СПЕКТАКЛИ

АНТИХРИСТ

По ЕМИЛИЯН СТАНЕВ Драматизация и режисура БОЙКО ИЛИЕВ Актьори ЕЛЕНА ПЕТРОВА, ВЕСЕЛИН КАЛАНОВСКИ, НИКИ СОТИРОВ и ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ Продукция Нов Театър НДК

Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация  „Поучително житие на грешника и смешника  Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.
„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези  духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на  на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда.Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата.” Бъдещето потвърди правотата на Е. Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.
Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА  сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата  и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност  и на лъжливата религия, и да премине през много  лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал. И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, – да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си , с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната  философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася  заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.
Ако ни подкрепите в това нелеко начинание ще имате възможност да популяризирате своята дейност, като присъствате във всички рекламни материали посветени на спектакъла.

АЛАМИНУТ на живо

Сценарен екип Робин Кафалиев и Христо Христов Участват РОБИН КАФАЛИЕВ, ТАНЯ КОЖУХАРОВА, АТАНАС БОНЧЕВ – Наката, Иван Иванов, Росица Кехайова и Яцек Янков Сценография Теодор Даскалов

A CAPPELLA

Акапелна формация „ХорЪт“ с диригент ЕВГЕНИ ГОСПОДИНОВ

АМАДЕУС

http://newtheatre.bg/repertoar/amadeus/

Драматизация и режисура БОЙКО ИЛИЕВ

Актьори  ГЕОРГИ КАДУРИН, ИВАН ЮРУКОВ, МАРИАНА МИЛАНОВА и ВЕСЕЛИН КАЛАНОВСКИ

Сценография: Владо Шишков
Костюми: Цветанка Петкова Стойнова
Музика: В. А. Моцарт

„Приятели мои, явно, между мен и хората действително съществува някаква бездна! Аз имам само един чифт уши и нищо друго – просто така съм създаден! Ето, например, в Моцартовата погребална музика аз чувам присъствието на бога и точно от тридесет и четвъртия до четиридесет и четвъртия такт. За повечето хора Той не съществува , те не го чуват. Всички около мен се вълнуват от големи дела, за човешките права!

А аз мога да се развълнувам само от няколко тона, от няколко изсвирени ноти. Другите се борят за свободата на човечеството, а моята мечта е робството: да бъда обсебен, да бъда на разположение, дори да бъда изтощен единствено и само от музиката, от абсолютната музика. Но точно от това бях лишен, и то по всички линии. Е, щом е така, на мен ми е все едно! Щом не мога да бъда Моцарт, не желая да бъда нищо друго! …“
Монолог на Салиери (Питър Шафър)

ЕЛАДА ПИНЬО И ВРЕМЕТО

Моноспектакъл на ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА
По едноименния роман на КЕРАНА АНГЕЛОВА
Музика  НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Режисьор  ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА  Продукция  Малко Театро, гр.Будапеща, Унгария

Самобитният текст на Керана Ангелова, един магически роман, е хроника на една необикновена съдба. Книга, която разтърсва човека. Магически текст, който издига човека над ежедневието. Животът е чудо… Спектакълът се гради на изненади: необикновени асоциации от картини и мисли, дръзко използване на символите препращат зрителя в една мономитология, която се развива по своя собствена логика и поелият риска на пътешествието получава естетическа наслада чрез неизчерпаемите, ярки и вдъхновяващи внушения на текста. Текстът е философски и лиричен, философско-лиричен.

Двама различни по душевност артисти са обединили по необичаен начин духовния си потенциал. Музика, слово, творческо съзвучие, нови образи се раждат от безграничната свобода в изящните импровизации на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов.

Фузионален перформънс, в който текст, музика, изобразително изкуство, движение се превръщат в театър. http://bnr.bg/hristobotev/post/101072317

КАМЪНИ В ДЖОБОВЕТЕ

Автор  МАРИ ДЖОУНС  Режисьор  ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ  Участват  АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИАНГЕЛОВ, ЮЛИЯН ПЕТРОВ  Сценография  и костюми РОСИЦА ГРЪНЧАРОВА  Музика  ПАВЕЛ ВАСЕВ  Продукция  Сдружение „Арт перспектива“

МЕЛОДИЯ

Автор ДИЪДРИ КИНАХАН
Постановка и муз.картина КЛАРА АРМАНДОВА
Участват НИКОЛА МУТАФОВ, ДИАНА КОСТОВА
Сценография и костюми Венелин Шурелов
Вокален консултант доц.д-р.Николай Моцов
Звукова среда Боян Христов
Продукция VISION

На пръв поглед връзката между нашумелия филм „Роди се звезда“ и пиесата „Мелодия“ от Диъдри Кинáхан в афиша на Нов театър НДК е почти несъществуваща. Но си струва човек да погледне втори път! И ще я открие. Лентата с Лейди Гага и Брадли Купър разказва за истинската любов, и в постановката на Клара Армандова любовта е водеща. Музиката свързва душите на главните герои, чрез нея те изразяват чувствата си.  И в двата случая сюжетът не е сложен, но е докосващ.

През една пролетна сутрин, случайността среща Уилям Кейн (в ролята – Никола Мутафов, „Откраднат живот”), който години наред търси подходяща партньорка, с очарователната Катлийн Хил (Диана Костова, „Омбре”, „Революция Х-филм), която не по-малко от него копнее за истинската любов, макар да работи като секретарка на рисково място – фирма за компаньонки. И двамата имат оскъден опит с отсрещния пол, което предизвиква поредица от недоразумения. В пътешествието на Уилям и Катлийн един към друг има много перипетии, но има и победи, разбулени тайни, малки и големи открития, носталгия по детството, и един мощен невидим съюзник – музиката.

Когато думите не достигат, Уилям и Катлийн разговарят чрез музиката… Също като героите на Лейди Гага и Брадли Купър. Само че в „Мелодия“  краят е щастлив!

Блестящата романтична комедия от известната британска авторка Диъдри Кинáхан е изпълнена с хумор, носталгия по красотата, и много музика.

Режисьор на постановката е КЛАРА АРМАНДОВА, носител на престижната награда за Най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург (1994 г.). Има 45 постановки във Великобритания, 3 постановки в САЩ. В България е поставяла в Театър „Възраждане” – авторския спектакъл „Лъч” по мотиви на Уилям Шекспир. Армандова е известна актриса в 80-те и 90-те години в България. Завършила е Режисура във Великобритания (1991-1992)  https://bg.wikipedia.org/wiki/Клара_Армандова

 

ПОРУЧИК БЕНЦ http://newtheatre.bg/repertoar/porutchik-bents/

Автор: ДИМИТЪР ДИМОВ
Драматизация и режисура: Бойко Илиев 
Сценография и костюми: Ренета Стаменова 
Участват:Йоана Буковска-Давидова, Любомир Ковачев, Ивайло Захариев

Космополитът Димитър Димов сякаш живее във вселена без граници, където се лутат човешки същества, загубили своите корени, но повярвали в магическата сила на любовта. „Страданието е най-прекия път към съвършенството” – казва Ницше. Поручик Бенц познава мигове, когато мъките се превръщат в отчаяние, водещо до ожесточеност, до мрачното задоволство да уязви, измъче и накаже любимата жена, до глухата враждебна радост, когато силите на отмъщението бушуват у него и го довеждат до лудост, която подготвя „избухването на гордостта му с всичките гибелни последици”. Защото „ бунтът на гордостта е тъй заслепителен, както любовта или омразата”. И Бенц усеща , че истинския живот започва едва сега, в нейното обкръжение, на Жената, и това чувство добива особена острота на грозния и безнадежден фон на войната. Този образ го довежда до безумно отричане на себе си, пленява го завинаги и нищо не е в състояние да го заличи в душата му, чак до смъртта!

ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

http://newtheatre.bg/event/881/

http://newtheatre.bg/repertoar/pileto-koeto-kazva-ku/

https://www.facebook.com/pg/pileto.ku/videos/?ref=page_internal

Моноспектакъл на Иван Юруков Режисьор: Иван Юруков

Сценарий: Александър Урумов Музика: Михаил Шишков-баща

Текстът е създаден върху сборниците разкази „Малкото име на дните“ и „Тиква!“ от Александър Урумов.

Нощ. Склад. Единственият събеседник на пазача е кукувицата. Единственият събеседник на кукувицата е пазачът. В комфорта на това споделено усамотение той разбира, че човешките думи са само илюзия за общуване така, както трудностите са само илюзия за живот. На мъжа е останало едно последно достойнство – отговорността – към фамилната къща, към съпругата, към работата. Но там е празно, навсякъде е празно, завинаги е празно. Светът няма нужда нито от мъжката отговорност, нито от мъжкото достойнство. Звучи циничен въпрос: как стигнахме дотук?

ПОТЪВАНЕ

Автор Мария Миради  Участват МАРИЯ МИРДИ, БОРИС ХАДЖИЙСКИ  Режисьор ПЕТЪР ПЕТРОВ – Пепе  Сценография Мария Миради  Хореография Гергана Колева  Музика Васил Неофитов и Hipnotik ink  Мултимедия Стойо Петков  Продукция МИРАДИ АРТ

УБИЕЦЪТ И БЛУДНИЦАТА http://newtheatre.bg/event/ubietsat-i-bludnitsata/ 

По романа „Престъпление и наказание” на Ф.М.Достоевски Драматург (сценична версия на текста) Анна Топалджикова Режисьор Ани Васева Сценограф Виктор Георгиев Композитор Стефан Христов Актьорски състав Сабина Коен, Валери Георгиев и Леонид Йовчев Спектакълът е осъществен с подкрепата на театрален колеж “Любен Гройс” и Руски културно-информационен център, София http://newtheatre.bg/repertoar/ubietsat-i-bludnitsata/

Преди всичко останало, „Престъпление и наказание“ е криминална история. „Убиецът и блудницата“ проследява дебненето между бившия студент-убиец и загадъчния следовател. На объркания престъпник постоянно му е необходимо да се оттласква от нещо, за да си отговори на въпроса „Защо убих“, който, макар и неизречен, не спира да възпалява съзнанието му. Сам се набутва в ръцете на разследването, за да дразни раната си, или търси компанията на „падналата жена“, в чието присъствие се надява да намери едновременно утеха и наказание.

Престъплението, със своята зейнала органика и ужас, разтваря двойно дъно в плътта на ежедневието. Новоразкритата реалност е кошмарна, трескава, пипалата й се простират върху детайли от „нормалното“, облепват ги със сънната си слуз и ги правят неразпознаваеми. Престъпникът плава между плашещо познатите подробности на обичайното и пропадането на кошмара.