъдеш способен на обикновено човешко чувство. В теб всичко ще умре. Никога вече няма да си способен на любов или приятелство, на радост от живота или смях, любопитство, смелост или почтеност. Ти ще бъдеш кух. Ние ще те изцедим и след това ще те напълним със себе си.

/Тъмнина. Отново аларма, която бива погълната от Музика. Халюцинация. Появява се Джулия в бяла туника. Пее своята песен и носи кафе…./

ШЕСТА СЦЕНА

/пее/

ДЖУЛИЯ

Казват, че времето лекува

Казват, че всичко се забравя.

Ала сърцето все така лудува,

Мечтите и сълзите не оставя!

/Слага възглавничка и сяда до него, като му дава да пие кафе./

Истинско кафе…Какво ще кажеш? Ароматно, а? Няма такова по магазините…Наслади се на живота, мили!…И малко парче истински шоколад. Божествен е, нали? Топи се в устата ми… и не ми се иска да свършва…

УИНСТЪН

Знаеш ли, до този момент вярвах, че съм убил майка си.

ДЖУЛИЯ

Как така си я убил? Защо смяташ така?

УИНСТЪН

Не физически, разбира се, но един ден раздадоха дажби шоколад. Аз бях на десет години…Баща ми беше изчезнал, просто се беше изпарил, както тогава ни казаха. Имах по-малка сестричка. Майка ни раздели шоколада на две: по-голямото парче даде на мен, а по-малкото на сестричката ми. Тогава аз грабнах парчето шоколад от ръката на сестра ми и побягнах…“Уинстън, Уинстън!“ – извика майка ми след мен. – „Ела тук! Ела и върни шоколада на сестра си“. Аз се спрях…Сестра ми проплака безпомощно, но аз не се върнах. Избягах надолу по стълбите с лепкавия шоколад в ръка…Когато се прибрах, майка ми и сестра ми ги нямаше…Не бяха взели никакви дрехи, нищо…Просто бяха изчезнали… И до ден днешен не зная живи ли са или…Може би са изпратили майка ми в трудов лагер, а сестра ми в колониите за бездомни деца, наричат ги центрове до поискване…В такъв дом израстнах и аз… Никой не ме поиска…

ДЖУЛИЯ
/Избърсва му устата след като го е хранила с шоколад и кафе и отново запява./

/ПЕЕ/

Казват, че за всичко времето е лек,

Казват, че забрава то всекиму дарява;

Но онез усмивки и сълзи цял век

Сърцето ми, сърцето ми раняват!

Любовта ми беше без надежда,

Отлитна кат априлски ден.

Ала с мечтата сърцето проглежда,

От нея преляло, , пърха то в мен…

УИНСТЪН

Може би е дошъл ред и на този мой спомен…На това мое минало, което вече е изличено от документите…Съществува все още само в моята глава…

ДЖУЛИЯ

Какво пишеш, мили? Предполагам, че е някаква фантастична приказка, която ще ми посветиш…

УИНСТЪН

Наистина е приказка…Искаш ли да я чуеш?

ДЖУЛИЯ

Разказвай, пък аз ще танцувам и плувам заедно с цветята, които се носят така грациозно по водата…

УИНСТЪН

…Старият Майор – награденият на изложба бял шопар – предишната нощ бе сънувал проникновен сън, който искаше да сподели с всички животни. Те се събраха в големия обор веднага след като стопанинът на фермата се прибра в дома си.

/Навлизат няколко души с животински маски на главите./

/Уинстън започва да рисува върху лицето си прасето, което играе./

„Поживях доста и имах много време за размисъл, докато лежах сам в кочината си, та струва ми се имам право да заявя, че познавам живота на тази земя не по-зле от всички останали животни. Какъв е всъщност този наш живот? Нека го погледнем право в лицето- той е ужасен, изнурителен и кратък. Раждаме се, хранят ни колкото да не издъхнем от глад, а онези от нас, които успеят да оцелеят, са принудени да работят, докато останат съвсем без сили; и в мига, когато вече не сме полезни, ни избиват с отвратителна жестокост. Никое животно не е свободно. Съществуването ни е робство и мъка – такава е голата истина. И коя е причината за това тежко положение? Причината се крие в една – единствена дума – Човек. Тъкмо Човекът е истинския враг, който имаме. Премахнем ли него, главната причина за глада и преумората ще изчезне завинаги. Човекът е единственото същество, което консумира, а не произвежда. Той не дава мляко, не снася яйца, много е слаб , за да тегли каруцата, не тича достатъчно бързо, за да лови зайци. И въпреки това е господар на всички животни. Кара ни да работим, дава ни жалкия минимум, за да не умрем от глад, а останалото си присвоява. Ние дори сме лишени от правото да изживеем жалкия си живот до естествения му край. Не говоря за себе си, защото съм един от щастливците. Аз съм на дванайсет години и имам над четиристотин деца. Така е с нас , шопарите. Но накрая никое животно не успява да избяга от неумолимия нож. И вие млади свинчета, само след година ще заквичите на дръвника и ще се простите с живота си. Всички вие – крави, прасета, кокошки, овце – сте орисани да изпитате този ужас… Тогава, другари, не е ли кристално ясно, че всички злини в живота ни произтичат от хорската тирания?. Само да се отървем от човека, и плодовете на нашия труд ще ни принадлежат. На бунт! На бунт! На бунт!

А сега ще ви разкажа снощния сън. Беше за това каква ще е земята, когато Човекът изчезне. Преди много години, когато бях прасенце, майка ми и другите свине пееха някаква песен. Като дете аз тананиках тази песен, ала отдавна беше изхвръкнала от ума ми. Но ето, че снощи си я припомних насън. Сега ще ви изпея тази песен. Стар съм и гласът ми е дрезгав, но като ви науча, вие сами ще я пеете по-добре от мен. Песента се казва „Добитък световен“.

/МУЗИКА/

/ПЕЕ/

Добитък световен, добитък световен,

От полюс до полюс, от всеки обор,

От днес, тъй да знаеш, във радост ликувай,

Обърнал към златното бъдеще взор!

Настъпва за тебе ден бляскав и славен,

Ще смъкнем от трона Човека тиран.

Световната паша от днеска нататък

е твоя и ти си за нея призван.

Изчезват халките от нашите ноздри,

Юздата пада от нашия врат.

Ръжда ще разяжда юздечки и шпори,

Камшици връз тебе не ще да плющат.

За този миг всички напрягаме сили.

Да огреят свободни лъчи!

Добитък световен, добитък световен,

От полюс до полюс, от всеки обор,

Послушай и сетне предавай нататък,

Обърнал към златното бъдеще взор!

Добитък световен, добитък световен…/2/

/През част от времето Джулия се е опитала да съблазни някои от хората с маските, пускайки сапунени мехурчета, но накрая те успяват да изиграят своя свински танц пред електрическия стол./

СЕДМА СЦЕНА

/Отново вият сирени./ Влиза Брайън и поставя някаква каска с електроди на главата на Уинстън./

БРАЙЪН

Пълното ти възстановяване преминава през три етапа. Научаване, осмисляне и приемане. Време е да навлезеш във втория етап.

Ако някога си лелеял мечти за стихиен бунт, трябва да се простиш с тях. Не съществува начин, по който да се свали партията от властта. Тя е вечна. Нека това бъде изходната точка на твоите размисли…Вечна! …Много добре знаем, че никой не взема властта с намерение да я отстъпи. Властта не е средство,, тя е цел. Диктатурата не се установява , за да защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт. Ние сме жреците на властта. Бог е власт. Властта над материята, както ти би я нарекъл, е абсолютна. Сега завладяваме съзнанието.

УИНСТЪН

Как можете да контролирате съзнанието и материята?! Вие дори не можете да контролирате климата, вредните газове. Да не говорим за болестите, болката, земното притегляне, смъртта…

/Чрез дистанционно Брайън задейства електрошоковата каска./

УИНСТЪН

А-а-а-а…

БРАЙЪН

Ние контролираме материята, защото контролираме съзнанието. Действителността е вътре в черепа. Постепенно ще разбереш, Уинстън. Няма нещо, което да не е по силите ни. Невидимост, издигане във въздуха – каквото и да е. Ако поискам, мога да се понеса във въздуха като сапунено мехурче. Трябва да се освободиш от представите си за природните закони, наследени от деветнайсети век. Природните закони ги създаваме ние.

УИНСТЪН

Не, вие не ги създавате! Вие дори не сте господари на тази планета. Ами Евразия , ами Изтазия? Още не сте ги покорили.

БРАЙЪН

Няма значение. Ще ги покорим, дори можем да забравим за тяхното съществуване.. Светът започва и свършва с Океания.

УИНСТЪН

Но дори нашата планета е просто прашинка. А човекът енищожен – безпомощен!

БРАЙЪН

Глупости! Нищо не съществува извън човешкото съзнание.

УИНСТЪН

Цялата вселена е извън нас. Вижте звездите!

/Брайън увеличава волтажа… Главата на Уинстън клюмва. Брайън му маха каската. Поднася му към ноздрите шишенце с амоняк. Уинстън се свестява. Дава му чаша вода да пие./

БРАЙЪН

Уинстън, как един човек упражнява властта си над друг?

УИНСТЪН

Като го кара да страда.

БРАЙЪН

Точно така. Като го кара да страда. Напредъкът в нашия свят ще е напредък към повече страдание. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало – всичко. Вече рушим начина на мислене, разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъжа и жената. Вече никой не смее да се довери на съпруга, на дете или на приятел. В бъдещето няма да има съпруги и приятели. Децата ще бъдат отнемани от майките им при раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажба. Ще премахнем оргазма. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големият брат. Няма да има никакъв смях освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Но винаги – не забравяй това, Уинстън, – винаги ще съществува опиянението от властта, което постепенно ще нараства и ще се развива. . Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането , че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице – завинаги!…/Гали главата му, после го прегръща, както е зад него и му шепне./

Винаги в нашите ръце ще бъде еретикът, крещящ от болка, сломен, презрян – и накрая напълно разкаян, спасен от себе си, по собствена воля пълзящ в краката ни. Такъв свят строим, Уинстън. Свят на победа след победа, тържество след тържество… Както виждам, започваш да разбираш какъв ще бъде светът. Но ти не само ще го разбереш. Ти ще го приемеш, ще го приветстваш, ще станеш част от него.

/С последни сили , Уинстън, надига глава./

УИНСТЪН

Вие не можете…

БРАЙЪН

Какво искаш да кажеш, Уинстън?

УИНСТЪН

Вие не можете да създадете свят, какъвто току-що описахте. Той е илюзия. Той не е възможен.

БРАЙЪН

Защо?

УИНСТЪН

Не е възможно да се създаде цивилизация, основана върху страха, омразата и жестокостта. Тя никога няма да просъществува.

БРАЙЪН

Защо не?

УИНСТЪН

Няма да бъде жизнена. Ще се разпадне. Ще се самоубие.

БРАЙЪН

Глупости!

УИНСТЪН

Вие не може да успеете. Съществува нещо във вселената – не зная какво, някакъв дух, някакъв принцип, който няма никога да надвиете.

БРАЙЪН

Вярваш ли Бог, Уинстън?

УИНСТЪН

Не!

БРАЙЪН

Какъв е тогава този принцип, който ще ни победи?

УИНСТЪН

Не зная. Човешкия дух.

БРАЙЪН

Смяташ ли себе си за човек?

УИНСТЪН

Да.

БРАЙЪН

Ако си човек, Уинстън, ти си последният човек. Твоят вид е изчезнал, ние сме наследниците. Разбираш ли, че си останал сам? Ти си извън историята, ти не съществуваш.

УИНСТЪН

Кажете ми, офицер Брайън, кога ще ме застрелят?

БРАЙЪН

Може и да не е скоро. Ти си труден случай. Но не губи надежда. Рано или късно всеки оздравява – завинаги. Накрая ще застреляме и теб.

УИНСТЪН

Ще ми кажете ли къде е вашия сътрудник Саймън. Започна да ми липсва.

БРАЙЪН

Той направи онова, което трябваше да направи – самоуби се.

/Брайън излиза./

ОСМА СЦЕНА

УИНСТЪН

„СВОБОДАТА Е РОБСТВО“…

„РОБСТВО Е СВОБОДАТА“ …, „ДВЕ И ДВЕ ПРАВИ ПЕТ“…, „БОГ Е ВЛАСТ“ …Миналото е променливо. Миналото не е променливо…Океания воюва с Изтазия…Океания винаги е воювала с Изтазия… Всичко може да е вярно…Така наречените природни закони са пълна глупост. Законът за земното притегляне е пълна глупост. „Ако искам, бе казал Брайън, мога да се понеса над пода като сапунено мехурче.“…Ако той мисли, че се носи над пода и ако същевременно и аз го мисля, че го виждам да се носи, значи наистина се носи.“…Всичко става в съзнанието. В действителност става това, което става в съзнанието на всички…“Напредъкът в нашия свят ще е напредък към повече страдание. Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се доверява на съпруга, на дете, или на приятел. В бъдещето няма да има любими, съпруги и приятели. Децата ще бъдат отнемани от майките им при раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност. Няма да има никаква преданост освен преданост към Партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат.“ ….Не мога повече…не искам…Джулия…Джулия…любов моя… /пее нейната песен – “Казват, че времето лекува…”/

/Отново сирени…Влиза Брайън. Носи нещо като кафез с плъхове./

БРАЙЪН

Дойде време за последния етап. В този свят има много ужасни неща. За различните хора – те са различни. За едни това може да е да те погребат жив, или да те изгорят, или да те удавят, или да те набият на кол… За други може да е нещо съвсем обикновено, дори не смъртоносно. За теб, по всичко изглежда, това са плъховете. /открива част от покривалото на кафеза./

УИНСТЪН

Няма да го направите…. Не..Не… Няма! Не е възможно!

БРАЙЪН

Спомняш ли си миговете на паника, които преживяваше…Струваше ти се, че сънуваш. Пред теб се изправяше стена от мрак, а в ушите ти кънтеше пронизващ звук. Имаше нещо ужасно от другата страна на стената. Ти знаеше, че знаеш какво е то, но не смееше да си го признаеш. От другата страна на стената имаше плъхове.

УИНСТЪН

Офицер Брайън, много добре знаете, че това издевателство не е необходимо. Какво искате още от мен??

БРАЙЪН

Сама по себе си болката не е достатъчна. Има случаи, когато човешкото същество може да издържи на болка, дори тя да причини смъртта му. Но за всеки има нещо непоносимо, , нещо, за което не може дори да помисли. Тук не става дума за смелост или за малодушие. Да се хванеш за въже, когато падаш отвисоко, не е признак за малодушие. Това е неунищожим инстинкт. Същото е с плъховете. За теб те са непоносими. Те са бреме, което и да искаш, не би могъл да издържиш. Ще направиш онова, което се иска от теб.

УИНСТЪН

Но какво е то, какво е? Как да го направя, след като не зная какво е?

БРАЙЪН

Ти загниваш, разлагаш се…Какво си ти? Един чувал мръсотия. Знаеш ли, че вониш като пръч…Всичко това няма да продължи безкрай. За теб то може да свърши когато пожелаеш. Всичко зависи от теб.

УИНСТЪН

Вие го направихте! /хленчи Уинстън/ Вие ме докарахте до това състояние.

БРАЙЪН

Не, Уинстън, ти сам се доведе до това състояние. Ти го прие още когато се опълчи срещу Партията. Първоначалният акт включваше всичко. Не се случи нищо повече от онова, което очакваше…Ние те победихме, Уинстън. Ние те прекършихме. Виждаш ли на какво е заприличало тялото ти. Разумът ти е в същото състояние. Не смятам, че си запазил някакво достойнство. Ритаха те, биха те, гавреха се с теб, ти крещеше от болка, въргаляше се по пода в собствената си кръв и бълвоч. Хленчеше за пощада, предаде всички и всичко.

УИНСТЪН

Не съм предал Джулия.

БРАЙЪН

Да, да, това е съвършено вярно. Ти не предаде Джулия…Кажи ми, Уинстън, какви са истинските ти чувства към Големия брат?

УИНСТЪН

Мразя го.

БРАЙЪН

Мразиш го. Добре. Дошъл е, значи, моментът да направиш последната крачка. Длъжен си да обичаш Големия брат и да предадеш Джулия. Толкова е просто…

Плъхът, както знаеш, е месояден. Сигурно си чувал какво става в бедните квартали. Жените не смеят да оставят бебетата без надзор в къщите дори за миг. Плъховете незабавно ги нападат. За съвсем кратко време ги изгризват до костите. Удивително интелигентни са , когато трябва да разпознаят кои човешки същества са безпомощни.

/Натиска някакъв лост в кафеза, чува се цвърчене./

Натиснах първия лост…Когато натисна и другия лост, вратата на кафеза ще се вдигне. Тези подивели от глад зверчета ще се стрелнат като куршуми. Виждал ли си плъх да скача във въздуха? Ще скочат върху лицето ти и направо ще го сръфат. Понякога първо се хвърлят на очите. Понякога изгризват бузите и оттам изяждат езика….

УИНСТЪН

Не ги доближавайте! Отвратително смърдят!! Не , моля ви! Не-е-е….Направете го на Джулия! Тя е още жива, нали? Направете го на нея…Не на мен! На Джулия! Не ме интересува какво ще стане, само не на мен! Оголете и лицето чак до черепа…каквото искате правете! На Джулия, чухте ли, на Джулия! Тя е виновна за всичко! Тя, Джулия!Джулия! Джулия!

/Отново вой на сирени…Тъмнина./

ЕПИЛОГ

/Уинстън и Джулия седят в двата края на леглото. Гледат напред./

ДЖУЛИЯ

Предадох те.

УИНСТЪН

Предадох те.

ДЖУЛИЯ

Понякога те заплашват с нещо, което не можеш да понесеш, за което дори не можеш да помислиш. И тогава ти казваш „Не го правете на мен, направете го на някой друг, направете го на еди-кого си.“ Навярно след това се преструваш пред себе си, че е само трик и че си го казал само за да ги накараш да спрат, че не си го искал наистина. Но не е така. Когато това става, ти наистина го искаш. Мислиш си, че е единствения начин да се спасиш и си напълно готов да го използваш. Ти искаш да го направят на другия човек. Пет пари не даваш какво ще изстрада. Мислиш само за себе си.

УИНСТЪН

Мислиш само за себе си.

ДЖУЛИЯ

И после вече не изпитваш същите чувства към този човек.

УИНСТЪН

И после вече не изпитваш същите чувства към този човек.

Струва ми се, че нашата цивилизация е основана на омраза. В нашия свят няма други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Подчинението не е достатъчно. Властта се състои в причиняването на болка и унижение. Властта се състои в разчленяване на човешкото съзнание и слепването му отново във форма по техен избор. Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те тъпчат теб, свят, който с усъвършенстването си ще става не по-малко, а повече безмилостен…Но аз все още си спомням как влезе в стаята и каза:

ДЖУЛИЯ

„Не се дели от тълпата, ето това казвам аз. Само така ще оцелееш.“

УИНСТЪН

„Толкова си млада, нежна и красива… Не мога да скрия, че ми е приятно да си тук, с мен – един обикновен, безличен мъж…“ – отговорих аз…

ДЖУЛИЯ

А аз продължих: „Веднага познавам кои хора не са от тях. Щом те видях, разбрах, че си против тях, а такива хора остават все по-малко.“

УИНСТЪН

„Ние сме покойници.“

ДЖУЛИЯ

„Ние не сме още покойници.“

УИНСТЪН

Трябва отново да се срещнем.

ДЖУЛИЯ

Трябва отново да се срещнем.

/Музика/

/Изпяват техния Любовен дует –

ДЖУЛИЯ

“Душата ти таи едно признание.

Кажи и коя съм аз – тя няма слух.

Аз имам странно прозвище : “желание”,

Приют ми е желащият дух.

УИНСТЪН

И ти така с желания богата,

Вземи и мен със другите ведно.

ДЖУЛИЯ

За щедрите богатства на сърцата

Не значи нищо този знак “едно”.

УИНСТЪН

И нищо във безкрайната редица

За теб един, единствен, аз почти

Приемам да остана единица

УИНСТЪН и ДЖУЛИЯ

Но стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето название,

А после в мене. Аз съм цял Желание!

/Тъмнина/

К Р А Й

QUEEN

ШОУТО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ

или

ПЪТУВАНЕ КЪМ ВЕЧНОСТТА

Рок-мюзикъл по музиката на QUEEN

Либрето – Бойко Илиев

-2-

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ФРЕДИ МЕРКЮРИ

БРАЙЪН

РОДЖЪР

ДЖОН

МЕРИ ОСТИН

БОМИ БУЛСАРА

ДЖЕР БУЛСАРА

ДЖИМ

МОНСЕРАТ

РОЙ

Хор, балет и оркестър

-3-

/Огромна спалня в бяло. В нея лежи Фреди и се опитва да подреди мислите си. Наоколо са всички близки, приятели, любима, журналисти, охранители, слуги, фоторепортери, телевизионери…/

/Джим записва онова, което казва Фреди./

ФРЕДИ

След появилите се в пресата предположения през последните две седмици, желая да потвърдя, че съм ХИВ – позитивен и имам СПИН. Смятах, че е редно да не споделям тази информация, за да предпазя близките си. Въпреки това настъпи моментът, в който приятелите и почитателите ми по целия свят трябва да научат истината, и се надявам всички да се присъединят към мен в борбата срещу това ужасно заболяване.

/Музика. Начални акорди…Осветява се оркестъра. Фреди бавно става и минава през всички участници в спектакъла…Постепенно го обличат за първата сцена./

ФРЕДИ /пее/

Поредният герой, поредното безумно престъпление,

Прикрито зад завесата на пантомимата. И така до безкрай.

Знае ли някой за какво живеем!

Пак и пак попитай някой друг

Защо живеем тук!

Какво се случи? Тук всичко е късмет.

Поредна болка, любовен шанс отнет.

Пак и пак защо живеем тук, попитай някой друг..

The show must goon /всички пеят/

-4-

ВСИЧКИ /пеят/ – Какво се случи!?

Тук всичко е късмет.

Поредна болка, любовен шанс отнет – пак и пак.

Защо живеем тук попитай някой друг.

ВСИЧКИ /пее/ – The show must goon./2/

ФРЕДИ – Отвън зора на сцената изгря.

Тя носи нашата съдба.

The show must goon /2/всички/

ФРЕДИ /пее/ -Сърцето е раздрано,

Гримът остана само.

Но не съм ли звезда?

ВСИЧКИ /пеят/ -The show must goon /2/

ФРЕДИ и Всички –Събрах кураж да плащам дваж,

Да стискам зъби, да не спирам пак.

Пея пак, бързам пак, правя шоу.

ФРЕДИ – The show must goon!

ВСИЧКИ – The show must goon!

-5-

/Непретенциозна стая в Лондон./

/Фреди се опитва да излезе?/

БАЩАТА

Къде отиваш по това време, Фарук?

ФРЕДИ

Не съм вече Фарук… Викат ми Фреди.

МАЙКАТА

Не знам как ти викат, но за нас винаги ще си останеш Фарук. Тъкмо щяхме да вечеряме…Ето и баща ти се върна.

ФРЕДИ

Няма нужда да се грижите за мен. Ще се оправям сам, всъщност както досега.

БАЩАТА

Какво искаш да кажеш?! Не ти ли осигурих най-доброто частно училище в Занзибар и после в Бомбай? Имахме и слуги, живееше като принц, малък мързеливец!

ФРЕДИ

Вече сме в Лондон, забрави ли?! И тук никой не ни познава. Просто сме едно нищо!

МАЙКАТА

Не говори така на баща си. Не заслужаваме такова отношение.

-6-

ФРЕДИ

Така е. С удоволствие ходех на училище и знаеш ли защо? Едно от нещата, които човек научава в тези пансиони, е как да се отбранява сам. Това свикнах да правя още от малък…

БАЩАТА

Струва ми се, че и други неща научи. Пианото, с което сега се гордееш, беше по настояване на майка ти. А аз те въведох в лоното на вярващите в Зороастър, чиято религия сме запазили през вековете. Но, вероятно, ще се окажем последните, като гледам как се държи сина ми…Ще ни кажеш ли къде отиваш посред нощ?

ФРЕДИ

В един нощен клуб, където свиря и пея…Където ми викат Фреди Меркюри…Сбогом!

/пее Somebody Tu LOVE/

Всяка сутрин събуждайки се умирам по-малко.

Едва се задържам на краката си.

Поглеждам се в огледалото и плача:

/Върви между хората на улицата, влиза в храм, между монахини и монаси, поднасят му причастие…/

Какво ми причиняваш, Господи?!

Пропилях години, вярвайки в теб,

Но не получих никакво облекчение, Господи!

-7-

Някой, някой…

Може ли някой да ми намери някого да обичам?!

/Монахините събличат монашеските облекла и се превръщат в уличници, които го закачат, но той ги отминава. Влиза в моделиерско ателие, едно русо момиче взима мерки на различни модели…/

Работих здраво, всеки божи ден, без отдих.

В края на деня взимам заплатата си, която нямам с кого да споделя.

Падам на колене и започвам да се моля, докато не текнат сълзи от очите ми: Господи, може ли някой да ми намери някого да обичам?

Работя здраво. Всеки ден опитвам и опитвам, и опитвам…

Но всички искат да ме приземят.

Казват, че полудявам. Казват, че мозъкът ми се е размътил, че нямам правилна преценка. Нямам вяра на никого.

Някой, някой…

Може ли някой да ми намери някого да обичам?

Нямам чувство, нямам ритъм, продължавам да губя своя пулс.

Добре съм. Добре съм.

Нямам никакво намерение да се скапвам. Трябва да се измъкна от тази затворническа клетка.

Някой ден ще съм свободен, Господи!

Намерете ми някой да обичам! /10 пъти – всички пеят/

-8-

Някой, някой…/канон/

Някой да ми намери някого да обичам.

Някого, когото да обичам…

/Вече е в ателието на Мери Остин./

ВТОРА КАРТИНА

МЕРИ

Мога ли да ви помогна с нещо?

ФРЕДИ

Да…В паника съм! Довечера трябва да пея за първи път с новата ми група, а нямам никаква идея за своя сценичен костюм.

МЕРИ

Къде свирите? /премерва му ширината между раменете и почва да търси нужната дреха/

ФРЕДИ

В „Усмивката“ – така се нарича и групата.

МЕРИ

Ето, струва ми се, нещо подходящо за „Усмивката“, по точно за човека, който никога не се усмихва.

ФРЕДИ

-9-

Не съм срамежлив…Просто малко потаен. Крия великолепните си предни зъби на върколак.

МЕРИ

Може ли да видя тези съкровища?

/Фреди прави лъвска прозявка./

Ау…? На страшен ли се правите? Нямате шанс. Не съм от страхливите. Обличайте това….

ФРЕДИ

Тогава заповядайте довечера в клуба…Мисля да се държа неприлично и страховито…

МЕРИ

Ето подходяща риза за неприличното ти поведение.

/Фреди се оглежда /

ФРЕДИ

Чудесна е! На този фон още повече ще изпъкнат конските ми зъби…

МЕРИ

На това се надявам, тъй като ще бъда там със своята Усмивка.

/Фреди отива напред, пред оркестрината, изтръгва микрофона, всички слизат пред сцената, снимат, танцуват, пият ръкопляскат…/

ФРЕДИ и групата пеят и свирят

-10-

Искам всичко! /3/

И го искам сега.

Търсач на приключения на пустата улица.

Просто алея осветяваща краката му.

Млад боец крещи без да се съмнява,

С болката и гнева, не вижда никакъв изход.

„Не искам ли много“…чух го да казва,

В бъдещето мое да намеря изход.

Искам всичко и го искам сега!/2/всички/

Чуйте ме хора…елате наоколо.

Трябва ми план за поврата.

Трябва да разклатим земята./всички/

Просто ми дай, това което знам, че е мое.

Хора, чувате ли ме?

Просто ми дайте знак.

Много ли искам, ако искам истината?

За бъдещето, за мечтите на младите.

Искам всичко/2/всички/

-11-

Да, искам всичко, искам всичко, искам всичко и го искам сега.

Искам всичко. Да, искам всичко /2/всички/

Аз съм човек и не мисля, че може да се направи много за един живот.

Хора, чувате ли ?

Не можем да продължаваме да живеем в лъжи.

Така че аз съм изживял всичко. И съм дал всичко.

Много ли искам, ако искам истината.

За бъдещето да чуя плача на младите.

Да чуя гласа на младите.

Искам всичко /4/ и го искам сега./всички/

Искам всичко /3/ и го искам сега. Искам всичко!/всички/

/Неистови ръкопляскания и скандирания : КУИН!/

ТРЕТА КАРТИНА

/Хотелска стая, след концерта. /

ФРЕДИ

Как беше? Успях ли да те изплаша?

МЕРИ

-12-

Имам чувството, че се опитваш да надскочиш себе си… Затова ли си държиш главата така изправена, като че ли искаш да видиш звездите. На звезда ли се правиш?

ФРЕДИ

Не се правя.

МЕРИ

Искаш да станеш рок-звезда ли?

ФРЕДИ

Искам да стана рок-легенда.

МЕРИ

Тази риза, която ти дадох не отива на една , макар и бъдеща рок-легенда.

/Започва да му разкопчава копчетата. Той я целува много внимателно по устата./

Казах ти , че не ме е страх от твоите зъби. Бях забравила за тях, макар че постоянно ги виждах, докато пееше…Звуците просто извираха някъде от много дълбоко и ме обливаха със своята сила и топлина…

/отново се целуват, малко по-смело/

ФРЕДИ

И на другите от групата костюмите не се отличаваха с особена оригиналност. Какво ще кажеш да се заемеш ти с това? Нали имаш дизайнерско ателие? Мери Остин ще облича и …съблича Куин! Ха-ха..

-13-

/ И двамата се смеят и падат в леглото./

И на мен твоите дрехи не ми харесват и затова ги събличаме…

МЕРИ

И ги обличаме на Фреди….Знаеш ли, че много ти отива моята блуза…

ФРЕДИ

Предпочитам полата ти…/опитва се да я изхлузи от нея, тя отчаяно се съпротивлява./

МЕРИ

Недей! Ще я скъсаш! Знаеш ли колко струва, голтак такъв!

ФРЕДИ

Да…Сега може да съм беден занзибарски бежанец, но скоро ще стана Принц На Персия и на цяла Британия. Видя ли днес как измъкнах императорския жезъл?!

МЕРИ

Имаш предвид, че от притеснение счупи микрофона и в ръката ти остана само неговата дръжка?!

ФРЕДИ

Не е дръжка, а жезълът на КУИН! КУИН!

/Успява да обуе и нейните обувки и започва да пее:

Искам да съм свободен. Искам да се освободя!/2/

-14-

Искам да се освободя от лъжите ти!

Ти си толкова удовлетворена от себе си, но аз не се нуждая от теб.

Трябва да се освободя.

/Минава през различни момичета, раздава целувки за сбогом, учители, родители, свещеници, военни, лекари…/

Бог знае, че искам да съм свободен.

/Приближава Мери и танцува с нея, всички момичета се включват./

Влюбих се, /пеят на канон двамата/

Влюбих се за първи път /канон/

И този път знам, че е истина.

Влюбих се. /канон/

Бог знае, че се влюбих

Странно е, но е истина

Не мога да забравя начина,

По който ме обичаше, но трябва да бъда сигурен, когато си тръгваш,

Как точно искам да се освободя,

Но живота си продължава, а аз не мога да свикна

Да живея без теб до себе си.

Не искам да живея сам. Бог знае какво да направи за мен.

-15-

Така че , скъпа, не виждаш ли – Трябва да бъда свободен!

Искам да съм свободен, искам//3/искам да съм свободен!/всички/

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

/И другите трима от групата са се включили в песента, облечени в женски дрехи. Когато свърши – те, с погнуса започват да махат дрехите от себе си./

БРАЙЪН

Отвратително…не мога да повярвам, че се съгласих да участвам в това пошло шоу! Фреди, ако на тебе ти прави удоволствие да се правиш на травестит, аз съм просто един обикновен китарист…

ФРЕДИ

Не си обикновен. Ти си вълшебник!

БРАЙЪН

Знам, че съм обсебен от китарата и тя ще ме довърши.

РОДЖЪР

Сигурно ще се намерят по изкусни създания за довършването. На мене тези дрехи ми допадат. Чувствам по свободен, да не кажа прелестно освободен… /завърта се, залита, смях/

ДЖОН

Аз не се чувствам толкова обсебен от китарата, като Брайън. Просто гледам да я държа здраво, за да мога да халосам някого, който прекалено си е повярвал.

-16-

ФРЕДИ

Аз пък здраво държа своя меч. /размахва стойката на микрофона/

Момчета, но да оставим за малко тези игри и закачки и се обърнете, тъй като искам да ви представя нашата нова дизайнерка по костюми – Мери Остин!

МЕРИ

Здравейте! Бяхте страхотни!

БРАЙЪН

Здравей, Мери.

МЕРИ

Здравей, Брайън.

ФРЕДИ

О-о, вие се познавате?!

БРАЙЪН

Как си?

МЕРИ

Добре , а ти?

ФРЕДИ

„Добре, а ти?“…Мислех, че съм първи…Мислех, че съм единствен! А то…какво излезе?

-17-

БРАЙЪН

Не се безпокой. Както казах – аз съм прекалено обсебен от китарата, поне засега.

МЕРИ

Момчета, ще ми позволите ли да ви взема мерки?

ДЖОН

Вероятно за ковчега…Аз предпочитам да бъда изпечен на бавен огън, ако може от Мери, за да не позволя на проклетите червеи да се гаврят с мен.

МЕРИ

Джон, не очаквах от теб да ми отреждаш такава сатанинска роля. Защо си мислех, че приличам по-скоро на „Пипи – дългото чорапче“?!

РОДЖЪР

Не разбрах? Сега Пипи или Мери ще ни съблича?

ФРЕДИ

Няма да ви съблича, глупако, колкото и да ти се иска, а ще ви облича, за да заприличате на музиканти от висока класа! От първа класа! А не да се влачите като клошари след каручката с кучетата…

Фреди /пее/

Няма време за нас

Мери /пее/
Няма място за нас

-18-

Мери /пее/
Какво е това нещо, което изгражда мечтите.

Фреди /пее/То все още ни се изплъзва

/Брайън и Джон взимат китарите, Роджър сяда зад барабаните./

Кой иска да живее вечно? /всички/
Кой иска да живее вечно …..?/всички/

Мери /пее/
Няма шанс за нас

Фреди/пее/
Всичко е предрешено за нас

/двамата/
Този свят има само един сладък момент поставен за нас. /целуват се/
Кой иска да живее вечно ? /всички/
Кой иска да живее вечно?/ всички/

Фреди /пее/
Кой се осмелява да обича завинаги?

Мери /пее/
Когато любовта трябва да умре.

Фреди/пее/
Но докосвайки моите сълзи с твоите устни

Мери /пее/
Докосни моят свят с твоите пръсти

-19-

Фреди /пее/
И ще можем да имаме вечността

Мери /пее/
И ще можем да се обичаме завинаги

/двамата/
Вечността е нашето сега!
Кой иска да живее вечно /всички/
Кой иска да живее вечно? /всички/
Вечността е нашето сега! /двамата/
Кой иска да живее вечно? /всички/

ПЕТА КАРТИНА

/Фреди донася две големи кутии. От една изважда една бяла роба. Започва да я облича…/

ФРЕДИ

Когато навърших осем години, бях официално въведен, от родителите ми, в лоното на вярващите в Зороастър с тържествена церемония, където младите биват посвещавани чрез пречистващата вода, под молитвените напеви на жреците. Помня, че повтарях до припадък молитвените слова, които трябваше да ме приближат до чистота на ума и душата. Накрая ме облякоха в судрех /показва я/ – риза от бял муселин, символ на невинност и чистота и ме препасаха с кусти – ширит от най-фина и чиста вълна от овца, изразяващ предоставянето на мъжката ми сила в служба на човечеството. /препасва се/. Трикратното увиване на пояса трябва да ни напомня за трите длъжности на Ахура Мазда – нашия бог, като създател,

-20-

съхранител и възстановител. Новопосветеният се задължава да носи този знак до края на живота си.

Животът е временно състояние, в което смъртния трябва да участва активно в непрекъснатата битка между истина и лъжа.

Аз отворих своята кутия, а сега ти, Мери Остин, би ли отворила своята?!

/Поднася и тържествено кутията. Тя взима кутията . Всички ги наобикалят. Влизат и родителите на Фреди./

/Тя отваря кутията, но вътре има друга кутия , след това друга и т.н., докато отвори кутията с нефритения пръстен./

/Той взима малката кутийка с пръстена и коленичи пред нея./

Персийският принц е коленичил пред своята Кралица и пита:

Ще се омъжиш ли за мен, моя любов?!

МЕРИ

Да!

ФРЕДИ

Тя каза „Да“! Моята Кралица каза „Да“! Шампанско за всички!

Майко, искам да ти представя моята годеница и бъдеща съпруга!

Доволна ли си? Одобряваш и я?!

МАЙКАТА

Да!

-21-

ФРЕДИ

И тя каза „Да“! Благодаря ти , майко! Ще видиш, че няма да се разочароваш, защото това е най-прекрасното момиче на света!

Фреди запява:

Идва едно невероятно чувство!
Родена съм да те обичам /Мери/
С всеки един ритъм на сърцето си
Да, роден съм да се грижа за теб /Фреди/
Всеки ден …/двамата/
Добре! Хей!
Родена съм да те обичам/Мери/
С всеки един ритъм на сърцето си /Мери/
Да, роден съм да се грижа за теб /Фреди/
Всеки ден от живота ми /всички/
Ти си единствена за мен /Фреди/
Аз съм мъжа за теб /Фреди/
Ти си направена за мен /Фреди/
ти си моя екстаз /всички/
Ако ми бе давана всяка възможност /Фреди/
Бих убивал за любовта ти
Така че възползвай се от шанса с мен
Нека съм романтичен с теб
Уловен съм в една мечта
И тази мечта се превръща в реалност
Толкова е трудно да повярвам /Мери/
Че това се случва на мен
Едно прекрасно чувство
Идва
Родена съм да те обичам

-22-
С всеки един ритъм на сърцето си /Фреди/
Да, роден съм да се грижа за теб
Всеки ден от живота ми
Искам да те обичам
Обичам всяко едно дребно нещо за теб
Искам да те обичам, обичам, обичам /всички/
Роден – да те обичам /двамата/
Роден – да те обичам
Да роден съм да те обичам
Роден – да те обичам
Роден – да те обичам
Всеки един ден от моя живот /Мери/
Едно прекрасно чувство
Идва
Родена съм да те обичам
С всеки един ритъм на сърцето си /Фреди/
Да, роден съм да се грижа за теб
Всеки ден от живота ми
Да, роден съм да те обичам /всички/
Всеки един ден от живота ми /Фреди/
Давай, обичам те скъпа
Да, роден съм да те обичам
Искам да те обичам, обичам те, обичам те /всички/
Искам да те обичам /Фреди/
това магия ли е! /Мери/
Толкова съм самотен, самотен, самотен, самотен /Фреди/
Да, искам да те обичам
Да, позволи ми … да те обичам! /двамата/

ШЕСТА КАРТИНА

-23-

/След кратка танцувална сюита на балета се връщаме в началото. Фреди е легнал в огромната бяла спалня. До него е Джим Хътън, който му държи ръката, като че ли му мери пулса…/

ДЖИМ

Помниш ли , Фреди? Мисля, че беше в Япония. Публиката беше полудяла от възхищение по теб, Фреди. А ти се покланяше церемониално като някой принц и благодареше: „Ей, страхотни сте, хора!“ Отново оглушителни овации и ти продължи: „Следващата песен е написана специално за вас от Джон Дийкън – бас-китара!“…Тогава ти се обърна назад, към мястото, където обикновено стоеше Джон…, но там бях аз, тъй като Джон ми хвърли китарата на врата и побягна изсъсквайки : „Ще ми се пръсне мехура“. Аз ти се ухилих извинително, а ти каза на публиката:

ФРЕДИ / с отпаднал глас/

Песента е за всички вас, които обичате мелодичен рок, готови ли сте?!

ДЖИМ

Публиката изрева, че е готова.

ФРЕДИ

ГОТОВИ ЛИ СТЕ?!

ДЖИМ

Публиката беше, но Джон не беше…хи-хи. Ти ме изгледа озадачен и намръщен:

ФРЕДИ

Къде, по дяволите, е Джон?

-24-

ДЖИМ

Отговорих ти с вдигнат палец, нямах представа защо го направих….затова ти и представи песента:

ФРЕДИ

„Още един в прахта“!

ДЖИМ

Роджър подхвана ритъма /барабаните леко влизат/ и групата очакваше да чуе класическите ноти на Джон. Но аз, стоях с китарата на врата, като гипсиран, а Джон все така го нямаше…барабаните ставаха все по нервни.. Знаех песента, бях я свирил на саунд-чека с Роджър и Брайън. Но кой съм , за да свиря…просто един помощник, техник…Но, имах ли избор?! И дръпнах струните…/чува се китара/

ФРЕДИ /бавно става, обличат го/

Точно така…Това е… Харесва ми…Харесва ми…

ДЖИМ

Божичко!

ФРЕДИ

Хайде, давай, давай…Крещях аз в небивал екстаз…/запява/

ДЖИМ

След първата строфа Джон се върна напълно облекчен, но неговото облекчение изобщо не можеше да се сравни с моето!

-25-

/ПЕСЕН – пеят, танцуват балерините – преоблечени като мед.сестри . Болничен купон/

ФРЕДИ

Платих дълговете си, отново и отново.

Изпълнил съм присъдата си, но не съм извършил престъпление.

Лоши грешки – направил съм не една;

Получих си частта от пясъка, изритан в лицето, но преминах.

Ние сме шампионите, приятелю /всички/

И ще продължим да се борим до самия край /всички/

Ние сме шампионите /2/ всички/

Нямам време за губене /Фреди/

Защото ние сме шампионите на света /всички/

Получил съм поклоните си и бисовете си/Фреди/(

Вие ми дадохте слава, щастие и всичко свързано с това,

Благодаря на всички ви.

Но това не беше легло от рози, нито пътешествие за удоволствие.

Смятам го за предизвикателство пред цялото човечество и няма да загуба.

Ние сме шампионите, приятелю /всички/

И ще продължим да се борим до самия край./всички/

-26-

Ние сме шампионите /всички/2/

Няма място за губещи, защото ни сме шампионите на света/всички/.

ФРЕДИ

При пристигането ни в Лондон, след нашета ваканция в Япония, към нас се завтекоха фотографи, репортери…

/Разиграва се сцената… Снимат ги…пъхат му статия под носа. Той чете/

ФРЕДИ

Джим, какво е това? /бута му вестника/

ДЖИМ

Това са глупости! Обичайните клюки и лъжи!

ФРЕДИ

Дай!…./чете/ „Звездата на КУИН Фреди Меркюри е в шок след като е разбрал, че е болен от СПИН!“

РОДЖЪР

В „Световни новини“ пише, че „Фреди тайно е преминал тест за СПИН в Харли Стрийт под истинското си име Фреди Булсара“

ДЖИМ

Но пише също, че „Резултатите показват, че „смъртоносната болест“ не е открита.“

БРАЙЪН – Правил ли си си тест за СПИН, Фреди?

-26-

ФРЕДИ

Статията е пълна глупост от началото до края. /мачка вестника и го хвърля/. Защо никой от офиса в Лондон не ни информира за тази изфабрикувана история.?! Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? Писна ми от всичко това, а сега си вървете и ме оставете на мира!

/Остава сам, но скоро към него приближава Мери./

СЕДМА КАРТИНА

МЕРИ

Нямаше те толкова много време….Телефонът вкъщи прегряваше от набиране, а когато те откривах в хотела – все бързаше за концерт или репетиция…Какво става, Фреди?! Когато казвах, че те обичам – отсреща чувах оглушителна тишина…

ФРЕДИ

Бях на опера. Между концертите успях да отида на Опера- „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт! Страхотна музика и какво пиршество на сетивата!

МЕРИ

Знам. По пиесата на Молиер. В колежа дълго репетирахме сцената между Елвира и Дон Жуан. Много ме мъчеше тази Елвира, бунтувах се срещу ролята на измамената любима, а ето, че ми се случи да я играя в живота…Сега, като че ли я разбирам и най-вече усещам: „Бих ли могла поне да се надявам , че ще благоволите да обърнете глава към мен, Дон Жуан?

-27-

ДОН ЖУАН – Фреди

Госпожо, признавам, че съм изненадан и че не ви очаквах тук.

/Всички влизат с пакети, в които има антики от Япония, Америка , Африка. Подрежда апартамента си. Някои нейни нещо са преместени или подадени в ръцете и. Постепенно се превръща в коктейл по посрещането на Фреди в новия му апартамент в Лондон. Явно няма място в него за Мери./

Доня Елвира – МЕРИ

Да, виждам, че не сте ме очаквали тук, вие сте изненадан, но съвсем не така, както се надявах; вашето държане е такова, че напълно ме убеждава в онова, в което отказвах да повярвам.

/може да се минава в оперно пеене или изцяло да се пее/

Удивлявам се на доверчивостта и слабостта, поради което моето сърце се съмняваше в една измяна, потвърдена от толкова доказателства! Ще ви изповядам, че бях достатъчно добра или по-скоро достатъчно глупава да лъжа самата себе си и да се опитвам да опровергая собствените си очи и собствената си преценка. Но ето че вашето държане вече не ми позволява да се съмнявам и погледът, с който ме посрещнахте, ми казва много повече, отколкото бих желал да узная. И все пак бих предпочела да чуя от вашите уста причината за студенината ви. Говорете, Дон Жуан и да видим как бихте се оправдали.

ДОН ЖУАН – ФРЕДИ

Госпожо, ето – тук е Сганарел, който знае всичко.

/Хваща Джим и го кара да говори./

-28-

СГАНАРЕЛ – ДЖИМ

Аз ли , господарю!? Моля ви се, та аз нищо не знам за това.

ЕЛВИРА – МЕРИ

Е, добре, говорете, Сганарел! Все ми едно от кого ще науча тази причина.

ЖУАН – ФРЕДИ

Хайде де, кажи на дамата!

СГАНАРЕЛ – ДЖИМ

Какво искате да кажа?

ЕЛВИРА – МЕРИ

Приближете се, щом като ви карат, и ми кажете нещо за причината на това тъй внезапно охладняване.

ЖУАН – ФРЕДИ

Няма ли да отговориш?

СГАНАРЕЛ – ДЖИМ

Няма какво да отговарям. Вие се подигравате на слугата си.

ЖУАН – ФРЕДИ

Хайде, отговаряй!

СГАНАРЕЛ – ДЖИМ

Госпожо…

-29-

ЕЛВИРА – МЕРИ

Какво?

СГАНАРЕЛ-ДЖИМ

Господарю!

ЖУАН – ФРЕДИ

Онемя ли? Езикът ли си глътна?! Говори!

СГАНАРЕЛ – ДЖИМ

Госпожо, завоевателите Александър Македонски, Наполеон Бонапарт, Йосиф Сталин, Адолф Хитлер и …другите… са причина за нашето охладняване…Това е, господарю, всичко, което мога да кажа.

/Тя почва да събира своите вещи, тъй като решава да си тръгне./

ФРЕДИ /пее/

Трябваше да прекратиш този разговор!

Ти винаги си имала надмощие.

Но любовта те обсеби и ти потъна в плаващите пясъци.

Трябваше да си отидеш и да разрушиш всички наши планове!

Опакова багажа си и напускаш дома.

Взела еднопосочен билет, готова да тръгнеш. /хваща я/

Но ние имаме още един ден заедно, затова

-30-

Обичай ме, сякаш няма да има „утре“!

Обгърни в прегръдките си.

Прошепни ми, че наистина го искаш.

Това е нашето последно сбогом

И толкова скоро всичко ще приключи.

Но днес просто ме обичай така, сякаш няма да има утре! /всички/

С теб сме поели по различни пътища, предполагам. /Мери/

Аз нямам възможност да отида по –далеч.

Бог е свидетел, че се научих да бъда самотен мъж. /Фреди/

Но никога не съм се чувствал толкова зле в живота си.

Родени сме просто да бъдем губещи. /Мери/

Затова предполагам има граници , до които можем да се прострем. /Фреди/

Но имаме само още един ден, в който да бъдем заедно, така че /Мери/

Обичай ме, сякаш няма да има утре! /двамата/

Дръж ме в обятията си. /мери/

Кажи ми, че наистина го искаш. /Фреди/

Това е нашето последно сбогом и толкова скоро всичко ще приключи. /двамата/

-31-

Но днес просто ме обичай така, сякаш няма да има утре! /двамата/

Утре… Само Господ знае къде ще бъда тогава. /Фреди/

Утре… Кой знае какво ще ми се случи. /мери/

Всичко е възможно, но сега имаме само още един ден, в който ще сме заедно! /Фреди/

Завинаги само още един ден, така че обичай ме, сякаш няма да има утре. /двамата/

Обгърни в прегръдките си. Прошепни ми, че наистина го искаш./Мери/

Това е нашето последно сбогом и много скоро всичко ще приключи. /всички/

Но днес просто ме обичай така сякаш няма да има утре. /двамата//2/

Дръж ме в обятията си. Кажи, че наистина го искаш. /Мери/

Това е нашето последно сбогом и твърде скоро всичко ще приключи.

Но днес просто ме обичай така, сякаш няма да има утре. /всички/

/Мери Остин вече си е приготвила багажа и излиза…/

ОСМА КАРТИНА

/Всички се приближават към Фреди и очакват какво ще каже и той дава началото на един разюздан купон, който преминава през няколко фази: гръмване на бутилки шампанско, налива се уиски, минава се на дрога от

-32-

марихуана до кокаин, вихрени танци, събличане на дрехи, трошене, фойерверки…./

ФРЕДИ /запява/Dont stop me now

Тази вечер страхотно ще си прекарам,

Чувствам се жив и светът се преобръща!

Да! Нося се наоколо в екстаз.

Не се опитвай да ме спираш /2/ всички/

Защото се забавлявам, забавлявам се /Фреди/

Метеорит съм, скачам в небесата.

Като тигър на гравитацията устоявам, състезателна кола съм,

Профучавам подобно комета и давам, давам, давам /всички/

Никой няма да ме спре/?/ всички/

Изгарям в небето с двеста градуса,

Затова ме наричат мистър Фаренхайт.

Летя със скоростта на светлината, в свръхзвуков мъж ще се превърна.

Не ме спирай сега/всички/ забавлявам се.

Чудесно си прекарвам!/Фреди/

Не ме спирай сега./всички/

Ако искаш да се забавляваш, само ми звънни. /Фреди/

-33-

Недей ме спира. /всички/ Страхотно е./Фреди/

Изобщо не искам да спра.

Ракета съм, летя към Марс, по траектория на сблъсък.

Спътник съм, извън контрол. Секс-машина, готова винаги да презареди.

Като ядрена бомба съм, на път

Е-о-о-о…..е-о-о

Да се взривя!

Изгарям в небето с двеста градуса,

Затова ме наричат мистър Фаренхайт.

Летя със скоростта на светлината, в сръхзвукова ракета ще се превърна!

Не ме спирай! /2/ всички/

Хей-хей – хо

Не ме спирай! /2/ всички/

О-о-о Харесва ми!

Недей ме спира. /всички/

Забавлявай се!

Не ме спирай! /2/ всички/

О-о-о добре! /Фреди/

-34-

Изгарям в небето с двеста градуса,

Затова ме наричат мистър Фаренхайт.

Летя със скоростта на светлината, в свръхзвукова ракета ще се превърна!

Не ме спирай сега/всички/

Като се забавлявам. Прекарвам си страхотно!

Не ме спирай /всички/

Ако искаш да се забавляваш, само ми звънни!

Недей ме спира ! /всички/

Защото е страхотно! /Фреди/

Не ме спирай! /всички/

Да, страхотно е! Изобщо не искам да спра! Ла-ла-ла….

ДЕВЕТА КАРТИНА

/Фреди отново в голямата бяла спалня. Джим е до него./

ФРЕДИ

„Приятел, ти си стар човек вече, луд човек.

Молиш се с очите си.

Един ден ще спреш колата…

-35—

Имаш кал по лицето, човече…

Някой по-добре да те върне там откъдето си дошъл…

там откъдето си дошъл.“

ДЖИМ

Помня как се роди тази песен…Беше страхотен купон. Ти се беше запилял някъде, а беше обявил, че след концерта ще има маскарад с шапки.

/Започват да навлизат хористи и балетисти, които са готови за маскарада./

Всеки трябваше да намери онази шапка, която подхожда за главата му и за онова, което има вътре в нея…Брайън се изнерви , че те няма и подаде сигнал за начало на Шоуто.

/Брайън излиза пред всички и раздвижва тълпата./

БРАЙЪН

Какво е това погребално настроение??! Време е за Шоу! Повтаряйте след мен. Тропаме с крака и на трето време пляскаме с ръце. Ето така. /прави го/ Сега всички заедно! И…

/Появява се Фреди и запява./

ФРЕДИ

Приятел, ти си момче, което вдига много шум, играейки си на улицата.

Ще бъдеш голям мъж, някой ден.

Имаш кал по лицето. Голям позор.

Риташ консервената си кутия навсякъде.

-36-

Изпейте го!

ВСИЧКИ

Ние ще те разбием./2/

ФРЕДИ

Приятел, ти си млад мъж, здрав мъж.

Крещиш по улицата: „ще започнем битка със света, някой ден“

Имаш кръв по лицето. Голям позор.

Развяваш знамето си навсякъде.

ВСИЧКИ

Ние ще, ние ще те разбием.

Изпейте го.

Ние ще, ние ще те разбием.

ФРЕДИ

Приятел, ти си стар човек вече, луд човек.

Молиш се с очите си.

Един ден ще спреш колата.

Имаш кал по лицето. Голям позор.

Някой по-добре да те върне там откъдето си дошъл.

-37-

ВСИЧКИ

Ние ще, ние ще те разбием.

Изпейте го.

Ние ще те разбием /5/

РОЙ /продуцент и мениджър/

Добре…Никак не е зле, но ми трябва нещо по специално, като „Килър Куийн“, например!

РОДЖЪР

Това не е манифактура. Не можем просто да правим парчета по калъп.

РОЙ

Не казвам това…Изглежда не ме слушаш. Давам само пример…Трябва да размърдаме кръвта на тълпите, да искат да срутят сцената, за да се доберат до вас!

БРАЙЪН

Кой не го иска?! Даваме всичко от себе си, когато се качим на сцената….

ДЖОН

Явно, не до всекиго достига нашето старание…

/Фреди сяда на пианото и започва да свири. Запява./

ФРЕДИ

-38-

Бохемска рапсодия

Това реалният живот ли е ?

Или е просто илюзия?

Хванат от разрухата

Няма спасение от реалността

Отвори си очите

Погледни към небето и виж

Аз съм просто едно бедно момче

Нямам нужда от съчувствие

Защото лесно се появих и лесно ще си отида

Малко възвишен,малко принизен

На където и да духа вятъра

няма никакво значение за мен…за мен

мамо,току що убих човек

Насочих пистолет срещу лицето му

Дръпнах спусъка и сега той е мъртъв

Мамо, животът тъкмо е започнал

Но аз пропаднах,всичко пропилях

Охх, мамо…

Нямах намерение да те карам да плачеш

Ако не се върна утре по това време

Продължи,продължи напред все едно нищо няма значение

/Роджър подхваща с барабаните, Брайън и Джон с китарите./

Твърде късно е,моят час настъпи

Тръпки ме побиват от това

Болките в мен са постоянни

Сбогом на всички

Трябва да вървя сега

Трябва да ви оставя и да се изправя в лице с истината

Оххх, мамо…( на където и да духа вятъра)

Не искам да умра

Понякога ми се иска въобще да не се бях раждал

-39-

ФРЕДИ говори: И сега започва оперната част.

РОЙ – Опера!

БРАЙЪН – Опера?

РОДЖЪР – Опера?

ФРЕДИ-Страхотно ехо има тук!

РОЙ – Ти луд ли си?! Никой не обича опера!

ДЖОН – Аз обичам!

ДЖИМ – И аз обичам!

/Фреди и цялата група продължава да пее и свири./

ФРЕДИ

Виждам дребен силует на мъж

Смешнико,смешнико, фанданго ли ще танцуваш ?

Гръм и мълния,много,много ужасяващи ме

Галилео, Галилео, Галилео, Галилео, Галилео Фигаро

Велможаааааааа…..

Аз съм едно бедно момче,никой не ме обича

Той е просто едно бедно момче от бедняшко семейство

Пазете го, опазете живота му от този ужас

Лесно се появих и лесно ще се отида, ще ме пуснете ли?

Басмала!* Не,ние няма да те пуснем.

Оставете го да си върви

Басмала!* Не,ние няма да те пуснем.

Оставете го да си върви

Басмала!* Не,ние няма да те пуснем.

Оставете ме да си вървя

(няма да те пуснем.)

Оставете ме да си вървя

(няма да те пуснем.)

(никога,никога,никога,никога)

Оставете ме да си вървяяяяяяяя

Не,не,не,не,не,не,не,не,не

(Ох майко мила,майко мила)

Майко мила, оставете ме да си вървя

Велзевул**има дявол заделен за мен,за мен

-40-

Значи,ти си мислиш,че можеш да ме замеряш и плюеш в лицето?

Е, ти си мислиш,че можеш да ме обичаш и оставиш да умра

О, мила,не можеш да ми причиниш това,скъпа моя.

Трябва да се измъкна,наистина да се измъкна от тук

( оооо,да, ооо,да)

Нищо няма значение

Всеки може да го разбере

Нищо не е от значение

Нищо не е от значение за мен

На където и да вее вятърът

РОЙ

Това…чудо няма да бъде излъчено по никакво радио или телевизия! По-дълго е от 6 минути…И какво , по дяволите е това?

ФРЕДИ

Епическа музикална поема!

РОЙ

И какви са тези Скарамуш, Галилео, Басмила…или там какво точно беше? Нищо не разбрах!

БРАЙЪН

Поезията се губи, ако се опиташ да я обясниш. Или я усещаш или не…

РОЙ

Форматът за радио е до три минути!

РОДЖЪР

Ако се побирахме в стандартни формати, нямаше да сме Куин.

РОЙ

Моля ви, не ме карайте да съжалявам, че ви поръчах този албум! Трябва да се съобразите със стандартите на разпространение и очакванията на слушателите, иначе просто няма да ви има!

ДЖОН

Хората знаят и харесват Куин, защото Куин не се побира само в едно определено нещо!

ФРЕДИ

Нико не може да ни затвори в своето музикално гето! Ние сме свободни, Рой! И ще бъдем такива, докато ни отнесат ангелите по вселенските простори…Сбогом!

-41-

ФРЕДИ /пее/

Аз съм само частица от човека, който бях преди.

Твърде много горчиви сълзи се стичат надолу по мен.

Далече съм от дома

И се изправям сам срещу това вече твърде дълго.

Имам чувството, че никога никой не ми е казвал истината

За порастването и каква борба ще представлява то.

В моето объркано състояние на ума

Се връщах назад, за да открия къде сбърках.

Твърде много любов ще те убие, /всички/

Ако не можеш да решиш,

Разкъсан между любовника

И любовта, която оставяш след теб.

Ти си се запътил към катастрофа,

Защото не можеш да разчетеш знаците.

Твърде много любов ще те убива всеки път. /всички/

Аз съм само сянката на човека, който бях преди

И изглежда, че за мен няма изход от това.

Преди аз бях за теб слънчев лъч,

А сега всичко, което правя те разстройва.

Какво ли би станало, ако ти беше на мое място?

Не виждаш ли, че е невъзможно да избереш?

Не, в това няма и капчица здрав разум.

Каквото и да направя, винаги ще сбъркам.

Твърде много любов ще те убие, /всичкки/

Със същата сигурност, с която и липсата й.

Ще изсмуче силата, която е в теб,

Ще те кара да молиш, крещиш и пълзиш,

А болката ще те подлуди.

Ти си жертва на собственото си престъпление.

Твърде много любов ще те убива всеки път.

Твърде много любов ще те убие, /всички/

Ще превърне живота ти в лъжа.

Да, твърде много любов ще те убие

И ти няма да разбереш защо.

-42-

Ти би дал живота си, би продал душата си,

Но това ще се случи отново.

Твърде много любов ще те убие /всички/

Накрая

Накрая.

ДЕСЕТА КАРТИНА

/Фреди отново в голямата бяла спалня./

ФРЕДИ
Вярно ли, че Томи и Ричард са си отишли вече от този свят?

ДЖИМ

И аз така чух…пневмония, вследствие на СПИН…Няма ги вече…

ФРЕДИ

И аз чувствам, че си отивам….Ще останеш ти, за да разказваш за мен…Но не само за тъмната ми страна, аз имах и светла….много светла…

ДЖИМ

Престани, Фреди! Ние ще бъдем заедно още дълго време….много дълго…

ФРЕДИ

Не разбирам защо ме сполетя тази чума?! Толкова ли съм бил лош, че ме наказваш, Господи?! Толкова ли съм бил лош?!

ДЖИМ

Не си лош, какво говориш?! Ти си прекрасен, Фреди! Прекрасен!

ФРЕДИ

-43-

Просто Обичах и бях Обичан….какво повече?!

ДЖИМ

Обичан! Така е!

ФРЕДИ

Помниш ли, когато се върнах от клиниката на Харли стрийт? Оплаках ти се, че лекарите ток-що са взели едно малко късче от кожата ми, за изследване….Ето тук…остана ми белег…биха ми инжекция…

ДЖИМ

Лекарят ми каза, че са ти сложили ваксина срещу хепатит В…Тя давала много странични ефекти….

ФРЕДИ

Да…ваксината…после ми съобщиха неприятната новина, но дойде и приятната – срещата ми с мечтата ми – операта и с Монсерат….

/Появява се, някъде от дъното, оперната – дива….и запява…./

ФРЕДИ /пее/

Имах добра мечта!

МОНСЕРАТ

Аз бях обвита в мечта.

ФРЕДИ

-44-

Мечтата ми беше ти.

МОНСЕРАТ

Тук, през лятото.

ФРЕДИ

Искам целия свят да види.

/Постепенно се спускат въжета , водещи към камбани….Ангели започват да танцуват сред приказната гора…Едни излитат нагоре, други с тротонетки плуват в пространството….Една приказна халюцинация!!/

МОНСЕРАТ

Както си вървях.

ДВАМАТА

Чудна сензация за моя водач и вдъхновение. Сега мечтите ми бавно се сбъдват.

ФРЕДИ – Вятърът елек бриз.

МОНСЕРАТ – Той ми разказа за теб.

ФРЕДИ – Камбаните бият силно.

МОНСЕРАТ – Песента жужи.

ДВАМАТА – Те ни събраха заедно, въпреки боговете – завинаги!

Затова мечтите няма да изчезнат.

-45-

ВСИЧКИ – Барселона – там се запознахме за първи път! Барселона – как мога да забравя?

ФРЕДИ – В момента, в който влезнахме в стаята, ти ме заплени!

М. – А-а-а

ВСИЧКИ – Барселона се слива със звучаща музика и взаимност

ФРЕДИ – И ако Бог е решил.

ДВАМАТА – Ние ще се срещнем отново, някой ден.

ФРЕДИ – Нека започне песен,

МОНСЕРАТ – Която ще ни съживи

ДВАМАТА – Нека да слушаме музиката!

М. А-а-а

ФРЕДИ – Нека нашите гласове да пеят!

МОНСЕРАТ – За родената любов!

ФРЕДИ – Нека празникът започне! Хайде да не плачем и крещим!

ДВАМАТА – Хайде! Да разклатим основите на небето!

М. А-а-а

ВСИЧКИ – Треперим цял живот. Барселона – този красим хоризонт.

М. Барселона – като бисер на слънце.

ВСИЧКИ – Защо си така красива? Барселона – увенчана от камбани.

-46-

М. Барселона – врата отворена за света.

ФРЕДИ – Ако Бог е решил.

ДВАМАТА – Ако Бог е решил, ще бъдем приятели до края!

ВСИЧКИ – Да живее!

М. А-а-а-а

ФРЕДИ – Барселона – а- а!

ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/Фреди отново е в голямата бяла спалня. До него е Джим. Бавно се приближават всички. Джим се опитва да му даде чаша, разтваряйки вътре някакво прахче./

ФРЕДИ

Не. Аз бях дотук…Мисля да правя вече напук на лекарите, сестрите, фармацевтичните компании, корпоративния капитал, транснационалните чудовища и всяка друга алчна паплач…За репортери, журналисти, доносници вратата ми е завинаги затворена! Ясно ли е, Джим?

ДЖИМ

Мери чака оттатък. Да я поканя ли да влезе?

ФРЕДИ

Да… С Мери се разбираме много добре. Тя ме кара да се чувствам свободен, а то ми е просто необходимо. Не съм създаден за съпруг.

-47-

Неспокойна душа съм, чувствителен като струна. Мери не се намесва в начина ми на живот. Но такова разбирателство не се постига изведнъж…Тя се научи да не ме ревнува… Повикай я…

/Мери влиза. Стиска ръката му и навежда глава, не сдържа сълзите си…/

Аз си отивам, любов моя!…Животът ни заедно бе изпълнен с приливи и отливи, но това ни направи още по-близки. Знам, че много хора не могат да ни разберат, и си давам сметка, че отношенията ни са необичайни, но който иска да има нещо общо с нас, просто трябва да приеме нещата такива, каквито са. Ние много се обичаме и се грижим един за друг.

МЕРИ

Фреди не ни оставяй! Какви ги говориш?! Аз не мога да живея без теб, любов моя! Ти ще се справиш! Винаги си се справял и сега ще стане така, ще видиш! Ти можеш! Можеш повече от всички нас!

ФРЕДИ

Ш-шът! Не говори… Искам да се насладя на тишината и после….ако имам още малко сили, ще те науча нашата песничка… Ние ще я пеем заедно…завинаги….заедно…./Той се надига, опира се на нея./ Помогни ми да достигна до рояла…Благодаря! …. Ще свирим и ще пеем, моя любов!

Любов на моя живот-ти ме нарани

Разби сърцето ми и сега ме изоставяш

МЕРИ

Любов на моят живот,не разбираш ли ?

Върни всичко назад,върни всичко назад

Не ми го отнемай,защото не знаеш

какво означава това за мен!

ФРЕДИ

Любов на моя живот-не ме изоставяй

Открадна любовта ми и сега съм опустошен!

-48-

МЕРИ

Любов на моят живот,не разбираш ли ?

Върни всичко назад,върни всичко назад

Не ми го отнемай,защото не знаеш

какво означава това за мен!

ДВАМАТА

Ти ще забравиш

когато всичко това премине

и всичко остане в миналото

Когато остарея

ще бъда до теб,

за да ти припомня,

че все още те обичам, все още те обичам

ФРЕДИ

Побързай,

Моля те, върни го,

Защото не знаеш какво означава това за мен

ДВАМАТА

Любов на моя живот

Любов на моя живот.

/Постепенно са влезли да слушат Брайън, Роджър, Джон, родителите му и всички участници в спектакъла./

/Фреди тръгва между всички. Прощава се със всеки поотделно…/

Шоуто трябва да продължи

Празни пространства-за какво живеем?

Изоставени места-предполагам знаем резултата от това?

Отново и отново,знае ли някой какво търсим?

Още един герой,още едно безрасъдно престъпление

Скрито зад завестата на пантомимата

Дръжте се,на кого му се иска да търпи това още?

Шоуто трябва да продължи /всички/

Отвътре сърцето ми се къса,

-49-

гримът ми може би се размазва,

но усмивката е все още на лицето ми!

Каквото и да стане го отдавам на случайността

Още една душевна мъка,още един провален романс

И все е така ,знае ли някой за какво живеем?

Предполагам сега се уча да бъда по-сърдечен

Скоро ще преодолея най-лошото

Навън зората проправя своя път

а вътре в мрака,аз страдам за свободата си

Шоуто трябва да продължи /всички/

Отвътре сърцето ми се къса,

гримът ми може бе се размазва,

но усмивката е все още е на лицето ми!

Душата ми е като крилата на пеперудите-с много нюанси

Вчерашните мечти ще се разрастнат

но никога не ще умрат

Мога да летя приятели!

Шоуто трябва да продължи /всички/

Ще се изправя срещу него с усмивка

Никога не се отказвам

От шоуто

Ще изкача върхът,ще направя повече от необходимото

Трябва да намеря воля да продължа

В шоуто

Да продължа в шоуто

Шоуто трябва да продължи …… /всички/

ПОКЛОН с песента „Чудото“

Чудото

Всяка капка дъжд, която пада в пустинята Сахара, казва всичко

Това е чудо

Всички сътворени от Бог неща, велики и малки, Голдън Гейт и Тадж Махал

-50-

Това е чудо

Раждането на деца в епруветки, майки, бащи – мъртви и изечзнали

Това е чудо

Случва се чудо на Земята, майката природа прави всичко това за нас

Чудесата на този свят продължават, висящите градини във Вавилон

Капитан Кук и Капитан Абел, Джими Хендрикс до вавилонската кула

Това е чудо, това е чудо, това е чудо, това е чудо

Единственото нещо, което всички желаем е мир на земята, край на войната

Нуждаем се от чудо, чудото

Чудото което всички чакаме днес

Ако всяко листо, на всяко дърво може да разкаже история, това ще бъде чудо

Ако всяко дете, на всяка улица, имаше какво да яде и облече

Това е чудо

Ако всички богоизбрани можеха да са свободно и да живеят в пълна хармония

Това е чудо

Случва се чудо на Земята

Майката природа прави всичко това за нас

Отворена операция на сърце, неделна сутрин с чаша чай

Супер сили продължаващи да се борят

Мона Лиза пордължава да се усмихва

Това е чудо, това е чудо, това е чудо

Чудесата на този свят продължават…

ова е чудо, това е чудо, това е чудо, това е чудо

Единственото нещо, за което всички чакаме

Е мир на земята и край на войната

Нуждаем се от чудо, чудото, чудото

Мир на земята и край на войната днес

Това време ще дойде, ще видите един ден, когато всички може да бъдеме приятели

-51-

Това време ще дойде, ще видите един ден, когато всички може да бъдеме приятели

КРАЙ

Следващите песни могат да бъдат включени в мюзикъла, ако творческия екип реши.

МАГИЯ

https://lyricstranslate.com/bg/miracle-chudoto.html

Една мечта, една душа, една награда и цел

Един златен поглед за бъдещето

(Не е добре)

Светлината която показва пътя

Никой смъртен не може да спечели денят

Чакане във вечността

Ден пълен със здраво мислене

Какъв вид Магия

Има само една

Гняв който беше хиляда години

Изчезва скоро

Пламъкът гори във мене

Чувам тайни равновесия

Камбаната която се чува в теб

Предизвиква самото време

Чакането е сякаш вечност

Утро пълно (ах) със здраво мислене

(О, да, о, да)

Това е (това е) вид (вид) магия

Има само една на този свят

Гняв който беше хиляда години

Отминава, отминава скоро.

Вид магия е

Вид магия е.

https://lyricstranslate.com

Приятелите ще си останат приятели

Още един специален ден от календара.

Паундът е спаднал, а децата нещо творят.

А твоята половинка избяга,

отмъквайки всички пари и оставяйки ти само ненужни вещи.

Усещаш болка в гърдите.

Докторите стачкуват и това, от което имаш нужда, е почивка.

Не е лесно да обичаш,

но имаш приятели, на които можеш да разчиташ.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато любовта не ти достига, те обгръщат с грижи и внимание.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато не ти се живее и цялата ти надежда е изгубена –

протегни ръка, защото приятелите

ще си останат приятели до самия край.

Днес денят е прекрасен.

Пощальонът ти е донесъл писмо от любимия.

Остава само да му звъннеш.

Опитваш се да го откриеш, но някой е откраднал номера му.

А истината е, че вече започваш да свикваш

да живееш без него, по свой си начин.

Сега ти е така леко,

защото имаш приятели, на които можеш да разчиташ.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато любовта не ти достига, те обгръщат с грижи и внимание.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато не ти се живее и цялата ти надежда е изгубена –

протегни ръка, защото приятелите

ще си останат приятели до самия край.

Сега ти е така леко,

защото имаш приятели, на които можеш да разчиташ.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато любовта не ти достига, те обгръщат с грижи и внимание.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато не ти се живее и цялата ти надежда е изгубена –

протегни ръка, защото приятелите

ще си останат приятели до самия край.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато любовта не ти достига, те обгръщат с грижи и внимание.

Приятелите ще си останат приятели.

Когато не ти се живее и цялата ти надежда е изгубена –

протегни ръка, защото до самия край

Приятелите ще си останат приятели.

https://lyricstranslate.com

Нека бъдем вкопчени един в друг

Ако мен ме няма

Не се чуди дали някога ще си мисля за теб.

Грее същата луна

Духа същият вятър

За двама ни, а времето е като лодка от хартия.

Не си тръгвай!

Въпреки, че мен ме няма,

Все едно аз държа цветето, което те гали.

Нов живот се заражда,

Цветчетата знаят,

Че никой друг не може да сгрее моето сърце както ти.

Не си тръгвай!

Нека бъдем вкопчени един в друг, докато текат годините,

О, моя любов, моя любов.

В тишината на нощта

Нека пламъка на нашата любов винаги гори.

Нека никога не забравяме научените уроци.

Teo torriatte konomama iko

Aisuruhito yo

Shizukana yoi ni

Hikario tomoshi

Itoshiki oshieo idaki *

Чуй моята песен,

Мисли за мен по начина, по който мислеше преди.

Нощите стават по-дълги,

Но мечтите винаги са живи.

Само затвори красивите си очи и пак ще бъдеш с мен.

Teo torriatte konomama iko

Aisuruhito yo

Shizukana yoi ni

Hikario tomoshi

Itoshiki oshieo idaki

Ако си тръгна,

Ще кажат, че сме сглупили и не разбираме нищо.

О, бъди силна,

Не се отричай от мен.

Ние сме всичко,

Ти си всичко,

За всички,

За винаги.

Нека бъдем вкопчени един в друг, докато текат годините,

О, моя любов, моя любов.

В тишината на нощта

Нека пламъка на нашата любов винаги гори.

Нека никога не забравяме научените уроци.

КРАЙ

Бойко Илиев

МОМИЧЕТО, КОЕТО ОТКРАДНА

АЙФЕЛОВАТА КУЛА

по мотиви от филма „Paris when it sizzles”

-2-

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

РИЧАРД – писател и сценарист /около 45г./

ГАБРИЕЛ – чаровна машинописка /около 25г./

ПИАНИСТ

Място на действието – ПАРИЖ.

-3-

/Париж. Хотелски апартамент. През прозореца се вижда Айфеловата кула. Ричард Бенсън пие уиски и пише върху бял лист, който после къса от папката, смачква и хвърля…. Чука се на вратата./

РИЧАРД – Отворено е. Влизай.

/Влиза млада жена с куфар и кафез, който е покрит./

ГАБРИЕЛ – Господин Бенсън?

РИЧАРД – Вие ли сте машинописката?

ГАБРИЕЛ – Да… Аз съм.

РИЧАРД – В името на разбирателството и добрата работа ви моля никога да не ми отговаряте на въпроса с въпрос.

ГАБРИЕЛ – Ясно… Аз така ли направих?

РИЧАРД – Ето пак!

ГАБРИЕЛ – Но вие не сте ми задали въпрос. Аз ви зададох. Вие ли сте г-н Ричард Бенсън – известния киносценарист, който е поръчал млада машинописка с интилигентно излъчване?

РИЧАРД – Не поръчах нахално момиче, което да ме наставлява, а момиче, което просто да пише бързо това, което му диктувам. Ясен ли съм г-це…?

ГАБРИЕЛ – Габриел Симпсън.

РИЧАРД – Ричард Бенсън… Това да не е птичка?

ГАБРИЕЛ – Разбрах, че ще работим няколко дни. Нямаше на кого да я оставя.

РИЧАРД – Издава ли звуци?

ГАБРИЕЛ – Много тихи, когато е гладна. Може ли да я изнеса на терасата?

-4-

РИЧАРД – Да, ако обичате…. Е, това кабинетът, където ще работите. Моята спалня е там. Това е терасата, както разбрахте, а онзи причудлив обект на хоризонта е Айфелоната кула. Наредих да я преместят там, за да ми напомня къде съм. Но ако ви пречи, ще им кажа да я разкарат. Ето и вашата спалня. Тя е в съседство с моята, което несъмнено вероятно ви звучи зловещо.

ГАБРИЕЛ – Ни най-малко…

РИЧАРД – Не се бойте. Исках да ви взема самостоятелна стая, но хотелът е пълен. В неделя е 14 юли – Националният празник на Франция.

ГАБРИЕЛ – Нямам претенции. Веднъж работих с един романист, който пишеше само във ваната. Свикнала съм с всичко…

РИЧАРД – Във ваната?

ГАБРИЕЛ – Да. Подарих му шампоан за вана и работата, която дотогава креташе, тръгна като по вода.

РИЧАРД – Разбирам, когато закъсам ще ви се обадя за…шампоана и веднага скачам във ваната. Надявам се вие да останете наоколо, за да записвате моите премъдрости.

ГАБРИЕЛ – Ха-ха…Не съм от страхливите…

РИЧАРД – На тази качулка върху кафеза пише Ришельо. Да не би така да се казва това канарче?

ГАБРИЕЛ – Според мен се подразбира.

РИЧАРД – Като по вода… Интересно се изразявате…Нарекли сте канарчето Ришельо, защото си търсите някой Кардинал?

ГАБРИЕЛ – Колко забавно…

-5-

РИЧАРД – Нищо подобно. Просто един от многобройните ми недостатъци – да си международно признат шегобиец. Всеки иска да си във форма, за да го извадиш от поредната меланхолия, която го е обзела.

ГАБРИЕЛ – Изключително се радвам, че получих тази задача, г-н Бенсън. И че ще мога да работя със сценарист от вашата величина. Аз самата се интересувам от кино. Надявам се да обогатя знанията си.

РИЧАРД – Сигурен съм, че ще ви се наложи , г-це ….

ГАБРИЕЛ – Симпсън.

РИЧАРД – Да…, г-це Симпсън.

ГАБРИЕЛ – Миналият месец работих за Роджър Русен от „новата вълна”. Знаете ли го?

РИЧАРД – Не. Аз съм по-скоро от „старата вълна”.Ето това е пишещата машина, на която ще пишете. Не понасям никакви компютри

ГАБРИЕЛ – Филмът му е изключително интригуващ. Авангарден, модерен! Сега пише за момче, което не иска да има Рожден ден. Работното заглавие на филма е : „Няма да духам свещи”. Свежо, нали?!… Вашият филм има ли заглавие?

РИЧАРД – Разбира се. „Момичето, което открадна Айфеловата кула”.

ГАБРИЕЛ – „Момичето, което открадна Айфеловата кула”! Звучи вълнуващо. За какво се разказва?

РИЧАРД – Това е …екшън-трилър с доста комични моменти и елементи на романтична мелодрама, характерна за 60 -те години на миналия век, обожавам това време…

ГАБРИЕЛ – Бих искала да видя ръкописа, за да преценя колко време ще отнеме написването му на машина.

-6-

РИЧАРД – Ръкописът е пред вас, скъпа моя./Взима един топ бели листа и ги полага един след друг на пода, като образува своеобразна пътека./Музика…Моля, Маестро! Филм на Александър Майерхайм – та-та-там….

„Момичето, което открадна Айфеловата кула”

По оригинален сюжет и сценарий на Ричард Бенсън – та-та-там….

След страница-две интересно заснети начални кадри,вероятно панорама на Париж, се срещат момче и момиче.

ГАБРИЕЛ – Но г-н Бенсън… /Тя гледа празните листа и не може да повярва на очите си. Той продължава невъзмутимо да ги реди по пода./

РИЧАРД – След известно количество празни приказки, на които съм истински цар, чувстваме, че между тях се заражда неосъзнато привличане. Зрителят става свидетел на първите трепети на любовта.

И изведнъж конфликт!Музиката ни подсказва за непосредствената опасност, Маестро, която крие ситуацията. И ето го първият обрат. Музикален акцент!… Зрителите ахват, когато разбират, че са били измамени. Нещата не са такива , каквито изглеждат. Ни най-малко. Всъщност, цялата ситуация се обръща на 180 градуса с помощта на изключително оригинален обрат … на обрата. Появява се втори мъж. Мъжът, в който тя е била влюбена, но той я напуска преди година, тръгвайки с друга жена. Тя се опитва да го забрави и , когато си мисли, че е успяла, Той се появява отново , и Тя разбира, че го още го обича. Музикален акцентт!…. Това не остава незабелязано от Момчето и… всичко се обърква. Удивени от тази внезапна промяна, Момчето и Момичето осъзнават колко са се лъгали един за друг. В този момент музиката отново зазвучава зловещо…

/Говори на пианиста, който озвучава въображението на сценариста./

/Ричард разиграва всичко с Габриел и го демонстрира пред публиката…/

-7-

След кратък разговор с Мъжът от миналото, Тя разбира, че той не се е променил и иска отново да я заведе в своето имение в провинцията, където се е чувствала повече като слугиня , отколкото като любима. Тогава решава да остане с Момчето и двамата се качват на неговата кола. Но мъжът решава да ги преследва…. Те разбират, че са в опасност и гонитбата започва!… Свистящи гуми, бягащи пешеходци, покриви, сирени, далечен план на хора, тичащи из обхванатия от ужас град…Изведнъж, в близък план, виждаме как върху една боклуджийска кофа, седи и лиже мократа си козина, един котарак!

С приближаването на кулминацията, стъпка по стъпка, музиката набира сила.

/Ричард отново подсказва на пианиста./

/Дава пръскалка на пианиста или на някой от публиката, за да изобразяват дъжд…/

И тогава , напълно забравили за проливния дъжд, който се лее над тях, двамата щастливо се хвърлят в обятията си… Това се оказва доста опасно, тъй като те се намират на втората площадка на Айфеловата кула, която вече е затворена за други посетители и въпреки грандиозния скандал, който устройва Мъжът на касиерката, тя остава непреклонна. И младите влюбени могат да се насладят на дългоочакваната прегръдка… И докато зрителите потръпват , предвкусвайки еротично удоволствие, двете огромни и високоплатени глави се приближават към онзи дългоочакван миг на финалната, разтърсваща, печеливша за студията, киносалоните и продавачите на пуканки, ЦУЛУВКА! /Той я целува и се дръпва към пишещата машина./ Екранът потъмнява.

КРАЙ!

Това е. 138 страници. Защо да го правя по-дълъг? После ще го срежат.

ГАБРИЕЛ – Г-н Бенсън..

РИЧАРД – Да?

-8-

ГАБРИЕЛ – Кога трябва да бъде завършен сценарият?

РИЧАРД – Да видим….днес е петък.Моят приятел, а в този случай работадел и продуцент Александър Майерхайм пристига в Париж неделя сутрин.Точно на Националния празник на Франция. Идеално! Три дни. В 10.01ч.му предавам сценария и отиваме да празнуваме. Ще пием шампанско, ще танцуваме или каквото там правят на 14 юли.

ГАБРИЕЛ – Съжалявам, но съм заета вечерта на14 юли, имам среща… нищичко ли не сте написали?

РИЧАРД – Имате среща?

ГАБРИЕЛ – Искате да кажете, че сценария за целия филм трябва да бъде готов за три дни?

РИЧАРД – Г-це Симпсън, ако смятате, че няма да се справите, кажете ми още сега. Ще си намеря друга машинописка

ГАБРИЕЛ – Нямах това предвид, но просто ситуацията е доста необичайна, нали?

РИЧАРД – Не и за мен.

ГАБРИЕЛ – Предполагам, че поне сте го обмислили сериозно?

РИЧАРД – Не съм.

ГАБРИЕЛ –Но какво сте правили досега?

РИЧАРД – Каквото всеки енергичен американски сценарист прави или би трябвало да прави през първите 6 месеца, след като получи договор. Карах водни ски в Сен Тропе, събирах тен в Антиб, учих гръцки.

ГАБРИЕЛ – Гръцки?

РИЧАРД- Заради една красива представителка на гръцката филмова индустрия, която срещнах на фестивала в Кан. После дълго се опитвах да

-9-

забравя гръцкия с помощта на значително количество уиски, дори отидох в Мадрид за борбата с бикове,които за щастие, понеже не понасям да гледам кръв, отдавна се провеждат в Севиля.После прекарах две седмици в едно казино в Монте Карло, в несполучлив опит да спечеля достатъчно пари за да мога да върна аванса, така че да не ми се налага да пиша сценария. Отбележете си за учебника за сценаристи, който някой ден ще напиша, никога не залагайте значителни суми продължително време на числата 13 и 31.Обречени сте на провал. Но ние трябва да успеем. Започваме ли?

/Тя слага лист в машината и почва да пише.)

Филм на Александър Майерхайм-

Главни букви, кавички.

„МОМИЧЕТО, КОЕТО ОТКРАДНА АЙФЕЛОВАТА КУЛА”

Харесва ли ви заглавието?

ГАБРИЕЛ – О, да, определено звучи интригуващо.

РИЧАРД – И Майерхайм бе заинтригуван. Купи го, без дори да е видял сценария.

По оригинален сюжет и сценарий на Ричард Бенсън.

Страница 1. Екстириор.Париж, естествено.

Да видим нощ или ден?

/хвърля монета/

Ези или тура?

ГАБРИЕЛ – Ези.

РИЧАРД – Не познахте. ДЕН.

Започваме… с кадър на Айфеловата кула. Камерата се приближава.

-10-

/Включва един вентилатор, знак на пианиста, взима един черен шал и се загръща – играе жената./

Брулена от вятъра и съвсем сама, там стои тайнствена жена в черно…Поглежда часовника си…И ние виждаме…Откъде да знам какво виждаме?!…Тайнствена жена в черно…Колко оригинално! Паданието на титаните…

/изтръгва листа от пишещата машина/

Нужна е мистериозност. Не се издавай твърде рано.. Така.

Екстериор. „Кристиан Диор”…Панорама… Камерата се фокусира върху един бял „Ролс-ройс, който намалява и спира пред магазина. Шофьор с бяла ливрея изскача и отваря вратата на колата. Отвътре излиза зашеметяваща класическа звезда, да речем Марлене Дитрих.След това тя величествено влиза в магазина и … повече не я виждаме…. Няма смисъл…, но на Алекс щеше да му хареса. Той щеше да открадне Ролс-ройса и да го мине като разход…Как казахте, че ви беше името?

ГАБРИЕЛ – Габриел Симпсън.

РИЧАРД – Откога живеете в Париж?

ГАБРИЕЛ – От две години.

РИЧАРД – И сте дошла тук да пишете

ГАБРИЕЛ – Да, и за това, но най-вече да…Не знам как точно да се изразя…Да живея.

РИЧАРД – Да живеете?

/Той се е излегнал на канапето/ Бихте ли ми подали чашата? /Тя му носи чашата с уиски./ Казвате, че сте дошли тук да живеете.

-11-

ГАБРИЕЛ – Да. Първите 6 месеца изучавах обстойно покварата в град като Париж.

РИЧАРД – Сериозно?

ГАБРИЕЛ – /пали цигара/ Напълно.Нито веднъж не си легнах преди 8 сутринта. Кой знае колко чаши отровно кафе съм погълнала. Тогава още не пиех и ми беше трудно да се настроя. Покварата е изключително досадна, ако не пушиш и не пиеш, но човек трябва да се развива . /Тя си подава чашата, за да може той да и сипе уиски. /

РИЧАРД – А оня, с когото имате среща в неделя, част ли е от процеса на покваряването?

ГАБРИЕЛ – Не, той е просто приятел, млад актьор, търсещ признание.

РИЧАРД – Актьор?!…Отврат… Връзката ви е обречена на гибел. Дано не от онези некадърници, които само се напъват и мънкат претенциозно, и тъй нарушават безупречния ритъм на сценария или пиесата.

ГАБРИЕЛ – Не, той малко преиграва, но пък е много забавен.

РИЧАРД – А, така значи. И вие с този актьор, какво смятате да правите на 14 юли?

ГАБРИЕЛ – Ще прекараме заедно целия ден. Ще обядваме в едно малко бистро, после ще се разхождаме от единия край на Париж до другия, ще ходим на опера, после ще пеем Марсилезата, ще гледаме фойерверките от Монмартър, ще вечеряме, ще пием шампанско, ще танцуваме, въобще ще живеем…

РИЧАРД – Наистина сте влюбена в него, нали?

ГАБРИЕЛ – В кого?

РИЧАРД –В живота?

-12-

ГАБРИЕЛ – Всяка сутрин, когато се събудя и видя новия ден, напълно пощурявам.

РИЧАРД – Имам идея! Първата ми страхотна идея от четири месеца насам…Е,имах идея да стана трезвеник, но не се получи. Но този път идеята си я бива. Простичка история за едно работещо момиче и как то прекарва 14 юли в Париж.Действието се развива в един ден.И имам два дни да го напиша.

Начало. Екстериор.Историята започва рано сутринта на Националният празник.

Звън на чинели. /На пианиста – музика/ Живописен Парижки площад, на който празненствата са започнали. Всички си веселят, танцуват. Едно обикновено момиче, което изумително прилича на вас, г-це Симпън, излиза от скромния си Парижки дом и си проправя път през тълпата на площада. Сяда в една малко бистро, където често ходи. Задъхана от нетърение тя очаква своя приятел. Някакъв си актьор. Сега, предполагам, ще трябва да го опишем. Както го виждам аз, той е доста грозноват.

ГАБРИЕЛ – Напротив, Филип е много красив. Всъщност, доста прилича на Ален Делон като млад..

РИЧАРД – Ален Делон? Вероятно доста преувеличавате,както обикновено се случва с простоватите момичета. Аз си го представям, че е от онези предвзети актьори, които стават само за второстепенни роли. И името му не е Филип а Морис

ГАБРИЕЛ – Морис?

/Той я вдига от стола/

РИЧАРД – Да. И Морис казва: „Бонжур, скъпа!” Като си подлага бузите, за да може тя да го целуне.

ГАБРИЕЛ – И тя го целува. /прави го/ Бонжур, Филип!

-13-

РИЧАРД – Морис!

ГАБРИЕЛ – О, извинявай! Стар навик. „Бонжур, Морис!”

РИЧАРД – „Привет!” казва Морис на всички от заведението, мислейки си, че всички задължително трябва да го познават, но никой не проявява и капка интерес към „звездата”, освен Момичето, което казва:

ГАБРИЕЛ – „Толкова се вълнувам, не мигнах цяла нощ! Харесва ли ти роклята ми?”

РИЧАРД – „Много е шик!” – отговаря небрежно самовлюбеният актьор.

ГАБРИЕЛ – „Морис, твърде голям грях ли ще е, ако започнем с чаша шампанско? Заповядай, седни.”

РИЧАРД – Но Морис не сяда, а слага крак върху стола, за да го видят всички и претенциозно изговаря : „ Виж, скъпа…”

ГАБРИЕЛ – „Да, Морис?”

РИЧАРД – „Уговорката ни за празника… Ще трябва да я отложим.”

ГАБРИЕЛ – „Но, Морис, не разбирам.”

РИЧАРД – „Виж сега, скъпа, налага се да вървя Нали разбираш, снощи, докато демонстрирах уменията си в клуба и си пиех еспресото с двама местни граждани, най-неочаквано се появи някакъв тип, от ония, от „новата вълна”, режисьор. Той ми каза, че прави филм за деня от падането на Бастилията,който ще се казва – „По улиците няма танцуващи хора”.

ГАБРИЕЛ – „По улиците няма танцуващи хора?”

РИЧАРД – „Точно така. Понеже във филмите на Роджър, така се казва режисьорът, постоянно вали. Така де, предложи ми главната роля.”

ГАБРИЕЛ – „О, Морис, толкова се радвам за теб.”

-14-

РИЧАРД – „Е, трябва да тръгвам, ще снимам цял ден. В канализацията”

ГАБРИЕЛ- „В канализацията?”

РИЧАРД – „Нали разбираш, в неговите филми трябва постоянно да вали, а в канализацията сигурно постоянно капе от някъде .”

ГАБРИЕЛ – „А-а да, разбирам. Все едно, че вали…”

РИЧАРД – „С мотора съм. Искаш ли да те метна донякъде?”

ГАБРИЕЛ – „Предпочитам да вървя пеша.”

РИЧАРД –„Пеша? Ти си луда.” И актьорчето отново поднася бузи за целувка. Момичето го прави без ентусиазъм. „Бай, бай . До скоро.” С почти налудничав нарцисизъм, присъщ на всички негови събратя, Морис доста предвзето… пиши, пиши…се качва на мотоциклета си. Нашата героиня е обзета от скръб и не осъзнава, че щастието и се е усмихнало.

ГАБРИЕЛ – Но те трябваше да прекарат заедно целия ден!

РИЧАРД – Скъпа моя, това бе първият обрат.

ГАБРИЕЛ – /става/ – Може би, но Морис никога не би постъпил така. Освен това , името му не е Морис, а Филип.

РИЧАРД – И тъй, след като успешо се отърваваме от натрапника, минаваме към по-важни неща. Конфликтът!

ГАБРИЕЛ – Конфликт?

РИЧАРД – Другият мъж! Третият ъгъл на неизменния триъгълник. Роджър, режисьорът, не ви ли е учил как се пише сценарий?

ГАБРИЕЛ – Той …

РИЧАРД – Известно време, Габи стои там…

ГАБРИЕЛ – Габи?

-15-

РИЧАРД – Все трябва да я наречем някак. /хваща я и я слага да пише/ Известно време Габи седи там, самотна и оскърбена. Но без нейно знание тази сърцераздирателна сцена е наблюдавана от….многоточие…. тайнствен непознат.

ГАБРИЕЛ – Тайнствен непознат, колко вълнуващо!

РИЧАРД – Госпожице Симпсън, преди да напуснете тази непретенциозна хотелска стая, смятам да ви покажа колко вълнуващ може да бъде един тайнствен непознат. Сега, предполагам, трябва да го опишем… /Той се приближава до огледалото/

ГАБРИЕЛ – Да, предполагам.

РИЧАРД – Американец е, разбира се…Да видим сега, какво друго? Представям си го доста висок, с приятен тен, доста красив и атлетичен. С грубовато , но необикновено чувствено лице… Да… /отделя се от огледалото/ Оркестърът подхваща поредния шансон. /Знак към пианиста./Той купува цветя от отсрещния цветарски магазин и, когато нашата героиня решава да си тръгне, той я настига и я докосва по рамото. Тя се обръща и той, и поднася цветята, с галантен жест . /Вдига момичето от стола и я кани на танц/ Нежно я взима в обятията си и с котешката грациозност на Фред Астер я повежда сред танцуващите двойки. Изведнъж я притиска рязко. /прави го с момичето/ И и прошепва в ухото: „Точно след 10 секунди искам да ме ударите със всичка сила по лицето”.

ГАБРИЕЛ – Какво?

РИЧАРД – „За жалост , време за обяснения няма. Няма и причина да ми се доверите. Но аз ви вярвам. Има нещо във вашите големи, вълшебни очи, което ми подсказва, че ще ми помогнете…Мислете за мен като за агент 1331 от ЦРУ”.

ГАБРИЕЛ – Сигурно се шегувате?

-16-

РИЧАРД – „Ако погледнете малко вляво, без да си движите главата, ако обичате, на прозореца ще видите един агент в сив шлифер. Зад онзи павилион, отсреща, се крият още двама. Този на масата, зад вестника, също. /Дава на човек от публиката вестник./В букета, който ви дадох, е скрит микрофилм. Не мога да ви кажа какъв, но ако попадне в лоши ръце, това може да сложи край на нашата цивилизация…. Агентите приближават… Сега е момента да ме ударите с всичка сила. Вие замахвате с букета….хайде.”..браво… Нашият герой се премята през една маса, като в първокласен уестърн… И побягва… Пишете, не ме гледайте… Агентите със сивозелени шлифери го подгонват… Стоп!, стоп! Шпиони със шлифери, по средата на лятото?! Май се поувлякох. Трябва да се върнем назад…. Добре. Връщаме се там, откъде започнахме….Току-що я отървахме от досадника, с когото имаше среща. Мъжът и момичето се срещат. Той я кани на танц… И те танцуват ли, танцуват…

ГАБРИЕЛ – /пише/ И те танцуват ли, танцуват… Г-н Бенсън?

РИЧАРД – Така… Тайнственият непознат… Кой е той?

/На вратата се звъни./

Някой звъни на вратата…

/Тя отива да отвори./

Какъв е той? Каква мъка е причина за тъгата, която се крие в очите му? И като сме започнали с въпросите, /Той взима кафеза с птичката/ защо не послушах баща ми да изуча някой полезен занаят?!

ГАБРИЕЛ – Имате телеграма. /опитва се да му я подаде, но той не се интересува./ Няма ли да я отворите?

РИЧАРД – Нямам такова намерение, защото знам какво пише в нея. Защото през последните шест месеца получих 134 телеграми от г-н Александър Майерхайм /Хваща я за ръката и я отвежда до нощното шкафче, откъде

-17-

изхвърля огромен куп телеграми/ с едно и също съдържание: „Кога ще е готов сценарият?”…”Кога ще е готов сценарият?”…. Как да пиша , като не ме оставя на мира?! Ден и нощ, телеграми, съобщения, телефонни обаждания: „Ползотворен ли беше денят?”…”Родиха ли се нови, блестящи хрумвания?”…

Ония шпиони, които ги описах преди малко, пет пари не струват пред неговата шпиономания!… Той постоянно ме следи . Хората му са навсякъде. Кой знае, може и вие да сте от тях.

ГАБРИЕЛ – Г-н Бенсън, прекалявате!

РИЧАРД – Извинете. Понякога се чувствам като онзи герой от „Клетниците”…

ГАБРИЕЛ – Жан Валжан?

РИЧАРД – Същият. Та нали снощи му се заклех по телефона, че държа пред себе си 138 страници. Казах му: „Алекс, всеки , който ти взима парите и ти казва, че е написал 138 страници, а всъщност не е, е най –обикновен крадец и измамник!”….Понякога имам чувството, че не ми вярва…./Изведнъж я хваща и я слага на леглото/ Знам кой е тайнствения непознат. Той е крадец и измамник. Съвременен Франсоа Вийон, който се препитава с измами и кражби. Крадец на бижута, може би… Изкусен касоразбивач. Няма сейф на света, който той да не може да отвори… Точно така! …Ще се наложи да започнем отначало, но не е толкова страшно. Досега сме написали само 8 страници. Ето излиза надпис: „Филм на …бла-бла, заглавие – бла-бла, сценарий- бла-бла… Действието се развива същия ден, но вместо да започнем с Габи, започваме с Рик!

ГАБРИЕЛ – Рик! Прекрасно име за тайнствен непознат.

РИЧАРД – Стига коментарий. Започвайте да пишете.

Ден. Живописен площад. Сред тълпите празнуващи хора, камерата се насочва към един доста висок американец с приятен тен. Най добре да го облечем в костюм, подходящ за елитен крадец. В тъмносиньо, близко до

-18-

черното./Преоблича се…Знак към пианиста./ С грациозността на пантера, Рик приближава до масата, на която актьорчето заряза Габи. Със характерна за него интелегентност той веднага преценява ситуацията и отминава девойката, за да седне на маса, където го чакат двама представители на подземния свят. Ще ги наречем Първи и Втори гангстер. Първи гангстер му задава следния въпрос: „Е, Рик, реши ли вече?” /Играе и двамата ганстери./

„Обмислям предложението” – отговаря нашия герой като продължава да наблюдава момичето. Втори гангстер проговаря: „ Планът е прост и красив, изключително оригинален и дързък. Трябва да свършиш само две неща – да отвориш сейфа и да предадеш бележката.”

Първи гангстер добавя: „Работа за един –два часа, а след това ни чакат един милион долара, които естествено ще делим на три.”

Тогава Рик отговаря: „Половината за мен. Вие ще си резделите останалите… Господа, добре известен е факта, че съм не само велик касоразбивач, но и крадец и измамник. Половината за мен, останалото за вас. Това е последната ми дума.”

Двамата се споглеждат, а Рик не отделя очи от прекрасната девойка с големите тъжни очи.

Споразумението е към своя край и Първи гангстер отронва с половин уста: „Добре, ще те взема с кола в 16ч.” Нашият герой отвръща едно небрежно „О,кей” и отива към масата на момичето, но го настига Втори гангстер и изсъсква в ухото му:” И подтискай Рик страстния и непреодолим порив да играеш двойна игра. Този път няма да сме толкова разбрани, като миналата година в Танжер.”

И тъй, г-це Симпсън, след като сме установили климат на напрежение, интрига и романс, отново стигаме до онзи вълшебен миг. Мъжът и Момичето се срещат. Той и подарява букет с цветя и я кани на танц… /вдига я отново на танц//Знак към пианиста./ Сега трябва да задълбочим конфликта…

-19-

Въвеждайки нов герой, може би… Сетих се! На съседната маса седи смъртния враг на Рик, инспектор Жиле от Интерпол. Очевидно е, че той знае нещо, за което зрителят е в неведение.Така, г-це Симпсън, ние даваме начална скорост на сюжета. /слага я зад пишещата машина/ и разпалваме в зрителите страстно желание да разберат какво става нататък. /Към публиката./ Не ги виня. Аз самият съм нетърпелив да науча. Можем да предложим на зрителите малко неангажиращ диалог, пълен с празнословия, на които съм истински цар. Въпросът е къде да се разиграе тази очарователна сцена? На обяд! Да, той я завежда на обяд в луксозен ресторант.

ГАБРИЕЛ – Глупости. Тя никога не би тръгнала с мъж, когото е срещнала на площада. Та той е абсолютно непознат.

РИЧАРД – Няма абсолютни величини, госпожице ! /отново я вдига и я повежда с танцова стъпка/ „Защо, пита той, докато те танцуват ли, танцуват, сте толкова тъжна сред общото веселие?” И после тайнственият непознат и дава съвет: „Ако повдигнете горната си устна, поне можете да създадете илюзията, че се усмихвате.” /Тя се опитва да го направи./ И тъй като това се оказва провал, той трябва да пусне в ход чара си. Предполагам знаете какво означава думата жизнеутвърждаване? /Тя поклаща глава отрицително./

ГАБРИЕЛ – Какво означава?

РИЧАРД – Изненадвате ме , г-це Симпсън. Означава да отваряш очи всяка сутрин и напълно да пощуряваш, когато видиш новия ден!

ГАБРИЕЛ – Жизнеутвърждаване…

РИЧАРД – Още нещо, тя означава способност да откриваш наслада и радост във всичко, което се случва с теб или около теб. Колкото и да е неочаквано и необичайно…. Всъщност, неговото обяснение е много по вълнуващо от моето и … той я кани на обяд в Булонския лес… Тя е изкушена.

ГАБРИЕЛ – Но не мислите ли, че…

-20-

РИЧАРД – Г-це Симпсън, той не я кани да прекара с него уикенда в Мотел в Ню Джърси. Кани я на обяд в изискан ресторант. Нима мислите, че ако Той е неустоим, очарователен, Тя няма да тръгне с него?

ГАБРИЕЛ – Ами…не знам…

РИЧАРД – Спомнете си думата – Жизнеутвърждаване!

ГАБРИЕЛ – Е, може би. Ако Той и обещае, че е само обяд и нищо друго.

РИЧАРД – Обещава и… Освен, ако на нея не и се прииска и…нещо друго.

ГАБРИЕЛ – В никакъв случай.

РИЧАРД – Добре тогава….Той спира файтон и двамата потеглят към Булонския лес. /Той взима два стола и разиграват пътуването с файтона./ Става ли така?

ГАБРИЕЛ – Става…../Знак към пианиста./ Дий, конче-вихрогонче, дий…

РИЧАРД – О, не ги пришпорвайте така… Можем и по-леко … в тръст… Ресторанта няма да избяга…

ГАБРИЕЛ – Искам по –бързо… В галоп…Дий… Толкова съм гладна…Дий…

РИЧАРД – Тпррр… Стигнахме…

ГАБРИЕЛ – И сега, предполагам, трябва да опишем сцената.

РИЧАРД – Нищо подобно. В киното съществува един прост похват – преливенето от кадър в кадър или просто потъмняване и после изсветляване на екрана. С течение на годините, зрителите постепенно са осъзнали, че режисьора иска да ни подскаже, че е минало известно време . И тъй, г-це Симпсън, когато екранът отново изсветлява, нашите герои вече са на масата и пият прекрасно шампанско. /Кани я на масата/ В нашият случай, тъй като нямаме шампанско ще се задоволим с обикновено уиски. Всички наоколо танцуват, времето е прекрасно, като очите на нашата героиня… Тук ще

-21-

спестим на публиката досадните общи приказки и ще отидем към същността на нещата, посредством простичкия похват – преливане от кадър в кадър…И изведнъж попадаме на основния въпрос, който задават жените в началото на една връзка…

ГАБРИЕЛ – „ Кой сте вие? И с какво се занимавате?”

РИЧАРД – „Кой съм и с какво се занимавам?… Аз съм никой и се занимавам и с всичко, и с нищо…. Бил съм автомобилен съзтезател, преследвал съм славата, бил съм и пианист в едно доста странно заведение в Буенос Айрес… Това и онова, всичко и нищо….Проклятието да си роден твърде богат.”

ГАБРИЕЛ –„ Разбирам ви… Проклятието да си роден твърде богат. Затова напуснах замъка и дойдох в Париж.

РИЧАРД – „Замъка?”

ГАБРИЕЛ –„ Имаме имения почти по целия свят, но аз най обичам лятната ни вила в Довил, в която имаме собствен зоопарк. Като малка, когато бях послушна ми даваха да храня жирафите.”

РИЧАРД – „Жирафите? Не ми казвайте, че и вие сте имали жирафи!”

ГАБРИЕЛ – „И вие ли?”

РИЧАРД – „Естествено.”

ГАБРИЕЛ – „Колко забавно! И двамата сме имали жирафи като деца. Колко е малък светът, нали?”

РИЧАРД – /Той поднася чашата си към нейната/ „За децата със жирафите!”

ГАБРИЕЛ – „За Рик!”

РИЧАРД – „За Габи!”

Келнерът вече чака поръчката за обяда и ние искаме… /Набира по телефона рецепцията на хотела/ Руум сървиз… Да… За ордьовър – шунка, нарязана на

-22-

тънко с пълнеж от парченца добре узрял персийски пъпеш… След това доувърски калкан, запържен леко в шампанско и масло. За основно Шатобриан за двама, за гарнитура бели аспержи и бутилка „Шато Лафит- Ротшилд 57”. И за десерт , огромна порция горски ягоди…

ГАБРИЕЛ – Сервирани, естествено, с топки сметана, толкова гъста, че да може да се реже с нож.

РИЧАРД – Чухте какво каза дамата. И побързайте, че умираме от глад.

ГАБРИЕЛ – Мисля, че това уиски ми се отразява , как беше – Жизнеутвърждаващо! Точно така. Отначало Рик не ми допадаше особено, но вече взе да ми харесва…

РИЧАРД – Значи Рик започва да ви харесва? Чудесно! Реакцията на женската публика е много важна. /На вратата се чука/

И тъй обядът пристига!

/вкарва количка за сервиране/ Благодаря ви! Заповядайте!

Воала, г-це! На вашите услуги! Обядът е сервиран. Чашите са налети. За вас!

ГАБРИЕЛ – И за Вас и за вашият сценарий!

РИЧАРД – За нас! И за нашият сценарий!

ГАБРИЕЛ – О, вие искате да ви стана съучастничка в тази авантюра?

РИЧАРД – Защо не?! /пият/ В началото, както отбелязахме по-рано днес в разговора ни, има серия от доста интересно заснети въвеждащи кадри. После се срещат застаряващ мъж и момичето…

ГАБРИЕЛ – Но вие не сте стар, г-н Бенсън. Всъщност, смятам, че сте изключително запазен.

РИЧАРД – Това е най-смрязяващия комплимент, който някога съм получавал, но да продължим нататък…Малко романтични празнословия

-23-

ГАБРИЕЛ – На които вие сте цар.

РИЧАРД – Благодаря…Вече се усеща неосъзнато привличане между нашите герои. Първите трепети на любовта. Виждате ли колко е лесно, когато човек е професионалист и има богат опит… Г-це Симпсън, едва ли го осъзнавате, но писателите са ужасно самотни хора.

ГАБРИЕЛ – Г-н Бенсън…

РИЧАРД – Да?

ГАБРИЕЛ – Имате ли някаква представа какво става после?

РИЧАРД – А вие, г-це Симпсън, имате ли представа?

ГАБРИЕЛ – Ами… не бива да забравяме, че колкото и чаровен да изглежда, той е измамник и крадец. Ето тук го пише. /Тя се навежда и показва страницата, а той я целува леко по врата.Тя се обръща към него/

РИЧАРД – Знам какво става по-нататък. Следва втория обрат. Зрителите ахват, когато разберат, че са били измамени. Той я е наливал с бяло вино, червено вино, бренди поради една единствена причина – да я напие.

ГАБРИЕЛ – Но тя изобщо не е пияна, независимо какво си мисли той. /леко заваля езика/

РИЧАРД – Тя си мисли, че е в безопасност, но уви, нещата не са такива каквито изглеждат. Ни най малко…./Знак към пианиста./Музиката зазвучава зловещо, тъй като той я хваща за ръката и я отвежда в гората…

ГАБРИЕЛ – И тя почва да осъзнава, че я грози опасност…Тайнственият непознат. Кой е той? Какъв е всъщност?…. /Той я прегръща отзад и отново я целува по врата/ И защо все я хапе по врата?

РИЧАРД – Скоро тя ще разбере, защото той я отвежда в една пещера, откъде изскачат ято прилепи.

-24-

„Не се бой, скъпа моя. Това е само един прилеп. Нощните създания са мои приятели”. Той и показва острите си зъби на вампир.

ГАБРИЕЛ – Тя разбира с кого си има работа и побягва… /Следва гонитба из стаята, докато той успее да я хване/

РИЧАРД – Но той бързо я хваща и отново я целува по врата /прави го/

ГАБРИЕЛ –„ Знам защо ме хапете по врата. Вие сте върколак.”

РИЧАРД – „Не, не скъпа моя. Аз съм вампир. Пещерните дебри са идеално място за моята лаборатория.” /създава подходяща обстановка, слага си зъби, пуска пушек…Тя бяга – той отново я хваща/

ГАБРИЕЛ – И все пак има нещо в очите му. Въпреки , че са налети с кръв. Вампирите сигурно са ужасно самотни… Но не! /отново побягва/

Не напразно тя обстойно е изучавала покварата. Някои момичета може да позволяват да ги хапят по врата на първата среща, но не и нашата Габи. Тя се измъква от зловещата му хватка /прави го/ и гонитбата започва… /гонят се/ Стоп!../той спира/ Тя се качва на един файтон /качва се на леглото/ и пришпорва конете /Той се опитва да се качи също, но тя го отблъсква/ Не, той яхва един жребец и препуска след нея /той яхва един стол/… Той я настига, настига я!…Не, Габи, не бива да се предаваш… Пребори се с него в пещерата, пребори се с него и на полето… точно така…/тя го отблъсква, но той отново опитва да стане, но тя го яхва/ „Точно така – да полетим!” Тя се качва на един самолет и излита /той се изправя/ Точна така! Той успява да се хване за колесника на самолета и така те излитат! /тичат из стаята/ Летят, летят, летят , но той се уморява и се пуска, и полита надолу в бездната… Какъв ужас! Г-н Бенсън, тя го уби! /Габи го прегръща и плаче/

РИЧАРД – Успокойте се, г-це Симпсън, това е напълно в реда на нещата. Все пак , днес бе тежък ден, а вие си пийнахте доста.Пък и така му се пада. Как само я омайваше и се опитваше да я напие.

-25-

ГАБРИЕЛ – Но тя изобщо не беше пияна…Ни най-малко.

РИЧАРД – Естествено…

ГАБРИЕЛ – Не стига, че го уби, ами и как само се отнасяше с горкото конче. Как го удряше с онзи ужасен камшик! Смятам, че си го е заслужила.

РИЧАРД – Кое?

ГАБРИЕЛ – Това, което той смяташе да и стори. Защо вдигна такава врява? Сякаш той е истински вампир или нещо подобно. Всъщност, смятам че е много привлекателен.

РИЧАРД – Г-це Симпсън, мисля че трябва се наспите…

ГАБРИЕЛ – Така ли? А вие?

РИЧАРД – Трябва да помисля какво става по-нататък. Хайде в леглото, моля ви. /Взима я за ръка и я води към нейната стая/ Вървете и си легнете…Ако искате и сънувайте и после ще ми разказвате…

ГАБРИЕЛ – Може да полегна за няколко часа. Но ако ви хрумне нещо, в което съм убедена, обещайте да ме събудите.

РИЧАРД – Добре.

ГАБРИЕЛ – Обещавате ли?

РИЧАРД – Обещавам.

ГАБРИЕЛ – Вярвам ви. Тогава …лека нощ, г-н Бенсън.

РИЧАРД – Лека нощ, г-це Симпсън.

/Тя влиза в своята стая. Той отива до телефона, пие и взима слушалката./

Централа?… Бихте ли ме свързали с г-н Александър Майерхайм в Кан….. Сега е 1.30ч…. Вероятно ще го откриете в Казиното… Да….Търси го Ричард

-26-

Бенсън… Ще изчакам…. /отново пие, маха слушалката от ухото си и репетира въображаем разговор/

„Скъпи Алекс, извънредно ми е неприятно да ти съобщя, че „Момичето, което открадна Айфеловата кула” няма да стане. Затова, приятелю, няма никакъв смисъл да идваш в Париж в неделя, за да четеш сценария, защото сценарий няма и както върви, няма и да има…/чува се говор от слушалката, той я вдига до ухото си/ Да…Моля?…Потърсете го на масата за бакара…. на голямата маса..

/Габриел явно е подслушвала , защото се появява по нощница и си взима кафеза с птичката/

ГАБРИЕЛ – Извинете, забравих да покрия Ришельо…. Лека нощ!… Г-н Бенсън, не си мислете, че ви изоставям, щом ви потрябвам съм на линия… Отново лека нощ!

РИЧАРД – /Гледа след нея, отпива още веднъж от чашата и вдига отново слушалката/

Централа?… Отказвам се от разговора… Да..Не го търсете.. Благодаря.

/Слага нов лист на пишещата машина и започва да пише./

Затъмнение.

КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

/На другата сутрин. Габи си появява с кафеза и вижда, че цялата стая е осеяна с листа. Тръгва по пътеката от листа и стига до Ричард, който е застанал на челна стойка. От грамофона звучи песен на Франк Синатра. Или пианистът свири и пее. Ричард пада , взима я за ръка я повежда в танц… След няколко сложни танцувални фигури, спира грамофона./

РИЧАРД – За жалост, г-це Симпсън, не пишем сценарий за мюзикъл…

-27-

ГАБРИЕЛ – През нощта ли написахте всичко това? …Съвсем сам?

РИЧАРД – Докато някои се гушкаха под завивките, други, по –продуктивни граждани, разоряваха плодотворната литературна нива. Седнете и се подгответе идва вторият обрат… Всъщност, ситуацията се обръща на 180 градуса.

ГАБРИЕЛ – Г-н Бенсън..

РИЧАРД – Моля ви без комплименти, просто прочетете сценария.

ГАБРИЕЛ – /чете/”Рик и Габи вече пристигат във филмовата студия, където е офисът на Рик. Той я въвежда и запалва различни прожектори, лампи, пушек машини….”

РИЧАРД – „Били ли сте някога във филмово студио?”

ГАБРИЕЛ – „Във филмовия бизнес ли сте?”

РИЧАРД – „В известен смисъл.”

ГАБРИЕЛ –„ Само не мога да отгатна какъв сте точно – актьор, сценарист, режисьор?”

РИЧАРД – „Боя се, че далеч не съм творец. Интересът ми към киното е чисто финансов.”

ГАБРИЕЛ – „Аз обожавам киното. Не и онези ужасни нови филми, в които нищо не се случва… Харесвам … уестърните! Онези старомодни филми с романтични обрати… От този сорт.”

РИЧАРД – В този момент една картина се отмества и се открива огнеупорна каса.

„Имате ли пиличка, с която си оправяте маникюра?”

ГАБРИЕЛ – „Май да.”

-28-

РИЧАРД – „Благодаря.”

ГАБРИЕЛ – „Особено харесвам филми за крадци. А вие?”

РИЧАРД – „Иска ли питане?”

ГАБРИЕЛ – „Ще ви се стори детинско, но освен филми за крадци, харесвам и филми на ужасите. От дете са ми любими. Като малка бях лудо влюбена в Дракула. Майка ми все ми се караше. Сматаше го за леко ненормално. Все повтаряше :”Този вампир може да ти бъде баща!” Според нея , Дракула и баща ми доста си приличаха.”

РИЧАРД – „Радвам се. … Не за това,че баща ви е приличал на Дракула.”

ГАБРИЕЛ – „Всъщност, изобщо не приличаше, след като си оправи зъбите.”

РИЧАРД – „Радвам се, че се интересувате от кино. Вече имаме две общи неща – филмите и жирафите.”

Докато трае този диалог, Рик вече е взел ключовете за склада от сейфа и ги предава на шофьора, който слухти зад вратата.

ГАБРИЕЛ – „Жирафи и филми – колко е малък светът, нали?”

/Рик забелязва червилото, което изважда Момичето и се опитва да и го вземе./

„Не! Стига, Рик, боли ме.”

РИЧАРД – „Червилото , с него е писано. Салфетката, която подаде на инспектор Жиле! Какво пишеше на нея?…Какво пишеше?

/Тя се измъква и изважда от чантичката си пистолет/

ГАБРИЕЛ – „Спри, Рик, спри! Иначе ще стрелям, кълна се…”

/пауза/

И какво става после?

-29-

/Рик вдига ръце./

РИЧАРД – Нямам ни най-малка представа… Дотук стигнах, тъй като в този миг слънцето изгря и … ме заслепи.

ГАБРИЕЛ – Г-н Бенсън.

РИЧАРД – Да.

ГАБРИЕЛ – Знаете ли какво си мисля? Имаме нужда от още един – как да се изразя? Обрат на обрата. Поредният. Знаете ли какво мисля?

РИЧАРД – Да. Че тя не е момиче от улицата с километрично полицейско досие, а агент от американското разузнаване, не, г-це , вие грешите. Нашата Габи е от онези благонадеждни героини, които неминуемо ти носят успех, независимо колко зле са описани в популярната литература.Проститутката със златно сърце, но, всъщност, не развратът стои в основата , франкенщайновата и същност. Човек, който създава друго човешко същество, като или се влюбва в него , или то го унищожава. Замисляли сте се някога, че „Моята прекрасна лейди” и „Франкенщайн” са една и съща история? Едната завършва щастливо за разлика от другата. ..Помислете за момент…Миришете прекрасно!

ГАБРИЕЛ – От маслото за вана е. Сутринта си сложих малко във водата. Само няколко капки, разбира се.

РИЧАРД – Резултатът е чудесен. И за двама ни…. Та докъде бяхме стигнали?

ГАБРИЕЛ – Бум,бум,бум! Дотам бяхме стигнали. Тя стоеше до леглото с пистолета в ръка, а той се приближаваше към нея… Не виждам общото между „Франкенщайн” и „Моята прекрасна лейди”… О, всъщност ми е ясно. Професор Хигинс създава Елиза, а д-р Франкенщайн – Чудовището. Да, разбира се.

РИЧАРД – Но не казвайте на никого. Смятам да го използвам в учебника си за сценаристи. И така… Той я преследва през филмовата джунгла, бла-бла-бла…

-30-

Минава край ваната. Ако смятате, че има филм на Ричард Бенсън без вана, значи не сте с ума си. И така – продължаваме… Тя вади пистолет…А-а, да …Тя вече го е извадила / Габриел показва пистолета/ Точно така, г-це Симпсън с големи, вълшебни очи….

„Хайде дръпнете спусъка, какво чакате!”/Той лапва цигара и посяга към джоба си/

ГАБРИЕЛ – „Не посягайте за пистолета си, предупреждавам ви. „/Той изважда запалака и подава цигара/

РИЧАРД – Цигара?

/Тя взима цигарата/

ГАБРИЕЛ – „Благодаря. Огънче? /И двамата едновременно щракват – пистолета се оказва пистолет-запалка.Тя ляга на леглото// „Е, Рик, имаш ли нещо против да сваля тези мокри обувки?”

/Той се навежда и и сваля обувките/

РИЧАРД – „И така … моята малка Габи с големите , вълшебни очи, дошла в Париж, за да живее…. се оказва шпионка на полицията… Информаторка… Всъщност, най-обикновена доносница.”

ГАБРИЕЛ – „Не, Рик, не говори така. Виновен е онзи демон Жиле. Как го мразя! Той е непреклонен! Няма да се спре пред нищо , докато не те залови.

Никога няма да ти прости за миналата година в Танжер. И за по-миналата в Хонгконг. Ти си неговата фикс-идея. Той е един тлъст и луд капитан Ахав, който търси теб, неговия Моби Дик. Ти си неговия Бял Кит.” /Тя си смъква чорапите/

РИЧАРД – „А ти?”

ГАБРИЕЛ – „Аз?… Аз съм никоя. Момиче от улицата с километрично полицейско досие /Разпуска си косата/ Той ме пусна от затвора, за да бъда

-31-

апетитната примамка, гърчеща се на неговата въдица. Ако не измъкна от теб плана, който замисляш стъпка по стъпка вече цяла година, с мен е свършено. Ще се върна зад решетките със затворническа униформа и вече няма да съм Габриел или Габи, а просто един номер. Но ако успея…”

РИЧАРД – „Какво ще стане тогава?”

ГАБРИЕЛ – „Ще бъде свободна.”

РИЧАРД – „И на какво си готова, за да се добереш до плана ми?”

ГАБРИЕЛ – „На всичко…

РИЧАРД – „На всичко?”

ГАБРИЕЛ – “На всичко. Не е толкова трудно. И аз самата съм високоплатена професионалистка. Може би не чак толкова като теб, но все пак професионалистка. Ние с теб много си приличаме. Няма смисъл да бъдем врагове. Можем да бъдем и приятели..” /Тя ляга върху него/

РИЧАРД – Възможно е…. Техните вплетени в едно тела се понасят като буйни вълни към неоткрити брегове… И сега, сега…. бавно и незабележимо…екранът потъмнява…/Те се целуват и настъпва тъмнина/

/Осветление. Той е в леглото, а тя на пишещата машина./

ГАБРИЕЛ – /дописва/ Великолепно!

РИЧАРД – Съгласен съм….Всъщност, когато осветим отново сцената се вижда, че те просто са играли на „Не се сърди, човече”, нищо повече…” Колкото и да ми е приятно, часът е вече почти 8. Време е за кулминацията на този велик ден. Трябва да вървим.”

ГАБРИЕЛ – „Да вървим? Къде?”

РИЧАРД – „Много добре знаеш къде. На маскения бал в ресторанта на Айфеловата кула, за да довършим започнатото.”

-32-

ГАБРИЕЛ – „Не бива да ходим там! Планът ти няма да успее. Жиле ще бъде там и навсякъде ще гъмжи от полицаи. Имам лошо предчувствие.!”

РИЧАРД – „Стига глупости! Жиле бе в Танджер миналата година. Целият град гъмжеше от полиция.. А сега ме извини.”

ГАБРИЕЛ – „Къде отиваш?””

РИЧАРД – „В гардеробната. Да намеря костюми за двама ни.”През това време шофьорът натоварва в багажника на колата ролките с лентата на „Момичето , което открадна Айфеловата кула” Ти можеш да запишеш всичко това, докато аз донеса костюмите….

/Тя пие, след това пише./

/Той влиза облечен като каубой, но Габриел вече е влязла във ваната ./

ГАБРИЕЛ – „Винаги си нося шампоан за вана. За да ми върви по вода.”

РИЧАРД – „ Не искам да пришпорвам нещата, но стана твърде късно. Колко време ти трябва да излезеш от ваната, да облечеш този костюмм и да се качиш в колата?”

ГАБРИЕЛ – „След минутка ще бъда готова.”

РИЧАРД – „Давам ти 50 секунди.”

/Той се обръща и сяда на пишещата машина и пише:

И наистина само след минута те тръгват към Айфеловата кула. Двамата гангстери са отпред.

„И сега , според гениалния ми план, дойде моментът да предприемем най-опасната стъпка.”

ГАБРИЕЛ – „Да, Рик?”

-33-

РИЧАРД – „Трябва да споделя с теб подробностите. Нали мога да ти се доверя, Габи?”

ГАБРИЕЛ – Що за въпрос, Рик? След днешната игра на „Не се сърди, човече”, аз съм твоя завинаги.”

РИЧАРД – „ Мога ли наистина да ти се доверя ,Габи? Мога ли да ти се доверя?…”

/Тя го целува. Целуват се дълго./

„В багажника на тази кола има 28 ролки филм. Продуцентът на филма дава прием в ресторанта на Айфеловата кула.”

ГАБРИЕЛ – „Ще ми кажеш след малко, Рик. Айфеловата кула е далеч оттук, а и движението е натоварено.”

/И тя отново го целува. Не спират да се целуват и когато носят машината към леглото./

Г-н Бенсън, но аз не съм такова момиче…. Всъщност, не понасям момичета, които говорят така. /пак се целуват/ Боже мой! Май все пак съм такова момиче. /дълга целувка/ Той си поема въздух/

РИЧАРД – Външни снимки. Айфеловата кула. Нощ. Рик и Габи пътуват ли, пътуват. /И двамата пишат на машината/

ГАБРИЕЛ – А движението е тъй натоварено.

РИЧАРД – Кулата е обляна в светлина.

ГАБРИЕЛ – Ричард, как да пиша , като ме …. добре де, добре…

РИЧАРД – Кулата е обляна в светлина и непрекъснато пристигат луксозни лимузини…. Г-це Симпсън, как да ви диктувам, като ме….

ГАБРИЕЛ – Имай ми доверие, скъпи.

-34-

РИЧАРД – Вярвам ти. Да влизаме..

/На публиката./

И ето, че Рик и Габи се качват в асансьора, който ще отведе и тях и нас на неизбежната сцена с приема, толкова любима на всеки режисьор по света… Лято е и животът е сладък. Купонът е в разгара си и всички се веселят… В този момент е удачно да запознаем зрителите с Продуцентът, заобиколен от неизбежните красавици. Домакин и жертва едновременно, той поразително прилича на моя продуцент …. Всички танцуват, нашите герои също… /Пианистът отново е на ниво и Рик отново кани на танц Габи/

„Ако погледнеш вляво, точно зад теб, ще видиш онзи идиот Жиле, облечен изключинтелно подходящо като Палач… Готова ли си , скъпа?”

ГАБРИЕЛ – „Готова съм, скъпи.”

РИЧАРД – „Извини ме, за момент, скъпа.”

Рик я оставя при Жиле… Ето репликите. Сега аз ще играя Жиле.

„Закъсня.”

ГАБРИЕЛ – „Нищо подобно, Жиле. Всичко върви по план.”

РИЧАРД /Жиле/ – „Разбра ли какъв е плана?”

ГАБРИЕЛ – „Естествено. Въпреки че не съм високоплатена, поне съм професионалистка.”

РИЧАРД – Рик открива Продуцента, който се е маскирал като римски император и му казва: „Ако бъдете така добър да прочетете това, вярвам че ситуацията ще ви се избистри.”

Отново се връщаме към разговора между Габи и Жиле.

ГАБРИЕЛ – „Точно в този момент Рик предава на Продуцента искането за откуп.”

-35-

РИЧАРД /Жиле/ – „Откуп?”

ГАБРИЕЛ – „Именно. В багажника на колата му има 28 ролки от един филм. Те съдържат негатива и единствено копие на току-що завършения 60 милионен шедьовър на Продуцента. – „Момичето, което открадна Айфеловата кула!”

РИЧАРД – Чудесно. Сега ти ще поемеш моята роля на Рик, а аз ще се превъплатя в Продуцента. Ето слагам си лавровия венец на Императора-Продуцент, а ти вземи моята каубойска шапка.

„Сигурен ли сте, че у вас е негатива и единственото копие на филма?”

ГАБРИЕЛ /Рик/ – „Напълно.”

РИЧАРД /Продуцента/ – „ И напълно сериозно възнамерявата да ги унищожите?”

ГАБРИЕЛ/Рик/ – „ Освен, ако не ми дадете ключа от вашия сейф в банката ви в Казабланка?”

РИЧАРД /Продуцента/ – „Скъпо момче, нямам ни най-малка представа кой сте, но сте толкова красив! Направо прекрасен! Не само това – вие ми спасихте живота. „Момичето, което открадна Айфеловата кула” е пълен провал”. Сценарият е тъй ужасен, че никога няма да излезе на екран. С мен беше свършено. Възнамерявах този бал да бъде моят предсмъртен жест. Лебедова песен, така да се каже. Смятах след финалните фойерверки и аз да полетя от върха на тази причудлива постройка. И изведнъж, в последната минута, се появихте Вие! И не ми казвайте, че там горе някой не бди над своенравните кинопродуценти. Не е за вярване! Ако ми се закълнете, че ще унищожите този филм, не само ще ви дам ключа от сейфа си в Казабланка, но ще си поделим и застраховката – 60 на 40!??”

ГАБРИЕЛ /Рик/ – „ 50 на 50 ?”

РИЧАРД /Продуцента/ – „О, скъпо мое момче! Ако някога решите да се пробвате в киното, непременно ми се обадете. Цял живот съм търсил

-36-

партньор като вас. Разбираме се идеално… А и сте толкова красив! С това ваше малко грубовато, но необикновено чувствено лице! Такава красота!”

Отново се връщаме към разговора между Габи и Жиле. Сменяме дегизировката… Така… Ти си.

ГАБРИЕЛ /Габи/ – „Самолетът му го чака на летище „Бурже”. Шофьорът му е готов да потегли незабавно.”

РИЧАРД /Жиле/ – „ Браво. Утре цялото ти полицейско досие мистериозно ще изчезне от картотетеката ми и ти ще бъдеш свободна.”

ГАБРИЕЛ /Габи/ – „Благодаря, скъпи ми Жиле! /Тя опира пистолет до корема му./ А сега , Жиле, танцувайки съвсем небрежно, ме придружете до мъжката тоалетна.”

РИЧАРД /Жиле/ – „Малка глупачка. Той те използва, също като онова нещастно момиче миналата година в Танжер.”

ГАБРИЕЛ /Габи/ – „Не спирайте да танцувате.”

РИЧАРД /Жиле/ – „Трябваше да се досетя ! Този мъж е неустоим.”

ГАБРИЕЛ -/Габи/ -„ Прав сте, драги ми Жиле. Танцувайте…”

РИЧАРД /Жиле/ – „Малка глупачка.”

ГАБРИЕЛ/Габи/ – Танцувайте…”

РИЧАРД – В това време в кадър се появява Втори полицай, който си говори сам: „Моят психотерапевт ми помогна да се осъзная. Всъщност, не мразя инспектор Жиле, просто ми е жал за него. Той държи да е в главната роля, а за мен оставя второстепенната. Кара ме да го чакам пред Айфеловата кула. Добре. Дава ми реплики като: „Гениално, инспекторе, гениално!” или „Колата е тук, сър.”

-37-

В този миг се появяват Габи и Рик, който в тоалетната е отмъкнал дрехите на инспектор Жиле . /Слага костюма на инспектора – палач/

„Морис!”

Г-це Симпсън поемете ролята на Втори полицай!

ГАБРИЕЛ – Веднага, сър! „Името ми е Филип, инспекторе!”

РИЧАРД/ЖИле/ – „Все тая. Рик смята да се измъкне от страната взимайки самолет от летище Бурже. Къде е колата?”

ГАБРИЕЛ /Филип/ – „Колата е тук, сър.”

РИЧАРД/Рик като Жиле/- „Много добре си каза репликата, Морис.”

ГАБРИЕЛ /Филип/ – „Моля ви, инспекторе, името ми е Филип.”

РИЧАРД /Рик като Жиле/ – „ Скъпо момче, ти си незначителен герой и името ти не е от значение, та къде казваш е колата?”

ГАБРИЕЛ /Филип/ – „Колата е тук, сър.”

РИЧАРД /Жиле/ – „Много добре, Морис!”

И тримата потеглят с колата… Жиле обаче успява да се освободи с помощта на запалката на Габи, прегаря въжето, с което Рик го е вързал и започва преследване с друга полицейска кола из улиците на Париж. Но, нашите герои – Рик и Габи не подозират това и се наслаждават на сполочливият си ход.

РИЧАРД /Рик/ – „Знаеш ли какво е това?”

ГАБРИЕЛ /Габи/” Ключът!”

РИЧАРД – „Ключът към нашето бъдеще! Един милион долара има в сейфа на Продуцента в Казабланка! Ще бъдем щастливи!” /целуват се/

Те пристигат на летище „Бурже” , но вече цялата полиция е на крак. Започва стрелба, двамата гангстери са убити. Филип разбира, че това е Рик , а не Жиле

-38-

и се опитва да го задържи, но Рик ,по каубойски, му удря едно кроше: „Не така, Морис!Ти си във второстепенна роля и не ти отива да се правиш на герой, Морис.”

„Казвам се Филип, а не Морис” – казва Морис и стреля . За нещастие този епизодичен герой стреля точно. Рик е смъртно ранен. /Играе ренен и пада на пода. Габи се свлича до него./

ГАБРИЕЛ – „Боли ли те?”

РИЧАРД – „Нищо ми няма. Може би така е по-добре.”
ГАБРИЕЛ – „Не , любов моя, ние ще стигнем до Казабланка… И там ще си купим едно хубаво замъче…”

РИЧАРД – „ Със собствен частен зоопарк…”

ГАБРИЕЛ – „А ще има ли жирафи?”

РИЧАРД – „Разбира се…, скъпа моя!”

Рик умира в обятията на Габи… Жиле също е съкрушен и подава полицейската си значка на Морис, т.е. на Филип…

И тъй още веднъж доказахме, че в престъплениета хляб няма, освен ако не си в ролята на сценарист на филма, т.е. в моята.

КРАЙ

Екранът потъмнява.

/Габи плаче и пише на машината./

Е, това е. Повече от 130 страници. Даже ни остана свободно време за една вана … /Той влиза във ваната , с чаша в ръка и пура в уста/

ГАБРИЕЛ – Прекрасно е, Ричард, но трябва ли да свършва така? Може Филип да не уцели и после Рик може да каже на Инспектора къде са откраднатите ролки на филма и да му ги върне… Може да му обясни, че откакто е срещнал

-39-

Габи, вече не е измамник и крадец , се е преродил за нов живот и тогава Инспекторът да ги остави да заминат. Това ще бъде последният обрат.. нима е невъзможно?

РИЧАРД – Не става… Той си е измамник и крадец…. Твърде дълго е бил такъв. Вече не може да се промени. .. А освен това, боя се, че се е превърнал и в бездарник…

ГАБРИЕЛ – Той може да смята така, но тя знае, че това не е вярно.

РИЧАРД – А защо е на това мнение?

ГАБРИЕЛ – През последните няколко дни Тя постоянно беше с него. Видя го треперещ от страх, изтощен, готов да се откаже. Видя и как отново се вземаше в ръце… Разбра ,че може да бъде и мил… и нежен, и забавен. Може би не международно признат шегобиец, но наистина забавен. Да не я смяташ за глупачка? Да не мислиш, че тя не вижда що за човек е той ? Или от какво има нужда?

РИЧАРД – От любов , може би?… Няма начин. Твърде късно е. Той вече е на 46. Ще ги навърши през октомври. Бил е женен два пъти и двата – несполучливо и твърде много години е посветил на парите, бездарните драсканици и уискито. Вече няма какво да даде от себе си. Дори да можеше, а той не може.

ГАБРИЕЛ – Не е вярно, Ричард, можеш! Влюбих се в твоя сценарий.

РИЧАРД – Нищо подобно. Той пет пари не струва. Ти не си влюбена в сценария, а си влюбена в мен… Разбираемо е. Изведнъж в живота с танцува стъпка навлиза един чаровен и сравнително привлекателен непознат – моя милост. С изтънчени маниери и богат словесен запас, който използва за да замотае главите на простодушните момичета като вас, г-це Симпсън, докато те паднат в краката му. Боя се , че точно това направих. Е, ако ще е последната почтена постъпка на този свят, което е много вероятно, смятам да оправя нещата… /взима и куфара и го отваря/ Събирайте си багажа, г-це

-40-

Симпсън. Преди да съм ви наранил безвъзвратно . Искате ли да чуете истината? Разбира се, че не… Все пак ще ви я кажа. Нищо на този свят не ме интересува, най-малко пък работата ми, както вие тъй трогателно и простодушно я наричате. Всъщност, не е така. Едно нещо ме интересува. Парите, хубавото уиски, както може би сте забелязала, аз съм негов голям почитател . /отново надига чашата. Пиянството му вече личи сериозно./ ха-ха …Но работата ми? Тя е дребно и неприятно задължение, което съм принуден да върша пет дни в годината, така че през останалите 360 да мога да живея, така, както съм свикнал, и както смятам да живея винаги… За теб, Ричард Бенсън .. /пие/ За теб и твоя забележителен професионализъм… Нека да останеш такъв… какъвто си… И още дълго да продължаваш …да мамиш хората. /пиян, заспива/

ЗАТЪМНЕНИЕ

ЕПИЛОГ

На другата сутрин

/Той се събужда от тържествен военен марш/

РИЧАРД – Г-це Симпсън… Габриел /търси я/ Габи… /намира кафеза, но нея не я открива/Изведнъж тя излиза от банята и се опитва да излезе , но той и прегражда пътя./

ГАБРИЕЛ – Какво искате , г-н Бенсън. Забравихте ли, че имам среща?!

РИЧАРД – С Морис?

ГАБРИЕЛ – Не… с Филип.

РИЧАРД – Хайде не преигравайте , г-це Симпсън, отлично знаете какво искам. .От всичките евтини кинаджийски похвати се сетихте точно за този – „Тя забравя кафеза с любимата птичка Ришельо.”

-41-

ГАБРИЕЛ – Не ви разбирам.

РИЧАРД – Напротив. Самият аз съм описвал тази сцена хиляди пъти. Дамата го напуска завинаги, но „случайно” си забравя любимата, птичка, кученце, котка, леопард или просто жираф, за да може Той да я търси, да я търси… това първо. Второ: как смеете да ме зарежете, преди да сме започнали?! И трето… Обичам ви, г-це Симпсън, ако смятате , че няма да се справите,

кажете веднага. Ще потърся друг съавтор за …сценария.

ГАБРИЕЛ – О, не, ще се справя.

РИЧАРД – Добре тогава. В ръцете си държа повече от 130 страници зле скалъпен, безсмислен и напълно немотивиран филмов разказ. Де да можех да се изразявам така и на екрана…. Хайде, сценарият ни чака. Поне не започваме от нулата. Имаме си двама страхотни герои. Тя е мила, умна и много, много красива, а той е доста скучноват като праведник. Трябва да го посъживим. Да го пораздвижим малко физически. Да подсилим неговата мъжественост…Тъй като трябва да се справи с конкуренцията в лицето на Морис..

ГАБРИЕЛ –На Филип. В американските филми има едно ужасно клише, от което не можеш да избягаш…

РИЧАРД –О, да… Просто му удряш един в зъбите , Филип се претълкува през бара и Те избягват заедно… Отиват край Сена. Той хвърля всичките страници и реката ги понася…

ГАБРИЕЛ – Ричард, за какво ще се разказва в новия ти филм?

РИЧАРД – Ще бъде любовна история.

ГАБРИЕЛ – А ще има ли щастлив край?… Нали няма да го убият?

-42-

РИЧАРД – Нищо подобно, г-це Симпсън… Музиката се извисява и тогава, напълно забравили за фойерверките, фонтаните и празнуващите тълпи двамата щастливо се хвърлят в обятията си…

ГАБРИЕЛ – Знам какво става после.

РИЧАРД – Така ли?

ГАБРИЕЛ – Двете огромни и високоплатени глави се приближават към онзи дългоочакван миг, финалната разтърсваща, печеливша за студията, киносалоните и продавачите на пуканки – ЦЕЛУВКА! /целуват се/

РИЧАРД – /спира за момент и се обръща към публиката/ – Екранът потъмнява, както и сцената… / и пак се обръща към Габи за да продължи безкрайната ЦЕЛУВКА/

КРАЙ

Бойко Илиев

НОЖЪТ

или САТАНИНСКИ СТРОФИ

по произведения на Салман Рушди

Действащи лица:

САЛМАН

ЕЛАЙЗА

ПОХИТИТЕЛЯТ

/Сцената представлява Болнична стая – Затворническа килия. Време – 2023-24г./

ПЪРВА КАРТИНА

САЛМАН

Все още виждам всичко като на забавен каданс…Очите ми следват тичащия мъж, който изскача от публиката и се втурва към мен, виждам всяка крачка от устремния му бяг. Виждам и как се изправям и се обръщам към него…Вдигам лявата си ръка, за да се предпазя. Той забива ножа в нея… Следват още много удари с този нож: в шията ми, в гърдите, в окото ми….Коленете ми се подгъват и аз се свличам…

Въпросният нападател не си беше направил труда да проучи човека, когото си беше наумил да убие. Според собственото му признание, той не беше прочел и две страници от “Сатанински строфи”, книгата, заради която иранския аятолах Хомейни беше издал смъртната ми присъда. Изминаха трийсет и три години оттогава, имах усещането, че всичко се е разминало, макар че трябва да призная, че понякога съм си представял как наемен убиец, с черно облекло и черна маска, се изправя на някакъв значим публичен форум и приближава към мен точно по този начин. Затова, когато зърнах убийствения силует да се носи към мен, като в посредствен ганстерски трилър, първата ми мисъл беше: значи това си ти. Ето те…Идваш най-сетне…Моят час дойде…Смъртта идваше към мен, но в нея нямаше нищо ЗНАЧИМО. Изглеждаше ми по-скоро като “усмивки от старите ленти”…И защо точно сега? Толкова време мина. Светът беше продължил напред… И въпреки това, аз виждах, че към мен бързо летеше някакъв пътешественик през времето, смъртоносно привидение от миналото…

ЕЛАЙЗА

Два дни преди да вземеш самолета за този институт, ти бълнуваше насън, трепереше, започна да крещиш, тогава те събудих…Каза, че си сънувал нещо, но не ми каза какво…Аз настоявах, но ти ме отряза доста грубо.

САЛМАН

Не съм суеверен…Не исках да те тревожа…Сега, като се замисля, в съня си се държах доста по борбено…, всъщност истерично…Търкалях се на арената в римски амфитеатър и гладиатора се опитваше да ме намушка с копието си, а аз се мятах и крещях неистово. И друг път съм сънувал този сън и обикновено падах от леглото, но този път ти беше до мен…

ЕЛАЙЗА

Каза ми само, че не искаш да ходиш, но хората са разчитали на присъствието ти, рекламира ли са събитието, продали са много билети, получил си сериозен хонорар…

САЛМАН

Парите са ни нужни. Нима ще отречеш?! Но не е само това. Аз бях и съм радетел на идеята за създаване на Градове-убежища за писатели и интелектуалци, далеч от безумията на света. Преди години бях там и видях как в идиличната общност на Института “Шътокуа” се събираха белокоси личности с либерални разбирания, живееха в удобни дървени къщи, които не чувстваха необходимост да заключват. Времето прекарано там, бе като връщане назад във времето, в един по-древен и по-невинен свят, какъвто може да съществува само в мечтите.

ЕЛАЙЗА

Странното е обаче, че всъщност се връща миналото, собственото ни минало се втурва към нас, не някой присънил се гладиатор, а маскиран мъж с нож в ръка, който се опитва да изпълни смъртна присъда отпреди десетилетия.

САЛМАН

В смъртта ние всички сме хора от вчерашния ден. Това е клопката, в която ножът искаше да ме натика…Защо не се съпротивлявах? Защо не побегнах? Стърчах на мястото си като някое дърво и го оставих да ме ръга с ножа…Толкова ли бях безсилен, та не можех да направя дори нищожен опит да се защитя? Или просто бях един фаталист, който чака убиеца да си свърши работата?!

ЕЛАЙЗА

Престани да се самообвиняваш!…Вероятно си изпаднал в шок още преди той да стигне до теб…И къде е била охраната, по дяволите?!

САЛМАН

От вцепенението ме извади силен удар в челюстта. Помня, че си помислих: счупи я и сега ще ми изпопадат зъбите. Вече знам , че в юмрука си е стискал нож. От шията ми рукна кръв…После ножът се заби в лявото око…Нападателят продължи да сипе удари като обезумял, пронизваше и кълцаше, ножът се мяташе към мен, сякаш бе жив, и аз политнах назад и се строполих на пода… Помня как лежах и гледах локвата кръв, която се плъзгаше покрай тялото ми. Това е много кръв, помислих си. И после си казах: аз умирам…Не се чувствах драматично, нито особено ужасно…нищо подобно…Усещах някаква безгранична самота, въпреки надвесените хора…нищо не чувах…може би съм стенел…

ЕЛАЙЗА

Журналиситите пак са се увлекли, защото писаха, че свидетели казали, че си “виел от болка”, че непрекъснато си питал: “какво ми има на ръката? Страшно ме боли!”

САЛМАН

Странно защо аз нямам спомен за болка.

ЕЛАЙЗА

Може би шокът и стресът надмогват възприятията за страдание?

САЛМАН

Не знам. Сякаш беше прекъсната връзката между моята “външна”, светска същина, която виеше от болка, и моята “вътрешна”, затворена в себе си същина, която беше някак откъсната от сетивата ми и както смятам сега , беше в делириум.

ЕЛАЙЗА

“Срежете му дрехите, за да видим къде са раните” – провикна се някой от надвеселите се хора над ранения Салман Рушди.

САЛМАН

Какво четеш?

ЕЛАЙЗА

Днешният “Таймс” . Има статия посветена на една година от опита за убийство…

САЛМАН

Не ми чети. Не искам да слушам глупавите им измишльотини. Треската за повече читатели ги превръща в патологични лъжци…Виждах неясно като в изпотено огледало. До мен достигаше някакъв общ шум…Усетих, че група хора ме заобиколиха, приведоха се над мен и всички крещяха едновременно. Паянтов купол от човешки тела, който похлупи проснатото ми безпомощно тяло. Похлупак е кулинарен термин. Сякаш бях главното блюдо в менюто – поднесено алангле, направо кървящо и те искаха да ме запазят топъл, като ме покрият с телата си…

ЕЛАЙЗА

/продължава да чете/

Наистина са ти срязали дрехите и ти си казал: “ “Кредитините ми карти са в левия джоб, а ключовете за вкъщи в десния.”…

САЛМАН

Казах ти да не ми четеш тези глупости!…Аз умирах и едва ли съм могъл да изрека такива нелепости…

ЕЛАЙЗА

Според мен това е напълно възможно, тъй като част от теб, несъзнателна част от теб, борбена частица, някъде дълбоко – просто не е възнамерявала да умира и напълно сериозно се е канела да използва кредитните карти и ключовете, както и стана…Част от теб е нашепвала: “живей, живей!”

САЛМАН

Не знам какво е нашепвала тази част от мен, но един голям палец усетих да притиска шията ми. Притискаше най-голямата рана, за да спре кръвта. Собственикът на палеца се представи на всички като пенсиониран пожарникар – Марк Перес. Никога няма да го забравя. Той беше един от малкото хора, които ми спасиха живота. В онзи момент обаче в моето съзнание той не беше пожарникар в пенсия. Беше просто палец.

ЕЛАЙЗА

Рехабилитаторката ми се обади, че тняма да може да дойде, тъй като детето и е болно и няма на кого да го остави…Позволи ми аз да я заместя, доколкото мога….Понякога правиш ли опити да си свиеш пръстите? /Взима му ръката и масажира пръстите му./

САЛМАН

Останала ми е дясната ръка, с нея мога да държа молив. Смятам да се върна в първи клас и да усвоя най-сетне калиграфския почерк, който компютърната болест не ми даде да развия…

ЕЛАЙЗА

Да не мислиш вече за нова книга?! Съвсем си се побъркал! Целият беше накълцан от този психопат, заради твоите “Сатанински строфи”… Няма ли да спреш вече и да си гледаш здавето?!

САЛМАН

Няма да спра…Трябваше да ме убие…Тогава – може би…О-ох…Боли ме…

ЕЛАЙЗА

Това е добър знак… Трябва да бъдем упорити и ще се раздвижат пръстите ти.

САЛМАН

Добре че пожертвах лявата. С дясната ще се върна в лоното на истинските писатели – с молив в ръка…Вече имам идея за един въображаем разговор с Нападателят, който искаше да ме изличи от лицето на земята…Разбрах, че той не е изразил никакви угризения. Още по-малко да търси извинение или оправдание за дивашкия си порив… Питам се как се чувста той сега, когато е имал време да поразмисли. Съжалява ли? Или се гордее със себе си? Ще го направи ли отново?… Организация в Иран му е предложила награда. Надява ли се да излежи присъдата и после да замине да си получи наградата? Социалните медии разкриват възхищението му към различни ислямистки радикали. Дали в собствените си очи той е герой, или просто млад мъж от Ню Джърси, който е направил, каквото е преценил за нужно? Смята ли се изобщо за американец?…

/Осветява се другата половина на сцената, където е килията на затворника. Млад мъж лежи на кушетка и гледа в тавана./

ВТОРА КАРТИНА

САЛМАН

Може ли да започнем с думата “лукав”?

НАПАДАТЕЛЯТ

Защо?

САЛМАН

Защото с нея ме описваш пред “Ню Йорк Поуст”.

Казваш, че ме намираш за лукав човек.

НАПАДАТЕЛЯТ

Добре…Е, и?… Ти си.

САЛМАН

Гледал ли си филма “Принцесата булка”?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не…Да…Не съм сигурен. На кого му пука? Защо ме разпитваш за някакви скапани филми?

САЛМАН

Един от героите много обича думата “немислим”. Използва я наколко пъти във филма. Пет пъти, струва ми се. Накрая друг герой му казва: “непрекъснато използваш тази дума. Според мен тя не означава онова, което си мислиш”. И така, може ли да те попитам за думата “лукав”?

НАПАДАТЕЛЯТ

Разбирам. Държиш се снизходително. Искаш да ми покажеш твоята интелектуална извисеност.

САЛМАН

Просто те моля да ми обясниш какво разбираш под тази дума – “лукав”?

НАПАДАТЕЛЯТ

Означава да се преструваш, че казваш истината, но всъщност да не е така.

САЛМАН

Да, това означава.

НАПАДАТЕЛЯТ

Майната ти, умнико.

САЛМАН

Имам още един въпрос. Да кажем, че имаш право. Да допуснем, че аз се преструвам, че говоря истината, а всъщност мамя хората.

НАПАДАТЕЛЯТ

Точно това правиш. Всички го знаят.

САЛМАН

И според теб това е причина да убиеш някого? Колко хора познаваш в живота си, които по твое мнение са лукави?

НАПАДАТЕЛЯТ

В Америка много хора се преструват на искрени и мили, но всъщност се крият зад маски и лъжат.

САЛМАН

Това причина ли е да ги избиеш всичките?

/Мълчание./

Планирал ли си да убиваш и други хора?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не.

САЛМАН

Макар че намираш много хора в Америка за лукави. Сигурен ли си, че не си кроил убийството и на някой друг?

НАПАДАТЕЛЯТ

Защо да ти казвам?

САЛМАН

На майка си например. Казваш, че майка ти не те е научила истински какво представлява религията. А сега тя се отказа от теб. Лукава ли е майка ти? Преструва се на искрена, но дали всъщност е криела истината?

/Мълчание./

Добре, да оставим думата “лукав” и да вземем друга дума – “всички”.

НАПАДАТЕЛЯТ

Това е глупаво. Най-обикновена дума.

САЛМАН

Да, така е. Най – обикновена дума, която използваш, за да отправяш обвинения към мен. Твърдиш, че съм нечестен и че “всички” го знаят.

НАПАДТЕЛЯТ

Така е. Всички го знаят.

САЛМАН

Ще ми обясниш ли кои са тези “всички”? Предполагам, че не си го казал просто така?

НАПАДАТЕЛЯТ

“Всички” означава – Всички добри хора. Хората, които познават сатаната от “сатанински строфи”, когато дойде да ги иизкушава. Хора, които различават Доброто от Злото.

САЛМАН

Значи, по твое мнение аз съм не само нечестен, но съм и Сатана. И затова е редно да бъда убит?

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти си само един незначителен сатана – не се ласкай. Но дори незначителният сатана е сатана.

САЛМАН

А сатаните трябва да бъдат унищожени, така ли?

НАПАДАТЕЛЯТ

Да…Да.Да!

САЛМАН

Отдавна ли споделяш тези възгледи?… Или са нови идеи?

НАПАДАТЕЛЯТ

Начинът на живот вкъщи беше порочен. Майка ми, сестрите ми…И аз също…Бях невежа…Спях. Но вече съм буден.

САЛМАН

Какво те разбуди?

НАПАДАТЕЛЯТ

Бог ме разбуди.

САЛМАН

Как го направи? Просветление ли получи?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не съм пророк. Епохата на пророците приключи. Откровението на Бог пред човека приключи. Не ми се е явил ангел. Учех…И научих.

САЛМАН

От книги? Или от хора?

НАПАДАТЕЛЯТ

От имам Ютюби.

САЛМАН

Кой е той?

НАПАДАТЕЛЯТ

Ще го откриеш в каналите му в Ютюб. Има много лица, много гласове. Но те всички казват истината.

САЛМАН

Кажи ми истината.

НАПАДАТЕЛЯТ

Истината е, че истината има много врагове. Онези, които знаят истината, знаят също, че тя е безценна, зтава мнозина се опитват да отнемат стойността и. Много хора искат да преследват онези, които знаят истината. Затова се налага истината да се защити.

САЛМАН

С всевъзможни средства?

НАПАДАТЕЛЯТ

Да. Както ни учи ел- Хадж Малик ел- Шабаз.

САЛМАН

Малкълм Екс. Последовател ли си на Малкълм Екс?

НАПАДАТЕЛЯТ

Следвам Бог.

САЛМАН

Знаеш ли, че Малкълм е заел основната фраза от Франц Фанон?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не познавам никакъв Фанон.

САЛМАН

Чернокож интелктуалец от Мартиника. И след това от Алжир.

НАПАДАТЕЛЯТ

Той няма значение.

САЛМАН

Знаеш ли, и аз проучвал произхода на вярата.

НАПАДАТЕЛЯТ

Къде? От кого?

САЛМАН

В британски университет.

НАПАДАТЕЛЯТ

Нищо не си научил.

САЛМАН

Защо го казваш?

НАПАДАТЕЛЯТ

Твоите учители имаха ли вяра? Бяха ли имами, които познават закона.

САЛМАН

Не. Бяха изтъкнати професори, защитили докторска степен. Не бяха религиозни.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ето, видя ли? Те няма на какво да те научат, затова нищо не си научил.

ТРЕТА КАРТИНА

/Осветява се лявата част – Домът на Салман. Там продължава да седи Елайза. Тя оставя страниците, които е написал вече Салман…Приготвя поредния коктейл от хапчета за Салман./

ЕЛАЙЗА

Не е лошо като за начало…Радвам се, че този въображаем разговор с Убиеца – така го наричам аз, защото по никакъв друг начин не мога да определя касапския порив на този индивид, освен като убийство, което ти пренебрегна с неистовата си воля за живот…Радвам се…., тъй като това Убийство не те смачка като човек и не те превърне в едно отмъстително животно…

САЛМАН

Скъпа моя Елайза, без твоята всеотдайна грижа, аз нямаше да оцелея…Ръката ми продължава да държи молива и това, което прочете е моят единствено възможен опит да овладея случилото се, да го направя свое – да го превърна в СВОЕ ПРОИЗВЕДЕНИЕ, което да надмогне физическото убийство….Книга за един опит за убийство може да се окаже начин убития да се пребори със случилото се.

ЕЛАЙЗА

Твоят животворен коктейл е готов…Заповядай…Трябват ти сили за да продължиш със своята писателска терапия.

САЛМАН

Права си…Ръката ми е като в ръкавица и когато се движи, сякаш пука вътре… Окото…е отсъствие с изключително силно присъствие.

ЕЛАЙЗА

Ха-ха-… Навлизаш във форма…Неукротимото ти въображение ще преодолее посттраматичния стрес…Сигурна съм… Ето твоето оръжие…./Подава му молива./

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

/Отново се осветява килията на Нападателя./

САЛМАН

Може ли да поговорим за абонамента ти за спортния клуб?

НАПАДАТАЛЯТ

Умът ти е лош. Като пеперудка е. Не се спира върху важното. Американски ум.

САЛМАН

Но аз всъщност съм от Индия. От светско семейство на индийски мюсюлмани. Умът ми е индийски, после стана британски и вече може би е американски.

НАПАДАТЕЛЯТ

Светски е синоним на лъжовен. Това е болест.

САЛМАН

Сигурен ли си? Защото майка ми, например, беше много честна жена.

НАПАДАТЕЛЯТ

Може би се е срамувала, че си и син. Името ти е мюсюлманско. Защо си го запазил? Лъжа е да запазиш това име. Майка ти сигурно се е срамувала, че те е носила в утробата си. За баща ти е било позор да признае, че носиш тяхната кръв.

САЛМАН

Хайде да се върнем на абонамента ти за спортния клуб?

НАПАДАТЕЛЯТ

Какво си се вторачил в това?

САЛМАН

Абонирал си се за двайсет и седем урока по бокс. Двайсет и седем тренировки, нападение продължило двайсет и седем секунди. Щеше да се получи още по-добре, ако беше на двайсет и седем години…Както и да е…Ти си мълчалив. Не си говорил с почти никого във фитнес клуба. Майка ти разказва, че си бил мълчалив и като момче. Вечерта, преди да се качиш на автобуса за Шътокуа, си изпратил имейл до клуба, за да прекратиш членството си.

НАПАДАТЕЛЯТ

И какво от това?

САЛМАН

Явно си разбирал, че няма да се върнеш към предишния си живот. Край с боксовите тренировки, край с видеата на имам Ютюби в сутерена на дома ти. Майка ти казва, че си бил нощна птица, заключвал си се в сутерена…Може би си усещал, че животът ти е към своя край. Щял си да съсипеш не само моя живот, но и своя.

НАПАДАТЕЛЯТ

Пука ми…

САЛМАН

Или си смятал, че ще избягаш и ще станеш беглец? Ще те преследват, но ти ще надхитришш всички, ще прекосиш канадската граница, която не е много далеч? Имал си фалшиви лични документи, не си носил кредитни карти, но си разполагал с доста пари в брой…Къде щеше да започнеш нов живот? Във Ванкувър?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не знаех какво ще се случи.

САЛМАН

Но си знаел, че няма да се върнеш у дома. Сбогом на всичко това. Навремето си искал да завършиш колеж и тъй натататък. Но вече край…

НАПАДАТЕЛЯТ

Нещо такова…

САЛМАН

Опитвам се да те разбера. Бил си само на двайсет и четири години. Целият живот е бил пред теб. Защо си бил толкова твърдо решен да го съсипеш? Собственият ти живот, не моя. Твоя.

НАПАДАТЕЛЯТ

Не се опитвай да ме разбереш. Не си способен да ме разбереш.

САЛМАН

Но трябва да опитам, защото за двайсет и седем секунди бяхме много близки. Ти носеше мантията на смъртта, а аз бях животът. Това е дълбока връзка.

НАПАДАТЕЛЯТ

Бях готов да го направя, защото служех на Бог.

САЛМАН

Сигурен си в това. Че Бог е поискал от теб да го направиш.

НАПАДАТЕЛЯТ

Имам Ютюби беше прекалено ясен. Онези, които са против Бог, нямат право да живеят. Ние имаме право да ги унищожаваме.

САЛМАН

Но повечето хора на земята не следват твоя бог. Ако почитат друг бог или не почитат никакво божество, имаш ли право и тях да убиваш? Два милиарда души почитат твоя бог. Шест милиарда почитат други богове. Какво мислиш за тях?

НАПАДАТЕЛЯТ

Зависи.

САЛМАН

От какво?

НАПАДАТЕЛЯТ

Как се държат.

САЛМАН

Лукавото поведение заслужава смърт, така ли?

НАПАДАТЕЛЯТ

Да, може да се каже.

САЛМАН

Нека те попитам нещо за твоята вяра. Вярваш ли, че всичко, което идва от Бог, е свещено? Или свято, ако използваме друга дума.

НАПАДАТЕЛЯТ

Да. Разбира се. Божието слово е свято, както и делата му.

САЛМАН

Дарът на живота е също Божие дело, съгласен ли си?

НАПАДАТЕЛЯТ

Да.

САЛМАН

Тогава как така един човек има право да отнеме онова, което Бог е дал? Не е ли редно Бог да решава?

НАПАДАТЕЛЯТ

Опитваш се да ме объркаш. Ясно ми е. Използваш сатанински номера, а дори не вярваш в Бог. Атеистът е най-низшето същество. Не заслужаваш дори да говориш с мен. Ти не си ми равен.

САЛМАН

Искам да те разбера. Там е проблемът. Причините, които изтъкваш, не ми изглеждат достатъчно основателни да накарат един млад човек, който никога преди това не е прибягвал до насилие и който дори не е добър боксьор, а е само аматьор… да тласнат такъв човек да пожертва целия си живот, за да убие един непознат. Решението за убийство – да станеш убиец – не е незначителна работа. Ти обаче си го взел напълно сериозно, старателно и целенасочено. Начертал си подробен план. Но никога преди не си правил подобно нещо. Какво те промени?

НАПАДАТЕЛЯТ

Ако вярваше в рая, щеше да разбереш.

САЛМАН

Обясни ми.

НАПАДАТЕЛЯТ

Щеше да разбереш, че този живот, тук, на този свят, няма никакво значение. Той е само чакалня, в която най-хубавото, което можем да направим, е да следваме Бог, защото така след този живот ще получим вечен. Така че, какво значение има къде ще прекарам тези години? Докато ти гориш в ада, аз ще съм в уханните райски градини. За мен ще се грижат красиви хурии, неопетнени ни от джинове, ни от хора. Написано е: “Та кои блага на своя Господ взимате за лъжа?”

САЛМАН

Къде е написано?

НАПАДАТЕЛЯТ

В книгата.

САЛМАН

Искам да си поговорим за книгите.

НАПАДАТЕЛЯТ

Има само една книга, за която си струва да се говори. Това е книгата с Божието слово, каквото го е разкрил архангелът пред Пророка.

САЛМАН

Пророкът веднага ли го е записал?

НАПАДАТЕЯТ

Слязъл е от планината и го е рецитирал, а който се е случил най-близо, го записал върху каквото имал под ръка.

САЛМАН

И го е повторил с абсолютна точност? Казаното от архангела – дума по дума. После някой го е записал също с абсолютна точност. Дума по дума?

НАПАДАТЕЛЯТ

Очевидно.

САЛМАН

И какво се случва с тези записани страници?

НАПАДАТЕЛЯТ

След като животът на Пророка свърршил, неговите съратници подредили страниците и се получила Книгата.

САЛМАН

И са ги подредили с абсолютна точност?

НАПАДАТЕЛЯТ

Всеки истински вяррващ знае това. Само безбожниците го подлагат на съмнение, а те нямат значение.

САЛМАН

Може ли да те попитам нещо за природата на Бог?

НАПАДАТЕЛЯТ

Той е всеобхватен. Всеведующ. Той е всичко.

САЛМАН

Нали според твоята традиция има разлика между твоя Бог и Бога на другите хора в Книгата: евреите и християните? Те вярват, както пише в техните книги, че Бог е създал човека по свой образ и подобие.

НАПАДАТЕЛЯТ

Грешат.

САЛМАН

Защото представата на твоята вяра за Бог е, че той е много по-висш от хората, толкова много ги превъзхожда, че няма никакви човешки особености.

НАПАДАТЕЛЯТ

Точно така. Веднъж и ти да не дрънкаш глупости.

САЛМАН

Какви според теб за човешките особености?

НАПАДАТЕЛЯТ

Що за въпрос?…Телата ни…Външността и характерът ни.

САЛМАН

Любовта човешко качесттво ли е?…/кима/ А желанието за справедливост?… А милостта?…Бог притежава ли ги?

НАПАДАТЕЛЯТ

Остави ме на мира с твоите ттъпи въпроси…Аз не съм учен. Имам Ютюби е учен. Той има много бради и много гласове. Аз следвам само него. Всичко съм научил от него.

САЛМАН

Ти, преди малко се съгласи, че твоят Бог няма човешки особености, той е над човека. Той не ни е създал по свой образ и подобие…Нека те попитам тогава, езикът не е ли човешка особеност?

НАПАДАТЕЛЯТ

Така е. Е, и?

САЛМАН

Ако твоят Бог е над езика – толкова далеч над него, че е отвъд всичко човешко, – как тогава са се появили думите в твоята Книга?

НАПАДАТЕЛЯТ

Архангелът разбрал Бог и донесъл Посланието в такъв вид, че Пророкът да го разбере.

САЛМАН

Посланието на арабски ли е било?

НАПАДАТЕЛЯТ

Така го е получил Пророка, така са го записали неговите съратници.

САЛМАН

Искам само да изкажа предположението, че когато Архангелът разбрал Словото Божие и го представил на Пророка в разбираем за него вид, той всъщност го е превел. Бог го е изразил, както се изразява Бог, но това е толкова отвъд човешкото разбиране, че ние въобще не го проумяваме, а Архангелът го е направил разбираемо за Пророка, като му го е поднесъл в човешка реч, която не е рачта на Бог.

НАПАДАТЕЛЯТ

Книгата е несътвореното Божие слово.

САЛМАН

Нали вече установихме, че Бог няма човешки особености, т.е. няма слово. Следователно, онова, което четем, е тълкувание на Бог. Значи би могло да има и други тълкувания, нали? Може би твоето тълкуване – това на имам Ютюби – не е единственото? Може да има и друг правилен път…

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти си лукава змия.

САЛМАН

Може ли да те попитам ти на какъв език прочете Книгата? На първия език или на друг?

НАПАДАТЕЛЯТ

Прочетох я на Низшия език, на който разговаряме сега.

САЛМАН

Както и предполагах – на английски.Поредният превод.

НАПАДАТЕЛЯТ

Вникнах в нея, след като има Ютюби ме обучава много часове.

САЛМАН

По време на нощния си живот, заключен в сутерена и вперил поглед в лаптопа. Между видеоигрите и “Нетфликс”.

НАПАДАТЕЛЯТ

Естествено…

САЛМАН

Това, което си получил от твоя многоглав имам, е поредната интерпретация. Поредния превод, така да се каже.

НАПАДАЛЯТ

Думите ти няматт никакъв смисъл. Нямат никакво знначение за истниски важните неща.

САЛМАН

Опитвам да ти намекна, че дори в собствената ви традиция има известна неустановеност. Някои от вашите ранни философи също го намекват. Други Ютюби от вековете преди ютюб. Те твърдят, че всичко подлежи на тълкуване, дори Книгата. Тя може да бъде тълкувана според времената, в които живее тълкувателят. Буквализмът е грешка.

НАПАДАТЕЛЯТ

Не е вярно. Слонотто си е Слово. Да оспорваш , това е все едно да оспорваш смисъла на живота. Устойчивостта на вселената.

САЛМАН

Нека ти задам един последен въпрос , после можем да си починем до утре. Някога ходил ли си в Йерусалим?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не.

САЛМАН

Защото в Йерусалим се намира Куполът на Скалата.

НАПАДАТЕЛЯТ

Харам ал- Шариф. Ал- Акса.

САЛМАН

Знаеш ли, и аз не съм ходил в Йерусалим. Но са ми казвали, че по стените на този храм са изписани текстове от вашата Книга.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ами, естествено.

САЛМАН

Казвали са ми също, че някои от тези тексове са малко по-различни от онези в Книгата, която имате сега.

НАПАДАТЕЛЯТ

Това е невъзможно.

САЛМАН

Невъзможно, нали? Защото джамията е много стара? Какво тогава може да означава това? Ако онези древни думи по стените не са същите като думите от вашите сегашни страници, които разпространявате?(

НАПАДАТЕЛЯТ

Означава,че ти не казваш истината! Лъжеш, както обикновено. Така живееш.

Така изкарваш парите си – с лъжи. Аз не съм виновен, че ти не уважаваш моята вяра, сипеш клевети срещу нашия Бог и неговия Пророк!Аллах – Акбар…Аллах- Акбар…

ПЕТА КАРТИНА

/Отново осветяваме стаята, където е Елайза. Затъмняваме килията.//

/Елайза гледайки изписаните страници./

ЕЛАЙЗА
Ти си прав. Твърде вероятно е Убиецът да продължава да твърди, че е невинен. Фанатизмът е намерил добра почва в неговото израстване. Ако това не се промени, адвокатът ми каза, че ще се наложи и ти лично да даваш показания в съдебната зала. Страхувам се, че ако решиш да го направиш, това няма да се отрази добре на твоето психо-физическо състояние.

САЛМАН

Каза ли, че лично трябва да присъствам? Не може ли да се направи от разстояние? По вайбър или по някакъв друг дяволски телекомикационен способ?! Може би по екрана няма да изглеждам толкова ужасяващо….

ЕЛАЙЗА

Ха-ха…Радвам се, че не губиш чувството си за хумор, но прокурорът смятал, че много по въздействащо да присъства жертвата на нападението.

САЛМАН

Знаеш ли, скъпа моя Елайза, вече съм готов да го направя. Този въображаем разговор, който държиш в ръцете си, като че ли започна да ме освобождава от напражението от повторна среща с Него, дори започнах да искам тази нова среща…Битката трябва да продължи, познаваш ме, няма да се примиря! Живея със смъртната присъда над три десетилетия, свикнах с нея…Чаках някой да я изпълни и Ето – намери се….Вече съм отвъд изълнението и, живея втори живот…Трябва да издадат Нова смъртна присъда, а дотогава ще продължа да изобличавам Фанатизма и Насилието…

ЕЛАЙЗА

Не искам да говоря баналности, но не знам по какъв друг да изразя чувствата, които напират в мен…Ще бъда с теб завинаги…, каквото и да ми коства…Дори обещавам, че ще бъда до теб, ако отново се изправи срещу теб поредния ненормален джихадист. Ще трябва първо мен да премахне, а аз съм с две ръце, с две очи , пък и съм по млада, както знаеш… /прегръща го/ Обичам те и винаги ще те обичам, такъв какъвто си…

ШЕСТА КАРТИНА

/Отново се осветява килията./

САЛМАН

Може ли тази сутрин да поговорим за пътуванията ти в чужбина? … Още при първия разпит си споменал,че през 2018 година си ходил в Ливан. Ще ми кажеш ли какво прави там?

НАПАДАТЕЛЯТ

Отидох да видя баща си. Не бях го виждал откакто ни напусна…

САЛМАН

Казват, че тогава, преди експлозията през 2020г., Бейрут бил много красив град. Град с велика култура и цивилизация, либерален и отворен град…

НАПАДАТЕЛЯТ

Не прекарах никакво време в Бейрут. А ти дрънкаш романтични щуротий, като че ли не знаеш за гражданската война,за войните, които водят Сирия и Израел. Баща ми не живее в Бейрут, а в едно село близо до границата…

САЛМАН

Майка ти казва,че отначалотам не ти е харесало и си искал незабавно да се върнеш. Но си останал няколко месеца и си се върнал променен.

НАПАДАТЕЛЯТ

Майка ми може да говори каквото си иска.

САЛМАН

Дори се е разплакала и казала, че си умно момче с добро сърце, което не би посегнало на никого. Явно наистина си се променил. Нещо се е случило там е те е променило…

/мълчание/

Твоете съседи в Ню Джърси, те описват като самотник. В Ливан обаче си общувал. Допускам, че си срещал с хора…Наблюдаващия прокурор спомена, че баща ти е имал връзки с “Хизбула”… Можеш ли да разкажеш за хората, с които си се виждал?

НАПАДАТЕЛЯТ

Бяха много силни хора. Влиятелни. Разбираха света. Виждаха истинската му природа.

САЛМАН

Религиозни ли бяха? По-религиозни от майка ти и сестрите ти?

НАПАДАТЕЛЯТ

Бяха мъже. Имаха истинско мъжко разбиране за вярата. Никой не можеше да им пробута глупости. Те служиха на Господ и се сражаваха за Него.

САЛМАН

Те са ти отворили очите, така ли?

НАПАДАТЕЛЯТ

Те ми отвориха сърцето.

САЛМАН

И след като се прибра, се премести в сутерена на майка си и престана да говориш с нея и със сестрите си. Какво правеше там, долу?

НАПАДАТЕЛЯТ

Каквото ти каза. Играех видеоигри и гледах “Нетфликс”. И слушах имам Ютюби.

САЛМАН

И така …четири години.

НАПАДАТЕЛЯТ

И размишлявах.

САЛМАН

За какво?

НАПАДАТЕЛЯТ

За това колко врагове имам. Ние сме една четвърт от човечеството – два милиарда души – а другите три четвърти не са като нас и ни мразят. Заобиколени сме с врагове и трябва да се научим да се борим.

САЛМАН

И представата ти за врага оправдава насилието срещу такива хора, така ли?

НАПАДАТЕЛЯТ

Врагът е насилие в човешки облик. Ходещо, говорещо и действащо насилие. В известен смисъл врагът не е с човешко лице. Той е сатана. Какво предприемаш срещу такова нещо? Знаеш отговора. Защото въпросното нещо си ти.

САЛМАН

Вярваш, че аз съм насилие в човешки облик. Четири години си учил за това.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти не си важен. Много неща научих. Накрая се запитах дали аз лично съм готов да действам слещу врага. Едва тогава започнах да мисля за хора като теб.

САЛМАН

Какви са хората като мен?

НАПАДАТЕЛЯТ

Вас ви мразят два милиарда души. Това е всичко, което трябва да се зане. Сигурно усещаш колко си мразен. Сигурно се чувстваш като червей. Въпреки всичките ти глупави приказки, ти знаеш, чи сш по нищожен дори от червей. Заслужаваш да бъдеш стъпкан от петата ни. Говориш за други страни, но не смееш да стъпиш в половината държави по света заради огромната ненавистт към теб. Е, какво ще кажеш по този въпрос?

САЛМАН

Да, вярно е, че научих доста за демонизацията. Знам, че е възможно да изградиш образ на някой човек, нещо като негова втора същност, който да няма почти никаква прилика с първата му същност, но добива достоверност, защото е повтарян отново и отново, докато не стане реален, по-реална от първата му същност дори. Вярвам, че тъкмо тази втора същност си опознал ти и точно към нея си насочил своята враждебност. И за да отговоря на въпроса ти – знам, че аз не съм тази втора същност. Аз съм си аз, , обръщам гръб на омразата и лице към обичта.

НАПАДАТЕЛЯТ

Не, това са преструвки.Познавам истинското ти лице. Всички ги познават.

САЛМАН

Има една приказка на Ханс Кристиан Андерсен за сянка, която се отделя от човека и става по-истинска отт него. Накрая сянката се жени за принцеса, а истинският човек го екзекутират, защото е фалшив.

НАПАДАТЕЛЯТ

Вече ти казах, пет пари не давам за разни приказни истории…

САЛМАН

Ами ако ти кажа, че в основата на книгата ми, от която си прочел само две страници, е мюсюлманско семейство от Източен Лондон, което има кафе-ресторант, и описано с истниска обич? Ако ти кажа, че описаното мюсюлманско семейство е поставено във вихъра на събитията около независимосттана Индия и Пакистан? Ако ти кажа, че някои Нюйоркчани възразиха срещу плановете да се построи джамия близо до Кота нула, а аз твърдях, че джамията трябва да бъде издигната точно там? Ако ти кажа, че последователно се противопоставям на сектанската идеология на сегашното индийско управление, чиито главни жертви са мюсюлманите.? Ако ти кажа, че съм написал книга, вкоято положението на мюсюлманите в Кашмир и на един млад кашмирец, който поема пътя на джихад, са описани със състрадателност и разбиране.? В известен смисъл написах книгата “Шалимар – клоунът” за теб, преди да те познавам, и докато я пишех, съзнавах колко съдбовен е този герой…Затова в твоя случай има нещо, което се опитвам да проумея, нещо около дърдоренето на Ютюби, което е направило възможно ти да посегнеш към ножа.

НАПАДАТЕЛЯТ

Няма значение какво ми говориш. Ние знаем какво представляваш. Ако си въобразяваш, че можеш да ни спечелиш на своя страна, значи си глупак.

САЛМАН

Много добре, в такъв случай съм точно такъв глупак.

/Мълчание./

Ами ако ти кажа, че причината аз и хора като мен категорично да се противопоставяме на смъртното наказание е големият брой на несправедливите присъди и защото, ако бъде екзекутиран невинен човек, стореното не може да се поправи никога.

НАПАДАТЕЛЯТ

Пак лъжеш. Ти си против смъртното наказание , защото си основателно осъден и те е страх, че ще умреш.

САЛМАН

Ами ако ти кажа, че има писатели мюсюлмани, които намират моята книга, същата, която ти толкова мразиш, след като си прочел само две странициот нея, за красива и правдива? Ако ти кажа, че искат да реабилитират кннигата ми като мащабно произведение на изкуството? Има линачин да преосмислиш вероятността, че съществуват и други възможни начини за възприемане на онова, което правя, което съм създал? Исккаш да бъдеш екзекутор. Ами ако по късно прочетеш тези писатели и разбереш, че може би си сгрешил? Как ще живееш след това?

НАПАДАТЕЛЯТ

Това няма никакво значение. Аз не обичам да чета. Но знам, каквото знам.

САЛМАН

Ще имаш много време за четене. Не знам дали там , където отиваш, ще има “Нетфликс” и видеоигри.

НАПАДАТЕЛЯТ

Пет пари не давам.

САЛМАН

Предполагам, че любимата ти видеоигра е “Зовът на дълга”?

НАПАДАТЕЛЯТ

Въобразяваш си…

САЛМАН

Малкият ми син е голям спец по тази игра. Може би дори сте играли един срещу друг някъде в геймърската вселена? Или дори сте играли в един отбор?

НАПАДАТЕЛЯТ

Знаеш ли, никак не ме интересува.

САЛМАН

Виждам, че ти , на двайсет и четири вече си разочарован от живота, от майка си, от сестрите си, от твоята липса на талант като боксьор, от липсата на талант за каквото и да е, от баща си, който ви е зарязал и станал войник на “Хизбула”. На него ли искаше да докажеш, че си по-добър от него и не е трябвало да ви напуска, за да бъдете заедно в “Борбата”?!…Разочарован си от мрачното бъдеще, което виждаш пред себе си и за което се отказваш да виниш себе си. Но трябва да обвиниш някого, много искаш да обвиниш някого, и тези безцелни обвинения се трупат край теб, а последно видео, един туит, пост или кой знае точно какво, и всички тези обвинения, които цял живот трупаш в себе си, се насочват към мен, стоварват се върху моята глава и ти започваш да градиш план. Планът на живота ти…, който води към смърт.

/Мълчание./

Просто се питам. Прекарвал си голяма част от времето си нощем във въображаеми вселени. В онези светове, в света на “Зовът на дълга” смъртта е навсякъде, но не е реална. Убиваш много, много хора, но и не убиваш никого. Можел си да вземеш геймърския нож, но в този свят той може истински да реже, ранява и убива… Мисля, че дори не си бил сигурен, че ще го направиш, докато аз не съм излязъл на сцената…Ти си станал от мястото си и си хукнал. И тогава твоите тичащи стъпала са те отвели там, откъдето няма връщане, и вече не си можел да спреш…Заставаш точно пред мен и ето ме – живо човешко същество. Съвсем истинска реалност, която стои пред теб на двата си крака и те гледа в очите. Пред теб стоях аз и всичките ти други реалности, твоята самота, твоите провали, твоите разочарования, твоята необходимост да обвиняваш, да доказваш, твоите четири години изолация, твоята представя за ВРАГА. Аз бях всички тези неща и ти започна да мушкаш с ножа, и изпитваше ужас, но ти беше и приятно да изпитваш ужас. Сигурен съм, че си бил уплашен. Уплашен си бил до смърт. Защото всъщност ти си живял в някаква измислица, а сега се изправяш пред последиците от факта, е твоята фикция те беше отвела в истинския свят, тоест беше те тласнала към убийство и към неизбежното рухване на живота ти.

/Мълчание./

СЕДМА КАРТИНА

/Отново осветяваме Елайза. Домът на Салман./

/Салман и взима листата, които тя държи./

САЛМАН

Не знам дали ще мога да продължа да пиша. Отново се връщам към целия този ужас…Освен това навлизайки все по дълбоко в живота на това момче…Ето, нарекох го МОМЧЕ, а не убиец, терорист, фанатик, жалък слуга…превръщам се постепенно от прокурор в изповедник, който все повече се приближава към финала на изповедта – опрощаването на греховете…

ЕЛАЙЗА

Най важното сега е да мислиш какво трябва да правиш, за да оздравееш. Нищо друго…

САЛМАН

Разумен съвет.

ЕЛАЙЗА

Но естествено, в крайна сметка ще трябва да пишеш за това, като част от лечението.

САЛМАН

Не знам дали ще намеря достатъчно сили за това.

ЕЛАЙЗА

Ще пишеш за това, сигурна съм…Познавам те добре…Няма да се оставиш да те надвие това жестоко безумие.

САЛМАН

Езикът също е нож. Той е способен да разреже света и дда разкрие неговия смисъл, неговите вътрешни механизми, неговите тайни, неговите истини…Може да разобличава нечовешки глупости, да отваря очите на хората, да създава красота.

ЕЛАЙЗА

Да. Ето те отново…Моят Салман! Никога не се предава…Очите ти отново виждат и нека езикът ти бъде остър като бръснач…

ОСМА КАРТИНА

/Отново се осветява килията със затворника./

САЛМАН

Позволи ми да те попитам- имаш ли си приятелка?

НАПАДАТЕЛЯТ

Що за въпрос е това?

САЛМАН

Обикновен въпрос към обикновен човек. Влюбвал ли си се някога?

НАПАДАТЕЛЯТ

Обичам Бог.

САЛМАН

Добре, но в човешки същества? Помня какво ми каза за небесните хурии. Но раят още далече.

Скоро няма да има девици. Имаш ли някоя тук?

НАПАДАТЕЛЯТ

Не е твоя работа.

САЛМАН

Приемам го за “не“. Ами някое момче? Спомена със сериозна доза възхищение за истинските мъжа в Ливан. Ами истинските мъже в Ню Джърси?

НАПАДАТЕЛЯТ

Отвращаваш ме…

САЛМАН

Значи, отново “не“. Само питам. Никога ли? През целия си живот не си имал никого? Пораждаш в мен неочаквана емоция.

НАПАДАТЕЛЯТ

Каква емоция?

САЛМАН

Съжаление.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти ме съжаляваш? Не, не, аз те съжалявам. Ти си , груб и нагъл.

САЛМАН

Сега ще ти обясня какво е грубо и нагло. Нападение с нож над невъоръжен човек, който не те заплашва с нищо, продължило двайсет и седем секунди, през които са нанесени единадесет порезни рани по цялото тяло. Ето това! Смятам, че то ми дава известно право да ти задавам лични въпроси. Знаеш ли какво е “инсел“?

НАПАДАТЕЛЯТ

Майната ти.

САЛМАН

Инселът е гневен, че е девствен. Ти си гневен тип. Шест милиарда врагове, нула приятели и нула любовници. Бесен си. Натрупал си толкова негодувание. Просто се питах кого всъщност си се опитвал да убиеш? Някое момиче, което те е отблъснало? Някой тип от спортната зала или на израелската граница? Може би майка ти? Или пък баща ти, който ви е изоставил…Аз бях просто заместител на истинската ти цел, нали? Чие лице си представяше, докато ме пронизваше с твоят нож?

НАПАДАТЕЛЯТ

Този разговор приключи.

САЛМАН

Не, не. Работата е там, че той се случва в моята глава, така че няма да приключи, докато главата ми не го разпореди. Моята глава! На теб дори не ти се налага да мислиш какво да говориш. Аз слагам думите в устата ти. АЗ!

НАПАДАТЕЛЯТ

В такъв случай ще бъдат безполезни.

САЛМАН

Мисля си за другите убийци, мотивирани от религията: мъжете в отвлечените самолети на 11 септември 2001 година, и мъжете в Мумбай, осъществили убийственото нападение в хотелите “Тадж Палас” и “Оберой”, в еврейския център “Чабад”, в популярното кафене “Леополд” , в редакцията на “Шарли Ебдо”… Не си спомням някой от тях да е имал съпруга или любима, която едновременно да ги отхвърля и да скърби за тях. Може би на влюбените мъже им е по-трудно да организират такива хладнокръвни нападения. Може би самотата на подобни хора е необходимо условие за желанието им да вършат такива дела. И може би ти, скъпи ми Нападателю, си член на такава група самотни убийци.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ако искаш да вярваш в това, вярвай. Обаче моят емоционален живот няма нищо общо с избора, който правя.

Това е съзнателен, рационален избор…

САЛМАН

А сега да поговорим за Америка.

НАПАДАТЕЛЯТ

Защо?

САЛМАН

Просто искам да проверя дали ще открия младежа от Ню Джърси в ислямисткия радикал. Харесваш ли Спрингстийн? Следиш ли американския утбол? Но кого си фен – Нна Джетс или…

НАПАДАЕЛЯТ

Няма да ти отговоря.

САЛМАН

Не мислиш ли , че убийството е американски спорт? Американците ежедневно се избиват едни други… Ние убиваме всички – деца, възрастни, евреи, берни, бели, жълти, кого ли не…Говоря в множествено число, защото и аз съм гражданин на тази страна. Ти си роден тук, аз не съм, затова сигурно ще кажеш, че не съм толкова американец, колкото теб. Със сигурност никога не съм смята да убивам някого, още по-малко пък съм кроил планове. Ти обаче не успя да изпълиш своя. Като се замисля, това не е много американско от твоя страна. Може би се проявява ливанскатта ти страна. Какво ще кажеш?

НАПАДАТЕЛЯТ

Ще кажа, че дрънкаш глупости.

САЛМАН

Нека ти задам един сериозен въпрос. Как оценяваш стойността на един човешки живот?

НАПАДАТЕЛЯТ

В какъв смисъл?

САЛМАН

Не те питам колко вземаш за убийство. Въпросът е по-скоро нравствен. Според теб животът скъп ли е, или евтин?

НАПАДАТЕЛЯТ

Зависи от това чий е животът.

САЛМАН

И кой определя стойността?

НАПАДАТЕЛЯТ

Който има власт над някого другиго. Ако нямаш такава власт, животът ти не струва пукната пара.

САЛМАН

Значи, ти с ножа имаш такава власт и си преценил колко струва моят живот.

НАПАДАТЕЛЯТ

Може да се каже.

САЛМАН

Но ти си в затвора, а аз задавам въпросите. Изненадващо, нали?

НАПАДАТЕЛЯТ

Да, изненадан съм. Не трябваше да става така.

САЛМАН

Каква е стойността на собствения ти живот, според теб?… “Неосъзнатият живот не си струва да се живее” е казал Сократ. Следователно само осъзнатият живот си струва да се живее. Въпросът ми е: ти осъзнаваш ли живота си? Вглеждаш ли се в себе си всеки ден, опитваш ли се да преценяваш какво мислиш и какво правиш?

НАПАДАТЕЛЯТ

Това ми прилича на суета. На проклет нарцисизъм. “О, я да се вгледам в себе си, защото аз съм най-главнота нещо в този живот. Аз съм важният.”

САЛМАН

А не си ли?

НАПАДАТЕЛЯТ

Точно това се опитвам да ти кажа. Аз не съм важен. Ти си още по -маловаженн. Важно е да служиш на Бог. Най – важното е да бъдеш негов слуга. Чуй ме: в училище показваха един експеримент с метални стружки и магнит. Когато насоччиш магнита, всички метални стружки се подреждат. И всички сочат в същата посока. Това се опитвам да ти обясня. Магнитът е Бог. Ако си направен от желязо, ще се обърнеш в правилната посока. А желязото е вярата.

САЛМАН

Започвам да разбирамм. Ти искаш да бъдеш слуга. Тръгнал си да си търсиш господар или идея, която е по-голяма от теб, за да сведеш глава пред нея. Не си искал да бъдеш свободен. Искаш да се покориш.

НАПАДАТЕЛЯТ

Още не разбираш. Единствено покорството води към свободата. Точно там е работата.

САЛМАН

Искам да те попитам за още няколко неща, но ще почакат.

НАПАДАТЕЛЯТ

Пусни ме. Искам да се махна оттук. Така ли ми отмъщаваш – като ме държиш затворен в главата си?

САЛМАН

Това не е затвор. Може би е училище.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти нямаш на какво да ме научиш.

САЛМАН

Дотук сме стигнали. До място, където учителят не може да преподава, а ученикът не може да научава. Не се знае дори кой е ученикът и кой учителят.

НАПАДАТЕЛЯТ

За вечни времена?

САЛМАН

Вечността е много време. Да кажем, че е просто доживотна присъда.

ДЕВЕТА КАРТИНА

/Отново се осветява Елайза и се приглушава светлината в килията./

/Отново с написаните страници./

ЕЛАЙЗА

Искам само да ти кажа, че, до този момент, не съм прочела да е изразил съжаление или разкаяние – вече осем месеца…Няма да успееш да го промениш със своето “разбиране”. Той трябва да получи максималната присъда за своето нечовешко деяние, за да има ясен сигнал за всички радикализирани елементи, бродещи по нашата планета.

САЛМАН

Къде ще бъде делото, знаеш ли?

ЕЛАЙЗА

Адвокътът ми каза, че Щатското дело ще се гледа в Шътокуа, а Федералното в Бъфало.

САЛМАН

Приблизително по едно и също време ли?

ЕЛАЙЗА

Не. Щяло да има интервал между двете. И във всеки процес ще има време между осъждането и произнасянето на присъдата.

САЛМАН

Колко?

ЕЛАЙЗА

Може да бъдат месеци. Възможно е да не приключи преди средата на следващата година.

САЛМАН

Бавно…Толкова бавно…Убийството стана за двайсет и седем секунди… Видяха го стотици свидетели, има го на камерите…Имаме признанието на Убиеца за извършеното деяние…Какво чакат? Какво повече трябва, за да се задейства Прословутото Правосъдие?! Какво?! Явно оцелях, за да продължат да ме наказват, че си позволявам да мисля и най–вече да обличам това мислене в думи, които се появяват в книгите ми и разбъркват закостенялото им живеене, облечено в догми и нечовешки идеологии…Ще напиша и тази книга и тя ще се казва – “НОЖ”!

ДЕСЕТА КАРТИНА

/Осветява се отново килията и се приглушава Елайза./

САЛМАН

В произведението си “Вярата на един рационалист” Бъртранд Ръсел заявява следното: “Хората обикновено споделят вярвания, които прилягат на техните страсти. Жестоките хора вярват в жесток Бог и използват вярата си като извинение за своята жестокост. Само добрите хора вярват в добър Бог и са добри неизменно”. Звучи убедително, но в твоя случай, драги ми Нападателю, не ми се струва точно. На колко години си бил, когато са те изпратили при баща ти в Ливан? На деветнайсет, нали? Самотно момче, без баща през по-голямата част от живота си, момче със зейнала в него празнина, което е лесно да подведеш, лесно е да формираш, момче, което се нуждае от водене и формиране, но не е жестоко момче. “Умно момче с добро сърце, което не би пипнало никого с пръст” – казва майка ти. Затова възниква въпросътт: как може такова момче, още не съвсем възрастен човек, да се научи на жестокост? Винаги ли е била там жестокостта, в някоя вътрешна пещера, в очакване да я отприщат подходящите думи? Или тя всъщност може да бъде посадена в девствената почва на твоя незавършен характер, да пусне корен и да процъфтява? Или просто си се опитал да подражаваш на баща си – войника на “Хизбула”? Или просто си искал да му докажеш, че си вече Голям и можеш да вършиш Големи дела – да участваш активно в този Джихад?!…Хората, които те познават, са учудени от стореното от теб. Или Убиецът в теб не е показвал лицето си преди. Тази твоя девствена същност се е нуждаела от четири години с имам ЮТЮБИ, за да стане, каквото си станал ти.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ти не ме познаваш и никога няма да ме опознаеш. Никой не ме познава!

САЛМАН

Ето какво казах навремето, когато истинска катастрофа връхлетя “Сатанински строфи” и нейния автор: че единствения начин да разбереш спора заради тази книга е да проумееш, че това е спомен между хора с чувство за хумор и такива, които са лишени от него. Вече те виждам и много ми се иска да цитирам Бодлер:”hhiipocrite assassin, mon semblable, mon frere” /”убиецо притворен, мой двойнико, мой братко!”/ Опитал си се да убиеш, защото не си умеел да се смееш…

ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/Отново осветяваме Елайза и приглушаваме килията на затвора./

КРАЙ

П Ъ Л Н О Л У Н И Е

От БОЙКО ИЛИЕВ

По мотиви от произведения на ЖОРЖ САНД

-2-

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

АВРОРА

ФРИДЕРИК

ЙОЖЕН

КАТЕРИНА

-3-

ПЪРВА СЦЕНА

/Домът на Жорж Санд в Париж./

/Чува се почукване на вратата. Появява се старата прислужница и отваря./

КАТЕРИНА

Какво правите тук?Как разбрахте, че госпожицата пристига днес? /Той влиза без да отговаря/…Защо не я оставите на мира?…Пак ще я направите нещастна…./Той разглежда стаята, а тя се опитва да му попречи да седне на фотьойла./ Научих, че сте се разделили, и се зарадвах, защото колкото ви обичах в началото, толкова ви намразих, след като разбрах, че вие сте виновникът за всичките и мъки и страдания….хайде, няма защо да я чакате, освен ако не сте решили да я погубите!

ФРИДЕРИК

Значи….тя пристига днес…./Сяда и запалва папироса./

КАТЕРИНА

Но, моля ви…..Какво правите?!

ФРИДЕРИК

Чакам….Моята любов!….

КАТЕРИНА

Сега ще донеса пепелник.

/Излиза. Той става и взима от бюрото една статуетка на ангел, вероятно подарена от него на нея…Оглежда мебелите, покрити със бели чулове, леко посивели от времето./

ФРИДЕРИК

-4-

Отново в този дом…., но защо всички тези мебели ми приличат на надгробни паметници….Кой е умрял? Жорж? Или Йожен?…Катерина явно не е… Аз виждам, аз чувствам, че някой е умрял тук, в тази стая!… Не, това си ти….Ти, който си живял в тази къща, а сега си тук – неподвижен , изоставен, забравен, безжизнен като труп!…

КАТЕРИНА /влиза и носи пепелник/

Ето ви пепелник…Загасете си цигарата в него и си вървете. Нямате работа тук. /Тя му подава пепелник и започва да маха чуловете от мебелите./

ФРИДЕРИК

Да, наистина, нямам работа тук…Жорж има празник, ден на опиянение и забрава. Домакинята има любовна среща, но сигурно не чака мен, защото аз съм мъртъв! Един труп в тази брачна стая. Какво ще си каже, като ме види тук? Ще каже като теб: „Махай се! Твоето място е в гроба!”

/Той успява да махне чула от рояла и драматично удря по клавишите./

КАТЕРИНА

Вие сте полудял…Всъщност, винаги сте бил такъв!

ФРИДЕРИК

/Той рязко издърпва от ръцете на Катерина един от чуловете и я хваща за раменете./

Тя защо не ме извести, че се прибира в Париж?…Защо?…Отговаряй! С любовника ли се прибира? С него ли? Казвай!…

/В този момент се чува изстрополяване на кола. Той се втурва към вратата, като преди това избутва Катерина, но на вратата се появява Аврора, хванала под ръка Йожен. Фридерик се залюлява, подкосяват му се краката и бива подхванат от Аврора./

АВРОРА

-5-

Припадна…Вода!…Бързо!

КАТЕРИНА

Сега…Сегичка…

АВРОРА

Помогни ми ! /На Йожен/ Да го освободим от тази проклета вратовръзка!

/Катерина донася кърпа и кана. Аврора го пръска и му бие леки шамарчета./

Хайде, скъпи! Не се дръж като непослушно дете!…Тук съм…Отвори очи!…Хайде! /Фридерик се размърдва./

ФРИДЕРИК

Съжалявам!…Аз…Изведнъж ми се зави свят и краката ми омекнаха…

АВРОРА

Няма нищо!…Всичко е наред. Сега ще те пренесем оттатък, на по-хладно…Катерина ще извика Доктора… Ето така…Добре!…Тук е толкова задушно…Помогни ми, Йожен!

ФРИДЕРИК

Не!…Аз сам…О,о /отново залита/. Ще полежа малко и ще се оправя…Няма да ви притеснявам с моето нелепо присъствие…

АВРОРА

Не говори така , скъпи. Ти не ни притесняваш, напротив…Ела. Катерина, помгни му да се съблече и върви за лекаря.

КАТЕРИНА

Не се безпокойте , госпожице! Аз ще се оправя.

/Катерина и Фридерик излизат./

-6-

АВРОРА

Не иска да порасне…

ЙОЖЕН

Не иска да те пусне. Още те има за своя собственост. ..Нещо, което му се полага.

АВРОРА

Спомням си…,колко смешно се запознахме…Една вечер у дьо Гостин. Той свиреше. По тоя случай Лист започна да говори за „нещастното отечество на талантливия приятел”. Аз имах глупостта да прибавя някаква иронична забележка за техните революцинери. Тогава той побледня от гняв. Дойде пред мен и изригна: „Струва ми се, госпожо, че сте…. баронеса?” Аз кимнах с глава и си дръпнах от неизменната, по онова време, пура. Димът от пурата се насочи към него. Той яростно замаха с ръка, за да го отпъди и през стистнатите си устни промълви: „Вие, госпожо баронесо, били ли сте някога в изгнание? Поне веднъж в живота си?” Тогава се изправих, стиснах му ръцете , и му се извиних…

ЙОЖЕН

Надявам се , че нямаш пак усещането, че сме направили нещо, заради което ще трябва да му се извиняваме.

АВРОРА

Не…Ние се разбрахме…Ние приключихме….Аз мога да му помагам…Аз….трябва да му помагам . Той е болен…Ние можем да бъдем само приятели!

ЙОЖЕН

Приятели?… И аз си спомням нашата първа среща…. Опитвах се да рисувам вашия портрет…Нещо не вървеше. Вие бяхте в ателието ми…Бяхте напрегната и внезапно си тръгнахте. Тогава нахлу той…

-7-

ВТОРА СЦЕНА

/Чува се почукване по врата. В началото плахо, после по-категорично./

ЙОЖЕН

Влезте.

ФРИДЕРИК

/Влиза напористо. Оглежда се и като не открива никой, застава срещу художника. Статива остава между тях./

Кой сте вие?!

ЙОЖЕН

А вие кой сте, че нахлувате така невъздържано в чужда собственост?!

ФРИДЕРИК

Аз търся една жена, която преди час влезе в тази къща. Къде е тя?…Ще ми кажете ли къде е тя?!

ЙОЖЕН

Ако питате за госпожица Жорж Санд, тя беше тук, но си отиде. Вероятно не сте я видели да излиза, тъй като тя реше да напусне ателието ми през задния вход.

ФРИДЕРИК

Вие сте неин любовник, така ли?

ЙОЖЕН

Не, аз съм просто един художник, който се опитва да рисува неин портрет.

ФРИДЕРИК

Нищо не разбирам…Тя ме кани в къщата си, а излиза и отива в ателието на един художник, от който се измъква през задния вход…Нищо не

-8-

разбирам! Така да си играе с мен!..Жена, която е пет години по-възрастна от мен, а може би и повече. Кой може да знае възрастта на една жена и особено на тази? Никой. Едно такова забулено в тайнственост минало вероятно прикрива някоя голяма глупост или някакво твърде сложно положение. Знае ли някой в какво вярва или не вярва, какво иска или не иска, какво обича и дали въобще е способна да обича? … Познавате ли госпожица Жорж Санд?

ЙОЖЕН

Боже мой! Тя е твърде забележителна личност и кой не я познава? Тя е създадена за това.

ФРИДЕРИК

Мислите ли?

ЙОЖЕН

А вие?

ФРИДЕРИК

Аз? Аз не зная нищо. Не зная, но много я обичам.

ЙОЖЕН

Обичате я много?

ФРИДЕРИК

Да, както виждате, аз го признавам, това е доказателство , че не я ухажвам.

ЙОЖЕН

Често ли я виждате?

ФРИДЕРИК

Понякога.

-9-

ЙОЖЕН

Тогава вие сте неин истински ….приятел?

ФРИДЕРИК

Да нещо такова….Защо се смеете?

ЙОЖЕН

Защото не ви вярвам. На вашата възраст един мъж не може да бъде истински приятел на една жена….млада и красива.

ФРИДЕРИК

Е! Тя не е нито толкова млада, нито толкова красива, колкото вие смятате. Тя е само един добър приятел с приятна външност, това е всичко. Тя е от този тип жени, които аз не харесвам и съм принуден да и простя, че е блондинка. Харесвам блондинките само в живописта.

ЙОЖЕН

Тя не е толкова руса! Очите и са забулени в една мека сянка, а косите и не са нито тъмни , нито светли, а прическата и е много особена. Впрочем това и отива.

ФРИДЕРИК

Красиви думи…Може ли да видя портрета и?

ЙОЖЕН

Не! Той е в начална фаза. Ще ви го покажа, когато го завърша. Обещавам ви!

/Фридерик бавно излиза през вратата./

/От банята влиза Аврора./

ТРЕТА СЦЕНА

АВРОРА

-10-

Добре направихте като казахте, че съм си тръгнала. Има нужда от свеж въздух и разходки, които да поохладят неговата страстна натура.

ЙОЖЕН

Реших, че ако желаете да го видите, винаги можехте да прекъснете нашия „задълбочен” разговор.

АВРОРА

Притаила дъх, там, зад вратата, аз се наслаждавах на вашето проникновено описание на моята скромна особа. Насладата беше двойна, тъй като нарисувахте два различни портрета, като и двамата твърдяхте, че това съм аз.

ЙОЖЕН

Може би бялото платно ще покаже по-верен портрет, в който да се познаете? Кой знае? Ще продължаваме ли?

АВРОРА

Не…Сега наистина ще трябва да тръгвам. Къде ми е шапката?

/Изведнъж отново нахълтва Фридерик./

ФРИДЕРИК

Ето ви и вас! Знаех, че сте тук! Защо се криете от мен?!Вчера вие настоявахте да дойда. И аз дойдох, а вие бягате при вашия приятел, художник, любовник…

АВРОРА

Спрете! Дължа ви извинение и ще го получите….Аз тъкмо тръгвах. Ще ме последвате ли?

ФРИДЕРИК

Няма да тичам след вас като кученце…Впрочем, /обръща се към г-н Йожен/ моля да ме извините, но се питам дали сте млад и уморен от

-11-

живота човек, или възрастен, но добре запазен. Не мога да отгатна по вида ви .

ЙОЖЕН

На четиридесет години съм. Доволен ли сте?

ФРИДЕРИК

Моите поздравления. Имате завидно здраве.

ЙОЖЕН

Отлично.

ФРИДЕРИК

Лице на щастлив любовник или на човек, който най-много от всичко на света обича ростбив.

АВРОРА

Фридерик, още веднъж ви моля да тръгнете с мен.

ФРИДЕРИК

Откога познавате госпожица Жорж Санд?

ЙОЖЕН

Беше на петнадесет години, когато я видях за първи път.

Ако сте свършили с въпросите си, бих искал да ме извините за момент, за да дам някои наставления на прислугата за вечерята.

/Йожен излиза.Мълчание./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

АВРОРА

-12-

Как си позволявате да се държите като мой покровител и да ме преследвате?!Това, че ви приех в дома си не означава нищо, нищо…Вчера ви казах да дойдете пак само от учтивост и да не нараня вашето болезнено самолюбие.

ФРИДЕРИК

Скъпа приятелко, мога ли да ви наричам така?…

АВРОРА

Не съм приятел на никого, дори на себе си…

ФРИДЕРИК

Ако съм ви казал нещо обидно, забравете го, аз не съм бил с ума си. Това се случва често с мен – да говоря несъзнателно. Разберете ме и ми простете. Аз съм болен. Вие бяхте права, животът , който водя , е ужасен…Какво право имам аз да ви задавам въпроси? Но все пак бъдете снизходителна, това е първата молба, която отправям към вас след тези три месеца, окакто вие радушно ме приемате…

АВРОРА

И това ли трябваше да получа в замяна? Най-долнопробно преследване! Аз съм все още омъжена жена, каквото и да приказват за мен в кръчмите…

ФРИДЕРИК

Какво ме интересува дали сте омъжена, годеница или вдовица? …. За мен, вие сте моя сестра, моя довереница, мое утешение, моя подкрепа. Зная, че вчера плаках във вашите крака и че Вие избърсахте очите ми с Вашата кърпичка и казахте:

АВРОРА

„Какво да правя, какво да правя, бедно мое дете!”

ФРИДЕРИК

-13-

Точно така! Ето , че си спомняте…. Подигравате ли ми се?!…Не, та Вие сте умна , трудолюбива, спокойна и уважавана, защото сте свободна, щастлива, защото сте обичана… Вие намирате време и обич, за да ми съчувствате. Скъпа Аврора, само един нещастник би могъл да не ви благославя за това и този нещастник съм аз, защото не познавах благодарността. Жорж, кога ще бъдете така любезна отново да ме приемете във вашият дом? Мога ли да дойда тази вечер?…За Бога, не ми отказвайте!

АВРОРА

Свършихте ли? Защо мислите съм тук?

ФРИДЕРИК

Не мога да мисля. Само не знаех за вашето познанство с Йожен.

АВРОРА

Мислите, че заради него съм тук?

ФРИДЕРИК

Защо не? Няма нищо странно в това, да бъде възобновена една стара връзка. Зная, че отношенията, които поддържате тук с вашите познати, включително и с мен, са твърде безинтересни. Йожен е много красив и с изтънчени маниери. Той ми е симпатичен. Но аз нямам право да ви искам сметка и да предявявам претенции към вашите чувства. Само …не си мислете, че съм ви следил…

АВРОРА

Да, наистина. Вие сте ме следили? Не сте ме преследвали…. Това не ми харесва и не разбирам, защо сте го направили. Обяснете ми.

ФРИДЕРИК

Жорж, кажете ми, че имате любовник и че този любовник е Йожен, и аз ще си тръгна тихо и кротко…

-14-

АВРОРА

Нямате никакво право да ме разпитвате! Никакво!

ФРИДЕРИК

Моля ви да ми простите тази глупост и да не ме вините за нищо. Искате ли да бъда ваш приятел? Чувствам, че съм способен да бъда ваш приятел… Бъдете искрена с мен – това е всичко, за което ви моля!

АВРОРА

Няма да ви разкривам моите тайни, ако имам такива, и ви моля да не се интересувате повече…. Впрочем вие нямате право да питате, вие трябва да отговаряте. Какво правите тук? Защо ме следите? Отговаряйте!

ФРИДЕРИК

Тонът , с който ми говорите, ме обезкуражава. Защо да се изповядвам, щом вие не благоволявате да се отнасяте към мен като към добър приятел и нищо не ми доверявате.

АВРОРА

Не се изповядвайте. Това само ме убеждава, че не заслужавате уважението, което ви засвидетелствах.

ФРИДЕРИК

Значи вие ме отпращате и всичко между нас е свършено?

АВРОРА

Свършено е и сбогом.

/Фридерик грабва шапката си и стремително излиза. Тя рухва на стола. В този момент той отново се връща./

АВРОРА

Вие се връщате? Забравили ли сте нещо?

-15-

ФРИДЕРИК

Забравих да ви кажа истината.

АВРОРА

Не желая да ви слушам повече.

ФРИДЕРИК

Но вие ме попитахте!

АВРОРА

И вие не отговорихте.

ФРИДЕРИК

Права сте. Съжалявам, че не го направих. Жорж, мислите ли, че един мъж на моята възраст може да ви вижда, без да се влюби във вас?

АВРОРА

Влюбен?…. Сигурен ли сте, че сте влюбен?

ФРИДЕРИК

Но, моля ви, не се сърдете. Вече съм така сигурен в това, както в нищо друго. Любовта изпълва и мислите , и чувствата ми.Доколкото зная, Вие имате достатъчно опит в тези работи, за да не го забележите.

АВРОРА

Да, аз притежавам опита на възрастта, но твърде дълго живях сама и може би на това се дължи моята наивност. Вие успяхте да ме заблудите със стократните си уверения, че ме уважавате само като една разумна жена, отдадена на книгите си. Аз повярвах, че съм защитена от вашите желания, вярвах че сте искрен. Вие ме подведохте.

ФРИДЕРИК

-16-

Не съм! Просто почвата под краката ми се оказа неустойчива.Какво мога да направя, когато съм така млад, а вие сте толкова красива.

АВРОРА

Наистина ли мислите, че съм красива?

ФРИДЕРИК

Не зная, отначало не обръщах внимание на това, но в един дъждовен ден открих вашата красота. Това бе нещо, което не зависи от мен. Напоследък все по-често имам нужда от вашата близост. Само с вас се чувствам спокоен. С мен става нещо необяснимо – когато говоря за вас, аз казвам, че вече не сте така млада или че не харесвам цвета на косите ви, че вие сте само моя добра приятелка, моя сестра и аз се чувствам твърде искрен , когато го казвам. Но после в зимата на моето сърце се появяват някакви пролетни желания, които раздухвате вие, Жорж, вие …вие…

АВРОРА

Струва ми се, че се лъжете, аз никога не съм ви говорила за любов.

ФРИДЕРИК

Така е. В това отношение вие имате определено становище – смятате, че да говорите за любов е твърде ангажиращо. Но вашето мълчание е красноречиво, вашето търпение поражда треска и вашата прекомерна разумност е дяволски привличаща!

АВРОРА

В такъв случай не трябва да се виждаме повече.

ФРИДЕРИК

Защо? Какво ви интересуват моите безсънни нощи? Аз ви моля само да ми възвърнете спокойствието.

АВРОРА

Какво е нужно да направя?

-17-

ФРИДЕРИК

Кажете ми само, че вие принадлежите на друг. Аз съм горд човек и това признание ще ми помогне да се излекувам.

АВРОРА

А ако ви кажа, че аз не принадлежа никому, защото не искам да обичам, няма ли да бъде достатъчно?

ФРИДЕРИК

Не, ще имам глупостта да вярвам, че може да промените мнението си.

АВРОРА

Е, добре. Нека отново да бъдем приятели. Аз се нуждая повече от една приятелство, отколкото от любов. Аз обичам друг.

ФРИДЕРИК

Това не е достатъчно.Трябва да кажете, че му принадлежите.

АВРОРА

Иначе вие ще мислите, че този някой сте вие. Добре, така да бъде. Аз имам любовник. Доволен ли сте.?

ФРИДЕРИК

Прекрасно. Целувам ви ръката и ви благодаря за вашата искреност. Но бъдете мила докрай, кажете, че този някой е Йожен!

АВРОРА

Това не ми е възможно, бих излъгала.

ФРИДЕРИК

Тогава….Аз съм изгубен!

АВРОРА

-18-

Вие не го познавате, той не е тук…

ФРИДЕРИК

Но все пак идва понякога?

АВРОРА

Очевидно, щом сте станали свидетел на моите излияния…

ФРИДЕРИК

Благодаря ви, благодаря ви, Жорж! Сега вече напълно оздравях – зная коя сте вие и кой съм аз и ако трябва да бъда откровен докрай , така ви обичам повече, защото вие вече не сте сфинкс, а просто жена.Защо не ми казахте по-рано?

АВРОРА

Не знаех за вашите мъки…/казва тя през смях/

ФРИДЕРИК

Кой знае! Може би след десет години заедно ще се смеем над това.

АВРОРА

Е, надявам се ,че всичко е ясно. Лека нощ, мой приятелю!

/Фридерик бавно и целува ръка и церимониално излиза./

ПЕТА СЦЕНА

/Аврора се оглежда за куфара, с който е дошла. Слугинята го е оставила до стената, без да смее да го опразни и подреди дрехите. На нея и се налага да го сложи върху един от шкафовете и да извади от него един пеньоар. Влиза г-н Йожен, който досега е бил при болният./

ЙОЖЕН

-19-

Докторът каза, че болестта се задълбочава и това води понякога до кратковременни припадъци при по-чувствителните хора…. Сега заспа. Надявам се като се събуди да бъде по-добре…

АВРОРА

Да…болстта му се разви в Палма, където избягахме от Малфии, любовникът за който толкова искаше да узнае Фридерик. Не му казах,

защото не исках да го забърквам в една история, която имаше своя естествен край, но Малфий не искаше да го приеме и беше готов на безумства, които мъжете обичат да правят, чувствайки се повече „мъже”.

За Фридерик любовта е философският камък и той вярва в него толкова повече, колкото по-трудно му е да го намери. Той си мислеше, че аз го притежавам и се забавлявам , като не му го давам! И всичко беше примесено с поетическата му фантазия и само музиката, като че ли ни събираше.

/Зазвучава някое от ноктюрните на Шопен.Актьорът , играещ ролята на Фридерик , сяда зад пианото или рояла. Тя пали лампата на бюрото и за почва да пише писмо, после го смачкава и хвърля. Йожен сяда в едно кресло и запалва пура./

Опитвах се да му пиша писма, в които се опитвах да го обезкуража, после не му отговарях на неговите, а след това се терзаех, че наранявам това дете.

/Слугинята внася поднос с храна и чаша вино. Аврора изпива виното, но не докосва храната./

КАТЕРИНА

Извинете г-жо, но не сте яла вече два дни…Не ви ли харесва храната?… Да не би да сте болна?

АВРОРА

Не!… Просто съм много заета. /Отново сяда на бюрото и взима перото./

-20-

КАТЕРИНА

Вие само работите. Кога ще живеете?

АВРОРА

Той няма да дойде, нали?… Аз не му отговорих на последното писмо!

КАТЕРИНА

Ако питате мене – той не трябва да идва повече.

АВРОРА

Как ще прекарам тази безкрайна вечер без него?!..

КАТЕРИНА
Мадам, той е много болен… Твърде възможно е дори да е заразен! Хората ме предупреждават…

АВРОРА

Какви глупости говориш!?

КАТЕРИНА

Не са глупости. Страх ме е за децата и за вас!Аз се старая след него и чистя, много чистя. Всичко измивам с вряла вода, но не знам дали е достатъчно.

АВРОРА

Достатъчно е!Млъкни!… Това пиле е прекалено скъпо. Махни го!.. Не! По-добре го върни и ми донеси парите. Ще се задоволим със зеленчуци, сирене и портокали.

КАТЕРИНА

Но, мадам , това е цената за всички пилета с подобен грамаж.

АВРОРА

За глупачка ли ме вземаш? Направи каквото ти казвам.

-21-

КАТЕРИНА

Но това е невъзможно, мадам! Аз бих умряла от срам!

АВРОРА

Тогава ще отида аз. Да видим дали е невъзможно! В тази връзка ще отскоча и до съдията, за да го попитам дали това просто пиле не е кокошка със златни яйца, имайки предвид цената. Освен…. освен ако не си присвояваш рестото от покупките.

КАТЕРИНА

Какво говорите, мадам! Вие не сте на себе си…Откакто се помня съм с вас… Отгледах ви! … Сега се грижа за децата ви! Не мога да повярвам, че вие ми говорите по този начин?! …Вероятно, мадам се шегува или просто е много разстроена….Толкова години….съм правила за вас всичко, което е било по силите ми…. Толкова години!/Катерина заплаква/

АВРОРА

Съжалявам! Не плачи, Катерина! Аз съм луда! …Просто луда! Не ми обръщай внимание! … Този вятър ме подлудява… Не плачи! Ела! … Прости ми! Дай да те прегърна… Така! … А сега наистина го махни… Махни го! Няма да ям… Дай ми лулата… Благодаря!… Лека нощ, Катерина!… Лека нощ!

/Слугинята взима подноса и излиза./

/Аврора се обръща към Йожен, който продължава да пуши./

АВРОРА

Когато все пак той идваше….

Обикновено времето ни минаваше в разговори, докато аз правех леки скици, обикновено женска глава, навярно моята /леко се засмива/, а той пушеше, като Вас, излегнал се безгрижно сред възглавниците на дивана.

-22-

/Тя поднася лулата за огънче към Йожен./

Това бяха щастливи мигове! Но те няма да се върнат нито за него, който сега страда, нито за мен, която вече го презира.

ЙОЖЕН

Струва ми се, че сте твърде крайна в изразите си за чувствата си спрямо него, а колкото до рисунките – не знаех, че притежавате и тази дарба.

АВРОРА

Не притежавам никаква дарба, освен, може би, да се забърквам във всякакви емоционални историй, които смятах далеч от моята природа.Но, кой познава себе си?…Всъщност, Балзак ме беше описал доста проникновено в една от статийте си….Ето, намерих я…Искате ли да я прочетете?

ЙОЖЕН

С най-голямо удоволствие!…”Преди няколко месеца посетих мой колега в неговото лятно имение. Моят колега седеше замислен във фотьойла пред камината, наслаждаваше се на играта на огъня, на танца на дима от пурата, която пушеше, а навярно и на танца на въображението си. Моят колега беше…Чакайте: Пушеше пура и беше обул червени панталони, следователно прав съм, като казвам … обул. Но тия панталони завършваха с необикновино кокетни чорапи и с пантофки, украсени със златни пискюли… Всичко това говореше, че колегата беше все пак … жена.”

АВРОРА

Достатъчно… /Той продължава да чете и тя се опитва да му измъкне вестника./

ЙОЖЕН

„ Двойната брадичка го правеше да прилича донякъде на…”

АВРОРА

-23-

Хайде, стига! Вече не е смешно.

ЙОЖЕН

„… на позастарял свещеник, но очите, челото и усмивката отново напомняха жена…. о, да, очарователна, умна, изпълнена с необикновен чар жена.”

/Тя успява да измъкне вестника и продължава да чете./

АВРОРА

„През следващите три дни ние разговаряхме за света, душата, любовта, за бога, човечеството и модата, за кралете, тъкачите, за философията на жилетките, за физиологията на брака, за пурата и кафето, за всичко щяло не щяло.В разговора се оказа, че колегата се отличава с най-хубавите качества на мъжа – следователно е мъж. Но тя така познава любовта, нейните радости и мъки, нейното щастие и страдание, както може да ги познава само и изключително… жена…”

ЙОЖЕН

След този проникновен анализ на вашата същност, ще ми бъде още по-трудно да довърша портрета ви….

АВРОРА

Може би не трябва да се довършва, както аз не довърших писмото, с което си взимах сбогом с Фридерик, когато получих неговото.

/На вратата се звъни./

Надявах се, че това е той!

/Влиза Катерина, която на поднос подава един плик./

КАТЕРИНА

За вас е. Той си отиде. /излиза/

/Аврора разкъсва плика и чете писмото./

-24-

АВРОРА

„ Сбогом, Аврора, Вие не ме обичате, а аз Ви обичам така, както може да обича само едно дете!”

„Само едно дете”…Той ме обича като дете! Какво казва той, Боже мой! Знае ли какво зло ми причинява!..Та единствената страст , която не ми се удаде да развия в своето сърце, беше майчината любов. Тази рана, макар и наглед затворена, е винаги жива като неосъществената любов…”Сбогом!” Сбогом!…Моят син ми казва сбогом! Но защо ми го отнемат?!…Защо той не вика за помощ?!…Аз бих го чула…А сега вече никога не ще го чуя!…/Тялото и се разтърсва от ридания./

/Влиза Катерина./

КАТЕРИНА

Г-жо, викате ли ме?…Но, Боже мой! Какво става с вас? Ето че пак плачете, както преди!

АВРОРА

Нищо, нищо, остави ме… Ако някой иска да ме види, кажи, че съм излязла. Искам да бъда сама. Не се чувствам добре….Остави ме!…Нямам нужда от ничие съчувствие. /Катерина отваря вратата да излезе, но зад вратата e Шопен . Той започва да блъска вратата, удря с юмруци. Йожен гаси пурата в пепелника и излиза.Тишина./

ШЕСТА СЦЕНА

/Фридерик нахълтва./

ФРИДЕРИК

Аз искам само това, което искате и вие…Като виждам как плачете, ми се струва, че нашето приятелство е погребано, но слушайте , моя мила и добра Жорж, имайте смелостта да приемете моята любов като едно печално откритие, което вие сте направили….Това, което изпитвам е духовна жажда – защо тя трябва да ви плаши? Позволете ми да ви обичам

-25-

и не ми казвайте, че това ви носи нещастие….Дори и насън се стремя към вас!… Това така ме унижава в собствените ми очи, че ми иде да убия този нещастник в мен, който ви причинява толкова душевни терзания..Помогнете ми по-скоро да се измъкна от блатото, в което съм затънал, накарайте ме да се откажа от порочния си живот и да стана достоен за вас. Дайте ми надежда! Колкото и малка да е, тя ще направи от мен друг човек… Послушайте ме, Аврора, не отдръпвайте вашите нежни ръце, не извръщайте главата си, така красива в скръбта. Ще остана в краката ви, докато не ми позволите да ви обичам или поне да ми простите за това./Влиза Катерина./

КАТЕРИНА

Чаят ви, госпожо…. Ако питате мен по-добре е да хапнете малко пилешко, вместо да се наливате с този чай! Знаете ли, г-не, тя не е вкусила нищо от вечерята си!

ФРИДЕРИК

Но тогава тя трябва веднага да почне да яде.! Не отказвайте, Аврора , не може така. Какво ще стане с мен, ако се разболеете?…Ще вечеряме заедно! /Той започва да помага на Катерина да подреди масата./ Ето, всичко е готово. Сега непослушното момиче трябва само да каже „а-а—а” , за да може непослушното момче да и поднесе първата хапка. Ето – „а-а-а” и готово…

АВРОРА

/Тя почти се задавя, но повече от смях отколкото от храната/ Ха-ха…Ако ми окапете новия тоалет, с който съм се издокарала, ще ви убия!

ФРИДЕРИК

Предпочитам това да стане с нож, а не с тази лъжица, която размахвате под носа ми. С нея ще бъде особено мъчително! Смилете се над бедния влюбен, който просто иска да ви нахрани… И пак „а-а-а” …Браво на момичето!…Мисля че към това чудесно пилешко трябва да се прибави

-26-

едно тръпчиво червено вино. Воала, скъпа моя Аврора! /Той налива виното в две кристални чаши./

АВРОРА

Благодаря ви, млади господине!

ФРИДЕРИК

Сега разбирам, как може човек да бъде слуга и да намира удовлетворение в това. Просто трябва да обича господаря си…

/Той нежно я целува и тя отвръща на неговата нежност./

АВРОРА

Слушай! /тя стисва ръцете му с цялата сила, на която е способна/ Никога не отблъсквай тия ръце и случи ли се нещо, бъди достатъчно благороден и добър да си спомниш, че преди да ти стана любовница, бях твоя приятелка. /Той понечва отново да я целуне, тя слага пръст на устните му./

В деня , когато ми призна любовта си, ти казах: обичаме се толкова силно, че любовта ни може да се превърне в омраза…

ФРИДЕРИК

Позволи ми да пия за любовта, а не за омразата!

АВРОРА

Моля те само едно, ако любовта ми започне да те измъчва, както стана с моето приятелство, да си спомниш , че не мимолетното желание ме е хвърлило в ръцете ти, а поривът на сърцето ми и едно чувство по-нежно и по-трайно , отколкото сладострастието.

/Той я целува, тя му се отдава. Музиката кулминира.Виждаме Йожен, който се опитва да продължава да рисува портрета на Жорж Санд.Стените се отдръпват, мебелите също. Двамата остават под звездното небе.//

ФРИДЕРИК

-27-

Много бих искал да зная как се казва тази звезда, която е точно над мен и като че ли ме гледа.

АВРОРА

Това е Вега.

ФРИДЕРИК

О, ти знаеш имената на всички звезди! Ти си много образована.

АВРОРА

Не на всички. Не е трудно да се научат. За четвърт час и ти ще ги научиш, ако искаш.

ФРИДЕРИК

Не, благодаря. Предпочитам да не ги знам. Аз обичам сам да ги назовавам с имена, които подбирам с моята фантазия.

АВРОРА

Прав си.

ФРИДЕРИК

Предпочитам да блуждая по небето и да търся нови групи от съзвездия, вместо да се подчинявам на вече откритите. Може би греша. Ти обичаш утъпканите пътища, нали?

АВРОРА

Те са по-удобни за нещастните ми крака.

ФРИДЕРИК

О, знаеш много добре, че си по-силна и по-издръжлива от мен!

АВРОРА

Съжалявам, че нямам криле, за да летя.

-28-

ФРИДЕРИК

Представи си, че имаше и ще ме оставиш ли тук, на земята, сам?… Не, не ми отговаряй! Не искам да говорим за раздяла… /Той рязко става./

АВРОРА

Какво ти е, къде отиваш?

ФРИДЕРИК

Не зная…. Тук има чудесно ехо. Жо-орж! Чуваш ли! …Жо-о-орж! Когато последния път идвах тук с едно момиче… Нали не държиш да знаеш нейното име? Изпитвах необикновено удоволствие да я слушам от тук, когато тя пееше на отсрещния хълм…. Искаш ли и ти да попееш като нея, от отсрещния хълм? Ще бъде чудесно преживяване… и за двамата, уверявам те, Жо-о-орж!

АВРОРА

Аз…не бих могла… Отдавна не съм пяла и ще се чувствам притеснена.

ФРИДЕРИК

Нищо, направи малко усилие, това ще ми достави голямо удоволствие! Хайде! Или може би не вярваш ,че оттам ехото е още по-голямо. Аз го чувах. Беше страхотно! Искаш ли и ти да го чуеш? Остани тук, аз ще отида отсреща. Нали не се страхуваш да останеш сама пет минути?

АВРОРА

Не. Не се страхувам.

/Тя остава сама и се оглежда безпомощно. Изведнъж отново се чува неговият глас, но ехото е неочаквано силно./

ФРИДЕРИК /глас/

Жо-о-орж….

-29-

/Тя се затичва към дъното на сцената и се хвърля в прегръдките му. Шопеновата музика е в своята кулминация./

ФРИДЕРИК

Ах, ето те! Много добре направи, че дойде! Иначе щях да умра!

/Целуват се/

АВРОРА

Боже мой? Та ние сме на гробищата! Защо ме доведе тук?

ФРИДЕРИК

Това е само едно пусто място… Тази вечер преминахме много такива. Ако не ти харесва , да не оставаме тук…

АВРОРА

Не, нека да останем тук… Може би съдбата неслучайно ни доведе на това мрачно място. И то си има своята прелест, нали? Всичко, което поразява въображението, е повече или по-малко приятно. Когато някоя глава пада от ешафода, тълпата гледа и това е естествено. Приятните емоции ни карат да живеем, но за да усетим силата на живота, са ни нужни емоциите на ужаса…

ФРИДЕРИК

Моя мила Жорж,исках да те моля за милост в моето нещастие, да те моля да ме закриляш! /отново я прегръща/… Да вървим, това ще ми подейства добре. Аз ще свиря на пианото, а ти ще пишеш до камината. Ще бъде красиво!…Можем да наречем нашата нощ :”Изгубен в гората и от своята любовница” или по-добре – „Разкъсано като роклята сърце” или просто : „Пълнолуние в гробището”…

АВРОРА

Предлагам още по-кратко: „ПЪЛНОЛУНИЕ”!

/Той сяда зад пианото. Стените отново ги затварят и тя сяда до камината./

-30-

ФРИДЕРИК

Ти сигурно си щастлива, когато сутрин се събуждаш и сърцето ти е на мястото си. А аз изгубвам моето още преди да заспя…..Нещо ми се вие свят…Не, ще отида да си легна като послушно малко момче, а вие, прелестна Жорж, го целунате за лека нощ! /Целуват се./

СЕДМА СЦЕНА

/Влиза Йожен./

ЙОЖЕН

Вече не кашля. Спи спокойно…А вие, скъпа Аврора, защо не си легнете?

АВРОРА

Още тогава се научих да се отнасям към него като към оздравяващо дете, на което нищо не бива да се отказва, и не обръщах внимание на неудобствата…. Той не можеше да се откаже от света и или трябваше да се върне в него и да се погуби, или трябваше да ме следва… Не беше лесно. Той обичаше да гледа тълпата и беше свикнал да го гледат. След един ден

прекаран с мен, той се чувстваше като в клетка и копнееше за въздух и светлина…

ЙОЖЕН

Доколкото знам, ти никога не си го спирала, когато е искал да напусне клетката.

АВРОРА

Да, той я напускаше, но пак се връщаше и аз го приемах, но все повече като непослушното момче, което има нужда от подкрепа и малко ласка.

ЙОЖЕН

-31-

Този портрет продължава да стои там, в ъгъла, недовършен… Вече нямам никакво желание да го довърша…

АВРОРА

Има време… По-добре ми налей малко вино.

/Той го прави, налива и на себе си./

Ясно е, че не искаш да довършиш портрета, но поне би ли ме прегърнал преди да се превърна в старица, която никой художник не би искал да погледне?

/Той оставя чашата на масата, коленичи зад стола и я прегръща през раменете. Не забравя да сложи възглавница под коленете си./

ЙОЖЕН

Скъпа моя, и аз като вас често тежко страдам. Старите ми приятели си отиват един по един… Понякога ми става много самотно и дори някоя сълза капва на възглавницата ми. Животът е поредица от удари право в сърцето… Но ние имаме свой дълг – да вървим напред, да следваме своя път, като не увеличаваме скръбта на онези, които страдат редом с нас.

/Той се опитва да се усмихне и я целува по бузата./

АВРОРА

Колкото по-нещастен се чувстваш , толкова повече те обиквам. Как само се терзаеш и как се ядосваш на живота! Ние преминаваме само като сенки под облачно небе, едва –едва пронизвано от слънчеви лъчи; зовем безспирно слънцето, ала то нищо не може да стори. Сами трябва да разпръснем облаците над нас, нали така?!

ОСМА СЦЕНА /Изведнъж нахлува от миналото Фридерик, разгърден , разчорлен… Носи недописани нотни листа, които яростно хвърля. Йожен се оттегля в своето кресло и взима своята пура./

-32-

ФРИДЕРИК

Защо ме домъкна в тази страна, в това село? Защо?! Тук, освен виенето на вятъра, нищо не чувам, нищо!… Ти, може би, се надяваше, че ще почна да работя, същото исках и аз, но не мога, не мога! За разлика от теб аз съм се родил без тази малка стоманена пружина, която ти имаш в главата си и която с едно натискане кара волята ти да функционира. Аз съм творец! Велик или жалък, могъщ или слаб аз съм си аз и не се подчинявам на никакви правила. Когато пожелая , аз си играя с Божия дух или с вятъра, но съм неспособен да направя нещо, което ме отегчава или не ми харесва.

АВРОРА

Възможно ли е един интелигентен човек да се отегчава? Да не би да си затворен в дълбоко подземие без въздух и светлина? Нима няма нищо в това градче, което да те очарова – красиви гледки, които да съзерцаваш, приятни места в околностите, където да се разхождаш?

ФРИДЕРИК

При този вятър и дъжд?! Едва съм жив, но не времето ме унищожава, а самотата… липсва ми суетата на големия град, неговата красива лудница…

АВРОРА

Добре, иди някъде тази вечер, щом е необходимо. Иди на бал или в някой клуб, само не играй на карти, моля те.

ФРИДЕРИК

Не мога да ти обещая това. В такава компания човек може да се развлича с карти или с жени.

АВРОРА

Означава ли това, че всички светски мъже се виждат само за да играят карти или да се отдават на любов?

ФРИДЕРИК

-33-

Тези, които не правят нито едното, нито другото, се отегчават или самите са отегчителни. Според мен, така стоят нещата…Значи, ти искаш да се впусна в този свят с всички опасности и рискове за нас?

АВРОРА

О, не , имай малко търпение! Не съм готова още да те изгубя.

ФРИДЕРИК

Ти знаеш, че не мога да те гледам тъжна и злоупотребяваш със силата си, моя мила Аврора. Но един ден ще се разкайваш , като ме видиш безнадеждно болен.

АВРОРА

Аз вече се разкайвам, защото те отегчавам. Прави каквото ти харесва на теб!

ФРИДЕРИК

Значи ме оставяш на моята съдба? Измори ли се от борбата? Мила моя, май вече не ме обичаш?!

АВРОРА

Казваш го с такъв тон, като че желаеш именно така да стане.

ФРИДЕРИК

Трябва да направим нещо, за да прогоним смъртта, чийто дъх усещам на раменете си. Предоставям ти пианото /Той я води до пианото/ и свири валс. Ето така. /показва/ Започвай! А аз ще танцувам! .. /Започва да танцува, изведнъж я вдига и се опитва да танцува с нея./ Знаеш ли да танцуваш валс? Обзалагам се, че не знаеш, ти познаваш само тъгата.

АВРОРА

/Опитва се да го спре да танцува./ Слушай! Утре си заминаваме и да става каквото ще. Ти ще полудееш тука…

-34-

ФРИДЕРИК

Не, оставаме! /Продължава да танцува./ Чуваш ли!? Това безкрайно, вечно ревящо море …Отначало бях романтично настроен.Сравнявах се с него. Изпитвах желание да се хвърля в прекрасната му зелена прегръдка.

АВРОРА

Синя.

ФРИДЕРИК

Какво?

АВРОРА

Синя. Морето е синьо.

ФРИДЕРИК

Така ли? За мен е зелено. И така: един ден, Зеленото море го съжалих, каква тежка съдба – вечно да се бориш със скалите и вечно да се оплакваш! Ако не му стигат сили да ги разруши, поне да си мълчи. Да постъпва като мен, аз вече не се оплаквам…. Достатъчно! /Спира да танцува.Хваща я за раменете и я изправя./ Нека бъдем искрени един към друг. Ние не се обичаме и никога не семе се обичали. Ние сме се лъгали. Искаш да имаш любовник – аз не съм нито първият, нито последният… Трябваше ти слуга, роб и помисли, че аз с моя характер, моите дългове, моята слабост към един лек живот, с моите илюзии за истинска любов ще бъда на разположение и никога не ще се опомня. Явно не си толкова умна, за каквато те представят хората. Като изтъркана монета си, скучна с упорството да бъдеш безкрайно умерена. Това е философията на хората с тесен кръгозор и ограничени способности./ Почва да кашля./

АВРОРА

Лекарите те предупредиха…

ФРИДЕРИК

-35-

Лекарите?! Какво разбират те! Единият душеше храчките ми; другият прислушваше мястото, откъдето храча; третият ме прислушваше , докато храча…

АВРОРА

Не разбираш ли, че състоянието ти се усложнява? Не го ли усещаш? Искаш и мен да съсепеш с нежеланието ти да се съобразяваш с предписанията на лекарите и да пренебрегваш моите ежедневни грижи за теб!Недей да свириш , когато ти говоря! /Междувременно той е седнал на пианото и се опитва да повтори една прелюдия./

ФРИДЕРИК

А ти, недей да ми пречиш да създавам своята музика!Никой няма право да ми се пречка!..Никой! Чуваш ли!Никой!… /Той излиза и тръшва вратата. Влиза Катерина./

ДЕВЕТА СЦЕНА

КАТЕРИНА

Госпожо, имате ли нужда от нещо? … Чух крясъци, които ме изплашиха. Тъкмо бях заспала…

АВРОРА

Нямам нужда от нищо. На Фридерик му беше скучно и отиде да поиграе на карти…вероятно в някой бордей. Това е всичко. Хайде, лягай си…

КАТЕРИНА

Госпожо, миналата вечер клисарят ми каза, че местните хора били много озадачени, че не сте присъствали на неделната литургия. Решили, че някаква болст ви е задържала и затова не сте отишли в църквата.

АВРОРА

В чудесно здраве сме – така им кажи. Ако не присъстваме на църковната служба, то е, защото не влиза в нашите привички.

-36-

КАТЕРИНА

Не мога да им кажа това. Повечето от хората тук изпълняват всички църковни ритуали и тези думи биха им прозвучали като ерес.

АВРОРА

Ами добре тогава , кажи им да свикват трибунала на Инквизицията и да ме призоват. По-скоро бих предпочела да свърша на кладата, но ми спестете изтезанието. Мекушава съм… /ха-ха/ .

КАТЕРИНА

Грешите, като се шегувате с това, мадам . Рискувате да предизвикате срещу себе си целокупното население барабар с кюрето. Могат да ви стъжнят живота, да го направят дори непосилен.

АВРОРА

Говориш за някакъв заговор срещу мен, така ли? Вече съм се сблъсквала с това в Париж, а и с други препяствия. Предай на твоя свещеник, че вярвам в Бога, уважавам вярата, но в църквата не се чувствам на мястото си. Голяма грешница съм, но отказвам да се покая. Така му кажи, чуваш ли!

КАТЕРИНА

Има и други причини за недоволството в селцето, мадам. Хората недоумяват защо обличате дъщеря си в момчешки дрехи. А се дразнят и от вашите панталони, да не казвам какво говорят за пушенето на пури, дори са ви виждали и с лулата. Докладвали са на пастора и той е много възмутен…

АВРОРА

Предай от мое име на този пастор, че аз съм свободна жена. Струва ми се , че след като съм заплатила настаняването си в манастира, аз съм придобила правото да се държа както пожелая, независимо харесва ли се, или не се харесва! Хайде, върви!Върви!

ДЕСЕТА СЦЕНА

-37-

/Нахлува отново Фридерик. Пиян.

ФРИДЕРИК

Какво правиш тук, вещице?! /Към Катерина/ Марш в стаята си! Хайде! Раз-два! Раз-два! По-бързо! Какво се влачиш като баба костенурка! /ха-ха/ Хайде! /крещи/ /Катерина излиза почти разплакана/

АВРОРА

Какво си се разкрещял! Да не си мислиш, че си още в кръчмата?! Ти си в домът, за който аз плащам! Ядеш храната, която аз осигорявам! Какво си въобразяваш? Или съвсем полудя!?

ФРИДЕРИК

Да, аз съм луд, непостоянен, неблагодарник и всичко, което ти е угодно; но аз съм искрен, великодушен, никога не тая задни мисли… Ти очакваше от мен да те обожовам и аз го правех без принуда и лицемерие, защото си красива и аз те желаех. Но жената не е нищо повече от жена и най-последната може да ни достави същото удоволствие, както и най-великолепната кралица. Наивно е да си мислиш другояче. Трябва да знаеш, че еднообразието ме убива, трябваше да дадеш повече свобода на моите инстинкти, те не винаги са възвишени, но са част от мен и аз не мога да ги потискам, без да потискам себе си… Както сме се срещнали , така и ще се разделим, това е всичко. Няма защо да се ненавиждаме и опозоряваме. Можеш да ми отмъстиш, като откликнеш на желанието на този нещастник Йожен, който линее по теб. Аз ще се радвам на неговото щастие и ние тримата ще си останем най-добрите приятели в света…. Съгласна ли си?… Не отговаряш. Изглежда, ти харесва да мразиш? Пази се! Никога досега не съм изпитвал омраза, но аз съм способен на всичко! Преди малко се сбих с един пиян моряк, който ме обра на карти, и който беше два пъти по-едър от мен, но аз успях да му нанеса доста удари, а получих само няколко драскотини. Така че пази се!… Аврора, мразиш ли ме?

АВРОРА

-38-

Не ме докосвай!…Не изпитвам никаква омраза към теб… Живей тук, ако ти харесва. Аз привършвам работата си и след две седмици се връщам във Франция.

ФРИДЕРИК

Трябва ли за тези две седмици да се преместя другаде?

АВРОРА

Направи така, както намериш за добре. Само да не си помислиш дори за момент, че твоята любовница може да ти прости.Що се отнася до твоята приятелка, тя е доста разочарована, но се надява, че може да бъде полезна и можеш да я виждаш, когато пожелаеш и когато почувстваш нужда от нейното приятелство.

/Тя става от стола и се оттегля./

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Отново се осветява стола на Йожен. Той става и се опитва да тръгне след Аврора, но Фридерик го хваща./

ФРИДЕРИК

Ако вие обичате Жорж Санд, в което аз вярвам, направете така, че и тя да ви обикне. Няма да ревнувам, напротив. Аз я направих дълбоко нещастна, а вие великолепно ще и подхождате, в това съм сигурен, и ще ми помогнете да преодолея угризенията на съвестта, които не мога да избегна… /Йожен отново се опитва да тръгне, без да отговори, но Ф. Отново го задържа./

Ако не одобрявате моето поведение, по-добре е да ми го кажете, вместо да ме гледате студено и презрително.

ЙОЖЕН

Аз не съм безразличен нито към нещастието на Аврора, нито към вашето. Вярвах, че сте родени един за друг, но сега съм напълно убеден, че по-

-39-

добре и за двама ви ще бъде да се разделите. Що се отнася до моите чувства към Аврора, не ви позволявам да навлизате в тях.

ФРИДЕРИК

Вие сте напълно прав и аз много добра разбирам за какво става дума. Разбирам , че вече съм излишен тук, и мисля, че най-добре ще е да замина някъде, за да не притеснявам никого.

/Фридерик излиза. Ретроспекцията е свършила. Аврора се приближава към Йожен.Била е в стаята, където лежи болния Фридерик.//

АВРОРА

Преди малко бълнуваше. … Защо го карах да страда като виждах, че е непоправим? Не разбирах ли , че нищо не мога да направя? Нима той не ми каза съвсем ясно, че задушавам неговия гений, като искам да му отнема силата. Когато вече си мислих, че съм го спасила от пороците, той се оказа още по-увлечен от тях. Когато му казвах да се върне към предишния живот, той си мислеше , че го ревнувам, стана потаен, връщаше се пиян, с разкъсани дрехи и окървавено лице.

ЙОЖЕН

Какво да направя , моя мила Аврора? Предполагам, че Фридерик ще се възстанови…. и вие…

АВРОРА

Не.

ЙОЖЕН

Може би е по-добре да си тръгна?

АВРОРА

Това ще ме направи нещастна.

ЙОЖЕН

-40-

Значи не го обичате вече?

АВРОРА

Не, не го обичам.

/Мълчание./

ЙОЖЕН

Жорж, имам да ви съобщя нещо важно, но малко се колебая, защото ще ви причиня сериозно душевно вълнение, а вие не се чувствате съвсем добре.

АВРОРА

Моля да ме извините , приятелю. Аз съм страшно разстроена, но съм готова да понеса всичко.

ЙОЖЕН

Добре, тогава. Трябва да знаете, че сте свободна. Графът, вашият съпруг ….. е починал.

АВРОРА

Аз знаех. Научих го преди няколко месеца.

ЙОЖЕН

И не сте го казали на Фридерик?

АВРОРА

Не.

ЙОЖЕН

Защо?

АВРОРА

-41-

Защото не бих могла да предвидя как ще реагира. Това можеше да го подразни по две причини: или щеше да си въобрази, че му съобщавам за

промяната в моето положение, защото искам да се омъжа за него и страхът от една обвързване би го отблъснал, или изведнъж щеше да му хрумне да се устреми към брака в припадък на признателност, което се случва понякога с него и трае точно…четвърт час, за да отстъпи на дълбокото отчаяние или безрасъдния гняв.

ЙОЖЕН

Вие не го цените вече.

АВРОРА

Аз не го обвинявам, само го съжалявам. Може би някоя друга жена ще го направи щастлив и добър. Аз не успях нито в едното , нито в другото.

ЙОЖЕН

И сега, Аврора, не мислите ли, че трябва да се възползвате от свободата, която отново получихте?

АВРОРА

Как мога да се възползвам?

ЙОЖЕН

Можете да се омъжите и отново да откриете радостите на семейния живот.

АВРОРА

Ха-ха-ха… Мой мили Йожен, аз обичах два пъти в моя живот и виждате какво стана с мен. Не ми е било съдено да бъда щастлива. Много е късно за мен да търся този, който ми е предопределен. Чувствам се толкова стара.

ЙОЖЕН

-42-

Жорж, аз ви обичам и винаги съм ви обичал не със силата на сляпата страст, а с цялата вяра и преданост, на която съм способен. Вашата нежност , проявена към друг мъж, ви разкри пред мен като жена и аз ви

обичам повече такава, отколкото покрита от глава до пети с броня срещу човешките слабости. Вие сте от онези жени, които грешат, вслушвайки се в своето сърце.Скъпа Жорж, съгласете се да се оженим, съгласете се веднага, без страх, без угризения, без излишна скромност, без недоверие. Аз се чувствам достатъчно силен, за да спра сълзите, предизвикани от неблагодарността на друг. Никога не ще ви обвинявам за миналото, обещавам ви приятно и сигурно бъдеще, обещавам ви…

/От съседната стая се появява Фридерик, разгърден, потен, трескав. Опитва се да чете бележка, която сам е написал, а в другата ръка държи шишенце с течност./

ФРИДЕРИК

/Чете/ „Играх и загубих; имах любовница, която ми измени и аз я убих. Взех отрова. /поглежда шишенцето./ /Пак се взира в листа./ Умирам, Жорж. Сбогом!” /Понечва да изпие течността от шишенцето.//Йожен се спуска и му го избива от ръката. Настава боричкане./ Остави ме! Не ме докосвай! Тя единствено има право да ме убие! Аз съм причинил толкова зло! Тя ме ненавижда, нека си отмъсти! Пусни ме!..Ти кой си?…Остави ме!..А,а, ти си нейния нов любовник, нали?!Толкова бързо… Жорж, жаден съм, налей ми отрова!… Шишенцето е празно. Жорж, помогни ми! Дай ми отрова…/Отново Йожен се опитва да го вдигне./ А,а, да, това е твоя любим Йожен!… Не ме докосвай! Мога и сам!…Впрочем кога нашият мил приятел ще ни направи удоволствието да си отиде? Кога?! /Крещи срещу Йожен/

АВРОРА

Фридерик, моля те!Успокой се!

ФРИДЕРИК

-43-

Мила приятелко, знам, че съм неблагодарник, като говоря така за един човек, който се е жертвал за мен почти толкова, колкото и ти, но в края на краищата не съм толкова глупав и наивен да разбера, че той се е затворил цял месец в стаята на един много неприятен болен само заради теб…Слушай Жорж, да заминем, където искаш, ако ще и накрай света, а? Какво ще кажеш, Жорж!

АВРОРА

Скъпо, мое дете, ти трябва да останеш тук. Лекарите смятат, че са ти нужни още една-две седмици, за да се излекуваш напълно, но засега не можеш да пътуваш без опасност за здравето.

ФРИДЕРИК

Разбирам добре какво искаш. Ти очакваш да се разкая, да изкупя грешките си. Но не виждаш ли, че съжалявам, не ги ли изстрадах достатъчно, като полудях?Искаш сълзи и клетви както някога? Но това не ще помогне, защото вече не ми вярваш. За да бъда добър, трябва да ме контролираш, но аз не се страхувам от бъдещето, защото съм привързан към теб.Жорж, ти също си едно дете, знаеш колко пъти съм те наричал така, когато те виждах да се преструваш, че си сърдита. Не можеш да ме убедиш, че не ме обичаш, когато ти прекара толкова нощи до болничното ми легло. Дори по очите ти, обградени със сини кръгове, личи, че щеше да умреш, ака трябваше да останеш още малко до болният си приятел. Подобни неща не се правят за човек, когото не обичаш!

АВРОРА

Боже мой! Мислиш ли, че мога да бъда толкова жестока и безсърдечна , за да не мога да ти кажа думите, които очакваш, ако наистина можех да ти ги кажа? Но аз не мога, защото това няма да бъде истина. Любовта между нас свърши.

ФРИДЕРИК

Значи, Йожен! Значи това е той! Кажи го, искам да знам истината! Знам, че това ще ме убие, но не искам да бъда лъган!

-44-

АВРОРА

Лъган! /Хваща му ръцете, за да не му издраска лицето./ Лъган!С какви думи си служиш! Принадлежа ли ти аз?Не станахме ли ние чужди един на друг след оная нощ, която ти прекара навън и след която ми каза, че съм твоя мъчителка, твоя палач? Оттогава минаха повече от четири месеца. Мислиш ли, че това време, прекарано без теб, не е било достатъчно, за да стана господар на самата себе си.? Ако не разбираш какво е чувството, което ме доведе край болничното ти легло и което все още ме зъдържа при теб, тогава ти никога не си разбирал какво става в моето сърце. Това сърце, Фридерик, не нито така гордо, нито толкова горещо като твоето , но и ти самият неведнъж си казвал, че то винаги си остава на мястото. То не може да престане да обича това, което е обичало. Но не се лъжи , това не е любовта, както ти я разбираш, както ти ми я бе внушил и както ти имаш лудостта още да я очакваш. Нито моите чувства, нито моят разум вече ти принадлежат. Аз овладях себе си и своите желания; моята доверчивост и моето въодушевление вече няма да се върнат. Аз мога да ги дам само на този, който ги заслужава, например на Йожен, който е толкова добър. И ти не можеш нищо да възразиш на това, защото ти лично го потърси една сутрин, за да му кажеш: „Обичайте Жорж, ще ми направите голяма услуга.”

ФРИДЕРИК

Това е вярно…. Това е вярно…Аз го казах! Бях забравил, но сега си спомних!

АВРОРА

И никога не го забравяй!

/Тя отива до него и го прегръща./

Мое нещастно дете, знай, че любовта е нежно цвете, и когато веднъж е стъпкано, не може вече да се оправи. Не мисли повече за мен. Потърси любовта другаде и дано печалният ти опит ти отвори очите и промени характера ти. Ти ще я намериш, когато станеш достоен за нея. А аз повече

-45-

не бих могла да понасям твоите милувки, те биха ме унизили. Но аз ще запазя своята нежност към теб – това е друго, то е милосърдие. …

ФРИДЕРИК

Ти си права, Жорж, аз заслужавам това, което ме сполетя, и ти ме накара да го разбера.Това беше добър урок, уверявам те, и ако аз някога обикна друга жена, ще знам как да я обичам. Аз ти дължа всичко, моя сестро, и миналото и бъдещето! /Той леко залита, но се овладява. Не позвалява на никой да му помога. Кашлицата леко го задавя,но той бавно се отправя към пианото.Спира се пред Йожен и се опира на рамото му./

ФРИДЕРИК

Приятелю мой, помните ли какво ми казахте в хотел „Морис”, когато за последен път се видяхме тук, в Париж? „Ако мислите, че не ще можете да я направите щастлива, по-добре е да се самоубиете веднага!” Трябваше да го направя, но не го направих! А сега погледнете я, тя се е променила

повече, отколкото аз, бедната Жорж! Тя е била съкрушена и все пак е дошла да ме изтръгне от смъртта, вместо да ме проклина и изостави! Вървете! Вървете при нея! Тя има нужда от вашите грижи, а аз имам нужда от своята музика! Вървете!…

/Йожен изпълнява препоръката на Фридерик и под зоркия му поглед отива при Аврора. Фридерик доволен сяда зад пианото и зазвучава музика./

КРАЙ

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО

Драматургична адаптация – Бойко Илиев

по мотиви от романа на Крис Грийнхалч „Коко и Игор”

-2-

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

КОКО

ИГОР

КАТЕРИНА

МАРИ

-3-

ПЪРВА СЦЕНА

Сцената представлява къщата на Коко Шанел край Париж.

Игор седи пред пианото и нанася поправки с молив. Непрекъснато жонглира с комбинации от ноти, изпробва ги с различна продължителност.

Някой почуква на вратата, но Игор не чува и продължава своите опити. Тогава вратата се отваря и в стаята влиза Коко. Той става припряно, очилата му падат на носа, тъй като преди това ги е вдигнал на главата си.

ИГОР – Коко!

КОКО – Исках само да ви кажа, че съм извикала лекар за жена ви.

ИГОР – Много сте мила… Проблеми с дихателните пътища са я принудили да остане на легло през последните дни. Дори не успя да отиде на неделната служба.

КОКО – И не искам да се безпокоите за разходите – уредила съм всичко.

ИГОР – Не. Не бива да правите това.

КОКО – Не ставайте глупав! Вие сте ми гости. Няма да търпя хора под моя покрив да боледуват.

ИГОР – Но това е моя отговорност. Ще ме обидите, ако платите.

КОКО – Дрън-дрън. Смятайте въпроса за приключен. Докторът ще бъде тук към три часа.

ИГОР – Извянявайте, но…

КОКО – Никакво „но”! Знам че тонът ми е малко наставнически, за което се извинявам. Това е един от многото ми недостатъци, които ми се наложи да възпитам в себе си в процеса на работата ми…Между впрочем като заговорих за работа…. скъсало ви се е копче… /Той проследява погледа и/ …на ризата.

-4-

/Той се притеснява и притваря ризата. Тя започва да търси копчето по пода. В началото Игор не разбира какво се случва./

ИГОР – Какво правите?

КОКО – Търся копчето. Вероятно е тук, някъде около пианото…Цяла сутрин ви слушам. Почти не сте ставали от този стол…

ИГОР – Сигурно ви измъчвам с моите жалки опити. Ще приемете ли моите извинения!

КОКО – Пак извинения! Не, не ги приемам…а, ето го!… /Тя го сравнява с другите копчета по ризата му./ Да. Това е…Ей сега ще го зашия.

ИГОР – /Той се опитва да вземе копчето./ – Благодаря, но ще дам следобед ризата на слугинята и тя ще го зашие.

КОКО – Няма да стане. Следобед ще излизаме с нея. Ей сега ще го пришия. Забравяте, че това ми е работата.

ИГОР – Много добре знам, че не ви е това рабо…/Тя го прекъсва. Слага пръст на устните му./

КОКО – Мълчете…

ИГОР – Добре, минутка само, ще отида горе да се преоблека.

КОКО – Не се шегувайте! Няма нужда дори да я събличате. Седнете си на мястото. /Тя го слага внимателно на стола и излиза. Той притеснено сваля очилата , избърсва стъклата с кърпа. Оставя ги на пианото, отново ги взима. Тя се връща с малък игленик./

КОКО – Елате на светло. /Тя навлажнява конеца с език и го вдява в иглата. Тя го нагласява, така че да и удобно.Слага копчето на мястото му, малко над колана и започва да шие, като че ли малко по-припряно. Той вдига нагоре глава от притеснение. Тя си бодва пръста с иглата./

По дяволите!..

ИГОР – Какво стана?

-5-

КОКО – Изложих се…

/И засмуква пръста си. Той трудно се овладява да не вземе този пръст и да направи нещо подобно.Изважда кърпичката си и я подава./

ИГОР – Ето ,вземете кърпичката.

КОКО – /взима кърпичката/ – Нищо работа…Съжалявам. Много съм невнимателна.

ИГОР – Боли ли?

КОКО – Не, разбира се. Оставете ме да довърша.

/Преди да успее да възрази, тя се връща към работата си. Той вдига отново ръце и усеща натиска на дланта и върху гърдите си./

КОКО – Задръжте тук.

/Той притиска копчето с пръст, докато тя прави възел под него./

Пускайте!

/Коко къса конеца със зъби и отдръпва глава за да оцени свършената работа./

Така!….Вече можете да се закопчеете….Та, лекарят ще пристигне към три. /Тя прибира игленика и конеца. Той се оправя./

Аз ще бъда на фризьор. Да се подкъся малко.

/Тя кокетно приглажда косата си./

Икономът ще се оправи с доктора.

/Той кимва, без да каже нищо. Тя излиза. Той остава прав, гледайки след нея. Оправя си ризата, където преди малко го беше докосвала нежната ръка на Коко. Сяда зад пианото и се опитва да се съсредоточи върху клавишите. В началото неуверено, но постепенно музиката го завладява отново./

-6-

ВТОРА СЦЕНА

/Коко почуква тихичко на Катеринината стая. Пианото продължава да се чува. Второ почукване./

КАТЕРИНА – Влез.

/Тя се надига в леглото. Вратата се открехва и се показва главата на Коко./

КОК О – Аз съм.

КАТЕРИНА – Влезте , моля.

/Катерина се опитва да се седне в леглото , но се закашля. Коко се опитва да и помогне като и намества възглавницата./

КОКО – Да ви дам ли чаша вода?

КАТЕРИНА – Имам вече…/Тя се пресяга към нощното шкафче и взима чашата./

КОКО – Съжалявам, задето не сте добре напоследък.

КАТЕРИНА – И аз съжалявам.

КОКО – Нали не сте забравили, докторът каза, че имате нужда от повече чист въздух.

КАТЕРИНА – Не съм забравила.

КОКО – Много четете… /Тя поглежда книгите, които са разхвърляни по леглото./

КАТЕРИНА – Чета… /Тя взима една от книгите и сякаш се кани да продължи четенето./

КОКО – Искате ли да отворя прозореца?

КАТЕРИНА – Къщата е Ваша. Правете каквото искате.

КОКО – Не ми се сърдете. Просто искам да се чувствате по-добре. Не ми ли вярвате?

-7-

КАТЕРИНА – Отворете прозореца.

/Коко става от стола, отива до прозореца, дърпа завесите и отваря прозореца./

КОКО – Ето. Така е по-добре.

КАТЕРИНА – Вярно.

КОКО – Слънцето ще ви даде сили.

/Коко отново сяда на стола.Пианото повтаря една и съща фраза. Мълчанието става неловко, особено за Катерина./

КОКО – Докторът каза, че ви е предписал лекарство, което ще ви успокои кашлицата и ще ви улесни дишането. Изпратих да го купят.

КАТЕРИНА – Не зная защо правите всичко това за нас?

КОКО – Просто помагам, доколкото мога…. Майка ми умря от туберколоза. Бях само на 12 години. Никой нямаше около нея, само аз…Бяхме бедни. Дори за лекарства нямахме пари…

/Тя изведнъж става и се насочва към гардероба./

Ще позволите ли да хвърля поглед върху част от дрехите ви?

КАТЕРИНА – Моля?

КОКО – Предполагам, знаете, че се занимавам с мода…Любопитна съм.

КАТЕРИНА – Не съм сигурна, че има кой знае какво за показване, но щом желаете. Моля!

/Коко отваря гардероба и започва да оглежда дрехите една по една./

КАТЕРИНА – Повечето са ми големи сега.

КОКО – Това ми харесва…

КАТЕРИНА – Кое? А! Това е семпла рокля с фолклорни мотиви. Купих я от Петербург, преди да напуснем.

-8-

КОКО – Харесва ми… /Коко я смъква от закачалката и я мери по себе си.

КАТЕРИНА – Радвам се.

КОКО – /измъква друга дреха./ И това тук е чудесно!

КАТЕРИНА – Това е рубашка.

КОКО – Рубашка!

КАТЕРИНА – Можете да я вземете, ако желаете.

КОКО – Не, не! Нямах предвид това

/Връща дрехата в гардероба, но продължава да оглежда другите дрехи./ Това тук какво е. Може ли?

/Катерина кимва и тя смъква хартията от роклята . Тя я вдига към светлината./

Сватбена рокля! Това е Вашата сватбена рокля?

КАТЕРИНА – Да. Не съм я виждала от години. /Тя се надига ./

КОКО – Прекрасна е!

КАТЕРИНА – Никога ли не сте се омъжвали?

КОКО – Не. Никога.

/Тя оставя роклята в гардероба. Катерина бавно се изправя и вдига хартията, която е паднала и я покрива. Коко поглежда още една-две рокли./

КАТЕРИНА – Ако искате да заемете някоя дреха, само кажете.

КОКО – Какво? Не.Не. Благодаря!… Колко ли е часът?..Съвсем забравих. Имам неотложна работа.

/Тя тръгва към вратата./

КАТЕРИНА – Благодаря, че дойдохте да ме видите!

-9-

КОКО – Моля?

КАТЕРИНА – Благодаря, задето дойдохте да ме видите

КОКО – Ах, да. Няма за какво. Довиждане.

/Пианото отново се чува. Коко излиза. Катерина отново се закашля, но звукът от пианото се засилва. Тя отново ляга в леглото./

ТРЕТА СЦЕНА

/Вечер. Дълга маса с прибори за трима. Коко сяда в единия край. Влиза Игор.Мари прислугва в началото на вечерта./

ИГОР – Катерина не се чувства добре, както знаете и едва ли ще слезе тази вечер.

КОКО – Докторът каза, че положението не е толкова тежко и се надява този пристъп да премине. Взима ли вече лекарствата, които и предписа.

ИГОР – Да и отново Ви благодари за отзивчивостта.

КОКО – Няма защо… Е, след като я няма трябва ли да се молим?

ИГОР – Не, доколкото зависи от мен.

/Тя започва да се храни.Той също./

КОКО – Наистина съм изненадана, че в двадесети век все още има хора, които благодарят на бога за храната, която могат да сложат на трапезата си.

ИГОР – У нас, в Русия, тази традиция имаше своето възпитателно значение, не толкова религиозно, но сега с тази болшевишка революция всичко ще бъде пометено.

КОКО – А тук, харесва ли ви?

ИГОР – О, да, страшно много.

-10-

КОКО – Но предпочитате Санкт Петербург.

ИГОР – Е, не е точно така. Макар че сега ми е по-скъп от всякога.

КОКО – Защото е недостъпен?

/Той отпива глътка вино и забавя отговора си./

ИГОР – Именно.

КОКО – Но на съпругата ви и липсва ужасно, нали?

ИГОР – Мисля, че да. Виждам я все по затворена в своя собствен свят. Не мога да и се сърдя заради това, пък и болестта и…

КОКО – Сигурно и е много трудно тук.

ИГОР – Да.

КОКО – А децата?

ИГОР – Децата свикват с всичко. Винаги е така.

КОКО – Знаете ли, преди малко бях при Катерина…

ИГОР – При кой!?

КОКО – В стаята на вашата съпруга. Тя не ме очакваше, но ме прие.Струва ми се, че не е никак зле. Показа ми дрехите, които е донесла от Русия.

ИГОР – Показвала си е дрехите?!

КОКО – Да… Не. Аз я помолих. Беше ми любопитно. Някои неща ми харесаха. Аз ненавиждам набори и волани, плисета и плохи, фусти и фльонги. Но в гардероба нямаше нищо такова. Вашата жена има изискан вкус.

ИГОР – Да…И аз не обичам прекомерната орнаментика в съвременната музика, с нейните сиропирани ритми и лепкава мелодичност.

КОКО – /надига чаша с вино към него/ – Моята работа също е свързана с изкуството. Щом Бог не ни е създал облечени още в самото начало, значи

-11-

се налага някой отново да повтори акта на сътворение, за да застанат нещата по местата си. /Тя се засмива, той също се усмихва. Отново пият./

/Тя внезапно става и тръгва към него почти като манекенка./ Знаете ли, аз обичам да работя със жарсе. Пипнете…/Тя подава ръкава на блузата си./

Усещате ли колко е гладко и някак изплъзващо се, като жените …ха-ха.

При жарсето имаме практичност, ниска цена и лекота. /Тя се завърта с чашата в ръка./ Човек може да се облича едновременно семпло и с шик. Ако не можеш да се движиш свободно в една рокля и да ти е удобно да танцуваш, то какъв смисъл има изобщо да я обличаш…? Аз търся простотата в творенията си. Изчистени линии, по-близки до мъжката кройка. /Тя го изправя и го ползва като манекен./ Искам да знам откъде накъде мъжете ще се радват на всички удобства в този живот…Не е ли дошло времето жената да бъде обличана от друга жена, вместо да се оставя да я опаковат като коледен подарък?! Жените не са украшения! Те са човешки същества, които имат нужда от свобода на движенията, а понастоящем това означава да се махне всичко излишно. Става въпрос за изваждане и изваждане, докато се стигне до естествените контури на женското тяло. Толкова ли е трудно за разбиране?!…Вие, например, как създавате вашата музика?…Как се ражда тя?

ИГОР – Рядко започвам върху хартия…. Почти винаги я чувам, но затова ми помага пианото. Имам нужда да докосвам музиката, да я усещам как извира между пръстите ми.

КОКО – Чудесно! /Тя го води към пианото./ Сега вие ще докосвате вашата музика, а аз, с тялото си ще чувствам вашите пръсти, които ще галопират по клавишите…Свирете! /Тя донася нова бутилка вино и налива в чашите./ Започваме ли?

ИГОР – Какво?

КОКО – Нашето общо творение!

ИГОР – /Той се вглежда в нотните листове./ Тази сутрин започнах нещо…„

-12-

/Той опитва няколко фрази на пианото ./

Нейната веселост внезапно я напуска. Тя отново надига чашата и се обляга на пианото./

КОКО – Това вино е горчиво… Горчиво като моята последна любов!..Обичах го, а той се ожени за някаква аристократка, без дори да ме предупреди. Англичанка, естествено. Жена с по-благоприлично минало… А след това …умря.

ИГОР – Съжалявам.

КОКО – Има за какво.

ИГОР – И как стана?

КОКО – Автомобилна злополука… Все бързаше… След като умря, накарах да боядисат спалнята ми в черно, с черни чаршафи.

И черни завеси на прозорците. Исках да накарам целия свят да жали за него… Сигурно ви се вижда глупаво, нали?

ИГОР – Никак даже. Ужасно е да носиш такава мъка в душата си. /Той протяга ръка и и стиска нейната. Тя отвръща на жеста./

КОКО – Мина почти година оттогава…

/Просветва навън./

ИГОР – Ще има буря… /Тя отива към прозореца/

КОКО – Да, ще вали .. /чува се гръм/ Ах!. Тя се сгушва в него. Отново просветва./ Красиво е, нали?! /отново гръм/ Не знам защо, но бурите ме радват. Колкото по-необуздани, толкова по-добре. Обичам тяхната мощ, способността им да направят света на пух и прах!.. Заваля! … Сядайте, сядайте на пианото и свирете . Свирете , а аз ще танцувам под дъжда. Свирете! Каквото искате! Само свирете! По-бързо! … /Отново светкавица/ Толкова е красиво! Още по-бързо, по-бързо… Фортисимо!… Още!…Още!…

/Тя се свлича на пода. Той спира и се опитва да я вдигне./

-13-

ИГОР – Какво ви стана? Добре ли сте? Не трябваше да танцувате под дъжда. Цялата сте мокра.

КОКО – Беше прекрасно!…

ИГОР – Сега ще ви помогна и ще ви отнеса в спалнята да си легнете.

/Катерина е слязла по време на бурята и е наблюдавала тази сцена./

КАТЕРИНА – След като я отнесеш в спалнята, надявам се да се прибереш в нашата спалня, Игор. Госпожица Шанел има нужда само от сухи дрехи и дълбок сън, след изпитото вино. Лека нощ, госпожице. /Тя тръгва бавно по стълбите.Кашлицата отново я измъчва./

КОКО – /Тя се измъква от ръцете на Игор./ – Вече съм добре.

ИГОР – Сигурна ли сте?

КОКО – Най-добре е да се качвате. Жена ви чака.

/Той тръгва покорно нагоре, след жена си. Тя се обръща и се вглежда в дъжда, който постепенно затихва./

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

/Спалнята на Катерина и Игор. Игор влиза и се опитва да отиде до банята./

КАТЕРИНА – Какво си въобразяваше, че правиш преди малко долу?

ИГОР – Какво искаш да кажеш?

КАТЕРИНА – Искам да кажа, какво смяташ, че правиш, като се блещиш цяла вечер в нея, а за капак я прегръщаш?

ИГОР – Не говори глупости! И престани да бъдеш толкова обсебваща и ревнива. Съсипа една приятна вечер.

КАТЕРИНА – Значи съм длъжна да гледам безучастно как друга жена флиртува със собствения ми съпруг под носа ми?

-14-

ИГОР – А аз длъжен ли съм да я гледам как пада и си разбива главата?

/Катерина му заговаря като на малко дете./

КАТЕРИНА – Тя не е падала, Игор. Тя го направи нарочно!

ИГОР – Ставаш заядлива! И през ум не ти минава да попиташ как е.

КАТЕРИНА – Да питам как е ли?! Тя е добре, но аз не съм добре, Игор! Никак не съм добре!Вече храчя и кръв! Не исках да ти го казвам, за да не те ТРЕВОЖА. Но той, господина, изобщо не му пука за мен! Той се тревожи за друга, Катерино! Как не го разбираш!… Затворил ме тук , в тази черна къща с една вампирясала собственичка, която се прави на благодетелка, а всъщност не и пука за нас! Просто иска да подхрани още малко своето самолюбие и маниакален егоцентризъм!…. Какво става, Игор?!

ИГОР – Абсолютно нищо не става. Можеш да бъдеш напълно спокойна.

КАТЕРИНА – Така ли?

ИГОР – Точно така. /Той се опитва да се засмее./ Ха-ха… Напълно естествено е за мъжете и жените да флиртуват, нормално е понякога да изпитват привличане. Това съвсем не означава, че е писано нещо да се случи. Аз се считам за разумен съпруг и отговорен баща. Нима не е ясно това?… Разбирам тревогата ти, но ти си длъжна да ми имаш доверие и липсата на такова ме наранява.

КАТЕРИНА – Очаквам обяснение!

ИГОР – Правиш от нищо нещо. /Той се опитва да се съблече и да си сложи пижамата./

КАТЕРИНА – Погледни ме.

ИГОР – Какво?

КАТЕРИНА – Погледни ме!

/Той се подчинява с неохота./

КАТЕРИНА – Виновен си!

-15-

ИГОР – Какви ги дрънкаш?

КАТЕРИНА – Виновен! /извиква тя/ Виждам те като на длан.

ИГОР – Мили Боже! В какво съм виновен?

КАТЕРИНА – Не съм толкова наивна, колкото си мислиш, Игор.

ИГОР – Не може ли вече да приключим с това, а? Много моля! Ще се поболееш съвсем.

КАТЕРИНА – Ти си този, който ме поболява…/опитва се да се овладее/ Главата не ми го побира как можа да се държиш по такъв начин…Възрастен мъж да се забрави до такава степен.

ИГОР – Не си забравила, че сме на гости, надявам се. Ако някой се е държал не както подобава тази вечер, това си ти!

КАТЕРИНА –Защо тази жена изобщо ни покани тук?

ИГОР – Да ти минава понякога през ума, че просто има хора, които са добри по природа?

КАТЕРИНА – О, о , не ме разсмивай!

ИГОР – И че такива хора не преследват абсолютно нищо?

КАТЕРИНА – Познавам множество добри хора – достойни за уважение хора. Но тя не попада в техния кръг. Проявява интерес само защото иска да се фука с теб. Великият композитор! Ха-ха! Поредно стъпало нагоре по социалната стълбица.

ИГОР – Много по-добра е, отколкото си мислиш.

КАТЕРИНА – Така ли? Ами защо не е омъжена тогава? Такава добра жена като нея? .. Ще ти кажа защо. Защото никой богат мъж не ще се принизи до нейното ниво.

ИГОР – Е, аз със сигурност не съм толкова богат, ако това е , което те притеснява.

-16-

/Опитът му да се шегува не успява./

КАТЕРИНА – Предупреждавам те , Игор…

/Той гаси нощната лампа. С тъмнината настъпва и тишината в този дом./

ПЕТА СЦЕНА

/Щорите в кабинета на Игор са спуснати наполовина.През тях се процежда светлина и хвърля сенки по стените.Той е на пианото и се опитва да си спомни тещо от Перголези.Коко влиза, спира и го слуша. Тя е в бял ленен костюм. Талията и е пристегната с черен колан. Внезапно изхлузва полата си. Прескача я с босите си крака. Той спира да свири, но не се обръща. Покорно отпуска ръце на коленете си. Тя закрива очите му с ръце. Навежда се над него, косата и го обгръща. Тя пошепва в ухото му. /

КОКО – Полата ми се свлече, вероятно ми се е скъсало копчето. Ще го потърсиш ли?

/Той се свлича безпомощен и на четири крака се взира в пода. Тя се обръща и се обляга на облегалката на стола и започва да откопчава черното коланче. То пада почти пред лицето му. Той замира. Тя разкопчава и сакото и го пуска на земята. Тогава той вдига глава към нея.. Тя вдига двете си ръце и съблича и блузата, която пуска пред него. Вече е съвсем гола./

КОКО – Е? – /обляга се на стола. Той започва да целува краката и. Тя повдига главата му и бавно го изправя. Целувката е много страстна. Попива уханието на косата и, целува шията , гърдите, слиза към корема./

КОКО – Задръж малко, чуваш ли! – /Тя отново го вдига и страстно го целува като се опитва да му съблече сакото. Той и помага, доколкото може… Той я вдига и я понася към дивана, където прониква в нея….

Двамата остават да лежат така, в състояние на споделена отмала./

-17-

ИГОР – Прости ми! /шепне той/

КОКО – За какво?

ИГОР – Не можах да се овладея…

КОКО – Аз съм тази, която те прелъсти, не го забравяй!

ИГОР – Знам. Но все пак съм слаб.

КОКО – Значи съжаляваш?

ИГОР – Нищо подобно. Само ми е малко особено.

КОКО – Шокирах ли те?

ИГОР – Мъничко.

КОКО – Е, а сега как се чувстваш?

ИГОР – Напълно изтощен.

КОКО – Само това?

ИГОР – Блажен. А ти?

КОКО – Облекчена.

ИГОР – Само облекчена?

КОКО – Бе станало непоносимо.

ИГОР – Знаеш ли, в последния си опус, Бетовен, моли цигуларя да вземе две ноти едновременно, като не ги разделя – но втората да изпълни „с чувство”, с нещо като осезаемо ридание. Цял живот се питам какво означава това. Сега разбирам… Усетих това ридание вътре в себе си, усетих го в движенията, които правеха нашите две, сплетени в любовен акт тела…. Красива си!

КОКО – Не съм.

ИГОР – Много красива.

-18-

КОКО – Престани!

ИГОР – Наистина го мисля….

/Мълчание./

КОКО – Спал ли си с друга жена, освен с Катерина?… Имам предвид освен с мен.

ИГОР – Никога.

КОКО – И защо?

ИГОР – През ум не ми е минавало, преди да те срещна.

КОКО – Докато не се запозна с мен?

ИГОР – /Той кимва./ И оттогава жадувам да се случи.

КОКО – И аз…

ИГОР – Мислиш ли, че съм достатъчно богат за жена като теб?

КОКО – /Вече е станала и се облича./ – Свикнала съм да си прекарвам добре времето… Трябва да вървя. Клиентите ме чакат…

/Тя безшумно излиза. Той се дотътря до пианото, като че ли избърсва тънък слой прах от пианото и се съсредоточава върху долните регистри.

ШЕСТА СЦЕНА

/Катерина изненадващо се появява и стои до вратата както беше направила Коко. Той не спира да се опитва да налучка верния тон. Тя приближава. Взима от пода паднал лист и го слага на пианото./

ИГОР – Как се чувстваш днес? Не те чух да кашляш през нощта.

КАТЕРИНА – Гадно….

ИГОР – /поглежда я и продължава своята работа/ Децата си прекараха чудесно на двора.

-19-

КАТЕРИНА – Така ли?

ИГОР – Ти как мислиш?

КАТЕРИНА – И аз не знам какво да мисля вече. Имам чувството , че не те познавам.

ИГОР – Пак те е налегнала мировата скръб.

КАТЕРИНА – Нямам ли основание за това?

ИГОР – Не съм аз онзи, който трябва да отговори на този въпрос.

КАТЕРИНА – Ти никога не трябва да отговаряш за нищо, нали?..

Наблюдаваш децата от прозореца и с това приключва твоята възпитателна роля. Задаваш дежурния въпрос „Как си днес” и с това се изчерпва твоето състрадание към жената, която ти е родила и отгледала четири деца. Приемаш благоволението и ухажването на една претенциозна уличница!… Да си вървим оттук, Игор! Да си вървим!

ИГОР – Какво?

КАТЕРИНА – Да отидем на някое друго място и да започнем отначало.

ИГОР – И къде по-точно?

КАТЕРИНА – Нямам представа. На крайбрежието може би. Все ще измислим нещо.

ИГОР – Не мога.

КАТЕРИНА – Защо да не можеш?

ИГОР – Тук работата ми спори.

КАТЕРИНА – Сигурен ли си? От седмици не си ми показвал нищо ново.

ИГОР – Още няма нищо завършено. Но идеите ме спохождат както никога досега.

КАТЕРИНА – Не го казваш просто така, нали?

-20-

ИГОР – Не. /Той се опитва да подреди изписаните листове с ноти./

КАТЕРИНА – Виждаш ми се неспокоен.

ИГОР – Ти не си спокойна.

КАТЕРИНА – Не го отричам. И то е , защото не се чувствам щастлива на това място.

ИГОР – Е, аз пък се чувствам.

КАТЕРИНА – Това е крайно себично.

ИГОР – Предпочитам да го наричам отдаденост на призванието.

КАТЕРИНА – А пък аз го наричам егоизъм, краен маниакален егоцентризъм, в който хората загубват човешкия си облик и се превръщат в самозадоволяващи се същества.

ИГОР – Съжалявам.

КАТЕРИНА – Наистина ли?

ИГОР – Съжалявам, че така мислиш за мен.

КАТЕРИНА – Твоят талант не те освобождава от задължението да се държиш почтено.

ИГОР – Ако ставаше дума само за моя талант, както го наричаш ти, да си бяхме останали в Русия.

КАТЕРИНА – Толкова зле ли щеше да е?

ИГОР – Ако почтеността е онова, към което се стремиш, то тогава да. Даже твърде зле.

КАТЕРИНА – Поне щяхме да сме сред приятели.

ИГОР – Без пукната пара.

КАТЕРИНА – И сега сме така.

-21-

ИГОР – Това не е вярно. Печеля от адаптациите за пианола. Това ни дава възможност да спестяваме по нещо.

КАТЕРИНА – Бих предпочела да бъда щастлива.

ИГОР – Ще бъдеш. /Той се опитва да я прегърне, тя се изплъзва./

КАТЕРИНА – Не можеш да кажеш, че не съм те подкрепяла.

ИГОР – Никога не съм го казвал.

КАТЕРИНА – Защо тогава ти не ме подкрепиш поне веднъж?

ИГОР – Подкрепял съм те. Години наред…

КАТЕРИНА – Имам лошо предчувствие за това място. Искам да си вървим…Моля те!

ИГОР – Виж сега, по-разумно е да останем тук поне до края на годината.

КАТЕРИНА – Разумно е за тебе.

ИГОР – Ти все още не си добре. Тук сме като на почивка.

КАТЕРИНА – Не, не сме на почивка. Ние сме в изгнание.

ИГОР – Катерина, ако ще се заяждаш с всяка произнесена от мене дума, защо не идеш да си легнеш?

КАТЕРИНа – Много ти се иска, нали?

ИГОР – /след кратка пауза/ – Да.

КАТЕРИНА – /почти се разплаква/ Променил си се, Игор, знаеш ли това? Много си се променил.

ИГОР – Проблемът се състои в това, че ти не се променяш!

КАТЕРИНА – Не те разбирам. Ти не си вече онзи Игор, който аз познавах. Някой те е подменил… Искам си моя Игор, а не този – промененият… Моя! …. /Тя излиза по посока на своята стая. На вратата се появява Коко. Тя е с малко квадратно куфарче в дясната ръка./

-22-

КОКО – Госпожо, останете. Искам да ви покажа нещо.

КАТЕРИНА – Съжалявам, не мога. Не съм добре…

КОКО – Няма да ви отнема много време. Просто искам…

КАТЕРИНА – Госпожице, явно сте в добро настроение и не искам да го развалям с моето болнаво присъствие. Приятна вечер…

СЕДМА СЦЕНА

/Тя се качва бавно по стълбите. Коко отваря куфарчето и поднася към носа на Игор едно шишенце с парфюм./

КОКО – Помириши!

ИГОР – Това ли са мострите от Грас?

/Тя кимва./

КОКО – Какво ще кажеш?

ИГОР – Не съм специалист. /Той вдишва от аромата, но бързо стисва ноздрите си, тъй като получава спазъм за кихане./

КОКО – Внимавай!

/Тя отваря втори флакон и му го поднася./

ИГОР – Силен е!

КОКО – Добре де, какво мислиш!

ИГОР – Никога не съм разглеждал парфюма като продукт на човешкия творчески гений, никога. Просто си го има на белия свят, също като луната…

КОКО – Кажи… Харесва ли ти?

ИГОР – По-добре е от вонята на гума, която ме лъха от оркестрината.

-23-

КОКО – Приемам го като комплимент.

ИГОР – Ако аз се захвана да правя парфюм, ще излезе нещо като аромат на току-що смляно кафе.

КОКО – О-о-о

ИГОР – Казах ти: обонянието ми е под всякаква критика.

КОКО – Както при повечето мъже.

/Тя прибира флаконите в кутията. Той и хваща ръцете./

ИГОР – Красива си!

КОКО – Шанел номер 5 – така ще се казва този парфюм!

ИГОР – И името ти е красиво – Коко Шанел!

/Целуват се./

ИГОР – Катерина иска да си вървим.

КОКО – Сериозно?

ИГОР – Да.

КОКО – Тази вечер ли ти го каза?

ИГОР – Да.

КОКО – И защо?

ИГОР – Ти защо мислиш? Защото се чувства нещастна.

КОКО – Какво още каза?

ИГОР – Нищо.

КОКО – Спомена ли нещо за мене?

ИГОР – Не директно.

КОКО – Знае ли?

-24-

ИГОР – Не и със сигурност.

/пауза/

КОКО – Е?

ИГОР – Какво?

КОКО – Какво ще правиш?

ИГОР – Няма да си вървя, ако за това питаш.

КОКО – Сигурен ли си?

ИГОР – Не бих могъл да си тръгна… Животът ми с теб е пълен и съдържателен, какъвто не е бил никога досега.

КОКО – Добре.

ИГОР – Добре…/казва той като нейно ехо./ Никъде няма да вървя! Имам нужда от тебе. … Ако все още ме искаш?

КОКО – Искам те много! /Телата им се прилепват. Тя вдишва сладостно парфюма, който е пръснала на ризата му. Целувката вече е по-страстна от преди…. Музиката също се извисява в пространството…/

ОСМА СЦЕНА

/Слугинята Мари влиза при Катерина с поднос, на който има чаша чай, сухар , сирене.Отдолу се чува пианото./

МАРИ – Може ли, госпожо?

КАТЕРИНА – Да, да. Влезте.

МАРИ – Заповядайте, госпожо. Чаят е горещ, както го поискахте.

КАТЕРИНА – Благодаря ви, Мари!

МАРИ – Надявам се музиката да не пречи на съня ви, госпожо.

-25-

КАТЕРИНА – Толкова много не съм спала никога. Сигурно е от лекарствата. Ако не беше кашлицата, сигурно нямаше да разбирам ден ли е нощ ли е….

МАРИ – Виждате ми се в по-добро състояние.

КАТЕРИНА – Да, малко. Благодаря ви.

МАРИ – Да ви донеса ли още нещо?

КАТЕРИНА – /Малко се изправя в леглото./ – Не, но кажете, моля… /отпива от чашата/ от колко време работите при госпожица Шанел?

МАРИ – Вече повече от две години, госпожо.

КАТЕРИНА – Добър работодател ли е тя според вас?

МАРИ – Какво имате предвид, госпожо?

КАТЕРИНА – Ами, почтена ли е към вас? Честна ли е?… /опитва се да се разсмее, за да я предразположи/ Не се безпокойте – не шпионирам по нейна поръка. Никому нищо няма да кажа, честна дума.

МАРИ – Добре се държи с нас, дума да няма… Сюзън, вашата дъщеря, я харесва много.

КАТЕРИНА – Да. Понякога може да бъде много щедра.

МАРИ – Така си е.

КАТЕРИНА – Жалко, че няма свои деца, нали?

МАРИ – Да, точно така е.

КАТЕРИНА – Заслужава да има богат съпруг.

МАРИ – Сигурно.

КАТЕРИНА – Но тя е съвременна жена.

МАРИ – /Мари усеща накъде отива разговора./ – Да, много е модерна.

КАТЕРИНА – Искам да кажа независима, нали разбирате.

-26-

МАРИ – Много даже.

КАТЕРИНА – Понякога си мисля впрочем…. Понякога се питам доколко морална е тя…

МАРИ – Не ви разбирам, госпожо?

КАТЕРИНА – Ами, такава ли е? Морална, имам предвид.

МАРИ – Ами , госпожо, то всичко може да бъде и така, и не така… Зависи…

КАТЕРИНА – От какво зависи?

МАРИ – Хорските представи много се измениха от войната насам…

КАТЕРИНА – Така ли?

МАРИ – Нямам представа какво очаквате да ви кажа, госпожо.

КАТЕРИНА – Искам да ми кажете истината.

МАРИ – Госпожица Шанел е изпила своя дял от горчивата чаша, госпожо…

КАТЕРИНА – Но и порядъчна порция от сладката.

МАРИ – И това е вярно.

КАТЕРИНА – Тя е много богата, нали?

МАРИ – Мисля, че е така.

КАТЕРИНА – И с много влиятелни познанства, които и откриват широки възможности.

МАРИ – Така е.

КАТЕРИНА – За разлика от мен.

/Мари понечва да си тръгне./

-27-

МАРИ – Госпожо, аз съм само една прислужница и не ми е работа да отговарям на такива въпроси.

КАТЕРИНА – Разбира се, че не. Моля да ме извините.

МАРИ – Имате ли нещо друго за мене?

КАТЕРИНА – Какво? Не. Можете да си вървите.

ДЕВЕТА СЦЕНА

/Салона с пианото. Игор е заспал облегнат на клавишите. Нотните листове са се разпръстнали по пода. Звъни телефона. Мари се появява и го вдига./
МАРИ – Ало. Тук домът на госпожица Шанел….Моля?…. Да, тук е….Ще го попитам…. Господине! Господине….

ИГОР – Да. Кажете, Мари. Мен ли търси някой?

МАРИ – Да, господине. Търси ви господин Дягилев. Ще говорите ли?

ИГОР – Разбира се. Дайте ми телефона.

МАРИ – Заповядайте, господине.

ИГОР – Ало…да. Как се сети за мен?….Какво? …. Анонимно дарение?….Не е възможно…. Специално за нова постановка на „Пролетно тайнство”?…..Какво говориш?…. Не си играй с мен!…. Ако това е някаква шега?!….Колко?…. Триста хиляди франка!….. Не мога да повярвам!….Да не си пиян?…Или просто сънувам?!… Сигурен си?…Ходи ли до банката?… И анонимно….Невероятно!…Направо е фантастично…Да. Започваме подготовка…този път искам да дирижирам аз… да и трябва да стане както трябва…. Най-после „Тайнството” в Париж!…. Да, разбира се! Утре съм при теб! /Затваря телефона/

Не се въодушевявай прекалено, момчето ми…Спокойно!…Ще мине доста време, докато намерим театър, съберем всички оркестранти,

-28-

балетисти…Мари, донеси още една бутилка вино. Това трябва да се отпразнува!…

МАРИ – Кое , г-н Стравински?

ИГОР – „Тайнството” – най-после в Париж! Невероятно!

/Той я грабва, вдига я и я завърта.Влиза Коко./

КОКО – Какво става тук? Малко да мръдна и тук става панаир!…

/Игор пуска прислужницата./

МАРИ – Няма да се повтори , госпожице Шанел.

ИГОР – Чакам този момент седем години! Невероятно!

КОКО – Кое е невероятно?

ИГОР – Тайнствен благодетел е дарил 300 000 франка на балета на Дягилев за представянето на „Пролетно тайнство” в Париж! Представяш ли си !

КОКО – Чудесно! Трябва да го отпразнуваме!

ИГОР – Да…Сега отново ще мога да се заема с „Тайнството”. Винаги съм искал да преработя партитурите за щрайха. А измененията за втората духова група са ми вече в главата.

КОКО – Радвам се!

ИГОР – Партитурата ми е все още в Берлин обаче. Там е откакто свърши войната, но ще се обадя да ми изпратят копие…

КОКО – Прекрасно! Можем да празнуваме в Париж! Знам един чудесен локал, а след това ще пренощуваме в моя апартамент… Какво ще кажеш?! Отиваме ли?

ИГОР – А Катерина?… Тя все още не е съвсем добре.

КОКО – Мислех, че искаш да празнуваш?

-29-

ИГОР – Наистина искам, но…

КОКО – Спести си оправданията. Не ми се слушат. Тръгваме ли?

ИГОР – Това ще бъде своеобразно бягство, пък и там много хора ще ни видят. Ти си толкова популярна…

КОКО – Ще се срамуваш ли, когато хората научат?

ИГОР – Да ме е срам? Не.

КОКО – Е, тогава?

ИГОР – Започваш да ставаш смешна.

КОКО – Каква друга причина би могло да има за нежеланието ти другите да разберат?

ИГОР – Бъди разумна, Коко. Имам семейство. Жена, деца.

КОКО – Е, аз пък нямам…

ИГОР – В главата ми всичко е толкова объркано…Просто не мога да оставя Катерина точно в този момент. Никак не е добре.

КОКО – Тогава върви при нея.

ИГОР – Но аз искам да бъда с теб.

КОКО – Ами тогава направи нещо по въпроса!

ИГОР – Какво имаш предвид?

КОКО – Никак не ме улесняваш , Игор.

ИГОР –Лесните неща не си струват труда.

КОКО – А трудните невинаги заслужават да ги гониш.

ИГОР – Но понякога си заслужават. /Прегръща я силно/ Поне аз мисля така.

-30-

/Той изведнъж ляга на пода, маха ризата си, стяга коремните си мускули./

КОКО – Какво правиш?

ИГОР – Хайде. Стъпи… Хайде!

КОКО –Не ставай идиот!

ИГОР – Няма нищо идиотско. Давай!

КОКО – Добре…, ама после да не съжаляваш? /Тя си събува обувките и внимателно стъпва./ Готов ли си?…Стъпвам!

ИГОР – Стъпвай!…

КОКО – Браво!…А сега смятам да …подскачам! /Тя скача , той се дърпа, тя го завърта към себе си и изважда една кука забита в кълбото прежда, което е останало на дивана./

КОКО – Няма да ти се размине толкова лесно.

ИГОР – Какво смяташ да правиш?

КОКО – Ще ти оставя знака на Коко Шанел!

/Тя драсва върху кожата на корема му двете букви С./

ИГОР – А-а!

КОКО – Вече си мой! …Ясно ли ти е? /Тя е насочила иглата към гърлото му./ Изцяло мой! И нямам намерение да те деля с ни-ко-го дру-ги-го. Ясно ли е? /Насочва иглата към слабините му./

ИГОР – Ясно.

/Тя ляга бавно върху Игор. Целува го страстно. Той се присяга и загасва нощната лампа./

ДЕСЕТА СЦЕНА

/Мари чука на вратата на Катерина./

-31-

МАРИ – Може ли, госпожо? Аз съм Мари.

КАТЕРИНА – Влезте.

/Катерина е седнала на гримьорка и си разресва бавно косите./

МАРИ – Извинете, но трябва да прибера посудата. Ето, лекарствата ви за тази нощ.

КАТЕРИНА – Благодаря ,Мари.

МАРИ – Ако ви трябва нещо друго само кажете.

КАТЕРИНА – Мари, твоята господарка прибра ли се вече?

МАРИ – Да, преди малко…Децата вече заспаха.

КАТЕРИНА – Пианото на Игор не се чува…

Знаеш ли, Мари, ами, ние на практика отраснахме заедно… Да, знаем се от малки…Е, той беше баткото….. Но първият път, за който си спомням да ме е привлякъл по някакъв начин, се случи в църквата…Тогава аз пеех в хора. Беже свеж пролетен ден. Но вътре в храма бе студено. Изпълнявахме някакъв химн и зъзнехме под тънките бели роби, когато изведнъж , през един от витражите проникна ярък слънчев лъч,който отзад освети Игор. Светлината го обгръщаше и той някак си се загуби, но беше там…обвит от светлина. Случи се точно в мига, в който свещеникът припяваше: „И ти ще бъдеш допуснат в градината на вечната радост”. Това беше знак…В началото не го приех така. Просто ми стана хубаво, топло…, но постепенно той стана най-добрия ми приятел. Бяхме като брат и сестра и когато ни дойде времето – ние се взехме и после дойдоха децата. Всичко беше толкова естествено и много хубаво… Беше…докато ни прогониха…Всичко главоломно се срина… Остана, някъде там…

МАРИ – Госпожо, стана късно. Трябва да си лягате. Ще дойда със закуската както обикновено. Лека нощ!

/Мари излиза./

-32-

КАТЕРИНА – Вече не мога да спя… Лежа с отворени очи…

/Тя продължава да разресва косата си. Игор внимателно отваря вратата като си мисли, че Катерина си е легнала./

КАТЕРИНА – Защо ме мразиш?

ИГОР – Не те мразя.

КАТЕРИНА – Какво лошо съм сторила?

ИГОР – Нищо лошо не си сторила.

КАТЕРИНА – Не искам да ме виждаш болна…

ИГОР – И аз не искам…

/Той протяга ръка да я пагали по бузата, но тя рязко се дърпа./

КАТЕРИНА – Още ли изпитваш нещо към мен?

ИГОР – Разбира се.

КАТЕРИНА – Толкова по-различна ли е тя?

ИГОР – Не.

КАТЕРИНА – Тя нищо не разбира от твоята музика. Пет пари не дава за нея.

ИГОР – Това е малко пресилено.

/Мълчание./

КАТЕРИНА – Знаеш ли, ти вече не си ти, когато си с нея.

ИГОР – Така ли?

КАТЕРИНА – Тя те превръща в съвършено друг човек.

ИГОР – Какво имаш предвид?

КАТЕРИНА – Започваш да играеш роля.

-33-

ИГОР – Ти никога не си ни виждала насаме двамата, освен онази вечер, когато тя припадна.

КАТЕРИНА – хм… припаднала…. Влюбен ли си в нея, Игор?

/Мълчание….Тя хвърля гребена на земята и отива към банята, тряска вратата. Той тръгва след нея.

ИГОР – Катерина…

КАТЕРИНА – /рязко се връща, той се опитва да я хване за раменете./

Не смей да ме докосваш! Гнус ме е от тебе!

ИГОР – Катерина…

КАТЕРИНА – Не произнасяй името ми!

ИГОР – Съжалявам!

КАТЕРИНА – Защо се преструваш? И кого мислиш, че заблуждаваш, като се държиш по този начин, сякаш съм някой идиот?

ИГОР – Не е , защото не те обичам.

КАТЕРИНА – Не се опитвай да се оправдаваш, Игор, много те моля!

ИГОР – Ти си моя жена.

КАТЕРИНА – О, колко горда ме караш да се чувствам!

ИГОР – Катерина…

КАТЕРИНА – Не!

ИГОР – Опитай се да разбереш!

КАТЕРИНА – Разбирам всичко, и то много добре.

ИГОР – Мъчех се да не те наранявам.

КАТЕРИНА – Трябва ли да ти бъда благодарна заради това?

ИГОР – Не зная какво повече да кажа?

-34-

КАТЕРИНА – Че си се увлякъл, например. Че съжаляваш…

ИГОР – Казах, че съжалявам, не ме ли чу?

КАТЕРИНА – Никога не би постъпил така, ако майка ти бе тук! За тебе е крайно удобно, нали, че тя остана в Русия?… Това , че си изтръгнат от естествената си семейна среда, че си изгнаник, не те освобождава от обичайните морални норми, които правят от човека – Човек! И още нещо ще ти кажа: Макар и да не желаеш злото на майка си, ти сега изпитваш едно определено чувство на освобождение от нейната опека, нали? Права ли съм?

ИГОР – Да, права си. Аз съм страхливец… И за да опровергая или потвърдя това, ще направя всичко възможно да я докарам тук, в Париж…

КАТЕРИНА – Тя няма да напусне Русия.

/Мълчание/

КАТЕРИНА – Искам да ми отговориш само на още един въпрос: Спа ли с нея?

/Мълчание./

КАТЕРИНА – Колко пъти?

ИГОР – Има ли значение?

КАТЕРИНА – Бих искала да знам.

ИГОР – Катерина, не водя отчет за това…. Мислех дори, че това ще бъде … облекчение за теб.

КАТЕРИНА – Моля? Ти да не си се побъркал!

ИГОР – Ами нали не обичаш да се любим…

/Катерина започва да клати глава. Отначало бавно , а след това – с ярост./

-35-

КАТЕРИНА – Това не е вярно!

ИГОР- Моето впечатление е друго.

КАТЕРИНА – Искаш да кажеш, че Коко ми прави услуга? Така ли? Ха-ха… /Истерията се засилва./

ИГОР – Имам определени нужди, Катерина.

КАТЕРИНА – Престани! И аз имам. При това огромни.

ИГОР – Може би отговорът се крие в това, че не се допълваме един друг…

КАТЕРИНА – Не мога да повярвам, че си в състояние да проявиш подобно безсърдечие.Толкова ме боли, че не намирам думи да го изразя… Подкрепяла съм те, търпяла съм капризите ти, родила съм ти четири деца… /риданията я задавят./ Винаги досега съм се примирявала с дългите часове пред пианото , с честите ти отсъствия заради концерти и турнета. Търпях гневните изблици, гордостта ти, твоята невероятна себичност и арогантност. Но до този момент не ми се беше налагало да се оправям с изневяра… Имам усещането , че са ме задраскали, че са ме изтрили от сцената на живота… Чувствам се напълно излишна. Задушавам се тук… /Внезапно свива юмруци и се нахвърля върху него./ Копеле мръсно! Как можа да ме замениш с тази курветина?! Как можа?! /След като е нанесла по гърдите му няколко удара се свлича на пода в ридания./

ИГОР – Тя не е курва, Катерина.

КАТЕРИНА – Повдига ми се.. /Отблъсква го с последни сили./

ИГОР – Моля те, успокой се! Все пак имаме четири прекрасни деца.

КАТЕРИНА – Защо не ме обичаш? Защо?! Защо…

ИГОР –Обичам те… Не плачи! …Хайде, легни си… Сега ще ти дам чаша вода…Успокой се! Всичко ще се оправи…

КАТЕРИНА – Остави ме… Ще повърна… /излиза по посока на банята/

-36-

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Той излиза от стаята и влиза в салона, където Коко е седнала на масата с цигара и чаша червено вино. Разглежда някаква и покана и я подхвърля на Игор./

КОКО – Изглежда ти си поканен, но аз – не.

Бал в операта…. Всеки, чието име значи нещо в изкуството, ще присъства, включително Сати, Равел, Пикасо, Кокто и кой ли още не…

ИГОР – Сигурен съм, че няма да ти хареса… Ще бъде обичайно скучно. Хора на изкуството ще се надпреварват да си разменят неискрени похвали… Край тях ще циркулират порядъчно количество сноби.

КОКО – Няма да е в моя стил, нали? Малко прекалено интелектуално за мен. Твърде изтънчено за госпожица Шанел… Не съм ти равна за подобно място, нали така?

ИГОР – Какви ги дрънкаш?

КОКО – Там не канят хора от моделиерския бранш. Прекалено е незначителен. Знам го. Няма защо да ме залъгваш.!

ИГОР – За какво говориш?

КОКО – Усещам, когато ме поставят на място… Усещам!

ИГОР – Не ставай смешна! Виждаш незачитане там, където няма и помен от него. Комплекси ли имаш?

КОКО – Комплекси? Те имат комплекси като не ме канят, но за пак няма да ги удостоя с присъствието си. Не ми пука за тази паплач!

ИГОР – Тогава за какво са всичките тези приказки?

КОКО – За тебе, разбира се, е много по-удобно да не дойда.

ИГОР – Това не е вярно.

-37-

КОКО – Все още не си сигурен дали искаш хората да ни виждат заедно, нали?

ИГОР – Това е нелепо. Чудесно би било да дойдеш! В твое отсъствие ще умра от досада.

КОКО – Да ме чукаш тайно ставам, но извън къщата гледаш да си колкото е възможно по-надалеч!

ИГОР – Какъв е този език?! И по-тихо!… Пияна ли си? Все пак Катерина е все още тук, а има и слугиня, която може…

КОКО – Не ме интересува! Аз съм си в къщата! Това е моята къща и ще викам колкото си искам. Ясно ли ти е?

ИГОР – /опитва се да запази спокойствие/ Повтарям – мисля, че ще ти се стори скучно… Там, в операта.

КОКО – Добре. Щом като ще е толкова скучно, предполагам, че и ти няма да отидеш. / разкъсва поканата на малки пърчета/

ИГОР – Какво правиш?

КОКО – /потривайки ръце/ Ето ! Виждаш ли? Всичко свърши…

ИГОР – Не мога да повярвам на очите си!

КОКО – Няма място за обида, няма и обидени! /Тя затананиква някаква песничка от детството/

ИГОР – Би било проява на недопустима грубост от моя страна, ако не отида…

КОКО – Ами тогава вдигни телефона и се извини. Кажи им там, че жена ти е болна. Че трябва да се грижиш за нея. Това би трябвало да свърши работа…

/Тя поглежда ръцете си, които се оказват изцапани от мастилото и започва яростно да ги трие с кърпичката си/

-38-

Много е изгодно да ме каниш като мецанат по приеми, където има възможност да се изкрънка подаяние. Но нямам място там, където се срещаш с равните на теб. Така ли?

ИГОР – Аз не „крънкам” подаяния.

КОКО – Да, бе!

ИГОР – Не „крънкам”!… Макар че, разбира се, практиката определени хора да оказват материална подкрепа на артисти с цел да укрепят собствения си социален статус да не е непозната.

КОКО – Мръсно неблагодарно копеле! /Тя изхвърля нотните листа разположени върху пианото. Той започва да ги прибира и подрежда, опитвайки се да бъде хладнокръвен./

ИГОР – Всъщност, като си помисли човек, има нещо дълбоко унизително в начина, по който се финансират изкуствата в наши дни.

КОКО – Никак не ти се отдава да преглътнеш факта, че съм жена, нали? Една жена, която е интелигентна и постига успехи, която е артист по начин, останал напълно непонятен за тебе!

ИГОР – Артист?

КОКО – Да, артист, който при това работи не по-малко упорито, ако не и повече от теб самия!

ИГОР – Ако отделяше повече време за съзидание и по-малко за продажби, може би щях да се съглася с тебе.

КОКО – Това се нарича реалност, Игор – нещо, срещу което очевидно си имунизиран да проумееш в кръга на своя миниатюрен свят.

ИГОР – Ти не си никакъв артист, Коко!

КОКО – Нима? Тогава какво съм, според теб?

ИГОР – Не знам… Може би занаятчия, търговец…

-39-

КОКО – Няма да търпя подобно нещо!… Не забравяй къде живееш, скъпи! … Мари!… В най-скоро време ще ти стане ясно!…

МАРИ – На вашите услуги, госпожице!

КОКО – Кажи да оседлаят конете. Имам час за езда. Новият ми гост сигурно вече ме очаква… До скоро, Игор…. /Тя излиза. Мари се приближава до Игор./

МАРИ – Госпожата, горе е като бясна. Хвърля дрехи, сгъва ги, като че ли иска да ги прибира в куфар… После пак ги разхвърля.

ИГОР – Даде ли и лекарствата?

МАРИ – Дадох и ги, но тя не ги изпи. Поне пред мен. Сега е тихо… Страх ме е да не направила нещо със себе си.. Извинете ме , господине. Трябва да вървя. Ще кажа за конете и пак ще се върна. Ако имате нужда от нещо, повикайте ме.

ИГОР – Добре. Върви…

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

/Игор заварва как Катерина бавно и методично прибира дрехите си в куфар. Той я прегръща. Тя спира за момент./

КАТЕРИНА – Страх ме е , Игор!

ИГОР – Няма от какво.

КАТЕРИНА – Много съм уплашена.

ИГОР – Защо?

-40-

КАТЕРИНА – Аз съм тежко болна. Имам чувството, че нещо отвътре ме тегли и разкъсва… Въздухът в тази стая е негоден за дишане… Някакво кълбо от страх се е загнездило в стомаха ми.

ИГОР – Но лекарят каза, че изгледите са добри.

КАТЕРИНА – Знам това, но нали видях със собствените си очи. Видях смъртта.

ИГОР – Видяла си само рентгеновите снимки.

КАТЕРИНА – Може ли да те питам нещо?

ИГОР – Разбира се.

КАТЕРИНА – Няма друго, нали?

ИГОР – Какво имаш предвид?

КАТЕРИНА – Имам предвид, че това е всичко, нали? Друго няма. Ние сме просто кожа и кости. Отвъд това няма нищо друго.

ИГОР – Не, не мога да приема подобно нещо.

КАТЕРИНА – Но ако се абстрахираме от фактическото присъствие на нашите тела, от нашето физическо съществуване – ако махнем това, какво остава!?

ИГОР – Не знам… Сигурно много неща остават да витаят тук, на земята. Много ми се иска едно от тези неща да бъде музиката. Моцарт, Бетовен, Бах, Верди отдавна ги няма, но аз продължавам да чувам тяхната музика, която явно се е родила от сърцата им, преди те да се пръснат и потътнат в земята…

/Тя го гледа продължително и сълзите отново напират. За да ги скрие отива в банята. Той изчаква за момент и тръгва към своето пиано.Тя излиза, отваря гардероба, взима още един куфар изпод леглото и почва да хвърля дрехи в него./

-41-

ИГОР – Какво правиш?

КАТЕРИНА – Заминавам… Още утре… Заминавам!

ИГОР – Не можеш да постъпваш така с мен.!

КАТЕРИНА – Това няма нищо общо с теб. /Връща си куфара, който той за момент е успял да вземе./ Правя го в името на децата и лично за себе си.

ИГОР – Но аз искам да останеш.

КАТЕРИНА – Така ли? И защо?

ИГОР – Защото… твоето място е при мен, тук. Имам нужда от теб.

КАТЕРИНА – И аз имах… едно време. !

ИГОР – Ти си моя жена!

КАТЕРИНА – Трябваше по-рано да се сетиш.

ИГОР – Ние сме все така женени. Това не може да се промени. То е нещо свято.

КАТЕРИНА – Действията ти не го потвърждават по никакъв начин!

ИГОР – Но какво смяташ да правиш?

КАТЕРИНА – Ще се оправя сама.

ИГОР – Сигурна ли си?

КАТЕРИНА – Не съм. Но може би точно от това имам нужда.

Повече не мога да търпя.

ИГОР – Кое по-точно?

КАТЕРИНА – Не ме обиждай, Игор.

ИГОР – Но нещата с Коко са почти приключили.

-42-

КАТЕРИНА – Почти! Ти какво искаш? Да чакам още седмица, месец, година?

ИГОР – Но това наистина е така.

КАТЕРИНА – Мисля, че последните месеци говорят точно за обратното.

ИГОР – И защо?

КАТЕРИНА – Защото, ако не е Коко , ще бъде някоя друга. И въобще цялата работа вече не си струва труда.

ИГОР – Не е честно.

КАТЕРИНА – Така ли?

ИГОР – Действаш, тласкана от наранено честолюбие.

КАТЕРИНА – Крайно време бе и това да се случи!

ИГОР – Ами децата?

КАТЕРИНА – Какво децата?

ИГОР – Помислила ли си за тяхното добро в цялата тази схема?

КАТЕРИНА – Разбира се. Заради кого, мислиш, го правя?

ИГОР – Не смяташ ли, че си струва да останем заедно заради тях?

КАТЕРИНА – /внезапно избухва и хвърля куфара/ – Ама и нахалството ти го бива! Помислил ли си поне веднъж за тях през последните месеци? Мислиш, че не знаят? Не! Те знаят! Може и нищо да не казват, но дълбоко в душите си знаят какво се случва. Знаят, че не ме обичаш. Единствен ти си оставаш до такава степен заслепен от Коко и твоята „гениална” музика!

ИГОР – Но аз те обичам!

КАТЕРИНА – Само голи приказки не стигат!

/Мълчание./

-43-

ИГОР – Какво ще стане с нас?… Моля ти се , остани!

КАТЕРИНА – Няма да променя решението си,Игор. Заминаваме утре сутринта. Ако ти се прииска да ни видиш, знаеш къде сме.

/Игор излиза от стаята и се приближава към пианото. Там го чака Коко. Току-що се е върнала от езда./

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

ИГОР – Катерина се изнася утре, с децата. Прибира се в Париж.

КОКО – Аз пък заминавам за Монте Карло.

ИГОР – Мисля, че правиш грешка.

КОКО – Какво те кара да мислиш така?

ИГОР – Убеден съм, че двамата споделяме нещо, от което не бива да се отказваме.

КОКО – И какво е то?

ИГОР – Не знам точно. Чувство. Наречи го любов.

КОКО – Романтичен, както винаги!

ИГОР – Много добре знаеш какво имам предвид.

КОКО – Опасявам се, че не знам.

ИГОР – Ние я караме добре заедно. Подхождаме си…

КОКО – Игор, я ми кажи нещо!

ИГОР – Какво?

КОКО – Щеше ли да напуснеш Катерина?

ИГОР – Както виждаш, тя ме напусна.

КОКО – Но би ли се развел някога с нея?

-44-

ИГОР – Това не е честно. Тя е твърде болна в момента и…

КОКО – Не искам да чувам повече оправдания. Никога няма да я оставиш, макар че не я обичаш. Добре, готова съм да приема, че ме обичаш. Само че това просто не е достатъчно. Не мога да понасям положението да се промъквам като някаква пачавра в собствения си дом. Аз съм на трийсет и седем и съм богата! Заслужавам нещо по-добро!

ИГОР – Знам, че постъпих егоистично. Непочтено… Но нещата ще се променят. /Той я хваща за ръката./

КОКО – Бих искала да ти повярвам, Игор. Да, наистина постъпи егоистично. /Изтръгва ръката си./ Е, и аз постъпвам егоистично! Бедата се състои в това, че ти искаш да подчиня живота си на твоята работа. Е, това няма да стане! Аз не съм ти Катерина. Имам си своя работа. И съм амбициозна.

ИГОР – Щом си толкова амбициозна, защо си губиш времето с тоя малоумник Дмитрий?

КОКО – Няма да допусна да ми държиш такъв език!

ИГОР – Та той е с дванайсет години по-млад от тебе! Още е момче, за Бога!

КОКО – Възрастта няма нищо общо. А и, ако искаш да знаеш, разликата ни е единайсет години.

ИГОР – Не разбирам изобщо как е възможно да се отнасяш сериозно с него.

КОКО – Кой казва, че съм сериозна? Може пък да се забавлявам. Мога да си го позволя, не мислиш ли?

ИГОР – Не виждаш ли, че иска само парите ти?

КОКО – Мога да разбера огорчението и ревността ти. Може и да ти прилича на идиот. Но е добър с мен. Обръща ми много повече

-45-

внимание от теб, в който и да било момент – повече, отколкото вероятно изобщо си способен да дадеш. А това ми харесва. Обичам да се грижат за мен. Обичам някой да копнее по мен. Някой , за когото не идвам на трето място , след пианото и съпругата му! .. А за парите грешиш!

ИГОР – След като Катерина си тръгва, на теб ти липсва предизвикателство, така ли?

КОКО – Може и да си прав. Може би вече въобще не представляваш интерес.

ИГОР – Не може да си играеш по такъв начин с хората. Разби едно семейство…

КОКО – Искаш да кажеш, че ти нямаш пръст в цялата тази работа, така ли?

ИГОР – Аз настоятелно моля да останеш с мен!… Какво искаш? Брак? Деца? Какво?

КОКО – Ти не си точно бащата , когото бих избрала за собствените си деца….Всичко е толкова очевидно! А болката ми е два пъти по-силна , защото осъзнавам, че съм жертва на собствените си заблуди. Къде ми е бил умът? Сляпа ли съм? Как съм могла да си помисля, че ти ще оставиш тази жена. Тя е твоята връзка с родината, с твоето детство, с твоите спомени… Тя ще бъде с теб винаги!… Каква глупачка съм…А аз им купувах подаръци – дрехи, бижута… /съзира ракетата за тенис/ Ракети за тенис…. /започва да къса кордата на ракетата, а след това да е удря в пода, докато се строши/

ИГОР – Спри! Какво правиш? Полудя ли?…

КОКО – По цял ден може да се лигави с мен, а вечер припълзява обратно при Катерина… Великият композитор…без пукната пара в джоба, без собствен дом…преписвач на ноти за пианола…

-46-

ИГОР – Да… Права си. Нямам дом, избягал от страната, в която съм се родил и израстнал, която все още е в сърцето ми и болката пари, наистина пари….Нищо нямам…Децата ме гледат очудено и сигурно се питат – какво се случва с техният баща… Само Катерина и нейната задължаваща любов и тази проклета музика, която ме държи все още в будно състояние и продължавам да преработвам „Тайнството” до премала, търсейки да забавя малко симфонията в последните няколко такта преди кулминацията;искам да постигна плътност на хармонии и дисонанси, като вторите се разтворят в съвършено съгласие с темата; за финал искам изненадващ , внезапен покой; впечатление за пълна, замръзнала тишина.

/Мълчание./

ИГОР – Знаеш ли какво ми липсва?

КОКО – Кажи.

ИГОР – Снегът… Онази бяла пелена, която наподобява пустошта в ума ми.

КОКО – Снегът ли?

ИГОР – Да. Истинският сняг. Не пудрата, на която се радвате тук, а огромните снежни планини, които се трупат навсякъде, денонощия наред…

КОКО – Стига… /хаща го за ръцете/ Трябва да се вземеш в ръце. Чака те „Пролетното тайнство”! Каза че имаш да доработваш някои части, други да шлифоваш. Друг път няма да имаш такъв шанс. /Тя го целува и тръгва./ Анонимният дарител очаква „Тайнството” да покори цял Париж. /Тя пуска грамофона./ А сега твоят сняг – Воала!

/Отгоре се изсипва бавно бяла перушина. „Пролетното тайнство” зазвучава с палката на диригента./

АКТЪОРЪТ /играещ Игор/ – Игор Стравински се изправя с диригентска палка в ръка за представяне на „Тайнството” в нова версия. Дава знак

-47-

на оркестъра. Очите му се присвиват, устните се разделачават едва забелижимо. Започва да тактува с лявата ръка, докато с дясната извиква музиката на живот. Фаготът издава шест неутешими тона. Като обладани от дух, останалите дървени духови инструмента се пробуждат. Проскърцват в отговор първите цигулки, плахо зацвърчават флейти. Втората секция духови забърборват, удавени в излиянието на медните инструменти и щрайха.

/Музиката набира височина. Тъмнина./

КРАЙ

РОБИН ХУД –

ПРИНЦЪТ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ

По Ал. Дюма и Р. Грийн

Драматизация – Бойко Илиев

-2-

Действащи лица:

Робин Худ

МАРИАН

Лордът

Маргарет

Кристабел

Малък Джон

Мод

Алън

Шериф /Непознатият/

Хюбърт

Поклонникът

Патрик

Войник- Гаспар- Гилбърт

Войници, разбойници, монаси, монахини

-3-

АКТЬОРЪТ /Робин Худ/ –

Някога, преди много векове, повечето от англичаните не били свободни хора. Те не можели да избират нито къде да живеят, нито за кого да работят. Тогава , в тъмата на Средновековието, обществото било строго разделено на господари и крепостни селяни. Господарите получавали земята по волята на краля заедно със селяните като част от инвентара. Селяните били принудени да превиват гръб от зори до мрак, за да има и за тях, но най-вече за господарите. Тези, които все пак дръзвали да се бунтуват или да избягат, били задържани като разбойници, връщани обратно и дамгосвани с нажежено желязо като добитък или хвърляни да изгният в тъмница.

По това време Крал Ричард – Лъвското сърце потеглил на кръстоносен поход да освободи Ерусалим от сарацините, но получените вести за беди и размирици го призовали да тръгне обратно, ала по пътя бил заловен и хвърлен в тъмница – никой не знаел точно къде – и малцина в Англия вярвали, че ще се завърне някога. Това използвал брат му Джон и узурпирал трона. Джон бил жесток и безмилостен и повечето му приближени не били по-добри от него. Те имали нужда от пари, а най-лесния начин да ги получат бил да обвинят някой богат човек в измяна или престъпление , да го обявят извън закона и да си присвоят замъка му, както и целия му имот, заедно със селяните…За тази работа принц Джон назначавал шерифи, които да упражняват неговото правосъдие в градовете и областите. В полезрението на шерифа на Нотингам попаднал и Робин Худ или Сър Робърт Локсли, който бил син на богат земевладелец или благородник от стар саксонски род. Казвали за него, че е побъркан глупак, който оказвал помощ на всякаква измет и дори на престъпници, лично той убивал елени в кралската гора, често изпразвал кесиите на търговци по пътя и раздавал парите на бедните селяни…Някои го наричали разбойник, други – закрилник. Но едно се смятало за безспорно – нямало друг такъв изкусен стрелец с лък. Може би просто щеше да си остане един разбойник, ако не беше срещнал Мариам.

ВТОРА КАРТИНА

/Един мъж, облечен с дрехите на Нотингамския шериф, развива пергамент и чете на висок глас./

ШЕРИФ

-4-

„В името на принц Джон, регент на цяла Англия, се обявява, че Робърт Локсли, известен като граф на Хънтигтън, известен също като Робин Худ, за предател, тъй като е подпомагал враговете на краля, нарушавал е кралските закони и е преследвал издигнатите от него благородници. С настоящият декрет същият Робърт Локсли или Робин Худ се обявява извън закона, земите и богатствата му се конфискуват, а самият той се осъжда на изгнание в имета на крал Ричард и на регента принц Джон.”

/Постепенно се събират всички участници./

РОБИН

Сър Гай, дошъл си със злонамерено искане, изцяло недостойно за високия орден на рицарството, към което принадлежиш. Колкото до тази заповед, поставям под въпрос нейната достоверност. Покажи ми къде е печатът на крал Ричард…Не можеш, защото го няма…Кажи ми в какво се състои моето предателство и по каква причина аз, Робърт Локсли, собственик на Локсли и граф на Хънтигтън, трябва да отговарям за предполагаемите злодеяния на митическия горски демон, наричан Робин Худ, който положително не е нищо друго освен вампир, измислен от доверчивите и пълни с предразсъдъци невежи придворни.!

/Общ смях…/

ШЕРИФ

Не е време за шеги и приказки за вампири. Всички ние знаем, че ти винаги си пренебрегвал законите и си се стремял да насъскваш крепостните против господарите им. Дори самият факт, че се наричаш граф на Хънтигтън по линията на саксонските прадеди на майка си, те изобличава като предател: старите саксонски графове бяха лишени от правата си и обявени извън закона от нашия регент принц Джон. Накрая, безполезно е да се преструваш на невинен за престъпленията, които си извършил под измисленото име Робин Худ.

РОБИН

Добре тогава. В този миг и на това място Робърт Локсли, граф на Хънтигтън, престава да съществува. Моите приятели ме нарекоха Робин Худ, ти също ме нарече така и всички вие. Нека от сега нататък да бъда само Робин Худ, от който ти, шерифе, принц Джон и всички като вас: абатите и епископите, които трупат тлъстини от страданията на сиромасите; нормандските рицари и барони, които престъпват както кралските, така и божите закони със своите жестокости; да, и всички тям подобни кръвопийци ще треперят от ужас, докато Робин Худ царува в Шеруудския лес, до времето, когато крал Ричард се завърне у

-5-

дома от кръстоносния поход и справедливостта отново възтържествува в прекрасната наша земя.

/Обръща се към Мариан./

Лейди Мариан, кому даряваш любовта си – на графа на Хънтигтън или на Робин Худ – престъпник, който сега се завръща към зелените дървета на родния си дом , към Шеруудския лес?

МАРИАН

Не я даравям нито на графа, нито на неговото графство, а на този, когото обичам; ще стана съпруга единствено на него.

РОБИН

Така мислех и аз. Макар че церемонията още не е приключила, заявявам, че въпреки това ние сме законни съпрузи пред очите на бога и на присъстващите… Лорд Фицуолтър, оставям дъщеря ви на вашите грижи, а аз отново ще я поискам от вас, когато крал Ричард дойде тук и съедини ръката и с моята.

МАРИАН

И аз се заклевам в това! Ти, Робин, си мой господар и съпруг, друг никога няма да имам, дори до гроб да остана девица!

РОБИН

Сега тръгвайте, лорде…И ти върви с него, Мариан.

МАРИАН

Робин, нека остана при теб, в твоята дружина.

РОБИН

Не, ти не можеш да ми помогнеш – когато победя тези зверове, ще потегля с коня си към веселия разлистен Шеруудски лес и там ще съградя своя дворец.

ШЕРИФ

Робин Худ! Собствената ти уста те осъди на измяна пред събралите се тук – тях аз призовавам за свидетели…Хайде, предай меча си и се подчини на властта на своя несъмнен господар принц Джон, който скоро ще бъде коронясан. Ако постъпиш така, все още можеш да се надяваш на милост!

РОБИН

Принц Джон не знае какво е милост. Той знае само желанията на собственото си алчно сърце – и ти вършиш зло , като му служиш…Аз служих вярно на крал Ричард, Лъвското сърце и ще му остана верен до гроб…Колкото до меча ми, аз го връчвам на Джон и неговите служители ето така!

-6-

/Робин светкавично изважда меча си и го стоварва върху шлема на шерифа. Той припада. Робин и приятелите му напускат църквата./

АБАТЪТ

Помощ! Убийство! Светотаство! Помощ! /Всички ги наобикалят.Помагат на шерифа да се свести.Дават му вода. Мариан отива към дома си, за да се преоблече./

Как сте, шерифе? По-добре ли сте?

ШЕРИФ

Какво стана? Кой си ти?

АБАТЪТ

Аз съм абат Скот…Вие прочетохте декрета на принц Джон и Робин Худ ви цапардоса с меча си и избяга…

ШЕРИФ

Ще го вкарам в дранголника, само да ми падне!…О-ох…така ме цепи главата…Няма смисъл да го преследваме сега, но ако дръзне да отиде в замъка Локсли, ще се натъкне на засадата, която предвидливо съм организирал…Няма да ми се измъкне!

АБАТЪТ

Безбожен негодник! Справедливо го обявихте извън закона. Благословена да е главата на онзи, който пресече пътя му и ви го предаде…

ШЕРИФ

Опасен тип. Трябва да си получи заслуженото…Сега ни се изплъзна, но няма да е за дълго.

ЛОРДЪТ /баща на Мариан/

Добре че прекъснахте церемонията, сър! Човек, който захвърля графство, обширни земи и огромни богатства, за да помага на пасмина окаяни крепостни селяни и тям подобна сган, не заслужава ръката на дъщеря ми. Приключих въпроса с Робърт Локсли, Робин Худ или както и да се нарича сега този долен просяк и предател. Дъщеря ми – също.

АБАТЪТ

Извинете ме Ваша Светлост, но съм длъжен да отбележа, че тя беше почти омъжена за него, според църковните закони и е изцяло негова според законите на сърцето.

ЛОРДЪТ

Бракосъчетанието беше прекъснато от шерифа, така ли е?

АБАТЪТ

Така е, но…

-7-

ЛОРДЪТ

Следователно пет пари не давам за това. Колкото до любовта, вашето задължение на изповедник е да и обясните, че любовта към този предател е греховна и трябва да бъде потъпкана!

АБАТЪТ

Любовта е божие дело и не е моя работа да се бъркам.

ЛОРДЪТ

Службата беше прекъсната, а това несъмнено е доказателство, че бог не я е благословил! При това аз сгодих дъщеря си за граф Хънтингтън, а не за разбойника и предателя Робин Худ!

/Появява се Мариам с лък и кочан със стрели, изцяло в зелени дрехи./

Какво е това? Къде си тръгнала Мариан?

МАРИАН

В гората.

ЛОРДЪТ

Няма да стане!

МАРИАН

Но аз вече съм тръгнала.

ЛОРДЪТ

Аз пък ще наредя да вдигнат моста.

МАРИАН

Аз пък ще преплувам рова.

ЛОРДЪТ

Аз ще наредя на стражите да не те пускат през портите.

МАРИАН

Аз ще скоча от крепостната стена.

ЛОРДЪТ

Аз пък ще те заключа в кулата!

МАРИАН

Аз пък ще накъсам гоблените и ще се спусна по тях като по въже.

ЛОРДЪТ

Аз ще накарам слугите да махнат всички гоблени от стените и да заковат с дъски всички процепи.

МАРИАН

Аз пак ще намеря начин да избягам. При това, татко, ако ме пуснеш да отида, ще се върна по собствено желание. Затвориш ли ме под ключ обаче и успея да се измъкна, никога няма да се завърна…Робин Худ ме очаква в Шеруудския лес и възелът затегнат днес, лесно ще бъде затегнат докрай.

-8-

АБАТЪТ

Добре го казахте, лейди.

ЛОРДЪТ

Лошо го каза, абате! Веднага се махай от замъка ми! Ти си в съюз с предателя Робин Худ, зная го! Ако се появиш отново, ще заповядам да те набият с камшици, независимо, че си свещеник!

АБАТЪТ

Тръгвам, тръгвам…И дъщеря ви ще ви напусне скоро и ще останете сам със замъка си, лорде. Сбогом!

ЛОРДЪТ

Отървахме се от наглия монах! Сега остава опакото момиче.

ШЕРИФ

Най-добрата юзда за такива като нея е един сериозен и благонадежден съпруг.

ЛОРДЪТ

Да…съпруг, и то по мой избор. Не някакви си графове, със съмнителни графства, а, да речем, рицар, който със сигурност притежава земи и богатства и принц Джон е благосклонен към него! Мъж например, като вас… е, няма значение!

МАРИАН

Не мъж по твой избор, татко, освен ако изборът ти не съвпада с моя. Аз вече избрах и винаги ще избирам храбрия Робин Худ.

ЛОРДЪТ

Ако продължаваш да повтаряш името на този престъпник, ще те затворя в тъмница и ще те държа само на хляб и вода.

МАРИАН

Робин Худ ще превземе замъка ти, за да ме избави, така че не си прави на толкова лош. Татко, нали ще ме пуснеш?! Давам ти дума, че ще се върна. Давам ти също дума, че Робин няма да стане нещо повече за мене, отколкото е сега, докато ти не ми позволиш или крал Ричард не се завърне и не ме предаде със собствените си ръце на него, за да се оженим.

/Тя тръгва и изпраща въздушна целувка на баща си./

ЛОРДЪТ /Към шерифа./

А сега на вас остава да заловите този разбойник и да го окачите на бесилото в Нотингам. Докато това не стане, боя се, че няма полза да идвате тук и да искате ръката на дъщеря ми.

ШЕРИФ

-9-

Милорд, аз вече тръгвам за замъка Локсли и съм сигурен, че Робин Худ ще попадна в клопката, която съм организирал. До скоро!

ЛОРДЪТ

Желая ви успех, шерифе!

ТРЕТА КАРТИНА

/Шерудският лес. Робин Худ и група въоражени мъже и жени./

РОБИН

Приятели мои, сега всички, които са готови да останат с мен, трябва да положат клетва: Обявяваме война на всички крадци, грабители, насилници и злосторници, особено на онези, които подкрепят и следват принц Джон, узурпирал трона използвайки отсъствието на нашия крал

Ричард Лъвското сърце, който беше ранен в кръстоносния поход срещу сарацините. И още нещо – ние няма да ограбваме тези хора за собствено забогатяване, а ще правим това за всеобщото благо и не по-малка грижа за нас ще бъде да намираме бедните, нуждаещите се, вдовицата и сирака, и всички, които са страдали или страдат несправедливо, за да облекчаваме техните лишения, доколкото можем. При това ще се закълнем, че няма да причиним зло на нито една жена, била тя нормандка или саксонка, високопоставена или не, и че ще подкрепяме и подпомагаме всички, които ни търсят и се нуждаят от нашата закрила, като се отнасяме към тях честно и открито, и във всяка жена ще виждаме нашата света дева Мария, майката на Христос, в чието име ние се заклеваме. Заклех се!

/Всички повтарят след Робин Худ./

/Затъмнение./

/Влиза с гръб към публиката – Мариан, опънала лъка със сложена на тетивата стрела и дебне някой, който не може да разбере къде е…върти се на всички страни, почти в паника./

МАРИАН

Кой си ти? Покажи се! Чуваш ли?! Ще стрелям… /Показва се млад мъж, на гърба с лък и кочан стрели, голям нож на пояса./ Какво искаш? Защо ме преследваш? Говори!…Не се приближавай до мен!…Не се шегувам…Ще стрелям, ако направиш още една крачка!…Говори, слушам те?

НЕПОЗНАТИЯТ

Ще говоря, но първо трябва да дойдеш с мен.

МАРИАН

Къде трябва да дойда?

-10-

НЕПОЗНАТИЯТ

Не е важно къде, последвай ме.

МАРИАН

Няма да те последвам.

НЕПОЗНАТИЯТ

Отказваш, така ли, красива госпожице?! Правиш се на високомерна и трудно достъпна.

МАРИАН

Няма да те последвам, не чу ли?!

НЕПОЗНАТИЯТ

Тогава ще бъда принуден да използвам сила, а това няма да ти хареса, предупреждавам те.

МАРИАН

А аз те предупреждавам, че ако имаш дързостта да приложиш насилие срещу мен, ще бъдеш жестоко наказан.

НЕПОЗНАТИЯТ

Мариан, наистина се възхищавам на смелостта ти, но това възхищение няма да ме накара да променя плановете си. Знам коя си ,знам , че снощи пристигнахте заедно с брат си Алън в дома на лесничея Гилбърт Худ, за да търсите Робин Худ, но той беше арестуван при пристигането си в замъка Локсли. Знам също, че брат ти замина за Нотингам, откъдето скоро няма да се върне.

МАРИАН

Какво искаш да кажеш?

НЕПОЗНАТИЯТ

Казвам, че сър Алън е вече затворник на шерифа на Нотингам.

МАРИАН

Боже мой! Лъжеш!

НЕПОЗНАТИЯТ

Изобщо не ми е жал за почитаемия ти брат. Защо отива да се вре в устата на лъва? Защото шерифа е истински лъв. Воювахме заедно в Палестина и познавам вкусовете му, той иска да има сестрата, както вече има брата. Вчера ти избяга от неговите копои, но днес…

МАРИАН

Не се приближавай! Нищо няма да постигнеш със заплахите си…

НЕПОЗНАТИЯТ

О, успокой се, искам да кажа, че днес пак ще му се изплъзнеш…Да, пак ще избягаш, но няма да може да избягаш от мен. При шерифа щеше да

-11-

си робиня, а с мен ще бъдеш свободна, ще бъдеш кралица в тази стара гора. Е, да тръгваме, моя красива невесто, в моята пещера ни чака хубава вечеря от еленско месо и нашето легло от сухи листа.

МАРИАН

Ако само ме докоснеш, брат ми ще те намери вдън земя и ще те пречука.

НЕПОЗНАТИЯТ

Ако брат ти избяга от лапите на звяра, може да дойде да живее при нас, но не вярвам, че някога ще можем да ловуваме заедно елени, тъй като шерифа не обича да оставя затворниците си да гният в подземията, а бързо ги изпраща на оня свят.

МАРИАН

Но как разбра, че брат ми е пленник на шерифа?

НЕПОЗНАТИЯТ

По дяволите, стига с тези въпроси, красивице! Сега става въпрос за предложението, което ти правя да бъдеш моя кралица, а не за въжето, на което ще увисне брат ти. Кълна се в небето, искаш или не искаш, ще дойдеш с мен.

/Той протяга ръка към нея, тя изпъва тетивата, той избива лъка от ръцете и я хваща за гушата, извадил ножа./

Сега сме само ти и аз…/шепне и/ Само ти и аз, красавице!… Гората ще ни скрие от алчните хорски очи…Само аз и ти… /Опитва се да я целува и съблича…Тя успява да му махне качулката/

МАРИАН

Но това сте вие – шерифа на Нотингам!Помощ! Алън! Робин! Помощ! Хора помогнете! Помощ!

/Той успява да легне върху нея, когато е хванат за врата от Малък Джон /

ДЖОН

Хе, жалък негоднико, не докосвай тази жена, иначе ще те убия на място! Правиш си оглушки, така ли?! /Вдига го и опира нож в гърлото му./

НЕПОЗНАТИЯТ

Тази жена ми принадлежи…

ДЖОН

Лъжеш, преследваше я, както мечка преследва сърне. Жалък негодник, изчезвай или ще те намушкам като яре! Хвърли на земята стрелите, лъка и кинжала си!…/прави го/ Много добре. Сега се обърни кръгом и бягай, бягай с всички сили, иначе ще те пришпоря със стрелите си…

-12-

/Шерифът отстъпва бавно и потъва в гората. /Мариан все още се е свила на кълбо и приплаква./

МАРИАН

Не ме наранявайте, смилете се над мен!

ДЖОН

Успокойте се, госпожице, негодникът, който се осмели да ви нападне, е далеч от нас и ако отново реши да го направи, ще си има работа с мен, преди да докосне и гънка от роклята ви.

МАРИАН

Наистина ли си отиде?…Благодаря ви за помощта!

ДЖОН

Не ми благодарете, госпожице, просто изпълнявам дълга си.

Облегнете се на мен, за да се изправите…Нямате ли ми доверие?

МАРИАН

Имам ви пълно доверие, сър. Сигурна съм, че не сте способен да излъжете, жена , нали?

ДЖОН

Така е, госпожице, аз не съм способен на това…да, Малкия Джон не е в състояние… Хайде, облегнете се здраво на ръката на Малкия Джон, който може да ви носи, ако се наложи, госпожице, и то без да се измори повече от клона на дърво, на който е кацнала гургулица.

МАРИАН

Малкия Джон?

ДЖОН

Да, наричат ме така, защото съм висок шест фута и шест инча, защото с един удар убивам вол и разбойникът, който ви нападна ме познава много добре и затова не оказа съпротива, когато света Богородица, която ви пази, ви изпрати при мен. Позволете да добавя, госпожице, че съм толкова добър, колкото и силен и, че преди месец навърших двайсет и четири години.

МАРИАН

Къде отиваме, Малък Джон? Тази пътека води ли към къщата на Гилбърт Худ?

ДЖОН

Да не би случайно да сте негова дъщеря? Наистина ще смъмря потайния старец, ако е скрил от нас, че притежава такова красиво съкровище. Извинете, госпожице, но познавам отдавна добрия лесничей и сина му Робин Худ и не мислех, че са толкова потайни.

-13-

МАРИАН

Грешите, сър, не съм дъщеря на Гилбърт Худ. Просто търсих Робин Худ, но разбойникът, от който ме отървахте, ми каза, че Робин е арестуван от шерифа на Нотингам. Ако наистана сте приятел на Робин Худ, трябва да измислим начин да му помогнем!

ДЖОН

Иска ли питане…Ние всички сме се клели, за да си помагаме, а нашия водач е Робин Худ! Да вървим, госпожице!

/Затъмнение./

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

/Затворът. Робин Худ – сам. Разхожда се нервно от стена до стена и си мърмори някаква песничка./

РОБИН ХУД

„ Завърна се героят след години

От славни подвизи във Палестина.

Окъсани са неговите дрехи,

Огънати – железните доспехи.

Безброй следи говорят как достойно

Честта е бранил на полето бойно.”

/Чува се отваряне на метална врата и се появява Мод – слугиня на милейди Кристабел, дъщеря на шерифа на Нотингам. Носи факла и малко храна и вода.Разстила една кърпа и слага храната./

Очевидно шерифът не е толкова жесток, колкото несправедлив, щом не нареди да вържат ръцете и краката ми. Да се възползвам от това и да видя какво си ми донесла. Как се казваш?

МОД

Мод ми викат…

РОБИН ХУД

Благодаря, Мод! Кой те изпрати с тези неземни съкровища? Почти бях умрял от глад…/с пълни уста говори той/

МОД

Моята господарка – дъщерята на шерифа. Той беснее и ругае…кълне се, че ще се разправи с вас, както с нечестивите маври в Светите земи.

РОБИН ХУД

Няма да ме изплашат неговите клетви. По-добре ми кажете, скъпа Мод, какво стана с Алън, който го арестуваха с мене, братът на лейди Мариан, нали я познавате.

-14-

МОД

Да, господарю. Той е затворен в килия по-тъмна и страшна от тази. Сър Алън се осмели да каже на шерифа: „ Подъл негодник, на пук на теб ще се оженя за лейди Кристабел.” Точно, когато вашия непредпазлив приятел казваше тези думи, влязох в стаята на шерифа с младата господарка. Като видя милейди, сър Алън се самозабрави до такава степен, че се втурна към нея, прегърна я и я целуна, възкликвайки:

„Кристабел, моя скъпа, любима Кристабел!” Милейди изгуби свяст и аз я измъкнах от стаята, далеч от негова светлост. Когато се свести ми заповяда да дойда при вас и да ви дам тази пила. Каза, че вие ще измислите как да се измъкнете оттук заедно със сър Алън.

РОБИН ХУД

Мод, ти си прекрасна! Благодаря, благодаря, да, скоро ще бъда свободен, преди да е изтекъл час, ако Господ е с мен.

МОД

Много ще се радвам, ако това се случи, но пред вратата ви има двама стражи.

РОБИН ХУД

Ще го направя, дори да са хиляда.

МОД

Да не сте магьосник, господарю?

РОБИН ХУД

Не, но умея да се катеря по дърветата като катерица и да прескачам ровове като заек, пък и тази пила ще ми помогне. Хиляди благодарности, прекрасна Мод, никога няма да забравя вашата доброта! /Той я прегръща./

МОД

Трябва да тръгвам, господарю. Аз ще заприказвам стражите, за да отвлека вниманието им, а вие…знаете какво да правите.

РОБИН ХУД

Трябват ми само пет минути…Вървете…, скъпа Мод.

ПЕТА КАРТИНА

/Параклис./ Алън и Кристабел./

АЛЪН

/прегръщат се двамата/ Скъпа Кристабел, най после заедно!

КРИСТАБЕЛ

Алън, любими мой!

-15-

АЛЪН

Кристабел, кой ми отвори вратата? Кой ми осигури тази монашеска дреха? Не можах да разпозная моя спасител в тъмното. Само чух да ми прошепва: „Идете в параклиса.”

КРИСТАБЕЛ

В замъка има само един човек, на когото мога да се доверя – девойка на име Мод, моята камериерка, която е колкото добра, толкова и находчива. На нея дължим твоето бягство. Надявам се, че е помогнала и на Робин.

АЛЪН

Дано да успее и той да се измъкне. Моята сестра Мариан, ще бъде много щастлива.

КРИСТАБЕЛ

Така е. Тя дойде при мен и ми каза, че са ви арестували миналата вечер.

Аз извиках Мод и тя трогната от моето отчаяние, ми каза: „Успокойте се, милейди, скоро отново ще видите сър Алън”. И добрата малка Мод

удържа на думата си, защото преди няколко минути ми съобщи , че мога да те чакам в параклиса. /Отново се прегръщат и целуват./

АЛЪН

Кристабел, любима моя!

КРИСТАБЕЛ

Изглежда, че тъмничарят, който те е пазел, не е устоял на кокетниченето на Мод. След като му занесла вино и му изпяла няколко балади, горкия страж бил така упоен, че заспал като заклан и хитрушата му взела ключовете. Но аз се разбъбрих, а ти трябва да се измъкнеш от замъка преди да е изгряло слънцето, скъпи Алън!

АЛЪН

Как, ти няма ли да дойдеш с мен?! След като баща ти ме лиши от свободата ми, несъмнено за да ме лиши по-късно от живота ми, ни остава само един шанс за щастие – бягството.

КРИСТАБЕЛ

О, не, Алън, не мога да изоставя баща си!

АЛЪН

Но неговия гняв ще се стовари върху теб, както се стовари върху мен. Мариан, Робин, ти и аз ще бъдем толкова щастливи далеч от света, навсякъде , където поискаш да живееш: в гората, в града, навсякъде , Кристабел! О, хайде, ела, не искам да напусна този ад без теб!

КРИСТАБЕЛ

-16-

Любими, Алън, как да оставя баща си?! Та той е сам, няма вече никого на този свят, откакто умря милата ми майчица…

/Влиза Мод с факла в ръка./

МОД

Скъпа, господарке, всичко е загубено! Ще умрем, това е някакво всеобщо клане!

КРИСТАБЕЛ

Какво искаш да кажеш, Мод? За какво клане бълнуваш?

МОД

Шерифът се е разбеснял, след като е разбрал, че Робин и Алън са се измъкнали от килиите и няма да пощади никого, нито вас , нито мен! Ах, да умреш толкова млад е ужасно! Не, не, хиляди пъти не, милейди, не искам да умирам!

КРИСТАБЕЛ

Какво означават тези думи и ридания! Да не сте си загубила ума, скъпа Мод?!

МОД

Ето каква е работата, милейди. Знаете, че накарах тъмничаря да пие повече вино, отколкото може да понесе, и той заспа. Насред тежкия си пиянски сън той бе повикан от милорд, който искаше да посети вашия …сър Алън. Горкият тъмничар, все още под влиянието на виното, което му бях наляла, забравяйки уважението, което дължи на Негова Светлост, се представи пред него с юмруци на кръста и го попита с много непочтителен тон – „с какво право се осмелява да безпокои един смел и честен човек насред съня му”?! Господарят беше толкова изненадан, че известно време го гледа без да му отговори. Това окуражи тъмничарят и той се приближи до Негова Светлост, облегна се на рамото му и възкликна весело: „ Кажи, стара палестинска мутро, е скъпоценното ти здраве? Надявам се, че подаграта да те е оставила да спиш спокойно тази нощ.” Ако бяхте видели господаря, милейди, щяхте да треперите като мен и щяхте да се страхувате от кървава катастрофа. Негова Светлост направо се разяри, ревеше по-силно от ранен лъв, тропаше с крака и започна да търси нещо, с което да го прободе…Трябва да бягаме веднага, преди баща ви, да затвори вратите на замъка и да вдигне подвижния мост!

КРИСТАБЕЛ

Тръгвай, тръгвай, скъпи Алън!

АЛЪН

-17-

А, ти, Кристабел?

КРИСТАБЕЛ

Аз ще остана. Ще укротя яростта на баща ми.

АЛЪН

И аз ще остана.

КРИСТАБЕЛ

Не, не, бягай , за бога! Ако ме обичаш, бягай. Ще се срещнем отново, само да отмине тази буря.

АЛЪН

Ще се видим отново, заклеваш ли си, Кристабел?

КРИСТАБЕЛ

Кълна се, любими!

АЛЪН

Добре, Кристабел, подчинявам ти се, защото те обичам!

/Целуват се./

КРИСТАБЕЛ

Върви, върви, скъпи мой!

АЛЪН

А какво стана с Робин?

МОД

Надявам се, че е успял да пререже решетката на прозореца, а ето го и него.

АЛЪН

Робин! Значи и ти успя да се измъкнеш?!

РОБИН

Да, благодарение на Мод, но ще разказвам за моите приключения, когато сме далеч от този затвор! Да тръгваме веднага…/Алън и Кристабел отново се прегръщат/ Хайде, да вървим, Алън, струва ми се,че трябва да държите на живота, и то повече от мен, защото Кристабел, сестра ви и много други хора ще скърбят за вас, докато за мен – едва ли… Хайде, бързо, бързо! Да се възползваме от помощта на Мод. Да тръгваме, стените на замъка Нотингам ме задушават! Да вървим!

/Всички тръгват, без Кристабел./

ШЕСТА КАРТИНА

/Чува се гласът на Шерифа./

-18-

ШЕРИФ

Претърсете всяко кътче, доведето го жив или мъртъв!

/Влиза./ А вие, дъще, какво правите тук?

КРИСТАБЕЛ

Моля се, татко.

ШЕРИФ

Несъмнено се молите за онзи нечестивец, който заслужава въжето, нали?

КРИСТАБЕЛ

Моля се за вас пред гроба на майка ми, не виждате ли?

ШЕРИФ

Къде е вашият съучастник?

КРИСТАБЕЛ

Какъв съучастник?

ШЕРИФ

Онзи предател, Алън.

КРИСТАБЕЛ

Не знам.

ШЕРИФ

Лъжете ме, той е все още тук.

КРИСТАБЕЛ

Никога не съм ви лъгала, татко.

/Влиза войник./

ВОЙНИК

Господарю, не намерихме нито единия, нито другия.

ШЕРИФ

Нито единия, нито другия?

ВОЙНИК

Да, милорд, нито единия, нито другия. Не става ли дума за двамата избягали затворници?

ШЕРИФ

Нито единия, нито другия?! Най-напред ми кажи как се казваш?

ВОЙНИК

С ваше благоволение, милорд, аз се казвам Гаспар. Бях на пост на крепостния вал и…

ШЕРИФ

Нещастник, значи ти си бил на пост пред вратата на килията на онова шеруудско вълче?! Не ми казвай, че си го оставил да се измъкне, иначе

-19-

ще те намушкам с кинжала си…Мълчиш! Значи, признаваш, че е избягал, докато си бил на пост на източния крепостен вал?! Хайде, отговаряй!

ВОЙНИК

Милорд, вие заплашихте, че ще ме намушкате с кинжала си, ако призная.

ШЕРИФ

И разбира се, ще изпълня заканата си.

ВОЙНИК

Тогава ще мълча.

/Шерифът вдига кинжала си, когато Кристабел хваща ръката му./

КРИСТАБЕЛ

Татко, умолявам ви, не опетнявайте с кръв тази гробница!

/Шерифът блъска с крак коленичилия войник и хваща дъщеря си./

ШЕРИФ

Гаспар, имаш голям късмет, че тук е дъщеря ми. Давам ти последен шанс да откупиш живота си, като настигнеш с войниците тези нещастни бегълци и ми ги доведеш в окови. Тръгвай, жалко псе!

/Войникът тръгва ./

Сега ме чуйте добре, лейди Кристабел, вие никога няма да се омъжите за Алън Клеър. Предпочитам да ви убия и двамата със собствените си

ръце, отколкото да се съглася на този брак. Ще се омъжите за сър Голдсбъроу. Той е изключително богат и много влиятелен в кралския двор на принц Джон, накратко, това е мъжът, който ми…който ви подхожда във всяко отношение. Утре ще му изпратя вашето съгласие, след четири дни той сам ще дойде да ви благодари и преди края на седмицата ще бъдете знатна омъжена дама, милейди.

КРИСТАБЕЛ

Никога няма да се омъжа за този човек, милорд! Никога! Никога!

/Шерифът започва да се смее./

ШЕРИФ

Не искам вашето съгласие, милейди, но ще се погрижа да ви заставя да се подчините…Оставям ви да помислите, дъще. Обаче запомнете едно – изисквам от вас пълно, смирено и безусловно подчинение.

КРИСТАБЕЛ

Боже мой, боже мой! Смилете се над мен!

/Шерифът тръгва./

-20-

Мамо, мамо, защо ме остави сама, мамо?! Господи, помогни ми, господи! Света Богородице, не ме изоставяй!

/Затъмнение./

СЕДМА КАРТИНА

/Шерифът влиза с една факла./

ШЕРИФ

Няма я…никъде я няма. Сигурно е избягала след този нехранимайко Алън и приятелят му Робин Худ…По дяволите! Избягала е с него! Дъщеря ми, моята Кристабел! Тревога! Обявете тревога! Кажете на Хюбърт, пазача на портите на замъка, да дойде тук. Това бягство е планирано от проклетата му дъщеря, Мод и той ще плати вместо нея. Вървете негодници и претърсете всички храсталаци на Шеруудската гора и запалете къщата на оня лесничей Гилбърт Худ, където вероятно се крият всички тези разбойници, а дъщеря ми доведете!

Тръгвайте!…/излизат войниците/ Понеже не знаят как да изпълняват войнишките си задължения, ще ги изтребя всичките. Няма да оставя на земята дори сянката на тези нечестивци, защото тази сянка би могла да каже: „Помогнах на Кристабел да измами баща си!” Да, да, кълна се във всички свети апостоли и в брадите на моите предци, няма да пощадя нито един от тях…А, ето и теб, Хюбърт, пазач на портите на замъка Нотингам. Ето те и теб.

ХЮБЪРТ

Викали сте ме, Ваша Светлост.

/Шерифът го сграбчва за гърлото./

ШЕРИФ

Негоднико, къде е дъщеря ми? Отговаряй, или ще те удуша!

ХЮБЪРТ

Вашата дъщеря ли, милорд? Не знам.

ШЕРИФ

Мръсен лъжец!

ХЮБЪРТ

Дори да ме убиете веднага, не бих имал нищо против да умра, без да се изповядам, защото няма в какво да се укорявам. Вие сте мой господар, питайте ме, ще отговоря на всичките ви въпроси, но не от страх, а от чувството за дълг и от уважение.

ШЕРИФ

Кой е напускал замъка през последните два часа?

-21-

ХЮБЪРТ

Не знам, милорд, преди два часа предадох ключовете на моя помощник..

ШЕРИФ

Кой е напускал замъка, докато ти беше дежурен?

ХЮБЪРТ

Халбърт, младия оръженосец. Той ми каза: „Милейди е болна и имам заповед да отида да извикам лекар.”

ШЕРИФ

А, ето какъв е бил заговорът! Той те е излъгал, глупако! Кристабел не беше болна, Хал е излязъл, за да подготви бягството и.

ХЮБЪРТ

Какво? Милейди ви е напуснала, милорд?

ШЕРИФ

Да, неблагодарничката изостави стария си баща, а дъщеря ви е заминала с нея.

ХЮБЪРТ

Мод?! О, не, милорд, това е невъзможно, сега ще отида да я доведа, тя е в стаята си. /излиза/

/Влиза войник./

ВОЙНИК

Вашите конници са готови, милорд.

ШЕРИФ

Тръгвайте без мен и не забравяйте да подпалите къщата на лесничея, а от главата на непокорната ми дъщеря да не падне и косъм! Вървете!

ВОЙНИК

Слушам, милорд.

/Влиза Хюбърт./

Стари мой служителю, не искам гневът да ме накара да забравя, че дълги години сме били рамо до рамо в битките със сарацините. Ти спаси живота ми на два пъти, така че забрави и ми прости гнева и грубостта и ако обичаш дъщеря си, както аз обичам моята, приложи цялата си смелост и опит и ми помогни да върнем в кошарата изгубените овце, защото Мод несъмнено е избягала с Кристабел.

ХЮБЪРТ

Уви, милорд, стаята и е празна.

ШЕРИФ

-22-

Някой от подземните проходи на замъка нямаше ли изход към Шеруудската гора?

ХЮБЪРТ

Да, милорд, един от подземните проходи има изход в гората и познавам всичките му криволици.

ШЕРИФ

Мод познава ли ги като теб?

ХЮБЪРТ

Не, милорд, поне аз не съм я водил в тези подземия.

ШЕРИФ

Сигурно ги е научила от някой друг…Дайте още факли! Да вървим! Може да са се заблудили и да ги открием преди да напуснат замъка. Хайде!

/Затъмнение./

ОСМА КАРТИНА

/Опожарената къща на лесничея./

/В овъглените руини е коленичил Гилбърт и държи в ръцете си безжизненото тяло на Маргарет./

/Влизат Робин Худ и останалите избягали от замъка Нотингам./

ГИЛБЪРТ

Маргарет, Маргарет…как ще живея без теб, Маргарет?! …/приближава Робин и пада на колене/ Ето при теб дойде и твоя единствен син, Маргарет! На кого ни оставяш?!

РОБИН ХУД

Мамо, мамо…Ти беше най-добрата майка на света! Ти си част от мен! Най-добрата част! Сега съм като инвалид…Как ще живея без теб, мамо?! Без твоята всеопрощаваща любов! Мамо…

ГИЛБЪРТ

Робин, ти си законният наследник на граф Хънтигтън. Не се отказвай от това наследство. Един ден ще станеш могъщ и докато има искрица живот в моето старо тяло, аз ще ти принадлежа. Така че от една страна ще имаш богатство, от друга, моята преданост. Е, добре, виж я, мъртва е, убита от един негодник, тази, която те обичаше нежно и искрено, както би обичала родния си син.

РОБИН

-23-

О, да, тя ме обичаше и аз я обичах като родна майка…След като майка ми умря, а баща ми се ожени за друга жена, аз избягах…в гората…вие ме прибрахте…Милата Маргарет беше толкова грижовна към мен…никога няма да я забравя…

ГИЛБЪРТ

Убиха майка ти, превърнаха дома ти в руини. Граф Хънтигтън, ще отмъстиш ли за майка си?

РОБИН

Ще отмъстя ! Робин Худ, а не граф Хънтигтън, ще смаже шерифа на Нотингам и величествения дом на благородника ще бъде опожарен до основи като къщата на скромния и трудолюбив лесничей.

ДЖОН

Аз също се кълна да не давам нито минута покой на всички богати изедници, които ежедневно смучат кръвта на крепостните селяни.

/Обаждат се и други бунтовници – „И ние се кълнем”!/

А това е Мариан, която едва отървах от един престъпник. Тя успя да съобщи на милейди Кристабел, че ти си затворен в подземията на Нотингам.

РОБИН

Мариан, Мариан… /прегръщат се/

МАРИАН

Робин! Моите съболезнования! Много ми е мъчно за майка ти!

РОБИН

Скъпа Мариан, предстои ни да се разделим и може би за дълго време…Нали знаеш, Мариан, че те обичам с цялото си сърце и душа?

МАРИАН

Както и аз, скъпи мой!

РОБИН

Вярваш ми, нали? Вярваш ли напълно в искреността на любовта ми, в безкористността на моята преданост?

МАРИАН

Но ти наистина ме плашиш, Робин. Говори, умолявам те, говори, твоята сериозност, твоят загрижен вид, ме карат да се страхувам, че трябва да науча нещо страшно.

РОБИН

Успокой се , Мариан! Слава богу няма да ти съобщавам лоши новини. Искам да говоря само за теб самата и не ми се сърди, ако настоявам за

-24-

това. Въпреки всички аргументи любовта е егоистична и моята любов сега ще бъде подложена на изпитание. Ще се разделим , Мариан…

МАРИАН

Но, Робин, ние трябва да вярваме в Божията доброта!

РОБИН

Уви, скъпа Мариан, виждам всичко около мен да се руши и сърцето ми е разбито. Изгориха дома, в който ме приютиха тези добри хора, убиха жената, която ме отгледа – моята втора майка…Виж това достойно и гостоприемно семейство. Само защото ми протегнаха ръка за помощ, когато се скитах бездомен, ги осъдиха на изгнание, отнеха им имотите и ги прогонват от дома им. Ще защитаваме имението и докато има непокътнат камък в селото, аз ще стоя до семейството…

/обаждат се пак някои от селяните – „И ние ще стоим, няма да се предадем! Никога!”/

Провидението, от което се надяваш на помощ, никога не ме е изоставяло в опасност и също като теб, Мариан, аз се уповавам на него, ще се боря и то ще ме защити. Но помисли, Мариан, по заповед на крал Джон, аз съм прокуден от кралството, мога да бъда обесен на първото срещнато дърво или да бъда изпратен на бесилката от някой шпионин, защото има обявена награда за главата ми. Робин Худ, граф Хънтигтън – днес е никой! Добре, Мариан, ти ми се врече, закле се да станеш моя любима спътница в живота, нали така?

МАРИАН

Да, така е, Робин.

РОБИН

Сега ще залича в сърцето си тази клетва, мила Мариан, ще предам на забвение това обещание. Мариан, обожавана моя Мариан, връщам ти свободата, освобождавам те от всички задължения към мен.

МАРИАН

О, Робин, какво говориш?!

РОБИН

Бих бил недостоен за любовта ти, Мариан, ако в сегашното си положение запазя надеждата да те нарека моя съпруга. Затова те

оставям свободно да решаваш на кого ще дадеш ръката си и само те моля понякога да си спомняш с приятелско чувство за нещастния изгнаник.

МАРИАН

-25-

Нямаш много добро мнение за мен, Робин. Как можа дори за миг да си помислиш, че тази, която те обича, е недостойна за твоята любов?! Как можа да си помислиш , че любовта ми няма да устои в беда?

/Мариан заплаква неутешимо./:

РОБИН

Мариан, Мариан, моля те, изслушай ме! Обичам те толкова пламенно, че ме е страх да те обрека да споделиш моята злощастна съдба. Мислиш ли, че не изпитвам дълбоко унижение от ужасното безчестие , на което е подложено името ми, че мисълта за раздяла с теб не изпълва душата ми с мъчително страдание? Ако не те обичах, щях да забия нож в сърцето си, твоята любов е единственото нещо, което ме свързва с живота. Скъпа Мариан, ти си свикнала с лукса и ще страдаш жестоко от бедността, ако станеш съпруга на Робин Худ, и ти си кълна, че предпочитам да те загубя завинаги, отколкото да те видя нещастна с мен.

МАРИАН

Аз съм твоя жена пред Бога, Робин, и твоят живот ще бъде и мой. Сега ми позволи да ти дам няколко напътствия. Винаги, когато можеш безопасно да ми изпратиш новини за теб, не се колебай, и ако можеш да дойдеш да ме видиш, ела, ще ме зарадваш много. С помощта на Кристабел и брат ми ще се опитаме да променим отношението на крал Джон спрямо теб и твоята присъда да бъде отменена.

РОБИН

Скъпа Мариан, не трябва да залъгваш сърцето си с илюзорни надежди. Не очаквам нищо от крал ДЖОН. Начертах своя път и взех твърдото решение да не се отклонявам от него. Ако чуеш да говорят лоши неща за мен, не обръщай внимание на клеветите, защото ти се кълна в света

Богородица, че винаги ще остана достоен за твоето уважение и приятелство.

МАРИАН

Знам, че си честен и смел човек, Робин Худ, и ще се моля на Бог да ти помогне във всичките ти начинания.

РОБИН

Благодаря ти, любима моя Мариан, а сега ти казвам сбогом..

/Прегръщат се и се целуват дълго./

МАРИАН

Ще чакам твоето завръщане, Робин Худ!

-26-

/Постепенно осветлението се е съсредоточило само върху двамата. Мариан излиза извън светлинното петно и потъва в мрака. Робин се обръща към всички останали./

ДЕВЕТА КАРТИНА

РОБИН

Приятели, щастлив съм да видя, че ме приемате за ваш водач, и ви благодаря от цялото си сърце. Ще направя всичко, което зависи от мен, за да заслужа вашето уважение и вашата преданост. В мое лице ще намерите брат, съратник, приятел, а когато е крайно необходимо и водач. Познавам Шеруудската гора – нашия бъдещ дом – и поемам задължението да ви намеря там сигурно убежище, където да живеем далеч от несправедливостите на света. Щом сме обявени извън закона, ще минем и без него! Но смятам, че ни прокудиха несправедливо – това беше работа на самообявилия се за крал Джон и на любимеца му – Нотингамския шериф…/Всички започват да оформят пещерата, в която се настаняват бегълците./ Живеем тук, за да изправим злината – не знаем досега да сме навреждали на честен и предан човек; пречим само на тези, които ограбват или потискат невинните, или посягат на женската чест. Наричат ме приятел на бедняците, защото вземам от богатите и давам на бедните; никога обаче не съм вземал от благороден рицар или почтен свещеник, които са положили клетва и се стремят да живеят по божите закони. Не съм навредил на селянина, който оре земята, нито на овчаря , който се грижи за стадото си – на никого, изкарващ прехраната си с честен труд; моя жертва обаче стават

духовниците, които потискат своето паство, мамят, крадат и лъжат, и живеят в доволство, забравили за светото си призвание…/забелязва, че идва по пътя един богаташ./ Е, добри поклоннико, ние поне сме почтени разбойници. Едва ли ще измените на благородното си

призвание, ако си позволите да обядвате с нас. Ако не ви е страх, че ще ядете кралски елен…

/Настаняват го на масата и му сервират./

ПОКЛОНИКЪТ

Да ме е страх ли? Та аз смятам кралските елени за мои! Ще ям не на шега – гладен съм, сякаш съм изминал пеша целия път от Ерусалим до дома, пък съм и не по-малко жаден!

РОБИН

-27-

Чудесно , милорд. Днес обядвате с мене, но нека вдигнем наздравица за крал Ричард и скорошното му завръщане от кръстоносния поход до светите земи. А после ще ни платите и ще си ходите.

ПОКЛОНИКЪТ

Значи вземате пари за обедите? И макар да сте разбойници, пиете за завръщането на краля?!

РОБИН

Задължени сме му за това, защото в крайна сметка вземаме храната назаем от него и никога не забравяме и ще помним винаги, докато ловджийските ни рогове отекват из свободната Шеруудска гора, да пием за вярност към нашия истински крал…Дружина , за краля!

ВСИЧКИ

За краля! И за завръщането му от кръстоносния поход! /пият/

РОБИН

А сега, епископе, колко пари носите?

ПОКЛОНИКЪТ

Много малко. Около двеста монети и те не са мои – доброволни дарения за епископията.

РОБИН

Претърсете свитата му и товара им.Добри господине, носите ли в себе си пари? Всичко, което събираме отива за тези, които живеят в недоимък, за бедните, потисканите, вдовиците и сираците.

ПОКЛОНИКЪТ

Не зная колко имам. Понякога имам много, понякога – малко, случва се и нищо да нямам.

РОБИН

Щом казваш, че нямаш пари, тогава да преминем към танците. Гостът винаги има привилегията да започне пръв – да даде тон на веселата част. Заповядайте, милорд…

ПОКЛОНИКЪТ

Но аз не умея да танцувам…

РОБИН

Джон, помогни на епископа като го боднеш по краката леко със стрелата си. Казва, че не умеел да танцува, но ми се струва, че просто го мързи…

ПОКЛОНИКЪТ

Не ме мързи, просто не искам! …О, по внимателно! На десния крак имам разширени вени и ако ме убодете по него ще умра.

-28-

/Общ смях./

РОБИН

Убодете го по другия крак. Хайде, танцувай…Нека празненството започне! Пейте всички, за да помогнем на господина да му се върне чудесното настроение. /Песента започва, епископът започва да подскача под канонадата от хвърлени стрели към краката му./

ВСИЧКИ /песен/

В зеления лес, в зеления лес

Пир ще става нечуван до днес.

Свирете и пейте, моми и момци,

Кичете се с дъхави горски венци –

На гости покани ви сам Робин Худ

В зеления лес, в зеления лес!

/Пада кесията му…/

РОБИН

/Взима кесията./

Поредният лъжец! Изпратете го да си върви по пътя. Не искам да го гледам повече…

/Изпращат го, не много любезно и продължават да пеят, пият и танцуват . Празникът на свободните хора се разгаря…/

/Актьорът, играещ Робин Худ, излиза напред, докато другите танцуват на забавен каданс, продължава разказа директно на публиката./

АКТЬОРЪТ /Робин Худ/

Изминаха пет години, в които дружината на Робин Худ заварди всички пътища, които пресичаха Шеруудската гора и от пътниците се взимаше такса – преминаване. Тази такса беше огромна, ако пътникът, изненадан от дружината, беше благородник, и изключително малка, ако не беше такъв. Впрочем тези ежедневни взимания не приличаха на кражба, а се извършваха съвсем изискано и учтиво, както видяхте. Неведнъж бяха изпращани военни отряди срещу горските обитатели, но след като няколко пъти претърпяваха срамни поражения, властите обявиха, че бандата на Робин Худ е разбита. Това беше поредната лъжа и „разбойниците на Робин Худ” продължаваха да ограбват богатите благородници и да подпомагат бедните хора.

-29-

Нашият герой беше обожаван от тези хора и особено от жените, но не изглеждаше нито горд, нито поласкан от това, защото сърцето му принадлежеше на Мариан. Той я обичаше толкова силно, колкото и преди, и често я посещаваше в замъка на Лорда.

ДЕСЕТА КАРТИНА

/Стая в замъка. Мариан сама, седнала в едно кресло, подпряла глава с едната си ръка. Влиза Патрик. Тя изпищява и понечва да избяга./

ПАТРИК

Защо се страхувате толкова, госпожице? Да не ви приличам на дяволско изчадие? По дяволите, мислех, че присъствието ми в стаята на жена не може да бъде плашещо за нея.

МАРИАН

Извинете, сър, но не ви чух да отваряте вратата. Бях сама … и…

ПАТРИК

Струва ми се, че страстно обичате самотата, прелестна Мариан, и когато някой приятел случайно я наруши, на лицето ви се изписва такова раздразнение, сякаш е имал глупостта да прекъсне любовен разговор.

МАРИАН

Извинете, сър, но не съм в подходящо настроение за игра на думи.

ПАТРИК

Всъщност мислех, че посещението ми ще бъде по-добре прието.

МАРИАН

Посещението ви, сър, е колкото неприятно , толкова и неочаквано.

ПАТРИК

Наистина ли? Много съжалявам за това, но какво да се прави, госпожице, човек трябва да понесе онова, което не може да избегне.

МАРИАН

Ако сте благородник, сър Хюбърт, значи познавате добрите маниери, така че трябва да е достатъчно, като ви казвам да ме оставите на мира.

ПАТРИК

Благородник съм, прекрасно момиче, но толкова много харесвам добрата компания, че ми е нужна по-силна причина от едно просто желание, за да реша да я напусна.

МАРИАН

-30-

Вие нарушавате всички норми на рицарската учтивост. Моля, позволете ми да ви оставя на това място, където сте дошли като неканен и нижилан гост. /опитва се да излезе, той я спира/

ПАТРИК

Госпожице, , днес реших да забравя всякаква учтивост и нямам намерение нито да се оттегля , нито да ви пусна да излезете оттук. Вече имах честта да ви кажа, че искам да говоря с вас, и тъй като

възможностите да остана насаме с вас са толкова редки, колкото и вашата красота, би било глупаво от моя страна да не се възползвам от този шанс, който получих, като се престорих по вашия пример, че имам силно главоболие. Така че моля, изслушайте ме. Обичам ви от дълго време.

МАРИАН

Достатъчно, сър, не трябва да ви слушам повече.

ПАТРИК

Обичам ви безумно!

МАРИАН

О, ако Лордът беше тук, нямаше да посмеете да ми говорите по този начин!

ПАТРИК

Вие сте умна и съобразителна, така че е безполезно да си губя времето да ви обсипвам с глупави ласкателства. Госпожице Мариан, ще се омъжите ли за мен? Ако се съгласите, ще бъдете една от най-изтъкнатите дами в Йоркшир.

МАРИАН

Негоднико, вие безсрамно нарушавате обетите, които сте дали. Не можете да ми предложите брак, защото не сте свободен. Вие принадлежите към Ордена на тамплиерите и тайнството на брака ви е забранено.

ПАТРИК

Мога да бъда освободен от обетите си и ако приемете името ми, нищо не може да попречи на нашето щастие.Кълна се в безсмъртието на душата си, Мариан, ще бъдете най-щастливата жена на света. Обичам ви с цялото си сърце, ще бъда ваш роб, няма да имам друга мисъл, освен да ви направя жената, на която всички ще завиждат. Не плачете, Мариан, отговорете ми. Ще ми позволите ли да се надявам на вашата любов.?

МАРИАН

-31-

Никога! Никога!

ПАТРИК

Не бързайте с това категорично отрицание. Помислете преди да отговорите. Аз съм богат, притежавам най-добрите имения в цяла

Нормандия, имам много васали и всички те ще бъдат ваши слуги, ще видят във вас любимата съпруга на своя господар и вие ще бъдете кралица на цялата област. Ще обсипя косата ви със ситни перли, ще ви

отрупам с най-ценните дарове. Скъпа Мариан, кълна ви се, ще бъдете щастлива с мен.

МАРИАН

Не се кълнете, сър, защото ще нарушите и тази клетва, както нарушихте обетите си към Бога.

ПАТРИК

Не, Мариан, тази клетва няма да бъде престъпена никога!

МАРИАН

Бих искала да повярвам на думите ви, сър, но не мога да отговоря на желанията ви, защото сърцето ми не ми принадлежи. Този, който заема

мислете ми, притежава единственото богатство, към което мога да се стремя: благородно сърце, рицарски дух и преданост. Ще му бъда вечно вярна, вечно отдадена.

ПАТРИК

Мариан, не ме потапяйте в отчаяние, ще изгубя разсъдака си. Искам да остана спокоен и да запазя спрямо вас уважително отношение, но ако продължавате да се отнасяте с мен толкова сурово, ще ми е трудно да овладея гнева си. Чуйте, Мариан, този мъж, който явно живее далеч от вас, не ви обича толкова страстно, колкото аз. О, бъдете моя Мариан! Какъв живот водите тук? Толкова самотна и нещастна…Елате се мен, прекрасна Мариан, елата с мен и ще ви осигуря живот, изпълнен с лукс, радости и забавления.

МАРИАН

Сър, вече имах честта да ви кажа, че съм сгодена за благороден саксонец.

ПАТРИК

Значи ме отблъсквате и отхвърляте предложенията ми, надменно момиче?

МАРИАН

Да , сър.

ПАТРИК

-32-

Съмнявате ли се в искреността на думите ми?

МАРИАН

Не, сър, благодаря ви за добрите намерения, но за последен път ви моля да ме оставите на мира, защото присъствието ви в моите покои ми причинява дълбоко страдание.

/Той сяда на леглото и./

ПАТРИК

Елате да седнете до мен. Не искам да ви нараня, искам да ми дадете обещание, че ще бъдете с мен поне една нощ…Вратата е заключена, госпожице. Аз съм предпазлив човек, красиво дете, ето ключът. /Слага го в джоба си./

МАРИАН

Сър, смилете се над мен. Вие искате неща, които не мога да ви дам, а с насилие не може да спечелите сърцето ми. Пуснете ме да си тръгна , виждате, че не крещя и не викам никого. Уважавам ви твърде много, за да повярвам ,че заплахите ви за отвличане са сериозни. Вие сте човек на честта и дори не бихте могли да си помислите да извършите такова

подло деяние. И все пак, ако решите да го сторите, аз…аз….ще се самоубия…

ПАТРИК

Заклех се, че ще бъдете моя.

МАРИАН

Дали сте безрасъдна клетва и ако някога сте обичали жена, помислете си в какво мъчително положение би попаднала тя, ако е обичана от вас, а друг мъж се опита да я принуди да се отрече от тази любов. Може би имате сестра, сър, помислете за нея. Аз имам брат и той няма да преживее моето безчестие.

ПАТРИК

Вие ще бъдете моя жена, Мариан, моята любима и уважавана съпруга. Елате с мен.

МАРИАН

Никога!

/Той я прегръща, но тя успява да му измъкне кинжала и го заплашва с него./

Не се приближавайте! Ще използвам този кинжал по предназначение. Не си мислете, че като съм жена не мога да си служа с това оръжие?!

/Чува се звук от рог./

-33-

Помощ! Робин!Помощ! Най –после! Робин! Небето те изпраща! Помощ, любими мой! Не се приближавайте! Хвърлете ми ключа… Така…Сега ще отговаряте пред самия Робин Худ!

/Робин се втурва към Патрик, хваща го за гърлото и го хвърля в краката на Мариан./

РОБИН

Жалък негодник! Опитваш да се гавриш със жена.

/Мариан се хвърля в прегръдките на Робин./

МАРИАН

Бог да те благослови, Робин, ти спаси живота и честта ми!

РОБИН

Скъпа моя Мариан, моля Бог единствено за милостта да бъда винаги до теб в час на опасност. Благословено да е Божието провидение, което ме доведе тук. Успокой се, след малко ще ми разкажеш какво се случи преди да дойда. А ти, нагъл негоднико, махай се оттук, преди да си получиш заслуженото наказание! Уважавам твърде много Мариан, която си имал дързостта да обидиш, за да си позволя да те ударя пред нея. Вън оттук!

/Патрик си оправя дрехите и се опитва да излезе с достойнство на рицар, което не му се отдава особено./

ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА

/Мариан продължава да плаче в прегръдките на Робин./

РОБИН

Мариан, любима моя Мариан, няма от какво повече да се страхуваш, аз съм с теб. Хайде, вдигни към мен очарователноте си очи. Искам да се успокоиш и да се усмихнеш…Така…Прекрасна…

МАРИАН

О, Робин, добре че дойде навреме.

РОБИН

Кой беше този наперен млад мъж, любима?

МАРИАН

Богат нормандски лорд, който явно беше решил, че всичко му е позволено.

РОБИН

Нормандец! Проклет народ! Как му е името?

МАРИАН

-34-

Патрик де Боаси. Отначало изглеждаше почтителен, скромен и любезен и всички в замъка бяха запленени от привидния му добър характер.

РОБИН

А ти, Мариан?

МАРИАН

Аз не му обръщах внимание…

РОБИН

Но той как успя да влезе в твоята стая?

МАРИАН

Не знам. Аз плачех, защото…

РОБИН

Защото?

МАРИАН

Защото ти не идваше…

РОБИН

Скъпа моя!

МАРИАН

Лек шум привлече вниманието ми, вдигнах глава и видях рицаря. После разбрах, че е заключил вратата и прибрал ключа, а също така отпратил прислужницата, оставил свои хора да го чакат долу…

РОБИН

Знам това. Повалих двама мъже, които искаха да ми препречат пътя.

МАРИАН

О, мили Робин, ти ме спаси! Без теб щях да съм мъртва. Тъкмо бях готова да се пробода с този кинжал, когато чух твоя рог.

РОБИН

Този негодник още утре ще си получи заслуженото, но да поговорим за нас, за нашите приятели. Имам добри новини за теб, скъпа Мариан, новини, които ще те направят много щастлива.

МАРИАН

Уви, Робин, толкова съм отвикнала да се радвам, че дори не смея да се надявам на щастливо събитие.

РОБИН

И грешиш, любима. Хайде, забрави какво се случи преди малко и се опитай да познаеш каква добра новина имам за теб.

МАРИАН

-35-

О, мили Робин, думите ти ме карат да предчувствам някакво неочаквано щастие. Бил си помилван, нали? Свободен си и вече няма нужда да се криеш от хорските очи?

РОБИН

Не, Мариан, все още съм беден изгнаник, не за себе си исках да говоря с теб.

МАРИАН

Значи е за брат ми, за моя скъп Алън? Къде е той, Робин? Кога ще дойде да ме види?

РОБИН

Надявам се , че скоро ще дойде. Научих за него от човек, който се присъедини към нас. След битката между нормандците и кръстоносците е бил принуден да служи при барона. Той е пристигнал

вчера с лейди Кристабел в замъка си в Нотингам и Алън също е с нея. Скоро ще дойде и тук, при теб, скъпа Мариан.

МАРИАН

Това наистина е радостна новина, мили Робин! Както винаги ти си моят добър ангел. Сега, когато татко вече го няма на този свят, Алън е моят настойник. Той много ще те заобича, когато му кажа колко мил и

щедър си бил към тази, която без твоята нежна грижа отдавна щеше да умре от униние , скръб и безпокойство.

РОБИН

Мила Мариан, запазих за накрая най-важната новина. Крал Ричард – Лъвското сърце е на път за Англия. Бил е ранен, но вече се оправя и скоро ще го посрещнем в родината!

МАРИАН

Тогава най-сетне ще можем да бъдем заедно пред света и хората!

РОБИН

Най-сетне, любима моя!

/Затъмнение./

/Отново Актьорът – Робин Худ излиза напред и продължава разказа./

ФИНАЛ

АКТЬОРЪТ / Робин Худ/

Но крал Ричард не стигнал до Англия, а умрял от раните си във Франция. Робин Худ бил преследван от крал Джон и отново вкаран в тъмницата. Мариан успяла да се скрие в един манастир. Когато Робин

-36-

все пак успява да се спусне с едно въже по затворническата стена, въжето се къса, той лошо пада и си наранява крака. С последни сили се добира до манастира и надува своя вълшебен рог.

/Вади от дрехите си рог и го надува./

МАЛЪК ДЖОН

Това е рогът на Робин Худ! Но се боя, че господарят е много зле, щом го надува толкова слабо.

МАРИАН

Чувам рогът на моя любим Робин…или сънувам?! Не, това беше неговия рог…Той е тук, в манастира…Най-сетне…Той е тук!

/Прегръща го./

О, Робин, стопанино мой, любов моя!

РОБИН

Мариан, мила моя! Ето те отново в прегръдките ми.

МАРИАН

Да, толкова е хубаво, мили мой!

РОБИН

Мариан, аз загубих много кръв и нямам сили повече…

МАРИАН

Не говори така, ще се оправиш!

РОБИН

Всъщност, аз дойдох да умра в прегръдките ти. Затова дойдох тук… Къде другаде бих могъл да искам да умра, ако не в твоите прекрасни ръце!

/Влиза Малък Джон и коленичи пред Робин./

МАЛЪК ДЖОН

О, господарю, господарю! Направи ми едно последно добро. Злата игуменка те е погубила. Тя ти е пуснала много кръв, уж да те спаси, а те е довършила. Сега ще получи награда за главата ти, а от лейди Мариан ще наследи имотите и. Тя е вещица! Нека изгоря манастира и съсека лошата жена.!

РОБИН

Не бива, приятелю. През целия си живот не съм навредил на жена, нито съм вдигнал ръка срещу девойка. Няма да го сторя и когато умирам. Не обвинявай игуменката, защото, когато дойдох тук, бях вече пленник на смъртта – отдавна зная това. Но ми дай верния лък, сложи широка стрела на тетивата – ще ме погребете там, където падне тя. Под главата ми сложете зелен мъх, зелен мъх сложете и при краката ми, а лъкът ми

-37-

поставете до мене – той свиреше най-сладката музика през живота ми. После ме покрийте със зелена горска трева, а на главата ми сложете камък, за да знаят всички хора къде е гробът на Робин Худ.

/Робин Худ взима лъкът, опъва тетивата и застива./

/Постеенно се събират ввсички актьори и запяват./

/песен/

Почива тук във вечен сън

Сър Робърт, граф на Хънтигтън.

Стрелец най-храбър в Шърууд,

Наричаха го Робин Худ.

Не ще потъне в забрава

Героят смел, навек прославен!

/Затъмнение./ КРАЙ

ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ

По романа на Ф. Скот Фицджералд и сонетите на Шекспир

МЮЗИКЪЛ – БУРЛЕСКА

Либрето – Бойко Илиев

Действащи лица:

ГЕТСБИ

НИК

ДЕЙЗИ

ТОМ

ДЖОРДАН

УЛФСХАЙМ

УИЛСЪН

ИКОНОМЪТ

ВОДЕЩИЯТ

ПЕВИЦА

ПОЛИЦАЯТ

ЛЮСИЛ

КАТРИН

РУСАТА

ЧЕРНАТА

ПЪРВИ СВИДЕТЕЛ

ВТОРИ СВИДЕТЕЛ

Сервитьори, гангстери, шоу-балет, клоуни, охранители, хористи, оркестър….

МУЗИКАЛНИ НОМЕРА

Носталгично въведение
Увертюра
Наслада
Неподвижност
Водата не охлажда любовта
Неудовлетворение
Красиво полудяване
Забавлявайте се момичета
Желание
Ленива импровизация
Неизличимо влюбена
Пиянски танц
Вариация
Котън клуб
Щастие на час
Симфонична тема
Царството на съблазните
Носталгия
Тревога
Танц в дъжда
Самотна импровизация
Пърхащи пеперуди
Щастие за мен – Край на първа част
Въведение
Танцувални вариации
Очите искат твоето лице
Разсеяно пиано
Танцова оргия
Аз съм цял желание
Сетива
Менделсон
„Модерен“ свят

33. Марсилска треска

34. Ехидно

35. Проучването

36. Шоуто на Том

37. Катастрофата

38. Нервно

39. Минутите летят

40. На зазоряване

41. Цялата трепереше

42. Развратен дух

43. Финален танц

СЦЕНОГРАФИЯ и КОСТЮМИ

Покрита оркестрина с плексигласовото покритие от „Чикаго“. Полу-прозрачна завеса – гилотина. Две основни места на действие – Домът на Дейзи Бюканън и Терасата пред Двореца на Гетсби.

Домът на Дейзи се организира от слугите върху плексигласовото покритие, което е поставено на оркестрината, с променящо се цветно осветление отдолу. Мебелите ще бъдат на колелца и ще се внасят и изнасят от слугите в ливреи.
1. Терасата пред Двореца на Гетсби ще бъде оформена от една площадка за оркестъра, роял върху който да може да се танцува, коктейлни масички, два бара – от двете страни. Видео-прожекция на сградата на двореца с променящи се светлини. Може би дансинг…
1. Домът на Ник ще бъде маркирана от една кулиса, закачена на чига и фурка на колела.
1. Бензиностанцията – кулиса на чига и фурка на колела.

Костюмите ще следват предизвикателната мода на Епохата на джаза – 20-30 години на 20 век.

GAGATSBY music by Sasho Mladenov

ORCHESTRA:

1 – st clarinet in B / alt sax

2 – nd clarinet in B

1 – st trumpet in B

2- nd trumpet in B

1-st trombones

2-nd trombone

jazz drum set

percussion (congas, cow bells, челюсти, gong)

voc. group(3x female, 3 x male)

piano/el organ

banjo (guitar tune)

bass guitar

vnni I

vnni II

violi

ПЪРВА ЧАСТ

Ню Йорк – 1922г. Кей пред къщата-дворец на Гетсби с разкошен двор с барове, сцена и масички наоколо…

Спокоен шум на море(запис)…Тръгва тиха замислена неутрална тема…пиано, цигулки…

Ник, около трийсетгодишен младеж, седи накрая на кея..

НИК

„Новият свят“ – така са го нарекли моряците, които първи са достигнали до този зелен остров…и докато седях накрая на кея се замислих за учудването на Гетсби, когато за първи път бе съзрял зелената светлина, която идва от отсрещния бряг, където се намира къщата на Дейзи. Тази зелена светлина е изминала дълъг път до неговата зелена морава и мечтата му вероятно е изглеждала твърде близка, за да пропусне да я улови. Гетсби вярваше в зелената светлина, бъдещето, което година подир година отстъпва пред нас. То непрекъснато ни се изплъзва, но това е без значение – утре ние ще тичаме по-бързо, ще прострем ръцете си по-далече…. И един прекрасен ден….

ПЪРВА КАРТИНА

Вдига се полупрозрачната завеса, въведението свършва… и открива оркестъра и гостите в шикозни, свръхмодерни тоалети – замръзнали в пози. Гръмва поредното шампанско. Диригентът дава начало на увертюрата. Всичко оживява – танцуващи, келнери препускат наоколо. Хаос и отчаяно веселие ни залива отвсякъде…

ВОДЕЩИЯТ

Дами и господа!… Не, не спирайте…движете се, веселете се, пийте, пейте и не си почивайте! Нашият невероятен домакин ни е подготвил удивително зрелище, което ще ни остави без дъх, което ще ни омая и замая, но вие знаете по-добре от мен, че Гетсби е Велик(спира оркестъра със знак), защото въображението му няма никакви граници, никакви…Шампанско за всички!… /Гръмват тапите от шампанското./

ВОДЕЩИЯТ

А сега – Нашият блестящ оркестър, под безупречната палка на маестро Гершуин ще ви изсвири последното уникално произведение, което вдигна толкова шум в „Карнеги Хол“ миналия месец, а именно – „Джазовата история на света“! Маестро!….

„С лика на любовта, разплакана, тъмата

Със сребърни нозе се спуска по росата.

Мъглата излетя и слънцето се скри.

Наслада, стига спа! Нощта е за игри!

Да поотдъхнем тук. Ей вече с пълни чаши

Започват весел пир приятелите наши!

Динамична Танцова миниатюра.

ПЕВИЦА

Пламни, любов! Та твойто жило в мен

Не се ли впива като глад и жажда?

Гладът, засищан всеки божи ден,

Със нови сили всеки ден се ражда.

ПЕВЕЦ

И ти, любов, и твоите очи,

Наситили глада си, не копнеят.

Но нека глад и утре в тях личи –

Родени да пламтят, а не да тлеят.

ВСИЧКИ – И нека стане океан, сърце,

От този промеждутък без любов,

На чийто бряг, протягайки ръце,

Да срещнем любовта със благослов.“

Бурен танцувален етюд. Пред оркестъра пада полупрозрачна завеса, а пред нея слуги в ливреи докарват мебели, снабдени с колелца. Къщата на Том Бюканън…

ВТОРА КАРТИНА

Ник, Том, Дейзи, Джордан, Иконом, слуги…

ТОМ

Хубаво местенце си намерих тук! Какво ще кажеш? На брега на океана…Преди то принадлежеше на един петролен магнат… Ето и твоята прекрасна братовчедка, която се е разпаднала от сутринта на това канапе.

ДЕЙЗИ

Толкова е горещо…

НИК

Здравей, Дейзи!

ДЕЙЗИ

Парализирана съм от щастие…Толкова отдавна не съм те виждала. Къде беше?

НИК

Мобилизираха ме в армията…Освободихме Франция от германците.

ДЕЙЗИ

О, колко вълнуващо!

ДЖОРДАН

Убихте ли някого?

ДЕЙЗИ

Забравих да ви запозная. Това е Джордан Бейкър!

ТОМ

Приятно ми е! Ник…

ДЖОРДАН

Е, пречукахте ли някой фриц?

НИК

Не съм сигурен…Участвах само в едно сражение…Стреляхме в мъглата на Нормандия…

Том му подава един коктейл.

ТОМ

Заповядай! Чудесен коктейл, опитай!

НИК

Благодаря!

ТОМ

С какво се занимаваш сега, Ник?

НИК

С ценни книжа. Продавам, купувам… Борсов агент съм.

ДЖОРДАН

Сигурно на борсата е много интересно.

НИК

Не бих казал…По-скоро е леко влудяващо.

ДЕЙЗИ

Горкичкия….

ДЖОРДАН

В Ню Йорк ли живеете, Ник?

НИК

Не. В Уест Ег – отсреща…през залива.

ДЖОРДАН

О-о, аз познавам един човек там.

НИК

Аз пък не познавам нито един…

ДЖОРДАН

Би трябвало да познавате Гетсби.

ДЕЙЗИ

Гетсби? (муз.подложка спира)… Кой е този Гетсби?

НИК

Аз живея до неговата къща, но никога не съм го виждал.

ДЖОРДАН

О, ще ви запозная. Той е една загадъчна личност. Организира страхотни партита. Трябва да отидем някоя вечер.

Влизат слугите с големи свещници

…дочува се музика, оркестърът е зад завесата…осветлението го открива дискретно…

ДЕЙЗИ

Ш-ш-т… Откъде се чува тази вълшебна музика?… Съседите ни явно не си губят времето като нас в празни приказки…, а са се понесли на крилете на забравата…(музиката се усилва)…

Тя взима един свещник от слугинята и се завъртява в танц, който става лудешки… Увлича и камериерките, гувернантката… и на финала се струпват върху главите на седналите, отегчени млади хора…, пеейки в хор…

ПЕСЕН – ДЕЙЗИ

Почивал Купидон в сън дълбок

До свойта факла – източник на страсти.

Събира всички слугини.

Видели нимфи дремещия бог

И се стаили в околните храсти. /всички/

И факлата захвърлена встрана, /1 момиче/

Която много мъки причинила,

Една от тях в прохладната вълна /2 момиче/

На пенестия ручей потопила.

Нагрели се студените води. /3 момиче/

Мнозина в тях намерили спасение.

Аз също идвах често тук преди, /Дейзи/

От твоя чар да търся изцеление.

Нагрява даже ручея страстта,

ВСИЧКИ

Но ручей не охлажда любовта. Но ручей не охлажда любовта. Но ручей не охлажда любовта…Не я охлажда…

(музиката спира)

ДЕЙЗИ

…Вижте!…Ударила съм се….Ето – кокалчето на прасеца ми е станало тъмносиньо…Ти си направил това, Том! Знам, че не си искал, но ти си го направил. Така ми се пада за това, че се омъжих за такъв тромав екземпляр като тебе…

ТОМ

Мразя думата тромав…дори, когато е казана на шега.

ДЕЙЗИ

Тромав си, тромав…Ти си недостатъчно изискан и цивилизован…

ТОМ

Цивилизацията се разпада, разпада!

ДЕЙЗИ

И затова ние трябва да ги съкрушим. /прошепва ожесточено тя./

Телефонът иззвънява. Икономът го вдига и пошепва на Том – „За вас е“.

ДЕЙЗИ

Този телефон звъни вече за шести път тази вечер….Ще ме побърка… Приятно ми е, че те виждам отново, Ник. Ти ми напомняш за роза, истинска роза. Нали, Джордан? Истинска роза!

НИК

Това не е вярно. Аз ни най малко не приличам на роза.

Дейзи внезапно хвърля салфетката и отива оттатък при Том, който говори по телефона.

Този Гетсби, за когото говорихте….

ДЖОРДАН

Замълчете! Искам да чуя какво се случва.

НИК

Случва ли се нещо?

ДЖОРДАН

Искате да кажете, че не знаете? Аз пък си мислех, че всички знаят.

НИК

Аз не знам…Дори не знам какво не знам…

ДЖОРДАН

Ами…Том си има някаква жена в Ню Йорк.

НИК

Има си някаква жена?

ДЖОРДАН

Да…Друга жена, любовница!….(тръгва муз.подложка – лека суинг тема на пиано) /осветяваме отново дискретно оркестъра../ Тя би трябвало поне от приличие да не го търси по време на вечеря. Не мислите ли?

Дейзи се връща.

ДЕЙЗИ

Неотложните дела на Том!…

Ние не се познаваме много добре, Ник. Макар да сме братовчеди. Ти не дойде на сватбата ми.

НИК

Не се бях върнал още от войната.

ДЕЙЗИ

Така е. Знаеш ли, Ник, случиха ми се доста лоши неща и сега гледам много цинично на всичко…

ДЖОРДАН

/става/ Време е доброто момиче да си ляга.

ДЕЙЗИ

Джордан ще играе утре на турнира по голф в Ню Йорк.

НИК

О…вие сте Джордан Бейкър…Виждал съм ваша фотография от турнира в Палм Бийч…

ДЖОРДАН

Лека нощ, Ник. Пак ще се видим. Може би на някое парти на мистър Гетсби?

ДЕЙЗИ

Разбира се, че ще се видите. Даже си мисля дали да не ви оженя. Идвай по-често Ник, и аз, така да се каже …ще ви помогна да се сближите. Нали се сещате, ще ви заключа, без да искам, в някакъв килер за бельо или ще ви пусна с лодка в морето /ха-ха/…

ДЖОРДАН

/качвайки се по стълбището/ Лека нощ. Не съм чула нито дума. И да не забравите да ме събудите в осем часа?! (подложката „умира“)

Влиза Том.

ТОМ

Тя е мило момиче. Не трябва да я оставят да скитосва така из страната.

ДЕЙЗИ

Кой не трябва да я оставя?

ТОМ

Нейното семейство.

ДЕЙЗИ

Нейното семейство се състои от една леля, която е може би на хиляда години. Освен това Ник ще се грижи за нея, нали Ник. Те ще прекарат заедно много уикенди тук това лято.

НИК

Е, и за мен е време…… Лека нощ! Благодаря за приятната вечер!

ДЕЙЗИ

Идвай по-често, Ник! Ще те чакаме!

ТРЕТА КАРТИНА

/Вдига се полурозрачната завеса./

Отново на купона пред къщата на Гетсби. Луди танци се вихрят. Водещият е във вихъра си.

ВОДЕЩИЯТ

Обезсмърти мига с най-хубави мечти;

Обичай лудото, красивото, душата,

Прониквай с тях в духа съзвучен на нещата;

Усмихвай се, плачи, случайно и без цел;

От слово и тъга, от смях и поглед смел

С магия сътвори украса непозната

И бисер от сълзата:

Поетът е поет, щом има тая власт,

В това е смисъла на неговата страст.

Изведнъж една ефектна дама с потрепваща опалова рокля грабва чаша с коктейл, глътва го наведнъж за кураж, качва се на платформата над барабаниста и започва да размахва ръце и крака, увлечена във вихрен

чарлстон….затишие за момент… но диригентът на оркестъра услужливо хваща ритъма ѝ…и продължават…В структурата са предвидени дълги ненатоварени фрагменти, на фона на които се развиват разговорите по-долу…

Ник отпива от коктейла си, когато някой го потупва нежно по рамото. Той се обръща и разбира, че това е Джордан.

ДЖОРДАН

Това е дубльорката на Гилда Грей от вариете „Фолис“…-

НИК

О-о…Познавате ли я?

ДЖОРДАН

Всички я познават…Когато порядъчно пийне, се качва на главата на барабаниста…

И вие ли имате покана от Гетсби??

Той показва поканата си. Тя я взима и я хвърля…

ДЖОРДАН

Аз съм от постоянното присъствие…Струва ми се, че ви споменах онази вечер… при Том и Дейзи..…

Две момичета с еднакви руси коси спират пред Джордан и се вторачват в нея.

КАТРИН

Вие сте Джордан Бейкър, нали? Това Джордан Бейкър, Люсил!

ДЖОРДАН

Здравейте, момичета.

КАТРИН

Вие не ни познавате, но сме се срещали тук преди около месец, нали Люсил?

ДЖОРДАН

Струва ми се, че тогава косите ви бяха други на цвят?

ЛЮСИЛ

Да…Как помните! Бяха гарвановочерни…. /ха-ха/…

Оркестърът завършва пиесата…Пианистът стои неподвижно известно време, гледа пианото и прелиства разсеяно страниците на щима си…

КАТРИН

Може ли да се снимаме с вас?… Чудесно! Питър, ела да ни направиш една снимка с госпожица Джордан Бейкър!…./Барабаниста се включва с тремело….чинел, тремоло – чинел… щракат светкавици… Жалко, че загубихте на голф турнира в Ню Йорк, но не се отчайвайте…/шепне/ Вашият приятел е много симпатичен!

ДЖОРДАН

Често ли идвате на тези партита?

ЛЮСИЛ

Обичам да идвам тук. Никога не ме е грижа какво правя и затова винаги прекарвам страхотно. Последният път, когато бях тук, си скъсах роклята на един стол и той ми поиска името и адреса.

НИК

Кой?

ЛЮСИЛ

Гетсби! Не беше минала и една седмица, когато получих пакет с нова вечерна рокля в него.

ДЖОРДАН

Приехте ли я?

ЛЮСИЛ

Разбира се, че я приех. Щях да бъда с нея тази вечер, но ми беше твърде тясна в бюста и трябваше да я дам на шивач за корекция. Тя е от син газ с бледолилави мъниста. Двеста шейсет и пет долара! Двеста…шейсет… и пет…долара!!!

пианистът удря ядосано клавиатурата напосоки и става, раздвижва се…

ДЖОРДАН

С етикета ли беше?

ЛЮСИЛ

Не, но проверих веднага в магазина.

КАТРИН

Има нещо странно в човек , способен на такива постъпки… Той не иска да си има неприятности с никого.

НИК

Кой не иска?

КАТРИН

Гетсби. Някой ми каза, че се носят слухове, че…/Тя навежда глава и се оглежда, шепне/…че преди време убил човек!

НИК

Кой човек?

КАТРИН

Не знам… Така се говори….

ЛЮСИЛ

И мисля, че не е само това. По-важното е, че е бил немски шпионин по време на войната…

КАТРИН

… Обърнете внимание някой път как се държи, когато си мисли, че никой не го гледа. Обзалагам се, че е убил човек!

Оркестърът започва нова пиеса…танцувална

ЛЮСИЛ

Хайде да танцуваме! Това парче е страхотно…Хайде! Идвате ли?

ДЖОРДАН

Ние ще останем да погледаме…Вие се забавлявайте, момичета!

КАТРИН

Отиваме!

/отиват да се включат в танците…/

Шоуто продължава с песен…и танц….Водещият пее сред танцуващите балерини…

ПЕСЕН

„Желание – това е мойто име!

Ти много си желала, пожелай

И мен – едно желание, вземи ме,

В желанията място ми отдай!

О, ти, чиято воля е безбрежна,

Нима не ще да ми дадеш приют?

Към чуждите желания си нежна,

А само аз от теб не бивам чут.

НЕПОЗНАТИЯТ

О, Джордан, къде изчезна, все пак дойдохме заедно…

ДЖОРДАН

Видях един стар приятел…

НЕПОЗНАТИЯТ

Дължиш ми поне един танц!

/Започват да танцуват. Ник остава сам…/

Песента продължава…

Ти приюти и мен, поне веднъж.

Не ме заставяй твърде да те моля,

А дай простор на страшната си воля.“

/Ник продължава да се налива с поредния коктейл, когато към него се приближава добре облечен млад господин…./

ГЕТСБИ

Лицето ви ми е познато… Не служихте ли в трета дивизия по време на войната?

НИК

Всъщност, да. Бях в 9-ти стрелкови батальон.

ГЕТСБИ

Аз пък бях в 7-и пехотен до юни …. Знаех си, че съм ви виждал някъде преди.

НИК

…Юни…Тогава валеше много и земята беше подгизнала….калта се полепваше по нас….

ГЕТСБИ

Знаете ли, приятелю, трябва да забравим това безумие, иначе заплашва да ни преследва цял живот… Вижте каква невероятна зелена светлина се вижда отсреща, която така фантастично се отразява във водата!…Вчера си купих хидроплан и се каня да го изпробвам утре сутринта…

НИК

Хидроплан? Никога не съм виждал такова чудо!?

ГЕТСБИ

Искате ли да дойдете с мен, приятелю? Ще се повозим над пролива, без много да се отдалечаваме от брега.

НИК

Това не е ли опасно?!

ГЕТСБИ

Какво говорите?! Ще бъде прекрасно!

НИК

Това е доста необикновено парти, според мен. Дори не съм видял още домакина. Живея ей там и този човек Гетсби изпрати при мен шофьора си с покана за тази вечер. Ето я…

ГЕТСБИ

Аз съм Гетсби.(музиката спира рязко)

НИК

Какво? …Наистина ли? О, моля да ме извините!

ГЕТСБИ

Мислех, че знаете, приятелю. Опасявам се, че не съм много добър домакин.

НИК

О, напротив, партито е чудесно!

/В този момент към Гетсби се приближава икономът, с вид на гангстер, и му прошепва:/

ИКОНОМЪТ

Извинете, сър! Търсят ви от Чикаго!

ГЕТСБИ

Ако имате нужда от нещо, просто кажете, приятелю. До скоро.

/Джордан се приближава и го почуква по рамото./

ДЖОРДАН

Е, как ти се стори Гетсби?

НИК

Но кой е той?… Ти знаеш ли?

ДЖОРДАН

Просто човек на име Гетсби.

НИК

Искам да кажа, откъде е? С какво се занимава? Този замък негов ли е?

ДЖОРДАН

Това е дълга история… Всъщност, не ме интересува…Той устройва забави, страхотни забави…А аз обичам забавите, особено грандиозните, бляскавите… Те са толкова интимни. При малките забави човек няма никакво уединение.

/Икономът отново се появява./

ИКОНОМЪТ

Мис Бейкър? Моля да ме извините, но мистър Гетсби би искал да разговаря с вас насаме.

ДЖОРДАН

С мен?

ИКОНОМЪТ

Да, мадам.

ДЖОРДАН

Скоро ще се върна, Ник. Бъди послушно момче и не прекалявай със забавленията и изкушенията… /ха-ха/

/Пианистът засвирва ленива импровизация…

Ник тръгва между гостите, взима от бара още едно питие…Някакво полуголо момиче избутва пианиста от стола му, той пада, което предизвиква смеха на околните.

То засвирва чувствено следващата балада…/

ПЕВИЦА

„Един болнав недъг е любовта.

Със остра жажда ден и нощ томи ме.

Недъгава, обича болестта

И в нея туй, което най боли ме.

Тя своя лекар – разума гневи:

Въобще не се поддава на лечение!

Но вече тоя лекар заяви,

Че е изгубил всякакво търпение.

И ето ме неизличимо болна… неизличимо болна…неизлечимо болна../смее се/

/Слага отново пианиста на пианото, оркестърът заема местата си…и тя започва да танцува и да увлича, когото успее…музиката става все по-динамична…./

Какво е мир, душата ми не знае.

А мисълта отскача всеки миг,

Пилее се без разум и блуждае.

Безумна взех нощта за светъл зрак,

А ти си ад: непроницаем мрак.“

/Последно танцува с Ник, но на финала го отблъсква и той попада в обятията на Джордан, която се е върнала../.(муз. пиеса свършва)…

ДЖОРДАН

Току-що чух най-удивителното нещо…

Толкова е романтичен и галантен…Беше просто …удивително. Откри ми една лична тайна, много лична…., но обещах да не казвам, засега…Трябва да тръгвам. Ще се видим скоро…Може би още утре…

НИК

Беше ми приятно!

ДЖОРДАН

И на мен…Бай-бай…

/Оркестърът подхваща финална мелодия за финален танц на останалите пияни гости…

…пианистът остава да си дрънка на пианото тихо някаква вариация или импровизация…/

Появява се Гетсби…

ГЕТСБИ(към Ник)

Ще ви попитам нещо, стари приятелю. Какво мислите за мен?

НИК

Имате прекрасна къща, организирате бляскави партита, хората говорят за вас какво ли не, но аз не ви познавам?

ГЕТСБИ

Е добре, ще ви разкажа нещо за моя живот… Ще ви кажа самата истина. Аз съм син на заможни хора от Средния запад….всичките си отидоха от този свят.…Срещнах едно момиче…След това дойде войната, стари приятелю. Тя беше голямо облекчение за мен, защото аз направих всичко възможно да загина, но като че ли бях омагьосан и куршумът все не ме стигаше…, дори бях награден .Ето…това е медала…. Обърни го.

НИК

/чете/ „На майор Джей Гетсби. За изключителна доблест“.

ГЕТСБИ

Тъй като продължаваш да ме гледаш с известно недоверие, ето и още нещо , което винаги нося със себе си. /подава една снимка/ Снимката е направена в Оксфорд, където учих малко след войната.(пианистът рязко спира да свири, протяга се уморено…)…

НИК(веднага след спирането на пианиста)

Това бухалка за крикет ли е в ръката ви?

ГЕТСБИ

/прибира рязко снимката…/ Имам една голяма молба към вас и затова реших, че трябва да ви разкажа нещо за себе си…Мис Джордан Бейкър беше така любезна да се съгласи да говори с вас по този въпрос. Тя ще дойде утре при вас на чай, нали може?

НИК

Разбира се.

ВОДЕЩИЯТ(излиза на преден план)

Дами и господа! Имаме гости! (орк.хит)Момичетата от „Котън клуб“! (орк.хит) Оставям в техните нежни ръце и дълги крака….Наслаждавайте се!

Оркестърът започва някаква суингова гангстерска вариация. След началната бърза част, следва бавна и сластна. Момичетата намират опора в яките охранители наоколо…

В този момент се приближава възрастен евреин със сплеснат нос, с вид на гангстер.

ГЕТСБИ

Ник , това е приятелят ми мистър Майер Улфсхайм.

УЛФСХАЙМ

…..хвърлих му само един поглед и какво мислите направих после?

НИК

Моля?

УЛФСХАЙМ

/говори на Гетсби/ Дадох парите на Кетспо и казах: „Добре, Кетспо, не му плащай нито пени, докато не си затвори устата“. Тогава той я затвори….завинаги и това беше всичко.

ГЕТСБИ

Как ти се вижда партито, Майер?

УЛФСХАЙМ

Бива си го…, но помниш ли стария „Метропол“? Пълен с мъртви и изгубени лица. Лицата на завинаги изгубени приятели. Никога няма да забравя нощта, когато простреляха Роузи. Бяхме шестима на масата и Роузи беше ял и пил много през цялата вечер. Беше почти сутринта, когато сервитьорът се приближи към нас със странен израз на лицето и каза, че някакъв човек искал да разговаря с него отвън. „Добре“, каза Роузи и тръгна да става, но аз го дръпнах обратно на стола му. Казах му: „Нека онези негодници дойдат тук, щом си им притрябвал, Роузи, но ти, кълна се, няма да мръднеш оттук!“ Беше пет часът сутринта и ако бяха дръпнали транспарантите, щяхме да видим, че слънцето е изгряло….

НИК

И той отиде ли?

УЛФСХАЙМ

Разбира се, че отиде. Спря се на вратата и каза: “Не позволявайте на келнера да ми отнесе кафето“. После излезе на улицата и те го разстреляха с тринайсет куршума. Напълниха му и без това пълния търбух и отпрашиха.

…Разбрах, че търсиш подходящи бизнес контакти.

ГЕТСБИ

Не, не… Това не е човекът.

УЛФСХАЙМ

Така ли?

ГЕТСБИ

Той е просто приятел. За онази работа имам друг човек.

Икономът отново се приближава

ИКОНОМЪТ

Извинете, сър! Търсят ви от Филаделфия.

Гетсби става рязко и излиза.

Момичетата довършват танца си – ръкопляскания…

УЛФСХАЙМ /Той също ръкопляска, Едно от момичетата сяда на коленете му (към Ник)

Виждам, че гледаш копчетата на ръкавелите ми….Първокласни човешки кътници.

НИК

Виж ти! Много интересна идея.

Гетсби се връща, Улфсхайм става.

УЛФСХАЙМ

Предавам ти го невредим. Благодаря за приятната компания! /излиза… с момичето./

ГЕТСБИ

Понякога става много сантиментален…доста забележителна фигура… в Ню Йорк…живее на Бродуей.

НИК

Какъв е той все пак – актьор?

ГЕТСБИ

Не.

НИК

Зъболекар?

ГЕТСБИ

Ха-ха…Майер Улфсхайм?… Не, той е комарджия. Той е човекът, който нагласи бейзболния шампионат през 1919г.

НИК

Нагласил е бейзболния шампионат? Как е успял да го направи?

ГЕТСБИ

Просто е видял открилата се възможност.

До утре, Ник! Очаква ни страхотно приключение в небето…ще полетим с хидроплана, но преди това – Маестро!

Оркестърът засвирва, Гетсби бива обграден от всеотдайни балерини…

„Да беше любовта ми плод на случай,

На времето васал, навярно тя

От него щеше място да получи

В нетрайните треви или цветя.

Но тя не е възникнала случайно,

Не страда във студения разкош,

Не гине робски, не умира тайно

След спречкване, ударена от нож.

Не трепва даже тя пред тия, дето

Под наем взимат щастие на час, /момичетата – О-о-о!/

Не мре с лъча и бурите в небето,

Не заглушават мъдрия и глас.

А щом не измених до този час,

И занапред ще и бъда верен аз. Любов,любов, любоооов!“ /всички момичета го вдигат високо – финал/

/Прозрачната завеса се спуска./

Финалът на музиката преминава в атмосфера „море“ на запис. След това тръгва ненатоварена симфонична тема…

/пада полупрозрачната завеса/Оркестърът е дискретно осветен./

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Ник и Джордан седят накрая на кея.

ДЖОРДАН

Помниш ли онази вечер, при Дейзи? След като ти си тръгна, тя дойде в стаята ми и попита „Какъв е този Гетсби?“ Когато и го описах тя каза с много странен глас , че това трябва да е мъжът, когото е познавала навремето. Едва тогава свързах, че бях я виждала с един млад лейтенант, влюбени до уши, в нейната бяла кола…точно преди пет години.

НИК

Странно съвпадение.

ДЖОРДАН

За какво говориш?

НИК

Точно отсреща се виждат светлините от къщата на Том и Дейзи.

ДЖОРДАН

Изобщо не е съвпадение. Гетсби купи тази къща, така че само заливът да го дели от Дейзи.

НИК

Сега разбирам защо той често седи тук и съзерцава отсрещната зелена светлина…

ДЖОРДАН

Той иска да знае дали би поканил някой ден Дейзи в дома си и да му позволиш да намине покрай вас.

НИК

Нещо не разбирам. Защо не помоли теб да им уредиш среща?

ДЖОРДАН

Гетсби иска тя да види къщата му, а твоята къща е точно до неговата. Според мен той я е обзавел специално за нея…. Според представата му за нейния вкус!

НИК

Моята скромна къщичка не е много за гости, но..

ДЖОРДАН

Мисля, че донякъде е очаквал някоя вечер тя случайно да се озове на някоя от неговите забави, но това и така не се случи и затова получих задачата…Някаква лудост имаше в погледа му…. ….//Оркестърът угасва./

НИК

Трябва да се изкоси тревата…

ДЖОРДАН

Том си има любовница, нали разбра… И Дейзи трябва да има нещо в живота си.

НИК

Тя иска ли да види Гетсби?

ДЖОРДАН

Тя не трябва да знае за това. Гетсби не иска тя да знае. Ти просто трябва да я поканиш на чай, а мене можеш да поканиш на чаша вино, ако не ти се спи?

НИК

Спи ми се, (тръгва въведението на следващия музикален номер)/Оркестърът отново дискретно се осветява/

но луната така се е облещила срещу нас, че едва ли ще ни позволи да пропуснем тази прекрасна нощ….

Ник и Джордан се целуват се..,

…музиката се развива, изскачат духовете

на любовта и ги завихрят в своя еротичен танц, отнасяйки ги в своето царство на съблазънта….

ПЕСЕН – ДЖОРДАН, НИК

„В огледалото се виж, младостта си виж!

На друг не отдадеш ли тази младост,

Дълбоко тоя свят ще огорчиш

И ще лишиш една жена от радост.

Чие девиче тяло няма с плам

Във своите прегръдки да те вземе

Или си влюбен в себе си дотам,

Че даже любовта за теб е бреме?

В синовните очи като в стъкла

Се отразява бащината пролет

И ти в такива две огледала

Ще съзерцаваш първия си полет…“

/Финален етюд на съвукупление. Бравурни акорди!/

Музиката свършва, преминава в запис на дъжд…

/Охранителите докарват нужните мебели за къщата на Ник./

ПЕТА КАРТИНА

Ник и Гетсби в къщата на Ник.

ГЕТСБИ

Всичко наред ли е?

НИК

Тревата изглежда добре, ако това имате предвид.

ГЕТСБИ

Каква трева?….А-а, да….Изглежда добре… В един вестник пишеше, че дъждът ще спре около четири часа…. Имате ли всичко необходимо за чая?

НИК

Струва ми се да…Тези кошници с цветя ги донесоха сутринта. Предполагам, че вие сте ги поръчали??

ГЕТСБИ

Да, приятелю…

НИК

Не са ли прекалено много?

ГЕТСБИ

Това е специален ден, Ник!… Разбира се, ако Дейзи се появи…

Никой няма да дойде на чай в това ужасно време…

НИК

Не ставайте глупав. Часът е едва четири без две минути.

Гетсби сяда омърлушен, когато се чува мотор от приближаваща се кола.

Дейзи слиза от колата, Ник я посреща.

ДЕЙЗИ

Наистина ли живееш тук, скъпи мой!?

НИК

Да, изненадана ли си?

ДЕЙЗИ

Влюбен ли си в мен, Ник? Защо иначе трябваше да идвам сама?

НИК

Това е тайната на омагьосания замък. Освободи шофьора си и му кажи да се поразходи някъде за около час.

ДЕЙЗИ

Върни се след час , Ферди…. Неговото име е Ферди /ха-ха, приглушено/

НИК

Хм, това е странно!

ДЕЙЗИ

Кое е странно, Ник?….Толкова много цветя….Да не сме на погребение?…

/чува се почукване на вратата…/ А може би това е трупът? – ха-ха…

Гетсби е успял да излезе на дъжда и вече почуква на вратата. Ник отваря, Гетсби стои на дъжда…бавно влиза вперил поглед в Дейзи.

ГЕТСБИ

Здравей, Дейзи! Страхотен дъжд!

ДЕЙЗИ

Здравей!… Наистина ужасно се радвам да те видя отново….

ГЕТСБИ

И аз…Съжалявам, че съм толкова мокър…

ДЕЙЗИ

Не сме се срещали от много години…

ГЕТСБИ

През ноември ще станат пет години.

/Ник тръгва да излиза../

ГЕТСБИ

Къде отиваш?

НИК

Да донеса чая. Доколкото си спомням поканих Дейзи на чай..

/Ник излиза към кухнята, Гетсби идва при него…/

…тръгва ненатоварена муз.пиеса, излъчваща обаче притаена тревога…

ГЕТСБИ

О, боже!

НИК

Какво има?

ГЕТСБИ

Това е ужасна грешка…ужасна, ужасна грешка…

НИК

Просто сте смутен, това е всичко…И Дейзи също е смутена.

ГЕТСБИ

Дейзи смутена?

НИК

Точно толкова, колкото и вие.

ГЕТСБИ

Не говорете толкова високо.

НИК

Държите се като малко дете. И освен това сте груб. Дейзи седи там съвсем сама… )Ето, дори си тръгва…Догонетея…/Гетсби тръгва след Дейзи/

Той отиде при Дейзи, а аз взех един чадър и излязох пред входа…

(усилва се малко записът на дъжда)

/започва МУЗИКАЛНО-ТАНЦОВА ИНТЕРМЕДИЯ

Постепенно охранителите на Гетсби го обграждат, отварят чадърите и се оформя нещо като танц в дъжда….Дъждът намалява и внезапно спира, охранителите свиват чадърите и застават в първите си позиции…муз.пиеса свършва, дъждът затихва… В настъпилата тишина изведнъж се разнася неудържим смях…/

/Гетсби и Дейзи се смеят на нещо, което са си спомнили. Влизат при Ник./

ГЕТСБИ

О, здравей, приятелю! Как си?

НИК

Спря да вали…

ГЕТСБИ

Така ли? Чу ли, Дейзи? Какво мислиш за това? Спряло е да вали.

ДЕЙЗИ

Радвам се , Джей!

ГЕТСБИ

Искам двамата с Дейзи да дойдете в моята къща! Сега ще изгрее слънцето и ще ми бъде приятно да я разведа из нея…

НИК

Сигурен ли сте, че искате и аз да дойда.

ГЕТСБИ

Разбира се, приятелю!… Хайде, Дейзи! Подай ръка…//Всички тръгват. Отваря се завесата и вече са в двора на къщата. .( Един мъж свири на пианото)…

/Икономът и другите слуги са по местата си…Баровете вече работят…/

Какво ще кажете? Слънцето се отразява в прозорците и…

ДЕЙЗИ

Прекрасен дворец! Харесва ми!….

ГЕТСБИ

Виждате ли как цялата фасада улавя светлината.

ДЕЙЗИ

Да…Гледката е великолепна, Джей!

ГЕТСБИ

Необходими ми бяха само три години, за да спечеля парите за нея…

НИК

Мислех, че сте наследили богатството си?

ГЕТСБИ

Така е, приятелю…Но изгубих доста пари по време на голямата паника…имам предвид войната.

НИК

А сега с какво се занимавате?

ГЕТСБИ

О, с няколко неща… Най-напред търгувах с лекарства, след това с петрол, но сега вече не се занимавам с тези неща…Нали ти харесва, Дейзи?!

ДЕЙЗИ

О, да…, но не разбирам как живееш в нея съвсем сам.

ГЕТСБИ

Старая се винаги да е пълна с интересни хора, денем и нощем. Прочути хора…Имам различни стаи за хора с различни наклонности – огромна библиотека, музикална стая, стая за гимнастика и упражнения, масажна стая….А това е моята спалня с гардеробната в нея…. /Той отваря гардеробната и изважда костюми, ризи, вратовръзки и ги хвърля на леглото./. Имам един човек в Англия, който ми купува дрехите, ризи, костюми, вратовръзки…/На финала на това ревю, Дейзи се хвърля на леглото и се покрива с тях.

…пианистът засвирва трептяща във високите тонове лека пиеса, имитираща пърхащи пеперуди…/

ДЕЙЗИ

Колко са красиви!…Прекрасни! Толкова меки и ухаещи… !

ГЕТСБИ

Ако не беше мъглата, можехме да видим дома ви от другата страна на залива. На края на вашия кей има зелена светлина, която гори цяла нощ.

/Тя му хваща ръката и двамата стоят замечтани гледайки напред, когато иззвънява телефона.(пианистът престава да свири, прелиства нотите)… Икономът донася телефона на Гетсби./

ГЕТСБИ

Да… Добре, но не мога да говоря сега….Не мога да говоря сега…, не ме ли чу!… Казах малък град…. Той би трябвало да знае какво е малък град… Е добре, той няма да ни е от полза, ако Детройт е неговата представа за малък град…Гетсби затваря слушалката…пианистът започва да свири отново лека пиеса…

ДЕЙЗИ

Джей, ела тук бързо! Виж това… Иска ми се да имам един от онези розови облаци, за да те сложа в него и да те бутна да летиш по небето.

ГЕТСБИ

Знам какво ще направим сега…Ще танцуваме…

Охраната и Иконома стоят и наблюдават всичко.

ГЕТСБИ

Клипспрингър(пианистът спира да свири), изсвирете нещо по-романтично, приятелю! Имаме височайша гостенка, която иска да танцува!

Оркестърът се настанява по местата си и засвирват по-романтично…

Момичета от прислугата се показват да гледат в началото, идват първите посетители, баровете заработват,.. и постепенно всички се втурват във необуздани танци…

ПЕСЕН – дует

ГЕТСБИ

Къде ли аз не бях

И като шут не се опозорих

Как много драгоценности пилях

И много стари рани съживих.

Да, вярно : изкосо гледах аз

На истината, но от тоя ден

Отново младостта стои пред нас

И само ти си щастие за мен.

ДЕЙЗИ

Не остаряваш, все си тоя ти.

Все тия са очите ми любими.

За пети път вън лятото цъфти,

Погребвано от пет студени зими.

Пет пролети преминаха в лета

И пет лета, превърнали се в есен,

Обагряха зелените листа,

А твоя лик е все така чудесен.

В часовника невидимо за нас

Пълзи в кръг стрелката позлатена,

Замирайки над цифрите, и аз

Тъй в теб не виждам никаква промяна.

ГЕТСБИ

Ти муза си и ти на мойта грубост

Придаваш твойта вещина и хубост.

ДЕЙЗИ

И слънцето над мен е все такова,

И мойта обич не е никак нова.

Танците стават все по неудържими под въздействие на неограничения алкохол…

Финал на първа част

ВТОРА ЧАСТ

ПЪРВА КАРТИНА

/Отново сме на поредната забава организирана от Гетсби. Оркестърът изсвирва своята въвеждаща част за повдигане на настроението на гостите, които си взимат питиета и се разхождат из разкошната градина. Влизат Дейзи, Том, Джордан, Ник и се срещат с Гетсби./

ГЕТСБИ

Добре дошли! Радвам се да ви видя…Благодаря ви, че приехте поканата ми!

ТОМ

Страхотна къща имате , г-н Гетсби!

ГЕТСБИ

Познавам съпругата ви…

ТОМ

Така ли? Не ми е споменавала, че ви познава. Мис Джордан ни препоръча вашите невероятни партита.

ГЕТСБИ

Благодаря! Опитвам се да забавлявам хората в тези трудни времена.

Огледайте се наоколо…

ДЕЙЗИ

Оглеждам се. И се чувствам прекрасно…

ГЕТСБИ

Ще видите лицата на много усмихнати хора, които вероятно са щастливи…

ТОМ

Ние не излизаме често. Чувстваме се добре в нашия дом.

ДЕЙЗИ

Харесва ми да се забавлявам сред такава приказна атмосфера!.

Икономът отново се приближава до Гетсби.

ИКОНОМЪТ

Извинете, сър! Търсят ви по телефона от Бостън.

ГЕТСБИ

Извинете ме за момент!!

Гетсби, сподирен от иконома, се отправя към вътрешността на къщата.

ДЕЙЗИ

Ник, къде отиде Джордан?

НИК

Ето там е, при онази компания, оказа се, че повечето са и познати и реши да се види с тях.

ДЕЙЗИ

Хайде и ние да отидем там! Чувам, че е доста весело!

ТОМ

Предпочитам да остана тук и да си пия питието, вместо да слушам глупавите духовитости на разни празноглави артисти…

ДЕЙЗИ

Както искаш….Ник, ще ме заведеш ли при Джордан?

НИК

С удоволствие, мис!

Те изоставят Том – сам…(оркестърът става вси по-активен)

ДЕЙЗИ

Толкова се вълнувам от всичко това. /шепне тя на Ник/Ако по някое време тази вечер ти се прииска да ме целунеш, Ник, само ми кажи и ще се радвам да го уредя. Просто назови името ми…/ха-ха/ Ако Джордан не те иска, аз ще те взема…

НИК

А Гетсби?

ДЕЙЗИ

Гетсби? Гетсби е специално нещо! Той е ….той е…(оркестърт засвирва по-спокоен танц) Здравей, Джордан! Защо така невъзпитано ни изостави?

ДЖОРДАН

Не съм. Просто видях стари приятели! Заповядайте при нас…На едно от момичетата малко и прилоша…

РУСАТА

О, нищо и няма. Когато изпие пет-шест коктейла, винаги крещи така за помощ. Колко пъти съм и казвала да не пие толкова.

ЧЕРНАТА

Аз не пия толкова..

РУСАТА

Чухме те да крещиш и затова казах на доктор Сивет: „Ето един човек, който се нуждае от помощта ви, докторе.“

ДОКТОРЪТ

Надявам се вече да е по-добре.

РУСАТА

Тя ви е много благодарна, сигурна съм в това, но вие измокрихте цялата и рокля, когато натопихте главата и в басейна.Ха-ха….

ДЖОРДАН /на Дейзи и Ник/ Беше страхотно шоу…ха-ха

ЧЕРНАТА

Ако има нещо, което мразя, това е да натопят главата ми в някой басейн. Веднъж едва не ме удавиха така в Ню Джърси…

ДОКТОРЪТ

Тогава недейте да пиете толкова.

ЧЕРНАТА

Говорете за себе си! Ръцете ви треперят. Никога не бих позволила да ме оперирате! Никога!-

Оркестърът подхваща някакво популярно парче.

ДЕЙЗИ

Ха-ха…Ник, чуваш ли какво свири оркестъра? Страхотно е! Това е едно любимите ми парчета… Ела с мен! Джордан, ще дойдеш ли с нас? Хайде да танцуваме!… така ми се танцува! Това е моята вечер! Моята нощ!… танцува сама … после хваща Джордан, после Ник… После взема микрофона и започва да пее с оркестъра…

ПЕСЕН – Дейзи и компания

Воюват в мене поглед и сърце,

За тебе те започнаха войната.

Очите искат твоето лице,

Сърцето иска свойта част в делбата.

Кълне се то, че твоите черти

Живеят в него тайно и незримо.

Но моите очи твърдят, че ти

си тяхно отражение любимо.

Тогава спорът се отнася в съд

И мислите, изслушвайки страните,

Решават мъдро тъй да помирят

Завинаги сърцето и очите.

Очите взимат твоето лице,

Сърцето – твойто любещо сърце.

Доста полупияни дами и господа се включват в соловото изпълнение на Дейзи. Накрая тя пада в ръцете им. Смях, ръкопляскания… Тя ги прегръща и целува…

Благодаря ви! Вие сте прекрасни! Колко сте красива….а вие сте очарователен и вие…. И вие….

По едно време Том я издърпва от нечий прегръдки.

ТОМ

Какво правиш? Ти си пияна! Не съм те виждал такава!(пианистът разсеяно тихо дрънка на пианото)

ДЕЙЗИ

А ти пак флиртуваше с малки момичета, нали те видях преди малко…

ТОМ

Глупости! Търсиха Гетсби….

Кой, всъщност е този Гетсби? Някои казват, че бил просто един контрабандист!

ДЕЙЗИ

Кой ти каза това?

ТОМ

Така говорят хората… Много от тези новобогаташи са просто едри контрабандисти на петрол, на алкохол…, на оръжие…това е всеизвестно…

ДЕЙЗИ

Не и Гетсби….(пианистът спира да дрънка, диригентът им говори, подготвят следващото парче)

ТОМ

Е, със сигурност е трябвало доста да се потруди, за да събере цялата тази менажерия.

ДЕЙЗИ

Поне са по интересни от хората, които познаваме ние.

ТОМ

Хайде да тръгваме…(Оркестърът подхваща поредния фокстрот..)

Ако останем ще станем свидетели на пиянската вакханалия, която неминуемо ще последва…/тръгват…/

ДЕЙЗИ

Лека нощ, Ник.

НИК

Лека нощ, Дейзи. До скоро.

(музиката и танците набират скорост…)

МУЗИКАЛНО-ТАНЦОВА ОРГИЯ

Към края на танците, Гетсби се появява отново и отива при Ник, който ток-що е изпратил Джордан, след като са танцували и са се целували…

ГЕТСБИ

На Дейзи май не ѝ хареса вечерта.

НИК

Разбира се, че ѝ хареса.

ГЕТСБИ

Не ѝ хареса… Аз бях отвратителен домакин… Не ме оставят на мира… Трудно ми е да я накарам да разбере, че трябва да каже на Том: „ Аз никога не съм те обичала.“ С това изречение тя ще заличи последните пет години… и двамата ще сме отново онези, които се целуваха на задната седалка на нейната бяла кола!

НИК

Аз не бих искал от нея твърде много. Миналото не може да се повтори.

ГЕТСБИ

Миналото не може да се повтори?! О, разбира се, че може! Ще направя така, че всичко да бъде , както е било преди! Всичко!

Гетсби върви между танцуващите двойки и търси Дейзи.

ПЕСЕН- Гетсби

Душата ти таи едно признание.

Кажи и кой съм аз – тя няма слух.

Аз имам странно прозвище: „желание“,

Приют ми е желаещия дух.

И ти , така с желания богата,

Вземи и мен със другите ведно.

За щедрите богатства на сърцата

Не значи нищо този знак „едно“.

И нищо в безкрайната редица,

За теб един, единствен, аз почти

Приемам да остана единица,

Но стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето название,

А после в мене. Аз съм цял Желание.

Прозрачната завеса бавно пада.

ВТОРА КАРТИНА

Домът на Том и Дейзи. Слугите отново организират подредбата на мебелите. Идват Ник и Гетсби. Посреща ги иконом в ливрея.

ИКОНОМ

Мадам ви очаква в салона. /влизат/

ДЕЙЗИ

Не можем да се помръднем от тази горещина… Здравей, Джей!…Здравей, Ник!

ДЖОРДАН

Здравейте!…

ТОМ

Мистър Гетсби! Радвам се да ви видя, сър…Ник…

ДЕЙЗИ

Приготви ни по една студена напитка, Том.

ТОМ

Наел съм хора за това.

Определено изглеждат разхлаждащо….(тръгва лека тема, тип laisy…неангажираща сетивата, оркестърът отново се осветява дискретно)

ТОМ

Четох някъде, че слънцето ставало все по-горещо всяка година. Изглежда, че съвсем скоро земята ще падне върху слънцето…. Или беше обратното слънцето ще падне върху земята…./ха-ха/

НИК

Чудесен коктейл, Том!

ДЕЙЗИ

И какво ще правим сега?… А утре..А през следващите трийсет години?

ТОМ

Въпросът е как да забравим жегата…. А ти правиш нещата десет пъти по-тежки, като непрестанно се оплакваш от нея.

ГЕТСБИ

Защо не я оставите на мира, приятелю?!

ТОМ

Много сте привързан към този ваш израз, нали?

ГЕТСБИ

Кой по-точно?

ТОМ

Непрекъснато повтаряте „приятелю“. Къде се научихте да говорите така?

ДЕЙЗИ

Виж, Том, ако ще правиш лични забележки, няма да стоя тук нито минута.

ТОМ

Между другото, мистър Гетсби, чух, че сте възпитаник на Осфорд.

ГЕТСБИ

Не съм дошъл тук, за да ме разпитвате.

ТОМ

Някакъв скандал ли се опитвате да предизвикате в собствения ми дом?

ДЕЙЗИ

Той не се опитва да предизвика скандал. Ти предизвикваш скандал. Моля те, владей се малко.

ТОМ

Да се владея?! (започва ненатоварена суинг тема…като предната?)…Сигурно последната мода е да си седиш и да гледаш как господин Никой, който е дошъл отникъде, прави любов с жена ти. Е добре, ако това е твоята представа за нещата, знай, че си сбъркала… В наши дни хората се присмиват на семейните ценности, а утре ще изхвърлят всичко през борда и ще се появят бракове между бели и черни, между жени и жени, между мъже и мъже и какво ли още не….Знам, че не съм особено популярен. Аз не правя зашеметяващи забави. Предполагам, че човек трябва да превърне къщата си в кочина или най-малко бардак, за да има почитатели в съвременния, „модерен“ свят.

ГЕТСБИ

Имам да ти каже нещо, приятелю…

ДЕЙЗИ

Моля те, недей! .

ГЕТСБИ

Жена ви не ви обича… И никога не ви е обичала…. Тя…обича мен…Мен…

ТОМ

Какво говорите?! Вие сте просто един луд!

ГЕТСБИ

Тя никога не ви е обичала, чувате ли? Омъжила се е за вас само, защото бях беден и заминах да умра във войната, и тя се е уморила да ме чака. Това беше ужасна грешка, но дълбоко в сърцето си тя не е обичала никого другиго освен мен!

Дейзи става, като че ли да избяга.

ТОМ

Седни, Дейзи! Какво точно става? Искам да знам всичко!

ГЕТСБИ

Казах ви какво става. И то е ставало в продължение на пет години, само дето не сте знаели.

ТОМ

Ти си се виждала с този човек в продължение на пет години?

ГЕТСБИ

С никого не се е виждала… Ние така и не се срещнахме повече. Но се обичахме през цялото това време, приятелю, но вие не го знаехте. Понякога дори ми ставаше смешно, като си помислех, че вие нищо не знаете.

ТОМ

О, това ли било? Вие сте луд! Не мога да знам какво се е случвало преди пет години, защото тогава не познавах Дейзи… Но всичко останало е отвратителна лъжа. Дейзи ме обичаше, когато се омъжи за мен, и все още ме обича.

ГЕТСБИ

Не. Не ви обича.(отново тръгва суинг темата, отново се осветява оркестъра)

ТОМ

Можете да го повторите още сто пъти, но това няма да промени истината: тя ме обича! Проблемът е, че понякога и хрумват нелепи идеи и не знае какво да прави…с живота си, но по-важното е, че аз също обичам Дейзи. От време на време си позволявам някоя малка лудория и се държа като глупак, но винаги се връщам при нея и дълбоко в душата си винаги съм я обичал.

ДЕЙЗИ

Ти си отвратителен! (темата се прекъсва рязко)/Към Ник/ Знаеш ли защо напуснахме Чикаго? Изненадана съм, че не са ти разказали историята за неговата малка лудория.

ГЕТСБИ

Дейзи, всичко това е минало и вече няма никакво значение. Просто му кажи истината…, че никога не си го обичала и всичко ще свърши веднъж завинаги.

ДЕЙЗИ

И…как бих могла да го обичам?

ГЕТСБИ

Кажи му го…

ДЕЙЗИ

Никога не съм го обичала…

МУЗИКАЛЕН ФОН

От балната зала долу се чуват приглушени акорди…става все по напрегнато…

ТОМ

Дори и тогава, когато те носех на ръце по целия Пънч Боул, за да не си намокриш обувките?…Дейзи? А когато те повали онази марсилска треска в Мемфис и бях неотлъчно до леглото ти седмици наред?

ДЕЙЗИ

Моля те, недей!

/Към Гетсби/ Ето какво стана, Джей… /Тя се опитва да си запали цигара, но клечката се чупи и пада на килима./ О, ти искаш прекалено много! Аз те обичам …нима това не е достатъчно. Но не мога да променя онова, което е било… Аз го обичах някога…но обичах и теб.

ГЕТСБИ

Обичала си и мен?

ТОМ

Дори и това е лъжа. Тя дори не е знаела, че сте жив . Вижте…между мен и Дейзи има неща , които вие никога няма да узнаете, неща, които нито един от нас няма никога да забрави!

ДЕЙЗИ

Джей, Не мога да кажа, че никога не съм обичала Том. Това не би било вярно.

ТОМ

Разбира се.

ДЕЙЗИ

Като че ли това има някакво значение за теб.

ТОМ

Разбира се, че има. Аз ще се грижа по-добре за теб от сега нататък.

ГЕТСБИ

Вие не разбирате(подложката рязко спира). Вие повече няма да се грижите за нея.

ТОМ

Така ли? И защо по-точно?

ГЕТСБИ

Дейзи ви напуска.

ТОМ

Глупости.

Тя няма да ме напусне! Не и заради един обикновен мошеник…който трябва да открадне дори пръстена, който ще сложи на ръката ѝ.

ДЕЙЗИ

Том престани! Какви ги говориш?

ТОМ

Нека да видим кой е той все пак!(тръгва суинг тема) Вие сте един от шайката, която се мотае около Майер

Улфсхайм, това знам със сигурност. . /към всички/ Той и неговото „приятелче“ Улфсхайм са купили голям брой магазинчета на малки улички в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Бостън и продават зърнен алкохол под щанда. Това е една от неговите малки машинации. Взех го за контрабандист още първия път, когато го видях и съм познал.

ГЕТСБИ

И какво, ако е така? Вашият приятел Уолтър Чейс не се посвени да влезе в съдружие с нас.

ТОМ

И после вие го изоставихте да опере пешкира, нали?! Оставихте го да лежи в затвора цял месец.!

ГЕТСБИ

Той дойде при нас напълно банкрутирал. И нямаше нищо против да изкара малко пари , приятелю.

ТОМ

Не съм ви никакъв „приятел“! Уолтър е можел да ви изобличи като нарушители на закона за хазарта и алкохола, но Улфсхайм го е заплашил, че ще му затвори устата завинаги.

ДЕЙЗИ

Моля те, Том!(суинг темата се прекъсва) Не мога повече! Престани!

ТОМ

Сега аз излизам, тъй като имам да свърша една работа, а ти прави каквото решиш. Предполагам, че мистър Гетсби разбира, че малкия му самонадеян флирт е приключил….Приятна вечер, но за да не остане това само като едно празно пожелание, поканих танцьорките от „Фолис“ , за да разберете, че и аз мога да организирам не по-лоши забави от прослувутия Гетсби!Време е за шоу!

Танцов еротичен номер, изпълнен от кабаретни актриси и мъже с пури и черни очила. В един момент Том става център на шоуто със своето изпълнение.

ПЕСЕН – Том

Аз бих те съзерцавал с часове,

Както скъперник свойто наслаждение.

Но радостта е тънко острие,

Което губи при употребление.

И празниците с техния захлас,

Тъй радостни, тържествени и дивни,

Затуй са редки като скъп елмаз

Във нечии огърлици и гривни.

О, нека да те пази под капак

Като скъперник бързащото време.

Но как се радвам аз, когато пак

От тебе то преградата си снеме.

Чрез теб познах и скритото страдание ,

И пълното със трепет обладание.

/Бравурен музикално-танцов финал/

/Запис на кола, която набива спирачки и последва силен удар./

Междувременно Гетсби и Дейзи са тръгнали с колата на Гетсби…(музиката преминава в неутрална бавна суинг тема в пиано)

ТРЕТА КАРТИНА

Когато се вдига завесата, вече сме на местопроизшествието в една бензиностанция. Жена се опитала бързо да пресече и е била блъсната от кола. Тялото е завито с одеяло, полицай записва показания на очевидци. Съпругът на жената се е облегнал на масата и надига една бутилка. Влиза Том.

СЪПРУГЪТ – УИЛСЪН

О, боже мой! Боже мой!

ПОЛИЦАЯТ

М –ъ-в…Как се казваше съпругата ви?

УИЛСЪН

Мериан… Боже мой!…./забива глава в масата/

ТОМ

Полицай, бихте ли ми казали…

ПОЛИЦАЯТ

Ме…р…и…а…м… Фамилия?

УИЛСЪН

Като моята…. Боже мой!(кратък тревожен акцент)

ПОЛИЦАЯТ

Каква беше вашата? Казвай…

УИЛСЪН

Уилсън….Боже мой! (кратък тревожен акцент, модулиран)

ТОМ

Господин Полицай…

ПОЛИЦАЯТ

Какво искаш, човече?

ТОМ

Какво е станало? Това искам да знам! (кратък тревожен акцент)

ПОЛИЦАЯТ

Ударила я кола. Загинала е на място.

ТОМ

Загинала?! (акцент)…Блъсната от кола?

ПОЛИЦАЯТ

Да… (акцент)… Изтичала внезапно на пътя и някаква кола я ударила… Кучият син дори не спрял колата… Избягал…

СВИДЕТЕЛЯТ

Имаше две коли. Едната идваше, а другата си отиваше, разбирате ли?

ПОЛИЦАЯТ

Как така си отиваше? Не разбрах?

СВИДЕТЕЛЯТ

Всяка си пътуваше в нейната посока. И тогава тя изскочи… Тя изтича на пътя, ей там и колата, която идваше от Ню Йорк, връхлетя право върху нея…Доста бързо караше тоя…

ВТОРИ СВИДЕТЕЛ

Колата беше жълта. Голяма, жълта кола. Нова…

ПОЛИЦАЯТ

Ти видя ли злополуката?

ВТОРИ

Не, но колата мина покрай мен по пътя, движейки се с повече от четирийсет мили . Може би и повече…

ПОЛИЦАЯТ

Ела тук да ти запиша името…

УИЛСЪН

Не е нужно да ми казвате каква е била колата! Аз знам каква е била колата! Гледа Том…(започва нервна ненатоварена оркестрово суинг тема)…

Том го хваща и го отмества малко встрани.

ТОМ

Трябва да се вземеш в ръце….Чуй ме… Пристигнах само преди минута….Докарал съм онзи двуместен автомобил, както говорихме. Жълтата кола в която ме видя преди няколко дни, не беше моя, чуваш ли ме?(орк.хит) Нямам нищо общо с нея…(орк.хит)

ПОЛИЦАЯТ

Какво означава всичко това?

ТОМ

Аз съм негов приятел….Той казва, че познава колата, която е направила това. Все пак е автомонтьор и познава повечето коли в околността…

ВТОРИ

Беше жълта кола…, но марката не видях…

ПОЛИЦАЯТ

А какъв цвят е вашата кола?

ТОМ

Синя…ето я там…Току-що пристигнах…

ПОЛИЦАЯТ/към втори /

Кажете ми отново името си и трябва да подпишете показанията си.( нервна ненатоварена оркестрово суинг тема)

Уилсън става бавно и отива в съседната стая , при касата, отваря чекмеджето и изважда револвер. Том го е проследил и му хваща ръката.

УИЛСЪН

Копеле мръсно… ти чукаше жена ме, забавляваше се с нея…

ТОМ

Престани! Не се чуваш какви глупости говориш…

УИЛСЪН

Така е…Гавреше се с нея и с мен….уж, че идваше да правим сделки, а я отмъкваше, когато ме нямаше…

ТОМ

Разбирам, че си в шок, но всичко си има граници..(акцент)

УИЛСЪН

Горката…сигурно се е надявала, че ще я вземеш за жена и тя да се види с хубави тоалети, бижута…(комичен кратък акцент, тромпет със сордина)

ТОМ

Стига си бръщолевил нелепици…

УИЛСЪН

И когато е станала по настоятелна или те е заплашила, че ще те издаде на жена ти…Ти просто си я прегазил! (три последователни орк.хита)

ТОМ

Свърши ли?! Сега ме чуй! Жълтата кола е на един развейпрах и пияница, алкохолен бос, който явно отново е бил прекалил и просто е смачкал твоята Мериам… Тази вечер бяхме заедно и той тръгна преди мен и отнесе жена ми – Дейзи… Аз го преследвах, а той пи много и не е успял да реагира своевременно… Това е простата истина… И сега и двамата сме без своите любими жени…Осиротели…Заради него – Гетсби!…Така че, ако има някой за убиване още – това е той! ГЕТСБИ! (орк.хит)…ГЕТСБИ! (орк.хит) ГЕТСБИ-И-И!…(много кратка интермедия и започва песента на Уилсън)

УИЛСЪН

Като вълни към пясъчния бряг

Към своя край минутите летят;

Една след друга, в непрестанен бяг,

Към вечността неспирно се стремят.

Едвам роден, и вече този сърп

Пълзи към пълна зрелост в небосклона.

Но после затъмнен и крив, и щърб,

В борбата губи своята корона.

А времето обрулва като цвят

Лицата ни , дълбае с нож челата.

И всичко мре, и всичко в този свят

Като трева ще легне под косата.

Но в моята песен ще грееш все така

Напук на тази жънеща ръка.

…постепенно между мъжете навлизат улични проститутки и се оформя еротичен танц….

Пада завесата.

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

На зазоряване. Пред къщата на Гетсби….(тиха неутрална музикална тема, симф.оркестър)…

…Гетсби седи на един фотьойл, а пред него на масичката има телефон. Той се е вторачил в него…Личи си, че тази поза е от часове…

НИК

Какво правите?

ГЕТСБИ

Просто седя тук, приятелю….Забелязахте ли нещо нередно по пътя?

НИК

Да…

ГЕТСБИ

Тя (подложката спира)….мъртва ли е?

НИК

Да.

ГЕТСБИ

Така си и мислех (къс пасаж)… И казах това на Дейзи (къс пасаж).. По-добре е шокът да дойде изведнъж (къс пасаж)…Тя го понесе стоически…Стигнах до Уест Ег по един страничен път и оставих колата в гаража си. Не мисля, че някой ни е видял, но, разбира се, не мога да съм сигурен.

Коя беше жената? (муз.къс въпрос)

НИК

Съпругата на Уилсън – Мериам…Мъжът и е собственик на сервиза. Как, по дяволите, се случи?

ГЕТСБИ

Ами аз се опитах да навия волана, но…(орк.хит)

НИК

Дейзи ли караше?

ГЕТСБИ…(муз.подложка)

Да, но, разбира се, ще кажа, че съм бил аз. Разбирате ли, когато потеглихме, тя трепереше от нерви и реши, че ще и се отрази добре да покара малко…и след това онази жена изскочи пред нас, точно когато се разминавахме с една кола. Всичко се случи много бързо, но ми се стори, че тя искаше да разговаря с нас, беше ни взела за някой, когото познава. В първия момент Дейзи завъртя волана, за да избегне жената, насочвайки се към колата, която идваше срещу нас, но после изгуби самообладание и зави отново. В мига, в който ръката ми докосна волана, почувствах удара…който вероятно я е убил на място…После Дейзи изпадна в хистерична криза – плачеше, викаше, удряше волана… пожела да я закарам у тях…Цялата трепереше… Обеща да ми се обади по телефона, когато се върне Том и да се разберем за утре…(подложката плавно умира)

НИК

Няма ли да си легнете? Вече развиделява…

ГЕТСБИ

Не. Ще чакам тук, докато се обади…

НИК

Трябва да заминете за някъде. Няма съмнение, че ще проследят колата ви.

Когато минах оттам все още имаше много хора и говореха за някаква жълта кола, която блъснала жената и изчезнала.

ГЕТСБИ

Предлагаш ми да замина сега, приятелю, когато трябва да посрещна моята Дейзи, в моя замък, построен за нея… Трябва да бъде невероятно посрещане! И ти си поканен, приятелю!

НИК

Те са жалка сбирщина… Вие струвате много повече от всички тях, взети заедно.

ГЕТСБИ

Ще чакам да се обади по телефона…Тя ще се обади…До утре, приятелю!

тръгва музика… спокойна неутрална тема

Тъмнината отстъпва пред утрото, постепенно градината започва да се пълни – (спокойната тема свършва)…охрана, слуги, оркестранти, балетисти….Забавата започва (диксиленд оркестър, фокстрот, преминаващ в чарлстон)… набира скорост – Гетсби седи на стола и гледа в телефона…

ПЕСЕН – водещ, певица и компания

Развратен дух в пустиня от безсрамие –

Това е поход в действие, това

Е мрачно, грубо, яростно желание,

Жестоко, алчно, сдържано едва,

Задоволено, то влече презрение;

Стремящо се , то все ламти – безспир,

Постигащо, намразва с упоение,

Измамено, измамващо, без мир.

Безумно и в копнеж, и в обладание

То има , властва, спори за права.

Очаква рай, намира пак страдание,

Мечта преди и сън подир това.

Но кой е съумял да не изстрада

Това небе, което води в ада…в ада… В АДА-А-А!

Чува се изстрел (който прекъсва музиката), главата на Гетсби клюмва и бавно се срива на пода. Общ вик от гостите…(орк.хит) ..Следва втори изстрел и Уилсън се срива, подпирайки се на пищящите ужасени момичета… Пада бавно завесата…

(влиза шумът на морето и след него спокойната музикална тема от началото на спектакъла-симф.оркестър)… Ник е отново на кея

НИК

Гетсби вярваше в зелената светлина, бъдещето, което година подир година отстъпва пред нас. То непрекъснато ни се изплъзва, но това е без значение – утре ние ще тичаме по-бързо, ще прострем ръцете си по-далече… И ще продължаваме напред , с кораби срещу течението…носени неспирно назад… към миналото…

(остава шумът на морето, осветлението угасва)…… започва ФИНАЛЕН ТАНЦ – песен /Първа въвеждаща песен или вариант/ … (целият оркестър в стил по-късен Холивуд)

КРАЙ

2020

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Малката книжарница” / 12.06.2024 г. https://www.ndk.bg/event/malkata-knizharnitsa–11741-1 се отлага по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, след като бъде обявена новата дата, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Духовен бульон с картофи” / 28.05.2024 г. https://www.ndk.bg/event/duhoven-bulyon-s-kartofi-10970-1 се отлага по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, след като бъде обявена новата дата, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Жена ти се сгоди” / 20.05.2024 г. https://www.ndk.bg/event/zhena-ti-se-sgodi–11583-1 се отлага по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, след като бъде обявена новата дата, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Вкусът на живота” / 17.05.2024 г. https://www.ndk.bg/event/vkusat-na-zhivota-10730-1 се отлага за 05.06.2024 г. от 19.30 часа по технически причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка Ако допускате обаче, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Язовецът” / 22.04.2024 г. https://www.ndk.bg/event/yazovetsat-ili-zhazhda-za-zhivot-11311-1 се отлага за 16.06.2024 г. от 19.30 часа по технически причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на следващото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Боровинкова тишина” / 15.04.2024 г. https://www.ndk.bg/event/borovinkova-tishina-11653-1 се отлага за 13.05.2024 г. от 19.30 часа по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на следващото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Домът” / 14.04.2024 г. https://www.ndk.bg/event/domat–11652-1 се отлага поради заболяване на актьор. Закупените билети важат за следващата дата през месец Май, 2024 г. без презаверка Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на следващото представление, след като бъде обявена новата дата, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла „ЖЕНА ТИ СЕ СГОДИ” / 05.04.2024 г. се отлага за 20.05.2024 г. от 19.30 часа по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Смях в прахта” / 22.03.2024 г. https://www.ndk.bg/event/smyah-ot-prahta–11584-1 се отлага по обективни причини. Ако допускате, че може да нямате възможност да присъствате на бъдещото представление, когато бъде обявена следваща дата, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Възкръсналият” / 15.03.2024 г. https://www.ndk.bg/event/vazkrasnaliyat–11412-1 се отлага за 13.04.2024 г. от 19.30 часа заради Нацоналния траурен ден. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Пилето, което казва Ку” / 07.03.2024 г. https://www.ndk.bg/event/pileto-koeto-kazva-ku-10925-1 се отлага за 03.04.2024 г. от 19.30 часа, поради заболяване на актьор. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “1984-та от изолатора” по Джордж Оруел / 28.02.2024 г. се отлага за 07.04.2024 г. от 19.30 часа поради заболяване на актьор. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете своите билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Смях от прахта” от Жан.Фенуик / 27.02.2024 г. https://www.ndk.bg/event/smyah-ot-prahta-otmeneno-predstavlenie-11608-1 се отлага за 22.03.2024 г. от 19.30 часа по обективни причини. Закупените билети важат за следващата дата без презаверка. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Язовецът” по Емилиян Станев / 15.04.2024 г. https://www.ndk.bg/event/yazovetsat-ili-zhazhda-za-zhivot-11307-1 се отлага за 22.04.2024 г. от 19.30 часа по обективни причини. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Индже” / 19.02.2024 г. https://www.ndk.bg/event/indzhe-11615-1 се отлага за 11.03.2024 г. по обективни причини. Можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети, закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО / 06.02.2024 г. се отлага за 08.03.2024 г. от 19.30 часа по обективни причини. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, спектакълът “Чудо” / 23.01.2024 г. https://www.ndk.bg/event/chudo-11582-1 се отлага за 23.04.2024 г. по обективни причини. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

“ПОД ЗВЕЗДИТЕ”

“Нов театър” НДК – Лятна сцена

В началото на месец Юли, 2023 г. “Нов Театър” НДК http://newtheatre.bg/ открива своята ЛЯТНА СЦЕНА (300 седящи места) със съдействието и подкрепата на Столична община и Министерство на културата.

Любителите на театралното и музикално изкуство ще бъдат зарадвани с една вълнуваща алтернатива на културния живот в София. Известни творци – актьори , режисьори и драматурзи, както и проспериращи и амбициозни млади таланти, обединяват усилията си в създаването на ЛЕТЕН ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ “ПОД ЗВЕЗДИТЕ”. Ще можете да чуете на живо група “ТЕРПЕНТИНА” / 01.07.2023 г. с участието на актьора Иван Юруков, да се насладите на чудесната атмосфера в джаз-операта от Любомир Денев – „ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН” / 03.07.2023 г. с режисьор Бойко Илиев или да се върнете в миналото с историята за певицата Леа Иванова – “Седемте живота на Леа” / 04.07.2023 г. от Роси Русева. Театрално-музикалният жанр е представен също и от „Кекс вместо с…екс” / 05.07.2023 г. по текстове на Роси Русева с участието на Ирен Кривошиева и „Част от колекция” / 13.07.2023 г. по текстове на Димитър Воев и режисьор – Иван Юруков, а за любителите на моноспектаклите на сцената ще се превъплъти Яна Огнянова в „Жената е странно животно” / 08.07.2023 г. от Здрава Каменова. Част от спектаклите са с вход свободен. Заповядайте и добре дошли на Летния фестивал „Под звездите” на Лятна сцена „Нов театър” НДК!

Представленията и музикалните концерти са от 21.30 часа.
Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400 и на КАСА в деня на представлението 02 / 4263956 и онлайн: Билетен център НДК, Grabo.bg, Theatre.art.bg, Epay.go, Eventim.bg

ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКАТА КЛАСИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

„ЯЗОВЕЦЪТ“ / 30.09.2023 г. събота от 19.30 часа по повестта „Язовецът“ от Емилиян Станев

„ОСЪДЕНИ ДУШИ“ / 04.10.2023 г. сряда от 19.30 часа по романа на Димитър Димов

„В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА“ / 13.10.2023 г. петък от 19.30 часа по писмата на П.Яворов

“ДЪРВО БЕЗ КОРЕН“ / 26.10.2023 г. четвъртък 19.30 часа Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов

„ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА“ / 27.10.2023 г. петък от 19.30 часа по едноименната повест на Емилиян Станев

„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ / 01.11.2023 г. сряда от 19.30 часа по романа на Димитър Талев

„ЯЗОВЕЦЪТ“ / 06.11.2023 г. понеделник от 19.30 часа по повестта „Язовецът“ от Емилиян Станев

„АНТИХРИСТ“ / 10.11.2023 г. петък от 19.30 часа по едноименния роман на Емилиян Станев

„ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ“ / 21.11.2023 г. вторник от 19.30 часа от Димитър Талев

„ЯЗОВЕЦЪТ“ / 04.12.2023 г. понеделник от 19.30 часа по повестта „Язовецът“ от Емилиян Станев

„АНТИХРИСТ“ / 27.01.2024 г. събота от 19.30 часа по едноименния роман на Емилиян Станев

„ЯЗОВЕЦЪТ“ / 26.02.2024 г. понеделник от 19.30 часа по повестта „Язовецът“ от Емилиян Станев

Facebook страница „Нов театър“ НДК

Билетен център НДК КУПИ online БИЛЕТ 02/9166300 и 02/9166400

Theatre.art.bg КУПИ БИЛЕТ Online

Epay.go КУПИ БИЛЕТ Online

Касата на „Нов Театър“ НДК 02/ 4263956 след 18.30 часа в дните, когато има представления.

Online от съответните сайтове. LINK-ове към сайтовете са самите заглавия на всеки един от спектаклите.

Програма за месец Юли, 2023 г. / ЛЯТНА СЦЕНА

1-ви събота 19.00 часа / ВОЙНА ЗА МИР Продукция: ART STUDIO EXIT

1–ви събота 21.30 часа / ТЕРПЕНТИНА Иван Юруков – китара, вокал Вход свободен

2–ри неделя 19.00 часа / ВОЙНА ЗА МИР Продукция: ART STUDIO EXIT

3–ти понеделник 21.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев

4-ти вторник 21.30 часа / СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА Автор: Роси Русева Вход свободен

5-ти сряда 21.30 часа / КЕКС ВМЕСТО С…ЕКС Автор на пиесата и текста на песните: Роси Русева Автор на музикат: Жоро Стоев

8-ми събота 21.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

13-ти четвъртък 21.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев Вход свободен

В началото на месец Юли, 2023 г. “Нов Театър” НДК http://newtheatre.bg/ открива своята ЛЯТНА СЦЕНА (300 седящи места) със съдействието и подкрепата на Столична община. „ЮЛИ – Софийски театрално-музикални вечери „Под звездите“ – вход свободен за спектаклите „Терпентина“ на 01.07.2023 г. от 21.30 часа, „Седемте живота на Леа“ на 04.07.2023 г. от 21.30 часа и „Част отколекция“ на 13.07.2023 г. от 21.30 часа.
Любителите на театралното и музикално изкуство ще бъдат зарадвани с една вълнуваща алтернатива на културния живот в София. Известни творци – актьори , режисьори и драматурзи, както и проспериращи и амбициозни млади таланти, обединяват усилията си в създаването на ЛЕТЕН ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ.
Надяваме се, че сме Ви заинтригували и очакваме Вашето партньорство за новата инициатива на “Нов театър” НДК! Очакваме Вашите предложения за участие!

За контакти: Директор / Бойко Илиев 0887474225

Билети за останалите спектакли: Билетен център НДК на телефони 02/ 916 6300 и 02/ 916 6400, както и online в платформата за продажба на билети.

За повече информация на 02/426 3956

30 години Театър „ДИАЛОГ“

Режисьорът Бойко Илиев чества 30 години от създаването на първия частен театър в България – „Диалог“. Неговото идейно продължение „Нов театър – НДК“ ще отбележи годишнината на 29 май с документален филм за трудната съдба на „Диалог“. След прожекцията на филма (първа част „Диалог“ и втора част „Нов театър – НДК“) на сцената ще бъде представен спектакълът „Антихрист“ с участието на актьорите: Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ники Сотиров и Веселин Калановски.
„Театър „Диалог“ се роди като бунт срещу статуквото и продължи като непокорно дете на прохождащата демокрация, създавайки спектакли, които спореха с общоприетите канони. „Нов театър“ – НДК от своя страна е един от малкото независими театри, извън структурата на държавните и е кулминация на търсенето на онзи свободен театър, който изразява творческата воля на актьора.“, споделя основателят на „Диалог“ и директор на „Нов театър – НДК“ – Бойко Илиев.
В основата на създаването на театър „Диалог“ през пролетта на 1989 г. в София стои неудовлетворението от съществуващата театрална организация, от това, което се предлага като позиция от сцената – съобразена, съгласувана и удобно представена, както и неудовлетвореност от условията на живот. „Във всяка изява на трупата трябва да се чете тази НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ в театрален и социален смисъл…“ – това са думи споделени от Бойко Илиев при една от първите срещи с актьорската трупа на театър „Диалог“.
Сред знаковите спектакли на първия частен театър в България са: „Убийството на Гонзаго“ на Н. Йорданов, „Това е абсурд“ от Иван Кулеков /спрян от ГПУ на 4.11. 1989 г./, „Житие и страдание“ по С. Врачански, „Подли, отчаяни, ненужни“ по Д. Милев, „Скопеният“ от Фр. Крьоц, „Реквием за Хамлет“ по Х. Мюлер и Том Стопард, „Бог“ и „Смърт“ по Уди Алън, „Свобода в Бремен“ от Фасбиндер, „Калигула“ от Камю, „Идиот“ от Достоевски, „Макбет“ от Х. Мюлер, „Постоянството на веселието и мръсотията“ по Ерофеев и Кьоно и др.
Театър „Диалог“ сменя много зали – ЦДНА, Софийски университет, Славянска беседа, зала „Славейков“, зала „Подкрепа“, където завършва първият период на Театър „Диалог“. След това той се възражда на два пъти и през 2006 г. се преименува в продуцентска къща „Евро Диалог“, в чиято дейност влиза правеното на документални и игрални филми – „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Нокаут“ и други. През 2015 г. Продуцентска къща „Евро Диалог“ е в основата на създаването на „Нов театър – НДК“, с първа премиера „Амадеус“ по Моцарт и П. Шафър. Следват „Поручик Бенц“ по Д. Димов, „Откриването“ от П. Турини, „Краят на дъгата“ от П. Куилтър, „В часа на синята мъгла“ по Яворов, „Пилето, което казва КУ“ от Ал. Урумов, „Антихрист“ по Ем. Станев и много други.

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Бурунданга” / 07.02.2024 г. https://www.ndk.bg/event/burundanga–11612-1 се отлага по технически причини. Можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети, закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, спектакълът “Приказки по телефона” / 28.01.2024 г. https://www.ndk.bg/event/prikazki-po-telefona-po-dzhani-rodari-i-teri-pratchet–11491-1 се отлага за друга дата през следващата година по обективнa причинa. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, спектакълът ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ / 06.12.2023 г. се отлага за 22.02.2024 г. по обективни причини. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, спектакълът “Верига от думи” / 27.11.2023 г. се отлага за 19.12.2023 г. Билетен център НДК по обективни причини. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, спектакълът “Съвършената – Преподобна Стойна” / 09.11.2023 г. Билетен център НДК се отлага за друга дата през следващата година по обеквтивни причини. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, МОДНО ШОУ на Владислав Славов / 03.11.2023 г. се отлага за друга дата през следващия месец . Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Легенда за Калиакра“ / 31.10.2023 г. https://www.ndk.bg/event/legenda-za-kaliakra-11415-1 се отлага за 19.12.2023 г. от 19.30 часа, поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат и за новата дата. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на представлението, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла „Вкусът на живота“ / 14.10.2023 г. https://www.ndk.bg/event/vkusat-na-zhivota-10730-1 се отлага за друга дата през следващия месец. Ако допускате, че вероятно няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла “Малкият принц” / 29.10.2023 г. се отлагат за 12.11.2023 г. от 11.00 часа. Ако допускате, че няма да имате възможност да присъствате на бъдещото представление, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Престъплението“ / 10.09.2023 г. се отлага за 25.09.2023 г. от 19.30 часа. Закупените билети за първата дата ще важат и за втората. В случай, че нямате възможност да присъствате, можете да върнете закупените билети на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билети закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Духовен бульон с картофи“ / 28.06.2023 г. https://www.facebook.com/duhoven.bulyon/videos/1912430999140437 се отлага по технически причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „НЕ-НОРМАЛЕН“ / 24.05.2023 г. се отлага по технически причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Съвършената-Преподобна Стойна“ / 07.05.2023 г. https://www.ndk.bg/event/savarshenata-prepodobna-stoyna-11114-1 се отлага по технически причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, Премиерното представление на спектакълa „Пораймос“ / 03.05.2023 г. се отлага по технически причини. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Почти Божествена комедия“ / 10.04.2023 г. https://www.ndk.bg/event/pochti-bozhestvena-komediya–11008-1 се отлага по технически причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa ВКУСЪТ НА ЖИВОТА / 12.04.2023 г. се отлага поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за евентуалната нова дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на вероятната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, поради мерките за сигурност в дните около изборите, достъпът до залата на “Нов театър” НДК за представленията на спектаклите „Жената е странно животно“ / 02.04.2023 г. и „Парченца от слънце и облак“ / 03..04.2023 г. ще се осъществява през входа към залата на ДНК, намиращ се в централния подлез на НДК – фонтаните с топките. Благодарим за разбирането!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Стражата на Тадж Махал“ / 22.03.2023 г. https://www.ndk.bg/event/strazhata-na-tadzh-mahal-10916-1 се отлага за 21.04.2023 г. от 19.30 часа поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa ‘ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ“ / 05.03.2023 г. се отлага по обективни причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Парченца от слънце и облак“ / 19.02.2023 г. се отлага за 03.04.2023 г. поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлениеto на спектакълa “Стражата на Тадж Махал“ / 17.02.2023 г. се отлага за 22.03.2023 г. по обективни причини. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Грехове наши“ / 09.02.2023 г. се отлага по обективни причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Поетесата“ / 11.12.2022 г. се отлага за 24.03.2023 г. по обективни причини. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Не-нормален“ / 30.11.2022 г. се отлага за 13.12.2022 г. от 19.30 часа по технически причини. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

1-ви сряда 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев 3-ти петък 19.30 часа / МОДНО ШОУ на Владислав Славов 4-ти събота 19.30 часа / ЖЕНИТБА по Н.Гогол 6-ти понеделник 19.30 часа / ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот” по повестта „ЯЗОВЕЦЪТ“ от Емилиян Станев 7-ми вторник 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Автор: Дензъл Ребеловски 9-ти четвъртък 19.30 часа / СЪВЪРШЕНАТА – ПРЕПОДОБНА СТОЙНА Автор: Неда Антонова 10-ти петък 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев 12-ти неделя 10.30 часа / НАЙ-ХУБАВОТО СЕ ВИЖДА САМО СЪС СЪРЦЕТО 12-ти неделя 11.30 / 14.30 часа / В СТРАНАТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА Театрална школа „Артисими” 13-ти понеделник 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 14-ти вторник 19.30 часа / СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА Автор: Роси Русева 15-ти сряда 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 16-ти четвъртък 19.30 часа / НЕЖНИ, ТАЙНСТВЕНИ И ГНЕВНИ Автор и режисьор: Андрей Калудов 17-ти петък 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев Продукция:Арт-асоциация “Водолей” 18-ти събота 19.30 часа / ИЗБЕРИ РАДОСТТА по книгата „Полиана“ на Елинор Портър Продукция: Театър „Драмеди” 19-ти неделя 11.00 часа / ПРИКАЗКИ ПО ТЕЛЕФОНА по Джани Рoдари Продукция:Арт-асоциация “Водолей” 20-ти понеделник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 21-ви вторник 19.30 часа / ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ от Димитър Талев Продукция: ТМЦ „Разград” 22-ри сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ Автор: Роси Русева 23-ти четвъртък 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 24-ти петък 19.30 часа / ИНДЖЕ по Йордан Йовков Театрално-танцов спектакъл 25-ти събота 18.00 / 19.30 часа / DREAM / ARTSCHOOL мюзикъл Театрална школа „Артисими” 26-ти неделя 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 27-ми понеделник 19.30 часа / ВЕРИГА ОТ ДУМИ28-ми вторник 19.30 часа / ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ по мотиви от „Одървеният” на Анатолий.Крим 29-ти сряда 19.30 часа / ПРОМЕНЯНЕ по романа на Лив Улман „Промяна” Изпълнение Йоана Буковска - Давидова 30-ти четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ Автор: Роси Русева

2-ри понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 3-ти вторник 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Автор: Дензъл Ребеловски 4-ти сряда 19.30 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИ Автор: Димитър Димов Продукция: ДКТ “Васил Друмев” – Шумен 10-ти вторник 19.30 часа / ЕВРОСМЕЕЦ Комедийно шоу с участието на Жорони и Крис Риска 11-ти сряда 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 12-ти четвъртък 19.30 часа / ЕВРОСМЕЕЦ Комедийно шоу с участието на Жорони и Крис Риска 13-ти петък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов Драматизация и режисура Бойко Илиев 14-ти събота 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 17-ти вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 19-ти четвъртък 19.30 часа / УКРОТЯВАНЕ НА СЪНЯ по комедии и сонети на Уилям Шекспир Продукция: ТШ “Драмеди”

23-ти понеделник 19.30 часа / ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ по мотиви от „Одървеният” на Анатолий.Крим 24-ти вторник 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 26-ти четвъртък 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов 27-ми петък 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев Продукция ДТ“Антон Страшимиров” – гр.Разград 28-ми събота 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 29-ти неделя 11.00 часа / МАЛКИЯТ ПРИНЦ Театрална школа „Артисими” 30-ти понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 31-ви вторник 19.30 часа / ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА Авторски текстове

12-ти вторник 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух 20-ти сряда 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 25-ти понеделник 19.30 часа / ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Комедийно кабаре със специалното участие на Димитър Туджаров - Шкумбата 26-ти вторник 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 27-ми сряда 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 29-ти петък 19.30 часа / СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА Автор: Роси Русева 30-ти събота 19.30 часа / ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот” по повестта „ЯЗОВЕЦЪТ“ от Ем. Станев

2-ри петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 4-ти неделя 11.00 часа / НЕ ПАДАЙ ДУХОМ по Станислав Стартиев 5-ти понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 7-ми сряда 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов 8-ми четвъртък 19.30 часа / МНОГО ШУМ ЗА НИЩО по У.Шекспир 9-ти петък 19.30 часа / СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА Автор: Роси Русева 11-ти неделя 11.00 часа / В СТРАНАТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА Продукция: ДТШ “Артисими” 12-ти понеделник 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Продукция: Театър „Драмеди” 13-ти вторник 19.00 часа / НАЙ-ХУБАВОТО СЕ ВИЖДА САМО СЪС СЪРЦЕТО Продукция: ДТШ “Артисими” 14-ти сряда 19.30 часа / ШЕВИЦА Танцов спектакъл участието на танцьори от ”Dancing play” 15-ти четвъртък 19.30 часа / ЖЕНИТБА по Н.Гогол Продукция: TС „IUVENES” 16-ти петък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 18-ти неделя 11.00 часа / ARTSCHOOL– мюзикъл Продукция: ДТШ “Артисими” 19-ти понеделник 19.30 часа / ТАРТЮФ по Ж.Б.Молиер Продукция: Театър „ОЗ” 20-ти вторник 19.00 часа / ARTSCHOOL– мюзикъл Продукция: ДТШ “Артисими”

2-ри вторник 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 3-ти сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПОРАЙМОС По проекта „Ромските жени на Холокоста” 4-ти четвъртък 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 7-ми неделя 19.30 часа / СЪВЪРШЕНАТА – ПРЕПОДОБНА СТОЙНА Автор: Неда Антонова 8-ми понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 9-ти вторник 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич 10-ти сряда 19.30 часа / ТАНЦОВ СПЕКТАКЪЛ Танцова школа „Сандра” 11-ти четвъртък 19.30 часа / КОМИКАДЗЕ НА КРЪСТЮПЪТ Моноспектакъл на Кръстю Лафазанов 12-ти петък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 14-ти неделя 19.30 часа / ДОНЕСИ МИ ГЛАВАТА НА ПРИНЦА по Роджър Зелазни и Робърт Шекли 15-ти понеделник 19.30 часа / ДВЕ ЖЕНИ БЕЗ ДА СЕ БРОИ МЪЖЪТ 80 години юбилей на Недялко Йорданов 17-ти сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков 18-ти четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / СЕДЕМТЕ ЖИВОТА НА ЛЕА Автор: Роси Русева 19-ти петък 18.30 часа / ТАНЦОВ СПЕКТАКЪЛ Танцова школа „Флореза” 22-ри понеделник 12.00 часа / НА ТАВАНА Автор и режисьор - Д. Димитров 22-ри понеделник 19.30 часа / СТРАШНИ ТРАВМИ ОТ ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА Автор: Раджив Джоузеф 23-ти вторник 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев 24-ти сряда 19.30 часа / НЕНОРМАЛЕН по Ерик Богосян 25-ти четвъртък 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Продуцент: “Spasov Brothers” 26-ти петък 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел 28-ми неделя 11.00 часа / КОПЧЕ ЗА СЪН по В.Петров и У.Шекспир 29-ти понеделник 19.30 часа ПРЕДПРЕМИЕРА / ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот” по повестта „ЯЗОВЕЦЪТ“ от Ем. Станев 30-ти вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот” по повестта „ЯЗОВЕЦЪТ“ от Ем. Станев 31-ви сряда 19.30 часа / ПОКЛОН, ЧУПКА, ПОКЛОН от Милена Маат Програма за месец Април, 2023 г.

2-ри неделя 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 3-ти понеделник 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел 4-ти вторник 19.30 часа / 8.15 8.15 НА ОРЛОВ ОРЛОВ по Уди Алън 5-ти сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ от Димитър Талев Драматизация и режисура: Бойко Илиев 6-ти четвъртък 19.30 часа / СЪВЪРШЕНАТА - ПРЕПОДОБНА СТОЙНА Автор: Неда Антонова 7-ми петък 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Автор: Дензъл Ребеловски 9-ти неделя 19.30 часа / ДОНЕСИ МИ ГЛАВАТА НА ПРИНЦА по Роджър Зелазни и Робърт Шекли 10-ти понеделник 19.30 часа / ПОЧТИ БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ Продукция: РДТ „Николай Хайтов” – Смолян 11-ти вторник 19.30 часа / КОМИКАДЗЕ НА КРЪСТЮПЪТ Моноспектакъл на Кръстю Лафазанов 12-ти сряда 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 13-ти четвъртък 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков 18-ти вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 19-ти сряда 19.30 часа / ТАРТЮФ по Ж.Б.Молиер Продукция: Театър „ОЗ” 20-ти четвъртък 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев Продукция: Арт Асоциация „Водолей” 21-ви петък 19.30 часа / СТРАЖАТА НА ТАДЖ МАХАЛ Автор: Раджив Джоузеф 22-ри събота 19.00 часа ПРЕМИЕРА / ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ ЗА КРЪСТЮ ЛАФАЗАНОВ23-ти неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 24-ти понеделник 19.30 часа / МНОГО ШУМ ЗА НИЩО по У.Шекспир Продукция: Театър „ОЗ” 25-ти вторник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ ЗА ГЛУПАЦИ от Франсис Вебер Продукция: TС „IUVENES” 26-ти сряда 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов 27-ми четвъртък 19.30 часа / ДЖАНКИ В МАНХАТЪН Авторски спектакъл по разказа на Хасан Ефраимов 28-ми петък 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 29-ти събота 19.30 часа / СТРАШНИ ТРАВМИ ОТ ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА Автор: Раджив Джоузеф 30-ти неделя 11.00 часа / КОПЧЕ ЗА СЪН по В.Петров и У.Шекспир

1-ви сряда 19.30 часа / ШЕВИЦА Танцов спектакъл участието на деца от “Dancing play 2-ри четвъртък 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Автор: Дензъл Ребеловски 3-ти петък 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола Актьори Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ивайло Захариев, Ники Сотиров 5-ти неделя 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков 6-ти понеделник 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов 7-ми вторник 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич Сценариен екип: Данчо Колев, Димитър Туджаров - Шкумбата и Минчо Събев 8-ми сряда 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 9-ти четвъртък 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух Продукция: Театър „Драмеди” 10-ти петък 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев Продукция: Арт Асоциация „Водолей” 13-ти понеделник 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 14-ти вторник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев 15-ти сряда 19.30 часа / ХИТЪТ ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 17-ти петък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 19-ти неделя 19.30 часа / ДОНЕСИ МИ ГЛАВАТА НА ПРИНЦА по Р. Зелазни и Р. Шекли 20-ти понеделник 19.30 часа / КОМИКАДЗЕ НА КРЪСТЮПЪТ Моноспектакъл на Кръстю Лафазанов 21-ви вторник 19.30 часа / АДМИНИСТРАЦИЯ НА СЪДБАТА: РАБОТНО МЯСТО Автор: Михаил Казаков 22-ри сряда 19.30 часа / СТРАЖАТА НА ТАДЖ МАХАЛ Автор: Раджив Джоузеф 24-ти петък 19.30 часа / ПОЕТЕСАТА Авторски спектакъл на Диана Каваклийска с участието на Еро Турка и Драган Милев – Дари 27-ми понеделник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 28-ми вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 29-ти сряда 19.30 часа / ХАМЕЛЕОНЪТ Автор: Питър Шафър 30-ти четвъртък 19.30 часа / ДВЕ ЖЕНИ БЕЗ ДА СЕ БРОИ МЪЖЪТ 80 години юбилей на Недялко Йорданов Автор на фарса-мюзикъл: Недялко Йорданов 31-ви петък 19.30 часа / ДЖАНКИ В МАНХАТЪН Авторски спектакъл по разказа на Хасан Ефраимов Месечна програма Февруари 2023

1-ви сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков 3-ти петък 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 6-ти понеделник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев 7-ми вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 8-ми сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ЕНЬОВДЕН по разкази на Йордан Йовков Продукция: Актьорска школа „Академията“ 9-ти четвъртък 19.30 часа / ГРЕХОВЕ НАШИ по А.П.Чехов Продукция: Арт Асоциация „Водолей” 10-ти петък 19.30 часа / ДВЕ ЖЕНИ БЕЗ ДА СЕ БРОИ МЪЖЪТ 80 години юбилей на Недялко Йорданов Продукция: ДКТ „Иван Димов” - Хасково 13-ти понеделник 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 14-ти вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ТАРТЮФ по Ж.Б.Молиер Продукция: Театър „ОЗ” 15-ти Сряда 16.00 часа и 19.30 часа / КОЙ СИ ТИ Продукция: Театър „Драмеди” 16-ти четвъртък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 17-ти петък 19.30 часа / СТРАЖАТА НА ТАДЖ МАХАЛ Автор: Раджив Джоузеф 19-ти неделя 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел 20-ти понеделник 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 21-ви вторник 19.30 часа / КЕКС ВМЕСТО С...ЕКС Автор на пиесата и текста на песните Роси Русева 23-ти четвъртък 19.30 часа / СЪВЪРШЕНАТА - ПРЕПОДОБНА СТОЙНА Автор: Неда Антонова 24-ти петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / МНОГО ШУМ ЗА НИЩО по У.Шекспир Продукция: Театър „ОЗ” 26-ти неделя 11.00 часа / КОПЧЕ ЗА СЪН по В.Петров и У.Шекспир Продукция: Арт Асоциация „Водолей” 27-ми понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 28-ми вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова МЕСЕЧНА ПРОГРАМА ЯНУАРИ 2023

10-ти вторник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев 11-ти сряда 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев 12-ти четвъртък 19.30 часа / 1 + 1 РАВНО НА 3 Продукция: Театър „Драмеди” 13-ти петък 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ Автор: Димитър Димов 18-ти сряда 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев 19-ти четвъртък 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ 20-ти петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ДЖАНКИ В МАНХАТЪН по разказа на Хасан Ефраимов 22-ри неделя 11.30 часа / БЯЛА ПРИКАЗКА спектакъл за деца 23-ти понеделник 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич 25-ти сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел 26-ти четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / СЪВЪРШЕНАТА - ПРЕПОДОБНА СТОЙНА Автор: Неда Антонова 27-ми петък 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН по разкази от Николай Хайтов 30-ти понеделник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова 31-ви вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Автор и режисьор: Здрава Каменова Програма Декември, 2023 г.

1-ви четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел Продукция Импресарска къща ”Визион” 5-ти понеделник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев 6-ти вторник 19.00 часа / СТРАЖАТА НА ТАДЖ МАХАЛ Автор: Раджив Джоузеф 7-ми сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков 8-ми четвъртък 19.30 часа / ИЗБЕРИ РАДОСТТА Продукция: Театър „Драмеди” 11-ти неделя 19.30 часа / ПОЕТЕСАТА Авторски спектакъл на Диана Каваклийска 12-ти понеделник 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН по разкази от Николай Хайтов 13-ти вторник 19.30 часа / НЕНОРМАЛЕН по Ерик Богосян Моноспектакъл на Методи Вълчев 14-ти сряда 19.30 часа / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУС Автор: Артур Шницлер 15-ти четвъртък 19.30 часа / ШЕВИЦА Продукция: „Dancing Play” 16-ти петък 19.30 часа / ПРОДАВАЧ НА ЧУДЕСА по разказ на Габриел Гарсия Маркес 19-ти понеделник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова 20-ти вторник 19.30 часа / КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ Продукция: Театрална студия “Артисими” 21-ви сряда 19.00 часа / КОЛЕДНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ Продукция: Танцова академия „Споделено пространство” 22-ри четвъртък 19.30 часа / КОМИКАДЗЕ НА КРЪСТЮПЪТ Моноспектакъл на Кръстю Лафазанов 27-ми вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков 28-ми сряда 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова 29-ти четвъртък 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

МЕСЕЧНА ПРОГРАМА ФЕВРУАРИ 2022

4-ти февруари Петък 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

9-ти февруари Сряда 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

10-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Автор Александър Урумов

14-ти февруари Понеделник 19.00 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух

15-ти февруари Вторник 19.30 часа / С ЛЮБОВТА ШЕГА НЕ БИВА от Алфред дьо Мюсе

16-ти февруари Сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

17-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

18-ти февруари Петък 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола

21-ви февруари Понеделник 19.30 часа / НА ИЗТОК ОТ РАЯ по романа на Джон Стайнбек

22-ри февруари Вторник 19.30 часа / ПОЕТЕСАТА Авторски спектакъл на Диана Каваклийска

23-ти февруари Сряда 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев

24-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / САМО ЗА МЪЖЕ комедия от Дарио Фо

25-ти февруари Петък 19.30 часа / С/ЗВЯРА В ЧОВЕКА сценична версия, драматургия и режисура: Цвета Балийска

27-ми февруари Неделя 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО

28-ми февруари Понеделник 19.30 часа / ПРЕМЪЛЧАНОТО

МЕСЕЧНА ПРОГРАМА ЯНУАРИ 2022

11-ти януари Вторник 19.30 часа / ЧЕРНО ОГЛЕДАЛО по текстове на Чарли Брукър и Кони Хък

17-ти януари Понеделник 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

18-ти януари Вторник 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев

19-ти януари Сряда 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

20-ти януари Четвъртък 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

21-ви януари Петък 19.30 часа / ЧАСТИЦА ЛЮБОВ Автор и режисьор Андрей Калудов

24-ти януари Понеделник 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО – спектакъл посветен на рождението на Апостола

25-ти януари Вторник 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

26-ти януари Сряда 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев

27-ми януари Четвъртък 19.30 часа / ХАЙДЕ ДА ПРАВИМ СЕКС Автор Валентин Красногоров

28-ми януари Петък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов

30-ти януари Неделя 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР Автор Екатерина Георгиева

31-ви януари Понеделник 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, със заповед № РД-01-856/ 19.10.2021 на Министерство на здравеопазването във връзка със ситуацията Covid – 19 , считано от 21.10.2021 г., се въвежда изискването за ЗЕЛЕН СЕРТИФИКАТ, с който всеки един от Вас ще може да посещава събитията в „Нов театър” НДК. Благодарим за разбирането! Заповядайте и добре дошли!

Нов Театър НДК http://newtheatre.bg/ вече работи с капацитет от 50% седящи места в салона и открива своята ЛЯТНА СЦЕНА (250 седящи места) със съдействието и подкрепата на Столична община от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. Ще бъдат представени спектакли по емблематични български произведения от Димитър Димов и Емилиян Станев, както и уникално актуалния Джордж Оруел със своята „1984-та”. Очакваме Ви!

МЕСЕЧНА ПРОГРАМА ДЕКЕМВРИ 2021

2-ри декември Четвъртък 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР https://www.ndk.bg/event/kasmetliyata-s-razhdiviya-revolver–9734-1 Автор Екатерина Георгиева

7-ми декември Вторник 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ https://www.ndk.bg/event/peperudi-peperudi–9353-1 Автор Алдо Николай

9-ти декември Четвъртък 19.30 часа / С ЛЮБОВТА ШЕГА НЕ БИВА от Алфред дьо Мюсе https://www.ndk.bg/event/s-lyubovta-shega-ne-biva-10316-1

10–ти декември Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПОЕТЕСАТА https://www.ndk.bg/event/poetesata-10153-1 Авторски спектакъл на Диана Каваклийска

13–ти декември Понеделник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел https://www.ndk.bg/event/1984-ot-izolatora-2020-10152-1

14-ти декември Вторник 19.30 часа / ЧЕРНО ОГЛЕДАЛО https://www.ndk.bg/event/cherno-ogledalo-10333-1 по текстове на Чарли Брукър и Кони Хък

15-ти декември Сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ https://www.ndk.bg/event/tova-sam-az-tova-si-ti-9560-1 Авторски спектакъл на Орлин Дяков

17-ти декември Петък 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев https://www.ndk.bg/event/tarnovskata-tsaritsa-9005-1

20–ти декември Понеделник 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев https://www.ndk.bg/event/zhelezniyat-svetilnik-9825-1

21-ви декември Вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ https://www.ndk.bg/event/pileto-koeto-kazva-ku-8177-1 Автор Александър Урумов

23-ти декември Четвъртък 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола https://www.ndk.bg/event/vremeto-e-v-nas-i-nie-sme-vav-vremeto–9961-1

29–ти декември Сряда 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН – юбилей на композитора Любо Денев https://www.ndk.bg/event/vecherya-v-manhatan-9826-1 Джаз-опера от Любо Денев

Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.
Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400и на КАСА в деня на представлението 0886501703 и 0988991782 и онлайн: theatre.art.bg, grabo.bg, Epay.go, ticketportal.bg

Програмата се реализира с подкрепата на Национален фонд “Култура”

МЕСЕЧНА ПРОГРАМА НОЕМВРИ 2021

10-ти ноември Сряда 18.30 часа / КЕКС ВМЕСТО С…ЕКС от Роси Русева

17-ти ноември Сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

18–ти ноември Четвъртък 19.30 часа / ГАНЬОАДА Музикална комедия по Алеко Константинов

19–ти ноември Петък 19.30 часа / ЧАСТИЦА ЛЮБОВ Автор и режисьор Андрей Калудов

20-ти ноември Събота 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

21–ви ноември Неделя 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

22-ри ноември Понеделник 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР Автор Екатерина Георгиева

23-ти ноември Вторник 19.30 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИ Автор Димитър Димов

24–ти ноември Сряда 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН – юбилей на композитора Любо Денев

25-ти ноември Четвъртък 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола

26-ти ноември Петък 19.30 часа / СМЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ по Ерик Чапъл

28-ми ноември Неделя 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

29–ти ноември Понеделник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

30-ти ноември Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ВЕРИГА ОТ ДУМИ Автор Жорди Галсеран

Програмата се реализира с подкрепата на Национален фонд “Култура”

ПРОГРАМАТА на „Нов театър“ НДК http://newtheatre.bg/ за месец Октомври, 2021 г. се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“

7-ми октомври Четвъртък 19.30 часа / СОЛАРИС по едноименния роман на Станислав Лем https://www.ndk.bg/event/solaris-9827-1

9-ти октомври Събота 19.30 часа / ГАРА “КАЛКУТА” по Ханох Левин

10-ти октомври Неделя 10.00 часа / КОПЧЕ ЗА СЪН по Валери Петров

11-ти октомври Понеделник 19.30 часа / МЕЛОДИЯ https://www.ndk.bg/event/melodiya-7684-1 Автор Диъдри Кинахан

14-ти октомври Четвъртък 19.30 часа / СОЛАРИС по едноименния роман на Станислав Лем https://www.ndk.bg/event/solaris-10150-1

15-ти октомври Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / НА ИЗТОК ОТ РАЯ по романа на Джон Стайнбек https://www.ndk.bg/event/na-iztok-ot-raya-10151-1

17-ти октомври Неделя 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН – юбилей на композитора Любо Денев https://www.ndk.bg/event/vecherya-v-manhatan-9826-1 Представлението се реализира със специалното съдействие на Съюза на българските композитори (СБК)

18-ти октомври Понеделник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел https://www.ndk.bg/event/1984-ot-izolatora-2020-10152-1

20-ти октомври Вторник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ https://www.ndk.bg/event/tova-sam-az-tova-si-ti-9560-1 Авторски спектакъл на Орлин Дяков

21-ви октомври Четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПОЕТЕСАТА https://www.ndk.bg/event/poetesata-10153-1 Авторски моноспектакъл на Диана Каваклийска

22-ри октомври Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ВЕРИГА ОТ ДУМИ https://www.ndk.bg/event/veriga-ot-dumi-10154-1 Автор Жорди Галсеран

25-ти октомври Понеделник 19.30 часа / ГАНЬОАДА https://www.ndk.bg/event/ganyoada-9537-1 Музикална комедия по Алеко Константинов

26-ти октомври Вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ https://www.ndk.bg/event/pileto-koeto-kazva-ku-7680-1 Автор Александър Урумов

28-ми октомври Четвъртък 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР https://www.ndk.bg/event/kasmetliyata-s-razhdiviya-revolver–9734-1 Автор Екатерина Георгиева

29-ти октомври Петък 19.30 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИ https://www.ndk.bg/event/osadeni-dushi-8910-1 Автор Димитър Димов

ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

1-ви ноември Понеделник 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК https://www.ndk.bg/event/zhelezniyat-svetilnik-9825-1 по романа на Димитър Талев

Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.

Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400и на КАСА в деня на представлението 0886501703 и 0988991782 и онлайн: theatre.art.bg, grabo.bg, Epay.go, ticketportal.bg

Програма Септември, 2021 г.

7–ми септември Вторник 19.00 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН / гостува в гр.Благоевград Джаз-опера от Любо Денев

11-ти септември Събота 19.30 часа ПРЕМИЕРА / СТАТУТ Концепция и режисура – Мария Табакова, Елица Попова, Михаела Заимова

14–ти септември Вторник 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

17-ти септември Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

21-ви септември Вторник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

24-ти септември Петък 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР Автор Екатерина Георгиева

27–ми септември Понеделник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

28-ми септември Вторник 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола

29–ти септември Сряда 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев

30-ти Септември Четвъртък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

Програма Юли, 2021 г. – ЛЯТНА ОТКРИТА СЦЕНА

Театралните представления и музикални концерти в Залата на „Нов Театър” НДК са от 19.30 часа, а на Лятната открита сцена от 20.30 часа.

1-ви юли Четвъртък 20.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА
По едноименната повест на Емилиян Станев

2-ри юли Петък 19.30 часа / ДА ДОКОСНЕШ НЕБЕТО по разказа на Леон Митрани „Куфарът“

6-ти юли Вторник 20.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ
Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

7-ти юли Сряда 19.30 часа / ЖИВОТЪТ – ТОВА СА ДВЕ ЖЕНИ
Автор Стефан Цанев

9-ти юли Петък 20.30 часа / МЕЛОДИЯ
Автор Диъдри Кинахан

СЕДМИЦА НА МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР – “ПОД ЗВЕЗДИТЕ
с подкрепата на Столична община – дирекция „Култура”

12-ти юли Понеделник 20.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ
Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев
Вход свободен

13-ти юли Вторник 20.30 часа / ГАНЬОАДА
Музикална комедия по Алеко Константинов
Вход свободен

14-ти юли Сряда 20.30 часа / ACAPPELLA
Акапелна формация „ХорЪт“ с диригент ЕВГЕНИ ГОСПОДИНОВ

15-ти юли Четвъртък 20.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от Любо Денев
Вход свободен

16-ти юли Петък 20.30 часа / МОИТЕ ПЕСНИ
Концерт -спектакъл на Калки и приятели със специалното участие на Момчил Колев и Мишо Шишков

17-ти юли Събота 20.30 часа / Е*А ТИ ПЛАЖА
Стенд-ъп комедия с участието на Димитър Иванов – Капитана

18-ти юли Неделя 21.00 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
спектакъл посветен на рождението на Апостола
Вход свободен

20-ти юли Вторник 20.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ
Авторски спектакъл на Орлин Дяков

21-ви юли Сряда 20.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК
по романа на Димитър Талев

22-ри юли Четвъртък 20.00 часа / ЗВУКОВО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Интуитивни звукови композиции с MaicaRa и Bunny

25-ти юли Неделя 20.30 часа / ПАРЕН КАША ДУХА Автори Хр.Христов и Рени Христова

28-ми юли Сряда 19.30 часа / СБЪДНИ МЕЧТА
Мюзикъл с деца-артисти от „Star Camp” 2021

Театралните представления и музикални концерти в Залата на „Нов Театър” НДК са от 19.30 часа, а на Лятната открита сцена от 20.30 часа.
Билети на КАСА в деня на представлението 0886501703 и 0988991782 или Билетен център НДК 02/9166300 и 02/9166400 и онлайн: theatre.art.bg, grabo.bg, Epay.go, ticketportal.bg

Програмата се реализира с подкрепата на Столична община – дирекция „Култура” / „Лятна програма“ и на Национален фонд “Култура”

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакъла „ГАНЬОАДА“ / 10.06.2021 г. няма да се състои, поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващото представление на 13.07. 2021 г. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

3-ти юни Четвъртък 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ
Автор Алдо Николай

5-ти юни Събота 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

6-ти юни Неделя 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

10-ти юни Четвъртък 19.30 часа / ГАНЬОАДА
Музикална комедия по Алеко Константинов

13-ти юни Неделя 11.00 часа / КОПЧЕ ЗА СЪН по Валери Петров

13-ти юни Неделя 19.30 часа / ГАРА “КАЛКУТА” по Ханох Левин

14-ти юни Понеделник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от Любо Денев

15-ти юни Вторник 19.30 часа / ЖИВОТЪТ – ТОВА СА ДВЕ ЖЕНИ
Автор Стефан Цанев

16-ти юни Сряда 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев
Драматизация и режисура Бойко Илиев

17-ти юни Четвъртък 19.30 часа / ЖИВОТНИ
Режисьор Иво Игнатов – Кени

18-ти юни Петък 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ
Авторски спектакъл на Орлин Дяков

21-ви юни Понеделник 19.30 часа / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР
Автор Екатерина Георгиева

24-ти юни Четвъртък 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

25-ти юни Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ
Автор Александър Урумов

27-ми юни Неделя 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов
Реализиран с подкрепата на Министерство на културата

28-ми юни Понеделник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от Любо Денев

29-ти юни Вторник 19.30 часа / СОЛАРИС
По едноименния роман на Станислав Лем

Програма Ноември, 2022 г.

1-ви Вторник 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

2-ри Сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

6-ти Неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

7–ми Понеделник 11.00 и 14.00 часа / ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО Автор: Ханс Кристиан Андерсен

8-ми Вторник 19.30 часа / ХЛАПАЧАКАТА от 13-ия ЕТАЖ Автор Мирча М.Йонеску

9–ти Сряда 19.30 часа / САМО ЗА МЪЖЕ Комедия от Дарио Фо

10–ти Четвъртък 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова

11–ти Петък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова

13–ти Неделя 19.00 часа / ГОЛЯМОТО ИМАНЕ Детски мюзикъл по Панчо Панчев

14-ти Понеделник 19.30 часа / ПРОДАВАЧ НА ЧУДЕСА по разказ на Габриел Гарсия Маркес

15–ти ДЕВАЙРА / 16-ти ДЕВАЙРА Вторник / Сряда 19.30 часа / Театрално музикален пърформанс с участието на: Михаела Стойкова

17-ти Четвъртък 11.30 часа / ДЕВАЙРА
Театрално музикален пърформанс

17-ти Четвъртък 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич

18–ти Петък 19.30 часа / КОЙ СИ ТИ Продукция: Театър „Драмеди”

19-ти Събота 19.30 часа ПРЕМИЕРА / БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЪЛЪБИТЕ Автор и режисьор: Красимира Дуковска

20-ти Неделя 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ЕТО МЕ Представяне на музикален албум с участието на Ралица Ковачева-Бежaн – вокал, автор на

21-ви Понеделник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

22–ри Вторник 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИ Автор: Дензъл Ребеловски

23-ти сряда 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР Продукция: Арт Асоциация „Водолей”

24-ти Четвъртък 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов

25-ти петък 19.30 часа / ГРЕХОВЕ НАШИ Продукция: Арт Асоциация „Водолей”

27-ти неделя 11.30 часа / ДЕТСКА ПРИКАЗКА Продукция: Арт Асоциация „Водолей”

28-ми Понеделник 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

29-ти Вторник 19.30 часа / КОМИКАДЗЕ НА КРЪСТЮПЪТ Моноспектакъл на Кръстю Лафазанов

30-ти Сряда 19.30 часа / НЕНОРМАЛЕН по Ерик Богосян Моноспектакъл на Методи Вълчев

10-ти май Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / СТАТУТ
Концепция и режисура – Мария Табакова, Елица Попова, Михаела Заимова

14-ти май Петък 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ
Авторски спектакъл на Орлин Дяков

16-ти май Неделя 19.30 часа / ПАРЕН КАША ДУХА
Автори Хр.Христов и Рени Христова

17-ти май Понеделник 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ
Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

18-ти май Вторник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020
по „1984“ на Джордж Оруел

20-ти май Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ
Участват Бойка Велкова и Ивайло Захариев

21-ви май Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ
Автор Александър Урумов

25-ти май Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / КЪСМЕТЛИЯТА С РЪЖДИВИЯ РЕВОЛВЕР
Автор Екатерина Георгиева

27-ми май Четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от Любо Денев

28-ми май Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от Любо Денев

31-ви май Понеделник 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ по разкази на Чудомир

Билетен център НДК КУПИ БИЛЕТ Online
Theatre.art.bg КУПИ БИЛЕТ Online
Epay.bg КУПИ БИЛЕТ Online
Ticketportal.bg КУПИ БИЛЕТ Online
1.Касата на Нов Театър НДК 02/ 4263956 и 088 6501703
2. Билетен център НДК 02/9166300 и 02/9166400
3. Online от съответните сайтове. LINK-ове към сайтовете са самите заглавия на всеки един от спектаклите.

5-ти април Понеделник 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

8-ми април Четвъртък 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

9-ти април Петък 19.00 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ
Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

12-ти април Понеделник 19.30 часа / ЧЕТИРИ СТАИ по сценарий на Алисън Андерс, Александър Рокуел, Робърт Родригес, Куентин Тарантино

13-ти април Вторник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ
Авторски спектакъл на Орлин Дяков

14-ти април Сряда 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ Автор Алдо Николай

15-ти април Четвъртък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Автор Александър Урумов

16-ти април Петък 19.30 часа / МЕЛОДИЯ Автор Диъдри Кинахан

19-ти април Понеделник 19.30 часа /СЪВЪРШЕНО НЕПОЗНАТИ
по сценарий на Филипо Болоня и Паоло Дженовезе

20-ти април Вторник 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ
Участват Бойка Велкова и Ивайло Захариев

21-ви април Сряда 20.00 часа / ОБРАЗЦОВ ДОМ
Стенд-ъп комедия с участието на Димитър Иванов – Капитана

22-ри април Четвъртък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов

23-ти април Петък 19.30 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ЗАДРЪЖКИ Авторски моноспектакъл на НИКОЛАЙ УРУМОВ

26-ти април Понеделник 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ по разкази на Чудомир

27-ми април Вторник 19.30 часа / СМЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ по Ерик Чапъл

28-ми април Сряда 19.30 часа / ГАРА “КАЛКУТА” по Ханох Левин

30-ти април Петък 19.30 часа / ГАНЬОАДА
Музикална комедия по Алеко Константинов

4-ти март Четвъртък 19.30 часа / ИЗПОВЕД НА ЕДНА АКТРИСА Автор на пиесата и текста на песните Роси Русева

5-ти март Петък 19.30 часа / КЕКС ВМЕСТО С…ЕКС Автор на пиесата и текста на песните Роси Русева

10-ти март Сряда 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев

11-ти март Четвъртък 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ
Авторски спектакъл на Орлин Дяков

12-ти март Петък 19.00 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

15-ти март Понеделник 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020
по „1984“ на Джордж Оруел

16-ти март Вторник 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ
Автор Алдо Николай

17-ти март Сряда 19.30 часа / ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Автор Шийла Стивънсън

18-ти март Четвъртък 19.30 часа / МЕЛОДИЯ Автор Диъдри Кинахан

19-ти март Петък 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ
Автор Алдо Николай

21-ви март Неделя 19.30 часа / ГАНЬОАДА
Музикална комедия по Алеко Константинов

22-ри март Понеделник 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ
по разкази на Чудомир

23-ти март Вторник 19.30 часа / СЪВЪРШЕНО НЕПОЗНАТИ по сценарий на Филипо Болоня и Паоло Дженовезе

24-ти март Сряда 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ от Александър Урумов

25-ти март Четвъртък 19.30 часа / ГАРА „КАЛКУТА“ по Ханох Левин

27-ми март Събота 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

28-ми март Неделя 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

30-ти март Вторник 19.30 часа / ЧЕТИРИ СТАИ
по сценарий на Алисън Андерс, Александър Рокуел, Робърт Родригес, Куентин Тарантино

31-ви март Сряда 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ
Участват Бойка Велкова и Ивайло Захариев

10-ти февруари Сряда 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

11-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

12-ти февруари Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

17-ти февруари Сряда 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

18-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

22–ри февруари Понеделник 19.30 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ТАБУТА И ЗАДРЪЖКИ Авторски моноспектакъл на НИКОЛАЙ УРУМОВ

23-ти февруари Вторник 19.30 часа / ГАНЬОАДА Музикална комедия по Алеко Константинов

24-ти февруари Сряда 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов

25-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

26-ти февруари Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Автор Александър Урумов

21-ви януари Четвъртък 19.30 часа / ГАНЬОАДА Музикална комедия по Алеко Константинов

22-ри януари Петък 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ по разкази на Чудомир

28-ми януари Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ Участват Бойка Велкова и Ивайло Захариев

29-ти януари Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

БНР / Интервю с режисьора на „Ганьоада“ – Бойко Илиев: Всички сме Бай Ганьо и всички сме Алеко

ОЧАКВАЙТЕ Премиерните представления на музикалната сатира „ГАНЬОАДА“ по Алеко Константинов на 10-ти и 18-ти Декември, 2020 г. от 19.30 часа

„Бай Ганьо“ или „Невероятните разкази за един съвременен българин“ са в основата на музикалната сатира „Ганьоада“. „Настоящето дава живот само на сатирата“ – това е Вазовата присъда. Раждайки сатирата, настоящето и дава най-доблестния рицар на Нова България – Щастливеца. Аристократ по дух, възпитание, морал , Алеко Константинов се превръща в „будната съвест на епохата“. Под натиска на изродените идеали и опорочената действителност, той търси и намира изход в сатирата. Неспокойният дух на Алеко пътува във времето и пространството чрез своя непокорен герой, който продължава да ни забавлява, учудва, възмущава и изтръгването от сърцата и душите ни е, като че ли карма, която ще ни следва завинаги.

Либрето и режисура – Бойко Илиев
Музикален ръководител и аранжименти – Евгени Господинов
Сценография и костюми – Жанет Иванова

Бай Ганьо – всички актьори
Алеко – Борислав Веженов
Политикът – Йордан Петков
Приятелят – Стелиан Радев
Докторът – Михаил Сървански
Дамата – Христина Джурова
Момичето – Кристина Митева

ЗАПОВЯДАЙТЕ И ДОБРЕ ДОШЛИ!

1-ви декември Вторник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП по мотиви на Ерик Богосян

2-ри декември Сряда 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

6-ти декември Неделя 11.00 часа / КОЛЕДНА ИГРА Автор и режисьор Мариета Ангелова- Марионета

7-ми декември Понеделник 19.30 часа / АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА по „1984“ на Джордж Оруел

8-ми декември Вторник 17.00 и 19.30 часа / СЪВЪРШЕНО НЕПОЗНАТИ по сценарий на Филипо Болоня и Паоло Дженовезе

10-ти декември Четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ГАНЬОАДА Музикална комедия по Алеко Константинов

11-ти декември Петък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов

12-ти декември Събота 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

13-ти декември Неделя 10.00 – 22.00 часа / ФЕСТИВАЛ НА АВТОРСКИЯ ТЕАТЪР (ФАТ)

14-ти декември Понеделник 19.30 часа / ПАМЕТТА НА ВОДАТА Автор Шийла Стивънсън

15-ти декември Вторник 17.00 часа / ЧЕТИРИ СТАИ и 19.30 часа / ЧЕТИРИ СТАИ по сценарий на Алисън Андерс, Александър Рокуел, Робърт Родригес, Куентин Тарантино

16-ти декември Сряда 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ Автор Никола Маринов

17-ти декември Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

18-ти декември Петък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ГАНЬОАДА Музикална комедия по Алеко Константинов

19-ти декември Събота 19.00 часа / ГРЕХОВЕ НАШИ по разкази на А.П.Чехов

20-ти декември Неделя 11.00 часа / КОЛЕДНА ИГРА Автор и режисьор Мариета Ангелова- Марионета

21-ви декември Понеделник 19.30 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ТАБУТА И ЗАДРЪЖКИ Авторски моноспектакъл на НИКОЛАЙ УРУМОВ

22-ри декември Вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Автор Александър Урумов

4-ти ноември Сряда 19.30 часа / АНТИХРИСТ

8-ми ноември Неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

12-ти ноември Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

13-ти ноември Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

17-ти ноември Вторник 19.30 часа / РОБЕРТО ЗУКО

18-ти ноември Сряда 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА

19-ти ноември Четвъртък 19.30 часа Общински театър, гр.Видин / АНТИХРИСТ

20-ти ноември Петък 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ

23-ти ноември Понеделник 19.30 часа / ХОТЕЛ МЕЖДУ ТОЯ И ОНЯ СВЯТ

24–ти ноември Вторник 19.30 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ТАБУТА И ЗАДРЪЖКИ

25-ти ноември Сряда 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ

26-ти ноември Четвъртък 19.30 часа / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

27-ми ноември Петък 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ

30-ти ноември Понеделник 19.30 часа / ПРОМЕНЯНЕ

НОВ ТЕАТЪР НДК обявава КАСТИНГ за актьори-певци във връзка с премиерната постановка на ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН – джаз-опера от Любомир Денев. Ролите са 4 – сопран, мецосопран, тенор, баритон.
Кандидатите трябва да имат театрален сценичен опит, пластични способности и да пеят професионално. Прослушването ще включва песен по избор на кандидата от стандартния джаз-репертоар /Гершуин, Елингтън, Портър и т.н./ и фрагмент от джаз-операта „Вечеря в Манхатън“.
Желаещите да участват трябва да изпратят кратка биография на имейл lubodenev@aol.com и ще получат ноти и synback mp-3 за подготовка на фрагмента. За предпочитане е с акомпанимент на живо на пиано.
Кастингът ще се проведе на 18.09. от 11ч. до 15ч. в Нов театър НДК.

10-ти септември Четвъртък 20.00 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА

Лятна сцена Нов Театър НДК

11-ти септември Петък 20.00 часа / АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА по „1984“ на Дж.Оруел

Лятна сцена Нов Театър НДК

17-ти септември Четвъртък 20.00 часа / КРЪГОВРАТ НА ЖИВОТА

Лятна сцена Нов Театър НДК

18-ти септември Петък 20.00 часа / ШОУТО НА ГЕРО – ПРОФЕСИЯ „ДИРЕКТОР“

Лятна сцена Нов Театър НДК

19-ти септември Събота 20.00 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

20-ти септември Неделя 20.00 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

Лятна сцена Нов Театър НДК

21-ви септември Понеделник 20.00 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

Лятна сцена Нов Театър НДК

23-ти септември Сряда 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

Зала Нов Театър НДК

25-ти септември Петък 20.00 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП

Лятна сцена Нов Театър НДК

26-ти септември Събота 20.00 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

Лятна сцена Нов Театър НДК

28-ми септември Понеделник 20.00 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

Лятна сцена Нов Театър НДК

29-ти септември Вторник 20.00 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ТАБУТА И ЗАДРЪЖКИ

Лятна сцена Нов Театър НДК

30-ти септември Сряда 19.00 часа / ВЕЧЕРИ НА ИЗПЯТАТА ПОЕЗИЯ

Фестивал организиран от Sofia Singer Songwriter Fest

Лятна сцена Нов Театър НДК

1-ви октомври Четвъртък 19.00 часа / ВЕЧЕРИ НА ИЗПЯТАТА ПОЕЗИЯ Фестивал организиран от Sofia Singer Songwriter Fest / Лятна сцена Нов Театър НДК

2-ри октомври Петък 20.00 часа / ЕСЕН С ПЕСЕН / Лятна сцена Нов Театър НДК

3-ти октомври Събота 19.30 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ / Зала Нов Театър НДК

6-ти октомври Вторник 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ

8-ми октомври Четвъртък 19.30 часа / СМЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ

9-ти октомври Петък 19.30 часа / КРАСИВИ ТЕЛА

12-ти октомври Понеделник 19.30 часа / ПРОМЕНЯНЕ

16-ти октомври Петък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ

19-ти октомври Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ

20-ти октомври Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА /ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ

21-ви октомври Сряда 20.00 часа / ОБРАЗЦОВ ДОМ

22-ри октомври Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

23-ти октомври Петък 19.30 часа / ЧУДОМИРЩИНИ

25-ти октомври Неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

27-ми октомври Вторник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП

28-ми октомври Сряда 19.30 часа / ЗА СЕКСА И ПОЛИТИКАТА БЕЗ ТАБУТА И ЗАДРЪЖКИ

30-ти октомври Петък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА

31-ви октомври Събота 19.30 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ

1-ви август Събота 21.00 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

6-ти август Четвъртък 21.00 часа / ОТ РОЛЯ В РОЛЯ

Лятна сцена Нов Театър НДК

20-ти август Четвъртък 21.00 часа / „БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР ПОД ОТКРИТО НЕБЕ“ С ДИМИТЪР & ХРИСТО

Лятна сцена Нов Театър НДК

21-ви август Петък 21.00 часа / АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА

Лятна сцена Нов Театър НДК

22-ри август Събота 21.00 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

24-ти август Понеделник 21.00 часа ПРЕМИЕРА / СМЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

26-ти август Сряда 21.00 часа / ОБРАЗЦОВ ДОМ

Лятна сцена Нов Театър НДК

28-ми август Петък 21.00 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

Лятна сцена Нов Театър НДК

ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Уважаеми приятели,

Заповядайте на 21 юли от 12:00 ч. в Нов театър НДК на пресконференция „ПРЕМИЕРА НА АНТИУТОПИЯ 1984 ОТ ИЗОЛАТОРА 2020 по Дж. Оруел“

На вече откритата Лятна сцена пред Нов театър – НДК на 21 и 22 юли предстоят премиерните представления на спектакъла по световно известното произведение на Джордж Оруел. „Големият брат ни наблюдава!“. Този шедьовър е доказано актуален днес и оживяването му на театрална сцена е още едно доказателство за това. Драматизацията и впоследствие реализацията на сцена се осъществяват от Бойко Илиев в условията на безпрецедентната за света изолация през пролетта на 2020г. Пророк или конспиратор ще се окаже Оруел? Той ни казва какво може да се случи, а дали ще се случи зависи от нас! Човечеството ще успее ли да надмогне изолацията? Изолация, в която не само някой друг ни поставя, а и самите ние доброволно приемаме?! Антиутопично ли е вече съзнанието на хората? Спектакълът поставя много въпроси, на които трябва да открием сами отговорите, за себе си!

Заповядайте на най-актуалното и ново театрално представление под звездите на Нов театър – НДК, лятна сцена от 21 часа на 21 и 22 юли! Билети в Билетен център НДК и на касата на театъра преди представленията.

СЪОБЩЕНИЕ / Уважаеми зрители, закупените билети за представленията на спектаклите, включени в Програмата на Нов Театър НДК http://newtheatre.bg/ през месец Март, 2020 г. няма нужда да се презаверяват и важат за съответните първи представления на същите спектакли, които ще бъдат на Лятната сцена на театъра през месеците Юли, Август или Септември. За повече информация и запитвания на телефоните на театъра: 0886501703 и 02/ 4263956 в дните, когато има представления. Заповядайте и добре дошли!

1-ви юли Сряда 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

Лятна сцена Нов Театър НДК

3-ти юли Петък 19.30 часа / КРАСИВИ ТЕЛА

Зала Нов Театър НДК

14-ти юли Вторник 21.00 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

Лятна сцена Нов Театър НДК

15-ти юли Сряда 21.00 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

Лятна сцена Нов Театър НДК

20-ти юли Понеделник 21.00 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

Лятна сцена Нов Театър НДК

21-ви юли Вторник 21.00 часа Предпремиера / АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА (по „1984“ на Дж.Оруел)

Лятна сцена Нов Театър НДК

22-ри юли Сряда 21.00 часа ПРЕМИЕРА / АНТИУТОПИЯ ОТ ИЗОЛАТОРА (по „1984“ на Дж.Оруел)

Лятна сцена Нов Театър НДК

23-ти юли Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

Зала Нов Театър НДК

25-ти юли Събота 21.00 часа / ПИСМО ДО СЪВЕТСКО ДРУГАРЧЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

27-ми юли Понеделник 21.00 часа ПРЕМИЕРА / СМЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

28-ми юли Вторник 21.00 часа / ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Лятна сцена Нов Театър НДК

30-ти юли Четвъртък 21.00 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИ

Лятна сцена Нов Театър НДК

31-ви юли Петък 21.00 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ

Лятна сцена Нов Театър НДК

Заповядайте на 14 юли от 16:00 ч. на пресконференция „Откриване на лятна сцена Нов театър – НДК“

На 14 юли 2020 г. се открива за първи път Лятна сцена пред Нов театър – НДК. Предстоят премиерите на две театрални постановки. „Антиутопия от изолатора 2020“ по романа „1984“ на Джордж Оруел с режисьор Бойко Илиев и „Смешно отделение“ по Ерик Чапъл с режисьор Робин Кафалиев. Двете произведения не са случайно подбрани. По време на световната пандемия и изолацията, в която бяхме поставени и двамата режисьори с екипите си работиха усилено. Драматизмът на Оруел и комичните ситуации по Чапъл с различни средства ни карат да погледнем през увеличително стъкло над ситуацията, в която сме поставени. Премиерните предствления са на 21 и 22 юли 2020 г. на „Антиутопия от изолатора 2020“ и на 27 юли – „Смешно отделение“, всички от 21:00 часа. Заповядайте да изживеете тази магия под звездите пред Нов театър – НДК. Взети са всички мерки за безопасност на публиката.

ТВ / „Оруел, ти май позна!“

„Нов театър“ НДК Ви кани на ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на 18.02.2022 г. от 18 часа.

„149 години от кончината на Апостолът на свободата – Васил Левски“ и „Положението на „Нов театър“ НДК в Извънредното Положение на България“.

Въпросите можете да завате на: Бойко Илиев – създател на „Нов театър“, Ники Сотиров, Елена Петрова, Ивайло Захариев, Любо Ковачев, както и да гледате спектакъла „Времето е в нас и ние сме във времето“.

9-ти Май (четвъртък) от 11.00 часа по случай Премиерното представление на спектакъла „КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ“

Постановка Бойко Илиев
Участват Йоана Буковска-Давидова, Янина Кашева, Радослав Владимиров, Михаил Лазаров, Мария Панайотова, Анатолий Ставрев
Сценография и костюми Жанета Иванова
Продукция ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол

ГЛЕДАЙТЕ ТЕАТЪР НА ЖИВО

25-ти Март от 19.00 часа ТЕАТЪР НА ЖИВО https://mmtvmusic.com/theatre-live/ „Антихрист“ от Емилиян Станев
ЖАНР: Театър – Онлайн стрийминг
ОРГАНИЗАТОР/РЕЖИСЬОР: Нов Театър НДК / Tелевизия ММ УЧАСТНИЦИ/АКТЬОРИ: Елена Петрова, Веселин Калановски, Ники Сотиров, Любомир Ковачев ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 2 часа

УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛИ, във връзка с решение на МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО и МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА http://mc.government.bg/newsn.php?n=7126&i=1 представленията в Програмата за месец Март http://newtheatre.bg/ се отлагат за месеците Април и Май. Скоро ще имаме и точните дати. Закупените билети за съответните представления могат да се връщат на Билетен център НДК и на касата на Нов Театър НДК от 30.03.2020 г. нататък. Благодарим за разбирането!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители на Нов театър – НДК, с огромно съжаление, във връзка с решение на Министерски съвет за отмяна на всички културни събития на закрито в цялата страна за неопределено време, представленията на Нов театър се отлагат до второ нареждане. Касата на Нов театър ще работи след второ нареждане на Министерски съвет. Единодушно заяваваме, че и по време на война в историята не са спирани културни събития. С уважение, Екипът на Нов театър – НДК

5-ти март Четвъртък 19.30 часа / АНТИХРИСТ

6-ти март Петък 19.30 часа / НИЩО ПО-ХУБАВО

8-ми март Неделя 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

10-ти март Вторник 19.30 часа / ПРОМЕНЯНЕ

11-ти март Сряда 19.30 часа / КОГАТО ГРЪМ УДАРИ

12-ти март Четвъртък 19.30 часа / РОБЕРТО ЗУКО

17-ти март Вторник 20.00 часа / 8.15 НА ОРЛОВ

18-ти март Сряда 19.30 часа / ЛОШИ ДЕЦА

19-ти март Четвъртък 19.30 часа / ЛОШИ ДЕЦА

20-ти март Петък 19.30 часа / СЪНОДИВА

22-ри март Неделя 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

23-ти март Понеделник 19.30 часа / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

24-ти март Вторник 14.00 часа / МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

24-ти март Вторник 19.30 часа / ЩУРЧЕТО – УБИЕЦЪТ НА БОТЕВ

25-ти март Сряда 13.00 часа / ИНДЖЕ

25-ти март Сряда 19.30 часа / С/ ЗВЯРА В ЧОВЕКА

26-ти март Четвъртък 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

27-ми март Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

30-ти март Понеделник 19.30 часа / КОМЕДИАНТКАТА

31-ви март Вторник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП

6-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

11-ти февруари Вторник 19.30 часа / ЛОШИ ДЕЦА

12-ти февруари Сряда 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ОСЪДЕНИ ДУШИ

13-ти февруари Четвъртък 19.30 часа / МЕЛОДИЯ

14-ти февруари Петък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

17-ти февруари Понеделник 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

18-ти февруари Вторник 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

19-ти февруари Сряда 19.30 часа / МАЙСТОРИ

20-ти февруари Четвъртък 19.30 часа /„13“

21-ви февруари Петък 19.30 часа / БЕШЕ МИ 100ЛИЧНО

24-ти февруари Понеделник 19.30 часа / ЩУРЧЕТО – УБИЕЦЪТ НА БОТЕВ

25-ти февруари Вторник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП

26-ти февруари Сряда 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

27-ми февруари Четвъртък 19.30 часа / ПОЛЕТ

28-ми февруари Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

13-ти януари Понеделник 19.30 часа / АНТИХРИСТ

15-ти януари Сряда 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

16-ти януари Четвъртък 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ

17-ти януари Петък 19.30 часа / СЪНОДИВА

18-ти януари Събота 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

20-ти януари Понеделник 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

21-ви юни Вторник 13.00 ИНДЖЕ и 19.30 часа / ИНДЖЕ

22-ри януари Сряда 19.30 часа / МАЙСТОРИ

23-ти януари Четвъртък 19.00 часа / НЕНАПРАЗНИ УСИЛИЯ НА ЛЮБОВТА

24-ти януари Петък 19.30 часа / МЕЛОДИЯ

25-ти януари Събота 19.30 часа / ПРОМЕНЯНЕ

27-ми януари Понеделник 19.30 часа / КОГАТО ГРЪМ УДАРИ

28-ми януари Вторник 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

29-ти януари Сряда 19.30 часа / ОЧИТЕ НА ХОРАТА

30-ти януари Четвъртък 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И ХИП-ХОП

31-ви януари Петък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

3-ти декември Вторник 19.30 часа / МЕЛОДИЯ

4-ти декември Сряда 19.30 часа / ЛОШИ ДЕЦА

5-ти декември Четвъртък 18.00 часа / УЧИЛИЩЕ „ЛЕСНА НАУКА ЗА ДЕЦА”

6-ти декември Петък 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ

9-ти декември Понеделник 19.30 часа / СЪНОДИВА

10-ти декември Вторник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ ЗА ГЛУПАЦИ

11-ти декември Сряда 19.30 часа / КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ

12-ти декември Четвъртък 19.30 часа / НИЩО ПО-ХУБАВО

13-ти декември Петък 19.30 часа / ACAPPELLA

16-ти декември Понеделник 11.00 часа / СНЕЖЕН СЪН

16-ти декември Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

17-ти декември Вторник 11.00 часа / СНЕЖЕН СЪН

17-ти декември Вторник 18.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

18-ти декември Сряда 19.00 часа / КОЛЕДА Е

19-ти декември Четвъртък 19.30 часа / ДОМ ЗА ОВЦЕ И СЪНИЩА

20-ти декември Петък 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И HIP-HOP

22-ри декември Неделя 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

27-ми декември Петък 19.30 часа / АЛАМИНУТ на живоАЛАМИНУТ на живо

1-ви ноември Петък 18.00 часа / ПРАЗНИК НА БУДИТЕЛИТЕ

4-ти ноември Понеделник 11.00 часа / МАЛКОТО ДЖУДЖЕ

7-ми ноември Четвъртък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

10-ти ноември Неделя 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

13-ти ноември Сряда 19.30 часа / АНТИХРИСТ

14-ти ноември Четвъртък 19.30 часа / КАМЪНИ В ДЖОБОВЕТЕ

15-ти ноември Петък 19.30 часа Предпремиера / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА

16-ти ноември Събота 20.00 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ Гостуване в Лондон, Великобритания

18-ти ноември Понеделник 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ

19-ти ноември Вторник 19.30 часа / ТРУБАДУРА

20-ти ноември Сряда 19.30 часа / БЕШЕ МИ 100ЛИЧНО

21-ви ноември Четвъртък 20.00 часа / 8.15 НА ОРЛОВ

22-ри ноември Петък 19.30 часа / СТРАСТИ ИЛИЕВИ

25-ти ноември Понеделник 13.00 часа / КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

25-ти ноември Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / НИЩО ПО-ХУБАВО

26-ти ноември Вторник 13.00 часа / ГЛУПАВИЯТ ВЪЛК

26-ти ноември Вторник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И HIP-HOP

27-ми ноември Сряда 19.30 часа / НИЩО ПО-ХУБАВО

28-ми ноември Четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / СЪНОДИВА

29-ти ноември Петък 11.00 часа / СУПЕР МАРИО

29-ми ноември Петък 19.30 часа / НИЩО ПО-ХУБАВО

29-ти ноември Петък 20.00 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ Гостуване в Палма де Майорка, Испания

30-ти ноември Събота 11.00 часа / ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

30-ти ноември Събота 19.30 часа / МАЙСТОРИ

30-ти ноември Събота 20.00 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ Гостуване в Барселона, Испания

1-ви октомври Вторник 19.30 часа / ДОМ ЗА ОВЦЕ И СЪНИЩА

2-ри октомври Сряда 19.30 часа / ГОЛЯМОТО ВЛИЗАНЕ

4-ти октомври Петък 19.30 часа /10 години Дамска вокална група „НАСЛАДА“

8-ми октомври Вторник 19.00 часа / ПРОМЕНЯНЕ

10-ти октомври Четвъртък 19.30 часа / КАМЪНИ В ДЖОБОВЕТЕ

11-ти октомври Петък 19.30 часа / УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

15-ти октомври Вторник 19.30 часа / ПОКАЯНИЕ

17-ти октомври Четвъртък 19.30 часа / АНТИХРИСТ

18-ти октомври Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

21-ви октомври Понеделник 19.30 часа / КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ

22-ри октомври Вторник 19.30 часа / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

23-ти октомври Сряда 20.00 часа / СПИРАЛАТА НА БЕЗКРАЯ

25-ти октомври Петък 19.30 часа / МЕЛОДИЯ

28-ми октомври Понеделник 19.30 часа / СЕКС, НАРКОТИЦИ И HIP-HOP

29-ти октомври Вторник 19.30 часа / МАЙСТОРИ

31-ви октомври Четвъртък 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

Нов Театър НДК организира Летен театрално-музикален фестивал от 1.07. до 31.07. от 19ч. в залата и от 21ч. пред Нов Театър НДК. Приемат се заявки за участие във Фестивала на театрални спектакли с подчертана музикална насоченост и музикални състави, които превръщат концертите си в спектакли. Очакваме вашите предложения на newtheatrendk@abv.bg

ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА

1-ви юли Понеделник 19.30 часа / ДВЕ ЖЕНИ БЕЗ ДА СЕ БРОИ МЪЖЪТ

2-ри юли Вторник 19.30 часа / НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

3-ти юли Сряда 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

4-ти юли Четвъртък 19.30 часа / ОТВОРЕНА БРАЧНА ДВОЙКА

5-ти юли Петък 19.30 часа / КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ

6-ти юли Събота 19.30 часа / АМАДЕУС по П. Шафър и Моцарт

7-ми юли Неделя 19.30 часа / ПРЕГРЪДКАТА НА АНГЕЛА

8-ми юли Понеделник 19.30 часа / ПРОЦЕСЪТ „ЧИКАГО“

9-ти юли Вторник 19.30 часа / ЕДИН ЖИВОТ ПЕСЕН

10-ти юли Сряда 19.30 часа / МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

11-ти юли Четвъртък 19.30 часа / МОЯТА МОЛИТВА или Любовта на Ботев

13-ти юли Събота 19.30 часа / КОНЦЕРТ НА ИРИНА ВАСИЛЕВА

14-ти юли Неделя 19.30 часа / ИСУС ХРИСТОС СУПЕРЗВЕЗДА

15-ти юли Понеделник 19.30 часа / ACAPPELLA

16-ти юли Вторник 19.30 часа / ЗОРО

17-ти юли Сряда 19.30 часа / ЧИКАГО

18-ти юли Четвъртък 19.30 часа / ФИЕСТА

19-ти юли Петък 19.30 часа / ЛЮБОВ И СМЪРТ В МУЛЕН РУЖ

20-ти юли Събота 19.30 часа ПРЕМИЕРА / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

21-ви юли Неделя 19.30 часа / ШОУТО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ

27-ми юли Събота 19.30 часа / Sound Journey – ДРЕВНОСТ и КОСМОС

31-ви юли Сряда 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

НОВ ТЕАТЪР НДК НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ
Първата премиера на „НОВ ТЕАТЪР“ НДК http://newtheatre.bg/ беше на 9.03. 2015г. – „АМАДЕУС“ по П. Шафър и Моцарт. Актьорски състав: Георги Кадурин, Иван Юруков, Мариус Донкин и Мариана Миланова. Адаптация и режисура – Бойко Илиев.
Следват премиерите на: „Откриването“ от Петер Турини, „Поручик Бенц“ по Д. Димов, „В часа на синята мъгла“ по Яворов, „Ние, българите“ от Ал. Урумов, „Живак“ от Д. Живков,“Да убиеш великан“ от Ал. Урумов, „Пилето, което казва КУ“, „Убиецът и блудницата“ по Достоевски, „Антихрист“ по Ем. Станев, „Кокошка“ по Чехов и Коляда, „Променяне“ по Лив Улман и много други спектакли на гостуващи държавни и частни трупи.Фестивалът на българската драматургия има вече три издания. Двете актьорски школи към „Нов театър“ НДК имат своите занятия всяка събота и неделя.
„НОВ ТЕАТЪР“ НДК постепенно се превърна в сцена, на която Актьорът може да провокира себе си и публиката, вдъхновен от стойностна драматургия и талантлива литература, която носи непреходни нравствени ценности.
Искам специално да благодаря на АКТЬОРИТЕ, които не се поколебаха да прегърнат каузата на „НОВ ТЕАТЪР“ НДК и да изброя поне някои от тях: Иван Юруков, Мариус Донкин, Георги Кадурин, Елена Петрова, Ники Сотиров, Любомир Ковачев, Ивайло Захариев, Йоана Буковска-Давидова, Веселин Калановски, Иван Радоев, Бойка Велкова, Иван Танев, Яна Маринова, Башар Рахал, Николай Урумов, Димитър Живков …

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Бойко Илиев

Очаквайте ПРЕМИЕРА-та на спектакъла „МАЙСТОРИ“ от Рачо Стоянов на 28.09.2019 г. от 19.30 часа

Билетен център НДК КУПИ БИЛЕТ Online Билетен център НДК

Theatre.art.bg КУПИ БИЛЕТ Online Theatre.art.bg

Epay.bg КУПИ БИЛЕТ Online Epay.bg

Ticketportal.bg КУПИ БИЛЕТ Online Ticketportal.bg

1.Касата на Нов Театър НДК 02/ 4263956 и 088 6501703
2. Билетен център НДК 02/9166300 и 02/9166400
3. Online от съответните сайтове. LINK-ове към сайтовете са самите заглавия на всеки един от спектаклите.

12-ти септември Четвъртък 19.30 часа / КОЙ СИ ТИ?

13-ти септември Петък 19.30 часа / ОЧИТЕ НА ХОРАТА

16-ти септември Понеделник 19.30 часа / МЪЖЕТЕ НА ЕДИТ ПИАФ

18-ти септември Сряда 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

19-ти септември Четвъртък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

20-ти септември Петък 19.30 часа / ПРЕГРЪДКАТА НА АНГЕЛА

25-ти септември Сряда 19.30 часа / МЕЛОДИЯ

26-ти септември Четвъртък 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ

27-ми септември Петък 19.30 часа / ДВА БИЛЕТА ЗА ПАРИЖ

28-ми септември Събота 19.30 часа ПРЕМИЕРА / МАЙСТОРИ

30-ти септември Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

„НОВ ТЕАТЪР” НДК
В началото на месец юли любителите на театралното и музикално изкуство ще бъдат зарадвани с една вълнуваща алтернатива на културния живот в София. Известни творци – актьори , режисьори и драматурзи, както и проспериращи и амбициозни млади таланти, обединяват усилията си в създаването на ЛЕТЕН ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ в „НОВ ТЕАТЪР” в НДК.
Надяваме се, че през целия месец ЮЛИ, жителите и гостите на София да имат възможност да се насладят на театрални спектакли, които са изкушени от музикалното изкуство, както и концерт-спектакли на талантливи млади групи. В програмата ще бъдат включени и филмирани музикални спектакли, като „Исус Христос суперзвезда“, „Чикаго“ или филми с подчертано музикално присъствие, както и ретроспектива на определени кинотворци. Някои от спектаклите ще прерастват в импровизирани концерти пред „Нов театър“ НДК – под открито небе…
Надяваме се, че сме Ви заинтригували и очакваме Вашето партньорство за новата инициатива на НОВ ТЕАТЪР НДК.
Всички пресконференции и други медиини активности, свързани с дейността на театъра, като прес съобщения, социални медии и т.н., ще бъдат ефективна добавена стойност за рекламодателите.
Ще се радваме, ако станете част от ЛЕТЕН ТЕАТРАЛНО–МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „НОВ ТЕАТЪР“ НДК
По-точна програма за взаимо-изгодното сътрудничество Ви предлагаме на 2-ра страница.
С уважение : Ръководството на „НОВ ТЕАТЪР” НДК

Нашите предложения към дарителите и спонсорите на „НОВ ТЕАТЪР”
1. Почетна стена във фоайето на Театъра с имената и фирмения знак /лого/ на дарителите и спонсорите
2. Покани за премиери и за всички събития на Театъра
3. Отпечатване на Вашия фирмен знак /лого/ и име на всички рекламни материали на Театъра и включването му в интернет платформи, където се представя дейността на Театъра
4. Отпечатване на Вашия фирмен знак /лого/ на рекламните материали за конкретно събитие /представление/, което сте подпомогнали
5. Включване на Вашия фирмен знак и име във видео и аудио клип за конкретен спектакъл, с цел разпространението му по телевизии, радиа и в интернет пространството
6. Представяне на Вашата организация по време на пресконференцията за конкретното събитие, създадено от „НОВ ТЕАТЪР”
7. Разпространение на Ваши рекламни материали по време на коктейла във връзка с премиерата на съответното културно събитие, което сте подпомогнали
8. Съвместни изяви с представители на Вашата организация

Екипът на Нов театър е отворен и за всякакви други идеи за партньорство и изгодно взаимно сътрудничество. С нетърпение очакваме обратна връзка с Вашите предложения!
За контакти: newtheatrendk@abv.bg Йордан Карачевиев -0888772379
boiko.iliev@yahoo.com и GSM: 0887 474 225

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Кой си ти“ / 18.11.2022 г. се отлага по обективни причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Девайра“ / 15.11.2022 г. https://www.facebook.com/events/843531410431192 се отлага, поради заболяване на актьор. Следващата дата е 09.12.2022 г. от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за новата дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на съответната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представленията на спектаклите „Хлапачаката от 13-я етаж“ / 08.11.2022 г. от 19.30 часа и „Само за мъже“ / 09.11.2022 г. се отлагат по обективни причини. Закупените билети можете да върнете на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ, което казва Ку“ / 30.10.2022 г. се отлага за 06.11.2022 г. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или „Нов Театър” НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Кръстопът на надеждите“ / 24.10.2022 г. се отлага, поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Датата ще бъде обявена страницата на театъра, както и във Facebook! Ако допускате обаче, че няма да имате възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Това съм аз, това си ти“ / 18.10.2022 г. се отлага за 02.11.2022 г., поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Празникът на Бакхус“ / 17.10.2022 г. се отлага за 14.12.2022 г., по обективни причини. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Дневниците на Адам и Ева“ / 30.09.2022 г. https://www.ndk.bg/event/tova-sam-az-tova-si-ti-9560-1 се отлага поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че може да нямате възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Антихрист“ / 29.06.2022 г. се отлага за 30.09.2022 г., по обективни причини. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. За билетите закупени от Grabo.bg или друг сайт, моля обадете се на съответните телефони за повече информация! Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Това съм аз, това си ти“ / 13.06.2022 г. https://www.ndk.bg/event/tova-sam-az-tova-si-ti-9560-1 се отлага по технически причини. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че може да нямате възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Белият гарван“ / 20.05.2022 г. https://www.ndk.bg/event/beliyat-garvan-10537-1 се отлага по технически причини. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че може да нямате възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Парен каша духа“ / 20.04.2022 г. https://www.ndk.bg/event/paren-kasha-duha-9965-1 се отлага по технически причини. Закупените билети ще важат за следващата възможна дата без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че може да нямате възможност да гледате спектакъла на евентуалната бъдеща дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Парченца от слънце и облак“ / 12.04.2022 г. https://www.ndk.bg/event/parchentsa-ot-slantse-i-oblak-10400-1 се отлага по технически причини за месец Юни, 2022 г. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла по това време, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Антихрист“ / 17.03.2022 г. се отлага за 29.06.2022 г. от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи! БИЛЕТИ / Grabo.bg

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Осъдени души“ / 28.03.2022 г. https://www.facebook.com/events/402009831727769 се отлага за 30.05.2022 г. от 19.30 часа. https://www.tickets.ndk.bg/npc_ws_pg_previewhall.php?eid=7067&hid=92&hin=1&manual=1 Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Премълчаното“ / 28.02.2022 г. https://www.ndk.bg/event/premalchanoto-10414-1 се отлага, поради здравословен проблем на един от актьорите. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Поетесата“ / 22.02.2022 г. https://www.tickets.ndk.bg/npc_ws_pg_previewhall.php?eid=7036&hid=92&hin=1&manual=1 се отлага по технически причини за 20.03.2022 г. от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Само за мъже“ / 24.02.2022 г. https://www.ndk.bg/event/samo-za-mazhe-10402-1 се отлага за 22.03.2022 г. от 19.30 часа, поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „1984 от изолатора 2020“ / 03.02.2022 г. се отлага за 09.02.2022 г. от 19.30 часа, поради заболяване на актьор. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Парченца от слънце и облак“ / 25.01.2022 г. https://ndk.bg/event/parchentsa-ot-slantse-i-oblak–9487-1 се отлага за 16.02.2022 г. от 19.30 часа, поради заболяване на човек от творческия екип. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Вечеря в Манхатън“ / 24.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/vecherya-v-manhatan-9826-1 се отлага за 29.12.2021 г. поради Деня на национален траур. Закупените билети ще важат за следващата дата без допълнителна презаверка. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Времето е в нас и ние сме във времето“ / 25.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/vremeto-e-v-nas-i-nie-sme-vav-vremeto–9961-1 се отлага за 23.12.2021 г. от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за следващото представление без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Смешно отделение“ / 26.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/smeshno-otdelenie-9201-1 се отлага по обективни причини. Закупените билети ще важат без допълнителна презаверка за следващата възможна дата за представление, за която допълнително ще бъде съобщено в събитието за спектакъла на Facebook-страницата на театъра. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на бъдещата дата, поради друга подобна ситуация, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Верига от думи“ / 30.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/veriga-ot-dumi-10154-1 се отлага по обективни причини. Закупените билети ще важат без допълнителна презаверка за следващата възможна дата за представление, за която допълнително ще бъде съобщено в събитието за спектакъла на Facebook-страницата на театъра. Ако обаче допускате, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на бъдещата дата, поради друга подобна ситуация, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Късметлията с ръждивия револвер“ / 22.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/kasmetliyata-s-razhdiviya-revolver–9734-1 се отлага за 02.12.2021 г. от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за следващото представление без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представлението на спектакълa „Това съм аз, това си ти“ / 17.11.2021 г. https://www.ndk.bg/event/tova-sam-az-tova-si-ti-9560-1 се отлага за 15-ти Декември, 2021 г. Закупените билети ще важат за следващото представление без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектакъла на въпросната дата, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

СЪОБЩЕНИЕ: Уважаеми зрители, представленията на спектаклите „ЧАСТИЦА ЛЮБОВ“ / 19.11.2021 г. и „АНТИХРИСТ“ / 20.11.2021 г. се отлагат съответно за 21.01.2022 г. / „Частица любов“ и 20.01.2022 г. / „Антихрист“ от 19.30 часа. Закупените билети ще важат за следващите представления без допълнителна презаверка. Ако допускате обаче, че не бихте имали възможност да гледате спектаклите на въпросните дати, можете да върнете билетите на касите на Билетен център НДК или Нов Театър НДК, в случай, че са закупени от съответното място. Благодарим за разбирането и до нови срещи!

Програма Октомври, 2022 г.

Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.
Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400и на КАСА в деня на представлението 0886501703 и онлайн: Билетен център НДК, Grabo.bg, Epay.go

1-ви Събота 19.00 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев гостува в Париж / „Theatre Saint – Leon“

3-ти Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ВАЖНИТЕ НЕЩА Късометражен филм на Академия „Драмеди”

6-ти Четвъртък 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПРОДАВАЧ НА ЧУДЕСА по разказ на Габриел Гарсия Маркес Моноспектакъл на Ива Караманчева

9-ти Неделя 11.30 часа / БЯЛА ПРИКАЗКА
Спектакъл за деца
Продукция: Арт Асоциация „Водолей”

11-ти Вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

13-ти Четвъртък 19.30 часа / НЕНОРМАЛЕН по Ерик Богосян Моноспектакъл на Методи Вълчев

14-ти Петък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова

17-ти Понеделник 19.30 часа / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУС Автор: Артур Шницлер

18-ти Вторник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

19-ти Сряда 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух

20-ти Четвъртък 19.30 часа / ДЕВАЙРА Театрално музикален пърформанс с Михаела Стойкова

21-ви Петък 19.30 часа / ДЕВАЙРА Театрално музикален пърформанс с Михаела Стойкова

23-ти Неделя 19.30 часа ПРЕМИЕРА / 451 ПО ФАРЕНХАЙТ по Рей Бредбъри

24-ти Понеделник 19.30 часа / КРЪСТОПЪТ НА НАДЕЖДИТЕ с участието на Нона Йотова

25-ти Вторник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев

26-ти Сряда 19.30 часа / КОЙ СИ ТИ Авторска продукция на театър „Драмеди”

27-ми Четвъртък 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

28-ми Петък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

30-ти Неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

31-ви Понеделник 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов

Програма Септември, 2022 г.

12-ти септември Понеделник 18.00 часа / Представяне на книгата „Аз бях той” – посветена на Георги Марков

19-ти септември Понеделник 19.30 часа / КРЪСТОПЪТ НАДЕЖДИТЕПродукция: Театрално студио „Визион”

20-ти септември Вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

22-ри септември Четвъртък 19.30 часа / ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев

23-ти септември Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

24-ти септември Събота 19.30 часа / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУС от Артур Шницлер

25-ти септември Неделя 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

27-ми септември Вторник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

28-ми септември Сряда 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова

29-ти септември Четвъртък 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

30-ти септември Петък 19.30 часа ДНЕВНИЦИТЕ НА АДАМ И ЕВА Продукция Фондация „Ведна“

Програма Юли, 2022 г.

4-ти юли Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ДНЕВНИЦИТЕ НА АДАМ И ЕВА Продукция Фондация „Ведна“ с подкрепата на НФ „Култура”

5-ти юли Вторник 20.30 часа / ANOTHER WORLD / ДРУГ СВЯТ със специалното участие на Ася Пинчева – вокал, Ваня Димитрова – вокал, Александър Михайлов – кавал, Мария Място на представяне: ЛЯТНА СЦЕНА Вход свободен

6-ти юли Сряда 19.30 часа / КРЪСТОПЪТ НА НАДЕЖДИТЕ Режисьор: Клара Армандова Композитор: Добромир Кисьов Текст на песните: Нона Йотова

7-ми юли Четвъртък 19.30 часа / DEVAY RAЕкзотично звуково пътешествие с Михаела Стойкова

8-ми юли Петък 20.30 часа / ЮЛСКА ИМПРЕСИЯ Джаз-концерт на Весела Морова – вокал, Любомир Денев – пиано, Петър Момчев – саксофонМясто на представяне: ЛЯТНА СЦЕНА Вход свободен

9-ти юли Събота 20.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев Режисьор: Бойко Илиев Продукция: „Нов театър” НДК с подкрепата на Национален фонд „Култура” и „Музикаутор”

11-ти юли Понеделник 19.30 часа / НЕНОРМАЛЕНпо Ерик БогосянМоноспектакъл на Методи Вълчев

12-ти юли Вторник 21.00 часа / СКРЪБНА ВЕСТпо мотиви от текстове на Мате Матишич Място на представяне: ЛЯТНА СЦЕНА

13-ти юли Сряда 11.30 часа / МЮЗИКЪЛ ЗА ДЕЦА Продукция “Артисими”

Програма Септември 2022

26-ти юни Понеделник 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

„Нов театър“ НДК http://newtheatre.bg/ Ви кани на Фестивала ЮНИ 2022 – “МЕСЕЦ НА ТЕАТРАЛНИ СПЕКТАКЛИ, СЪЗДАДЕНИ ПО ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КЛАСИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА“!

Ще бъдат представени театрални спектакли по емблематични български произведения от Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Талев, Димитър Димов, Яна Язова, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева. Ще вземат участие театрите от Разград, Велико Търново, Шумен, “Театър 03” и “Нов театър” НДК. Представленията са “Осъдени души” и “Поручик Бенц” по Д. Димов, “Търновската царица” и “Антихрист” по Ем. Станев, “В часа на синята мъгла” по Яворов, “Дърво без корен” по Н. Хайтов, , “Железният светилник” по Д. Талев, “Времето е в нас и ние сме във времето” по Вера Мутафчиева и Яна Язова, “Хъшове” по “Немили-недраги” от Ив. Вазов, което ще се играе в Театър Българска армия.

Фестивалът се провежда в ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ, в ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВО! Очакваме Ви!

Билети на Билетен център НДК 02/9166300 и 02/9166400 или на каса преди представлението от 18.30ч.-0886501703, онлайн: Grabo.bg, Epay.go, Билетен център НДК. За “Хъшове” на касата на Театър Българска армия.

Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.
Билети на Билетен център НДК / 029166300 и 029166400 и на КАСА в деня на представлението 0886501703 и онлайн: Билетен център НДК, Theatre.art.bg, Grabo.bg, Bilet.bg, Epay.go, Eventim.bg

Програма Юни, 2022 г.

1-виюни Сряда 19.30 часа / СЪВЪРШЕНО НЕПОЗНАТИ по сценарий на Филипо Болоня и Паоло Дженовезе

2-ри юни Четвъртък 19.30 часа / 8.15 НА ОРЛОВ

7-ми юни Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / НЕНОРМАЛЕНпо Ерик Богосян

8-ми юни Сряда 19.30 часа / КОНЦЕРТ НА TRIBAL FUSION SOFIA Ръководител: Сандра Ранделович

10-ти юни Петък 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕНпо разкази от Николай Хайтов

11-ти юни Събота 11.30 часа / ГОЛЯМОТО ИМАНЕДетски мюзикъл по Панчо Панчев

13-ти юни Понеделник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

15-ти юни Сряда 19.30 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИАвтор: Димитър Димов

16-ти юни Четвъртък 11.30 часа / ГОЛЯМОТО ИМАНЕДетски мюзикъл по Панчо Панчев

17-ти юни Петък 19.30 часа / В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА по писмата на П.Яворов

18-ти юни Събота 11.30 часа / АВТОБУСНА СЛУЧКА по Реймон Кьоно

и “Шантави пари” по Рей Куни

19-ти юни Неделя 18.00 часа / ГОДИШЕН КОНЦЕРТ-СПЕКТАКЪЛ на Фондация „Музикални хвърчила”

20-ти юни Понеделник 19.30 часа / САКО ОТ ВЕЛУР по Станислав Стратиев

21-ви юни Вторник 19.30 часа / ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА по едноименната повест на Емилиян Станев

22-ри юни Сряда 19.00 часа / АВТОБУСНА СЛУЧКА по Реймон Кьоно и “Шантави пари” по Рей Куни

24-ти юни Петък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТАМоноспектакъл на Наталия Цекова

25-ти юни Събота 19.30 часа / СБЪДНИ МЕЧТАТА СИ Продукция “Артисими”

26-ти юни Неделя 19.30 часа / СБЪДНИ МЕЧТАТА СИ Продукция “Артисими”

27-ми Юни Понеделник 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола

28-ми юни Вторник 19.30 часа / ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК по романа на Димитър Талев

29-ти юни Сряда 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

30-ти юни Четвъртък 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦАвтор: Димитър Димов

Програма Май, 2022 г.

3-ти май Вторник 19.30 часа / SINGLES по Камерън Кроу

4-ти май Сряда 19.30 часа / SINGLES по Камерън Кроу

5-ти май Четвъртък 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО

Автор и режисьор: Здрава Каменова

9-ти май Понеделник 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪНДжаз-опера от Любо Денев

10-ти май Вторник 19.30 часа / КРЪСТОПЪТ НАДЕЖДИТЕТекст на песните: Нона Йотова

13-ти май Петък 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУАвтор: Александър Урумов

15-ти май Неделя 19.30 часа / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУСАвтор: Артур Шницлер

16-ти май Понеделник 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТААвтори: Здрава Каменова и

17-ти май Вторник 19.30 часа / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН по разкази от Николай Хайтов

18-ти май Сряда 19.30 часа / АНТИГОНАпо Софокъл и Жан Ануи

19-ти май Четвъртък 19.30 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух

20-ти май Петък 19.30 часа / БЕЛИЯТ ГАРВАН Автор: Дензъл Ребеловски

22-ри май Неделя 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова

23-тимай Понеделник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

24-ти май Вторник 19.30 часа / ЕВРОБАЛКАНЦИ по мотиви от текстове на Мате Матишич

25-ти май Сряда 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Автор и режисьор: Здрава Каменова

26-ти май Четвъртък 19.30 часа / ПОРУЧИК БЕНЦ Автор: Димитър Димов

29-ти май Неделя 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪНДжаз-опера от Любо Денев

31-ви май Вторник 19.30 часа / ИЗБЕРИ РАДОСТТАДраматургия, концепция, сценография и режисура: Цвета Балийска

Програма Април, 2022 г.

1-ви април Петък 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич

3-ти април Неделя 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Автор и режисьор: Здрава Каменова

4-ти април Понеделник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / КРЪСТОПЪТ НАДЕЖДИТЕПродукция: Театрално студио „Визион”

5-ти април Вторник 19.30 часа / ХИТЪТ НА СЕЗОНА Моноспектакъл на Здрава Каменова

6-ти април Сряда 19.30 часа / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУС Постановка – Владислав Стоименов – абсолвент от НАТФИЗ „Кр.Сарафов“, гр.София

7-ми април Четвъртък 19.30 часа / ДУХОВЕН БУЛЬОН С КАРТОФИАвтор: Дензъл Ребеловски

11-ти април Понеделник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИАвторски спектакъл на Орлин Дяков

12-ти април Вторник 19.30 часа / ПАРЧЕНЦА ОТ СЛЪНЦЕ И ОБЛАК по Пол Зиндел

13-ти април Сряда 19.30 часа / АНТИГОНА Продукция Арт Асоциация „Водолей”

14-ти април Четвъртък 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич

15-ти април Петък 19.30 часа / ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Моноспектакъл на Наталия Цекова

19-ти април Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ДЪРВО БЕЗ КОРЕН Моноспектакъл на Илиян Марков по разкази от Николай Хайтов

20-ти април Сряда 19.30 часа / ПАРЕН КАША ДУХАПродукция ДТ„Антон Страшимиров” – Разград

21-ви април Четвъртък 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола

26-ти април Вторник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

27-миаприл Сряда 19.30 часа / ЧЕТИРИ СТАИ по сценарий на Алисън Андерс, Александър Рокуел, Робърт Родригес, Куентин Тарантино

28-ми април Четвъртък 19.30 часа / ПЕПЕРУДИ, ПЕПЕРУДИ Автор Алдо Николай

29-ти април Петък 19.30 часа / КОЙ СИ ТИ Сценарий: Цвета Балийска, Татяна Митова и Гринго-Богдан Григоров

Програма Март, 2022 г.

8-ми март Неделя 19.30 часа / ЖЕНАТА Е СТРАННО ЖИВОТНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

10-ти / 11-ти март Четвъртък / Петък 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич

14-ти март Понеделник 19.30 часа / ТОВА СЪМ АЗ, ТОВА СИ ТИ Авторски спектакъл на Орлин Дяков

15-ти март Вторник 19.30 часа / ЧЕРНО ОГЛЕДАЛО по текстове на Чарли Брукър и Кони Хък

16-ти март Сряда 19.30 часа / ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН Джаз-опера от Любо Денев

17 -ти март Четвъртък 19.30 часа / АНТИХРИСТ по едноименния роман на Емилиян Станев

18-ти март Петък 19.00 часа / ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Достъпно за незрящи хора и хора с увреден слух

20-ти март Неделя 19.30 часа / ПОЕТЕСАТА Авторски спектакъл на Диана Каваклийска

21 -ви март Понеделник 19.30 часа / ПРЕПОДАВАЙ ТРУДНО Моноспектакъл на Яна Огнянова

22-ри март Вторник 19.30 часа / САМО ЗА МЪЖЕ Комедия от Дарио Фо

23-ти март Сряда 19.30 часа / ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО спектакъл посветен на рождението на Апостола
24-ти март Четвъртък 19.30 часа / СКРЪБНА ВЕСТ по мотиви от текстове на Мате Матишич

27-ми март Неделя 19.30 часа / ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ Моноспектакъл на Иван Юруков

28-ми март Понеделник 19.30 часа / ОСЪДЕНИ ДУШИ Автор Димитър Димов

29-ти март Вторник 19.30 часа ПРЕМИЕРА / ПРАЗНИКЪТ НА БАКХУС

30-ти март Сряда 19.30 часа / С ЛЮБОВТА ШЕГА НЕ БИВА от Алфред дьо Мюсе

31-ви март Четвъртък 19.30 часа / 1984 ОТ ИЗОЛТАОРА 2020 по „1984“ на Джордж Оруел

Програма Октомври, 2022 г.
Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.
Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400и на КАСА в деня на представлението 0886501703 и онлайн: Билетен център НДК, Grabo.bg, Epay.go