„ЯЗОВЕЦЪТ“ или “Жажда за живот” по „ЯЗОВЕЦЪТ“ – повест от Ем. Станев

Емилиян Станев посвещава тази повест „На жена ми“. Това послание е придружено с един стих от Атанас Далчев: „Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни  устни  за да разхладя, а ликът ми падна омагьосан в ручея връз бързата вода и вълните мигом го понесоха надолу – кой го знай къде…“ В това посвещение се говори за омагьосване…Омагьосване, което трябва да бъде забравено, лекувано, унищожено, но което е дяволски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „защо помня и най-малките подробности от този ден“, се пита Ева, защото се поглежда с други очи – очите на Твореца. Образът на рисунката, която и подарява художника-моряк е „излязъл от бялата дълбочина, сякаш се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала  сред нацъфтели овошки…“ Ева сред райската градина, затворила блажено очи…“Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, сякаш самото щастие ме бе понесло неизвестно за самата мен, непостижима Ева, която някога е била или е можела да бъде…“ И започва безжалостната дисекция на Ева –  Жената, която се изповядва пред жена, а между тях Мъжът- Атанас – Тасо – Язовецът – Творецът или просто Емилиян Станев, който цял живот вдига стени, за да запази язовината си, и който все пак  оставя вратичка, за да се промъкнем в тайнството на големия художник и получим онова вдъхновение за живот, което ни прави човеци!

Бойко Илиев

„В ЧАСА НА СИНЯТА МЪГЛА” е посветен на 140-годишнината от рождението на поета. Изграден е по кореспонденцията на поета с Лора и Мина. Режисьор и автор на драматизацията е Бойко Илиев, а актьорският екип е в състав: Елена Петрова, Иван Радоев и младата актриса Мариела Топалова. Нина Пашова е художник на продукцията.

Любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край ни напомнят за някаква древна поема за любовта и смъртта. Мина остава като един блян за поета, като едно поетично видение, което той не смее да приземи. В своето жеско величие Лора се издига до висотата на героиня от легендите, която със собствената си смърт спечелва любовта на любимия човек.Писмата и на двете, сами по себе си са произведения на изкуството и ни ги разкриват като необикновени човешки същества, създадени извън всякакви мерки, предизвикващи света и хората окло себе си. Техните две имена са се слели завинаги, обкръжени от светлините на поезията и легендата.Яворов, окаяният слепец, отхвърленият от обществото, сиромахът без средства за съществуване, опозореният от мълвата, заподозреният в убийство не престава да повтаря до смъртта си: “… милата ми Лора …”

В мрака на своята слепота той вижда неизмеримото величие на любовта, по-силно от живота и смъртта …

Спектакълът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.

„ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ“ от Димитър Талев
Драматизация и режисура: Бойко Илиев
Сценография и костюми: Жанета Иванова
Музикални картини: Евгени Господинов
Участват: Анна Петрова (гост), Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Габриела Димитрова, Иван Иванов, Стефан Мараджиев
Продукция: ТМЦ „Разград”

„2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах почти истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „1984“. Светът предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. Бяхме набързо прибрани по клетките, „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме…да ни отмине…онази с косата…Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, когато е бил сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944г.
Опитах да се потопя в неговото необятно и родолюбиво творчество. То стана моето спасение! Отново кръвта се разгоря, отново усетих прилив на енергия. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите извършени от гръцката войска… И така някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис.
Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш онези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих чрез вълнуващите творби на Д. Талев – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и
„Гласовете ви чувам“. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и не-рядко са давали живота си, за да ни има нас…
В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев – той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот…Този страх от гроба – тая немощ на сърцето, тая тъга…Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън…Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и …замахнах…Разбуди се граде…Разбуди се народе…”

Бойко Илиев – режисьор

 

„ОСЪДЕНИ  ДУШИ“  от  Димитър  Димов

Драматизация и режисура – БОЙКО ИЛИЕВ
Сценография и костюми – ГАЛИНА АБАДЖИМАРИНОВА
Музикално оформление – НИКИ ИЛИЕВ
Участват:
ЕЛЕНА ПЕТРОВА, НИКИ ИЛИЕВ, ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ
Димитър Мартинов, Цветан Пейчев, Светльо Иванов, Валентин Ченков, Любомира Стефанова

Продукция на “Нов театър” НДК

В едно свое писмо до сина си в Испания майката на писателя ще възкликне: „Испания – това бе твоята мечта, скъпо, любимо дете! И ето ти сега си там! Със своята вековна култура, със своите исторически паметници, Испания ще те облъхне цял, ще те опияни, ще те вдъхнови, ще те прероди.“

Любовта преражда, като че ли безвъзвратно, една богата, егоцентрична, разглезена англичанка – Фани Хорн и тя открива друг човек в себе си – всеотдаен, самопожертвователен, любящ, без да чака награда и ответ…

Любовта преражда и французина Жак Мюрие, завършил медицина в Париж, следва Фани  „по игралните казина и дансингите“, само да е близо до нея, да усеща дъха и…Заради нея отива в болничния лагер в Пеня Ронда и се превръща в истински Лекар. Лекар, който се посвещава на болните и умиращите, който не щади себе си, а приема  работата си като мисия…и си отива от този свят, гледайки с влюбени очи онази, която искаше да има за цял живот, а беше с нея толкова малко…

Любовта преражда и фанатично предания на католическата империя – йезуит – Рикардо Ередиа. Испанецът не може да загърби вярата, за да погледне любовта в очите, но тази любов е по-силна от всички идеи и вери. И признанието  на любовта  му към Фани се слива в едно с молба за прошка пред Бога. Изстрелът слага край на това мъчително прераждане…

Една Испания, където „като че ли светът си дава среща, за да разреши проблемите си“.

Димитър Димов вероятно е копнеел за някакъв Нов свят, друг свят – може би по-хармоничен…

И ние… копнеем…

Бойко Илиев – режисьор

 

„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ от Димитър Талев
Драматизация и режисура: Бойко Илиев
Участват: Бисер Маринов, Ралица Нейкова, Мариела Топалова, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Яцек Янков.
Костюми: Жанета Иванова
Сценография: Теодор Даскалов

Продукция на Театрално-музикален театър – Разград

Напред – към корените ни!
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…
Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис…
Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!
Бойко Илиев

ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
спектакъл посветен на рождението на Апостола
Актьори Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ивайло Захариев, Ники Сотиров, Ангелина Денчева, Ивайла Мацина и специалното участие на Бойко Цветанов
Сценарий и режисура – Бойко Илиев
Музикален ръководител – Евгени Господинов
Продукция  „Нов театър” НДК

„Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по- добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН
Джаз-опера от  Любо Денев
Режисьор  Бойко Илиев
Сценография и костюми  Жанета Иванова
Хореография  Йоана Стоянова
Вокален педагог Даниела Станкова
Художник на картината  Ема Ванкова
Участват  Христина Пипова, Лидия Кулекова, Александър Панайотов, Симеон Владов
и джаз-квартет в състав  Мартин Марков /пиано/, Арнау Гарофе /саксофон/, Михаил Иванов /бас/, Атанас Попов /барабани/
Продукция „Нов театър” НДК с подкрепата на  Национален фонд „Култура” и „Музикаутор”

Сюжетът се гради на основата на проблем на главната героиня – актриса в провинциален театър, на прага на душевен срив, породен от няколко обстоятелства: Неудовлетвореност от работата, загуба на илюзии, конфликт на мечтите от младостта с реалността, допълнени от криза в семейния живот. Въпросите, които повдига героинята от лични се превръщат в общозначими – мястото на артиста в обществото, ролята му в живота, значимостта на изкуството въобще, отношенията артист-публика и необходимостта от взаимност между тях. Композиторът Любомир Денев, автор на музиката, е също и автор на либретото – сюжет, диалози, стихове, което е залог за оптимално съответствие между музика и текст, както и за логично музикално-драматургично развитие. Произведението е новаторско по отношение на жанра – съчетаване на операта с изразните средства на джаза, което у нас досега не е правено. Вокалните партии, които са предназначени за певци с театрален опит и джазова експресия, са натоварени със силен драматически заряд. Творбата съдържа също комедийни ситуации, парадоксални сцени и много самоирония. В постановката ще си дадат среща театър, вокалното и инструментално майсторство (съпроводът е на джаз квартет в състав: саксофон, пиано, контрабас и барабани), хореография, мултимедия, художествено осветление. Солистите са четирима: Сопрано, Медзосопрано, Тенор и Баритон, като всички с изключение на главната героиня Катя, се превъплъщават в няколко роли – влизайки в нейния измислен свят, с общи усилия, като добри колеги и приятели, ѝ помагат да преодолее психическото разстройство и да се върне от света на разрушителните илюзии в действителността и на сцената.

ГАНЬОАДА
Музикална комедия по Алеко Константинов
Либрето и режисура Бойко Илиев
Муз.ръководител и аранжимент Евгени Господинов
Участват Борислав Веженов, Михаил Сървански, Йордан Петков, Христина Джурова, Стелиан Радев, Кристина Митева
Продукция “Нов театър” НДК
Спектакълът е реализиран с подкрепата на Министерство на културата

„Бай Ганьо“ или „Невероятните разкази за един съвременен българин“ са в основата на музикалната сатира „Ганьоада“. „Настоящето дава живот само на сатирата“ – това е Вазовата присъда. Раждайки сатирата, настоящето и дава най-доблестния  рицар на Нова България – Щастливеца. Аристократ по дух, възпитание, морал , Алеко Константинов се превръща в „будната съвест на епохата“. Под натиска на изродените идеали и опорочената действителност, той търси и намира изход в сатирата. Неспокойният дух на Алеко пътува във времето и пространството чрез своя непокорен герой, който продължава да ни забавлява, учудва, възмущава и изтръгването от сърцата и душите ни е, като че ли карма, която ще ни следва завинаги.

ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА
По едноименната повест на Емилиян Станев
Драматизация и режисура Бойко Илиев
Костюми Жанета Иванова
Сценография Теодор Даскалов
Участват  Елена Петрова, Яцек Янков, Мариела Топалова, Таня Карбова, Николай Сяров, Веселин Борисов, Марияна Бранкованова, Цветана Благоева
Продукция  ДТ“Антон Страшимиров” – гр.Разград

„Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация  „Поучително житие на грешника и смешника  Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.
„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези  духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на  на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда.Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата.” Бъдещето потвърди правотата на Е. Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.
Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА  сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил, и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците, да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност  и на лъжливата религия, и да премине през много  лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал. И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, – да разкаже за себе си , да се види като малко поточе, разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил, отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организираността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната  философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася  заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.
Ако ни подкрепите в това нелеко начинание ще имате възможност да популяризирате своята дейност, като присъствате във всички рекламни материали посветени на спектакъла.“

Бойко Илиев – режисьор на спектакъла

АНТИХРИСТ

По ЕМИЛИЯН СТАНЕВ Драматизация и режисура БОЙКО ИЛИЕВ Актьори ЕЛЕНА ПЕТРОВА, ВЕСЕЛИН КАЛАНОВСКИ, НИКИ СОТИРОВ и ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ Продукция Нов Театър НДК

Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация  „Поучително житие на грешника и смешника  Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.
„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези  духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на  на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда.Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата.” Бъдещето потвърди правотата на Е. Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.
Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА  сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата  и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност  и на лъжливата религия, и да премине през много  лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал. И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, – да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си , с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната  философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася  заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.
Ако ни подкрепите в това нелеко начинание ще имате възможност да популяризирате своята дейност, като присъствате във всички рекламни материали посветени на спектакъла.

 

ПОРУЧИК БЕНЦ http://newtheatre.bg/repertoar/porutchik-bents/

Автор: ДИМИТЪР ДИМОВ
Драматизация и режисура: Бойко Илиев 
Сценография и костюми: Ренета Стаменова 
Участват:Йоана Буковска-Давидова, Любомир Ковачев, Ивайло Захариев

Космополитът Димитър Димов сякаш живее във вселена без граници, където се лутат човешки същества, загубили своите корени, но повярвали в магическата сила на любовта. „Страданието е най-прекия път към съвършенството” – казва Ницше. Поручик Бенц познава мигове, когато мъките се превръщат в отчаяние, водещо до ожесточеност, до мрачното задоволство да уязви, измъче и накаже любимата жена, до глухата враждебна радост, когато силите на отмъщението бушуват у него и го довеждат до лудост, която подготвя „избухването на гордостта му с всичките гибелни последици”. Защото „ бунтът на гордостта е тъй заслепителен, както любовта или омразата”. И Бенц усеща , че истинския живот започва едва сега, в нейното обкръжение, на Жената, и това чувство добива особена острота на грозния и безнадежден фон на войната. Този образ го довежда до безумно отричане на себе си, пленява го завинаги и нищо не е в състояние да го заличи в душата му, чак до смъртта!

„1984-та  ОТ  ИЗОЛАТОРА 2020“  по „1984“ от Джордж  Оруел

„ВОЙНАТА Е МИР“, „СВОБОДАТА Е РОБСТВО“, НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА“, „ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА“

Тези  лозунги не слизат от екраните, с които са заобиколени героите на Джордж Оруел. Писателят, който във „Фермата на животните“ провидя безмилостно нашето настояще: „Какъв всъщност е този наш живот? Нека го погледнем право в лицето – той е ужасен, изнурителен и кратък. Раждаме се,  хранят ни колкото да не  издъхнем от глад и в мига, когато вече не сме полезни ни избиват с отвратителна жестокост. Съществуването ни е робство и мъка…“ Да се откажеш да си част от стадото обикновено е по-трудно, отколкото изглежда. За да  се откъснеш от силните на деня в това стадо, е  необходима необикновена сила и дълбочина на характера и яснота на съзнанието. Но не е ли това единствения път, ако искаме да запазим   правото да мислим, да говорим и да действаме, независимо какво ни  диктуват от екрана…

Седемдесет години след публикуването на шедьовъра на Оруел „1984“, се взираме в това всевиждащо око, което ни предупреждава за „големият брат“,  „двумисъл“ и „новговор“, станали част от ежедневието ни. Думата „оруелски“ днес  е универсален синоним на всичко, което е репресивно или тоталитарно, а историята на Уинстън Смит, обикновен безличен мъж от онези времена, е все  по-стряскащо разпознаваем за всеки от нас. Някак естествено се налага извода на Оруел в „1984“, който гласи: „Изборът за човечеството беше между свобода и щастие и…за по-голямата част от човечеството щастието е по-добрият избор“.

Бойко Илиев – режисьор

 

ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ

http://newtheatre.bg/event/881/

http://newtheatre.bg/repertoar/pileto-koeto-kazva-ku/

https://www.facebook.com/pg/pileto.ku/videos/?ref=page_internal

Моноспектакъл на Иван Юруков Режисьор: Иван Юруков

Сценарий: Александър Урумов Музика: Михаил Шишков-баща

Текстът е създаден върху сборниците разкази „Малкото име на дните“ и „Тиква!“ от Александър Урумов.

Нощ. Склад. Единственият събеседник на пазача е кукувицата. Единственият събеседник на кукувицата е пазачът. В комфорта на това споделено усамотение той разбира, че човешките думи са само илюзия за общуване така, както трудностите са само илюзия за живот. На мъжа е останало едно последно достойнство – отговорността – към фамилната къща, към съпругата, към работата. Но там е празно, навсякъде е празно, завинаги е празно. Светът няма нужда нито от мъжката отговорност, нито от мъжкото достойнство. Звучи циничен въпрос: как стигнахме дотук?

АЛАМИНУТ на живо

Сценарен екип Робин Кафалиев и Христо Христов Участват РОБИН КАФАЛИЕВ, ТАНЯ КОЖУХАРОВА, АТАНАС БОНЧЕВ – Наката, Иван Иванов, Росица Кехайова и Яцек Янков Сценография Теодор Даскалов

A CAPPELLA

Акапелна формация „ХорЪт“ с диригент ЕВГЕНИ ГОСПОДИНОВ

АМАДЕУС

http://newtheatre.bg/repertoar/amadeus/

Драматизация и режисура БОЙКО ИЛИЕВ

Актьори  ГЕОРГИ КАДУРИН, ИВАН ЮРУКОВ, МАРИАНА МИЛАНОВА и ВЕСЕЛИН КАЛАНОВСКИ

Сценография: Владо Шишков
Костюми: Цветанка Петкова Стойнова
Музика: В. А. Моцарт

„Приятели мои, явно, между мен и хората действително съществува някаква бездна! Аз имам само един чифт уши и нищо друго – просто така съм създаден! Ето, например, в Моцартовата погребална музика аз чувам присъствието на бога и точно от тридесет и четвъртия до четиридесет и четвъртия такт. За повечето хора Той не съществува , те не го чуват. Всички около мен се вълнуват от големи дела, за човешките права!

А аз мога да се развълнувам само от няколко тона, от няколко изсвирени ноти. Другите се борят за свободата на човечеството, а моята мечта е робството: да бъда обсебен, да бъда на разположение, дори да бъда изтощен единствено и само от музиката, от абсолютната музика. Но точно от това бях лишен, и то по всички линии. Е, щом е така, на мен ми е все едно! Щом не мога да бъда Моцарт, не желая да бъда нищо друго! …“
Монолог на Салиери (Питър Шафър)

ЕЛАДА ПИНЬО И ВРЕМЕТО

Моноспектакъл на ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА
По едноименния роман на КЕРАНА АНГЕЛОВА
Музика  НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Режисьор  ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА  Продукция  Малко Театро, гр.Будапеща, Унгария

Самобитният текст на Керана Ангелова, един магически роман, е хроника на една необикновена съдба. Книга, която разтърсва човека. Магически текст, който издига човека над ежедневието. Животът е чудо… Спектакълът се гради на изненади: необикновени асоциации от картини и мисли, дръзко използване на символите препращат зрителя в една мономитология, която се развива по своя собствена логика и поелият риска на пътешествието получава естетическа наслада чрез неизчерпаемите, ярки и вдъхновяващи внушения на текста. Текстът е философски и лиричен, философско-лиричен.

Двама различни по душевност артисти са обединили по необичаен начин духовния си потенциал. Музика, слово, творческо съзвучие, нови образи се раждат от безграничната свобода в изящните импровизации на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов.

Фузионален перформънс, в който текст, музика, изобразително изкуство, движение се превръщат в театър. http://bnr.bg/hristobotev/post/101072317

КАМЪНИ В ДЖОБОВЕТЕ

Автор  МАРИ ДЖОУНС  Режисьор  ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ  Участват  АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИАНГЕЛОВ, ЮЛИЯН ПЕТРОВ  Сценография  и костюми РОСИЦА ГРЪНЧАРОВА  Музика  ПАВЕЛ ВАСЕВ  Продукция  Сдружение „Арт перспектива“

МЕЛОДИЯ

Автор ДИЪДРИ КИНАХАН
Постановка и муз.картина КЛАРА АРМАНДОВА
Участват НИКОЛА МУТАФОВ, ДИАНА КОСТОВА
Сценография и костюми Венелин Шурелов
Вокален консултант доц.д-р.Николай Моцов
Звукова среда Боян Христов
Продукция VISION

На пръв поглед връзката между нашумелия филм „Роди се звезда“ и пиесата „Мелодия“ от Диъдри Кинáхан в афиша на Нов театър НДК е почти несъществуваща. Но си струва човек да погледне втори път! И ще я открие. Лентата с Лейди Гага и Брадли Купър разказва за истинската любов, и в постановката на Клара Армандова любовта е водеща. Музиката свързва душите на главните герои, чрез нея те изразяват чувствата си.  И в двата случая сюжетът не е сложен, но е докосващ.

През една пролетна сутрин, случайността среща Уилям Кейн (в ролята – Никола Мутафов, „Откраднат живот”), който години наред търси подходяща партньорка, с очарователната Катлийн Хил (Диана Костова, „Омбре”, „Революция Х-филм), която не по-малко от него копнее за истинската любов, макар да работи като секретарка на рисково място – фирма за компаньонки. И двамата имат оскъден опит с отсрещния пол, което предизвиква поредица от недоразумения. В пътешествието на Уилям и Катлийн един към друг има много перипетии, но има и победи, разбулени тайни, малки и големи открития, носталгия по детството, и един мощен невидим съюзник – музиката.

Когато думите не достигат, Уилям и Катлийн разговарят чрез музиката… Също като героите на Лейди Гага и Брадли Купър. Само че в „Мелодия“  краят е щастлив!

Блестящата романтична комедия от известната британска авторка Диъдри Кинáхан е изпълнена с хумор, носталгия по красотата, и много музика.

Режисьор на постановката е КЛАРА АРМАНДОВА, носител на престижната награда за Най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург (1994 г.). Има 45 постановки във Великобритания, 3 постановки в САЩ. В България е поставяла в Театър „Възраждане” – авторския спектакъл „Лъч” по мотиви на Уилям Шекспир. Армандова е известна актриса в 80-те и 90-те години в България. Завършила е Режисура във Великобритания (1991-1992)  https://bg.wikipedia.org/wiki/Клара_Армандова

ПОТЪВАНЕ

Автор Мария Миради  Участват МАРИЯ МИРДИ, БОРИС ХАДЖИЙСКИ  Режисьор ПЕТЪР ПЕТРОВ – Пепе  Сценография Мария Миради  Хореография Гергана Колева  Музика Васил Неофитов и Hipnotik ink  Мултимедия Стойо Петков  Продукция МИРАДИ АРТ

УБИЕЦЪТ И БЛУДНИЦАТА http://newtheatre.bg/event/ubietsat-i-bludnitsata/ 

По романа „Престъпление и наказание” на Ф.М.Достоевски Драматург (сценична версия на текста) Анна Топалджикова Режисьор Ани Васева Сценограф Виктор Георгиев Композитор Стефан Христов Актьорски състав Сабина Коен, Валери Георгиев и Леонид Йовчев Спектакълът е осъществен с подкрепата на театрален колеж “Любен Гройс” и Руски културно-информационен център, София http://newtheatre.bg/repertoar/ubietsat-i-bludnitsata/

Преди всичко останало, „Престъпление и наказание“ е криминална история. „Убиецът и блудницата“ проследява дебненето между бившия студент-убиец и загадъчния следовател. На объркания престъпник постоянно му е необходимо да се оттласква от нещо, за да си отговори на въпроса „Защо убих“, който, макар и неизречен, не спира да възпалява съзнанието му. Сам се набутва в ръцете на разследването, за да дразни раната си, или търси компанията на „падналата жена“, в чието присъствие се надява да намери едновременно утеха и наказание.

Престъплението, със своята зейнала органика и ужас, разтваря двойно дъно в плътта на ежедневието. Новоразкритата реалност е кошмарна, трескава, пипалата й се простират върху детайли от „нормалното“, облепват ги със сънната си слуз и ги правят неразпознаваеми. Престъпникът плава между плашещо познатите подробности на обичайното и пропадането на кошмара.